Европейският парламент гласува на 1 март 2001 година доклад за визовия режим, отнасящ се до граждани на страни нечленки на Европейския съюз (ЕС), с което се препотвърждава безусловната отмяна на визите за български граждани, наложени с решение на Съвета на министрите от ЕС на 25 септември 1995 г.
Според решението от 1995 г. за гражданите на всички държави, включени в т. нар. негативен списък, сред които е и България, се изисква виза за пътуване в страните – членки на ЕС. На 21 юни 2000 г. Комисия по вътрешните работи на ЕП приема резолюция с препоръчителен характер за изваждане на България от негативния визов списък. На 1 декември 2000 г. в Брюксел Съветът на министрите на правосъдието и вътрешните работи на ЕС взима решение за изваждане на България от негативния визов списък и безусловното отпадане на краткосрочните визи за български граждани.
На 15 март 2001 г. Съветът на министрите на правосъдието и на вътрешните работи на ЕС премахва визите за българи за страните от шенгенското пространство. България минава в “белия списък” на страните, чиито граждани нямат нужда от виза за престой до три месеца. На 21 март 2001 г. в официалния вестник на ЕС е публикувано решението за изваждане на България от негативния визов списък. Регламент 539 влиза в сила и става задължителен за всички страни 20 дни след публикуването му.
БТА съобщава за решението на Европейския парламент (ЕП) в емисиите „Международна информация“ и „Вътрешна информация“:
Европарламентът ще гласува днес по доклада за визите за България
Брюксел, 1 март 2001 г. /БТА/. Днес Европейският парламент трябва да гласува без обсъждане доклада за визовия режим, отнасящ се до граждани на страни нечленки на ЕС, изготвен от германския депутат от Европейската народна партия Клаус-Хайнер Лене. Що се отнася до България, докладчикът напълно подкрепя безусловната отмяна на визите за български граждани – позиция, изразена от него още в първия му доклад, приет от ЕП на 5 юли 2000 година.
Предложението България да бъде извадена от черния списък е част от новия визов регламент на съюза, изготвянето на който се наложи след като през 1997 година 15-те държавни и правителствени ръководители решиха правилата на шенгенското пространство да се разпрострат на територията на целия ЕС. В предложението си от 26 януари ЕК предложи България да бъде извадена безусловно от негативния списък. ЕП го подкрепи през юли миналата година, а на 1 декември Съветът на министрите на правосъдието и вътрешните работи на ЕС взе принципно решение за това. Тъй като министрите нанесоха някои поправки в целия документ, като наложиха например допълнителни условия за отпадането на визите за Румъния, се наложи повторно консултиране на Европейския парламент. Клаус-Хайнер Лене настоява в доклада си за безусловна отмяна и на визите за Румъния, но дори тези поправки да бъдат приети в пленарна зала, те няма да забавят отмяната на визите за България, защото в случая парламентът има само консултативен глас.
Междувременно в началото на февруари ЕК представи и поискания от министрите на правосъдието и вътрешните работи доклад за това доколко България изпълнява съществуващите условия, като затягане на пограничния контрол и гарантиране на сигурността на документите за самоличност, в който се дава положителна оценка на нашата страна. Според добре осведомени източници, твърде възможно е по време на мартенското си заседание Съвета „Правосъдие и Вътрешни работи“ на ЕС да вземе и окончателното си решение за изваждането на България от негативния визов списък.
*****
Европейският парламент потвърди безусловната отмяна на визите за български граждани, гласува за отпадане на допълнителните условия за Румъния
Брюксел, 1 март 2001 г. /Специално за БТА от Зорница Венкова, кор. на БНТ/ Европейският парламент прие днес с мнозинство резолюция, свързана с визовия режим за граждани от страните нечленки на ЕС. Европейският парламент потвърди днес безусловната отмяна на визите за български граждани. Това стана с гласуването без обсъждане на доклада за визовия режим, отнасящ се до граждани на страни нечленки на ЕС, който беше изготвен от германския депутат от Европейската народна партия Клаус-Хайнер Лене. Своята позиция за премахване на визовия режим депутатът изрази още в първия си доклад, приет от Европарламента на 5 юли м.г.
Предложението България да бъде извадена от черния списък е част от новия визов регламент на съюза, изготвянето на който се наложи, след като през 1997 г. 15-те държавни и правителствени ръководители решиха правилата на шенгенското пространство да се разпрострат на територията на целия ЕС. Според добре осведомени източници съществува голяма вероятност на заседанието си по-късно този месец Съветът “Правосъдие и Вътрешни работи” на ЕС да вземе и окончателно решение за изваждането на България от негативния визов списък.
В частта за Румъния в доклада Клаус-Хайнер Лене предложи, а евродепутатите гласуваха да отпаднат допълнителните условия за изваждане на Румъния от негативния списък, както и звездичката срещу името ѝ. На първи декември миналата година Съветът на министрите нанесе някои поправки в предложението на комисията от януари 2000 г. С тях се предвижда изваждането и на Румъния от негативния списък и вписването ѝ в белия, но със звездичка, с която се обяснява под черта, че визите за румънските граждани ще отпаднат, когато страната изпълни определени условия, свързани главно със затягане на граничния контрол и гарантиране на сигурността на документи за самоличност.
Това наложи и повторното консултиране на Европейския парламент, който днес гласува за отпадането на допълнителните условия и звездичката срещу името на Румъния. Това обаче едва ли ще окаже влияние върху решението на Съвета на министрите на правосъдието и вътрешните работи, които се очаква да се занимаят с въпроса по време на заседанието си на 15 и 16 март, защото мнението на парламента има в случая само консултативен характер.
*****
СДС, БСП и ДПС прогнозират, че решението на Съвета на министрите ще бъде положително за България и страната ще бъде извадена окончателно от негативния визов списък
София, 1 март 2001 г. /БТА/ Решението на европейския парламент да препотвърди становището си по визовия въпрос за България беше очаквано, коментираха пред БТА представители на СДС, БСП и ДПС. Те прогнозират, че решението на Съвета на министрите ще бъде положително за България и страната ще бъде извадена окончателно от негативния визов списък.
Както по-рано през деня съобщи БТА, Европейският парламент потвърди днес безусловната отмяна на визите за български граждани. Това стана с гласуването без обсъждане на доклада за визовия режим, отнасящ се до граждани на страни нечленки на ЕС, който беше изготвен от германския депутат от Европейската народна партия Клаус-Хайнер Лене…
Според заместник-председателя на СДС Димитър Абаджиев това решение има важно значение, защото процедурата е открита и се очаква само решението на Съвета на министрите на 15 март. Решението ще бъде много важно и за цялото българско общество и ще означава, че сме част от европейското семейство, добави Абаджиев. Това не е подарък от европейските институции, а е резултат от постигнатото от управлението на България, каза председателят на ПГ на СДС Екатерина Михайлова.
Според лидера на БСП Георги Първанов, след като България има предишното позитивно решение може да стигне и до окончателното падане на визите. Заслугата за това е на цялата нация и на всички политически сили – както на управляващите, така и на опозицията, добави той. Заместник-председателят на ПГ на ОНС Юнал Лютфи прогнозира, че до май българите ще могат да пътуват свободно в шенгенската зона. Колегата му Кемал Еюп смята, че решението на Съвета на министрите ще бъде положително за България, но вероятно ще има определен карантинен период. Заслуга за това имат българското общество, всички политически партии и държавни институции, включително и парламента, каза Юнал Лютфи. Според него никой няма морално право да обяви, че падането на визите е постигнато само благодарение на правителството.
Според министъра на вътрешните работи Емануил Йорданов решението е и оценка за работата на МВР. Когато Съветът на министрите на вътрешните работи и правосъдието на Европейския съюз гласува решението за отпадане на визите за българи през декември миналата година, част от аргументите бяха свързани с граничния контрол и новите документи за самоличност в България, което е оценка за работата на МВР, коментира пред БТА министър Йорданов.
*****
Български интелектуалци коментират гласувания от Европарламента доклад за визите за България
София, 1 март 2001 г. /БТА/ С решението на Европарламента отпада едно унизително състояние за очевидния български интелект, коментира пред БТА проф. Боян Биолчев, ректор на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. По думите му интензивността на контактите на българските учени със западните им колеги по наука вече няма да бъде затруднявана. Ние просто ще можем да участваме пълноценно в цялостния научен организъм на Европа, смята професорът. Според него визите винаги са били обида за българските студенти, които печелят за европейски университети, но трябва да преминават през различни перипетии, за да ги получат.
С падането на визите ние ще станем като нашите западни колеги – както те нямат пречки да идват у нас, така и ние няма да имаме пречки да ходим у тях, смята председателят на Общото събрание на БАН проф. Здравко Стойнов. Така ние ставаме малко повече европейци, което българите отдавна заслужават, защото преди много векове ние сме били европейци, а те са били по-малко европейци от нас, смята проф. Стойнов: Нещата в историята се променят и както виждаме – сега се изравняват. Проф Стойнов каза, че винаги е губил безкрайно много време, за да си уреди пътуванията зад граница. Дори в момента той е изправен пред визови процедури, защото трябва да ходи до Брюксел, за да докладва по това какво България е направила по гл. 17.
Евроинтеграцията не е във визите, а в това ние да доближим социалните си стандарти и социалната защита на населението до европейските, коментира Антонина Желязкова, председател на фондация “Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия”. За мен махането на визите не е новина, за мен би било новина, ако се разрешат социалните проблеми в България, каза г-жа Желязкова. Чувайки новината историкът проф. Андрей Пантев цитира английската максима “Нищо не успява, както успехът”.
*****
Няколко седмици след като Европейският съюз вземе решение за визите Швейцария щe отмени визовия режим за българи
София, 1 март 2001 г. /БТА/ Швейцария може да вземе решение за премахване на визовия режим за българи няколко седмици, след като Европейският съюз се произнесе окончателно по този въпрос. Това каза днес външният министър на Швейцрия Йозеф Дайс, след срещата си с българския външен министър Надежда Михайлова. Йозеф Дайс от днес е на двудневно официално посещение в България. В момента швейцарското правителство обсъжда визовите въпроси, свързани с българите, уточни Йозеф Дайс. Посещението e важен знак за подкрепата, която Швейцария оказва на България, каза Надежда Михайлова. Тя съобщи, че с Дайс са разговаряли за взетото днес решение от Европейския парламент за промяна на визовия регламент на ЕС, което е предпоследният етап от реалното отпадане на визите за български граждани.
Решението потвърждава икономическата и политическа стабилност в България и капацитета, който страната има, за да отговори на европейските изисквания, подчерта българският външен министър. Европейският съюз е важен фактор за просперитета на целия континент, каза Йозеф Дайс. Той определи отношенията между България и Швейцария като отлични. Икономическите връзки, помощта и инвестициите на Швейцария в България са били акцент в разговорите между двамата министри, съобщи министър Михайлова. По думите ѝ Йозеф Дайс е обещал политическа подкрепа за засилване на инвестиционния интерес на швейцарския бизнес. Йозеф Дайс съобщи, че в България може да бъде изпратена делегация, която да проучи по-подробно условията и възможностите за инвестиции. През есента министърът на икономиката на Швейцария заедно с бизнесделегация ще посети България, допълни той. Спогодбите за защита на конкуренцията и за избягване на двойното данъчно облагане, които България и Швейцария са сключили, са много благоприятни за привличане на швейцарски инвеститори, подчерта швейцарският външен министър.
Двамата министри са обсъдили и безвъзмездната помощ на Швейцария в здравеопазването, околната среда, инфраструктурата. Те са изразили становището, че е необходимо конкретизиране на проектите по Пакта за стабилност в Югоизточна Европа, в който Швейцария участва от миналата година. Механизмът “дълг срещу околна среда”, по който Швейцария опрощава 20 на сто от българския дълг срещу инвестиции в околната среда, също е бил обсъждан на срещата, съобщи говорителят на МВнР Радко Влайков.
