Влиза в сила Конвенцията за забрана на разработването, производството и натрупването на запаси от бактериологично (биологично) оръжие и токсини и за тяхното унищожаване. Конвенцията е открита за подписване на 10 април 1972 г. в Москва (Русия), Лондон (Великобритания) и Вашингтон (САЩ). България подписва конвенцията на 10 април 1972 г.

В космоса е изстрелян първият съветски метеорологичен спътник.

Умира Реймънд Чандлър – американски писател, автор на криминални романи, един от вдъхновителите на “твърдата школа” в жанра. Завършва колежа в Дълич, Англия през 1905 г., и продължава образованието си във Франция и Германия. След завръщането си в Англия работи в Адмиралтейството, учителства, работи като журналист (сътрудничи на “Уестминстър Газет” и “Академи”). Заминава за САЩ след 1912 г., където работи в една фирма в Сент Луис, а след това – в Сан Франциско. По време на Първата световна война се записва като доброволец в полка “Гордън Хайландърс”, Канада, с който участва в боевете във Франция. Удостоен е с 2 медала за храброст. Завръща се в САЩ през 1919 г. Първият му криминален разказ – “Изнудвачите не стрелят”, е публикуван в сп. “Блек Маси” през 1933 г. Първия си криминален роман – “Големият сън”, издава през 1939 г. За 20 години издава още 6 романа: “Сбогом, моя красавице” (1940 г.), “Високият прозорец” (1942 г.), “Жената в езерото” (1943 г.), “Сестричката” (1949 г.), “Дългото сбогуване” (1953 г., награда “Е. А. По”) и “Насрещна игра” (1958 г.). Незавършен остава романът “Загадката на Пудъл Спрингс”.

Умира Едуард Ерио – френски политик, министър-председател на Франция в годините 1924-1925 г. От 1932 г. е един от лидерите на Радикалната партия. Член е на Френската академия (1946 г.). Завършва Екол Нормал Супериор в Париж. От 1905 г. е постоянен (с изключение на годините на фашистката окупация на Франция) мер на Лион. Първото правителство на Ерио (правителство на „левия блок“) установява дипломатически отношения със СССР през 1924 г. Второто подписва със СССР пакт за ненападение през 1932 г. и участва в Лозанската конференция. Обявява се против Мюнхенското съглашение (1938 г.). През 1942 г. е арестуван и въдворен в германски концентрационен лагер до освобождаването му през есента на 1945 г. от съветската армия, след което се завръща в родината си. В следвоенните години се обявява против политиката на разкол в Европа, противопоставянето на военните групировки и ремилитаризацията на Западна Германия. Ерио е виден публицист, историк, писател, литературен и музикален критик. Автор е на монография, посветена на философията на Филон (1897 г.), както и на книгите „Мадам Рекамие и нейните приятели“ (1904 г.), „Към историята на френската литература“ (1905 г.), „Новата Русия“ (1922 г.), „Лион по време на войната“ (1925 г.), „Животът на Бетовен“ (1929 г.) и др.

В Москва е подписано споразумение (с участието на България) за създаване на Обединен институт за ядрени изследвания (ОИЯИ) в Дубна, СССР.

Започва пленум на ЦК на БКП, на който Вълко Червенков изнася информация за срещата през декември 1948 г. на българска партийна делегация, в която участва и Трайчо Костов, със Сталин. Тогава Сталин остро обвинява Трайчо Костов, че крие от Съветския съюз цените, по които България търгува със Запада. Това е използвано от В. Коларов и В. Червенков, за да започнат атака срещу Тр. Костов, в чието лице виждат конкурент за най-висшите постове в партията и държавата. Пленумът решава да извади Тр. Костов от състава на Политбюро и да го освободи от постовете подпредседател на Министерския съвет и председател на Комитета по стопански и финансови въпроси.

Публикуван е Закон за българското гражданство.

Публикуван е първият Закон за прокуратурата в България.
Със Закона за прокуратурата от 1948 г. се въвежда прокурорски надзор върху основателността на задържането под стража. Прокурорите имат право да се произнасят за освобождаването на незаконно задържани лица.

Възстановени са дипломатическите отношения с Египет.
Дипломатическите отношения между България и Египет са установени на 3 февруари 1926 г. Прекъсвани са два пъти: в периода от Втората световна война до 1947 г. и от декември 1978 г. до 31 декември 1984 г. В политическата сфера през последните години отношенията се развиват стабилно на основата на декларираната и от двете страни привързаност към принципите на демокрацията, взаимното уважение и взаимноизгодното сътрудничество.

Създадена е Европейската Икономическа Комисия на ООН.

Умира Дейвид Лойд Джордж – английски държавен и политически деец, дипломат, един от лидерите на Либералната партия. Министър на търговията (1905-1908 г.) и на финансите (1908-1915 г.). В края на 1916 г. възглавява коалиционно правителство. Той е един от главните автори на системата от Парижки договори – Версайски, Сенжерменски, Трианонски, Севърски и Ньойски. Участва в Парижката мирна конференция (1919-1920 г.), свикана от държавите победителки в Първата световна война (1914-1918 г.) за изработване на мирни договори с победените държави. На конференцията Лойд Джордж активно съдейства за налагането на България на Ньойския мирен договор. Правителството му организира икономическа блокада срещу Съветска Русия. Лойд Джордж е един от инициаторите за свикването на Генуезката конференция през 1922 г. (конференция за икономическо възстановяване на Русия и на Европа след Първата световна война).

Родена е Даяна Рос – американска певица. От 1959 г. пее във вокалната група „Сюприйнс“. В началото на 70-те години започва самостоятелна кариера. Композициите в първите й албуми са дело на Ешфърд и Симсън. Участва във филмите „Махагон“ и „Магьосникът“. Записва съвместни албуми с М. Гей, изпълнява балади в стил диско. Издадени албуми: „Diana Ross“ (1970 г.), „I’m Still Waiting“ (1971 г.), „Touch Mein the Morning“ (1973 г.), „Diana Ross“ (1976 г.), „Baby It’s Me“ (1977 г.), „The Boss“ (1979 г.), „Diana“ (1981 г.), „Why Do Fools Fall in Love“ (1981 г.), „Silk Electric“ (1982 г.), „Ross“ (1983 г.), „An Evening with“ (1986 г.), „Red Hot Rhytm and Blues“ (1987 г.).

Димитър Пешев е свален от подпредседателското място на XXV ОНС с одобрението на Борис III .
Четиридесет и трима депутати от мнозинството начело с Д. Пешев изпращат изложение до премиера Богдан Филов. То е насочено срещу депортирането на българските евреи в лагерите на смъртта по време на Втората световна война (1939–1945 г.). Под натиска на царя и на правителството 41 от тях оттеглят подписите си. На 26 март Д. Пешев е свален от подпредседателското място на XXV ОНС с одобрението на Борис III . Осъден е от Народния съд на 15 години затвор и конфискация на имуществото. След застъпничеството на влиятелни евреи Пешев скоро е пуснат на свобода. Почетен гражданин е на Израел. През 1998 г. посмъртно е награден с орден „Стара планина“.
Димитър Пешев завършва право в СУ „Св. Климент Охридски“. Участва в Първата световна война (1914–1918 г.). След нейния край работи като съдия в Пловдив и София и като заместник-прокурор в Софийския окръжен съд. Той е министър на правосъдието за периода ноември 1935 – юли 1936 г. Председател е на Управителния съвет на банка „Български кредит“. Пешев е депутат в ХХIV ОНС (1938–1939 г.) и в ХХV ОНС (1940–1944 г.). Подпредседател е на ХХIV и ХХV ОНС.

За корупция са касирани депутатите от правителственото мнозинство Дени Костов и Александър Карапетров.
Дени Костов (1895 г.–1945 г.) е политически деец. Един от видните дейци на БЗНС между двете световни войни. След държавния преврат на 9 юни 1923 г. емигрира от България. Завръща се през 30-те г. и застава на проправителствени позиции. Осъден на смърт от Народния съд и екзекутиран.

Роден е Джеймс Каан – американски актьор и режисьор. В киното работи от 1963 г. – “Сладката Ирма”. Започва кариерата си с епизодични роли в приключенски филми – “Елдорадо” (1966 г.). По-късно се снима в “Хора на дъжда” (1969 г.) и “Кръстникът” (1974 г.). Работи в различни жанрове – мюзикъли, комедии, драми, гангстерски филми, уестърни, военни филми, фантастични екшъни. Филми: “Смешната жена” (1975 г.), “Нямо кино” (1976 г.), “Глава втора” (1979 г.), “Каменната джунгла” (1987 г.), “Елитът на убийците” (1975 г.), “Лъжецът” (1980 г.), “Дик Трейси” (1990 г.), “Един мост повече” (1977 г.), “Едните и другите” (1981 г.), “Мизъри” (1990 г.), “Меден месец в Лас Вегас” (1992 г.), “Чужда раса” (1993 г.), , “Заличителят” (1996 г.), “Брониран” (1996 г.). През 1980 г. режисира “Скрий се да те виждам”, в който изпълнява главната роля. Други филми: “Това е баща ми” (1998 г.), “Мики Синьото око” (1999 г.), “Лъки таун блус” (2000 г.), “В сянка” (2001 г.), “Призрачен град” (2002 г.), “Догвил” (2002 г.), “Далас и Ръсти” (2003 г.).

Роден е Андрей Пантев – български историк, академик. Завършва Суворовското училище в София и специалност „История“ в СУ ”Св. Климент Охридски” (1961 г.). Специализира в Англия през 1969 г. и в САЩ през 1979 г. Кандидат е на историческите науки (1967 г.), „Английската политика към България 1878 – 1894“. Старши научен сътрудник е по нова българска история в Института за история при БАН, след това доцент в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Защитава докторат с „Българският въпрос във Великобритания и САЩ 1876 – 1903“. От 1985 г. е професор в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. За периода 1982-1984 г. Пантев преподава балканска история в САЩ. Президент е на Българската асоциация за американистика от 1990 г., а от 1999 г. е председател на гражданското обединение „Св. Георги Софийски“. Пантев е депутат в XXXIX ОНС от гражданската квота на коалиция „За България“. От 11 юли 2005 г. е депутат в 40-то Народно събрание. От 11 юли до 18 август 2005 г. е член на Парламентарна група на Коалиция за България, след което става заместник-председател. От 24 август 2005 г. е член на Комисията по образованието и науката и Комисията по парламентарна етика. От 21 септември 2005 г. е Заместващ представител на делегацията в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.
Андрей Пантев е автор на над 300 публикации на български, английски, руски, испански, немски. Написва около 40 книги, съставя и редактира исторически сборници и енциклопедии. Някои от неговите книги са: „Англия срещу Русия на Балканите: 1879-1894” (1972 г.), „Българския въпрос във Великобритания 1876“ (1981 г.), „Историческа българистика в Англия и САЩ 1856-1919” (1986 г.), „Революция и реформи в Западна Европа и Северна Америка, XVII-XVIII в.“ (1988 г.), „Защо две Америки“ (1991 г.), „История на България. Т. 7“ (1991 г., съавт.), „Години на демокрация?“ (1992 г.), „История на България“ (1993 г., съавт.), „Раждането на модерната демокрация“ (1993 г.), „US Project for Determining the Borders of Bulgaria: 1918-1919” (USA, 1993 г.), „САЩ и българския териториален въпрос 1919“ (на английски, Ню Лексингтън, Охайо, 1993 г.), „История на новото време“ (1994 г., съавт.), „Проблеми на новата и най-новата стопанска история“ (1994 г., съавт.), „Стефан Стамболов – хъшът държавник, или “Българският Бисмарк“ (1994 г.), „Хронологична енциклопедия на света“, т. V (1995 г., съавт.), „За Стамболов в часа на България“ (1995 г.), „Cultural and Intercultural Traditional Perspectives in Europe“ (Strasburg, 1995 г.), „Българският април 1876 г. в Англия и САЩ“ (1996 г.), „Историческата еволюция и политическа демокрация“ (1997 г.), „Другата версия“ (1998 г.), „100 най-известни българи в нашата история“ (1997 г., съавт.), „Гладстон и българите“ (1999 г., съавт.), „Светът след Иисус“ (1999 г., съавт.), „Стоте най-влиятелни българи в нашата история“ (1999 г.), „Исторически многоточия“ (1999 г.), „Българската история в европейския контекст“ (2000 г.), „Сир, това е революция“ (2001 г.); „Христофор Колумб и новият свят“ (за деца, 1989 г.) и др. През 2002 г. получава награда „Голям Платонов Нобел на века“ на Световната академия „Платон“.

Роден е Махмуд Абас – президент на Палестинската автономия. През 1948 г. заминава за Сирия като бежанец и работи там като начален учител. Впоследствие учи право както в Сирия, така и в Египет, след което получава докторска степен по история в Института по ориенталистика в Москва. Следващите години от своя живот прекарва в Катар и именно там започва да организира палестински групи, които работят за палестинската кауза. Махмуд Абас е палестински политик от Фатах. От март до октомври 2003 г. е министър-председател на Палестинската автономия, но си подава оставка след борба за надмощие с Арафат. Ръководител е на Организацията за освобождение на Палестина (ООП), след като е избран за такъв на 11 ноември 2004 г. На 9 януари 2005 г. е избран за президент на Палестинската автономия.

Роден е Пиер Булез – френски композитор и диригент, един от лидерите на авангардизма в музиката. През 1960 г. става преподавател в Базелската музикална академия. Най-популярните му творби са: пиеса за контраалт и 6 струнни инструмента „Чук без майстор“ (1955 г., по стихове на сюрреалиста Р. Шара), „Структури“ за 2 пиана (1-ва серия, 1955 г., 2-ра серия, 1961 г.), 3 сонати за пиано и др.

Обособява се комунистическа парламентарна група в XXI ОНС от Харалампи Стоянов, Димо Хаджидимов и Тодор Страшимиров, която се отцепва от Независимата трудова група (Никола Сакаров, д-р Никола Максимов, Никола Тарашманов, Александър Картунков и Димитър Кандулков).

Умира Сара Бернар – псевдоним на Розине Бернхард, френска драматична актриса. През 1896-1922 г. ръководи свой театър, наречен по-късно на нейно име. Роли: Маргарита Готие във филма „Дамата с камелиите“ по А. Дюма-син, Федра – във „Федра“ от Ж. Расин и др.

Умира Цезар Кюи – руски композитор, член на известната “Могъща група”, музикален критик. По професия е офицер – генерал-майор, професор по фортификация в Николаевската академия на генералния щаб. Той е известен учен и специалист по фортификация и военно строителство. Популяризира и утвърждава творчеството на М. И. Глинка, А. С. Даргомижски и съвременните му руски и чуждестранни композитори. Автор е на 2 опери – “Синът на мандарина” (1859 г.), “Уилям Радклиф” (1868 г.), много романси и други музикални произведения.

Роден е Георги Авгарски – български писател. Родом е от с. Караш, Врачанско.
Печата за първи път във в. „Заря“ (1935 г.). През 1960 г. завършва българска филология в СУ” Св. Климент Охридски”. Работи като уредник на в. „Септемврийче“, редактор на детско-юношеския отдел на Радио София, активен сътрудник на почти всички издания за деца и юноши. Автор е на съчиненията: „Около света“ (1947 г.), „Чуден гост“ (1952 г.), „Детство без младост“ (1952 г.), „Тамарина гара“ (1956 г.), „Дядо и внуче“ (1959 г.), „Весела мозайка“ (1966 г.), „Гнездо на песните“ (1968 г.), „Медунчо на Луната“ (1970 г.) и много др.

Умира Диаманди Ихчиев – български библиограф, архивист, познавач на писмения турски език, обнародва на български език редица документи от турските държавни архиви. Учи в Щип при Йосиф Ковачев, завършва Османско висше училище в Цариград. Дълги години е преводач от турски език в Министерството на външните работи и уредник на турския архив в Софийската народна библиотека. Превежда ценни правителствени преписки: за кърджалийските чети, за видинския паша Осман Пазвантоглу, за спахиите в османската държава, за българските войнушки села, за битката при Варна през 1444 г. и др. Издава „Турските документи на Рилския манастир“ (625 документа).

Командващият Съединените армии и Първа армия генерал-лейтенант В. Кутинчев разработва нов план за пробив на Чаталджанската позиция.
Генерал Васил Иванов Кутинчев е роден на 25 февруари 1859 г. в Русе. Завършва Военното училище в София. По време на Сръбско-българската война взема участие в боевете при Сливница, Драгоман и Цариброд и в превземането на Пирот. От 1908 до 1912 г. е началник на Първа Армейска област. По време на Балканската война е командващ Първа българска армия, която воюва при Чаталджанските позиции. През Междусъюзническата война командва Първа, а след това и Втора българска армия. По време на Първата световна война е генерал към щаба на Действащата армия и ген.-губернатор на област. През цялата си военна служба съдейства за развитието на Българската армия.
Генерал Кутинчев умира на 30 март 1941 г.

Подписана е Българо-турска спогодба за ликвидиране напрежението след Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.). Спогодбата е подписана в Цариград от българския дипломатически агент там Гр. Начович и от председателя на Държавния съвет на Турция Саид паша. Турското правителство се задължава да проведе в Солунския, Битолския и Косовския вилает исканите от Русия и Австро-Унгария Мюрцщегски реформи. Наред с това Турция дава амнистия за участниците в националноосвободителните борби и позволява на бежанците, изоставили родните си места преди и по време на въстанието, да се завърнат обратно. Амнистията не се отнася за онези, които са участвали в бомбени атентати. България от своя страна се задължава да не допуска на нейна територия да се образуват революционни комитети и въоръжени чети и да се пренася оръжие за Европейска Турция. Спогодбата съдейства да се избегне военният конфликт между двете държави, но на практика не се изпълнява изцяло.

Умира Уолт Уитмън – американски поет и публицист. Работи като учител, пише разкази, статии, стихове. През 1836 г. редактира в. “Бруклин Ийгъл”, а през 1838 г. основава собствен седмичник – “Лонг Айлъндър”. През 1848 г. е редактор на нюорлеанския в. “Кресънт”, а половин година по-късно в Бруклин издава в. “Фриман”. През 1855 г. публикува книгата “Стръкчета трева”, получила положителна оценка от Х. Д. Торо и Р. У. Емерсън. От 1855 г. до 1862 г. отново се занимава с журналистика. По време на Гражданската война (1961-1965 г.) работи като санитар в болница. На събитията във войната посвещава стиховете в сб. “Барабанен бой” (1865 г.) и “Когато на двора пред дома свиреше пролетният вятър” (1865 г.). До смъртта си издава “Демократични хоризонти” (1871 г.), “Дни-образци и до поискване” (1882 г.), “Ноемврийски колони” (1888 г.).

В Русе е основавано Първото техническо дружество в България. Целите на дружеството са да съдейства за развитието на техниката в България чрез популяризиране на технически знания, уреждане на изложби на местни и чуждестранни стоки, съдействие за развитие и популяризиране на българските произведения, както и създаването на техническа библиотека, химическа лаборатория и технически музей. За първи председател е избран инж. Симеон Ванков.

Румъния е провъзгласена за кралство.
През IV в. земите на Румъния са населени с даки и гети. През 107 г. са покорени от Рим и е образувана провинция Дакия. Румънците считат, че народът им е възникнал от естественото културно смесване на даките с римските колонисти от времето на император Траян. През VII-X в. и XII-XIII в. част от днешна Румъния влиза в състава на Първото и Второто българско царство. През XIV в. са основани независимите княжества Влашко (1322 г.) и Молдова (1359 г.). След 1526 г. Влашко, Молдова и Трансилвания са под турски протекторат. От 1688 г. Трансилвания е под властта на Хабсбургите. През 1829 г. съгласно Одринския мир Влашко и Молдова получават автономия. През 1862 г. княз Александър Куза обединява двете княжества под името Румъния. На 9 май 1877 г. Румъния се обявява за независима държава. След руско-турската война (1877 г.-1878 г.), в която участие вземат и румънски войски, Берлинския договор (1878 г.) признава независимостта на страната. На 30 декември 1947 г. монархията е свалена и крал Михай абдикира.

Роден генерал-лейтенант Лазар Лазаров. През Първата световна война воюва с Първа пехотна софийска дивизия в Добруджа, Румъния и Македония.

Неофит Бозвели е заточен в Света гора. Решението за заточението му е аргументирано с нежеланието на Бозвели да се подчини на търновския митрополит. Възрожденецът e наклеветен от Цариградската патриаршия пред османските власти. През 1844 г. той успява да избяга и се завръща отново в Цариград, където продължава борбата си за извоюване на църковно-национална независимост. Негов активен помощник става Иларион Макариополски. През лятото на 1845 г. двамата получават пълномощие от цариградските българи да ги представляват пред османското правителство и Цариградската патриаршия. През същата година те изпращат поотделно две прошения до Високата порта, в които излагат исканията на българите по църковния въпрос. Тази им постъпка предизвиква остра реакция от страна на Патриаршията и те отново са заточени в Света гора. Последните години от своя живот Неофит Бозвели прекарва в Хилендарския манастир.
Видният възрожденски деец поставя началото на организираната църковно-национална борба. Първоначално той учи в родния си град (предполага се, че е ученик на Софроний Врачански). След това продължава образованието си и приема монашество в Хилендарския манастир. Към 1813-1814 г. се установява в Свищов, където в продължение на 20 години е свещеник и учител. Заедно с Е. Васкидович съставя учебник (1835 г.) за нуждите на българското начално взаимно училище под наименованието „Славеноболгарское детеводство за малките деца“ . Книгата представлява една малка енциклопедия, състояща се от няколко части, преведена от гръцки език и приспособена за неговата учителска дейност. В „Детеводството“ Бозвели издига идеята за светско образование, за налагане на говоримия български език в училищата, за създаване на обществени български училища и пр. През 1834-1835 г. живее в Сърбия във връзка с отпечатването на учебника. Там се запознава със сръбските просветителски идеи на Д. Обрадович, З. Орфелин и др. Завръщайки се в България, Бозвели се отдава на борбата за извоюване на независима българска църква. През 1839 г. се премества в Цариград и застава начело на борбата на българските еснафи и търговци против Вселенската патриаршия. По негова инициатива започва изграждането на българска черква в столицата на Османската империя, към която след това е създадена и българска община. Най-значителното му литературно произведение е „Плач бедния Мати Болгария“ (1846 г.). Литературното му творчество е богат източник за изучаване положението на българския народ през първата половина на XIX в.

Роден е Джордж Смит – английски асиролог и археолог. Работи в Британския музей първоначално като гравьор, а по-късно, след като овладява клинописното писмо, става научен сътрудник. През 1872 г. сред таблиците от библиотеката на Ашурбанипал открива акадската версия на легендата за Потопа – прототип на библейската легенда. Открива поемата за Гилгамеш и др. През 1873-1876 г. ръководи разкопките в Ниневия. Участва в издаването на асирийски текстове в поредицата “The cuneiform inscriptions of Western Asia” (1861-1884 г.).

Умира Юрий Иванович Венелин (псевдоним на Георги Хуца) – украински славист, българист, фолклорист, етнограф, филолог. Роден е на 22 септември 1802 г. в с. Велика Тибава (дн. в Унгария). Учи в Лвовския университет. В Кишинев проучва езика и историята на българските преселници. Продължава обучението си в Москва, където следва медицина. През 1830 г. е командирован в България от Руската академия на науките. Посещава някои български градове като Варна, Каварна, Силистра и други и записва редица народни песни и умотворения, като се запознава непосредствено с някои особености на българския език. Запознава се с В. Априлов, с когото води оживена кореспонденция. Автор е на съчинението „Старите и сегашни българи в тяхното политическо, народописно, историческо и религиозно отношение спрямо русите“, издадено в 3 т. през 1839-1841 г. Този труд прави известно името на българите сред по-широк кръг от руската общественост и повлиява на много българи, между които и В. Априлов, да осъзнаят своята народност. Други съчинения: (1829 г.), „О характере народньiх песен у славян задунайских“ (1835 г.), „О зародьiше новой болгарской литературьi“ (1838 г.), „Граматика на сегашния български език“ и други, много от които издадени след смъртта му. Умира в Москва.

Австрийският композитор Франц Шуберт изнася единствения си публичен концерт. Шуберт е родоначалник и представител на романтизма. Роден е на 31 януари 1797 г. Неговите първи учители по музика са баща му (по цигулка), по-големият му брат Игнац (по пиано) и енорийският свещеник М. Холцер (по пеене). На 11-годишна възраст започва да пее в придворния хор. Завършва учителска семинария (1813-1814 г.) и работи като помощник-учител при своя баща до 1818 г., след което се отделя от семейството. Няколко години живее от уроци по музика и се опитва да получи щатна, държавна длъжност на музикант, но не успява. Започва да издава музикалните си произведения през 1821 г. През 1818 г. и 1820 г. като учител по музика на дъщерите на граф И. Естерхази посещава Унгария, където се запознава с унгарските народни песни и циганската музика. През 1819 г., 1823 г. и 1825 г. посещава Горна Австрия и Грац. Песните му стават много известни в австрийското общество. Музиката му е тясно свързана с австрийското народно изкуство, в нея се чувства и влиянието на фолклора на славянските народи, унгарците и циганите, живеещи в Австрийската империя. Независимо от новаторството, запазва връзките си с традициите на Виенската класическа школа. Автор е на над 600 солови песни по стихове на Й. В. Гьоте, Ф. Шилер, Х. Хайне и други, на 9 симфонии (най-известна е 7-ата – „Недовършена“), около 20 опери, 17 увертюри, 15 струнни квартета, камерни ансамбли (клавирен квинтет „Пъстървата“), клавирни творби – сонати, валсове, фантазии, емпромптюта, музикални моменти и др. Много от неговите големи инструментални произведения са изпълнени десетилетия след смъртта му (“Голямата” симфония в до мажор за пръв път е изпълнена под диригентството на Ф. Менделсон през 1839 г., “Недовършената” симфония – през 1865 г.).
Франц Шуберт умира на 19 ноември 1828 г. във Виена.

Умира Лудвиг ван Бетовен – германски композитор. От 1792 г. живее във Виена, където концертира като пианист до загубването на слуха си. Учи при Албрехтсбергер и Салиери. Унищожава всичко, написано до 25-годишната си възраст, поради самовзискателност. От 1796 г. до 1800 г. създава 21 опуса (Първата симфония, опус 21). Между 1800 г. и 1802 г. завършва нови 15 опуса, а през следващите 2 години – още 20, между които и Третата симфония „Ероика“. Негови произведения са още „Фиделио“ (1805 г.), Четвъртата симфония (1806 г.), Концерт за пиано № 4 (1806 г.), „Кориолан“ (1807 г.), Петата симфония (1808 г.), концерти, сонати, квартети и др. След 20-те години не твори активно. На 7 май 1824 г. прозвучава и най-забележителното му произведение – 9 симфония.

Роден е Ернст Енгел – немски специалист по статистика. След като завършва минно инженерство в Германия и Париж, става директор на статистическите служби в Саксония и Прусия. През 1857 г. поставя на обсъждане закона, наречен по-късно „Закон на Енгел“, който представлява едно от първите емпирични открития в икономиката, което е в сила и до днес.

При земетресение са разрушени 90% от столицата на Венецуела Каракас.

Роден е Шарл Жилбер Ром – деец на Великата френска революция, якобинец. През 1779-1786 г. живее в Русия като възпитател в дома на граф П. А. Строганов, а през следващите 2 години – в Швейцария. След завръщането си във Франция се включва в революционното движение. През 1791 г. е избран в Законодателното събрание, а през 1792 г. – в Конвента. Занимава се с подготовката на реформи в областта на народното образование и взема участие в изработването на републиканския календар. Първоначално одобрява и подкрепя идеята за термидорския преврат през 1794 г., но скоро след това започва борба срещу термидорианците. След потушаването на въстанието през 1795 г. е осъден на смърт. На 17 юни 1795 г. се самоубива.