Членовете на Българо-украинската индустриална камара са готови да се включат във възстановяването на Украйна след края на войната. Камарата, наред с други браншови организации, вече представи на икономическото министерство в България данни за фирми, които са заявили желание да участват в бъдещи търгове. Това каза в интервю за БТА Лилия Иванова, председател на Българо-украинската индустриална камара.
Камарата ще предоставя информация за бъдещи обяви за обществени поръчки в Украйна не само за своите членове, но и за представители на всички фирми в България, желаещи да се включат в подкрепата на следвоенна Украйна, каза Иванова. Тя бе потърсена от БТА във връзка с предстоящия на 25 април Българо-украински бизнес форум с двустранни срещи, на който една от темите ще бъде възстановяването на Украйна и възможностите, които европейските фондове ще й предоставят за реконструкция на икономиката и инфраструктурата. Българо-украинският бизнес форум ще се проведе както присъствено – в хотел “Хаят Риджънси София”, така и онлайн. За момента имаме заявки за участие във форума от около 25 компании от Украйна, а от българска страна желание са проявили около 30 компании, каза Иванова. Представители на украинската държава ще разяснят възможностите за инвестиции в Украйна, а българските институции ще презентират нашата страна. За участие е поканен служебният премиер Димитър Главчев, както и представители на министерствата на икономиката и индустрията, на иновациите и растежа, на енергетиката. Във форума ще се включат представители на Украинската търговско-промишлена палата и Българската търговско-промишлена палата (БТПП), нашата Камара, каза Иванова.
Членовете на Камарата вече са над 30 и това са предимно компании и организации, работещи в сферата на фармацията, търговията, козметиката, металообработването, адвокатски и консултантски услуги, производство на индустриални масла, разказа председателят на Българо-украинската индустриална камара.
Двустранните икономически отношение между България и Украйна са на задоволително ниво, отбеляза Иванова. Тя съобщи, че за 2023 г. взаимната търговия с Украйна е над 1,9 милиарда щатски долара, което е 1,9 на сто от общия стокообмен на България. Иванова уточни, че тази статистика за стокообмена обхваща само традиционните стоки и услуги. За търговията с оръжие има отделни статистики, с които Камарата не разполага, каза нейният председател. Според Иванова има лек спад в двустранната търговия спрямо 2022 година. “Тя обаче беше с рекордни стойности за последните 10 години по отношение на стокообмена. Това беше в резултат както на увеличените обеми на износа и вноса при някои стоки, така и заради увеличението на цените на част от водещите стоки, като нефтени масла, азотните торове, амоняка. Структурата на стокообмена, не бих казала, че е променена съществено, просто се разменят водещите позиции между първите три групи стоки”, каза председателят на Камарата. Основни водещи стоки в износа от България са отново нефтени масла и масла от битумни материали, минерални и химични торове, медикаменти. При вноса от Украйна са полупродукти от желязо и нелегирани стомани, слънчогледово, шафраново и памучно масло. Това са традиционните продукти, които не бих казала, че са се променили като структура, по-скоро като обеми, изтъкна Лилия Иванова.
По данни на НСИ за първата половина на 2023 г., цитирани от Българската търговско-промишлена палата, в двустранния стокообмен между България и Украйна се отбелязва спад от 14,3 на сто спрямо реализирания през същия период на предходната година. Българският износ за Украйна се е увеличил с 50,6 на сто и е достигнал 537,5 млн. щ. д., а вносът от Украйна в България е възлязъл на 483,5 млн. щ. долара, като регистрира 42 на сто спад спрямо първото полугодие на 2022 г.
Един от основните проблеми пред бизнеса от двете страни е затрудненото преминаване на стоки през ГКПП – Русе. Заради войната на този граничен пункт се увеличи може би четири пъти стокообменът и по тази причина ние настоявахме да се предприемат мерки от властите в България, респективно и от Румъния за облекчаване на трафика, тъй като по данни на превозвачите камионите и тировете чакат между 3 и 5 дни, каза Иванова. Тя съобщи, че са отправени писмени запитвания по този въпрос до министрите на икономиката и индустрията, на транспорта, на вътрешните работи и на финансите, но за момента няма отговор.
Следва пълният текст на интервюто:
Госпожо Иванова, изминаха две години от избора Ви за председател на Българо-украинската индустриална камара. Кои бяха основните акценти в работата на Камарата за този период и кои са по-важните резултати, допринеслия за развитието на двустранните икономически отношения?
– През изминалия период Камарата се насочи към активизиране на дейността чрез много двустранни срещи, онлайн семинари, форуми, организиране на събития и оказване на конкретно съдействия на български и украински фирми. Бих откроила активното участие и на двамата посланици на Украйна в България – на предишния Виталий Москаленко и на новия посланик Олеся Илашчук. С тях проведохме срещи с членове на Камарата в търсене на възможност за решаване на проблеми и казуси на бизнеса. Важно събитие беше провеждането на регионален бизнес форум за възстановяването на Украйна в Русе.
Преди време бяхте споменали, че има интерес от украински компании да изнесат производството си в България заради войната в Украйна. Какво показват сега наблюденията Ви? Има ли такива компании, от кои сектори са и в кои населени места в страната?
– Направиха се опити за изнасяне на производства в България. Например за производството на амарант в областта на хранително-вкусовата промишленост. В България оперират няколко по-сериозни IT компании.
В този смисъл не се сбъднаха очаквания отпреди две години България да се превърне във “втори дом” за украинския бизнес?
– Да, очакваше се голям интерес, но в крайна сметка това са покритите сектори.
Това означава ли, че украинският бизнес предпочита да изнесе производството си в други европейски държави?
– Според мен Украйна се опитва да съхрани производствата си на собствена територия. Но, въпреки всичко, можем да кажем, че има доста компании, които работят в България. В регистрите на Българската търговско-промишлена палата са включени 151 компании, освен това са регистрирани и 1057 търговски представителства. Собствеността на капитала на тези дружества е украинска, а фирмите са регистрирани по нашето законодателство, а секторите са: производство и търговия със зърно и фуражи, селскостопанска продукция, фармацевтични продукти и добавки, туристически услуги и транспорт, козметика, метали, електроуреди. В плановете на Камарата е да отчете тенденциите за последните две години и да стане ясно как е променен броят на компаниите, които оперират в България.
Колко вече са фирмите, които членуват в Камарата? Какви са основните им проблеми?
– Членовете на Камара вече са над 30. Предимно това са компании и организации, работещи в сферата на фармацията, търговията, козметиката, металообработването, адвокатски и консултантски услуги, производство на индустриални масла. Интересите на украинските компании основно са в сферата на хранително-вкусовата промишленост и хранителните добавки, а от българска страна интересите са насочени към търговия със строителни материали. Най-честите проблеми, с които фирмите се сблъскват, са свързани с решаване на спорове около неуредени търговски отношения. Друго, което се очертава като проблем за украинските компании в България, е разкриването на банкови сметки. Поради затегнатите условия във връзка с мерките срещу изпиране на пари банките имат доста високи изисквания, които не са само по отношение на украински компании, а като цяло към регистриране на сметки на чужденци от трети страни в България. Камарата успява да помогне на украинските компании в решаването на тези проблеми, защото при нас членуват доста адвокатски дружества, които успяват да постигнат успехи.
Кои са най-засегнатите сектори заради войната?
– В Украйна един от основните проблеми е свързан с разрушената инфраструктурата, железопътни линии, пострадаха много училища, болници, енергийните мощности са много засегнати. Една трета от енергийната инфраструктура е погинала. И в тази посока възстановяването на Украйна ще изисква помощта на държавите от ЕС. Самата Европейска комисия отделя много фондове, които са насочени към бъдещото възстановяване на Украйна, и това естествено е важно за енергийната сигурност на Общността като цяло.
Камарата планираше да предложи на институциите разработването с участието на бизнеса на непосредствени цели за справяне с последиците от войната в Украйна. На какъв етап е тази идея, моля да дадете повече подробности. Какви са възможностите за подкрепа на членовете на Камарата през европейски инициативи и доколко вече фирмите са се възползвали от тях, от кои сектори?
– Идентифицирахме един основен проблем във връзка с осъществяването на търговския обмен между България и Украйна, а именно преминаването на стоки през ГКПП – Русе – основна сухопътна артерия, свързана с доставки от и за Украйна и осигуряваща транзит на стоки през България. Заради войната на този граничен пункт се увеличи може би четири пъти стокообменът и по тази причина ние настоявахме да се предприемат мерки от властите в България, респективно и от Румъния за облекчаване на трафика, тъй като по данни на превозвачите камионите и тировете чакат между 3 и 5 дни. Отправихме писмени запитвания до отговорните институции – до министрите на икономиката, на транспорта, на финансите и на вътрешните работи. За момента нямаме някакви отговори. Другата инициатива, която беше поета през 2023 г., е за идентифициране на компании, които биха участвали в търгове, организирани от украинската държава в отделни сектори, свързани с възстановяването на последиците от войната. Списъкът беше предоставен на икономическото министерство, но нямаме обратна връзка какво се е случило с тази инициатива.
Колко са компаниите, които са заявили желание да се включат?
– Представили сме информация за членовете на Камарата, но като цяло задачата на Българо-украинската камара е по-скоро да е проводник на информация за организирането на бъдещи търгове, която ще е насочена към всички компании, които биха се обърнали към нас, а не само към нашите членове.
Какво показват последните данни за стокообмена между двете страни и кои са водещите позиции? Каква е трансформацията по стокови групи за тази година спрямо предходната?
– Двустранните икономически отношения между България и Украйна са на задоволително ниво. За 2023 г. взаимната търговия с Украйна е над 1,9 милиарда щатски долара, което е 1,9 на сто от общия стокообмен на България. Бих казала, че има спад спрямо 2022 година, но пък тя беше с рекордни стойности за последните 10 години по отношение на стокообмена. Това беше в резултат както на увеличените обеми на износа и вноса при някои стоки, така и заради увеличението на цените на част от водещите стоки, като нефтени масла, азотните торове, амоняка. Структурата на стокообмена не бих казала, че е променена съществено, просто се разменят водещите позиции между първите три групи стоки. Основни водещи стоки в износа от България са отново нефтени масла и масла от битумни материали, минерални и химични торове, медикаменти. При вноса от Украйна са характерни полупродукти от желязо и нелегирани стомани, слънчогледово, шафраново и памучно масло. Това са традиционните продукти, които не бих казала, че са се променили като структура, по-скоро като обеми.
Какъв е делът на износа на отбранителна промишленост от България в тези 1,9 милиарда долара?
– Тази статистика за стокообмена обхваща само традиционните стоки и услуги. За търговията с оръжие има отделни статистики, с които Камарата не разполага.
Какво показват данните за двустранните инвестиции?
– По данни на БНБ сумарните преки чуждестранни инвестиции от Украйна в България към 2023 г. са 322,3 млн. евро.
Кои са следващите задачи в работата на Камарата?
– Предстояща и непосредствена задача е организирането на Българо-украински бизнес форум. Той ще бъде на 25 април. Ще бъде в хибриден формат. За момента имаме заявки от около 25 компании, които ще участват. На този етап е трудно да се каже колко от тях ще присъстват на форума от украинска страна, защото при тях пътуванията са доста ограничени, доста от представителите на фирмите са мъже и напускането им от страната изисква специални разрешения. От българска страна желание за участие във форума са заявили около 30 компании. Предвиждаме да представим инвестиционния климат в двете държави. Представители на украинската държава ще разяснят възможностите за инвестиции в Украйна, а българските институции ще презентират възможностите за инвестиции у нас. От миналата година се опитваме да направим този бизнес форум, но поради разбираеми причини на няколко пъти се отлагаше. За участие отправяме покани към служебния премиер Димитър Главчев, към представители на министерствата на икономиката и индустрия и на иновациите и растежа, на енергетиката. Във форума ще се включат представители на украински институции, на Украинската търговско-промишлена палата и БТПП, на нашата Камара.
