дом Акценти ИГРА НА НАРОДНА ТОПКА В… НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

ИГРА НА НАРОДНА ТОПКА В… НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

04.11.2022

2550

Когато бяхме деца, дори в тогавашния Толбухин, сега Добрич, играехме на народна топка. Имаше много полянки между къщите, а и по улиците почти не минаваха камиони. Но и да минаваха, пазеха ни. Шофьорите дори спираха и ни се радваха.

И сега тук-там из Добрич, най-вече в пространствата зад блоковете, понякога и в дворовете на училищата и детските градини, се вдига весела глъч, когато децата играят на народна топка.

Не знам дали има такава компютърна игра. Но и да има, няма да е много популярна. Защото в нея няма да има стрелба, убийства, кръв и ругатни… Ще липсва омраза.

Такъв е животът!

Но ако някой се е затъжил за играта на народна топка, може да се наслади как тя от детска игра и спортно състезание се интегрира в политиката. Особено в Народното ни събрание. И сигурно има логика в това – народни представители да играят на народна топка в Народното събрание.

Такъв е животът!

Голямата разлика при тази интеграция е, че преди да завърши играта, разбирай разпускането на Народното събрание, никой депутат не отпада от нея. Напротив, тихо и кротко си седи на столчето, натиска си бутоните както иска – с палец, с показалец, с кутре, може и с безименния си пръст, а щом е срещу набелязания противник – най-вече със среден пръст и за всеки три дни работа /сряда, четвъртък и петък – на този ден много-много не се влиза в зала/ си получава по 400 лева на ден. И спори, че 400 лева са достатъчно много пари за месечната пенсия на ограбен от държавата пенсионер.

Такъв е животът!

Впрочем, в играта участват преди всичко ръководствата на парламентарните групи, от време на време ако някой сглупи да стане без разрешение.

Такъв е животът!

Повече от смешно е как от време на време някой се опитва да хвърли топката в президентството, което така или иначе е извън играта, а може би я стимулира, но така или иначе ще надживее и това т. нар. 48-о Обикновено Народно събрание. Обикновено, макар на практика прави много необикновени неща от гледна точка на народа, на народните избраници, на избирателите, кой както си иска да нарече тези, които в момента са 240 и пак ще си останат 240 в задаващото се 49-то НС.

Такъв е животът!

Моето поколение вече си мисли, че се чака юбилейното 50-о НС, за да се успокоят лидерите на депутатите. Но ще има ли български народ тогава, или шепа гласоподаватели в територията България, трудно ми е да кажа. Всъщност, думата ми е не за депутати, не е и за народни представители, а най-вече за държавници. Не за хора, които си държат онази работа в парламента, а които решават проблемите на държавата и народа.

Такъв е животът!

Нямаме друг изход в момента. Избрали сме си ги, впрочем две трети от народа не са избирали никой, съдбата ни е да гледаме как си играят на народна топка, да се надяваме на нещо добро, макар и от ден на ден всичко да става по-зле, да чакаме да гласуват бюджет и някои съдбоносни закони, а ако продължават да си играят безконечно и президентът не им къса квитанцията, то тогава да намерим начин да им развалим играта. Защото зимата идва, животът става непоносим и за бизнеса, и за общините, които вече са в предизборно време, и за хората, които все по-често влизат в магазините като на музейна сбирка….

Такъв е животът!

Едните си прехвърлят топката, другите им плащат за вятъра в гащите им.

Такъв е животът!

Но животът може да бъде и друг. Защото всеки гледа на него от различна камбанария. Едни – че ръчният часовник няма как да се обърне, други – че са в силата на годините си, трети – че са деца и още не им е дошло времето да ударят с юмрук по масата.

Такъв е животът!

Ако майка ми Стефка беше жива, щеше да каже: Като ми пееш, Пенке ле, кой ли те слуша…

Такъв е животът!

Димитър ДУКОВ