дом Акценти ТАКЪВ Е ЖИВОТЪТ! ИСКАТ ДА НИ ОГРАНИЧАВАТ И В ИНТЕРНЕТ

ТАКЪВ Е ЖИВОТЪТ! ИСКАТ ДА НИ ОГРАНИЧАВАТ И В ИНТЕРНЕТ

10.01.2024

922

На митингите през 1989-1990 година изключително често се натрапваше, че се ограничава свободата на словото и свободата на достъпа до информация по време на управлението на Тодор Живков.

Така беше.

Такъв беше животът!

С изключени на това, че най-много крякаха тези, които най-често излизаха от България и ходеха по командировки в света /най-често членове на БКП и БЗНС/, по-късно развели знамената на народилите се партии и в края на краищата посинели от облегалките на новите си столове в държавната йерархия.

Нормално.

Такъв е животът!

Човек се променя в обстановката, в която живее. Някои се променят повече. В края на краищата според еволюцията и човекът, и хамелеонът имат общо начало.

Сега имаме свободен достъп до информация. Поне така ни убеждават тези, които постепенно и без медиен шум забраняват достъпа ни до една или друга телевизия или електронна медия, а и до авторитетни печатни издания. За сметка на това имаме неограничен достъп да порно канали, филми, които изобилстват с насилие, убийства, наркотрафик, войни, непознати и чужди на българина религии…

Такъв е животът!

Прозрачност. Ама огледална прозрачност. Като за маймунки. Какво става от другата страна на огледалото е тъмно медийно пространство. Определяно от подлоги и предатели като табу, вражеско пространство, фалшива информация… Която след време се оказва истина… А който ни е манипулирал и ограничавал вече си е напълнил гушката и с голямо тумбаче някъде по света или из най-скъпите жилищни квартали в България гушка я внуче, я любовница… И пише мемоари за най-новата история на територията, където се бил изявявал като съвременен будител, патриот и строител на държавността.

Такъв е животът!

Повод за тези думи бе изкопчена информация, че за деня цената на газа, който купува България, е 151 долара за мг/час. От същото място по същото време Гърция купува същата газ за 82 долара, Унгария – за 66, а Сърбия – за 44.

Баща ми, който имаше късмет за почине на 92 години, преди да започне демокрацията, щеше да каже: Да ви … държавата! Такъв си беше, малко циничен по народному, но си обичаше и държавата, и народа, и града, защото без всякакво заплащане е строил пътища, водопроводи и се е отказал да бъде назначен на висока служба от тези, които са веели червени знамена, а по-късно са драли алчни гърла за нови службички, вилни местенца край море, рекички и полянки, за посолства…

Такъв е животът!

Сега тези хора кроят закон да ни ограничат какво да гледаме, да слушаме, да четем, а и най-вече да пишеме. Да ни ограничат дори и в социалните мрежи.

И понеже животът им е кратък, като на всеки човек, не помнят, че през изтеклите хилядолетия всеки, който е ограничавал свободата на мисълта и словото, било като е палил библиотеки, рушил е и е претопявал каменни надписи, събарял е градове и паметници, клал е поети, писатели, историци, свещеници и цели народи, един ден пак е потънал в земята, пак е станал на прах, който днес вятърът свободно развява насам-натам и става на кал, когато завали дъжд или сняг.

Всеки от нас един ден ще стане на прах и кал. Но на някои целият живот ще си е едно кално петно, докато и то пресъхне във времето и го разнесат ветровете.

Такъв е животът!

Димитър ДУКОВ