КОГАТО САДИЗМЪТ СТАНЕ СЪДИЙСКО ШОУ…

31.07.2023

1263

От няколко дни общественият гняв на българите се събуди. Все повече хора искат възмездие за садизма на Георги Николаев, който накълца с макетен нож 18-годишната Дебора от Стара Загора. Хората са гневни на съдийката Гьонeва Коева, че е пуснала на свобода садиста и е определила като лека телесна повреда повече от двадесетте порезни рани, които лекарите за затворили с 400 шева, за да излекуват момичето. Как ще излекуват психиката на обезобразената Дебора на мен поне не е ясно. Не съм психолог ли, психиатър ли, не мога да бъда точен.

Събуди се и т. нар. политически елит. Най-вероятно, по предизборни причини. Или по някакво си оправдание за т. нар. реформи в съдебната система.

Събудиха се дори мастити юристи, някои дори побързаха да оправдаят присъдата на т. нар. независима съдийка Гьонева с пропуски в законодателството.

Такъв животът!

Преди месец грък от остров Родос бе осъден на глоба от 120 000 евро, че е изхвърлил четири малки котета в кашон. Да не повярваш, че това може да се случи в България.

Такъв е животът!

Но ще разкажа накратко за един конкретен случай в Толбухин, сега вече Добрич. А преди това да видим какво пише в Уикипедия за садизма.

„Вид сексуално извращение. Получаване на сексуално удоволствие в резултат от причиняването на физическа болка. Произхожда от името на Маркиз Дьо Сад.“ Като негови синоними се посочват думите жестокост, кръвожадност, свирепост, ненормалност, извратеност.

Казано накратко, без шикалкавене, съдия Гьонева е пуснала на свобода един жесток, кръвожаден, свиреп, ненормален извратеняк, който преди това е имал дори две подобни престъпления.

Затова и вчера страната пламна от протести, които жестоко удариха по авторитета на съдиите, прокурорите и полицаите.

Такъв е животът!

Когато през 1965 г. се дипломирахме в Икономическия техникум в Добрич, в характеристиката на моя приятел и съученик Живко Христов Димитров класният ни ръководител – многоуважаемият Божидар Ханджиев, беше написал кратко и ясно: „Склонност към жестокост“.

С Живко, чието ученическо прозвище бе Живко Диверсанта, учихме пет години в един клас. Беше умно момче и много добър ученик. Тогава пишехме с писалки и Живко имаше навик да боде с острото перо момичетата, а това му доставяше и удоволствие. Такъв бе и в ученическите ни закачки. Смятахме го за корифей в радиотехниката и в рисуването, правеше със завидно майсторство ученическите ни табла.

След години Живко постъпи на работа в МВР. Отговаряше за центъра на Добрич, мисля че беше районен инспектор или криминалист. Както и да е…

Този мой съученик се прочу, че уби четирима, може би петима души. Един ден би било интересно да напиша спомени за този човек. Случаят след време попадна на последния етаж на Музея на МВР, където бяха изложени най-жестоките престъпления.

Мнозина служители на тогава Окръжното управление на МВР в Добрич понесоха наказания, че са допуснали човек с такава ученическа характеристика да бъде взет на работа в милицията, сега полицията.

Живко бе умен, покри се след престъпленията, по-късно бе заловен във влака, пътуваш за Варна от Пловдив, където бе се укривал.

Присъствах на заседанието на Военния съд. Тогава бях кореспондент на БНР. Имаше забрана да разказваме подробно за случая. Живко бе осъден на смърт за всяко престъпление отделно. Съобщиха по националните медии съвсем накратко, че убиецът от Добрич е заловен и справедливо наказан.

Такъв е животът!

Убитите си останаха убити. Почернените семейства си останаха почернени. Включително и семейството на Живко. Наказаните си останаха наказани. Едно недоглеждане на изречението „Склонност към жестокост“ доведе до всичко това.

Такъв е животът!

Докъде ще доведе садизмът на Георги Николаев, престъплението му, „леката телесна повреда на Дебора“, кариерата на съдия Гьонева, на останалите от съдебния състав, на доверието на нас – българите, в независимостта на правосъдието в България, един Господ знае.

Такъв е животът!

Пазете се от хора, в чието поведение виждате дори наченки на садизъм, било към растения, животни или човешки същества. Може би ставате свидетели на бъдещи жестоки престъпления…

Пазете се!

Такъв е животът!

Димитър ДУКОВ