дом Акценти ВЪВ ВИНОТО Е ИСТИНАТА… ТРИФОН ЗАРЕЗАН В ОДРИНЦИ /СНИМКИ+ВИДЕО/

ВЪВ ВИНОТО Е ИСТИНАТА… ТРИФОН ЗАРЕЗАН В ОДРИНЦИ /СНИМКИ+ВИДЕО/

16.02.2020

2531

Преди години, когато рибарихмe на язовира над Одринци, Любо, лека му пръст, се шегуваше:

„Аз шаран не искам да уловя. Мен ми стига да закача бутилката с бяло вино на бай Добри, дето я хвърли на късмет за сом. Пълна е с вино от бяла липа. И е жестоко запечатана с червен восък. И има бележка в нея: „Пий, соме, пий за здравето на бате ти Добри. И ела да те погъделичкам!…”

Представяте ли си един ден целият язовир Одринци да е пълен с кастел, както му викат още на виното от бяла липа в село Житница. От него е бил и Йовков. И го е описал. Защото като пиеш кастел, думите се леят по белия лист…

В село Одринци има още асми бяла липа. Историята им се губи някъде далеч в историята на селото. Някъде из легендата, че това е любимото вино на римляните. Но от бялата липа пиели само началниците. Дори императорите. И гладиаторите. Войниците шоркали черна липа. За да им са страшни венците, да са като кървави, когато се усмихвали на бойното поле…

Такъв е животът!

Какъвто го опишеш. Само написаното остава за поколенията.

Тази година Трифон Зарезан го започнахме, както подобава, в двора на Царя на лозето Георги Градинаров, на греяна ракия. И първата лоза, която зарязахме, беше бяла липа. Ножицата щракна в ръцете на зам.-областния управител Красимир Николов, който си е роден в Одринци. С пожелания за много чепки грозде зарязаха и приятелите на домакина Красимир Каменов и Красимир Кънчев. И те имат добруджански корени. А съседът бай Жельо Захариев ни калеса с венци от пръчки на собствените си лози. Негово беше и историческото буре, което метнахме на магарешката каручка, водеше я бай Иван.

И дойде ред на певческата група на читалището в селото. Акордеонът на бай Васил огласи селото, весели гласове се понесоха на къщи, дворове и рекичка… Гласове, сърцето ти да се пръсне от удоволствие. А хорото с байряка на Одринци затропа по асфалта и под поздравите на клаксоните на преминаващите тирове и коли зарезанската процесия зашумя към къщата на новоизбрания Цар на лозето бай Цветан Иванов…

Бай Цветан ни посрещна на пътя в народна носия. Тук не може да бъдеш избран за Цар на лозето, ако не си в българска народна носия. А на портата ни чакаше жена му Виолета с топла обредна пита в ръце.

И се разгъна зарезанското хоро пред подредения като за снимка в списание „Нешънъл джиографик“ двор на Цар Цветан… С хоровод за берекет, за здраве и за любов…

Такъв е животът!

Без берекет не е живот. Живот ли е то, ако не си здрав. А пък що за човек си, ако не си изпитал любовта…

Но любовта без вино е нещо като зелева чорба на гладен стомах…

Такъв е животът!

В двора на бай Цветан белееха кокичета… Над тях, по асмите висяха розови чепки с едри зърна десертно грозде… Цар Георги Градинаров провъзгласи за цар Цветан Иванов и заряза лозата с думите берекът при новия цар да надмине този от миналата година, хората от селото да са здрави и късметлии, а виното им да е сладко и пивко.

Хаирлия да е годината пожела и Красимир Николов. Заряза лозата и по народному поля вино на корените й.

Цар Цветан заряза лозата и дръпна сладкодумно едно прочувствено слово. Говори как с първите капки от зарязаните пръчки тръгва новият живот… Как се възражда надеждата… Как младостта пролетес избива от старите клонки и се раззеленява, за да роди през лятото и есента богати плодове… Как лозето се нуждае от обич и мотика… Как се надява селото да се напълни отново с млади хора, с деца, с живот…

Царят си е цар, когато мисли за поколението и добруването му!

Такъв е животът!

После и ние зарязахме. И пихме от виното на Царя. И ядохме от богатата маса на домакините. И опитахме от розовите чепки грозде. И попяхме. И като се нахортувахме, тръгнахме с глъчка и веещо се знаме след магарето с бурето към кметството на Одринци. Там, на площадчето, пак се изви хоро, песен се зарея над селото и началото на зарезанския банкет. Защото що е то Трифон Зарезан без банкет, без най-доброто мезе, без подбраните домашни ракии и вина.

Такъв е животът!

За банкета няма да приказвам, защото и на вас ще ви се прияде, припие и похортува… Но да сте дошли на празника, тъй като организаторите тук – кметство, читалище и инициативен комитет, бяха поканили всички на празника.

Трябва да кажа. Няма да го премълча. Удивително бе, че на банкета нямаше жени. Някои мъже били обидени, че жените не ги били поканили на Бабинден. И затова нямаше жени. Може би не са знаели, че Бабинден е ден на жените. Мъж досега не е раждал. На Бабинден се канят само мъже, които са израждали жени. Но тези мъже не са мъже. Те са доктори. Казват им още гинеколози.

Минало вече…

Но да се знае. Банкет без жени, без цветето на природата, без надеждата за живот не е банкет. И виното на Трифон Зарезан горчи. Горчи малко на мъка… Жените на Одринци са живеца на Трифон Зарезан. Виждал съм го с очите си.

Такъв е животът!

Но да си дойда на думата.

Традицията на Трифон Зарезан да се избере най-доброто домашно вино за годината беше спазена. Тайно се надпреварваха бели и червени вина, от един единствен сорт и букети от местни и съвременни лози. Професионалното жури от дегустатори, макар и вече пийнали по малко или по повечко, определи:

Утешителна награда за букета вино на Цветан Иванов.

Трета награда за бялото вино и втора награда за букета червено вино на Жельо Захариев.

Първата награда спечели букета червено вино на кмета Атанас Керанов.

А после, на разотиване, бяхме поканени на кафе от кака Златка в подредения пенсионерски клуб. Там бай Жельо почерпи по едно кафе и направихме зарезански разбор на Трифон Зарезан.

Наздраве!

Който ял – ял! Който пил – пил! Който зарязал – зарязал!

Такъв е животът!

Димитър ДУКОВ