Трима убити и 12 ранени в Страсбург, нападателят е прострелян

12.12.2018

Нападателят, открил стрелба в центъра на Страсбург край коледен базар, е бил ранен по време на престрелка с военните. Това съобщи АФП, като се позова на източници от полицията. По всяка вероятност става въпрос за терористичен акт. По време на атаката загинаха трима човека, а ранените са 12, шестима от тях в критично състояние. Това твърди министърът на вътрешните работи на Франция Кристоф Кастанер, а според кмета на Страсбург жертвите са четири. Стрелецът е фигурирал в списъка със заподозрени в тероризъм лица. Освен това е трябвало да бъде арестуван тази сутрин по подозрения в съпричастност към убийство. Полицаите обаче не са успели да го намерят в дома му, , а при обиска в жилището са открити гранати. 29-годишният мъж, който е родом от града, към 20:00 часа френско време откри стрелба в центъра на Страсбург край прочутия коледен базар. По време на престрелката с полицията нападателят бе прострелян, но успя да избяга и акцията за залавянето му продължава в момента. Авторът на кървавата атака е похитил такси и е избягал с него от мястото на произшествието, съобщи радио Франс енфо. Водачът на таксито е в безопасност, той твърди, че престъпникът е ранен. Няколко човека са били арестувани тази нощ по време на операцията, но 29-годишният Шериф Ш. не е сред тях. Френските власти разглеждат инцидента като терористичен акт. Междувременно кметът на Страсбург обяви сряда за ден на траур в града. Коледният базар няма да работи в сряда, отменени са и всички спектакли в театрите. БГНЕС/АФП

http://bgnes.com

ПЪТЕПИС: От Добрич до Ню Орлиънс. Бялата лястовица, цигани и голф…

26.01.2018

0

Енчо Господинов, добруджанец

Ходя си в родния край два-три пъти годишно. Било да видя роднини и приятели, било да поплувам между „Албена” и Балчик, да опитам виното на брат ми, когато се избистри в края на декември, или да видя дали бялата лястовичка не се навърта наоколо да даде кураж на онези днешни добруджанци, които не можаха да забогатеят в мътните години на прехода, въпреки най-хубавата земя в радиус от 1000 километра наоколо (минимум…).

През последните 25-30 години, докато работех по бежански лагери и дипломатически конференции, по военни конфликти и дълги среднощни заседания в сградата на ООН в Ню Йорк, все се заканвах, че върна ли се един ден в България, непременно ще изкарвам по 2-3 месеца в „небесните пасбища” на Добруджа, както би се изразил Джон Стайнбек. Там, където малкото овчарче от Медвен Захарий Стоянов се научава да чете, за да стане един от националните ни гиганти; там, където в летните вечери звездите бяха по-едри и от тези над Фамагуста; и където черешите и дините, които нощем крадяхме от градини и бостани през летните ваканции, за нас бяха най-сладките в света.

Горе-долу си спазвам графика. Но вместо по 2-3 месеца, стоя най-много до седмица, когато започвам да дотягам на роднини и приятели, или те на мен…. Пак има дини и череши, но най-често те или не са добруджански, или не са толкова сладки както в детството ми. А може и да се лъжа…

Магията я няма

и това е естествено. Няма как приказките, преживени в детството (на миналия век), да останат същите 50-60 години по-късно…. Няма как моите деца и внуци да усетят миризмата на току-що окосено сено рано сутрин, пръхтящите ноздри на конете, опъващи каишите на косачката или жътварката; изплашените писъци на пъдпъдъци и яребици, излитащи с ужас от стъпканите си гнезда под конските копита… Няма как да научат вкуса на току-що набраните пролетни печурки край торищата до гората, където пладнуваха хиляди овце от безброй стада…
Децата и внуците ни, както и на хиляди други българи, са пръснати от Лондон до Лима и от Чикаго до Рио…. За уханието на прясно окосеното сено и вкуса на крадените посред нощ дини могат да научат или ако аз им разкажа, или ако прочетат Йовков и Ивайло Петров.

Бялата лястовица в красивия градски парк на Добрич гледа дали Моканина идва да я потърси. Снимки: авторът

Но по всяка вероятност няма да прочетат, нито единия, нито другия. Добруджа отдавна не е същата, няма го нито Йовков, нито Дора Габе, нито дори присмехулникът Ивайло Петров, който на 19 януари имаше рожден ден…. Няма я магията на Антимовския хан, няма я Сарандовица, няма го Сали Яшар и песента от колелетата на каруците му. Няма ги и старите добруджанскжи благородници, богати и не толкова, красиви и уморени от жътвата, весели и тъжни, поетични като от разказ на майстора от Жеравна. Или на Присмехулника от селцето Бдинци, на двайсетина километра западно от Добрич където се е родил Ивайло Петров. Всички те, поколението на моите родители, и на техните родители, и т.н., бяха създали един красив мит за добрия, човечния, благородния и вълшебен свят, наречен Добруджа, населен с хора широко скроени и с усет към прекрасното… Поне така ме учеха учителите ми в Добрич и по-късно в университета в София. А така го чувствах и аз, роден в митичния край, където полята и морето се сливат в синьо-зелена феерия…

Естествено, няма да плачем за миналото… Било каквото било. Животът продължава, за малцина красив и богат, за мнозина – не толкова…. Миналата седмица се върнах от Добрич. Беше хубаво – роднини, приятели, вкусни добруджански манджи и още по-вкусното вино на брат ми, което мирише на диви ягоди. От сорта грозде, който италианците наричат “Кастел”, а добруджанци – липа. Бяла или черна липа. Дребни зрънца, страховито ароматни, на пазарите в Ню Йорк и Женева бяха най-скъпите сортове, които продаваха за ядене, но вино не правеха от него… Било вредно? Може би… Напук на слуховете, много добруджанци продължават да си го пият…

Добруджанец бере грозде в двор в Смолница, за да направи вино с дъх на диви ягоди. Снимка: авторът

Но Добрич вече не е същият град от моето детство… Единственото, което е същото, е леденият вятър, който зиме духа откъм Букурещ или Констанца, връхлита върху Добрич, обледенява улици, шосета, стълбове и жици, кърши клони на дървета и тласка автомобилите в канавки и хендеци, от които излизане няма, докато не дойде фадромата… И чак тогава се уморява този проклет вятър и спира нейде в предградията на Варна, докато Добрич си ближе раните…

Вечер градът опустява рано. Улиците са тъжни. Рядко се виждат млади хора. Безработицата ги е прогонила или във Валенсия, или в Манчестър, или в Дрезден. Малцината, които са останали тук, се радват, ако намерят работа за 500-600 лева на месец. От 120-130 хил. жители преди 30 години, днес градът се е свил наполовина, както казват местните хора. Не мисля, че има гладуващи, но бедни със сигурност има, както ми казва един приятел, шеф на местна хуманитарна организация. От двайсетината заводи, фабрики, предприятия и т. н. преди „вечния” ни преход, сега не е останало почти нищо. Рядко се виждат усмихнати хора. Повечето добруджанци са надянали същите маски на лицата си като хората от всички краища на България: угрижени, самотни, замислени, потънали в собствените си бездни…

А иначе градчето си е ОК, както би казал един мой съученик, сега пенсиониран инженер с много скромна пенсия… Виждат се както нови сгради с прилична архитектура, така и стари турски или цигански къщици, които още не са бутнати… Повечето турци се преселиха на юг – като моя съученик Себайдин, сега в Истанбул… Исмет, с прякор Офето (баща му го кръстил на майтап на Отечествения Фронт през далечната 1950…) – също е в Истанбул. Самито, приятел на баща ми – отдавна е в Бурса. И Турхан, бръснаря, също …. Идват си често в родния край, не могат да прежалят Добруджа и младостта си. Идват си и плачат от радост и от скръб… Нещо ги тегли насам и говорят за Добруджа като за Рая там, горе… За някогашната Добруджа, от детството им.

Бялата лястовица и черните овце

Тя може да се види в новия градски парк на Добрич, кацнала край езерото, в което някога карахме лодки и ухажвахме момичетата от гимназията… Тя не лети, направена е от някакъв траен материал от скулптора си, но гледа внимателно дали към нея не се задава Моканинът, в търсене на надежда за болното си дете… Няма го обаче Моканинът, запилял се е и той вероятно някъде между Валенсия и Барселона, да гледа лозята на испанците или да им поддържа дворовете. Дори когато си дойде за кратка ваканция, Моканинът не може да се види на новите голф игрища между Балчик и Калиакра… Аз като пишман голфър, ходя от време на време с моя приятел Румен, бивш журналист от „24 часа”, сега преподавател по голф-науки-и-практики – да удрям бялото топче над зелената трева в „Трейшън клифс” или на другите две игрища наоколо. Но освен заможни руснаци или румънци не видях от местните хора да се радват на шотландската игра… Изглежда Моканинът не играе голф: или няма време, или не му се харчат пари за тази странна за местните хора игра, чийто дядовци са играли на челик или на „чаракман”, далечни добруджански братовчеди на голфа…

Добруджански двор на съвременна къща в Балчик, с изглед към морето. Дизайнерите на този оазис са млади добруджанци, лекари, решили да останат в родния край… Снимка: авторът

Една вечер, докато вървях към магазина на моя приятел Жоро Лазаров, видях една елегантна бяла кола, паркирана до хотел „Добруджа”. Загледах се в големия борден дисплей вдясно от волана и сложните навигационни уреди на тази красавица. После видях, че е един от последните модели „Тесла”, с „толбухински” номер… Предполагам, че беше собственост на „Жеко Бонвивана”, известен от творчеството на Ивайло Петров като „Жеко Бована” – за по-кратко…. Когато споделих това с Жоро Лазаров, той каза:”А-а-а, имаме ги три!” Три „Тесли” в малкия Добрич, чийто театър едва диша и май само името „Йордан Йовков” е останало от него и от някогашните му звезди? Една от тях беше Мариана Аламанчева, която също отлетя от нас тия дни като бяла лястовица.

В творчеството на Йовков няма цигани. Има турци. Благородни и добри. И те повечето такива си бяха, аз израснах сред тях. Сега са останали малко. За сметка на това циганите са мнозинство в повечето добруджански села. Много от тях бяха заселени тук по времето на Тодор Живков, някъде през 60-те години на миналия век. Докараха ги тук, защото имаше много свободна земя. Оземлиха ги, построиха си хората къщички, децата им тръгнаха на училище, всички работеха – кой механизатор, кой занаятчия, изкарваха си хляба, никой от тях не крадеше, като закъсваха в края на месеца идваха при баща ми за някой лев назаем или за „стъкло вино”, както се казваше в Добруджа. Следващия месец си връщаха заема. Виното – не. Но бяха кротки, само тук-там по някой цигански барон или бабаит правеше золуми, но или милиционерите го ступваха набързо, след което Манго, осъден по бързата процедура, правеше от 3 до 6 месеца тухли без да му плащат, за да му дойде акълът в главата.
Или лудият Танас от Голяма Смолница ги биеше превантивно с дървен кол край казана за ракия, просто така, за историческо назидание и с възпитателна цел. И циганите кротуваха. А Танас с буйния си нрав никак не се вписваше сред благите герои на Йовков. Тип като него по-можеше да се срещне при Ивайло Петров… Един-два свирепи персонажа от „Хайка за вълци”, натоварени да проведат колективизацията в Добруджа , понякога ми напомнят за Танас Топалов, чийто брат Иван беше най-кроткият човек от Владивосток до Пунта Аренас…

Тухларната

Едно лято, през ваканцията, баща ми ме прати да работя в тухларницата на Смолница, за да си изкарам парите за морето. Тогава беше така: от три месеца лятна ваканция, децата работеха на полето през юни и юли, а август прекарваха на вълшебните варненски плажове. „Албена” още не беше построена. Там правех тухли от 3 часа сутринта до към обяд, когато свършвахме обръщането на калъпите по хармана и ги оставяхме да изсъхнат, преди да отидат в пещта за изпичане. Работех с Васко Кинаджията от Козлодуйци, който – когато не беше пиян – прожектираше предимно съветски и индийски филми в читалищата на десетина села наоколо; с пет-шест циганина, едни току-що излезли от затвора, а други на път да влязат в него – повечето за убийства… Другият тухларин беше Райно, директорът на училището в Смолница, и Танас Топалов, митичния Робин Худ на тази част от Добруджа…. Танас крадеше изискано, със стил, предимно скъпи вещи от незаключените добруджански къщи; после лежеше по 5-6 месеца в затвора, докато баща му бай Васил, кротък и добър пчелар, не го освободеше с връзките си в ОК на БКП… Като излезеше от затвора, и преди пак да влезе в него, Танас правеше тухли за някой лев – добре платена работа тогава, понеже беше каторжна. Тухларната беше до казана, където 5-6 села около Смолница варяха ракия, и всеки ден, някъде към 10 сутринта майката на Танас му донасяше закуската. Тя се състоеше от 12 пресни яйца на очи, един самун топъл хляб и 5-6 прясно откъснати домата от градината. Преди да седне да закусва на тревата, Танас внимателно си измиваше ръцете във варел с вода, после си наливаше 300 грама ракия при казанджията в едно тенекиено канче и започваше ритуала. Омиташе всичко за 5-6 минути, после си доливаше още 100 грама ракия, и вдъхновен от гледката, както и от ракията, грабваше един дървен кол от някоя каруца наблизо и подмяташе циганите. Биеше ги сравнително внимателно, с превантивна и възпитателна цел, така да се каже, да не помислят и да крадат, а да работят като стахановци на тухларната… Тогава в Добруджа нямаше Хелзинкски комитет, нито роми, имаше цигани, милиция, Танас с неговото разбиране за правосъдие и прилична етническа толерантност с временни наказателни операции. Нямаше и цигански гета, хората си имаха прилични къщици и живееха заедно с българи и турци.

Кът от градски парк на Добрич. Снимка: авторът

Танас беше едър, кокалест, отличен побойник, юмруците му бяха колкото магарешка глава, а и нравът му беше такъв. В дните между затвора и тухларницата Танас четеше Жул Верн, Балзак, „Пармският Манастир”, и „Червено и Черно”, денем ни разказваше за подвизите на Фанфан Лалето, а вечер слушаше по Би Би Си или Свободна Европа първите песни на „Бийтълс” и „Ролингстоунс”. Легенда беше Танас. И първият дисидент в Голяма Смолница. Той възпитаваше циганите, а милицията го превъзпитаваше него. Постоянно, докато един ден Танас умря.

Сега циганите в Добруджа водят жалък живот. Много от тях отдавна са без работа и се прехранват както могат. Едни забягнаха в Западна Европа и заради една част от тях белгийци, французи, швейцарци и германци си скубят косите и проклинат насаме неолибералите, старолибералите, глобализма, Юнкер и теорията за „приобщаването”. Други, които останаха в селата около Добрич, са или механизатори, или безработни, или професионални крадци. Старата къща на дядо ми в Смолница няколко пъти беше обирана и брат ми все се чуди кога ли ще я навестят пак…. Като беше жив баща ми, казваше: „При немотията, която ги мъчи, даже се учудвам, че не крадат повече и по-често…” Той ги съжаляваше искрено. Няма работа за тях, няма я някогашната милиция и тухлената фабрика за превъзпитание, няма го и Танас с превантивните си мерки… Глобализация и циганизация вървят ръка за ръка там, където някога е звучала песента на колелетата.

Не е никак случайно тогава, че оня нехранимайко от Берлин, който ритна позорно едно момиче в подлеза на метрото (и цяла Германия се вцепени от ужас), се оказа „наш циганин”, от Добруджа… Пак наши бяха и „братовчедите му”, които се изпикаха на паметника на Васил Левски в София… А един друг, пак много наш циганин, при един запой с много ракия, се скарал преди месец с моя кумец Марин, бивш счетоводител и пенсиониран фермер, отишъл си в къщи, взел пушката и най-хладнокръвно го застрелял. Ето, това вече не се вписва в характерологията на Йовковите персонажи. Пак ми прилича на “Хайка за вълци”. Затова много хора вече питат къде е Танас със сопата, макар да знам, че това не звучи изискано и от Хелзинкския комитет ще се намусят, ако го прочетат.

Но истината настоява да кажа на висок глас, че има и много кротки и талантливи хора между циганите, които лично познавам. Мехмед, наричан още „Меметчето”, беше по-добър съсед на баща ми, когато беше в дядовата къща в Смолница, отколкото някои от нашите българи… И какво ли би казал Йовков днес, ако научеше, че чистокръвен добруджански българин, бивш депутат, се беше забъркал в някаква каша с 4 тона суджуци уж за уважаемия премиер? Или как би реагирал почтеният Петър Габе, бащата на Дора Габе, също депутат в Народното събрание преди десетки години, един от най-добрите фермери в Добруджа за времето си? Ами какво да кажам за (само)убития изверг от клането в Нови Искър неотдавна, който някои вече наричат „добруджанския талибан”? Тези черни овце в стадото взеха да изместват белите лястовици на Добруджа.
И все си спомням в такива случаи за колегата Иван Делчев, с когото работехме в стария „Поглед”. Иван казваше: „Всеки народ прилича на циганите си. И обратното.” Тогава, през 1977, Иван се беше върнал от 2-3 години живот в Хелзинки и разказваше на нас, хлапаците-репортери, че във Финландия местните цигани толкова добре били превъзпитани, приобщени и променени, че децата им вече се раждали със сини очи и руси косици…

http://e-vestnik.bg

Няма да се добива природен газ в Генерал Тошево, реши РИОСВ-Варна

25.01.2018

0

Експертният съвет на Регионалната инспекция по околната среда и водите във Варна окончателно реши да не се добива природен газ в Генерал Тошево, съобщи БНР. Решението се взе на закритото заседание на екоинспекцията, на което беше разгледан докладът за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на инвестиционното предложение за проучвания и добив на природен газ от находище „Спасово“, община Генерал Тошево.

Докладът за оценка на въздействието върху околната среда беше отхвърлен с 34 гласа „за“ и само 3 „против“.
Според РИОСВ-Варна има вероятност да бъдат замърсени подземните води и водоносният хоризонт. Мотивите на „Басейнова дирекция“ против приемането на ОВОС на проекта са, че има несъответствие на този план с плана за управление на водите.

Решението може да се обжалва.

Междувременно пред сградата на РИОСВ-Варна граждани и организации излязоха на протест. Те категорично се обявиха против добива на газ в Генерал Тошево.

Припомняме, на провелия на 17 декември 2017 година референдум в община Генерал Тошево относно добива на природен газ, 96% от местното население гласува против.

На засеганието участие взеха и трима представители на неправителствени организации – Андрей Ковачев, Петко Цветков и Димитър Георгиев.

Председателят на Инициативния комитет срещу добива на газ в Генерал Тошево Атанас Атанасов обясни, че гражданите са в стачна готовност, ако решението не е в тяхна полза. „Ще изчакаме комисията да си свърши работата и ще искаме от директора на Регионалната инспекция да ни уведоми за крайното решение. Ако бъде отрицателно за нас, положително за инвеститора, тогава обявяваме стачни действия“, посочи той. По думите му единството решение, което обществото ще приеме, е отхвърляне на инвестиционното намерение на „Росгеоком“ и отказ за предоставяне на концесия.

След гласуване на РИОСВ протестиращите бяха видно доволни от решението.
Припомняме и че инвестиционното намерение за добив на природен газ в община Генерал Тошево предизвика множество протести. Недоволството обедини и вдигна на крак много земеделци, организации и жители не само от общината, а от няколко области в страната. Главните притеснения за добива на газ са, че това ще замърси околната среда и ще постави под риск реколтата на земеделците и здравето на населението. https://news.bg/

В ДЛС Тервел съставиха 17 акта за нарушения в горите

25.01.2018

0

17 акта за нарушения в горите съставиха през изминалата седмица служителите на ДЛС „Тервел”. При обход на територията на ловното стопанство е установена незаконната сеч на общо 8 куб. м дърва за огрев. Санкционирани са 9 физически лица.

В периода от 15 до 22 януари в обхвата на Североизточно държавно предприятие са извършени общо 717 проверки. 128 от тях са на обекти за добив на дървесина, 74 – на превозни средства, 452 – на ловци, а 63 – на други физически лица. Съставени са 22 акта и 2 констативни протокола, единият от които е за нерегламентиран добив на 1,5 куб. м дърва за огрев в ДГС „Генерал Тошево”.
При системните проверки в ДЛС „Шерба” са задържани 2 куб. м дървесина, като за нарушенията са съставени 4 акта и констативен протокол.
Акт по Закона за горите отчитат и от ДЛС „Балчик”, показва още справката на СИДП за последната седмица. През зимните месеци, когато опитите за нерегламентиран добив на дърва за огрев зачестяват, засилен контрол се извършва на територията на всички горски и ловни стопанства към предприятието в четирите области Варна, Добрич, Търговище и Шумен.

Всеки народ си избира управляващите: Прогнозират поскъпване на тока за бита с между 15% и 30% след европредседателството ни

23.01.2018

0

Ако цените на свободния пазар се приемат за референтни, цената на електроенергията за бита ще поскъпне с между 15% и 30% от 1 юли. Прогнозата е на работодателските организации в АОРБ, които днес представиха своите приоритети за развитие през 2018 година.

Бизнесът има съмнения за картел при предлагането на електроенергията на свободния пазар, стана ясно от думите на Васил Велев от АИКБ. Според тях цените на електроенергията са увеличени спекулативно и няма основание за това.

Съмнения за картел

Организациите в АОРБ са категорични, че трябва да се „въведе ред“ в пазара на електроенергия.

„Пазарът на електроенергия е манипулиран, има недобри търговски практики, не се изпълнява европейският регламент, цените манипулативно са повишени. Няма основание за такъв скок на цените. Той ще се отрази на произвежданите стоки и услуги и продукти и ще се прехвърли на регулирания пазар като повишени цени за домакинствата от 1 юли, ако ситуацията не бъде променена“, посочи Велев.

Според него има мерки, които могат да нормализират пазара, но те все още не се изпълняват. Затова бизнесът настоява за ускоряване на реформите. „Свидетели сме на цени в енергетиката, които не са в икономическите реалности – те са спекулативни и манипулативни. От това печелят група от хора, а губи цялото общество“, каза още Велев.

Председателят на управителния съвет на АИКБ заяви, че бизнесът не може да представи доказателства за картел, освен числата, с които разполага от публичните отчети на компаниите, а от тях се вижда, че на собствените платформи държавните централи продават на много по-ниска цена, отколкото на борсата.

„На борсата се пускат малки количества на завишена цена и по този начин се манипулира пазарът,“ твърди Велев и риторично попита къде отива разликата между ниската цена на собствени платформи и високата на борсата и тази, която се предлага на предприятията.

Ролята на държавните институции

В момента цената на регулирания пазар е 76 лева за мегаватчас.

„На нас търговци от отделни предприятия ни предлагат електроенергията на цени от 110 –125 лева за мегаватчас“, каза Велев. Според неговите изчисления ако тези цени се приемат за референтни, КЕВР ще трябва цената да се увеличи от 76 лева на 85 – 90 – 100 лева, в зависимост от това, какво ще се случи на 1 юли на регулирания пазар.

„Цената за домакинствата ще се повиши, ако се запази това положение – при различните предприятия числата са различни, но струпването е между 30% и 65% поскъпване на активната енергия, ако ситуацията не бъде овладяна“, допълни той.

Васил Велев потвърди, че не бяха променени графиците за търговия на борсата.

„Това е напълно по силите на Министерство на енергетиката и Българският енергиен холдинг, обясни Велев и потвърди за среща миналата година с двете асоциации на търговците, от която нищо не е произлязло.

„За нас е непонятно защо това не се прави, след като е нъпълно във възможностите на Комисията за защита на конкуренцията да разследва тези търговски практики, които не са нормални и добри“, каза Васил Велев.

От работодателските организации са убедени, че няма причина за скок на цените на електроенергията.

Те ще изпратят сигнал до КЗК, която да установи има ли нерегламентирано договаряне между производителите на ток и търговците на електроенергия.

„Ще пристъпим към протестни действия в началото на февруари, но се надяваме КЗК да се самосезира, както да се вземат мерки от Министерството на енергетиката и Българският енергиен холдинг. Българската енергийна борса трябва да промени графика си на работа“, категоричен е Велев.

Той напомни, че работодателските организации определиха дата на протеста 31 януари, но синдикатите поискаха отсрочка, за да вземат решение, но сега се „отдръпват“.

Готови за протест

И в четирите работодателски организации ще се вземат решения за участие в протестите в близките дни, но те са сигурни, че ще участват съвместно, както преди четири години.

”Няма по-голям проблем за националната сигурност от цената на електроенергията”, каза Кирил Домусчиев от КРИБ. По думите му държавните дружества не са ефективни и това се отразява на цялата икономика на страната.

Той е на мнение, че е необходим нов Закон за енергетиката, за да се либерализира енергийният пазар и цялостна реформа в сектора.

“В енергетиката има „икономическа шизофрения“, каза Божидар Данев, председател на БСК и обясни, че имаме свръхмощности, няма търсене, а цените се увеличават.

Той припомни, че в АОБР членуват предприятия, които произвеждат 86% от брутната добавена стойност на икономиката и 82% от работните места в страната.

Цветан Симеонов от БТПП обяви, че чрез европейските партньори ще бъдат информирани европейските институции за водената политика и проблемите на българския бизнес.

https://www.investor.bg

Добри са условията за туризъм в планините, съобщиха от Планинската спасителна служба на БЧК

07.07.2025

0

Добри са условията за туризъм в планините, съобщиха за БТА от Планинската спасителна служба (ПСС) на Българския Червен кръст (БЧК).

Очаква се малко по-късно през деня в Рила времето да се развали, допълниха от ПСС.

В планините преди обяд ще бъде слънчево, съобщиха от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ). В следобедните часове ще се развива купеста и купесто-дъждовна облачност и на отделни места в масивите от Западна и Централна България ще превали и прегърми. Ще духа умерен вятър от юг-югозапад. Максималната температура на височина 1200 метра ще бъде около 31°, на 2000 метра – около 23°.

/ТНП/

Източник БТА

Програма „Околна среда“ 2021–2027 г. предлага реални решения за справяне с бедствията и климатичните промени

07.07.2025

0

С все по-честите екстремни климатични явления като наводнения, горски пожари и продължителни засушавания, изграждането на устойчива среда за живот и сигурност се превръща в основен приоритет за България. Приоритет „Риск и изменение на климата“ на Програма „Околна среда“ 2021–2027 г. въвежда цялостен и стратегически подход към управлението на риска, като поставя акцент върху превенцията и готовността за реакция.

Инвестициите, предвидени по програмата, включват широк спектър от дейности – от реализация на планове за управление на риска от наводнения до прилагане на отдалечен мониторинг, укрепване на ключова инфраструктура и модернизация на системите за реакция при пожари. Тези мерки се реализират в синхрон с нуждите на регионите и допринасят за опазване на човешкия живот, природата и социално-икономическата стабилност. Устойчивостта и готовността вече не са само термини от стратегически документи, а ежедневна реалност чрез реални проекти и инвестиции.

Програмата отделя специално внимание на повишаването на капацитета на институциите, борещи се с бедствията, като осигурява подходящо техническо оборудване, специализирани обучения, както и дейности за повишаване на информираността на обществото за изграждане на самосъзнание при климатични кризи. Приоритетът цели изграждането на устойчива, адаптивна и информирана общност, готова да посрещне предизвикателствата на променящия се климат.

Изпълнението на мерките по приоритет „Риск и изменение на климата“ дава възможност на България да отговори навременно и адекватно на климатичните предизвикателства с устойчиви проекти, които допринасят както за подобряване на качеството на живот, така и за социалното и икономическо развитие на страната.

Със силата на европейската солидарност, стратегическото мислене и реалните действия, България прави поредна важна стъпка към бъдеще, в което климатичните рискове се управляват с разум, а устойчивостта е ключ към просперитет.

Източник 24часа

Регионалният исторически музей в Стара Загора организира летни занимания за деца през юли

07.07.2025

0

За шеста поредна година Регионалният исторически музей в Стара Загора организира летни занимания за деца през юли, съобщиха от културната институция на официалния си сайт. Заниманията ще се провеждат в сряда, четвъртък и петък, а началото е на 9 юли.

Програмата включва девет тематични дни, посветени на различни исторически епохи – от праисторията до Възраждането, както и на професиите археолог и реставратор. Участниците ще се запознаят с богатото културно наследство на Стара Загора чрез демонстрации и тематични беседи, творчески работилници, вдъхновени от музейни експонати, и ателиета по приложно изкуство – моделиране, апликиране, рисуване и тъкане.

Лятната занималня е подходяща за деца от 7 до 12 години, а участието е с предварително индивидуално записване.

„Да превърнем лятото в незабравимо пътуване през времето заедно в РИМ – Стара Загора с игри, нови знания и вдъхновение“, призоваха организаторите.

За трета поредна година зоопаркът в Стара Загора организира лятно зооучилище за деца. Петседмичната занималня включва различни теми от „Лагер за млади фермери“ до „Лагер за млади изследователи и откриватели“.

/БИ/

Източник БТА

Първото чуждестранно попълнение на ЦСКА пристига в София – БГ Футбол – efbet Лига

07.07.2025

0

Чаканият от ЦСКА шведски полузащитник Давид Сегер изигра последния си мач за Йостер. Вчера тимът му загуби от Мялби с минималното 0:1 и остава на предпоследната позиция в класирането. Очаква се най-късно днес той да пристигне в София за медицински прегледи и да сложи подпис под договора си с ЦСКА, пише „Мач Телеграф“.

Както е известно, всичко по сделката вече е уточнено, включително личните условия на играча, и той ще стане първото чуждестранно попълнение на „червените“ под ръководството на новия треньор Душан Керкез.

„Червените“ са постигнали споразумение с Йостер, който ще получи трансферна сума за 25-годишния халф.

Информациите са, че скандинавците ще получат около 500 000 евро за халфа.

Сегер има договор с шведския клуб до края на годината, но сделката вече е финализирана. До момента през сезона той има 12 мача, 2 гола и 2 асистенции в местното първенство.

Основната му позиция е в средата на терена, но може да бъде използван и по лявото крило. След назначението на Керкез ЦСКА вече привлече двама български футболисти. Това са Мартин Сораков от Монтана и Теодор Иванов от ЦСКА 1948. Това лято ЦСКА среща сериозни трудности с привличането на чуждестранни футболисти, най-вече заради отсъствието на тима от европейските турнири.

подкрепя българския спорт

Източник Gong.bg

Програма за развитие на читалищната дейност през 2025 г. ще разгледат общинските съветници в Генерал Тошево

07.07.2025

0

Програма за развитие на читалищната дейност през 2025 г. ще разгледат общинските съветниците в Генерал Тошево на редовно заседание. Това е посочено в обявения на сайта на Община Генерал Тошево проект на дневен ред за заседанието на Общинския съвет.

Съветниците ще обсъдят дали да има в Средно училище „Никола Йонков Вапцаров“ в Генерал Тошево девет маломерни паралелки, а в Основно училище „Васил Левски“ в село Преселенци три слети паралелки и една паралелка с по-малко ученици през предстоящата 2025/2026 учебна година.

Ще бъдат разгледани точки отдаване под наем на земеделски земи от Общински поземлен фонд за стопанската 2025/2026 година.

Ще бъде обсъдена и програмата за управление и разпореждане с имоти, общинска собственост, за 2025 година.

Общинският съвет ще трябва да решава дали да предостави за стопанисване, поддържане и експлоатация съществуващи активи на Община Генерал Тошево на Асоциация по Водоснабдяване и канализация (ВиК) на обособена територия, обслужвана от “Вик-Добрич”АД.

Съветниците ще решават дали да бъде увеличен капиталът на “Добруджа газ” чрез записване на нови акции на стойност 100 000 лева.

/АБ/

Източник БТА

Юлският брой на списание ЛИК на тема „България в ЮНЕСКО“ ще бъде представен днес в Париж

07.07.2025

0

Темата на най-новия брой на списание ЛИК е „България в ЮНЕСКО“. През юли изданието на Българската телеграфна агенция (БТА) излезе едновременно на три езика – на български, както и в превод на френски и английски език.

Повод за избора на темата е 47-а сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО. През тази година тя се провежда в Париж под българско председателство в периода от 6-16 юли.

Премиерата на списание ЛИК ще съпътства програмата на сесията. Днес, 7 юли, в централата на организацията в Париж, Франция, броят ще бъде представен от генералния директор на БТА Кирил Вълчев. Чрез видеовръзка в събитието ще се включат главният редактор на списание ЛИК Георги Лозанов и неговите събеседници в зала „МаксиМ“ на БТА в София. Участие ще вземат и гостите в останалите национални пресклубове на агенцията в страната и чужбина.

Във въведението на броя генералният директор на БТА Кирил Вълчев казва, че списанието е подходящо лице на България в ЮНЕСКО по време на нейното председателство на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство в централата на световната организация в Париж. „Наименованието на списанието, издавано от Българската телеграфна агенция (БТА) – националната информационна агенция на България, идва едновременно от първите букви на думите „литература“, „изкуство“ и „култура“ и има самостоятелното значение на думата за лице. Така и ЮНЕСКО е лице на сътрудничеството между нациите в областта на културата, образованието и науката“, пише той.

Генералният директор на БТА посочва, че в момента сред 168 държави с обекти в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, в която организация участват общо 196 страни, България е на 33-то място с 10 обекта, какъвто брой имат още две държави. „Това е сериозно признание за една страна“, коментира Кирил Вълчев. По думите му 10 обекта в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО и още почти толкова празници и традиции в нейните списъци на нематериалното културно наследство са и още нещо: „Сериозна причина да дойдете и да останете повече време в България“, пише той.

В текст за списанието министърът на културата на Република България Мариан Бачев посочва, че като член на Комитета за световно наследство България защитава принципите на приобщаване и справедливост в глобалната културна карта. „2025-а е година на символични и съдържателни пресечни точки – отбелязваме 80-годишнината от основаването на Организацията на обединените нации и на Организацията на ООН за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) – институции, които поставят културното наследство в сърцето на глобалния мир, устойчивото развитие и междукултурния диалог“, пише министърът на културата. Според Мариан Бачев в този изключителен контекст Република България има честта и отговорността да председателства 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО в централата на световната организация в Париж. „Това събитие не е само международно признание за богатството и значимостта на българската културна и природна идентичност, но и потвърждение за последователния ни ангажимент към опазването, популяризирането и „предаването“ на световното наследство към бъдещите поколения“, посочва министърът.

Елена Шекерлетова – заместник-министър на външните работи и председател на Националната комисия на Република България за ЮНЕСКО, пише на страниците на ЛИК, че опазването на културните и природните световни ценности е отговорност, която прави ЮНЕСКО разпознаваема както в нашата страна, така и в световен мащаб. „Смисълът и значението на опазването на културното и природното наследство за българското общество дават тласък на интереса към дейността на ЮНЕСКО, правят Българската националната комисия за ЮНЕСКО разпознаваем и търсен партньор и са едно от най-ценните достижения в рамките на сътрудничеството ни с организацията“, пише Шекерлетова.

Сред авторите в броя е Ирина Бокова – генерален директор на ЮНЕСКО в периода 2009-2017 г. Тя посочва, че през последните 80 години ЮНЕСКО служи като глобална платформа за интелектуален дебат, насърчавайки партньорства, стимулирайки създаването на знание и лансирайки нови идеи. Тя допълва, че ООН създава ЮНЕСКО преди 80 години като виждане за човечеството, обединено в своето многообразие около споделени ценности. „Виждане, че всички култури са различни, но тази разлика не ни разделя – тя ни обединява“, пише Бокова. „Като генерален директор на ЮНЕСКО в продължение на осем години (2009-2017) станах свидетел на силата на многостранното сътрудничество в образованието, културата и науката за преобразяването на обществата и на света“, допълва тя.

Автор в броя е и Александър Савов – кариерен дипломат с мандати в постоянното представителство на България към ООН, който е бил и постоянен делегат на България към ЮНЕСКО в Париж и е работил в Националната комисия на България към ЮНЕСКО. Той коментира многоплановата роля на ЮНЕСКО в системата на международните междуправителствени организации и в търсенето на решения на глобални проблеми. „В масовото съзнание ЮНЕСКО се възприема предимно като организация, която се занимава с култура и предимно с частта, отнасяща се до съхраняване на материалното и нематериалното културно наследство. В действителност дейността на организацията е много по-разнообразна и значима, определяща за решаването на стратегически задачи на нашите общества в областта на образованието, природните и социалните науки, културното сътрудничество, защитата на правата на човека, на етичните и моралните принципи, на спазването на човешкото достойнство и правата на човека“, пише Савов.

В интервю за изданието председателят на 47-ата сесия на Комитета за световно културно наследство проф. Николай Ненов казва, че българската страна е предложила на световната общественост обекти, които имат културни измерения, значими за цялото човечество. „Културното наследство, включено в ЮНЕСКО, е наш избор и наша отговорност – ние сме заявили пред света, че съответният обект отговаря на определени критерии и има изключителна универсална стойност, важна за човечеството. Членуването в световна организация ни задължава да отстояваме намеренията си и да работим по стандарти, които целят както съхраняване и представяне на съответния обект, така и неговата широка интерпретация за разнообразна публика“, казва Ненов.

На страниците на изданието са представени десетте обекта в нашата страна, вписани в Списъка на ЮНЕСКО – седем културни и три природни. Това са Боянската църква, Мадарският конник, Казанлъшката тракийска гробница, Тракийската гробница в Свещари, Ивановските скални църкви, Рилският манастир, Античният град Несебър, Природен резерват „Сребърна“, Национален парк „Пирин“ и Вековните букови гори на Национален парк „Централен Балкан“ (като част от Древните и първични букови гори на Карпатите и други региони на Европа).

В списанието са представени и българските вписвания в световните листи на ЮНЕСКО на нематериалното културно наследство – песните и танците на Бистришките баби от района на шоплука, нестинарството, чипровските килими, празникът „Сурва“ в района на Перник, съборът за народно творчество в Копривщица, българското читалище, мартеницата, двугласното пеене „на високо“ в Долен и Сатовча в Югозападна България и предложението за включване в листите на гайдата и гайдарството в България.

Изданието разказва и за дейността на Националния център за нематериално културно наследство при Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките, чиято задача е цялостно документиране, съхраняване и популяризиране на фолклорните традиции, както и документацията, свързана с опазването на нематериалното културно наследство.

Тематична хронология показва как дейността на Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура присъства в информационния поток на Българската телеграфна агенция още от средата на миналия век до днес. В броя на ЛИК са представени акценти от новините, като първите от тях са от 50-те години на миналия век. През десетилетията българската следа в историята на ЮНЕСКО започва да се откроява все по-ярко, а публикациите, свързани с организацията, стават все повече в емисиите на БТА.

В края на този брой на ЛИК са представени още обекти, които заслужават да бъдат включени в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Това са две от праисторическите селища в днешните български земи – некрополът в най-големия български град на Черно море Варна, в който е открито най-старото обработено злато в света на повече от 6000 години, както и Солницата в Провадия на около 7600 години. Представени са и Епископската базилика в най-стария град в Европа Пловдив и трите средновековни български столици Плиска, Преслав и Търново.

От януари 2024 г. списание ЛИК е със свободен достъп. Всички броеве от неговото възстановяване през 2022 г. до днес могат да бъдат изтеглени в електронен формат от интернет страницата на БТА. Броят на тема „България в ЮНЕСКО“ на български език можете да откриете на следния линк – https://www.bta.bg/bg/lik-magazine/54, на английски – https://www.bta.bg/bg/lik-magazine/53 , и на френски език – https://www.bta.bg/bg/lik-magazine/52.

Източник БТА

Броят на загиналите при наводненията в Тексас достигна 82 души

07.07.2025

0

Броят на загиналите при катастрофалните наводнения в Тексас достигна най-малко 82 души, включително най-малко 28 деца, а операцията по издирването на изчезнали момичета от летен лагер продължава трети ден и опасенията от нови внезапни наводнения предизвикаха нови евакуации, предаде Ройтерс, цитирана от БТА.

Шериф Лари Лейта от окръг Кер в Тексас, който се намира в епицентъра на засегнатия район, заяви, че 68 души са загинали при наводненията само в неговия окръг, сред които 28 деца. Губернаторът на Тексас Грег Абът заяви на пресконференция снощи, че в други части на Тексас има още загинали и потвърди, че 41 души са в неизвестност.

Президентът Доналд Тръмп поднесе съболезнования на жертвите и заяви, че вероятно ще посети района в петък. Администрацията му е в контакт с Абът, добави той.

„Това, което се случи, е ужасно, абсолютно ужасно. Затова казваме: Бог да благослови всички хора, които преживяха толкова много, и Бог да благослови щата Тексас“, заяви той пред репортери в Ню Джърси.

Летният лагер „Кемп Мистик“, християнски лагер за момичета, който съществува от почти век, бе едно от най-тежко засегнатите от наводненията места. Според Лейта все още се издирват 10 момичета от лагера и един служител.

„Беше просто ужасно да се види през какво са преминали тези малки деца“, каза Абът, който отбеляза, че е обиколил района в събота и се е ангажирал да продължи усилията за намиране на изчезналите.

Наводненията бяха причинени от река Гуадалупе, която излезе от бреговете си след проливни дъждове в централната част на Тексас в петък, Денят на независимостта на САЩ.

Началникът на Отдела за управление на извънредни ситуации в Тексас Ним Кид каза, че стихията е отнела живота на трима души в окръг Бърнет, един в окръг Том Грийн, пет в окръг Травис и един в окръг Уилямсън.

„Днес и утре броят на жертвите ще се увеличи“, каза снощи Фриман Мартин, директор на Тексаския департамент за обществена безопасност.

Официални представители заявиха в събота, че повече 850 души са били спасени, включително някои, които се държали за дървета, след като внезапна буря изсипа до 38 сантиметра дъжд в региона, който се намира на около 140 километра северозападно от Сан Антонио.

Федералната агенция за управление на извънредни ситуации е била задействана снощи и разпределя ресурси към екипите за спешна помощ в Тексас, след като Тръмп обяви бедствено положение, съобщи министерството на вътрешната сигурност. Хеликоптери и самолети на Американската брегова охрана подпомагат спасителните операции.

Източник 24часа

Библейска ботаническа градина ще бъде открита в двора на храм „Св. вмчца Неделя“ в Пловдив

07.07.2025

0

Пловдивският митрополит Николай ще открие днес Библейска ботаническа градина в двора на църквата „Св. вмчца Неделя“, която чества своя храмов празник, съобщават от Пловдивската митрополия.

На днешния ден православната църква почита паметта на св. вмчца Неделя, дивната Божия угодница, живяла през III в. и положила живота си за Христос.

Тържествата по повод храмовия празник ще завършват с откриването на Библейска ботаническа градина, в която всеки посетител ще може да види растителните видове, описани в Свещеното Писание на Стария и Новия завет.

/АДМ

/ТС/

Източник БТА

Велики женски изобретения, променили света

07.07.2025

0

Свикнали сме да чуваме все за изобретатели мъже. Повече мъже са сред известните и доказали се творци, художници, скулптори, архитекти и изследователи. Носителите на Нобелова награда също са предимно мъже. Според статистиката, в края на 20 век само около 10% от всички патенти на света принадлежат на жени изобретатели. Това не е защото жените са по-малко креативни, умни и способни да създават, напротив. Те са изправени пред редица трудности още от зората на цивилизацията и от векове се борят за право на свобода и равноправие.

Свикнали сме да чуваме все за изобретатели мъже. Повече мъже са сред известните и доказали се творци, художници, скулптори, архитекти и изследователи. Носителите на Нобелова награда също са предимно мъже.

Според статистиката, в края на 20 век само около 10% от всички патенти на света принадлежат на жени изобретатели. Това не е защото жените са по-малко креативни, умни и способни да създават, напротив. Те са изправени пред редица трудности още от зората на цивилизацията и от векове се борят за право на свобода и равноправие.

За да вдъхновим деня ви, а и за да напомним колко способни и творчески настроени могат да бъдат жените, сме подготвили един малък списък с най-влиятелните женски изобретения, които са променили живота ни и продължават да го променят и до днес!

Циркуляр за рязане на дървета

Вероятно малко хора знаят, а и на малцина би им хрумнало, че точно такъв мъжки инструмент би бил изобретен от жена! Странно, но факт!

В края на 18-ти век се появява една религиозна секта, известна като „шейкърите“. Те са хора, живеещи на комунален принцип и спазващи равенство между половете – нещо нетипично за онова време.

Табита Бабит, членка на тази общност, живееща в Масачузец, работила като тъкачка през 1810 година. Един ден тя наблюдавала двама мъже как режат големи трупи дърва с ръчен трион. Тя сметнала, че ходът на триона е безполезен в момента, в който единият мъж не дърпа острието. Табита решила, че би било по-ефективно да не се губи енергия и завъртането на острието да бъде постоянно.

Така се ражда идеята за кръгло назъбено острие, което да се движи постоянно чрез задвижващ механизъм. За съжаление, поради молба от страна на общността, Бабит не могла да подаде молба за получаване на патент за циркуляра, въпреки „толерантността на общността“.

Бисквитките с шоколадови парченца, които днес познаваме като „кукис“

Тези бисквити са едни от най-любимите на всички, особено напоследък. Предлагат се под всякакви форми и с различни вкусове по магазините и кафетериите.

Заслуга за тяхното създаване има една бостънска диетоложка и преподавателка по здравословно хранене Рут Уейкфийлд.

Тя и съпругът и решават да напуснат Бостън и да се установят в една стара къща, изпълняваща функция на митница, в която на преминаващите конници им се налагало да плащат данък и пътни такси, преминавайки оттам.

Уморените пътници минавали с конете си, грабвали нещо за хапване за из път и продължавали. Така един ден семейството превърнало старата къща в голям хан, където посетителите можели да се насладят на прекрасните кукис с парченца шоколад.

Идеята за тях идва, когато през 1930 година госпожа Уейкфийлд прави набързо маслени бисквити и решава да натроши парченца шоколад Нестле, който още тогава е доказан на пазара за шоколадови изделия.

Бял коректор за хартия

Въпреки че днес почти всички използваме компютър, където по електронен път е много по-лесно да се поправят технически грешки, почти на всяко бюро се намира и по един бял коректор, който ни е пръв помощник в коригирането на хартиени документи.

Това гениално „изобретение“ хрумва на една тексаска машинописка на име Бет Греъм, която работила през 1950 година като секретарка в Тексаската банка. Тя с ужас наблюдавала колегите си как преписват на пишеща машина сгрешените документи, което забавяло работата изключително много. На самата нея й се налагало да прави същото, когато допусне грешка при печатането.

Един ден Бет решава да смеси бяла темперна боя на водна основа с обикновена блажна боя. Тя прави тази удивителна рецепта в кухнята си и след като започва да я прилага в работното ежедневие, сместа добива широка популярност сред колегите й.

Всички започват да искат по едно шишенце от гениалния продукт и така през 1958 година Греъм получава патент за изобретението си, което употребяваме и до днес.

Компютърен компилатор и компютърни езици за програмиране

Когато мислим за компютърния напредък се сещаме за мъже, станали известни с компютърните иновации, които са въвели – Бил Гейтс, Стив Джобс, Алън Тюринг, Чарлз Бабидж, Джон Атанасов.

Но адмирал Грейс Мъри Хопър заслужава истинско признание за ролята си в компютърната индустрия.

Тя се присъединява към армията през 1943 година и е изпратена в Харвардския университет, където работи на първия мащабен компютър в САЩ, създаден от IBM. През 1950 година Хопър разработва компилатор, който превежда команди от английски език и ги превръща в компютърен код. Това устройство помага на програмистите да могат по-лесно да отстраняват грешките при написването на различни програми.

Освен това тя ръководи и разработването на така наречения Общ бизнес-ориентиран език (COBOL) – един от първите езици за компютърно програмиране.

Адмирал Грейс Хопър е получила множество награди за прекрасната си работа, включително името й да бъде дадено на американски боен кораб.

Съдомиялната машина

Тук си идваме на женската дума. Почти всички жени мразят миенето на чинии и вероятно са благодарни на онзи, който е изобретил миялната машина. Е, дами, името на гения е Жозефин Кокрейн.

Жозефин получава патент за работната версия на миялната машина през 1886 година.

Тя е била жена от висшето общество с много материални възможности. Но след смъртта на мъжа й през 1883 година, тя остава с огромен дълг. Онова, което я кара да излезе извън нерви е страхът от загубата на скъпите китайски сервизи, които прислугата й може да изпотроши след прием с много гости.

Вместо да продаде тези обичани китайски сервизи и да изплати дълговете, с които мъжът й я е оставил, Жозефин решава да измисли машина, с чиято помощ да измива по-безопасно и ефикасно съдовете си.

Нейната машина разчита на силно водно налягане, снабдена с тънък маркуч, който насочва водата към мръсните съдове.

Без да се колебае, Кокрейн започва да търси срещи с хотелиери и ресторантьори, където да продаде иновативното си изобретение. Така тя успява да припечели добра сума пари, а с течение на времето все повече домакинства започват да се снабдяват с удобния уред, който, разбира се, търпи известни технически подобрения.

Чистачките за кола

В зората на 20 век, Мери Андерсън заминава за Ню Йорк за първи път. Въпреки че и тогава този град е доста по-голям и модерен от останалите, Мери вижда един доста по-различен Ню Йорк от днешните туристи.

Няма „музика“ от стотици хиляди клаксони, няма обедна навалица и трафик през целия ден, автомобилите все още са рядкост. Но за една жена от Алабама този град си е истинско модерно чудо.

По време на пътуването си, Андерсън взима трамвай през покрития със сняг град. Тя забелязва, че ватманът трябвало да спира трамвая на всеки няколко минути, за да почиства снега от стъклото. По това време всички шофьори на превозни средства са правели това, независимо дали става дума за сняг или дъжд.
Това, както знаем, е предпоставка за лоша видимост и носи риск от произшествия.

Когато се връща вкъщи, Андерсън разработва идеята за гумена пръчка, прикрепена на ос и захваната за дръжка от вътрешната страна на превозното средство. В момент, когато водачът има нужда от почистване на стъклото, той просто трябва да извади дръжката на чистачката, да я размърда и да изчисти стъклото.

Андерсън получава патент за изобретението си през 1903 година, 10 години след като хиляди американци вече притежават автомобили с нейното изобретение.

Нистатин

Нистатинът представлява лекарствено средство срещу гъбички, съставките на което се използват и до днес под много и различни търговски наименования.

Две са жените, които имат заслугата за разработването му, а мястото отново е Ню Йорк.

Рейчъл Фулър Браун и Елизабет Лий Хейзън работят в Департамента по здравеопазването в Ню Йорк през 1940 година, но Браун бива разпределена в Олбани.

Въпреки разстоянието, двете жени си сътрудничат неуморно в стремежа да открият ефикасен препарат срещу гъбички.

Те тестват проби от почва, за да разберат дали някои от микроорганизмите биха въздействали на гъбичките по някакъв начин. Така след многобройни наблюдения те намират активна съставка, която се оказва реагираща с гъбичките.

Следват проби за токсичност спрямо човешкия организъм, които обаче се оказват положителни, съответно правят активното вещество негодно за употреба от хора.

След редица подобрения и разработки, през 1950 година двете жени успяват да намерят подходяща формула, с която контролните власти се съгласяват. Наричат лекарството нистатин и го описват като ефективно в борбата с гъбичките, които засягат кожата, вагината и чревната система.

http://www.az-jenata.bg

Трима души са загинали, а 23-ма са ранени при катастрофи в страната за последното денонощие

07.07.2025

0

Трима души са загинали, а 23-ма са ранени при катастрофи в страната за последното денонощие. Това съобщиха от МВР на сайта си. Тежките пътни инциденти са 20.

В София са станали 11 леки и три тежки катастрофи. Няма загинали, ранени са четирима души.

От началото на месеца при 166 пътнотранспортни произшествия са загинали 11 души и са пострадали 199. От началото на годината 3979 души са ранени, а 199 са загинали при 3191 катастрофи. В сравнение със същия период на миналата година от МВР отчитат десет жертви на пътя по-малко.

/БИ/

Източник БТА