дом блог

Трима убити и 12 ранени в Страсбург, нападателят е прострелян

0

Нападателят, открил стрелба в центъра на Страсбург край коледен базар, е бил ранен по време на престрелка с военните. Това съобщи АФП, като се позова на източници от полицията. По всяка вероятност става въпрос за терористичен акт. По време на атаката загинаха трима човека, а ранените са 12, шестима от тях в критично състояние. Това твърди министърът на вътрешните работи на Франция Кристоф Кастанер, а според кмета на Страсбург жертвите са четири. Стрелецът е фигурирал в списъка със заподозрени в тероризъм лица. Освен това е трябвало да бъде арестуван тази сутрин по подозрения в съпричастност към убийство. Полицаите обаче не са успели да го намерят в дома му, , а при обиска в жилището са открити гранати. 29-годишният мъж, който е родом от града, към 20:00 часа френско време откри стрелба в центъра на Страсбург край прочутия коледен базар. По време на престрелката с полицията нападателят бе прострелян, но успя да избяга и акцията за залавянето му продължава в момента. Авторът на кървавата атака е похитил такси и е избягал с него от мястото на произшествието, съобщи радио Франс енфо. Водачът на таксито е в безопасност, той твърди, че престъпникът е ранен. Няколко човека са били арестувани тази нощ по време на операцията, но 29-годишният Шериф Ш. не е сред тях. Френските власти разглеждат инцидента като терористичен акт. Междувременно кметът на Страсбург обяви сряда за ден на траур в града. Коледният базар няма да работи в сряда, отменени са и всички спектакли в театрите. БГНЕС/АФП

http://bgnes.com

ПЪТЕПИС: От Добрич до Ню Орлиънс. Бялата лястовица, цигани и голф…

0

Ходя си в родния край два-три пъти годишно. Било да видя роднини и приятели, било да поплувам между „Албена” и Балчик, да опитам виното на брат ми, когато се избистри в края на декември, или да видя дали бялата лястовичка не се навърта наоколо да даде кураж на онези днешни добруджанци, които не можаха да забогатеят в мътните години на прехода, въпреки най-хубавата земя в радиус от 1000 километра наоколо (минимум…).

През последните 25-30 години, докато работех по бежански лагери и дипломатически конференции, по военни конфликти и дълги среднощни заседания в сградата на ООН в Ню Йорк, все се заканвах, че върна ли се един ден в България, непременно ще изкарвам по 2-3 месеца в „небесните пасбища” на Добруджа, както би се изразил Джон Стайнбек. Там, където малкото овчарче от Медвен Захарий Стоянов се научава да чете, за да стане един от националните ни гиганти; там, където в летните вечери звездите бяха по-едри и от тези над Фамагуста; и където черешите и дините, които нощем крадяхме от градини и бостани през летните ваканции, за нас бяха най-сладките в света.

Горе-долу си спазвам графика. Но вместо по 2-3 месеца, стоя най-много до седмица, когато започвам да дотягам на роднини и приятели, или те на мен….  Пак има дини и череши, но най-често те или не са добруджански, или не са толкова сладки както в детството ми. А може и да се лъжа…

Магията я няма

и това е естествено. Няма как приказките, преживени в детството (на миналия век), да останат същите 50-60 години по-късно….  Няма как моите деца и внуци да усетят миризмата на току-що окосено сено рано сутрин, пръхтящите ноздри на конете, опъващи каишите на косачката или жътварката; изплашените писъци на пъдпъдъци и яребици, излитащи с ужас от стъпканите си гнезда под конските копита…  Няма как да научат вкуса на току-що набраните пролетни печурки край торищата до гората, където пладнуваха хиляди овце от безброй стада…
Децата и внуците ни, както и на хиляди други българи, са пръснати от Лондон до Лима и от Чикаго до Рио…. За уханието на прясно окосеното сено и вкуса на крадените посред нощ дини могат да научат или ако аз им разкажа, или ако прочетат Йовков и Ивайло Петров.


Бялата лястовица в красивия градски парк на Добрич гледа дали Моканина идва да я потърси. Снимки: авторът

 

Но по всяка вероятност няма да прочетат, нито единия, нито другия. Добруджа отдавна не е същата, няма го нито Йовков, нито Дора Габе, нито дори присмехулникът Ивайло Петров, който на 19 януари имаше рожден ден….  Няма я магията на Антимовския хан, няма я Сарандовица, няма го Сали Яшар и песента от колелетата на каруците му. Няма ги и старите добруджанскжи благородници, богати и не толкова, красиви и уморени от жътвата, весели и тъжни, поетични като от разказ на майстора от Жеравна. Или на Присмехулника от селцето Бдинци, на двайсетина километра западно от Добрич където се е родил Ивайло Петров.  Всички те, поколението на моите родители, и на техните родители, и т.н., бяха създали един красив мит за добрия, човечния, благородния и вълшебен свят, наречен Добруджа, населен с хора широко скроени и с усет към прекрасното… Поне така ме учеха учителите ми в Добрич и по-късно в университета в София. А така го чувствах и аз, роден в митичния край, където полята и морето се сливат в синьо-зелена феерия…

Естествено, няма да плачем за миналото… Било каквото било. Животът продължава, за малцина красив и богат, за мнозина – не толкова…. Миналата седмица се върнах от Добрич. Беше хубаво – роднини, приятели, вкусни добруджански манджи и още по-вкусното вино на брат ми, което мирише на диви ягоди. От сорта грозде, който италианците наричат “Кастел”, а добруджанци – липа. Бяла или черна липа. Дребни зрънца, страховито ароматни, на пазарите в Ню Йорк и Женева бяха най-скъпите сортове, които продаваха за ядене, но вино не правеха от него… Било вредно? Може би… Напук на слуховете, много добруджанци продължават да си го пият…


Добруджанец бере грозде в двор в Смолница, за да направи вино с дъх на диви ягоди. Снимка: авторът

 

Но Добрич вече не е същият град от моето детство… Единственото, което е същото, е леденият вятър, който зиме духа откъм Букурещ или Констанца, връхлита върху Добрич, обледенява улици, шосета, стълбове и жици, кърши клони на дървета и тласка автомобилите в канавки и хендеци, от които излизане няма, докато не дойде фадромата… И чак тогава се уморява този проклет вятър и  спира нейде в предградията на Варна, докато Добрич си ближе раните…

Вечер градът опустява рано. Улиците са тъжни. Рядко се виждат млади хора. Безработицата ги е прогонила или във Валенсия, или в Манчестър, или в Дрезден. Малцината, които са останали тук, се радват, ако намерят работа за 500-600 лева на месец. От 120-130 хил. жители преди 30 години, днес градът се е свил наполовина, както казват местните хора. Не мисля, че има гладуващи, но бедни със сигурност има, както ми казва един приятел, шеф на местна хуманитарна организация. От двайсетината заводи, фабрики, предприятия и т. н. преди „вечния” ни преход, сега не е останало почти нищо. Рядко се виждат усмихнати хора. Повечето добруджанци са надянали същите маски на лицата си като хората от всички краища на България: угрижени, самотни, замислени, потънали в собствените си бездни…

А иначе градчето си е ОК, както би казал един мой съученик, сега пенсиониран инженер с много скромна пенсия…  Виждат се както нови сгради с прилична архитектура, така и стари турски или цигански къщици, които още не са бутнати… Повечето турци се преселиха на юг – като моя съученик Себайдин, сега в Истанбул…  Исмет, с прякор Офето (баща му го кръстил на майтап на Отечествения Фронт през далечната 1950…) – също е в Истанбул. Самито, приятел на баща ми – отдавна е в Бурса. И Турхан, бръснаря, също …. Идват си често в родния край, не могат да прежалят Добруджа и младостта си. Идват си и плачат от радост и от скръб… Нещо ги тегли насам и говорят за Добруджа като за Рая там, горе… За някогашната Добруджа, от детството им.

Бялата лястовица и черните овце

Тя може да се види в новия градски парк на Добрич, кацнала край езерото, в което някога карахме лодки и ухажвахме момичетата от гимназията… Тя не лети, направена е от някакъв траен материал от скулптора си, но гледа внимателно дали към нея не се задава Моканинът, в търсене на надежда за болното си дете…  Няма го обаче Моканинът, запилял се е и той вероятно някъде между Валенсия и Барселона, да гледа  лозята на испанците или да им поддържа дворовете. Дори когато си дойде за кратка ваканция, Моканинът не може да се види на новите голф игрища между Балчик и Калиакра…  Аз като пишман голфър, ходя от време на време с моя приятел Румен, бивш журналист от „24 часа”, сега преподавател по голф-науки-и-практики – да удрям бялото топче над зелената трева в „Трейшън клифс” или на другите две игрища наоколо. Но освен заможни руснаци или румънци не видях от местните хора да се радват на шотландската игра… Изглежда Моканинът не играе голф: или няма време, или не му се харчат пари за тази странна за местните хора игра, чийто дядовци са играли  на челик или на „чаракман”, далечни добруджански братовчеди на голфа…


Добруджански двор на съвременна къща в Балчик, с изглед към морето. Дизайнерите на този оазис са млади добруджанци, лекари, решили да останат в родния край… Снимка: авторът

 

Една вечер, докато вървях към магазина на моя приятел Жоро Лазаров, видях една елегантна бяла кола, паркирана до хотел „Добруджа”. Загледах се в големия борден дисплей вдясно от волана и сложните навигационни уреди на тази красавица. После видях, че е един от последните модели „Тесла”, с „толбухински” номер…  Предполагам, че беше собственост на „Жеко Бонвивана”, известен от творчеството на Ивайло Петров като „Жеко Бована” – за по-кратко…. Когато споделих това с Жоро Лазаров, той каза:”А-а-а, имаме ги три!” Три „Тесли” в малкия Добрич, чийто театър едва диша и май само името „Йордан Йовков” е останало от него и от някогашните му звезди? Една от тях беше Мариана Аламанчева, която също отлетя от нас тия дни като бяла лястовица.

В творчеството на Йовков няма цигани. Има турци. Благородни и добри. И те повечето такива си бяха, аз израснах сред тях. Сега са останали малко. За сметка на това циганите са мнозинство в повечето добруджански села. Много от тях бяха заселени тук по времето на Тодор Живков, някъде през 60-те години на миналия век. Докараха ги тук, защото имаше много свободна земя. Оземлиха ги, построиха си хората къщички, децата им тръгнаха на училище, всички работеха – кой механизатор, кой занаятчия, изкарваха си хляба, никой от тях не крадеше, като закъсваха в края на месеца идваха при баща ми за някой лев назаем или за „стъкло вино”, както се казваше в Добруджа. Следващия месец си връщаха заема. Виното – не. Но бяха кротки, само тук-там по някой цигански барон или бабаит правеше золуми, но или милиционерите го ступваха набързо, след което Манго, осъден по бързата процедура, правеше от 3 до 6 месеца тухли без да му плащат, за да му дойде акълът в главата.
Или лудият Танас от Голяма Смолница ги биеше превантивно с дървен кол край казана за ракия, просто така, за историческо назидание и с възпитателна цел. И циганите кротуваха. А Танас с буйния си нрав никак не се вписваше сред благите герои на Йовков. Тип като него по-можеше да се срещне при Ивайло Петров… Един-два свирепи персонажа от „Хайка за вълци”, натоварени да проведат колективизацията в Добруджа , понякога ми напомнят за Танас Топалов, чийто брат Иван беше най-кроткият човек от Владивосток до Пунта Аренас…

Тухларната

Едно лято, през ваканцията, баща ми ме прати да работя в тухларницата на Смолница, за да си изкарам парите за морето. Тогава беше така: от три месеца лятна ваканция, децата работеха на полето през юни и юли, а август прекарваха на вълшебните варненски плажове. „Албена” още не беше построена. Там правех тухли от 3 часа сутринта до към обяд, когато свършвахме обръщането на калъпите по хармана и ги оставяхме да изсъхнат, преди да отидат в пещта за изпичане. Работех с Васко Кинаджията от Козлодуйци, който – когато не беше пиян – прожектираше предимно съветски и индийски филми в читалищата на десетина села наоколо; с пет-шест циганина, едни току-що излезли от затвора, а други на път да влязат в него – повечето за убийства… Другият тухларин беше Райно, директорът на училището в Смолница, и Танас Топалов, митичния Робин Худ на тази част от Добруджа…. Танас крадеше изискано, със стил, предимно скъпи вещи от незаключените добруджански къщи; после лежеше по 5-6 месеца в затвора, докато баща му бай Васил, кротък и добър пчелар, не го освободеше с връзките си в ОК на БКП… Като излезеше от затвора, и преди пак да влезе в него, Танас правеше тухли за някой лев – добре платена работа тогава, понеже беше каторжна. Тухларната беше до казана, където 5-6 села около Смолница варяха ракия, и всеки ден, някъде към 10 сутринта майката на Танас му донасяше закуската. Тя се състоеше от 12 пресни яйца на очи, един самун топъл хляб и 5-6 прясно откъснати домата от градината. Преди да седне да закусва на тревата, Танас внимателно си измиваше ръцете във варел с вода, после си наливаше 300 грама ракия при казанджията в едно тенекиено канче и започваше ритуала. Омиташе всичко за 5-6 минути, после си доливаше още 100 грама ракия, и вдъхновен от гледката, както и от ракията, грабваше един дървен кол от някоя каруца наблизо и подмяташе циганите. Биеше ги сравнително внимателно, с превантивна и възпитателна цел, така да се каже, да не помислят и да крадат, а да работят като стахановци на тухларната… Тогава в Добруджа нямаше Хелзинкски комитет, нито роми, имаше цигани,  милиция, Танас с неговото разбиране за правосъдие и прилична етническа толерантност с временни наказателни операции. Нямаше и цигански гета, хората си имаха прилични къщици и живееха заедно с българи и турци.


Кът от градски парк на Добрич. Снимка: авторът

 

Танас беше едър, кокалест, отличен побойник, юмруците му бяха колкото магарешка глава, а и нравът му беше такъв. В дните между затвора и тухларницата Танас четеше Жул Верн, Балзак, „Пармският Манастир”,  и „Червено и Черно”, денем ни разказваше  за подвизите на Фанфан Лалето, а вечер слушаше по Би Би Си или Свободна Европа първите песни на „Бийтълс” и „Ролингстоунс”. Легенда беше Танас. И първият дисидент в Голяма Смолница. Той възпитаваше циганите, а милицията го превъзпитаваше него. Постоянно, докато един ден Танас умря.

Сега циганите в Добруджа водят жалък живот. Много от тях отдавна са без работа и се прехранват както могат. Едни забягнаха в Западна Европа и заради една част от тях белгийци, французи, швейцарци и германци си скубят косите и проклинат насаме неолибералите, старолибералите, глобализма, Юнкер и теорията за „приобщаването”. Други, които останаха в селата около Добрич, са или механизатори, или безработни, или професионални крадци.  Старата къща на дядо ми в Смолница няколко  пъти беше обирана и брат ми все се чуди кога ли ще я навестят пак…. Като беше жив баща ми, казваше: „При немотията, която ги мъчи, даже се учудвам, че не крадат повече и по-често…” Той ги съжаляваше искрено. Няма работа за тях, няма я някогашната милиция и тухлената фабрика за превъзпитание, няма го и Танас с превантивните си мерки… Глобализация и циганизация вървят ръка за ръка там, където някога е звучала песента на колелетата.

Не е никак случайно тогава, че оня нехранимайко от Берлин, който ритна позорно едно момиче в подлеза на метрото (и цяла Германия се вцепени от ужас), се оказа „наш циганин”, от Добруджа… Пак наши бяха и „братовчедите му”, които се изпикаха на паметника на Васил Левски в София… А един друг, пак много наш циганин, при един запой с много ракия, се скарал преди месец с моя кумец Марин, бивш счетоводител и пенсиониран фермер, отишъл си в къщи, взел пушката и най-хладнокръвно го застрелял. Ето, това вече не се вписва в характерологията на Йовковите персонажи. Пак ми прилича на “Хайка за вълци”. Затова много хора вече питат къде е Танас със сопата, макар да знам, че това не звучи изискано и от Хелзинкския комитет ще се намусят, ако го прочетат.

Но истината настоява да кажа на висок глас, че има и много кротки  и талантливи хора между циганите, които лично познавам. Мехмед, наричан още „Меметчето”, беше по-добър съсед на баща ми, когато беше в дядовата къща в Смолница, отколкото някои от нашите българи… И какво ли би казал Йовков днес, ако научеше,  че чистокръвен добруджански българин, бивш депутат, се беше забъркал в някаква каша с 4 тона суджуци уж за уважаемия премиер? Или как би реагирал почтеният Петър Габе, бащата на Дора Габе, също депутат в Народното събрание преди десетки години, един от най-добрите фермери в Добруджа за времето си? Ами какво да кажам за (само)убития изверг от клането в Нови Искър неотдавна, който някои вече наричат „добруджанския талибан”? Тези черни овце в стадото взеха да изместват белите лястовици на Добруджа.
И все си спомням в такива случаи за колегата Иван Делчев, с когото работехме в стария „Поглед”. Иван казваше: „Всеки народ прилича на циганите си. И обратното.” Тогава, през 1977, Иван се беше върнал от 2-3 години живот в Хелзинки и разказваше на нас, хлапаците-репортери, че във Финландия местните цигани толкова добре били превъзпитани, приобщени и променени, че децата им вече се раждали със сини очи и руси косици…

http://e-vestnik.bg

 

Няма да се добива природен газ в Генерал Тошево, реши РИОСВ-Варна

0

Експертният съвет на Регионалната инспекция по околната среда и водите във Варна окончателно реши да не се добива природен газ в Генерал Тошево, съобщи БНР. Решението се взе на закритото заседание на екоинспекцията, на което беше разгледан докладът за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на инвестиционното предложение за проучвания и добив на природен газ от находище “Спасово”, община Генерал Тошево. 

Докладът за оценка на въздействието върху околната среда беше отхвърлен с 34 гласа “за” и само 3 “против”.
Според РИОСВ-Варна има вероятност да бъдат замърсени подземните води и водоносният хоризонт. Мотивите на “Басейнова дирекция” против приемането на ОВОС на проекта са, че има несъответствие на този план с плана за управление на водите.

Решението може да се обжалва.

Междувременно пред сградата на РИОСВ-Варна граждани и организации излязоха на протест. Те категорично се обявиха против добива на газ в Генерал Тошево.

Припомняме, на провелия на 17 декември 2017 година референдум в община Генерал Тошево относно добива на природен газ, 96% от местното население гласува против.

На засеганието участие взеха и трима представители на неправителствени организации – Андрей Ковачев, Петко Цветков и Димитър Георгиев.

Председателят на Инициативния комитет срещу добива на газ в Генерал Тошево Атанас Атанасов обясни, че гражданите са в стачна готовност, ако решението не е в тяхна полза. “Ще изчакаме комисията да си свърши работата и ще искаме от директора на Регионалната инспекция да ни уведоми за крайното решение. Ако бъде отрицателно за нас, положително за инвеститора, тогава обявяваме стачни действия”, посочи той. По думите му единството решение, което обществото ще приеме, е отхвърляне на инвестиционното намерение на “Росгеоком” и отказ за предоставяне на концесия.

След гласуване на РИОСВ протестиращите бяха видно доволни от решението.
Припомняме и че инвестиционното намерение за добив на природен газ в община Генерал Тошево предизвика множество протести. Недоволството обедини и вдигна на крак много земеделци, организации и жители не само от общината, а от няколко области в страната. Главните притеснения за добива на газ са, че това ще замърси околната среда и ще постави под риск реколтата на земеделците и здравето на населението. https://news.bg/

В ДЛС Тервел съставиха 17 акта за нарушения в горите

0

17 акта за нарушения в горите съставиха през изминалата седмица служителите на ДЛС „Тервел”. При обход на територията на ловното стопанство е установена незаконната сеч на общо 8 куб. м дърва за огрев. Санкционирани са 9 физически лица.

В периода от 15 до 22 януари в обхвата на Североизточно държавно предприятие са извършени общо 717 проверки. 128 от тях са на обекти за добив на дървесина, 74 – на превозни средства, 452 – на ловци, а 63 – на други физически лица. Съставени са 22 акта и 2 констативни протокола, единият от които е за нерегламентиран добив на 1,5 куб. м дърва за огрев в ДГС „Генерал Тошево”.
При системните проверки в ДЛС „Шерба” са задържани 2 куб. м дървесина, като за нарушенията са съставени 4 акта и констативен протокол.
Акт по Закона за горите отчитат и от ДЛС „Балчик”, показва още справката на СИДП за последната седмица. През зимните месеци, когато опитите за нерегламентиран добив на дърва за огрев зачестяват, засилен контрол се извършва на територията на всички горски и ловни стопанства към предприятието в четирите области Варна, Добрич, Търговище и Шумен.

Месечна прогноза за времето през февруари 2018

0

Прогнозата за времето през февруари 2018 година ще бъде за време по-топло от обичайното за този период на годината, която показва справка в сайтовете за дългосрочни метеорологични прогнози. Февруари 2018 ще ни зарадва с неголеми студове и с температури с 3-4° над нормите за този отрязък от време през годината. След 22 февруари температурите ще бъдат около 14-16 ° и ще напомнят, че идва пролетният месец март. 

Времето за първата деседневка на месец февруари 2018 година

През първите дни на февруари 2018 ще има леки превалявания на сняг. Температурите ще се движат между – 4 и -8 градуса. Около 4-7 февруари валежите ще спират. Ще има добра снежна покривка по върховете, това ще е добра предпоставка, скиорите да се радват на подходящи писти.

Времето през втората деседневка на февруари 2018 

Около 10-12 февруари атмосферното налягане ще се задържи високо. Ще се настани антициклон, който ще ни предпазва от набезите на северните циклони, които понижават температурите. Тази метеорологична обстановка ще създаде условия за по-високи температури. Очакваме температурите да се покачат до 8 градуса над нулата.

Времето през третото деседневие на февруари 2018 

Динамиката в атмосферните процеси ще се засили. След 20 февруари температурите ще достигат 8-11 градуса, а на места в Западна България, ще се покачат до 16-17 градуса. Ще има превалявания от дъжд, който по високите полета над 800 м ще преминава в сняг. Не очакваме да се създаде голяма снежна покривка. Топлото време ще предизвика образуването на мъгли в котловинните полета.

Кога ще бъде най-студено през месец февруари 2018? 

В първите дни на февруари очакваме температурите да паднат до минус 8-10 градуси, в котловинните полета на Западна България, могат да паднат и до минус 12-14 градуса. Но ниските температури не очакваме да се задържат дълго. Ще има превалявания от сняг в дните 1,3-4 февруари.

Какви са причините да има такава динамика във времето през февруари? 

Динамичните промени на времето през февруари месец се дължат на средиземноморски циклони. Те оказват силно влияние на времето на Балканите, в частност на времето в България. Затова и тази година през февруари месец ще наблюдаваме бързо покачване и бързо спадане на температурите. След 20-22 февруари очакваме трайно затопляне.Максималните температури ще достигат 14-17 градуса. Минималните температури ще се движат в рамките на – 6 и -1 градуса.

Време е за ски, но не забравяйте, че заради затоплянето ще са възможни и лавини в този период от годината, уточнява Канал 3.

https://www.blitz.bg

Всеки народ си избира управляващите: Прогнозират поскъпване на тока за бита с между 15% и 30% след европредседателството ни

0

Ако цените на свободния пазар се приемат за референтни, цената на електроенергията за бита ще поскъпне с между 15% и 30% от 1 юли. Прогнозата е на работодателските организации в АОРБ, които днес представиха своите приоритети за развитие през 2018 година.

Бизнесът има съмнения за картел при предлагането на електроенергията на свободния пазар, стана ясно от думите на Васил Велев от АИКБ. Според тях цените на електроенергията са увеличени спекулативно и няма основание за това.

Съмнения за картел

Организациите в АОРБ са категорични, че трябва да се “въведе ред” в пазара на електроенергия.

„Пазарът на електроенергия е манипулиран, има недобри търговски практики, не се изпълнява европейският регламент, цените манипулативно са повишени. Няма основание за такъв скок на цените. Той ще се отрази на произвежданите стоки и услуги и продукти и ще се прехвърли на регулирания пазар като повишени цени за домакинствата от 1 юли, ако ситуацията не бъде променена”, посочи Велев.

Според него има мерки, които могат да нормализират пазара, но те все още не се изпълняват.  Затова бизнесът настоява за ускоряване на реформите. “Свидетели сме на цени в енергетиката, които не са в икономическите реалности – те са спекулативни и манипулативни. От това печелят група  от хора, а губи цялото общество“, каза още Велев.

Председателят на управителния съвет на АИКБ заяви, че бизнесът не може да представи доказателства за картел, освен числата, с които разполага от публичните отчети на компаниите, а от тях се вижда, че на собствените платформи държавните централи продават на много по-ниска цена, отколкото на борсата.

„На борсата се пускат малки количества на завишена цена и по този начин се манипулира пазарът,” твърди Велев и риторично попита къде отива разликата между ниската цена на собствени платформи и високата на борсата и тази, която се предлага на предприятията.

Ролята на държавните институции

В момента цената на регулирания пазар е 76 лева за мегаватчас.

„На нас търговци от отделни предприятия ни предлагат електроенергията на цени от 110 –125 лева за мегаватчас”, каза Велев. Според неговите изчисления ако тези цени се приемат за референтни, КЕВР ще трябва цената да се увеличи от 76 лева на 85 – 90 – 100 лева, в зависимост от това, какво ще се случи на 1 юли на регулирания пазар.

“Цената за домакинствата ще се повиши, ако се запази това положение – при различните предприятия числата са различни, но струпването е между 30% и 65% поскъпване на активната енергия, ако ситуацията не бъде овладяна“, допълни той.

Васил Велев потвърди, че не бяха променени графиците за търговия на борсата.

„Това е напълно по силите на Министерство на енергетиката и Българският енергиен холдинг, обясни Велев и потвърди за среща миналата година с двете асоциации на търговците, от която нищо не е произлязло.

“За нас е непонятно защо това не се прави, след като е нъпълно във възможностите на Комисията за защита на конкуренцията да разследва тези търговски практики, които не са нормални и добри“, каза Васил Велев.

От работодателските организации са убедени, че няма причина за скок на цените на електроенергията.

Те ще изпратят сигнал до КЗК, която да установи има ли нерегламентирано договаряне между производителите на ток и търговците на електроенергия.

„Ще пристъпим към протестни действия в началото на февруари, но се надяваме КЗК да се самосезира, както да се вземат мерки от Министерството на енергетиката и Българският енергиен холдинг. Българската енергийна борса трябва да промени графика си на работа“, категоричен е Велев.

Той напомни, че работодателските организации определиха дата на протеста 31 януари, но синдикатите поискаха отсрочка, за да вземат решение, но сега се „отдръпват“.

Готови  за протест

И в четирите работодателски организации ще се вземат решения за участие в протестите в близките дни, но те са сигурни, че ще участват съвместно, както преди четири години.

”Няма по-голям проблем за националната сигурност от цената на електроенергията”, каза Кирил Домусчиев от КРИБ. По думите му държавните дружества не са ефективни и това се отразява на цялата икономика на страната.

Той е на мнение, че е необходим нов Закон за енергетиката, за да се либерализира енергийният пазар и цялостна реформа в сектора.

“В енергетиката има “икономическа шизофрения”, каза Божидар Данев, председател на БСК и обясни, че имаме свръхмощности, няма търсене, а цените се увеличават.

Той припомни, че в АОБР членуват предприятия, които произвеждат 86% от брутната добавена стойност на икономиката и 82% от работните места в страната.

Цветан Симеонов от БТПП обяви, че чрез европейските партньори ще бъдат информирани европейските институции за водената политика и проблемите на българския бизнес.

https://www.investor.bg

Достойно представяне на есенния турнир по ИТ „Джон Атанасов“

0

През изминалия уикенд в гр. София се проведе национален есенен турнир по ИТ „Джон Атанасов“, организиран от МОН, РУО – София град и НПМГ „Акад. Л. Чакалов“. Това е първото присъствено състезание от няколко години насам. За учители и ученици беше изключително вълнуваща срещата на живо, новите запознанства и споделянето на идеи и опит. В турнира участваха Симона Стефанова и София Митева от 10г клас в ЕГ „Гео Милев“ в категория „Софтуерни приложения“, като представиха достойно проекта си „Епоха от миналото“. Проектът им бе класиран в топ 10 на категорията.
Ръководител на учениците: Мария Кирилова

Третото издание на инициативата „Коледно вълшебство сътвори“ събира средства за лечението на Емо Ангелов от Добрич

0

Третото издание на благотворителната инициатива на Младежкия център в Добрич – „Коледно вълшебство сътвори“, събира средства за лечението на 22-годишния Емо Ангелов, който от четири години е прикован към инвалидна количка след катастрофа, съобщи Мариела Рачева, един от организаторите.

Екипът зад инициативата призовава младите в областния град да станат част от добрата кауза, като изработят картичка, украшение или друг празничен символ и го оставят в коледния кът до централния вход на Младежкия център. Там жители и гости на Добрич могат да изберат някой от изработените предмети и срещу него да дарят парична сума по своя преценка. Коледният кът ще работи всеки делничен ден между 12 и 23 декември от 11:30 до 17:30 часа.

Шанс да проходи Емо Ангелов е намерил в клиника в Тайланд, но необходимата сума за лечението – 252 000 щатски долара, е непосилна за семейството му.

Миналата година „Коледно вълшебство сътвори“ събра близо 2000 лева в помощ на кампанията „Споделен хляб“ на фондация „Милостиво сърце“, а през 2020 г. – около 2400 лева в подкрепа на лекарите от Многопрофилната болница за активно лечение в Добрич, припомни Мариела Рачева.

БТА

Вчера в град Генерал Тошево бяха запалени коледните светлини

0

На 5 декември в град Генерал Тошево бяха запалени коледните светлини. Празничното събитие, което по традиция се провежда всяка година, се състоя пред сградата на Общинска администрация и точно до величествената елха, която всеки декември се превръща в цветно коледно дърво, радващо малки и големи.

Емоционалното събитие беше уважено от кмета на Община Генерал Тошево Валентин Димитров, неговия екип и председателя на Общинския съвет д-р Яна Бонева, а радостта и щастливите мигове, бяха изцяло за децата. Това си личеше по светещите им като звездички лица, огромните и дълбоки усмивки и мигът на върховно удоволствие при появата на Дядо Коледа и запалването на светлините на коледната украса.

Празничната програма продължи малко повече от половин час, а изпълнителите от ЦПЛР – Център за работа с деца в града и НЧ „Светлина – 1941“, се постараха да превърнат събитието в едно незабравимо изживяване за десетките малчугани, които се събраха пред входа на Община Генерал Тошево. Изпълнители и гости, малки и големи – всички се включиха в невероятната забава с огромен ентусиазъм въпреки мразовитото време. Страхотни песни и луди игри съпътстваха празника. Организаторите бяха подготвили много изненади, но те не можеха да се сравнят с вълнението, изписано по лицата на всички, когато настъпи кулминацията на вечерта и грейнаха светлините на коледната елха.

Тази година високото над 15 метра дърво се радва на много хубава украса. И въпреки че през деня, елхата сякаш не изглежда толкова величествена и красива, то след като нейните светлини светнат, наистина може да те остави поне за миг без дъх. Освен огромните червени топки и жълти гирлянди, елхата е окичена и с безброй цветни лампички. На върха пък гордо позира голямата коледна звезда.

Заедно с елхата бяха запалени и светлините на коледната украса в града. И тази година в центъра на града са монтирани много греещи орнаменти с коледни мотиви. По площада и главната улица блестят светлинни и фигурални елементи. В атмосферата на коледния дух и вълшебството на предстоящите коледни и новогодишни празници озарена е и фасадата на сградата на Общината. Новото през тази година е специалният коледен кът за снимки, който е обособен на площад „Бялата лястовица. Той включва триизмерни фигури на елхи, шейни и елени, където всеки може да си направи незабравими снимки.

КОЛЕДНОТО ДРЪВЧЕ ГРЕЙНА НА ПЛОЩАД „СВОБОДА“

0

Живото коледно дръвче на площад „Свобода“, високо 12 метра, грее от снощи в коледни светлини. Символът на Коледа блести с над 4000 разноцветни лампички, гирлянди и играчки. Кметът на Добрич Йордан Йорданов запали светлините и с това сложи началото на Коледните и Новогодишни празници. Най-радостни, разбира се, бяха малчуганите, които с нетърпение очакваха коледното дръвче да светне в различни цветове.

За да провокира въображението на децата, Община Добрич организира и тази година конкурс за коледна картичка. Най-оригиналните картички ще бъдат изпратени като коледно пожелание до партньори на общината и дипломатически мисии. Целият месец декември е изпълнен с много коледни концерти, изложби и събития, които не само ще допринесат за празничната атмосфера, но и ще разкрият магнетичния дух на Коледа. НДТ

МЪЖ ЗАГИНА ПРИ ПОЖАР В ЧЕРНООКОВО

0

На 2 декември, около 00:50 часа, в Оперативния център при РД ПБЗН – Добрич, е получен сигнал за пожар в постройка от 400 кв.м, намираща се в стопански двор в с. Чернооково, общ. Ген. Тошево. Местопроизшествието е посетено от екип на  РУ МВР – Ген. Тошево, следствена група от РУ МВР – Добрич и екип на Спешна помощ. В едно от помещенията е установен починал 67-годишен мъж, с инициали М. А. По случая е образувано досъдебно производство. Причината за пожара е небрежност при боравене с отоплителен уред, съобщават от полицията. НДТ

НИКУЛДЕНСКИ ШАРАН

0

ПРОДУКТИ: 1 шаран (около 2 кг), 1 морков, 2 глави лук, 1 стрък праз, 1 ч. бяло вино, 4 с. л. олио, магданоз, копър, девесил, лимон, сол на вкус.

ПРИГОТОВЛЕНИЕ: Лукът и морковът се нарязват наситно и се задушават. Подправят се със ситно нарязани копър, магданоз, девесил, с малко черен пипер и сол. Налива се 1/2 ч. ч. вода, задушава се 5 минути и се оттегля от котлона. Това е плънката и трябва да е овкусена добре. Празът се нарязва на големи парчета. От тях се приготвя канапе, върху което да се постави напълненият шаран. Рибата се почиства добре, осолява се, пълни се с плънката и се зашива. Внимателно се поставя върху канапето, залива се обилно с бяло вино и се покрива с резени лимон. Пече се в предварително загрята до температура 180 градуса фурна около 30-40 минути. Поднася се с много лимон, кисели краствички и туршия.

Как се избира риба за Никулден?

0

Ден преди големия християнски празник Никулден трябва да помислим и за трапезата на 6 декември.

Почитаме Св. Сава, подготвяме трапезата за Никулден (ВИДЕО)

В традицията на празничната маса се сервират рибни ястия, най-често – пълнен шаран с орехи.

Но преди да се стигне до яденето, а и до приготвянето на рибата, трябва първо да се сдобием с нея. Ето и няколко съвета от специалистите от Българската агенция по безопасност на храните.

Върху повърхността на прясната риба има много тънък слой слуз. Ако слузта е обилна, а слоят плътен, това означава, че рибата е престояла по-дълго време.

Люспите трябва да са блестящи, плътно залепени за тялото. Хрилете трябва да са с розово-червен цвят.

Очите трябва да са бистри. При натискане с пръст, вдлъбнатината трябва да изчезне бързо.

Българска агенция по безопасност на храните извършва засилени проверки на обекти, в които се предлага риба и рибни продукти в цялата страна. 

Тематичните проверки за Никулден са свързани с интензивното предлагане и търсене на храни за празника и се провеждат съвместно с Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури и Комисията за защита на потребителите.

Обект на засиления контрол ще бъдат документите за произход и безопасност на рибата, спазването на сроковете и условията на съхранение, правилното етикетиране на продуктите, регистрацията на обектите, съответствието на сградов фонд и оборудване със законодателството за храните.

Специално внимание ще се обърне на случаи на продажбата на риба и рибни продукти на нерегламентирани места и от нерегистрирани търговци, за да се гарантира здравето на потребителите и безопасността на храните.

Гадаене на времето, молитви за брак и и още от най-интересните предания на Никулден

0

 

Никулден е светъл и тачен празник за българското семейство, на който празнуват (по данни на НСИ от 2020 г.) близо 195 хил. мъже и жени с името Никола, Николай, Николина, Никол и техните производни. На 6 декември софрата е богата, отрупана с любимите постни сарми и чушки с боб, домашни колаци и ако не пълнен шаран, то поне риба, приготвена по любимата семейна рецепта.

Св. Николай Чудотворец е покровител на водите и подводния свят, пазител на дома и семейството, избавител на пленниците, покровител на моряците, пътешествениците, търговците и банкерите.

Суеверия и предания на Никулден

В наши дни традицията е цялото семейство с близки и познати да се събира около трапезата, а някогашните разбирания са били, че на този ден домакините не работят къщна работа в чест на светеца.

На 6 декември някои семейства празнуват освен имените дни на близките си и личен семеен празник, наричан още светец, оброк, наместник и др. Незадомените моми и ергени обикалят по къщите на роднините си, за да ги поканят на празничната вечеря. Вечерта идват само най-възрастните мъже. Най-възрастният сред тях прекадява трапезата и разчупва празничната пита. Така цяла нощ мъжете обикалят всички къщи на семействата от рода.

  • Традицията повелява приготвянето на рибник

В миналото, както и сега, традицията повелява приготвянето на рибник – пълнен шаран с лук, ориз, орехи и др., за празничната вечеря. Вярвало се е, че когато се пече пълнената риба трябва да остане цяла, без да се разкъса, защото ще се скъса късметът в къщата. След вечеря жените запазвали кръстовидната кост от главата на рибата като амулет против уроки или я зашивали на шапчицата на новороденото в къщата, за да е здраво.

Костта се използвала още и от баячки срещу безсъние, силен плач и отоци.

  • Люспите от рибата

Според суеверията при почистване на рибата люспите не трябва да падат на земята. Ако все пак някоя падне, никой не трябва да я настъпва, защото ще го застигне лоша болест. Най-голямата люспа от рибата се прибира в кесията, за да е пълна през цялата година с пари.

Костите от шарана не се изхвърлят, а се изгарят, пускат се в реката или се закопават в земята за плодородие и семейно щастие. Ако гостувате на празника в някой северен град или селце в България, могат да ви поканят да си почистите зъбите с кост от рибника, за да са здрави.

  • Покровител на бедните и помощник на неомъжените жени

Според популярното предание светията е помагал на бедните, като им давал пари. Една нощ св. Николай помогнал на осиромашал човек да ожени трите си дъщери, като му дал по една торба с жълтици за всяка дъщеря. Затова е прието банкерите също да отбелязват своя професионален празник именно на тази дата.

Тази легенда обаче има и друго тълкование и то е, че неомъжените моми почитат светеца, който ще им помогне да се задомят. В деня, посветен на св. Николай, те отиват на черква, за да запалят свещ и оставят дарове в храма, а после отиват на мегдана и се хващат на хорото, за да бъдат огледани от момците.

  • Прогонване на мишките

В Странджанския край стопанките оставят парче от празничния хляб и варено жито на тавана и наричат „Ела, свети Никола, да си похапнеш и мишките да разгониш“.

  • Тълкуване на времето

По това има ли сняг на празника се гадаело каква ще бъде годината – ще е плодовита, ако е натрупал дебел сняг, ако вали дъжд – годината ще е добра за царевицата, а ако времето е топло и слънчево – ще има голяма суша през лятото.

Празник на овчарите

Малко известен факт е, че в някои краища на България Никулден е наричан За овче здраве. В районите около Чипровци, Стара Загора, Пловдив и др. Никулден е празник на овчарите.

Рано сутринта те извеждат овцете за паша и играят като хвърлят гегите си. Този от тях, който хвърли гегата си най-далече ще има здраво стадо и млечни овце.

Празник на моряците

Според една от най-известните легенди шаранът е „слуга“ на св. Николай. Когато един ден светецът плувал с гемията си, буря и силни морски вълни пропукали дъното ѝ. Тогава светецът извадил с голи ръце шаран, с който запушил дупката и спасил моряците в лодката.

От древността сред старите лодкари се запазило поверието, че на носа на нова лодка задължително се вгражда икона на светията, за я пази. Традицията повелява, че първата уловена риба се посвещава на св. Николай, приготвя се и се изяжда на самия бряг, пуска се отново в морето или се дава на близките. На 6 декември е прието корабите и лодките да не излизат в открито море. На този ден се закрива есенно-зимния риболовен сезон.

Празник на Черноморец

Жителите на град Черноморец празнуват Никулден два пъти в годината. С името на свети Николай е свързано възникването на крайморското градче. До 50-те години на миналия век то е носело името Свети Никола, прието от основателите му заради легендата за донесена от морето икона на Чудотвореца.

След корабокрушение сред останките от потъналия кораб вълните донесли икона на св. Никола, която моряците носели на гемията. Жителите на селото спасили екипажа, а когато си тръгвали, те оставили изплувалата икона на местните хора в знак на благодарност.

На Никулден жителите на черноморския град „заключат” морето и го “отключват“ отново на 9 май – летния Никулден, с което риболовът отново е разрешен.

https://www.vesti.bg

ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР: 6 ДЕКЕМВРИ – НИКУЛДЕН

0

 

 

Никулден празнуваме на 6 декември, в чест на свети Николай Мирликийски Чудотворец, който е покровител на моретата, езерата и реките, на моряците и рибарите, на семейството и рода.
Разбира се, на този ден празнуват Никола, Николай, Николина, Ненка, Нино. Освен моряците и рибарите, за свой празник го приемат банкерите и търговците.

Първообразът е историческа личност – Никола Мираликийски, роден през 270 година от н.е. в Патара – Ликия, Мала Азия (днес Турция).

Още като младеж той наследил голямо богатство от баща си и раздал всичко на децата и бедните си съграждани. За добрите му дела се разказвали множество легенди. Така например, когато един богаташ с три дъщери се разорил и решил да продаде децата си като робини, светията тайно му подхвърлил три кесии със злато и така спасил момичетата от ужасна участ. Той откупувал и други хора от робство.

Източноправославната религиозна традиция го почита като покровител на мореплавателите. Според една легенда, по време на силна морска буря светецът спасил с молитви моряците на кораба, с който пътувал към Божи гроб.

В образа на свети Никола се преплитат чертите на добродетелния християнин и на езически бог (Посейдон). Това е причината българите да го почитат като патрон на моряците и рибарите, както и като покровител на океаните, моретата, реките и езерата. Смята се, че когато е ядосан, светецът причинява бурите и ураганите. Затова на Никулден моряците остават на сушата.

Свети Никола умира на 6-ти декември 345 година. Паметта му се почита и до днес от Християнската църква именно на тази дата.

Според народните поверия именно свети Никола носи първия сняг – падащ от дългата му бяла брада, а най-често бялата снежна зима пристига именно след 6 декември.
По традиция на празника се събира цялото семейство на трапезата, а тя не се вдига през целия ден. “Варвара вари, Сава пече, Никола иде с голямата лъжица и гости гощава.” – казва народната приказка.

Задължително на Никулден на масата присъства шарана. Е, достатъчно е и друга риба , но задължително тя трябва да има люспи. Преданията казват, че Свети Никола спасил една пробита лодка от потъване като запушил дупката именно с шаран – това е причината традиционно, именно тази риба да присъства на празника.

Според поверието, когато чистите рибата трябва да внимавате да не настъпите някоя паднала люспа, защото можете да се разболеете и умрете. Традиция е и да се сложат най-големите люспи от шарана в портфейла – за да носи пари през цялата година. Костите пък не изхвърляме, а закопаваме в земята или пускаме в течащи води – за да се умножи семейството и да има благополучие. Някога майките използвали костта от главата на шарана (която прилича на кръст) като амулетче, което пришивали в дрехите на малките деца, за да ги пази от болести.

  1. РЕЦЕПТИТЕ ОТ МОРСКИ ДАРОВЕ ЗА НИКУЛДЕН
  2. МНОГО ВКУСНИ РЕЦЕПТИ ЗА НИКУЛДЕН
  3. Как се избира риба за Никулден?

Последни новини

Криминални

Клюки