Насроченото за 2 май заседание на Общото събрание на ООН, на което трябваше да бъде гласувана предложената резолюция за Сребреница, предвиждаща 11 юли да се обяви за Ден в памет на геноцида в Сребреница, се отлага, съобщиха сръбски медии и Танюг, цитирани от БТА.

Посланикът на Босна и Херцеговина в ООН Златко Лагумджия заяви пред  сараевския вестник “Дневни аваз”, че гласуването се отлага, “за да има време всеки да се запознае с фактите” и всички, “включително тези, които може би са против сега”, да направят предложения.

“Към този момент знаем, че заседанието няма да се състои на 2 май, защото изпращаме текста на резолюцията за преработка, в случай че страните членки на ООН имат други предложения по текста. Общото събрание със сигурност ще е след 6 май, в зависимост от графика на заседанията. Това ще разберем във вторник“, каза Лагумджия. Той добави, че мисията на Босна и Херцеговина към ООН също е участвала в това решение.

Президентът на Сърбия Александър Вучич заяви по-рано вчера, че представители на САЩ и Германия са се срещнали във Виена, където са преброили гласовете на онези страни, които ще подкрепят резолюцията за Сребреница, и са направили списък за оказване на натиск, и добави, че е важно да продължи дипломатическата работа, независимо от това какъв ще бъде резултатът от гласуването на резолюцията.

/ЛРМ/

/АКМ/

/ЛРМ/

В руски плен са хиляди военнослужещи и цивилни. Според данни на омбудсмана 30 хиляди украинци са безследно изчезнали. Ситуацията с пленниците е много тежка. Веднага щом се завърнат, те започват да разказват за страшни изтезания. Дори с животните не се постъпва така.

Това каза посланикът на Украйна у нас Олеся Илашчук пред Би Ти Ви.

И на мен ми беше необходимо време да осъзная, че това се случва, че е истина. Ситуацията на фронта е много сложна, общата граница с Беларус и Русия е над 3000 км, а военни действия се водят на над 2000 км., отбеляза тя.

Отбраната изисква значителни ресурси. Украйна се опитва да запази всеки човешки живот. Липсата на средства за противовъздушна отбрана (ПВУ) доведоха до големи жертви сред мирното население, надяваме се, че сега ще поддържаме фронта по-ефективно, продължи Илашчук. Тя обясни, че украинците очакват в помощта от САЩ да влязат системи ПВУ, артилерийски снаряди. 

Украинската формула за мир, предложена от президента Зеленски, е единствената възможност за мир и стабилност, тя се подкрепя от близо 70 държави. Помощта за Украйна е и трябва да остане във фокуса на държавите от ЕС и НАТО. Тя гарантира сигурността, да се живее под мирно и безопасно небе, категорична бе тя.

Първият по рода си глобален доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за социално-емоционалните умения на 15-годишните ученици ще бъде представен днес. Събитието ще бъде излъчено на живо в над 20 държави, членки на ОИСР, взели участие в проучването. То е осъществено в държави от четири континента, а фондацията “Лъчезар Цоцорков” обезпечава включването на България в него, съобщават от организацията. 

За разлика от PISA целта на изследването не е да сравнява образователни постижения на ученици от различни държави, а да даде поглед върху социално-емоционалните им умения, които благоприятстват за повишаването на постиженията и успешната реализация на младежите.

На откриването на форума “Овластяваме новото поколение” се очаква да присъстват вицепрезидентът Илияна Йотова, служебният министър на образованието и науката проф. Галин Цоков, и Димитър Цоцорков, учредител и член на Управителния съвет на фондацията “Лъчезар Цоцорков”.

В събитието се очаква да участва и проф. Андреас Шлайхер, директор на образователния департамент на ОИСР,

Какво изследва първият по рода си международен доклад на ОИСР?

В проучването на ОИСР ще бъдат представени изводи по пет ключови области от социално-емоционалното развитие на учениците: прогресивност (оpen-mindedness), отговорност (task performance), свързаност (engaging with others), сътрудничество (collaboration) и самообладание (emotional regulation), които имат директна връзка с академичния и житейския успех на младежите. С оглед на ниските образователни резултати, засечени от PISA и националното външно оценяване, социално-емоционалното образование предлага потенциално решение и подход, който може да обърне негативната тенденция у нас, отбелязват организаторите.

Представянето на българските резултати от проучването ще е на пресконференция от 13:00 ч., в зала “Мусала 1”, на хотел “Хилтън”. В нея са очаква да участват проф. Андреас Шлайхер – директор на образователния департамент на ОИСР, Йоанна Маринова – изпълнителен директор на фондацията “Лъчезар Цоцорков”, и служебният министър на образованието и науката проф. Галин Цоков.

През 2023 г. броят на патентните заявки от български академични институции като Българската академия на науките (БАН) и висшите училища надвишава този на подадените от юридически и физически лица. В това отношение показателите на страната ни са по-високи от тези в Европа – заявките от университети и БАН у нас представляват 35 на сто от всички, докато в Европа те са 8 на сто (по данни на официалния Патентен индекс за 2023 г.). Това съобщи в интервю за БТА новият председател на Патентното ведомство на България Оля Димитрова, потърсена по повод днешния Световен ден на интелектуалната собственост.

Приоритетите ми ще бъдат насочени към удовлетворяване потребностите на бизнеса и потребителите на системата за закрила на индустриалната собственост, каза председателят на Патентното ведомство и увери, че ще положи усилия в краткосрочен план в експертизата на Ведомството да бъде постигнат баланс между навременно и качествено предоставяне на услугите.

През 2023 г. в Патентното ведомство са постъпили общо 546 броя заявки за патенти за изобретения и за регистрация на полезни модели, като 197 броя от тях са за патент за изобретение, а 349 броя са за регистрация на полезни модели, съобщи Димитрова. Общият брой на подадените заявки за тези два вида обекти на индустриалната собственост се е увеличил спрямо предходната 2022 г., като в процентно изражение ръстът възлиза на 30 на сто.

Запазва се тенденцията от предходната година, където се наблюдава превес на интереса към подаване на заявки за регистрация на полезен модел спрямо заявките за патент за изобретение.

За момента тенденциите в заявителската активност за 2024 г. показват значителен ръст в броя заявки за полезните модели – 184, в сравнение с 2023 г. – те са били само 59 броя, посочи Димитрова. Патентната активност остава устойчива, като очакванията са резултатите на годишна база също да растат, допълни тя.

През 2023 г. във Ведомството са постъпили 3556 броя заявки за национална регистрация на марки (през 2022 г. – 3502), от тях 3144 броя са от български и 412 броя – от чужди заявители.

Заявителската активност за промишлен дизайни бележи ръст спрямо предходната година. Увеличението в броя на подадените заявки за промишлени дизайни по национален ред спрямо 2022 г. е почти 13 на сто, каза председателят на Патентното ведомство. Тя отбеляза, че високият заявителски интерес при марките е естествена тенденция, предвид това че бизнесът в България приоритетно е най-активен в сектора на услугите.

Следва пълният текст на интервюто:

Госпожо Димитрова, близо 20 години от професионалната Ви кариера са преминали в Патентното ведомство, където сте заемали различни длъжности, включително директор на дирекция “Експертиза и закрила на изобретенията, полезните модели и промишлените дизайни”. Какви ще са приоритетите в работата Ви като председател на Патентното ведомство и кои са най-неотложните задачи, с които първо ще се заемете? Ще правите ли ревизия на дейността на Патентното ведомство?

– Приоритетите ми ще бъдат насочени към удовлетворяване потребностите на бизнеса и потребителите на системата за закрила на индустриалната собственост, като ви уверявам, че ще положа усилия в краткосрочен план в експертизата на Ведомството да постигнем баланс между навременно и качествено предоставяне на услугите. Като човек с дългогодишен опит в институцията, осъзнавам, че приемствеността е от изключителна важност за устойчиво развитие. В този смисъл, за мен екипната работа и добрата комуникация ще бъдат водещи.

По отношение на неотложните задачи, бих искала първо да се запозная със сегашното състояние на Патентното ведомство, за да дефинирам областите, в които е необходима оптимизация, в полза както външните потребители, така и на служителите. 

Всичко, което бих предприела като председател на Патентното ведомство, ще е в рамките на закона и с цел подобряване на работните процеси. 

Какво показват данните за броя на заявките от България за получаване на европейски патент според Патентния индекс за 2023 г., както и какви са данните от началото на тази година? Каква е тенденцията на годишна база? В кой сегмент е най-отчетлив растежът и къде има спад? Какви са причините за това?

– Според данните на патентния индекс на ЕПВ (Европейското патентно ведомств) за 2023 г., броят на заявките за европейски патент (199 275 заявки) се е увеличил с 2,9 на сто спрямо предходната година. В осем от 10-те най-активни области на техниката е отбелязан най-значителен ръст, като най-забележим растеж отбелязват електротехника, енергетика (+12,2 на сто), цифровите комуникации (+8,6 на сто) и биотехнологиите (+5,9 на сто).

Не са оповестени конкретни данни за подадените от български заявители заявки за издаване на европейски патент за 2023 г., но е полезно да напомним, че за 2022 г. броят на подадените искания за европейски патент от български заявители възлиза на 171, като се наблюдава спад спрямо предходния отчетен период с 21,6 на сто. Наблюдаваният отрицателен резултат в известна степен със сигурност се дължи на пандемичната ситуация в глобален аспект.

Кои държави регистрират най-динамичен растеж и къде е мястото на България?

– Връзката между бизнес и наука е ключова за определяне развитието на иновациите и икономическия растеж в днешния бързо променящ се технологичен свят. Според Глобалния индекс на иновациите за 2023 г. България се нарежда на 38-о място сред 132 икономики. Страната ни заема 3-тата позиция сред 33 икономики със среден и висок доход. През тази година България е на 45-о място по отношение на приноса в иновациите, което е изкачване в класацията спрямо предходната 2022 година.

Независимо че България не е сред 10-те най-активни държави с патентна активност, не може да не се отчете ролята на Патентното ведомство като ключова за популяризиране значението на индустриалната собственост в създаването и ръководенето на един бизнес. Един от основните фактори за постигане на икономическа устойчивост и търсене на предимствата от защита правата на индустриална собственост е по-добрата осведоменост за ползите от нея.

Петте държави с най-висока патентна активност за 2023 г. са САЩ, Германия, Япония, Китай и Република Корея. Около 43 на сто от общите заявки идват от компании и изобретатели от 39-те държави членки на Европейската патентна организация, на която е член и България, докато 57 на сто произхождат от страни извън Европа.

Как се разпределят заявките по области и каква е тенденцията – лидиращи и изоставащи?

– У нас най-голям дял отново имат заявките за патент за изобретения в областта на електротехниката и електрониката – около 41 на сто от всички подадени заявки. Следват заявките в областта на машиностроенето и строителството с 32 на сто и в областта на химията и биотехнологиите с 27 на сто. На Европейско ниво най-голям е делът на заявките от индустриите на дигиталните комуникации (с годишен ръст от 8,6 на сто), медицинските и компютърните технологии. Идентично с България, патент се търси и в сферата на електротехниката – заявките там растат с 12,2 на сто на годишна база. Биотехнологиите стават все по-интересни за Европа – броят заявки за патент нараства с 5,9 на сто за година.

Кои фирми попадат в топ 5 на компаниите с най-много подадени заявки за Европейски патенти и от кой бранш са?

– Huawei отново заема водеща позиция сред заявителите в Европейското патентно ведомство, като представлява една четвърт от заявките от НР Китай, следвана от Samsung и LG, отчитайки две трети от заявките от Република Корея. Челната петица се допълва от Qualcomm и Ericsson. Като цяло в челната десетка влизат четири компании от Европа, две от Корея, две от САЩ и по една от Китай и Япония. Междувременно почти една на всеки четири заявки за патент за изобретение от Европа е подадена от отделен изобретател или малко или средно предприятие. Делът на заявките от европейски университети и публични изследователски организации се е увеличил леко до 8 на сто.

По отношение на заявителската активност в България интересна тенденция е фактът, че през 2023 г. броят на патентните заявки от български академични институции като Българската академия на науките (БАН) и висшите училища надвишава този на подадените от юридически и физически лица. В това отношение показателите на страната ни са по-високи от тези в Европа – заявките от университети и БАН у нас представляват 35 на сто от всички, докато в Европа те са 8 на сто (по данни на официалния Патентен индекс за 2023 г.)

Колко са били заявките за изобретения през 2023 г. и от началото на годината? Моля за сравнение с предходната година, както и за данни от началото на тази година. Как бихте коментирали тенденцията? В какви области са най-много заявените патенти за изобретения и за каква тенденция говори това?

– През 2023 г. в Патентното ведомство са постъпили общо 546 броя заявки за патенти за изобретения и за регистрация на полезни модели, като 197 броя от тях са за патент за изобретение, а 349 броя са за регистрация на полезни модели. Общият брой на подадените заявки за тези два вида обекти на индустриалната собственост се е увеличил спрямо предходната 2022 г., като в процентно изражение ръстът възлиза на 30 на сто. 

Запазва се тенденцията от предходната година, където се наблюдава превес на интереса към подаване на заявки за регистрация на полезен модел спрямо заявките за патент за изобретение. 

За момента тенденциите в заявителската активност за 2024 г. показват значителен ръст в броя заявки за полезните модели – 184 броя, като в сравнение с 2023 г. – те са били само 59 броя. Патентната активност остава устойчива, като очакванията са резултатите на годишна база също да растат.

Каква е заявителска активност при марките и промишления дизайн – 2023 спрямо 2022 и от началото на годината и в кои сектори?

– През 2023 г. във Ведомството са постъпили 3556 броя заявки за национална регистрация на марки (през 2022 г. – 3502), от тях 3144 броя са от български и 412 броя – от чужди заявители.

Заявителската активност за промишлен дизайни бележи ръст спрямо предходната година. Увеличението в броя на подадените заявки за промишлени дизайни по национален ред спрямо 2022 г. е почти 13 на сто.

Високият заявителски интерес при марките е естествена тенденция, предвид това че бизнесът в България приоритетно е най-активен в сектора на услугите.

* * *

Оля Димитрова е завършила Висшия химикотехнологически институт – София като инженер-химик, с допълнителна професионална квалификация към Технически университет – София по правна закрила на интелектуалната собственост.

Близо 20 години от професионалната кариера на Оля Димитрова са преминали в Патентното ведомство, където започва работа като младши експерт, преминава през различни нива на патентната експертиза, включително директор на дирекция “Експертиза и закрила на изобретенията, полезните модели и промишлените дизайни” (2014 -2022 г.). Тя притежава богат опит в областта на правната закрила на обектите на индустриална собственост.

Владее английски език.

* * *

Интервюто с новия председател на Патентното ведомство на България Оля Димитрова е направено в рамките на партньорската инициатива между БТА и Патентното ведомство на България, която предвижда в съвместната рубрика “Създадено в България” всяка седмица да бъдат представяни както вписаните в “Златната книга на Патентното ведомство” българи, така и дейността на Патентното ведомство. 

Халфът на Челси Енцо Фернандес претърпя успешна операция на проблем със слабините и сега ще започне период на рехабилитация, което ще го отстрани от игра за остатъка от сезон 2023/24 на Челси. Това съобщиха официално от клуба.

23-годишният полузащитник ще работи с медицинския отдел за рехабилитацията си в Кобъм.

От Челси не дадоха подробности относно това дали Енцо Фернандес ще пропусне Копа Америка. Турнирът трябва да се проведе това лято, като започва на 20-ти юни.

На 26 април 1937 г. в Испания е разрушен баският град Герника. Германската авиация бомбардира и разрушава града по време на Гражданската война в Испания (17 юли 1936-26 януари 1939). Загиват над 1650 души. Събитието има широк международен отзвук, а испанският художник Пабло Пикасо създава платното „Герника”, представено на Световното изложение в Париж през същата година, за да привлече вниманието на международната общност към войната в Испания.

Шейсет години след нападението – на 27 април 1997 г., в специалното послание на президента на Германия Роман Херцог, се признава вината на страната за бомбардировката над Герника. 

БТА информира в своя „Български бюлетин” за събитията в Испания и за международния отзвук:

Мадрид, 28 април 1937 г. /Хавас/ Вчера след пладне председателят на бискайското правителство г-н Агуире заяви: „Бунтовническите аероплани бомбардираха Герника, като опожариха тоя град, толкова зачитан от бискайците. Бунтовниците поискаха да ни засегнат в онова, което обичаме най-много. Ние не можем да скриваме сериозността на момента, но победата няма да бъде никога на страната на нападателя. Неприятелят напредва много в нашата територия, но ще бъде отблъснат”.

***

Севиля, 28 април 1937 г. /Хавас/ В една реч генерал Куейло де Ляно съобщи, че националистическото настъпление на бискайския фронт продължава. (…) Говорейки за опожаряването на Герника, най-забележителният град на бискайската област, генералът заяви, че правителствените войски сами са го опожарили, а не националистическите аероплани.

***

Париж, 28 април 1937 г. /Хавас/ Вниманието на печата е отправено върху събитията в Испания и пребиваването на г-н Гьоринг в Рим. „Йовр” пише: „Разговорът на г-н Гьоринг с г-н Мусолини се е отнасял главно до испанските работи. Двамата събеседници решили да поддържат генерал Франко върху международната дипломатическа шахматна дъска много по-енергично и по различни начини. Най-напред, като се създадат многобройни инциденти с тъй наречените нарушения на ненамесата, които трябвало да бъдат отбелязани от страна на Франция и Великобритания, после чрез печатна кампания и най-сетне чрез постигането на едно колкото е възможно по-скорошно посредничество.”

***

Лондон, 28 април 1937 г. /Хавас/ Парламентарните среди изказват възмущението си от нападението на националистите срещу Герника. Признава се, че г-н Идън (Антъни Идън – министър на външните работи на Британската империя – бел. ред.) е изложил пред парламента становището на британското правителство по тоя повод и че сега трябва да му се предостави необходимото време, за да намери начините за избягване повтарянето на такива събития. Обаче, няколко депутати от левицата, припомняйки, че надзорът се упражнява само по суша и по море, изказват безпокойството си относно значението на едно въздушно нападение, като нападението, извършено над Герника. (…)

***

Берлин, 29 април 1937 г. /ГТА/ Вестниците протестират енергично против съобщенията, разпространени в някои чужди вестници относно бомбардирането на Герника, което било извършено уж от германски аероплани.
„Фьолкишер Беобахтер” пише: „Още веднъж се разкриват ясно лъжите и подлостта на болшевишката пропаганда. Обаче, онова, което е най-печално, е, че голяма част от световния печат е дал подкрепата си на едни толкова безочливи маневри.” 
„Берлинер Бьорзен Цайтунг” пише: „Кампанията на лъжи, която британските левичарски вестници са предприели не само срещу генерал Франко, но и направо срещу Германия, в момента, когато британската търговска флота и британските военни параходи подпомагат открито бискайските болшевици, не е нищо друго освен една маневра за диверсия”.

***

Сан Себастиан, 29 април 1937 г. /ГТА/ Днес след пладне националистическите войски превзеха града Герника. (…)

***

Лондон, 29 април 1937 г. /Хавас/ Йоркският архиепископ издаде тази вечер едно послание, в което „осъжда в името на човечността военните методи като тези, приложени при разрушаването на Герника.”(…)

***

Билбао, 29 април 1937 г. /Ройтер/ (…) В един апел, отправен към цивилизования свят, бискайското правителство кани всички онези, които търсят истината и справедливостта, да дойдат на самото място и се уверят за извършеното в Герника.

***

Лондон, 29 април 1937 г. /Хавас/ Тази вечер в Камарата на лордовете станаха кратки разисквания, предизвикани от консерватора лорд Сесил, по въпроса за бомбардирането на Герника. Лорд Сесил изказа възмущението си от разрушаването на този град, който няма голяма военна стойност, в деня, когато гражданското население се е намирало събрано на пазара. Лорд Сесил добави: „Въпросът, по който бих искал да бъда осведомен, е дали правителството има представа за пряката отговорност от това бомбардиране. Генерал Франко, който неотдавна се обяви за водач на тази част в Испания, отхвърля подобна отговорност, ако може да се вярва на вестниците. Генерал Мола не я отхвърли, но не знам дали я е носел. Бих желал да зная какво е становището на чуждите народи”.
Отговаряйки от името на правителството, лорд Плимут заяви, че не е в състояние да каже кои са пряко отговорните за тази бомбардировка и какви аероплани са били употребени.
Спорът се приключи след намесата на уинчестърския архиепископ, който настоява за необходимостта от един протест срещу този акт, който „ако обнародваните сведения са точни, е едно страшно престъпление срещу законите на цивилизацията”.

***

Дуранго, 30 април 1937 г. /Хавас/ При завземането на Герника, републиканският гарнизон се оттегли без никаква съпротива. Градът след пожара, който го унищожи, представлява една развалина. (…)

***

Париж, 30 април 1937 г. /Хавас/ Г-н Делбос направи пред сенатската комисия за външните работи изложение по политическото положение в Европа (…)
Отговаряйки на някои въпроси по събитията в Испания, г-н Делбос каза, че френското правителство е решило да предложи една анкета относно обстоятелствата, при които е извършено разрушаването на Герника. (…)

***

Лондон, 4 май 1937 г. /ГТА/ В отговор на няколко запитвания в Камарата на общините, г-н Идън заяви, че е поискал от британския посланик и от британския консул в Билбао сведения за разрушаването на Герника. Обаче, правителството не е в състояние да направи декларация по тоя повод, понеже не разполага още с тия сведения. (…)

***

Лондон, 5 май 1937 г. /Хавас/ Испанският посланик връчи днес след пладне на г-н Идън една нота на г-н дел Вайо, министър на външните работи от правителството във Валенсия, с която се иска да бъде предложено на Комитета за ненамесата да започне международна анкета върху разрушаването на Герника.

***

В бюлетина “Преглед на чуждия печат” БТА публикува едно съобщение в германския печат относно разискванията в британския парламент за Герника:

Камарата на общините за инцидента „Герника”

„Дойче дипломатиш-политише кореспонденц” (7 май 1937 г.) пише: В своето вчерашно заседание английският парламент се занима изчерпателно с положението в Испания и особено с така наречения инцидент “Герника”. Като че ли от опожаряването на тоя град досега не се изясни истината по лъжливата кампания на червените и не се установи, че опожаряването е извършено от войските на последните. Въпреки това, ораторите на левите, дори Лойд Джордж, едностранно и с очевидно пристрастие си послужиха с фалшивите съобщения.

За съжаление, и г-н Идън, в своето изложение, повече или по-малко изхождаше от същите тълкувания, с които ораторите на левите си послужиха в своята „кампания на възмущение”. Наистина, той неколкократно повтори, че „не желае да поставя никого на подсъдимата скамейка”, че „не иска да обвинява никоя страна” и че най-последното, което някой би направил в Англия, би било използването на това трагично събитие за недостойни политически цели. Но това негово уверение, вследствие на изричното му заявление, че желае тоя въпрос да занимае не само Камарата, а и един по-широк кръг, не се подчерта сполучливо. Защото никой не може да не види, че г-н Идън се ограничи преди всичко да вземе под внимание и да прецени съобщенията на червените, без да каже каквото и да било за изобилните и нечовешки жестокости и разрушения на червените.

Схващането на г-н Идън, че съкрушителните последици на въздушното бомбардиране трябва да бъдат избягвани в бъдеще, е в унисон със схващането на Германия. Още преди две години Хитлер посочи ужасите на модерната война за цивилното население и предложи хуманизирането на войната. Тогава на това предложение не се обърна внимание, защото редица държави, имащи военно превъзходство и притежаващи мощни въздушни сили, не желаеха да се откажат от това свое превъзходство. Сигурно не Германия е виновна, че едва днес си спомнят за тогавашния германски почин.

***

В „Български бюлетин” БТА съобщава за разискванията в Съвета на Обществото на народите:

Женева, 27 май 1937 г. /Хавас/ Утре, в 17:00 ч. Съветът на ОН (Обществото на народите – бел. ред.) ще изслуша изложението на г-н дел Вайо върху испанските събития. В средите на испанската делегация се твърди, че правителството във Валенсия изработва едно приложение към своята „Бяла книга” по намесата на Германия в бискайската област. /БТА/

***

Женева, 28 май 1937 г. /Хавас/ Съветът на ОН започна днес след пладне важните разисквания върху испанските работи.

Г-н Алварес дел Вайо взе пръв думата. Той припомни постъпките на испанското правителство през декември миналата година и добави, че след това намесата на Германия и Италия се е засилила. Той каза, че в Испания са нахлули 70 000 – 80 000 италианци. Той добави, че правителството му е обнародвало една Бяла книга, в която се доказва: 1. присъствието в Испания на италиански войскови части; 2. че тия части се държат като окупационна армия; 3. съществуването на службите, установени на испанска земя, като в завладяна страна; 4. дейното участие в тая намеса на най-видните лица в Италия. Г-н дел Вайо се пита дали ОН е казало думата си по „това нахлуване в една държава, член на ОН, от друга държава, обвързана от задълженията на пакта.” Г-н дел Вайо каза, че във всеобщото неодобрение, предизвикано от събитията в Герника, се вижда едно предупреждение, което Съветът не би могъл да пренебрегне. (…)

***

Шейсет години след нападението над Герника, Германия признава своята вина за бомбардировката. За събитията БТА съобщава в своята емисия “Международна информация”:

Преди 60 години бе бомбардирана Герника

Мадрид, 26 април 1997 г. /БТА/ В баското градче Герника днес се състоя възпоменателна церемония по случай 60-годишнината от бомбардировката, извършена по време на испанската гражданска война от германската авиация.

Герника, мястото на парламента на провинция Биская и на известния дъб, символизиращ традиционните права на баските, бе срината на 26 април 1937 г. от „легиона Кондор” на хитлеристката авиация, дошъл в подкрепа на бунтовниците на генерал Франко срещу републиканците. Близо две хиляди мирни граждани загинаха. Франкисткият режим винаги е отричал, че е бил подбудител за тази трагедия и дори е обвинявал републиканците, че сами са разрушили Герника преди да отстъпят пред франкистите.
Днес кметът на Герника Едуардо Валиехо настоя да се сложи край на тази „голяма лъжа, разпространявана от Франко” за трагедията. Днешната годишнина е добър повод веднъж завинаги да погребем тази лъжа, заяви Едуардо Валиехо. (…)
      
***

Геринка, 27 април 1997 г. /БТА/ Германия призна вината на своите пилоти, бомбардирали и разрушили испанския град Герника преди 60 години, но не се извини за първата в Европа бомбардировка срещу цивилни, предаде Ройтер. На церемония днес в Герника по случай годишнината от въздушното нападение на германски самолети в помощ на генерал Франсиско Франко на 26 април 1937 г., германският посланик в Испания Хенинг Вегенер прочете послание от президента Роман Херцог. „На 26 април 1937 г. Герника падна жертва на въздушно нападение на формирования от легиона „Кондор”. То превърна града в символ на безмилостна война срещу беззащитно население”, се казва в посланието. „Денят на Герника и страданието, стоящо зад това име, са част от колективната памет на нашите народи”, отбелязва Херцог.