• По различни оценки потенциалът на България се оценява на между 26 и 114 гигавата ток

В началото на декември в парламента беше внесен нов проект за закон за разполагането на вятърни електроцентрали в Черно море (Законът за енергията от възобновяеми източници в морските пространства) със срок на концесиите от 35 години. Обявен като насърчаващ развитието на технологиите и уреждащ обществени отношения, свързани с производството на ток от вятърни електроцентрали в Черно море, и разглеждан приоритетно в парламентарни комисии, той вече успя да “заседне” в редица неясноти, свързани с част от текстовете в него, свързани с процедури, избор на изпълнители и концесионери или оценки на околната среда.

Според мотивите за закона, потенциалът за енергия от вятъра в Черно море се оценява на между 26 гигавата – според оценки на Световната банка, до 114 гигавата – по преценка на Центъра за изследване на демокрацията. Но дори и най-консервативната оценка да е вярна, това означава, че трябва да закрием цялата останала българска енергетика, коментира за Радио Варна енергийният експерт Петко Ковачев, който е изпълнителен директор на Института за зелена политика.

Още повече, че сравнено с Гърция, която продължава с плановете си за изграждане на първите си офшорни вятърни паркове и до този момент се въздържаше да се възползва от потенциала си за вятър в морето, при определени 25 зони за  инсталиране на офшорни вятърни централи в Егейско, Йонийско и Средиземно море, минималният капациет за вятърен ток се оценява на приблизително 12,4 гигавата. Дори и при това положение, екологични групи в Гърция изразиха загриженост, че офшорните вятърни паркове могат да навредят на дивата природа, особено докато се издигат, и предупредиха, че не трябва да се изграждат в екологично чувствителни зони, предвид и националната сигурност, летищата, туристическите дейности и районите за аквакултури.

У нас, ситуацията е малко по-различна.

 

Според един от вносителите на закона – Ивайло Мирчев вятърните турбини работят в 46% от времето през годината. Първата възможност за подобни паркове е районът на Шабла, където могат да се изградят за няколко години поне 6 гигавата мощности.

Законът предвижда вятърните паркове да се изграждат на 20 до 50 км навътре в морето и така да не оказват негативно влияние върху туризма и природата. Има обаче неясноти, посочва Ковачев и дава за пример, че не се знае как отговорникът за планирането и проучванията в Черно море – който според закона ще е министърът на енергетиката, ще възлага например проучванията за археологията в морето.

Енергийният министър ще трябва да възлага концесиите в приоритетните зони, да координира всички държавни органи и да следи сключените договори, както и да възлага процедури по ЗОП за избор на изпълнители.

Всички знаем как се правят обществени поръчки в България, коментира Ковачев.

Очакванията са законът да бъде окончателно приет през януари, предвид огромният инвеститорски интерес.