От ателиета в Перник до Париж, от международния бизнес до създаването на собствена марка – пътят на дизайнера и предприемач Елена Китанова преминава през изкуството, маркетинга и френското кожарско майсторство, за да я върне към интереси, зародили се още в детството. Днес тя развива Elena Kitanov Paris – бранд за кожени изделия, в които съчетава френското savoir-faire на луксозното кожарство (съвкупност от знания, умения и традиции, бел. авт.) с интерпретации на българската шевица.

През октомври Китанова ще бъде сред участниците във Forbes Women Forum 2026, който ще се проведе на 22 октомври в София. Дизайнерката съобщи за БТА, че ще се включи в панела „Какво, ако започна отначало? От успешна кариера към собствен бизнес – за риска, смелостта и решенията зад промяната“. Темата е пряко свързана със собствения ѝ опит. След образование и години работа в маркетинга, международния бизнес и развитието на брандове във Франция перничанката решава да смени професионалната посока и да създаде собствен бизнес.

От международния бизнес към дизайна 

Елена Китанова заминава за Франция през 2001 г., когато е на 19 години, с намерението да учи дизайн. Високата цена на специализираното образование обаче променя първоначалните ѝ планове и тя се насочва към маркетинга и международната търговия. Завършва магистратура, а по-късно придобива и втора магистърска степен по дигитален маркетинг. Следват години работа в международния бизнес и развитието на брандове. Решението да създаде Elena Kitanov Paris я връща към първоначалния ѝ интерес към дизайна и работата с кожа. За да надгради практическите си умения, в Париж преминава едногодишно специализирано професионално обучение по maroquinerie при ментор с опит във френската луксозна индустрия. След успешно положен изпит получава френската професионална квалификация CAP Maroquinerie от Académie de Paris. При създаването на марката Китанова търси начин да изгради собствен почерк в конкурентния свят на кожените изделия. Насочва се към българските си корени и идеята да срещне традицията на шевицата с усвоеното във Франция майсторство. „Исках да съчетая две традиции, два типа майсторство – френското кожарство и българската шевица“, казва тя.

Българската шевица в съвременен прочит 

В работата си Китанова не пренася традиционните мотиви буквално върху чантите. Тя ги стилизира и преработва, така че да се превърнат в част от съвременния дизайн. В някои модели бродерията се изпълнява със специални метализирани корди и придобива характер на декоративен елемент, вграден в кожата. „Шевицата стана като едно метално бижу, което е вградено в чантите“, казва дизайнерката. При други изделия мотивите са разположени под капака на чантата и чрез френска техника се създава релефен ефект. Основният силует се запазва, докато шевиците получават различни интерпретации. За Китанова идеята е българското наследство не просто да бъде съхранявано в традиционната му форма, а да продължи да се развива и да достига до нова публика. Това определя и начина, по който тя вижда своите изделия – не само като допълнение към облеклото, а като средство за изразяване на индивидуалност.

„Не просто да си купят някаква чанта, която да допълни тоалета, а нещо, което наистина да ги изяви“, казва тя.

От прототипа до готовия модел

Китанова създава няколко колекции, сред които арт серии, в които всяка чанта има индивидуален номер. В част от проектите работи заедно с майка си Татяна. Двете разработват техники за художествена обработка на кожата с различни цветове, метализирани листа и вакси. Металните компоненти при някои изделия също се обработват ръчно – с благородна позлата от каратово злато и свободно сребро. „Това прави чантата истинско бижу“, разказва Китанова.

Други колекции са съсредоточени върху бродерията, като при тях основният силует се запазва, а българските мотиви се интерпретират по различен начин. Прототипите се разработват в Париж, след което дизайнерката работи с подбрани ателиета в различни европейски държави. Изработването на един модел може да отнеме около седмица. По думите ѝ изборът да работи в Европа е свързан със стремежа да запази традициите и качеството на местното кожарско майсторство.
За лимитираните колекции Китанова използва и висококачествени кожи, останали от производството на водещи френски луксозни къщи. Така неизползвани материали получават ново приложение в ограничени авторски серии.
Elena Kitanov Paris се представя основно онлайн. В Париж Китанова периодично показва колекциите си във временни пространства, организирани съвместно с други дизайнери. Нейни чанти са били представяни и в България, както и в Япония.

Своя чанта тя подарява на Лили Иванова по повод концерта на певицата в зала „Олимпия“ в Париж на 24 май тази година.

Международно признание в Париж

В началото на април тази година Elena Kitanov Paris получава званието „Лауреат“ в рамките на форума „Excellence Entrepreneuriale des Diasporas Francophones“, проведен в Conseil économique, social et environnemental (CESE) в Париж. Отличието е връчено от Румяна Чеков, икономически и търговски съветник към Посолството на Република България в Париж, от името на посланика на България във Франция Радка Балабанова. За Китанова признанието има значение и заради присъствието на българските културни мотиви в работата ѝ.

„Това наистина сложи България на преден план. Показва, че и в българската шевица има развитие“, коментира тя.

Да започнеш отначало

Зад решението за собствен бизнес стоят повече от две десетилетия живот и професионална реализация във Франция. Китанова не крие, че началото е било трудно. Адаптацията към новата култура и необходимостта да доказва професионалните си качества като чужденец изискват постоянство и повече усилия. „Ако трябва да направим сравнение между французойка и чужденка, чужденката трябва да се доказва два-три пъти повече“, казва тя.

През годините неведнъж обмисля да се върне в България, но решава да остане и да продължи развитието си във Франция.
„Много пъти съм искала да се върна обратно, но съм си казала, че въпреки препятствията и трудностите трябва да остана. И така със силна воля останах 25 години“, разказва Китанова. Към младите хора, които искат да учат или да изградят професионален път извън България, съветът ѝ е да бъдат подготвени за трудностите и да не се отказват при първите препятствия.

Началото е в Перник

Макар професионалната ѝ реализация да е свързана с Франция, интересът на Елена Китанова към изкуството и работата с различни материали започва в родния ѝ Перник. Тя израства в семейство на творци. Майка ѝ Татяна е била директор на Обединения детски комплекс (ОДК) в Перник, а преди това е преподавала скулптура и приложни изкуства. Баща ѝ Китан също е художник. Като дете Елена прекарва много време с майка си в ателиетата на ОДК, където за първи път се докосва до различни материали, включително кожа.

„Непрекъснато бях с майка си. Тя ме водеше в ателиетата, където имаше най-различни материали. Тогава за първи път пипнах кожени материали и започнах да правя различни неща с тях“, разказва Китанова. Първо изработва дрехи за куклите си, а по-късно прави хартиени прототипи във формата на обувки, които продава в книжарница в Перник. Така прави и първите си стъпки в предприемачеството. Следват опити с чанти, създавани интуитивно, без специално образование в кожарството.

Семейната среда формира и отношението ѝ към формата, материала и детайла. „Те ме научиха да гледам различните неща в природата, да различавам бялото в бялото, да виждам неща, които другите не виждат. Научиха ме и да правя от дефекта ефект“, казва Китанова за родителите си.
От детството идва и връзката ѝ с българската шевица. Бабите ѝ я учат да шие и бродира, а част от семейните образци са запазени и до днес. Години по-късно именно тази традиция се превръща в една от отправните точки в дизайнерската ѝ работа.

Перник остава част от историята ѝ

След 25 години във Франция Китанова продължава да се връща в родния си град и да следи промените в него. Според нея Перник придобива по-съвременен облик, а културният живот е сред областите, в които се появяват креативни и новаторски идеи.
„Може да се каже, че е станал красив и привлекателен център, особено за младите хора. Приятно ми е да се връщам в него и всеки път да забелязвам тези промени“, казва тя.

Като особена ценност за града посочва Международния фестивал на маскарадните игри „Сурва“. Според нея събитието показва как местната традиция може да се превърне в културен език с международна видимост. „Макар и бавно, има процеси и се върви напред. Това много ми харесва“, допълва Китанова.

Tреньорът на Левски Хулио Веласкес говори пред медиите след победата над ЦСКА 1948 в среща от efbet Лига. Испанският наставник коментира напрежението край тъчлинията в заключителните минути, победната серия на тима, представянето на играчите и философията, която изисква от съблекалнята.

Специалистът първоначално внесе яснота относно объркването със смените в края на срещата, като подчерта, че не желае да съди реферите. „Не искам да давам мнение за съдиите. А това, което се случи е, че искахме да сменим Алдаир за Окo. Но точно в ситуацията, преди да се спре играта, се случи това, че Майкон получи лека контузия. И поискахме да сменим човека, който да излезе, вместо Окo да бъде Майкон. И не се случи. Това е, което реално стана“, обясни Веласкес.

След това наставникът акцентира върху сериозната серия от успехи на отбора и натоварения график. „За мен е много важно да се оцени какво прави тази група футболисти. Много, много трудно е да се спечелят осем поредни мача в едно първенство в професионалния футбол. И като прибавим към това, че сме изиграли и още осем мача в Шампионска лига… И представянето беше това, което беше, се чувствам изключително горд с всеки един от тях. Смятам, че е нещо изключително това, което направи отборът, което направиха футболистите и аз му давам изключително голямо значение“, заяви треньорът.

Веласкес изрази категорично уважение към съперника и определи успеха като напълно заслужен, макар и изстрадан в самия край. „И в крайна сметка е много важно да оценим, че днешният ни съперник беше втори в първенството миналата година. И аз смятам, че имат отбор, който без съмнение ще може да се бори да влезе в топ 4 на нашето първенство. И смятам, че не победихме на база някаква случайност, смятам, че от моята гледна точка беше напълно заслужена. Ако в крайна сметка трябва да кажа и нещо, което смятам, че можеше да е по-добре, в последните минути имаше няколко ситуации, които можеше да се контролират по-добре. Последните минути, които почти ни доведоха до инфаркт. Но работата, която извършват момчетата, е просто невероятна. От всички, защото както виждате, почти всички футболисти имат доста голям брой минути“, сподели испанецът.

Попитан за равностойното притежание на топката и отсъствието на ключови футболисти, наставникът отговори директно: „Не, ако се съглася към това, което казахте, би било липса на респект от моя страна. Трябва в крайна сметка да сложим в контекст нещата и отново да повторя, че това беше вицешампионът от миналата година. Разбира се, нещата са трудни да се постигнат и напълно съм наясно, че трябва да дам заслуженото на футболистите, защото в професионалния футбол да спечелиш изисква изключително много.“

По темата за темпото, с което отборът радва привържениците си, испанският специалист постави представянето в историческа рамка: „Простичко е, ако просто спрем за пет секунди и видим как в нашата страна за 14 години никой освен Лудогорец не беше спечелил титлата, и нашият отбор в частност 16 години не беше печелил и 16 години без да играе в групова фаза на европейски турнири, много бързо може да преценим, че трябва да отдадем заслуженото на това, което се случва. И това е плод на невероятната работа на футболистите и невероятната подкрепа, която ни дава публиката, както у дома, така и като гост“, каза Веласкес.

Специалистът разкри и начина, по който гледа на бъдещето и амбициите през сезона. „Оттам насетне в крайна сметка всичко, което следва след това, аз не гледам натам. Аз гледам за следващия мач. Да дадем абсолютна важност, изключителна важност на всеки един турнир и да сме напълно наясно какво всъщност е животът – в момента, в който помислиш, че си повече от това, което си, си обречен на неуспех. Ако си скромен и си здраво стъпил на земята и продължаваш да работиш здраво всеки един ден, ще имаш много повече възможности да имаш успех. Нашият път е ясен – да работим със скромност всеки един ден и да имаме респект към всеки един наш противник“, допълни наставникът.

Относно победния гол на Хуан Переа и цялостната роля на индивидуалностите, Веласкес постави фокуса върху отборния дух. „За него трябва да попитате него. А за мен, това, което оценявам, е, че отборът се представя добре, че отборът печели. И за мен са изключително важни всички футболисти. Много съм щастлив, когато някой футболист има възможността да вкара гол, но ключът е колективът и групата. Но това, което оценявам изключително много, е, че независимо някой дали играе 10 минути, или 90 минути, всички имат една визия в главата си, която е отборното, и това е нещото, което ни бута напред. В крайна сметка очевидно е, че съм супер щастлив за Переа, но както съм щастлив и за всички в отбора, защото спечелиха“, завърши наставникът на Левски.

Добави ни в предпочитани източници в Google

/МК/

Израелските въоръжени сили съобщиха, че тази сутрин нанасят удари в Южен Ливан в отговор на изстрелването от „Хизбула“ на два дрона срещу израелски войници, разположени в част от региона, който израелската страна е обявила за „зона за сигурност“, предаде Ройтерс.

Израелските въоръжени сили по-рано издадоха предупреждение за евакуация на районите в близост до сграда в град Араб Салим в Южен Ливан, като заявиха, че ще нанесат удар, тъй като „тя се използва от „Хизбула“, припомня БТА.

Подкрепяната от Иран групировка към момента не е коментирала тази информация, отбелязва Ройтерс.

Израелските въоръжени сили в петък обявиха, че са нанесли удари по складове за оръжие на „Хизбула“ в Южен Ливан.

От 2 март повече от 4300 души са били убити при израелските удари в Ливан.

/АУ/

Интер Маями и Атланта Юнайтед предложиха истински трилър в среща от редовния сезон на Мейджър Лийг Сокър, завършила при резултат 2:2. Грешната стъпка на собствен терен не позволи на домакините да намалят разликата до лидера в Източната конференция Нешвил, който запази комфортния си аванс от 10 точки на върха на класирането. Двубоят се запомни и със сериозно отлагане, след като лошото време забави първия съдийски сигнал с цели 95 минути. Вместо по план в 2:30 часа българско време, срещата стартира чак в 4:05 часа.

Домакините заложиха на изключително силен състав, воден от Лионел Меси и Луис Суарес, а сред стартовите единадесет попаднаха новото попълнение Каземиро и бившият халф на Атлетико Мадрид Родриго де Пол. Първото полувреме се превърна в истинско голово зрелище. В 32-рата минута Каземиро откри резултата, възползвайки се от подаване на Меси, с което бразилецът отбеляза второто си попадение за клуба, а аржентинският магьосник се отчете с голово участие в пети пореден мач. Радостта на домакините трая кратко, тъй като само три минути по-късно Мигел Алмирон изравни. В добавеното време на първата част Луис Суарес отново даде аванс на Интер Маями, реализирайки своя 12-и гол за 2026 година в първенството.

След почивката драмата на терена продължи с пълна сила. Атланта Юнайтед получи отличен шанс за изравняване, но Алмирон пропусна отсъдената дузпа. Гостите все пак стигнаха до ценната точка в 87-ата минута, когато бе отсъден втори 11-метров наказателен удар. Зад топката застана швейцарският национал Брийл Емболо, който показа хладнокръвие и не сбърка, възстановявайки за втори път съперничеството си с Меси след четвъртфиналната им битка на Световното първенство през 2026 година в САЩ, Канада и Мексико.

Сега пред Интер Маями предстои ново огромно предизвикателство. В следващия си двубой тимът ще премери сили с Чикаго Файър и звездата Роберт Левандовски. Големият сблъсък е насрочен за четвъртък, 10 септември, от 3:30 часа сутринта българско време.

Добави ни в предпочитани източници в Google

• Последната статистика на Евростат ни дава 11,6% икономически скок заедно с Южен Централен район – това е най-големият ръст в Европа, казва Костадин Димитров
• Една от гордостите на града – ул. „Иван Вазов“, ще се превърне в пешеходна, започваме я
• Разширението на парк „Хан Крум“ в район „Тракия“ трябва да е готово до края на мандата

– Г-н Димитров, точно една година остава до края на мандата ви. Какво можете да започнете от този момент нататък и да го довършите, за да остане трайно в Пловдив и да се помни?

– Трябва да имаме ясно постижими цели. Всичко, с каквото се захванем от този момент, е добре да се знае, че трябва да приключи до края на мандата. Това го казвам като кмет.

Хората обаче искат повече. И са прави. Но е важно да се знае доколко е реалистично.
Когато станах кмет, заварих много започнати, но недовършени обекти. Това не го казвам с упрек. Напротив – трябва да има приемственост. Успяхме да довършим повечето от тях, на други вече им се вижда краят. Предстои да имаме напълно завършен стадион „Локомотив“. Дали сме възможност да се работи и по стадион „Христо Ботев“.

Завършихме една от най-важните входно-изходни артерии на Пловдив

– разширението на „Голямоконарско шосе“, което води към магистрала „Тракия“. Довършихме „Кукленско шосе“, по него се минава безпроблемно с изключение на едно кръстовище.

Приключваме и друга входно-изходна артерия – „Рогошко шосе“. Преустройството на кино „Космос“ върви към финал.

– И все пак – имате ли готовност да захванете нов обект и да го предадете завършен за срок от една година?

– Напълно постижимо е превръщането на улица „Иван Вазов“ в пешеходна. Извървян е пътят от проектната документация до избора на изпълнител.

– Този обект от години се подготвя. Ще го видят ли пловдивчани готов?

– В държавния бюджет имаше целеви средства за отделни обекти на общините. Реконструкцията на улица „Иван Вазов“ беше включена. Но поради смяната на правителството тези средства бяха спрени. За Пловдив сумата беше 100 млн. лева на година.

В момента търсим вариант да започнем работа по „Иван Вазов“ – тази улица е една от гордостите на Пловдив. Тя трябва да стане пешеходна в частта от Народната библиотека, която носи името на патриарха на българската литература, до площад „Централен“.

Затваря се напълно за автомобили и се превръща в пространство за разходки. С тази отсечка

пешеходната зона в Пловдив, която е най-дългата у нас, става още по-голяма

Както виждате, в близост са обновени улиците „Г. М. Димитров“, „Цанко Дюстабанов“ и зоната около Пловдивския университет и около Техническия университет. Продължаваме и в другите участъци край Сточна гара.

Друг важен обект е реставрацията и експонирането на югоизточната част от Римския форум. Поръчката е в Комисията за защита на конкуренцията. Няма осигурено финансиране, но ще търсим, за да започне работа по древната агора.
Това са двата обекта, напълно реалистични да бъдат изпълнени, ако бъде намерено финансиране. 

– Не по ваша вина през септември община Пловдив ще се сдобие с бюджет в размер на 401 млн. евро. Една четвърт от него – около 100 млн. евро, са предвидени за капиталови разходи. Кои обекти влизат?

– Спецификата на този бюджет е, че се приема сега, а по-голямата част от финансовата година е минала. Реално имаме бюджет за три месеца. Съществуват много неразплатени разходи за свършена работа – за ремонта на Хуманитарната гимназия и други учебни заведения. Предстои ни разплащане и по още проекти.

Не очаквайте до края на 2026 г. да имаме 100 млн. евро, с които тепърва да се прави нещо

С тях финансираме извършени вече дейности.

Благодаря и на общинските съветници, и на администрацията, че в тази ситуация заради независещи от нас обстоятелства работата не спря.

– Хълмовете на Пловдив напоследък се прочуха в недобра светлина, а тяхното благоустрояване е включено в инвестиционната програма. Какво ще се прави по тях?

– Най-важното – да имат поливна система, за да се поддържа растителността. Стартираме поръчка за проектиране на напоителни съоръжения по Младежкия хълм, Бунарджика и Сахат тепе. В годините много се е говорило, но не е осъществено.

По-възрастните пловдивчани помнят, че тепетата някога са се поливали. Но старите етернитови тръби до такава степен са компрометирани, че не стават. Купихме помпа за Младежкия хълм, пуснахме водата, но тя изчезна в скалите, защото старите тръби реално не вършат работа.

Наехме фирма за хидроложко проучване, за да установи къде са пробойните. Оказа се кауза пердута – ще похарчим повече средства за ремонт, отколкото да изградим нова поливна система, осветление, залесяване и сигурност. Работим в тази посока.

– Да се спрем на сигурността. Какво предвиждате за спокойствието на хората, когато се разхождат по тепетата?

– Започнахме инициативата за сигурен град. Набелязани са конфликтни зони, които да бъдат наблюдавани със сензори не само визуално. Те могат да бъдат слухови, да проследяват времето, запрашаването на въздуха.

Ще бъдат концентрирани в система, която следи за всичко в града. Интересна е разработката. Започнахме да търсим финансиране преди година и половина по европейските програми. Не трябва да спираме. Тази система ще е ситуирана на едно място, може би в предприятието „Организация и контрол на транспорта“, там вече има изграден видеоцентър.

– Кога виждате това да стане?

– Мисля, че до края на годината може да стартира обществената поръчка.

– Напоследък Пловдив повече се откроява сякаш с туризма и фестивалите си. Това ли е най-силната му страна?

– Туристическият ръст на чуждестранните туристи бележи 20%, с толкова са нараснали и нощувките.

Те са свързани до голяма степен с няколко конкретни събития от културния календар. Имаме уникален Hills of Rock, очакваме догодина още по-силен Phillgood, големи световни звезди участват в Opera Open. Международният фолклорен фестивал е традиционно силен. Предстои биреният фест в парк „Лаута“.

Няма посетител – чужденец или българин, който да не харесва Пловдив

Това е показателно как се развива градът. Най-много го усещат хора, които не са идвали няколко години – като дойдат, откриват нещо ново.

– А икономически как се развива градът?

– Последната статистика на Евростат дава на Пловдив 11,6% икономически скок заедно с Южен Централен район. Това е най-големият ръст в Европа. Имаме най-много заводи и индустрия.

– Някои ще ви опонират, че заводите са на териториите на съседни на Пловдив общини.

– Всички, които работят в тези предприятия, ползват по някакъв начин даденостите на големия град. Мнозина посещават театър, концерти, децата им учат в Пловдив. Все пак тук е центърът на образованието, културата, здравеопазването. Затова и

имаме голям миграционен прираст, който обаче натоварва инфраструктурата

Основното решение за извеждане на трафика е Околовръстното шосе на Пловдив, чието разширение трябва да започне най-после. Мостът над Марица трябва да се проектира, вътрешният ринг – също. Предстои да пуснем поръчката за връзката на районите „Южен“ и „Тракия“. Започва и продължението на ул. „Царевец“ от „Пещерско шосе“ до бул. „Свобода“.

Разширението на парка „Хан Крум“ в район „Тракия“ трябва да е готово до края на мандата. Той е над 79 декара. Разполага със зелени площи и над 1000 нови дръвчета, храсти, обособени са кътове за игра на децата и зони за спорт. Ще стане един от най-големите и привлекателни паркове.

– В навечерието сме на Съединението. Пловдив отново ще събере погледите на цяла България. Какъв ще е фокусът на тържествата тази година?

– Съединението винаги е било повод за гордост от пловдивчани. Благодарение на тяхната саможертва я има днес България – такава, каквато е. Ще се радваме да посрещнем всички в прекрасния ни град.

Нека всички покажем, че „Съединението прави силата“ не са само думи, а може да се доказват с дела. Програмата е богата – включва задължителните поклонения пред паметниците на дейците на Съединението, има възстановка, тематична изложба в Историческия музей и заря.

ВИЗИТКА

Костадин Димитров е кмет на Пловдив първи мандат. Преди това 12 години без прекъсване беше избиран за кмет на район „Тракия“. Завършил е математика в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.

Дългогодишен треньор и международен съдия по таекуондо, един от малкото майстори с 8-и дан. Семеен, с две дъщери.