Спете в едно легло с любимия – тялото може да е по-непокорно, но мозъкът – не. Той дава тласък на психическото здраве, паметта и способността за решаване на проблеми
Механизмите зад романтичната любов и техният ефект върху здравето все повече привличат вниманието на специалистите. Нараства интересът към “науката за любовта”, която разкрива въздействието на тази мощна емоция върху човешката психика и физиология.
Ново проучвание, публикувано в научното издание Behavioural Sciences, установи, че когато хората са влюбени, мозъкът им реагира по различен начин и поставя любимото същество в центъра на тяхното внимание.
Австралийски следователи са разпитали 1556 младежи, определили себе си като влюбени, за емоционалната им реакция към партньора, поведението им към него и фокуса, който поставят върху връзката. Заключението на екипа от Университета на Канбера и Университета на Южна Австралия е, че
романтичната любов задейства механизъм,
известен като система за поведенческо активиране
(BAS), който кара човек да даде приоритет на любимия си пред всичко останало.
“Връзката с BAS показва, че макар да е силна емоция, еволюционната цел на любовта е поведението – да ни накара да преследваме възлюбения, да се грижим за него и да правим повече секс”, обяснява изследователят антрополог Адам Боде.
Тази поведенческа промяна се управлява от химически процеси в мозъка, добавя колегата му Фил Кавана. “Знаем ролята, която окситоцинът (“хормонът на любовта”) играе в романтичната връзка. Когато общуваме с обекта на чувствата ни, вълни от него започват да циркулират в нашата нервна система и кръвообращението.”
Но начинът, по който любимите хора придобиват особено значение за нас, се формира от комбинирането на окситоцин с допамин (“хормона на щастието”), който мозъкът освобождава при силна любов, обяснява д-р Кавана. Това от своя страна активира мозъчни центрове, свързани с положителни усещания, което ни кара да продължим това поведение.
Но любовта не активира само системата BAS – тя
отприщва мощна физиологическа реакция в цялото тяло
Някои може би смятат, че споделянето на общо легло нарушава съня. Всъщност има основания да се смята, че общата постеля стимулира оная част от спането, наречена “бързо движение на очите” (REM), през които преминава мозъкът. А този етап е важен за регулиране на емоциите, спомените и творческото мислене.
В проучване от 2020 г. на университета “Кристиан Албрехтс” в Кил, Германия, сканират мозъците на млади двойки в продължение на 4 нощи, когато спят заедно и поотделно. Тестът показва, че макар общото легло да причинява смущения като подритване и дърпане на завивката, качеството на съня е по-добро.
“Тялото ви може да е по-непокорно, когато спите с партньора си, но мозъкът ви не. Той дава тласък на психическото здраве, паметта и способността за решаване на проблеми”, казва проф. Хенинг Йоханес Дрюс.
Друго откритие е въздействието, което любовта оказва върху чревния микробиом. Тази разнообразна съвкупност от микроорганизми, които живеят в червата, има ефект върху всичко – от храносмилането до мозъчната функция. Изследване от 2019 г. сочи, че хората в любовни отношения и тесен физически контакт имат най-разнообразната чревна флора от останалите. Според други тестове една обикновена целувка може да прехвърли около 80 милиона добри бактерии между двойките.
Един от най-добре документираните ефекти от влюбването е, че то лекува хроничните възпаления и така намалява риска от сериозни синдроми като диабет, сърдечни заболявания, някои видове рак. Прекараното с любимия човек време доказано
намалява нивото на С-реактивния протеин
(CRP) – ключов индикатор за хронично възпаление.
През 2019 г. експеримент в Австрия с 48 двойки даде друг интересен резултат – присъствието на любим човек в стаята действа обезболяващо дори ако не се докосвате и говорите. Той показа, че и мъжете, и жените стават по-издръжливи на болка, когато са с романтичния си партньор.
“Доказано е, че говоренето и докосването намаляват болката, но според нашето изследване това става дори при пасивното присъствие на романтичния партньор”, обяснява психологът проф. Стефан Душек.
Сред физиологичните ефекти на любовта е отделянето на окситоцин. Той предизвиква еуфорията, която изпитваме, когато се влюбваме. Хормонът усилва привързаността, отпуска ни, намалява стреса. Помага и при чревни разстройства – резултат от стрес.
Според учени от Държавния университет в Пенсилвания окситоцинът увеличава мускулните контракции в стомаха и така облекчава проблемите с храносмилането, включително запек, подуване на корема и гадене.
Изследвания потвърждават, че хормонът на любовта, стимулиран от докосване и гушкане,
насърчава растежа на косата
Проучване от 2023 г., публикувано в Scientific Reports, се опира на съществуващи изследвания, според които окситоцинът стимулира растежа на клетките на дермалните папили, които играят възлова роля в растежа на косата.
Любовта насърчава и прилива на допамин, който влияе върху много телесни функции като памет, движение и настроение. През януари проучване на невролози в САЩ показа, че нивата на допамин се повишават, когато очакваме да сме с любимия си. Ако сме на вечеря с него, допаминът скача часове преди това, мотивирайки ни да не се отказваме и да тръпнем в очакване. Ако обаче срещата е с обикновен познат, допаминът не се повишава и може да решим да си останем у дома.
Обяснението на учените е, че емисиите допамин са начин природата да ни накара да поддържаме връзката, да правим семейство и деца. Но също и да продължим напред след раздяла. Тогава в повечето случаи отделянето на този хормон, а следователно и любовният плам намалява.
Но при някои не става така – те не забравят и страдат по-дълго, което може да се дължи на грешен допаминов отговор. “При тях допаминовият сигнал не се адаптира след разрива с партньора – казва невроложката Зоуи Доналдсън. – Затова понякога се прибягва до психотерапии и лекарства.”
Несподелената любов може да доведе до поведение, подобно на пристрастяване,
казва д-р Емилия Вуорисалми от Финландия: “Всяка клетка от тялото ни иска да бъде с любимия човек. Ако по някаква причина това не става, нивата на допамин спадат и се освобождават хормоните на стреса кортизол и норепинефрин”. В такъв случай можем да опитаме самолечение – например да тренираме за участие в маратон, казва тя. Някои прибягват до вредни и отчаяни средства, за да си повишат временно нивата на допамин – започват неподходяща връзка или посягат към алкохол и дрога, за да успокоят болката, обяснява специалистката.
“Нещастната любов може да увеличи кортизола и адреналина и да причини стрес, тревожност, безсъние и възпаления”, казва и психоложката от Уелс Хана Бурианова. Тя съветва да не се прекалява със сайтовете за запознанства и да се правят почивки. Постоянното уреждане на срещи предизвиква стресови реакции и вреди на здравето – особено ако е свързано с разочарование.
