Днес доайенът на добруджанските музикални дейци Атанас Генчев става на 96 години. Той е роден на 1 декември 1924 година в село Лесово, Ямболски окръг. И свири на кавал от 10-годишен. А като младеж постъпва като музикантски ученик в духовия оркестър към 46-и пехотен добрички полк. Така Атанас Генчев се озовава в Добруджа , с която е свързан почти целият му житейски и професионален път, посветен на музиката. Виртуозен кларинетист, музикант, който владее умението да свири на още 5 инструмента, прекрасен учител на младите и блестящ организатор, Атанас Генчев има съществен принос в развитието на музикалния живот в Добрич и Добруджа. Той е създател на професионален ансамбъл „Добруджа“, а вече на преклонна възраст създава хор „Лира“ в дома за стари хора в Добрич, с който продължава да жъне успехи и да печели награди.

Самият Атанас Генчев е носител на множество отличия – над 30 медала, орден „Кирил и Методий“, Златна и бронзова лира на Съюза на музикалните дейци. Той е вписан в Почетната книга на град Добрич и е носител на Почетния знак на града –  за цялостен принос в музикалната култура.

Днес – на рождения се ден, човекът и творецът Атанас Генчев ще получи много-много пожелания – за здраве и за още години, посветени на музиката. „Да си ни жив и здрав! – казват от страниците на вестника хората от семейството му: Марийка, Пеню, Доротея и Митко Пеневи.

А ние от екипа на НДТ от сърце желаем на бате Атанас, както го знаем от години, да продължи да носи у себе си искрата, с която са дарени малко хора. И нека твори музика и след като надмине 100-те! ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН!

Творчеството на Йордан Йовков превърна Добруджа в литературен мит,а вече десетилетия добруджанци митологизират образа на любимия си писател. Венец на тази митологизация е откритият преди 40 години – на 28 ноември 1980 г., в град Толбухин (дн. Добрич) Дом-паметник на името на белетриста. В България не са много подобни монументални мемориални музеи, посветени на една личност.

Първата музейна експозиция за Йордан Йовков в Толбухин е уредена в родния дом на неговата съпруга Деспина Колева на ул. „Майор Векилски“ № 18, зад жилищен блок „Спартак“. По повод 30-годишнината от смъртта на Йовков (1967 г.) сред толбухинската общественост възниква идеята в родната къща на съпругата му да се уреди музейна експозиция, защото през 1958 г. родната къща на писателя в котленското село Жеравна е превърната в музей. По инициатива на Градския народен съвет, Окръжния съвет за култура и Окръжния исторически музей в гр. Толбухин се създава първата експозиция за живота и творчеството на писателя., открита на 27 май 1968 г. Тематико-експозиционният план и цялостното художествено оформление са дело на Георги Петров – член на Съюза на българските художници. През 1976 г. къща музей „Й. Йовков“ е обявена за паметник на културата с национално значение и на основание заповед № 746 на председателя на Изпълнителния комитет на Окръжния народен съвет в гр. Толбухин е предоставена за стопанисване на Окръжния исторически музей в града. В резултат на активната проучвателска и събирателска работа на музейните специалисти са събрани 272 оригинални експоната и над 1 300 материала за научно-спомагателния фонд. По-късно този брой се увеличава от предадените през 1980 г. от дъщерята на писателя Елка Йовкова и от други дарители лични вещи, документи, снимки, ръкописи, печатни материали, книги от и за Йордан Йовков.

През 1980 г. в чест на 100-годишнината от рождението на писателякъща музей „Й. Йовков“ получава статут на музей с Решение „А“ № 977 от 20 ноември 1980 г. на Централния комитет на Българската комунистическа партия. Изгражда си и друга, специално предназначена за музей сграда.Тя е построена близо до пътя за Варна и до градския парк. Намира се недалеч от къща музей „Й. Йовков“. Този музей е наречен Дом-паметник „Й. Йовков“. С неговото създаване се оформя цялостен музеен комплекс за писателя.

Новата музейна сграда е изключително монументална. Тя съчетава българските възрожденски традиции с модерното архитектурно мислене. На първия етаж има фоайе, оборудвано с малък роял, библиотека и гардероб. Там са и административните помещения. На втория етаж е разположена главната изложбена зала с още една малка експозиционна зала. На това ниво се намират също фондохранилищата. На най-долното ниво на сградата е камерната зала за срещи със 100 места, снабдена с киномашина.

Екипът, създал архитектурния проект, се състои от добрички архитекти. Негов ръководител е арх. Атанас Стоянов, а членове са: арх. Георги Михайлов, арх. Асен Коев, арх. Пламен Ганчев. Вътрешното художествено оформление на сградата е дело на добричкия художник Петър Петров. Оригиналното керамично пано в духа на преславската рисувана керамика от Х век „В света на Йовковите герои“ е проектирано от варненския художник Стоимен Стоилов. През 1995 г. архитектурният екип е удостоен с престижната национална награда „Архскар“ („Оскар“ за архитектура) на Съюза на архитектите в България, връчвана досега само веднъж. За отличието се състезават над 230 съвременни сгради от 1970-те – 1990-те години.

Официалното откриване на Дом-паметника е на 28 ноември 1980 г. от 16.00 часа.Още от 15.00 часа в района на музея се съсредоточава внушителна група от 6 000 граждани, които заемат предварително определените им места.

Близо до скулптурната фигура на писателя, чийто автор е добричлията Йордан Гаврилов, застават 12 деца с шест венеца. По стълбите на музея се нареждат две момичета, държащи трикольорна лента, едно – с менче, друго – с поднос с ножица и още едно – със символичния ключ на Дома. По това време, от 15.15 до 15.55 часа,по Градската радиоуредба звучи литературно-музикална програма по Йовкови творби. Точно в 15.55 часа фанфарите на Духовия оркестър оповестяват началото на тържеството. По специално проправен коридор между хората официалните лица се отправят към стълбите на Дом-паметника. Никола Добрев – първи секретар на Общинския партиен комитет в гр. Толбухин, произнася десетминутно встъпително слово, в което говори за Йовков и неговото място в нашата и световната литература, благодари за труда на архитекти, проектанти, скулптори, строители, художници и музейни специалисти. Обявява гостите, сред които се открояват дъщерята на писателя Елка Йовкова, внукът Боян Попов, акад. Петър Динеков, Илия Волен, Ивайло Петров, Петър Славински, Георги Джагаров, Андрей Гуляшки, Светлин Русев, Гочо Гочев, Симеон Султанов и Иван Сарандев, като ги поздравява с „Добре дошли!“.

В същото време 200 пионери поднасят цветя на официалните лица. Никола Добрев дава думата на секретаря на Централния комитет на Българската комунистическа партия Стоян Михайлов да произнесе слово за откриването на музея. След това всички се отправят към скулптурната фигура за нейното откриване, което става в 16.35 часа. Поднасят се венци и цветя от различни институции, сродници на писателя и граждани.

Никола Добрев предоставя на Стоян Михайлов възможносттада пререже лентата и официално да открие Дом-паметника.

Около 17.00 часа гостите влизат в музея, където са приятно изненадани от концерта на Камерния състав на Детския представителен хор под диригентството на маестро Захари Медникаров.

В Дом-паметника официалните лица разглеждат внушителната постоянна експозиция за Йовков, чийто автор е главният уредник в музея Анка Пенева, а консултант – журналистът Йордан Дачев.Анка Пенева има удоволствието лично да представи изложбата, разположена на площ от около 500 квадратни метра, която предлага едно пътуване по житейските и творческите пътеки на писателя.

Елка Йовкова (в средата) разглежда музея

След това в кинозалата на музеягостите гледат 15-минутен филм за Йордан Йовков. В 18.00 часа започва тържественото събрание по повод 100 години от рождението на писателя и се връчва литературната награда на негово име. През 1980 г. неин носител става Илия Волен.

И до днес Дом-паметник „Й. Йовков“ е най-големият и единствен по рода си център, който издирва, съхранява, изследва и популяризира живота и творчеството на писателя. Основна цел на музея е Йовковите хуманистични послания да станат достояние на максимално широка аудитория. В момента в него се съхраняват общо над 26 000културни ценности и експонати, пазещи частици от живота и творческата работа на белетриста и на редица творци, свързани с Добруджа: поетесата Дора Габе, актрисата Адриана Будевска, балетмайстора Анастас Петров, художника Петър Дачев и др.През последните две десетилетия Дом-паметникът е включен в Стоте национални туристически обекта, което допринася за неговото популяризиране.

През първите десетилетия на ХХI век музейният комплекс в чест на Йордан Йовков в гр. Добрич е добре адаптирана среда за представяне на живота и творческото дело на писателя. И през третото хилядолетие Йовковите белетристични текстове очакват своите проникновени читатели и тълкуватели.

Откъс от книгата под печат

„40 години Дом-паметник „Йордан Йовков“. Летопис“

Съставители Кремена Митева и Йорданка Славова

Вчера здравният министър забрани влизането на граждани от Китай в България. На фона на овладяната пандемия в най-многолюдната държава в света и нашето нищожно по брой население – между 6 и 7 милиона, това по-скоро прилича на политически ход, отколкото на „спасяване на нацията и държавата“.

Може би здравният министър и НОЩ /национален оперативен щаб – абревиатурата звучи по-скоро мрачно и отчайващо, отколкото оптимистично/ би трябвало да изучат и приложат опита на Китай, да поискат помощ от медици, отколкото да налагат забрани.

Но каква е сега ситуацията в Китай? „Ройтерс“ ни атакува, че коронавирусът се завръща в Китай с информацията, че има 12 новорегистрарани /8 на влизащи в страната и 4 местни/.  Само в стапящия се откъм население Добрич, за който местните хора смятат, че в него живеят не повече от 60 000 души, вчера новозаразените са 43, впрочем това число е за областта, която има-няма население около 150 000, ако се вярва на стъкмистиката.

News.bg информира: „Осем от новите случаи са внесени от чужбина. Останалите четири са местни инфекции. Това става ясно от справка от Националната комисия по здравеопазване. В документа се посочва, че само преди ден новите заразени са били 18 души. Китай беше първата държава, засегната от коронавируса. Но след месеци на тежки рестрикциии тези строги мерки очевидно са се отплатили от епидемиологична гледна точка. От месеци в Китай почти не са регистрирани нови случаи на заразени. Според официалните данни от Пекин на ден има не повече от 20 позитивни тестове, които обикновено се откриват само при влизащите в страната, припомня „Дойче веле“. Пристигайки в Китай, те така или иначе трябва да останат в карантина в специално обособени за целта хотели в продължение на две седмици. По този начин рискът от разпространение се предотвратява.“

По традиция първият сняг носи радост за децата. Така е и днес. Но за първи път от десетилетия първият сняг идва с толкова много тревоги и несигурност, с много тъга. Ограниченията относно коронавируса стягат гърлото на все повече и повече хиляди българи. Не стига въздух за увеличаващите се като лавина безработни, безпаричие обвива в паника за милиони, които се чудят как в началото на дълга зима ще си плащат сметките за ток, вода, данъци, с какво ще си купуват лекарства, храна, за облекло и не мислят. Не ги топлят обещанията и уверенията по проправителствените телевизии, радиа, вестници и сайтове. Снегът идва с лавина от несигурност и недоволство. Особено в провинцията, в малките градове и селата.

И не забравяйте, че има и по-бедстващи от нас – животните на улицата, в парковете, полята, горите…  Помайте, доколкото имате възможност, и на тях. Може пък и да има прераждане. Представете си, че един ден може да се преродите в улично куче, улична котка, или гълъб, който премръзва за троха хляб…

Въпреки всичко, нека си спомним едни думички от един валс, макар и написани за любов, а не за днешното време на безизходица за стотици и стотици хиляди българи: „Макар че вън вали, вали и вятърът вее ли – вей, всичко ще мине и ще премине и слънце пак ще грей!…“ Ако се сещате коя е песента, имаме молба да ни я припомните, за да я пуснем в сайта.

А дотогава да чуем една-две любими песни за снега. Защото животът продължава. Въпреки всичко, мнозинството ще оцелеят след тъжната и несигурна зима и ще се радват на пролетното и лятно слънце. Бъдете живи и здрави! Помагайте си! Пазете се!

И носете добро настроение и радост на децата. За тях снегът е чист, свеж, удоволствие… Не им го спестявайте.

Такъв е животът!

Димитър ДУКОВ

1. ВРЕМЕ ЗА… РАКИЯ

2. ИМА НЕЩО ГНИЛО В… ИНФОРМАЦИЯТА ЗА COVID-19

3. ОБЕКТИВНА ПОМИЯ ЛИ Е РЕЗОЛЮЦИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ ЗА БЪЛГАРИЯ?

4. ОТ ВСЯКА КАМБАНАРИЯ – РАЗЛИЧЕН ХОРИЗОНТ ЗА ДЕВЕТИ СЕПТЕМВРИ 1944 Г.

5. ЛЪЖИ И МЪЛЧАНИЕ ИЛИ ЛИПСА НА ДОСТОЙНА ДЪРЖАВНИЧЕСКА ПОЗИЦИЯ?…

6. ЧЕРНИТЕ РЕКОРДИ НА СЕДМИЦАТА

7. А ПОРТРЕТЪТ ОТ СТЕНАТА ТЪЖНО МЕ СЛЕДИ…

8. НОВИ СОРТОВЕ КРАСТАВИЦИ ПО ВРЕМЕ НА ПАНДЕМИЯТА COVID-19

9. ВЪВ ВИНОТО Е ИСТИНАТА… ТРИФОН ЗАРЕЗАН В ОДРИНЦИ /СНИМКИ+ВИДЕО/

10. БРЕКЗИТ

11. „ЗАЙЧЕТО“ Е В „ХРАСТИТЕ„ НА СЪСЕДИТЕ

12. И МЛАДИТЕ ЗНАЯТ НЕЩО ПОВЕЧЕ ОТ ПЕНСИОНЕРИТЕ

13. ТАКЪВ Е ЖИВОТЪТ

14. ОЩЕ ЕДИН ВАЖЕН МОМЕНТ ПРЕДИ КРАЯ НА ИЗБОРИТЕ ЗА МЕСТНА ВЛАСТ В ДОБРИЧКА ОБЛ

15. ПАРАДОКСИ СЪПЪТСТВАТ БАЛОТАЖИТЕ ЗА КМЕТОВЕ НА ЧЕТИРИ ОБЩИНИ В ДОБРИЧКА ОБЛАСТ

16. МЕСТНИ ИЗБОРИ 2019 В ДОБРИЧКА ОБЛАСТ: ЧЕТИРИМА СПЕЧЕЛИХА МАНДАТ НА ПЪРВИ ТУР, ДРУГИ ЧЕТИРИМА ОТИВАТ НА БАЛОТАЖ В НЕДЕЛЯ – 3 НОЕМВРИ

17. ИЗБОРИТЕ – ЕДНА РЕАЛИСТИЧНА ИГРА “ТУКА ИМА, ТУКА НЯМА…”

18. АЛОООО, КЪДЕ Е РАЗУЗНАВАНЕТО?…

19. ГРАДИНАРСКО ХОРО В ОДРИНЦИ

20. ЗАПОЧНА СТРАСТНАТА СЕДМИЦА – ЕВРОИЗБОРИ’2019

Фредерик Шопен. Вальс № 7. Зима

Salvatore Adamo – Tombe La Neige-prevod.avi

VESELIN MARINOV – SNYAG / Веселин Маринов – Сняг

Калофер – ледено мъжко хоро