дом блог страница 137

Лайза Минели взриви Холивуд с мемоарите си

  • Книгата е пълна с пикантни истории, звездата на „Кабаре“ не спестява нищо

Мемоарите „Деца, почакайте да чуете това!“ (Kids, Wait ’Til You Hear This!) бележат нов етап в биографията на легендарната Лайза Минели. Самото заглавие – клюкарско, доверително и пропито с блясъка на Бродуей – задава тона още от първата страница.

В книгата има толкова много „сочни“ моменти, че е трудно да бъдат обобщени. И все пак някои от тях наистина си струва да се разказват и разказват.

Аферата с Мартин Скорсезе – „пластове като лазаня“

Докато работи по филма „Ню Йорк, Ню Йорк“ (1977), Минели изневерява на втория си съпруг с режисьора Мартин Скорсезе. „Любовната ни връзка имаше повече пластове от лазаня“, казва тя за Скорсезе. „И двамата бяхме италианци. Страстни. Интензивни. Отдадени на занаята си. И двамата имахме вулканичен темперамент. Той беше дяволски красив мъж, който споделяше любовта ми към киното.“

Тяхната „опиянена от кокаин“ романтика продължава и след снимките. Тя го избира за режисьор на мюзикъла „The Act“ на Бродуей, но в крайна сметка професионалните нужди надделяват: „Трябваше ни театрален режисьор. Марти трябваше да си тръгне, но за съжаление единственият човек, който можеше да го уволни, бях аз… Направих го. Това почти ме уби и разби сърцето ми.“ Аферата им приключва скоро след това. „Години по-късно видях Марти на „Оскарите“ през 2014 г. и се приближих да го поздравя. За съжаление, той се обърна. Много тъжно.“

Питър Селърс в нацистка униформа

Романсът ѝ с Питър Селърс започва в гримьорната ѝ в Лондон през 1973 г. „Беше красиво и различно от всичко, което бях преживявала. Питър ме запозна с един изцяло нов свят на страст. Логиката и предпазливостта излетяха през прозореца.“ По това време Селърс е с 20 години по-възрастен от нея и е обвързан, а самата Лайза е омъжена за Питър Алън (когото по-късно заварва в леглото с мъж).

Селърс обаче далеч не е символ на стабилност. Той често я тормозел, имитирайки гласове на различни персонажи, които „сякаш идвали от нещо тъмно в него“. Най-шокиращият инцидент е свързан с общата им приятелка Джоан Колинс. Един ден Селърс отишъл на гости на Колинс в еврейския квартал „Хайгейт“, облечен в пълна нацистка униформа. Когато слязъл от колата, той започнал да крещи „Зиг Хайл!“. Лайза споделя: „Бях бясна, засрамена и ужасена. Антисемитизмът не е забавен. Кой, по дяволите, си мислеше, че е, за да прави такива глупости в ежедневието?“

Майка ѝ: Джуди Гарланд и цената на славата

Връзката на Лайза с Джуди Гарланд е сложна амалгама от любов и травма. Минели признава, че често е повтаряла грешките на майка си – от финансовите проблеми до зависимостите. Тя описва инцидент от детството, при който случайно ритнала Гарланд в главата, а майка ѝ започнала да крещи неистово. „Научих, че ако мама се ядоса, тя е най-ужасяващият човек в живота ми. И до днес крясъците са единственият ми спусък за травма.“

На 13-годишна възраст Лайза вече е била „болногледачка, медицинска сестра и психиатър“ на майка си, сменяйки приспивателните ѝ с аспирин, за да спаси живота ѝ. Гарланд е представена като манипулативна и ревнива – веднъж дори изкрещяла „Махнете я от ши*аната ми сцена!“ по време на общ концерт. Въпреки това Лайза завършва с обич: „Мама ме обичаше страстно и до ден днешен аз я обичам също толкова“.

Конфликтът с Джийн Хекман

След „Оскар“-а за „Кабаре“, Минели приема роля във филма „Щастливата дама“ (1975). Тя признава, че сценарият е бил „катастрофа“, но се съгласила заради режисьора Стенли Донен и актьорите Бърт Рейнолдс и Джийн Хекман. Отношенията ѝ с Хекман обаче били ледени: „Джийн беше откровено груб. Въпреки това ми стана тъжно за него, когато съпругата му почина през 2025 г. от хантавирус, а по-късно комбинация от Алцхаймер, сърдечно заболяване и глад отне живота му.“

Елизабет Тейлър и пътят към рехабилитацията

Минели пише болезнено откровено за битката си с алкохола, кокаина и болкоуспокояващите. Именно Елизабет Тейлър е човекът, който я принуждава да потърси помощ през 1984 г. „Елизабет ми вдъхна страх от Бога. Каза ми директно по телефона: „В опасност си. Можеш да умреш, ако не се погрижиш за това сега“.

Години по-късно, при рецидив, Тейлър отново е безпощадна: „Лайза, тази болест ще те убие. Погледни се в огледалото – изглеждаш ужасно и се чувстваш още по-зле. Никой от нас не може да се справи сам.“

Четвъртият съпруг Дейвид Гест – „извратеняк“

Докато за бившите си съпрузи Лайза пише с нежност, за четвъртия – Дейвид Гест – не пести нищо. „Ако имах магическа пръчка, бих го избягнала като салмонела. Бих му ритала кокалестата задница със стилето – нещо, в което той по-късно ме обвини. Защо, за бога, бих съсипала хубава обувка?“

Тя го нарича „дребен, бледолик кретен с нелепи очила“ и признава, че се е омъжила за него, когато е била на градус. Обвинява го, че е откраднал емблематичното ѝ бомбе от „Кабаре“ и се е опитал да продаде картините ѝ от Анди Уорхол. „Скоро започнахме да се бием физически, като животни. Удрях те жестоко, скъпи.“ Двамата се развеждат окончателно през 2007 г.

Бездомна в Сентръл парк и припаднала на улицата

Като млада в Ню Йорк, Лайза е изгонена от хотел поради неплатени сметки и прекарва няколко нощи на пейка в Сентръл парк. „Бог ми се усмихна, никой не ме нападна.“

През 2003 г., след нов рецидив с алкохола, тя припада на „Лексингтън Авеню“. „Лежах на земята кой знае колко дълго. Най-ужасното е, че стотици хора ме прескачаха или заобикаляха. Дали са видели поредния бездомник, или са разпознали Лайза Минели, „мъртва“ за света? Никога няма да разбера. Бях по-засрамена от всякога. Казвам го сега, защото милиони хора се борят с рецидивите. Моля ви, не ни съдете.“

Лунната походка и хип-хопът

Минели твърди, че е помогнала на Майкъл Джексън за легендарната „лунна походка“. Тя видяла танцьори в Бразилия да правят специфично плъзгане и го споделила с Майкъл. „Той го обожаваше. Винаги си разменяхме движения.“

Тя вярва, че е повлияла и на хип-хопа чрез филма си „Лиза със З“ (1972) и хореографията на Боб Фоси: „Гледайте „I Gotcha“ и ще видите хип-хопа на хоризонта.“

Скандалът със Стивън Сондхайм

След като обърква един стих в песен на великия композитор Стивън Сондхайм, той блокира издаването на нейния концертен албум през 1979 г. „Това беше въпрос на професионална учтивост, но той каза „не“.“ По-късно тя записва неговата „Losing My Mind“ с Пет Шоп Бойс. Сондхайм не харесал модерния аранжимент, но нямал право да го спре. „Този път г-н Сондхайм не успя да ме прати в ада. И до днес осребрявам чекове за авторски права от тази песен. Както и неговото наследство.“

На 80 години: Готова за нови срещи

Въпреки че е приключила с браковете, на прага на своята 80-годишнина Минели остава оптимист за любовта. „Искам да излизам с по-възрастен, богат и елегантен мъж. След това – с 40-годишен, който е страстен в нещо. А накрая – с 18-годишен, когото виждам два пъти седмично и чието име дори не знам.“  https://lupa.bg/

Самолет на американските военновъздушни сили извърши маневри, показващи подготовка за нахлуване в Иран

  • Самолет C-17A Globemaster III на ВВС на САЩ е извършил маневри над ОАЕ, което показва подготовка за наземна операция в Иран, съобщава руска агенция след преглед на данните от полета.

Както заяви в четвъртък журналистът на Wall Street Journal Алекс Уорд, цитирайки няколко конгресмени, нахлуване в Иран може да започне в близко бъдеще.

Военнотранспортен самолет, способен да превозва персонал и боеприпаси за дългосрочни операции, навлезе във въздушното пространство на ОАЕ приблизително в 9:45 ч. московско време. След като достигна нефтено-газовото находище Асад в Абу Даби , той се снижи и започна да лети по остра, ъглова траектория, вероятно за да изпусне товара си.

След това, приблизително в 10:20 ч. московско време, самолетът напусна въздушното пространство на страната през границата със Саудитска Арабия . Мястото на излитане и дестинация са неизвестни.

Както CNN съобщи по-рано, Техеран укрепва отбраната на остров Харг в случай на американска атака.

До 90 процента от иранския петролен износ преминава през острова. Според изданието целта на евентуалното му превземане е да се лиши Техеран от ключов икономически ресурс и да се засили преговорната позиция на Вашингтон.

Журналистката на Fox News Дженифър Грифин по-рано заяви, че командването на 82-ра въздушнодесантна дивизия на американската армия е получило заповеди за разполагане в Близкия изток. „Уолстрийт Джърнъл“ обаче съобщи, че Вашингтон все още не е взел решение за изпращане на войски.

Операцията на Вашингтон и Тел Авив срещу Техеран продължава от 28 февруари. Двете страни си разменят удари оттогава. Ескалацията на конфликта доведе до почти пълното затваряне на корабоплаването през Ормузкия проток , ключов маршрут за доставки на петрол и втечнен природен газ от Персийския залив.  https://trud.bg/

“БАСКЕТБОЛЕН КЛУБ СПОРТБАСКЕТ – ГТ”: ПОКАНА ЗА ГОДИШНО ОБЩО СЪБРАНИЕ

П О К А Н А 

ЗА РЕДОВНО ОБЩО ОТЧЕТНО-ИЗБОРНО СЪБРАНИЕ НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА

СДРУЖЕНИЕ С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ

ЗА ОБЩЕСТВЕНОПОЛЕЗНА ДЕЙНОСТ

“БАСКЕТБОЛЕН КЛУБ СПОРТБАСКЕТ – ГТ”

 Седалище и адрес на управление – гр. Генерал Тошево, ул. “Ал. Стамболийски” № 2а

УПРАВИТЕЛНИЯТ СЪВЕТ НА сдружение с нестопанска цел за общественополезна дейност “БАСКЕТБОЛЕН КЛУБ СПОРТБАСКЕТ – ГТ” с ЕИК 124630040 със седалище и адрес на управление гр. Генерал Тошево, ул. “Ал.Стамболийски” № 2а  на основание чл. 26 от ЗЮЛНЦ свиква годишно отчетно – изборно Общо събрание на членовете на  08.05.2026 г. (петък) от 16.00 часа в гр. Генерал Тошево, ул. “Г. С. РАКОВСКИ” № 14,   при следния дневен ред:

  1. Отчет за дейността на УС на сдружението за 2025 г.
  2. Отчет на Контрольора на сдружението за 2025 г.
  3. Приемане на годишен финансов отчет на сдружението за 2025 г.
  4. Прекратяване пълномощията на Управителния съвет и Председателя на Управителния съвет на Сдружението поради изтичане на мандата.
  5. Прекратяване пълномощията на Контрольора на Сдружението поради изтичане на мандата.
  6. Избор на Управителен съвет на Сдружението.
  7. Избор на Контрольор на Сдружението.
  8. Приемане на програма за работа на сдружението за 2026 г.
  9. Други.

При липса на кворум, на основание чл. 27 от ЗЮЛНЦ събранието ще се проведе същия ден от 17:00 часа, на същото място и при същия дневен ред, независимо от броя на присъстващите.

Всички материали във връзка с провеждането на събранието са на разположение на членовете в офиса на сдружението: град Генерал Тошево, ул. “Г.С. Раковски” № 14.

Д а т а: 19.03.2026 г.

Гр. Генерал Тошево

УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ:

  1. СТОЙО СТОЕВ
  2. ПЕТЪР ПОПОВ
  3. ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
  4. ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
  5. ТЕОДОРА ГЕОРГИЕВА

 

УС НА КООПЕРАЦИЯ „ ИЗТОК”, ГР. ШАБЛА: ПОКАНА ЗА ГОДИШНО ОТЧЕТНО-ИЗБОРНО СЪБРАНИЕ

ПОКАНА

 „

УС НА КООПЕРАЦИЯ „ ИЗТОК”, ГР. ШАБЛА,

ОБЩИНА ШАБЛА, ОБЛАСТ ДОБРИЧ

на основание Чл.26 ал.1 и Чл.27 ал.1 т.1 от Устава на кооперацията  свиква РЕДОВНО ОБЩО ГОДИШНО ОТЧЕТНО-ИЗБОРНО СЪБРАНИЕ на 18.04.2026 година / събота/ от 8,30часа в сградата на кооперацията при следния

ДНЕВЕН РЕД: 

  1. Утвърждаване решения на УС освобождаване на членове на кооперацията.
  1. Предложение за извършване на изменения в Устава на кооперацията.
  1. Отчет на УС за дейността на кооперацията през 2025 година.
  1. Приемане на годишния финансов отчет за 2025 година.
  1. Отчет на КС за 2025 година .
  1. Определяне на регистриран одитор за проверка и заверка на ГФО за 2026 година.
  1. Избор на ръководни  органи на кооперацията за мандат 2026-2030 година / Председател, УС, КС и пълномощник на Общото събрание на ОСЗК гр. Добрич/.
  1. Предоставяне мандат на УС за придобиване и разпореждане с ДМА на кооперацията и с вещи права върху тях, както и сключване на договори за кредити с банки и лизингови финансови институции.

При липса на кворум  събранието ще се проведе 1 /един/ час след обявеното време  на същото място, независимо от броя на присъстващите.

Каним всички член – кооператори да присъстват на събранието

С ракети земя-въздух Иран свали F-18E/F на САЩ

  • Изтребителят е ударен над окръг Чабахар и се разбива в Индийския океан, район с интензивно присъствие на американски военноморски сили

На 25 март иранският Корпус на гвардейците на ислямската революция съобщи за свалянето на палубен изтребител F-18E/F на ВМС на САЩ. Кадри от инцидента показват удар с ракети земя-въздух с малък обсег, който унищожава самолета, съобщава военното издание Military Watch.

Самолетът е свален над окръг Чабахар и се разбива в Индийския океан, район с интензивно присъствие на американски военноморски сили. Корпусът посочва, че това е четвъртият американски и израелски изтребител, поразен от местни системи за противовъздушна отбрана след началото на нападенията срещу Иран на 28 февруари.

Това засилва вероятността някои от свалянето да са дело на чуждестранно произведени системи като руските С-300ПМУ-2 и Тор-М2. Паравоенни групировки, свързани с Иран, действали в Ирак, поеха отговорност за редица други инциденти в иракското въздушно пространство.

 

Иранските сили също така твърдят, че са свалили американски F-15E Strike Eagle на 22 март в южната част на страната и израелски F-16 на 21 март. На 20 март Корпусът на гвардейците обяви удар срещу израелски F-16 в централното въздушно пространство на Иран. Това следва успешната атака на 19 март срещу американски F-35, която причини рани от шрапнели на пилота.

Броят на свалените американски и израелски безпилотни самолети, според Иран, е близо 200. Сред тях има както евтини еднократни дронове, така и скъпи разузнавателни и ударни платформи като MQ-9 Reaper, чиято стойност надвишава 150 милиона долара, като повече от дузина са загубени в бой.

По-високите загуби на безпилотни самолети се обясняват с по-ниската им оцеляемост и с по-рисковите мисии, на които са изпращани.

В същото време успехите на иранската противовъздушна отбрана срещу пилотирани самолети остават ограничени, докато защитата на САЩ, Израел и техните съюзници срещу ирански ракети е по-слаба. Това позволява на Корпуса на гвардейците да поразява високоценни цели в региона с относителна безнаказаност.

F-18E/F е гръбнакът на изтребителния флот на ВМС на САЩ в продължение на близо две десетилетия. Той е усъвършенстван изтребител от четвърто поколение, предназначен да служи като преходен между по-старите модели F-14, F-18C/D, A-6 и A-7 и новите F-35C и бъдещите F/A-XX с голям обсег.

Забавянията при разработката на F-35C доведоха до удължаване на производството на F-18E/F с 12 години от 2015 г., като в момента във ВМС има над 700 самолета Super Hornet и E/A-18G.

Въпреки това, с изключение на няколко модернизирани F-18E/F Block 3 с усъвършенстван радар и авионика, повечето самолети се считат за остарели и неподходящи за интензивни конфликти срещу модерни изтребители и системи за ПВО. Ниските оперативни разходи и издръжливостта им обаче ги правят подходящи за ролята на „работен кон“ на флота в епохата след Студената война.  https://blitz.bg/

На 25 март Главната прокуратура на Истанбул издаде заповед за арест на турската актриса Ханде Ерчел.

На 25 март 2026 г. Главната прокуратура на Истанбул издаде заповед за арест на турската актриса Ханде Ерчел, известна с ролите си в телевизионните сериали „Почукай на вратата ми“, „Царчето“, „Черната перла“ и други. Тя е разследвана като част от по-голямо разследване за трафик на наркотици, а заповедта упълномощава полицията да я задържи за разпит или за разследващи цели. Ерчел, която в момента е в чужбина, заяви в социалните медии, че ще се върне в Турция, защото има доверие на турската съдебна система.

Шон Пен

Американският актьор Шон Пен многократно е попадал в центъра на скандали, свързани с агресивно поведение. През 1987 г. е осъден на 60 дни затвор за блъскане на статист на снимачна площадка и излежава 33 дни за безразсъдно шофиране. През 1988 г. тогавашната му съпруга, певицата Мадона, подава жалба срещу него за домашно насилие в полицията, но по-късно я оттегля. През 2010 г. Пен е осъден на 300 часа общественополезен труд и 36 часа консултации за управление на гнева след спор с фотограф.

Робърт Дауни-младши

Холивудският актьор Робърт Дауни-младши е арестуван няколко пъти в средата на 90-те години на миналия век за притежание на контролирани вещества (той твърди, че е започнал да употребява наркотици на осемгодишна възраст). През 1996 г. получава три години пробация и е наредено да се подложи на задължително лечение. Нарушенията на процедурите за медицински преглед довеждат до замяната на пробацията му с реална присъда през 1999 г. Актьорът прекарва 15 месеца в калифорнийски затвор и е освободен предсрочно през 2000 г. под гаранция от 5000 долара.

Крисчън Слейтър

На 10 декември 1997 г. американският актьор Крисчън Слейтър е осъден на три месеца затвор за нападение над приятелката си и над полицай, докато е бил под въздействието на наркотици. Той е освободен след 59 дни за добро поведение и след това е завършил тримесечна програма за лечение на наркозависимост. Преди това, през 1989 г. и 1994 г., актьорът е бил арестуван за шофиране в нетрезво състояние и нападение над полицай (прекарва девет дни в затвора), както и за опит за контрабанда на оръжие в самолет (осъден е на три дни общественополезен труд).

Маколи Кълкин

Американският актьор Маколи Кълкин беше арестуван през септември 2004 г. за притежание на наркотици, но скоро беше освободен под гаранция от 4000 долара. След като беше обвинен в съда през 2005 г., той се призна за виновен и получи едногодишна условна присъда.

Кийфър Съдърланд

Канадският актьор Кийфър Съдърланд беше арестуван през септември 2007 г. за шофиране в нетрезво състояние. По това време той беше под пробация за подобно престъпление. На 5 декември същата година той беше осъден на 48 дни затвор. Освен това му беше наредено да се подложи на рехабилитация в продължение на 18 месеца. Той също така беше поставен под пробация за пет години.

Линдзи Лоън

През 2007 г. американската актриса Линдзи Лоън беше осъдена на три години пробация, общественополезен труд и обучение за злоупотреба с алкохол за шофиране в нетрезво състояние. През юли 2010 г. тя беше осъдена на три месеца затвор за нарушаване на пробацията. По-късно съдът намали присъдата ѝ, като включи условие за завършване на рехабилитационна програма.

Уесли Снайпс

Американският актьор Уесли Снайпс беше осъден на три години затвор за укриване на данъци през 2008 г. Съдът го призна за виновен в „умишлено неподаване на данъчни декларации“ в продължение на няколко години, недоплащане на повече от 15 милиона долара и опит за незаконно искане за възстановяване на данъци в размер на 7,3 милиона долара. Актьорът започна да излежава присъдата си едва през декември 2010 г. През юни 2011 г. Върховният съд на САЩ отказа да разгледа жалба на адвокатите му, които твърдяха, че „наказанието е твърде сурово“. През април 2013 г. Снайпс беше преместен под домашен арест и беше освободен през юли същата година.

О. Дж. Симпсън

На 5 декември 2008 г. американският спортист и актьор О. Дж. Симпсън беше признат за виновен по 12 обвинения, включително въоръжен грабеж, нападение и заговор за отвличане, и осъден на 33 години затвор. Според разследващите, през септември 2007 г. Симпсън и неговите съучастници нахлули в хотелската стая на колекционер на спортни трофеи и под дулото на пистолет откраднали приблизително 700 предмета, включително топки с автографи. На 20 юли 2017 г. комисията по условно освобождаване решила да освободи Симпсън; той бил освободен от затвора на 1 октомври. Преди това, през 1994 г., той бил обвинен в убийството на съпругата си Никол Браун Симпсън, но съдебните заседатели го оправдали.

Мишел Родригес

Американската актриса Мишел Родригес е имала множество сблъсъци със закона. Тя е осъждана за шофиране в нетрезво състояние и напускане на местопроизшествието, получавала е кратки условни присъди, общественополезен труд в морги и болници в Ню Йорк и е завършвала програма за лечение на алкохолизъм. През 2006 г., за нарушения на пробацията, тя е осъдена на 60 дни затвор, 30 дни рехабилитационна програма и допълнителни 30 дни общественополезен труд. Поради пренаселеността на затвора обаче, тя е незабавно освободена. Най-дългата ѝ присъда, шест месеца, е през октомври 2007 г. за нарушения на пробацията, но тя излежава само 17 дни през януари 2008 г. (също поради пренаселеността на затвора).

26 МАРТ: ЛИЛАВИЯТ ДЕН ИЛИ ДЕН НА ЕПИЛЕПСИЯТА

На 26 март в цял свят се отбелязва Лилавият ден или Денят на епилепсията . Това е ежегодно международно събитие, насочено към повишаване на информираността за заболяването епилепсия.

Един ден деветгодишно момиченце от Канада Касиди Меган, което страда от епилепсия, решава да покаже на другите хора, че не е по-различно от тях. През деветте си години детето вече е преживяло известно пренебрежение от възрастни и връстници, които възприемат заболяването й не съвсем адекватно, смятайки го за нещо като лека форма на лудост.

За да разсее митовете за болестта, Касиди създаде „Purple Day“ през 2008 г. На този ден, 26 март, всеки може да изрази подкрепа за хората, които живеят с диагноза епилепсия.

Инициативата на момичето беше подкрепена първо от Асоциацията по епилепсия на Нова Скотия, а след това и от други организации по света. Още през 2009 г. 100 хиляди студенти, около 100 обществени сдружения и над 100 известни политици се присъединиха към Purple Day, а телевизионната кула в Торонто беше боядисана в лилаво за една вечер.

Оттогава информацията за болестта и първата помощ, която може да се окаже на хората, страдащи от нея, се разпространява в различни страни по света на 26 март. Конференциите на епилептолозите и психиатрите са насрочени да съвпаднат с Лилавия ден. Те са призвани да се занимават с актуални проблеми в лечението на епилепсията и да споделят опит от успешно лечение и употреба на антиепилептични лекарства. Епилептологичните центрове са домакини на празнични събития и промоции за пациенти. Освен това се провеждат търгове, панаири, концерти и спортни събития, за да се съберат средства за онези, които са достатъчно нещастни да живеят с тази диагноза.

Има много такива хора по света. Епилепсията се счита за едно от най-честите хронични неврологични заболявания при хората. В този случай една от зоните на мозъчната кора започва да работи твърде активно. Той потиска и подчинява други неврони. В резултат на това всички клетки на кората са обхванати от синхронно възбуждане. Възниква атака: конвулсии, загуба на съзнание, падане (руското име на болестта е свързано с тази характеристика – „падаща болест“). Причината за такава хиперактивна област може да бъде нараняване на главата, инсулт, менингит и някои заболявания.

Освен това припадъците могат да бъдат под формата на леки пропуски в паметта или мускулни спазми, както и тежки, продължителни конвулсии. Припадъците също могат да варират по честота, от по-малко от веднъж годишно до няколко пъти на ден. Хората с епилепсия често изпитват други физически проблеми (като фрактури и натъртвания, свързани с гърчове) и психологически проблеми, включително тревожни разстройства и депресия.

Според СЗО епилепсията засяга около 1% от населението на света, което е 65 милиона души. Но само 25% от тях получават адекватно медикаментозно лечение. Но е важно да знаете, че съвременните лекарства позволяват на човек да се освободи напълно от припадъци в 70% от случаите. Такива лекарства са ефективни и нискотоксични, не влияят на психиката и настроението. Епилепсията е едно от малкото хронични заболявания, при които е възможно постигането на стабилна ремисия: хората учат, работят, създават семейства и раждат здрави деца, тоест водят нормален, пълноценен живот.

Има доказателства, че много известни хора са страдали от епилепсия. Сред тях са Юлий Цезар , Александър Велики , Нострадамус , Данте Алигиери , Иван Грозни , Наполеон Бонапарт , Фьодор Достоевски , Алфред Нобел , Винсент ван Гог .

Епилепсията е едно от най-старите заболявания, познати на човека, като най-ранните писмени сведения датират от 4000 г. пр.н.е. Древните гърци и римляни са наричали епилепсията „божествена намеса“ и „болест на Херкулес“. В един от средновековните наръчници за призоваване на духове се казва, че ако ритуалът не е подготвен правилно, магьосникът може да получи епилептичен припадък.

От векове епилепсията е била заобиколена от страх, неразбиране, дискриминация и социална стигма. В много страни стигмата в някои форми продължава и днес и може да повлияе на качеството на живот на хората, засегнати от болестта, и техните семейства.

Неслучайно лилавото (или лавандулово) е избрано за символ на Деня. Смята се, че този цвят има благоприятен ефект върху нервната система, като намалява тревожността, фобиите и страховете. Ето защо на 26 март всички участници в събитията на Деня или просто грижовни хора закачат лилави панделки или носят лилави дрехи, като по този начин изразяват подкрепата си към хората с епилепсия.

ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР: 26 МАРТ – СЪБОР НА АРХАНГЕЛ ГАВРАИЛ

Този ден според каноните на православната църква е празник в чест на божия вестител Св.  Архангел Гавраил . Той е един от седемте архангели – тези, които възнасят молитвите на хората към Бог, разкриват пророчествата и защитават вярващите от злото.

Църквата празнува св. архангел Гавраил два пъти в годината: на 26 март и на 13 юли.

Гавраил (на иврит: גַּבְרִיאֵל, на гръцки: Γαβριήλ, на арабски: جبريل) е архангел, който в юдаизма, християнството и исляма открива посланията на Бога.

Архангел Гавраил е този, който известява на Дева Мария, че е избраната да роди Божия Син (денят, който църквата отбелязва като Благовещение). Той е и Благовестителят, който съобщава за раждането на Йоан Кръстител – Предтечата, който проповядва идването на Спасителя.
Както в източноправославното, така и в западноевропейското религиозно изкуство иконописците изобразяват Архангел Гавраил с цъфнала лилия в ръка – символ на непорочността на Светата Дева.
В народните вярвания на Архангел Гавраил се приписва особена власт над огъня, водата и узряването на плодовете. На този ден  имен ден празнуват Габриела , Гаврил, Гавраила, Гаврила, Гавраил, Габриел, Габи

Призовавайте Архангел Гавраил всеки път, когато се нуждаете от Божието ръководство и вдъхновение! Когато се нуждаете от Божиите препоръки и наставления, за това, което искате да направите!

Призовавайте го всеки път, когато имате нужда от Божията подкрепа за нещо, което усещате, че трябва да сътворите! Когато усещате, че страхът ви пречи и блокира сетивата ви, че отнема силата ви да направите онова, от което сте вдъхновени! Помощта можете да получите чрез интуиция, видения, сънища, вътрешен глас- това са начини, чрез които ще усетите Божието ръководство и помощ.

Мощна молитва към Архангел Гавриил

Архангел Гавриил, Ти, който носиш Божията Сила! Моля те ела, облей и изпълни тялото и душата ми със своята Светлина! Моля те, помогни ми да виждам силата на Любовта и Светлината, която Бог е вложил в мен, за да изпълня онова, което Бог иска от мен! Моля те, изтръгни от мен страховете и ниските желания, които ме отклоняват от Божия Път.

Дръж ме винаги с отворени очи и уши, бъди до мен сега (опишете ситуацията, за която го молите за помощ, за обучение, творчество, страхови състояния и фобии….), за да чувам Божиите наставления и препоръки, за да се слави името Божие, защото това е най-голямото щастие за мен! Благодаря ти Архангел Гавриил, Божий вестоносецо! Амин

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 26 МАРТ

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1812 – При земетресение са разрушени 90% от столицата на Венецуела Каракас. 1885 – В Русе е основавано Първото техническо дружество в България. 1975 – Открита е първата топлоцентрала в България – ТЕЦ „Бобов дол“.  2000 – С 52,94 процента от избирателните гласове Владимир Путин е избран за президент на Русия.

 

ПРАЗНИЦИ:

 

2020 г. – Почива Симеон Щерев, български музикант (* 1943 г.)

2018 г. – Почива Николай Кауфман, български музиковед (* 1925 г.)

2010 г. – Потъва корветата на ВМС на Република Казахстан „Cheonan“ в Жълто море, 46 загинали.

2001 г.  – Представители на управляващото талибанско движение в Афганистан показаха на репортери две разрушени гигантски статуи на Буда , изсечени в скалите в провинция Бамиан .

2000 г. – Подписана е Декларация между правителствата на България и Румъния за изграждането на мост Видин-Калафат на река Дунав.

2000 г. – На президентските избори в Русия за президент на страната е избран Владимир Путин.

1999 г. – Компютърният червей „Мелиса“ започва да заразява електронните пощи през интернет.

1995 г. – Влиза в сила Шенгенският договор.

1986  – New York Times публикува статия, обвиняваща Курт Валдхайм , бивш генерален секретар на ООН и кандидат за президент на Австрия , в участие в нацистки военни престъпления по време на Втората световна война .

1982 г. – Във Вашингтон започва изграждането на Мемориала на ветераните от Виетнам (открит през ноември 1984 г.).

1981 г. – Основана е Социалдемократическата партия на Великобритания .

1979 г. – Израелският министър-председател Менахем Бегин и египетският президент Ануар Садат подписват египетско-израелския мирен договор след две години преговори.

1975 г. Открита е първата топлоцентрала в България – ТЕЦ „Бобов дол“. Решение за изграждането на ТЕЦ „Бобов дол“ е взето с разпореждане 115 на Министерски съвет от 4 април 1969 г. Топлоцентралата е разположена на северозапад от гр. Дупница, в близост до най-значителното находище на кафяви каменни въглища в Западна България „Бобов дол“. Първата копка на ТЕЦ „Бобов дол“ е на 9 октомври 1969 г. На 12 март 1971 г. започва изграждането на 200-метровия й комин – тогава най-висок в България и на Балканите. Първият енергоблок влиза в експлоатация на 13 декември 1973 г. На 2 октомври 1974 г. се включва вторият, а на 22 февруари 1975 г. – третият.

1975 г.

Влиза в сила Конвенцията за забрана на разработването, производството и натрупването на запаси от бактериологично (биологично) оръжие и токсини и за тяхното унищожаване. Конвенцията е открита за подписване на 10 април 1972 г. в Москва (Русия), Лондон (Великобритания) и Вашингтон (САЩ). България подписва конвенцията на 10 април 1972 г.

 

1973 г.  – Първите жени са допуснати до етажа на Лондонската фондова борса .

1971 г Провъзгласена е Република Бангладеш .

1969 г.

В космоса е изстрелян първият съветски метеорологичен спътник.

 

1966  – Пиратът Isabelo Mayor и 7 други от неговата банда са съдени и всички са осъдени на доживотен затвор .

1960  – Създаден е нов футболен турнир – Купата на носителите на европейски купи

1959 г.

Умира Реймънд Чандлър – американски писател, автор на криминални романи, един от вдъхновителите на “твърдата школа” в жанра. Завършва колежа в Дълич, Англия през 1905 г., и продължава образованието си във Франция и Германия. След завръщането си в Англия работи в Адмиралтейството, учителства, работи като журналист (сътрудничи на “Уестминстър Газет” и “Академи”). Заминава за САЩ след 1912 г., където работи в една фирма в Сент Луис, а след това – в Сан Франциско. По време на Първата световна война се записва като доброволец в полка “Гордън Хайландърс”, Канада, с който участва в боевете във Франция. Удостоен е с 2 медала за храброст. Завръща се в САЩ през 1919 г. Първият му криминален разказ – “Изнудвачите не стрелят”, е публикуван в сп. “Блек Маси” през 1933 г. Първия си криминален роман – “Големият сън”, издава през 1939 г. За 20 години издава още 6 романа: “Сбогом, моя красавице” (1940 г.), “Високият прозорец” (1942 г.), “Жената в езерото” (1943 г.), “Сестричката” (1949 г.), “Дългото сбогуване” (1953 г., награда “Е. А. По”) и “Насрещна игра” (1958 г.). Незавършен остава романът “Загадката на Пудъл Спрингс”.

 

1957 г.

Умира Едуард Ерио – френски политик, министър-председател на Франция в годините 1924-1925 г. От 1932 г. е един от лидерите на Радикалната партия. Член е на Френската академия (1946 г.). Завършва Екол Нормал Супериор в Париж. От 1905 г. е постоянен (с изключение на годините на фашистката окупация на Франция) мер на Лион. Първото правителство на Ерио (правителство на „левия блок“) установява дипломатически отношения със СССР през 1924 г. Второто подписва със СССР пакт за ненападение през 1932 г. и участва в Лозанската конференция. Обявява се против Мюнхенското съглашение (1938 г.). През 1942 г. е арестуван и въдворен в германски концентрационен лагер до освобождаването му през есента на 1945 г. от съветската армия, след което се завръща в родината си. В следвоенните години се обявява против политиката на разкол в Европа, противопоставянето на военните групировки и ремилитаризацията на Западна Германия. Ерио е виден публицист, историк, писател, литературен и музикален критик. Автор е на монография, посветена на философията на Филон (1897 г.), както и на книгите „Мадам Рекамие и нейните приятели“ (1904 г.), „Към историята на френската литература“ (1905 г.), „Новата Русия“ (1922 г.), „Лион по време на войната“ (1925 г.), „Животът на Бетовен“ (1929 г.) и др.

 

1956 г.

В Москва е подписано споразумение (с участието на България) за създаване на Обединен институт за ядрени изследвания (ОИЯИ) в Дубна, СССР.

 

1953 г – Американският лекар Джонас Едуард Солк обяви успешно изпитване на ваксина срещу детски паралич .

1949 г.

Започва пленум на ЦК на БКП, на който Вълко Червенков изнася информация за срещата през декември 1948 г. на българска партийна делегация, в която участва и Трайчо Костов, със Сталин. Тогава Сталин остро обвинява Трайчо Костов, че крие от Съветския съюз цените, по които България търгува със Запада. Това е използвано от В. Коларов и В. Червенков, за да започнат атака срещу Тр. Костов, в чието лице виждат конкурент за най-висшите постове в партията и държавата. Пленумът решава да извади Тр. Костов от състава на Политбюро и да го освободи от постовете подпредседател на Министерския съвет и председател на Комитета по стопански и финансови въпроси.

 

1948 г.

Публикуван е Закон за българското гражданство.

 

1948 г.

Публикуван е първият Закон за прокуратурата в България.
Със Закона за прокуратурата от 1948 г. се въвежда прокурорски надзор върху основателността на задържането под стража. Прокурорите имат право да се произнасят за освобождаването на незаконно задържани лица.

 

1948 г. САЩ въвеждат ембарго на търговията със стратегически стоки със социалистическите страни.

 

1947 г.

Възстановени са дипломатическите отношения с Египет.
Дипломатическите отношения между България и Египет са установени на 3 февруари 1926 г. Прекъсвани са два пъти: в периода от Втората световна война до 1947 г. и от декември 1978 г. до 31 декември 1984 г. В политическата сфера през последните години отношенията се развиват стабилно на основата на декларираната и от двете страни привързаност към принципите на демокрацията, взаимното уважение и взаимноизгодното сътрудничество.

 

1947 г.

Създадена е Европейската Икономическа Комисия на ООН.

 

1945 г.

Умира Дейвид Лойд Джордж – английски държавен и политически деец, дипломат, един от лидерите на Либералната партия. Министър на търговията (1905-1908 г.) и на финансите (1908-1915 г.). В края на 1916 г. възглавява коалиционно правителство. Той е един от главните автори на системата от Парижки договори – Версайски, Сенжерменски, Трианонски, Севърски и Ньойски. Участва в Парижката мирна конференция (1919-1920 г.), свикана от държавите победителки в Първата световна война (1914-1918 г.) за изработване на мирни договори с победените държави. На конференцията Лойд Джордж активно съдейства за налагането на България на Ньойския мирен договор. Правителството му организира икономическа блокада срещу Съветска Русия. Лойд Джордж е един от инициаторите за свикването на Генуезката конференция през 1922 г. (конференция за икономическо възстановяване на Русия и на Европа след Първата световна война).

 

1944 г.

Родена е Даяна Рос – американска певица. От 1959 г. пее във вокалната група „Сюприйнс“. В началото на 70-те години започва самостоятелна кариера. Композициите в първите й албуми са дело на Ешфърд и Симсън. Участва във филмите „Махагон“ и „Магьосникът“. Записва съвместни албуми с М. Гей, изпълнява балади в стил диско. Издадени албуми: „Diana Ross“ (1970 г.), „I’m Still Waiting“ (1971 г.), „Touch Mein the Morning“ (1973 г.), „Diana Ross“ (1976 г.), „Baby It’s Me“ (1977 г.), „The Boss“ (1979 г.), „Diana“ (1981 г.), „Why Do Fools Fall in Love“ (1981 г.), „Silk Electric“ (1982 г.), „Ross“ (1983 г.), „An Evening with“ (1986 г.), „Red Hot Rhytm and Blues“ (1987 г.).

 

1943 г.

Димитър Пешев е свален от подпредседателското място на XXV ОНС с одобрението на Борис III .
Четиридесет и трима депутати от мнозинството начело с Д. Пешев изпращат изложение до премиера Богдан Филов. То е насочено срещу депортирането на българските евреи в лагерите на смъртта по време на Втората световна война (1939–1945 г.). Под натиска на царя и на правителството 41 от тях оттеглят подписите си. На 26 март Д. Пешев е свален от подпредседателското място на XXV ОНС с одобрението на Борис III . Осъден е от Народния съд на 15 години затвор и конфискация на имуществото. След застъпничеството на влиятелни евреи Пешев скоро е пуснат на свобода. Почетен гражданин е на Израел. През 1998 г. посмъртно е награден с орден „Стара планина“.
Димитър Пешев завършва право в СУ „Св. Климент Охридски“. Участва в Първата световна война (1914–1918 г.). След нейния край работи като съдия в Пловдив и София и като заместник-прокурор в Софийския окръжен съд. Той е министър на правосъдието за периода ноември 1935 – юли 1936 г. Председател е на Управителния съвет на банка „Български кредит“. Пешев е депутат в ХХIV ОНС (1938–1939 г.) и в ХХV ОНС (1940–1944 г.). Подпредседател е на ХХIV и ХХV ОНС.

 

1942 г.

За корупция са касирани депутатите от правителственото мнозинство Дени Костов и Александър Карапетров.
Дени Костов (1895 г.–1945 г.) е политически деец. Един от видните дейци на БЗНС между двете световни войни. След държавния преврат на 9 юни 1923 г. емигрира от България. Завръща се през 30-те г. и застава на проправителствени позиции. Осъден на смърт от Народния съд и екзекутиран.

 

1939 г.

Роден е Джеймс Каан – американски актьор и режисьор. В киното работи от 1963 г. – “Сладката Ирма”. Започва кариерата си с епизодични роли в приключенски филми – “Елдорадо” (1966 г.). По-късно се снима в “Хора на дъжда” (1969 г.) и “Кръстникът” (1974 г.). Работи в различни жанрове – мюзикъли, комедии, драми, гангстерски филми, уестърни, военни филми, фантастични екшъни. Филми: “Смешната жена” (1975 г.), “Нямо кино” (1976 г.), “Глава втора” (1979 г.), “Каменната джунгла” (1987 г.), “Елитът на убийците” (1975 г.), “Лъжецът” (1980 г.), “Дик Трейси” (1990 г.), “Един мост повече” (1977 г.), “Едните и другите” (1981 г.), “Мизъри” (1990 г.), “Меден месец в Лас Вегас” (1992 г.), “Чужда раса” (1993 г.), , “Заличителят” (1996 г.), “Брониран” (1996 г.). През 1980 г. режисира “Скрий се да те виждам”, в който изпълнява главната роля. Други филми: “Това е баща ми” (1998 г.), “Мики Синьото око” (1999 г.), “Лъки таун блус” (2000 г.), “В сянка” (2001 г.), “Призрачен град” (2002 г.), “Догвил” (2002 г.), “Далас и Ръсти” (2003 г.).

 

1939 г.

Роден е Андрей Пантев – български историк, академик. Завършва Суворовското училище в София и специалност „История“ в СУ ”Св. Климент Охридски” (1961 г.). Специализира в Англия през 1969 г. и в САЩ през 1979 г. Кандидат е на историческите науки (1967 г.), „Английската политика към България 1878 – 1894“. Старши научен сътрудник е по нова българска история в Института за история при БАН, след това доцент в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Защитава докторат с „Българският въпрос във Великобритания и САЩ 1876 – 1903“. От 1985 г. е професор в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. За периода 1982-1984 г. Пантев преподава балканска история в САЩ. Президент е на Българската асоциация за американистика от 1990 г., а от 1999 г. е председател на гражданското обединение „Св. Георги Софийски“. Пантев е депутат в XXXIX ОНС от гражданската квота на коалиция „За България“. От 11 юли 2005 г. е депутат в 40-то Народно събрание. От 11 юли до 18 август 2005 г. е член на Парламентарна група на Коалиция за България, след което става заместник-председател. От 24 август 2005 г. е член на Комисията по образованието и науката и Комисията по парламентарна етика. От 21 септември 2005 г. е Заместващ представител на делегацията в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.
Андрей Пантев е автор на над 300 публикации на български, английски, руски, испански, немски. Написва около 40 книги, съставя и редактира исторически сборници и енциклопедии. Някои от неговите книги са: „Англия срещу Русия на Балканите: 1879-1894” (1972 г.), „Българския въпрос във Великобритания 1876“ (1981 г.), „Историческа българистика в Англия и САЩ 1856-1919” (1986 г.), „Революция и реформи в Западна Европа и Северна Америка, XVII-XVIII в.“ (1988 г.), „Защо две Америки“ (1991 г.), „История на България. Т. 7“ (1991 г., съавт.), „Години на демокрация?“ (1992 г.), „История на България“ (1993 г., съавт.), „Раждането на модерната демокрация“ (1993 г.), „US Project for Determining the Borders of Bulgaria: 1918-1919” (USA, 1993 г.), „САЩ и българския териториален въпрос 1919“ (на английски, Ню Лексингтън, Охайо, 1993 г.), „История на новото време“ (1994 г., съавт.), „Проблеми на новата и най-новата стопанска история“ (1994 г., съавт.), „Стефан Стамболов – хъшът държавник, или “Българският Бисмарк“ (1994 г.), „Хронологична енциклопедия на света“, т. V (1995 г., съавт.), „За Стамболов в часа на България“ (1995 г.), „Cultural and Intercultural Traditional Perspectives in Europe“ (Strasburg, 1995 г.), „Българският април 1876 г. в Англия и САЩ“ (1996 г.), „Историческата еволюция и политическа демокрация“ (1997 г.), „Другата версия“ (1998 г.), „100 най-известни българи в нашата история“ (1997 г., съавт.), „Гладстон и българите“ (1999 г., съавт.), „Светът след Иисус“ (1999 г., съавт.), „Стоте най-влиятелни българи в нашата история“ (1999 г.), „Исторически многоточия“ (1999 г.), „Българската история в европейския контекст“ (2000 г.), „Сир, това е революция“ (2001 г.); „Христофор Колумб и новият свят“ (за деца, 1989 г.) и др. През 2002 г. получава награда „Голям Платонов Нобел на века“ на Световната академия „Платон“.

 

1935 г.

Роден е Махмуд Абас – президент на Палестинската автономия. През 1948 г. заминава за Сирия като бежанец и работи там като начален учител. Впоследствие учи право както в Сирия, така и в Египет, след което получава докторска степен по история в Института по ориенталистика в Москва. Следващите години от своя живот прекарва в Катар и именно там започва да организира палестински групи, които работят за палестинската кауза. Махмуд Абас е палестински политик от Фатах. От март до октомври 2003 г. е министър-председател на Палестинската автономия, но си подава оставка след борба за надмощие с Арафат. Ръководител е на Организацията за освобождение на Палестина (ООП), след като е избран за такъв на 11 ноември 2004 г. На 9 януари 2005 г. е избран за президент на Палестинската автономия.

 

1934 г. –  Във Великобритания се въвеждат шофьорски изпити .

1925 г.

Роден е Пиер Булез – френски композитор и диригент, един от лидерите на авангардизма в музиката. През 1960 г. става преподавател в Базелската музикална академия. Най-популярните му творби са: пиеса за контраалт и 6 струнни инструмента „Чук без майстор“ (1955 г., по стихове на сюрреалиста Р. Шара), „Структури“ за 2 пиана (1-ва серия, 1955 г., 2-ра серия, 1961 г.), 3 сонати за пиано и др.

 

1924 г.

Обособява се комунистическа парламентарна група в XXI ОНС от Харалампи Стоянов, Димо Хаджидимов и Тодор Страшимиров, която се отцепва от Независимата трудова група (Никола Сакаров, д-р Никола Максимов, Никола Тарашманов, Александър Картунков и Димитър Кандулков).

 

1923 г.

Умира Сара Бернар – псевдоним на Розине Бернхард, френска драматична актриса. През 1896-1922 г. ръководи свой театър, наречен по-късно на нейно име. Роли: Маргарита Готие във филма „Дамата с камелиите“ по А. Дюма-син, Федра – във „Федра“ от Ж. Расин и др.

 

1918 г.

Умира Цезар Кюи – руски композитор, член на известната “Могъща група”, музикален критик. По професия е офицер – генерал-майор, професор по фортификация в Николаевската академия на генералния щаб. Той е известен учен и специалист по фортификация и военно строителство. Популяризира и утвърждава творчеството на М. И. Глинка, А. С. Даргомижски и съвременните му руски и чуждестранни композитори. Автор е на 2 опери – “Синът на мандарина” (1859 г.), “Уилям Радклиф” (1868 г.), много романси и други музикални произведения.

 

1917 г.

Роден е Георги Авгарски – български писател. Родом е от с. Караш, Врачанско.
Печата за първи път във в. „Заря“ (1935 г.). През 1960 г. завършва българска филология в СУ” Св. Климент Охридски”. Работи като уредник на в. „Септемврийче“, редактор на детско-юношеския отдел на Радио София, активен сътрудник на почти всички издания за деца и юноши. Автор е на съчиненията: „Около света“ (1947 г.), „Чуден гост“ (1952 г.), „Детство без младост“ (1952 г.), „Тамарина гара“ (1956 г.), „Дядо и внуче“ (1959 г.), „Весела мозайка“ (1966 г.), „Гнездо на песните“ (1968 г.), „Медунчо на Луната“ (1970 г.) и много др.

 

1913 г.

Умира Диаманди Ихчиев – български библиограф, архивист, познавач на писмения турски език, обнародва на български език редица документи от турските държавни архиви. Учи в Щип при Йосиф Ковачев, завършва Османско висше училище в Цариград. Дълги години е преводач от турски език в Министерството на външните работи и уредник на турския архив в Софийската народна библиотека. Превежда ценни правителствени преписки: за кърджалийските чети, за видинския паша Осман Пазвантоглу, за спахиите в османската държава, за българските войнушки села, за битката при Варна през 1444 г. и др. Издава „Турските документи на Рилския манастир“ (625 документа).

 

1913 г.

Командващият Съединените армии и Първа армия генерал-лейтенант В. Кутинчев разработва нов план за пробив на Чаталджанската позиция.
Генерал Васил Иванов Кутинчев е роден на 25 февруари 1859 г. в Русе. Завършва Военното училище в София. По време на Сръбско-българската война взема участие в боевете при Сливница, Драгоман и Цариброд и в превземането на Пирот. От 1908 до 1912 г. е началник на Първа Армейска област. По време на Балканската война е командващ Първа българска армия, която воюва при Чаталджанските позиции. През Междусъюзническата война командва Първа, а след това и Втора българска армия. По време на Първата световна война е генерал към щаба на Действащата армия и ген.-губернатор на област. През цялата си военна служба съдейства за развитието на Българската армия.
Генерал Кутинчев умира на 30 март 1941 г.

 

1904 г.

Подписана е Българо-турска спогодба за ликвидиране напрежението след Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.). Спогодбата е подписана в Цариград от българския дипломатически агент там Гр. Начович и от председателя на Държавния съвет на Турция Саид паша. Турското правителство се задължава да проведе в Солунския, Битолския и Косовския вилает исканите от Русия и Австро-Унгария Мюрцщегски реформи. Наред с това Турция дава амнистия за участниците в националноосвободителните борби и позволява на бежанците, изоставили родните си места преди и по време на въстанието, да се завърнат обратно. Амнистията не се отнася за онези, които са участвали в бомбени атентати. България от своя страна се задължава да не допуска на нейна територия да се образуват революционни комитети и въоръжени чети и да се пренася оръжие за Европейска Турция. Спогодбата съдейства да се избегне военният конфликт между двете държави, но на практика не се изпълнява изцяло.

 

1892 г.

Умира Уолт Уитмън – американски поет и публицист. Работи като учител, пише разкази, статии, стихове. През 1836 г. редактира в. “Бруклин Ийгъл”, а през 1838 г. основава собствен седмичник – “Лонг Айлъндър”. През 1848 г. е редактор на нюорлеанския в. “Кресънт”, а половин година по-късно в Бруклин издава в. “Фриман”. През 1855 г. публикува книгата “Стръкчета трева”, получила положителна оценка от Х. Д. Торо и Р. У. Емерсън. От 1855 г. до 1862 г. отново се занимава с журналистика. По време на Гражданската война (1961-1965 г.) работи като санитар в болница. На събитията във войната посвещава стиховете в сб. “Барабанен бой” (1865 г.) и “Когато на двора пред дома свиреше пролетният вятър” (1865 г.). До смъртта си издава “Демократични хоризонти” (1871 г.), “Дни-образци и до поискване” (1882 г.), “Ноемврийски колони” (1888 г.).

 

1885 г.

В Русе е основавано Първото техническо дружество в България. Целите на дружеството са да съдейства за развитието на техниката в България чрез популяризиране на технически знания, уреждане на изложби на местни и чуждестранни стоки, съдействие за развитие и популяризиране на българските произведения, както и създаването на техническа библиотека, химическа лаборатория и технически музей. За първи председател е избран инж. Симеон Ванков.

 

1881 г.

Румъния е провъзгласена за кралство.
През IV в. земите на Румъния са населени с даки и гети. През 107 г. са покорени от Рим и е образувана провинция Дакия. Румънците считат, че народът им е възникнал от естественото културно смесване на даките с римските колонисти от времето на император Траян. През VII-X в. и XII-XIII в. част от днешна Румъния влиза в състава на Първото и Второто българско царство. През XIV в. са основани независимите княжества Влашко (1322 г.) и Молдова (1359 г.). След 1526 г. Влашко, Молдова и Трансилвания са под турски протекторат. От 1688 г. Трансилвания е под властта на Хабсбургите. През 1829 г. съгласно Одринския мир Влашко и Молдова получават автономия. През 1862 г. княз Александър Куза обединява двете княжества под името Румъния. На 9 май 1877 г. Румъния се обявява за независима държава. След руско-турската война (1877 г.-1878 г.), в която участие вземат и румънски войски, Берлинския договор (1878 г.) признава независимостта на страната. На 30 декември 1947 г. монархията е свалена и крал Михай абдикира.

 

1864 г.

Роден генерал-лейтенант Лазар Лазаров. През Първата световна война воюва с Първа пехотна софийска дивизия в Добруджа, Румъния и Македония.

 

1841 г.

Неофит Бозвели е заточен в Света гора. Решението за заточението му е аргументирано с нежеланието на Бозвели да се подчини на търновския митрополит. Възрожденецът e наклеветен от Цариградската патриаршия пред османските власти. През 1844 г. той успява да избяга и се завръща отново в Цариград, където продължава борбата си за извоюване на църковно-национална независимост. Негов активен помощник става Иларион Макариополски. През лятото на 1845 г. двамата получават пълномощие от цариградските българи да ги представляват пред османското правителство и Цариградската патриаршия. През същата година те изпращат поотделно две прошения до Високата порта, в които излагат исканията на българите по църковния въпрос. Тази им постъпка предизвиква остра реакция от страна на Патриаршията и те отново са заточени в Света гора. Последните години от своя живот Неофит Бозвели прекарва в Хилендарския манастир.
Видният възрожденски деец поставя началото на организираната църковно-национална борба. Първоначално той учи в родния си град (предполага се, че е ученик на Софроний Врачански). След това продължава образованието си и приема монашество в Хилендарския манастир. Към 1813-1814 г. се установява в Свищов, където в продължение на 20 години е свещеник и учител. Заедно с Е. Васкидович съставя учебник (1835 г.) за нуждите на българското начално взаимно училище под наименованието „Славеноболгарское детеводство за малките деца“ . Книгата представлява една малка енциклопедия, състояща се от няколко части, преведена от гръцки език и приспособена за неговата учителска дейност. В „Детеводството“ Бозвели издига идеята за светско образование, за налагане на говоримия български език в училищата, за създаване на обществени български училища и пр. През 1834-1835 г. живее в Сърбия във връзка с отпечатването на учебника. Там се запознава със сръбските просветителски идеи на Д. Обрадович, З. Орфелин и др. Завръщайки се в България, Бозвели се отдава на борбата за извоюване на независима българска църква. През 1839 г. се премества в Цариград и застава начело на борбата на българските еснафи и търговци против Вселенската патриаршия. По негова инициатива започва изграждането на българска черква в столицата на Османската империя, към която след това е създадена и българска община. Най-значителното му литературно произведение е „Плач бедния Мати Болгария“ (1846 г.). Литературното му творчество е богат източник за изучаване положението на българския народ през първата половина на XIX в.

 

1840 г.

Роден е Джордж Смит – английски асиролог и археолог. Работи в Британския музей първоначално като гравьор, а по-късно, след като овладява клинописното писмо, става научен сътрудник. През 1872 г. сред таблиците от библиотеката на Ашурбанипал открива акадската версия на легендата за Потопа – прототип на библейската легенда. Открива поемата за Гилгамеш и др. През 1873-1876 г. ръководи разкопките в Ниневия. Участва в издаването на асирийски текстове в поредицата “The cuneiform inscriptions of Western Asia” (1861-1884 г.).

 

1839 г.

Умира Юрий Иванович Венелин (псевдоним на Георги Хуца) – украински славист, българист, фолклорист, етнограф, филолог. Роден е на 22 септември 1802 г. в с. Велика Тибава (дн. в Унгария). Учи в Лвовския университет. В Кишинев проучва езика и историята на българските преселници. Продължава обучението си в Москва, където следва медицина. През 1830 г. е командирован в България от Руската академия на науките. Посещава някои български градове като Варна, Каварна, Силистра и други и записва редица народни песни и умотворения, като се запознава непосредствено с някои особености на българския език. Запознава се с В. Априлов, с когото води оживена кореспонденция. Автор е на съчинението „Старите и сегашни българи в тяхното политическо, народописно, историческо и религиозно отношение спрямо русите“, издадено в 3 т. през 1839-1841 г. Този труд прави известно името на българите сред по-широк кръг от руската общественост и повлиява на много българи, между които и В. Априлов, да осъзнаят своята народност. Други съчинения: (1829 г.), „О характере народньiх песен у славян задунайских“ (1835 г.), „О зародьiше новой болгарской литературьi“ (1838 г.), „Граматика на сегашния български език“ и други, много от които издадени след смъртта му. Умира в Москва.

 

1828 г.

Австрийският композитор Франц Шуберт изнася единствения си публичен концерт. Шуберт е родоначалник и представител на романтизма. Роден е на 31 януари 1797 г. Неговите първи учители по музика са баща му (по цигулка), по-големият му брат Игнац (по пиано) и енорийският свещеник М. Холцер (по пеене). На 11-годишна възраст започва да пее в придворния хор. Завършва учителска семинария (1813-1814 г.) и работи като помощник-учител при своя баща до 1818 г., след което се отделя от семейството. Няколко години живее от уроци по музика и се опитва да получи щатна, държавна длъжност на музикант, но не успява. Започва да издава музикалните си произведения през 1821 г. През 1818 г. и 1820 г. като учител по музика на дъщерите на граф И. Естерхази посещава Унгария, където се запознава с унгарските народни песни и циганската музика. През 1819 г., 1823 г. и 1825 г. посещава Горна Австрия и Грац. Песните му стават много известни в австрийското общество. Музиката му е тясно свързана с австрийското народно изкуство, в нея се чувства и влиянието на фолклора на славянските народи, унгарците и циганите, живеещи в Австрийската империя. Независимо от новаторството, запазва връзките си с традициите на Виенската класическа школа. Автор е на над 600 солови песни по стихове на Й. В. Гьоте, Ф. Шилер, Х. Хайне и други, на 9 симфонии (най-известна е 7-ата – „Недовършена“), около 20 опери, 17 увертюри, 15 струнни квартета, камерни ансамбли (клавирен квинтет „Пъстървата“), клавирни творби – сонати, валсове, фантазии, емпромптюта, музикални моменти и др. Много от неговите големи инструментални произведения са изпълнени десетилетия след смъртта му (“Голямата” симфония в до мажор за пръв път е изпълнена под диригентството на Ф. Менделсон през 1839 г., “Недовършената” симфония – през 1865 г.).
Франц Шуберт умира на 19 ноември 1828 г. във Виена.

 

1827 г.

Умира Лудвиг ван Бетовен – германски композитор. От 1792 г. живее във Виена, където концертира като пианист до загубването на слуха си. Учи при Албрехтсбергер и Салиери. Унищожава всичко, написано до 25-годишната си възраст, поради самовзискателност. От 1796 г. до 1800 г. създава 21 опуса (Първата симфония, опус 21). Между 1800 г. и 1802 г. завършва нови 15 опуса, а през следващите 2 години – още 20, между които и Третата симфония „Ероика“. Негови произведения са още „Фиделио“ (1805 г.), Четвъртата симфония (1806 г.), Концерт за пиано № 4 (1806 г.), „Кориолан“ (1807 г.), Петата симфония (1808 г.), концерти, сонати, квартети и др. След 20-те години не твори активно. На 7 май 1824 г. прозвучава и най-забележителното му произведение – 9 симфония.

 

1821 г.

Роден е Ернст Енгел – немски специалист по статистика. След като завършва минно инженерство в Германия и Париж, става директор на статистическите служби в Саксония и Прусия. През 1857 г. поставя на обсъждане закона, наречен по-късно „Закон на Енгел“, който представлява едно от първите емпирични открития в икономиката, което е в сила и до днес.

 

1812 г.

При земетресение са разрушени 90% от столицата на Венецуела Каракас.

 

1787  – Екатерина II , докато е в Киев , нарежда да се изсече медал в чест на посещението й в южната част на Русия .

1750 г.

Роден е Шарл Жилбер Ром – деец на Великата френска революция, якобинец. През 1779-1786 г. живее в Русия като възпитател в дома на граф П. А. Строганов, а през следващите 2 години – в Швейцария. След завръщането си във Франция се включва в революционното движение. През 1791 г. е избран в Законодателното събрание, а през 1792 г. – в Конвента. Занимава се с подготовката на реформи в областта на народното образование и взема участие в изработването на републиканския календар. Първоначално одобрява и подкрепя идеята за термидорския преврат през 1794 г., но скоро след това започва борба срещу термидорианците. След потушаването на въстанието през 1795 г. е осъден на смърт. На 17 юни 1795 г. се самоубива.

 

1713 г.  – Испания дава на Англия изключителното право да търгува с роби в американските владения на Испания .

1668  – Англия поема контрола над Бомбай .

Ройтерс: Китай картографира океанското дъно в подготовка за конфликт със САЩ.

Москва, 25 март – AiF-Москва.

Китай стартира мащабна операция за изучаване на топографията и хидрологичните характеристики на световните океани, като разполага десетки изследователски кораби в Тихия, Индийския и Северния ледовит океан.

Въпреки че работата официално е обявена като търсене на минерални находища и перспективни риболовни зони, военни експерти смятат, че събираните данни имат стратегическо военно значение, предимно за подводна война срещу Съединените щати и техните съюзници, съобщава Ройтерс .

Особено внимание е насочено към маршрута на изследователския кораб Dong Fang Hong 3. От 2024 до 2026 г. той многократно е плавал между Тайван и американската база в Гуам, а също така е преминавал през ключови райони на Индийския океан.

Данните от сателитно проследяване потвърждават присъствието му край бреговете на Япония, където той е тествал подводни сензори през октомври 2024 г. През май 2025 г. корабът се появи отново в региона, а през март същата година плаваше между Шри Ланка и Индонезия, като ефективно контролираше подходите към Малакския проток, един от най-важните маршрути за световната морска търговия.

Според Ройтерс, източници от западни военни агенции признават, че информацията, която Пекин получава, може да се окаже безценна при подготовката за военноморски театър на военните действия. Някои изразиха изненада от мащаба на океанографските дейности на Китай. Въпреки твърденията за гражданска мисия, обемът и естеството на данните позволяват те да бъдат ефективно приложени по време на бойни операции.

По-рано беше съобщено , че Китай за първи път демонстрира система за контрол на рояци от дронове.

Последни новини

Клюки