дом Акценти ВРЕМЕ ЗА… РАКИЯ

ВРЕМЕ ЗА… РАКИЯ

20.10.2020

3568

Октомври – най-доброто време за ракия. Материалът е готов в бидони и бурета. Даже вече плаче за салата. Други вече свариха божествения огън. Има и такива, които опитаха и първата греяна ракия. С черен пипер. Против коронавирус.

Казаните за варене на ракия работят на макс. На макс е и модерната инсталация с два казана в покрайнините на село Одринци. Собственик е Дияна Георгиева. А жена е и майсторът на чудодейната течност, която сгрява душата за минути, особено с българска овчарска салата с овче сиренце, печен пипер – задължитено от Одринци, а защо не и с последните домати от ширналите се оранжерии тук.

С Георги Градинаров варим сливова ракия. Баш майсторът на казана Живка Георгиева поглежда бидоните и ни разкрива тайната, че недостатъчно вода има в него. После завързваме приказка за това, за онова… От пет години работи на този казан Живка, какво ли не е видяла. И хубав материал от кайсии, сини сливи, от грозде… Но и от сбирщина плодове, допълнени с компоти, с каква ли не захар… Като стана дума за захарта, научихме, че някои търговци слагали дори пясък в захарта… Как да не ги убиеш с чепата тояга?…

Казаните за варене на ракия са нещо като информационни агенции… Било за житейски драми, за политика, за любовни истории, но винаги свързани с ракията. Тук-там се прокрадне и някоя дума за вино, но край райския огън на медните казани и струйката удоволствие, която тече в поцинковата кофа, не е място, нито пък му е времето да се разказва за вино.

Имаше времена, когато се казваше, че във виното е истината.

А лъжа ли е да се казва, че в ракията е истината?

Колко истини съм чувал по банкети, около маса с два стола, две салати и две ракиени чаши, вечер около язовира, когато рибата не кълве, а и сутрин пък, когато махмурлукът ти стиска главата в менгеме и жена ти мърмори да вземеш да се поразходиш с прахосмукачката…

Помня една среща в Окръжния народен съвет, когато при гостуването на Тодор Живков тогавашният председател на съвета Костадин Станев попита:

Другарю Живков, какво ще правим с лозята?

Ставаше въпрос ще има ли някакви ограничения с лозята, с домашното производство на вино и ракия. На върха на Съветския съюз тогава бе старият кагабеец Юрий Андропов и бе подета огромна кампания против алкохола. Живков се засмя:

Да не вземете сега да изкоренявате лозята… Българите от хиляди години си пием кротко винце и ракийка… Не дразнете хората. Иначе, вестниците да пишат да не се пие много, но нашият народ знае мярката. Имаме и магарета… Знаем си ги. Но лозята и казаните не пипайте!…

При първото си гостуване на моя кум Божко Милачков в Радомир се ошашавих, когато видях скромната землянка в двора му. Направо в земята изкопана стая. Само над нея имаше някакъв навес за мотики, търмък, имаше и вила… Под този навес с една обикновена черна мушама се намира истинска, ама истинска кехлибарена стая. Не такава, ката тази, която са откраднали хитлеристите от Петродвореца и сега се търси из цял свят по пещери и тунели, а българска, най-българска стая с ракия. От дамаджани с по 50 и 20 литра, та до шишенца от половина, имаше и такива от по 300 грама, огнехвъргачки, както се пошегува тогава Божко. От една такава дамаджана с тънко винен маркуче източихме 20 литра кехлибар и напълнихме с него невзрачна пластмасова туба. С тази туба разбихме носа на цялата младежка орда, която се бе събрала на сватбата на дъщеря му в един доста скъп ресторант. С часове младите лочиха уиски, докато се добраха до наши скромни личности, които тихо и напоително си пиеха българска сливовица, престояла в стъклената дамаджана в райското кътче на Божко от годината на раждане на щерката, та до нейната сватба.

Боже, защо няма още от тази ракия!… Ти ли я изпи, Боже, или всяка ракия свършва един ден…

Хубава ракия имаше и Пеньо Журналов, а от нея се наслаждавахме, когато свареше невероятно вкусна рибена чорба от попчета, а след това поднасяше пържен сафрид в старата станция на ВиК във вилната зона на Балчик.

А Ясен Инджев на едно събиране на кореспондентите на Радио София пък донесе сливовица с черничени пръчки в бутилките. Каза, че е с вкус на гърдите на 20-годишна красавица, макар ракията да бе на 27 години. Накрая дори смукахме пръчките, ако имаше повече от тази ракия, щяхме и да ги огризем. Но бяха времена, когато – който пиеше много, трябваше и да работи много, а и много-много да не приказва.

Макар че моят приятел от Израел Херцел Петел, който много-много не приказва, пък се разприказва, когато му направих жесток номер при едно гостуване в Хисаря. В ресторанта имаше много туристи. Нашата групичка беше скромна. Жените и на двама ни – Рахел и Сабина, не консумират алкохол. Когато поръчвах аперитив, Рахел каза, че Херцел не обича да пие и да поръчам само 50 грама ракия за него. Аз пък поръчах от всички видове ракия по 50 грама /за дегустация по български с овчарска салата и вкусни ребърца на скара/. И стана една, каквато стана… Херцел проговори дори на български. И сега си вдигаме от време на време наздраве по скайпа, но с българска мастика. С ракия не, защото къде ти в Несциона истинско българско кисело мляко, истинско българско сирене /всъщност и двете ги има, но няма там български домати и краставици/, а най-вече няма зелева чорба за лечение на главоболие…

Такъв е животът!

В ракията е истината, ще каже всеки, който умее да прави ракия, който умее да пие ракия, а вече и ако знае да пее революционни песни и да гърми с пищов, това вече е друга България!

Октомври е – време за ракия! Да мре пустият му коронавирус. Да мре, само като я помиреше отдалече…

Такъв е животът!

Димитър ДУКОВ