КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1415 – Папа Йоан XXIII e обявен за низвергнат. 1453 – Войските на султан Мехмед ІІ Завоевателя (1451–1481) превземат Константинопол. 1876 – (Н. ст.) Четата на Христо Ботев завладява австрийския пътнически параход “Радецки”. Около обяд, когато параходът се доближава до с. Козлодуй, по даден от войводата сигнал четниците обличат въстаническите си униформи и с оръжие принуждават екипажа да спре “Радецки” на българския бряг. 1989 – Тодор Живков произнася реч, в която обявява, че българските турци могат да изберат родината си и ако сметнат, че това е Турция, да напуснат България.
ПРАЗНИЦИ:
- ООН – Международен ден на мироопазващите сили на ООН
- България – Празник на град Горна Оряховица.
1999 г. – Космическата совалка Дискавъри извършва първото скачване с Международната космическа станция.
1990 г. – Руският парламент избира Борис Елцин за Председател на Президиума на Върховния съвет на Руската СФСР.
1989 г.
На 10 май 1989 г. Българският парламент гласува облекчения за пътувания в чужбина, правото на задграничен паспорт за гражданите, промени в Наказателния кодекс. Тези промени се изискват от Хелзинкските договорености, но се правят и за улесняване на изселването на турците от България. През май – август 1989 г. 300-400 000 български турци напускат България, като разпродават на безценица имуществото си. Българските власти организират прибирането на реколтата с помощта на бригадири – войници и ученици. В НС на 1 август е внесена протестна декларация на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството срещу прогонването на българските турци. Двадесет дни по-късно Турция затваря границата си с България, след като вече са се изселили 344 000 български турци. |
1982 г.
|
1958 г.
|
1956 г.
|
1953 г.
|
1950 г.
|
1948 г.
|
1947 г.
|
1945 г.
Военният съд на командването на Велешка област осъжда на строг тъмничен затвор следните българи, помощници на българската власт: Любен Бръчков, Тодор Каргов, Благой Чушков, Лазар Кицов, всички от Велес. |
1941 г.
|
1932 г.
Умира Богдана Иванова Гюзелева- Вульпе – българска оперна певица (сопран), педагог, композитор. Тя е родена на 5 февруари 1878 г. в Търново. Съпруга е на И. Вульпе. През 1908 г. се завръща в България и пее в Българската оперна дружба, където изпълнява някои централни роли – Неда (“Палячи” от Леонкавало), Графиня Розина (“Сватбата на Фигаро” от Моцарт), Кармен (“Кармен” от Бизе) и др. Композира по собствени либрета 3 опери и 3 оперети, симфонични картини по фолклорни мотиви, песни. Богдана Гюзелева-Вульпе е авторка на оперите “Психея” (1915 г., поставена в Българската оперна дружба), “Съюзници” (1917 г., поставена в театър “Одеон”). От 1917 г. до 1928 г. живее във Виена, Берлин, Измир (Гърция). |
1927 г.
|
1923 г.
|
1922 г.
|
1917 г.
|
1917 г.
Артилерията на Съглашението започва тежък обстрел срещу позиците на Българската армия на връх Голяма Яребична в Македония. Битката при Яребична по време на Първата световна война се провежда от 29 до 31 май на едноименния връх в Паяк планина. Сражават се гръцко-френските части с частите на Трета бригада от Пета дивизия. Битката завършва с поражение за България. Пленени са 1712 български войници и офицери от 49-и пехотен полк. |
1914 г.
|
1913 г.
|
1904 г.
|
1903 г.
|
1894 г.
|
1885 г.
Роден е Делчо Събов Илчев – български зоолог ентомолог. През 1911 г. завършва естествени науки в СУ “СВ. Климент Охридкси”. От 1907 г. работи в Ентомологичната станция в София. В периода 1918 – 1925 г. е началник на станцията. Изучава пеперудната фауна на различни райони в България. Проучва вредни за селското стопанство насекоми, като разработва методи за борба с тях. Публикува статии по приложна ентомология, за лова и защитата на българската природа. Съчинения: “Принос към пеперудната фауна на Централните Родопи” (1915 г.), “Принос към пеперудната фауна на Кресненското дефиле” (1921 г.), “Принос към пеперудната фауна на българска Странджа планина” (1924 г.). |
1876 г.
За да преминат през Дунава на 28 май 1876 г. (нов стил) Христо Ботев се качва в Гюргево заедно с част от четниците си на “Радецки”. Останалите четници, предварително разпределени на групи, се качват от пристанищата в Зимнич, Турну Мъгуреле, Корабия и Бекет. След като слиза на българския бряг четата полагат клетва пред знамето, ушито от Петрана Обретенова, и се насочват към селата Бутан, Добролево, Борован и Баница. По пътя към Стара планина четниците са преследвани непрекъснато от редовна турска войска, черкези и башибозуци. На 30 май са обкръжени на планинския рид Милин камък. Там водят цял ден бой, в който загиват 30 души, сред които и Н. Симов. На 2 юни Ботевата чета заема позиции на връх Камарата, Купена и част от Околчица. След целодневен бой загива и Христо Ботев. След смъртта на войводата четата се разделя на 3 групи. Едната, начело с Н. Войновски, се придвижва на изток в Стара планина, а останалите 2- на Г. Апостолов и на Д. Икономов водят на 3 юни тежък бой във Врачанския балкан, след което са разпръснати на малки групички. В продължение на 1 месец турците преследват четниците, избиват по-голямата част от тях, а заловените – съдят на два извънредни процеса в София и Русе. Само няколко души успяват да избягат в Сърбия и Румъния. Действията на Ботевата чета са епилог на Априлското въстание. |
1874 г.
|
1868 г.
Умира Михаил Обренович III – сръбски княз от династията на Обреновичите. Обренович е княз в годините 1839-1842 и 1860-1868. Той е роден на 4 септември 1823 г., в Крагуевац. Заема престола след абдикацията и бягството на баща си Милош Обренович. Като владетел е непопулярен, тъй като налага тежки данъци, въвежда абсолютистко управление, проявява русофилски настроения и се поддава на интригите на Високата порта. Срещу Михаил Обренович избухва въстание; абдикира и бяга в Австро-Унгария. През 1858 г. се завръща в Сърбия с баща си и след смъртта му през 1860 г. го наследява. По време на второто си управление подобрява данъчната система, извършва военна реформа и с помощта на Русия налага изтеглянето на турските войски от Сърбия. |
1860 г.
|
1860 г.
|
1850 г.
Въпреки неуспеха си въстанието изиграва голяма роля в националноосвободителната борба на българския народ. За неговия размах изключително голяма роля изиграват Ив. Кулин, П. Маринов, Ц. Тодоров и др. |
1848 г.
През есента на 1846 г. делегати на конституционното събрание спорят 10 седмици за конституцията на новия щат. Предложенията им поставят извън закона правото на глас на имигрантите, позволяват на омъжени жени да притежават имущество. Това е твърде радикално за избирателите, които отхвърлят конституцията от 1846 г. На следващата година те съставят по-съкратена версия на конституцията, като пропускат собствеността на жените и правото на глас на чернокожите. През месец март 1848 г. избирателите я приемат и по този начин на 29-ти май Уисконсин става тридесетият американски щат. След 1850 г. за 4 години населението му се удвоява на над 300000 души. |
1826 г.
|
1807 г.
Мустафа ІV е син на Абдулхамид I. Той е противник на реформите на предшественика си Селим III. Мустафа ІV е детрониран на 28 юли 1808 г. и е затворен в двореца. Убит е на 16 ноември 1808 г. по заповед на Махмуд II, който заема престола. |
1790 г.
|
1660 г.
|
1453 г.
|
1415 г.
|