дом Акценти ОБЩОТО МЕЖДУ БАЛЕТА, ЧЕРВЕНИТЕ ГАЩИ И КРАВЕКОМПЛЕКСА В БРАНИЩЕ

ОБЩОТО МЕЖДУ БАЛЕТА, ЧЕРВЕНИТЕ ГАЩИ И КРАВЕКОМПЛЕКСА В БРАНИЩЕ

22.02.2023

3287

За тези, които сега са на христова възраст, че и някъде да са навъртяли около 40 лазарника, ще се опитам да кажа. Има нещо общо между червените гащи на един балетист, отговарящ за земеделието в някогашната Варненска област, и някогашния кравекомплекс за 2000 животни в Бранище.

А и за днешния недостиг на мляко в България. Откъдето идвало и историческото поскъпване на млечните продукти в големите ни търговски обекти. Същите, които продават мляко и млечни продукти в собствените си държава далеч, далеч по-евтино. И които изпращат част от печалбите си в същите тези държави, с които се подпомагат там австрийци, германци, англичани и т.н. да живеят много по-добре от милиони българи. Подобно и на електроразпределителните дружества, и на още, и още…

Такъв е животът!

Имаше кравекомплекс в Бранище. В него и в други кравекомплекси, свинекомплекси, овцекомплекси и птицекомплекси в тогавашния Толбухински окръг, сега Добричка област, постоянно пристигаха чуждестранни делегации на най-високо равнище. За да видят и за да вземат опита на България в животновъдството. И в растениевъдството. В Добрич вземаха от своя страна най-доброто в света, след като ходеха там по командировки, делагации и екскурзии не само първите хора на окръга, но и много ръководители и специалисти, та дори и обикновени работници.

По това време бълваха денонощно продукция най-големите в страната, някои и на Балканите, преработващи предприятия в Толбухин. А що се отнася до млякото, то в млекокомбината ставаха неприемливи гледки сутрин – събраното в окръга мляко /около 550 тона на ден/ да прелива от складовете. Ако не вярвате, попитайте останалите живи ръководители, специалисти и работници от онова време в „Сердика“.

Такъв е животът!

Мен, като уволнен по политически причини драскач, а доцент Тодор Тодоров – като депутат и председател на комисията по земеделието в Народното събрание, ни извикаха хора от село Бранище. Да видим що за кървава сеч се прави в земеделските пояси край комплекса. Беше време, когато т. нар. ликвидационни съвети имаха заповед да ликвидират, а не да реформират земеделието. По сложни просташки схеми определяха ликвидаторите на колко и кои хора се пада по една крава и за колко часа или ден-два да си я вземат от кравекомплекса. И да я правят каквото си искат – да я продадат, да си я гледат, да наредят от нея суджуци, пастърми, да я затворят в буркани…

Такъв е животът!

Та кравите се извеждаха и веднага, с малки изключения, минаваха под ножа в близките пояси. Гледките бяха ужасяващи – кървища, вътрешности, кожи се валяха наоколо, а над тях кръжаха тумбести гарги. Не е за разправяне.

В кървящия комплекс посещението ни бе едва ли не безсмислено, защото така и никой не се затича да спасява животните.

В спомените ми остана обаче среща с много възрастен селянин, няма как да е жив вече. Тежки думи каза той тогава:

„Момчета, грях е, голям грях е да се колят бременни животни и да се изхвърлят неродените телета на лисиците и свраките. Господ един ден ще ни накаже!“

Думите му бяха най-вече към Тошко. Тогава той – единствен на най-високо равнище, правеше опити да спаси, да реформира, не само животновъдството, а цялото земеделие. Това му коства смъртта. Компетентните органи тогава казаха, че се е самоубил. Цялото му семейство и най-близките му приятели бяха на мнение, че е убит или заставен да се самоубие. И моето мнение е същото, защото сме имали дълги и откровени разговори. С всеки изминал ден забравят името на човека, който най-много усилия и средства, дори и живота си хвърли за разумно преминаване на социалистическото земеделие към пазарно, по модела на най-развиващите се държави – САЩ, Канада, Франция… Но…

Такъв е животът!

Сега за червените гащи и балетистът.

Придружавах Тодор Тодоров при срещата му с управляващия земеделието в тогавашната Варненска област, която включваше в себе си окръзите Варна, Добрич и Шумен. Със закъснение на срещата дойде едно младо момче, приличаше ми повече на момиче. Беше с червени панталони, най-вероятно този цвят му е харесвал. По-късно Тошко ми каза, че е балетист и като такъв кадър е издигнат да управлява, по-скоро да ликвидира, земеделието. Казвам да ликвидира, защото този младеж в диалога ни твърдеше едно и също, че държавата го е изпратила да ликвидира, а не да спасява някакви си животновъдни комплекси, които така и не е виждал с очите си.

Такъв е животът!

Дали недостигът на сурово мляко и бомбастичните цени на млякото и млечните продукти в магазините се дължат на управлението на червените гащи по онова време – от ликвидационните съвети до ликвидационните правителства, та и до сега управляващите, само много добри и независими специалисти могат да кажат.

Е и какво от това, биха си казали стотици и дори милиони българи днес.

Такъв е животът!

А и сами можете да си отговорите простичко кой кого целенасочено ликвидира днес.

Приятна среща пред телевизионния екран с производители, преработватели, търговци и политици!

Такъв е животът!

Димитър ДУКОВ