НАСА забранява връзките между колеги в една мисия, но е имало двойка, крила 2 г. отношенията си и успяла да лети заедно. Отричат да са имали физическа близост
Националната агенция за космически изследвания на САЩ (НАСА) не само забранява секса по време на мисии, но дори не коментира възможна ли е физическа близост. Причините са няколко. От една страна, Aгенцията иска астронавтите да се концентрират върху работата си. От друга, намесата на човешки отношения може да създаде напрежение, а в тясното пространство на Международната космическа станция (МКС) е трудно да се тушира. Не на последно място, двойката няма къде да се уедини освен във въздушния шлюз, но всички ще знаят защо са там.
В условията на безтегловност най-трудно е двама партньори да останат в тясна близост
Според третия закон на Нютон всяко действие на единия би предизвикало равно противодействие в обратната посока, ако няма помощни средства.
Търсейки решение за интимност в Космоса, учените казват, че ние не осъзнаваме колко много зависи сексът от гравитацията. Вече са предложени няколко находчиви идеи. Например да се залепят с велкро, за да не се реят из кабината. Това е начинът, по който астронавтите спят. Целите стени на космическата станция са опасани с тази прилепваща материя. Подобен вариант е измислен и демонстриран от писателката фантаст Вана Мари Бонта. Тя изобретява двоен костюм. Облеклото е тествано в документален филм на канала “Хистъри”. Главни герои са Бонта и съпругът ѝ. Всеки облича своята дреха, закрепват се един за друг с ленти с велкро и се “закотвят” към повърхността. Костюмът е оборудван с различни колани, за да бъдат мобилни вътре в него.
Има и още едно предложение – хората да се поучат от опита на делфините в океана. При тях трети морски бозайник държи другите два прикрепени един към друг при чифтосване, за да не отплуват в противоположни посоки.
Освен проблем с физическата близост в условия на безтегловност може да възникнат и други неудобства. Като например да са плувнали в пот, която няма как да се попие от чаршафите или матрака като на Земята. Без движение на въздуха в космическия кораб астронавтите се потят повече от обикновено. Важно е да се намери решение и как течностите, които се отделят и се реят, да не попаднат в електрониката и да я повредят. Нещо, което веднъж вече се е случвало на МКС, но, за щастие, без последици. Успели са да попият влагата.
Всичко, свързано с интимността, е тема табу за НАСА. Според американски пилоти
руснаците са по-толерантни и дават на космонавтите филми за възрастни
Откъслечни реплики на астронавти само загатват за сексуалната функция в орбита.
Никой не си е признал, но спекулации за полов акт се разпространяват, и то от години. Има една-единствена двойка съпрузи, които са летели заедно като част от един и същи проект. Заради забраните на НАСА за връзки между колеги в обща мисия те са криели дълго време близостта си. Разкрили са я, когато вече не е имало време да бъдат подготвени други астронавти на тяхно място. Джен Дейвис и Марк Лий се запознават през 1989 г., женят се през 1991 г. и излитат година по-късно. След завръщането си пазят ревниво личното си пространство и отричат да са имали физически контакт в Космоса.
Има още един подобен случай, за който много се говори – за рускинята Светлана Савицкая. Тя е изпратена като част от екипа на космическия кораб “Съюз Т-7” през 1982 г. Прекарва 8 дни в орбиталната станция “Салют 7”. Преди нея работа вече са започнали двама колеги мъже. Полетът е бил планиран с цел сексуална среща, пише по този повод германският астронавт Улрих Валтер, позовавайки се на ръководителя на програмата Олег Георгиевич Газенко. Руските космически власти отричат това.
“Няма официални или неофициални доказателства, че е имало полов акт или сексуални експерименти в Космоса”, казва пред агенция “Интерфакс” Валери Богомолов, заместник-директор на Института по биомедицински проблеми в Москва. – Поне в историята на руското или съветското изследване на Космоса това със сигурност не е било така.”
Непотвърдени слухове за интимност се носят и за Валерий Поляков, който прекара 14 месеца в орбита (между януари 1994-та и март 1995-а), и колежката му Елена Кондакова, която се присъединява към екипа на космическата станция “Мир” през октомври 1994 г. Вероятно тези истории са били подхранвани от дневниците на космонавта, който пише:
“Мъжете мислят за тези неща”
Никак не е учудващо при ограниченията в контактите, които могат да поддържат обитаващите космическата станция, че се говори не само за сексуални, но и за романтични връзки. Има дори уволнени от НАСА астронавти след любовна история.
Уилям Офелайн, пилотирал космическата совалка STS-116 през 2006 г., започва връзка с колежката си Лиза Новак, докато и двамата са семейни и тренират в НАСА през 1998 г. 7 години по-късно той се развежда, но продължава старата афера.
Започва и нова – с капитана от Военновъздушните сили на САЩ Колийн Шипман. Именно на нея пише любовни имейли, докато е в безтегловност на мисията си в Международната космическа станция. Месец по-късно прекратява отношенията с Лиза Новак, но тя не се примирява. Излизат информации, че се е опитала да нападне Колийн на международното летище в Орландо, Флорида. По време на съдебното дело признава само за кражба с взлом в кола.
Цялото това действие не се развива в Космоса, макар и двама от замесените да са астронавти. Но колкото повече хора летят извън орбита, толкова по-належащо е да се изследва и как би се случил сексуалният акт там. Компанията на британския милиардер Ричард Брансън “Върджън Галактик” вече проведе първия туристически полет миналата година. Желаещите
прекараха само 90 минути в орбита
Преди това “Блу Ориджин” на милиардера Джеф Безос и собственик на “Амазон” няколко пъти изстрелва пътници в орбита. “Спейс Екс” на друг свръхбогат човек – Илон Мъск, също отправя желаещи да се усетят в безтегловност. А човечеството планира и полети до Марс.
Повече внимание се отделя и върху въпроса дали и как може да се случи бременност по естествен път в орбита. Смята се, че плодът вероятно ще има дефекти заради силната радиация, на която са изложени живите организми в Космоса.
Не е ясно и как без гравитация майката може да избута бебето, когато дойде моментът да ражда. А така също нейните кости ще отслабнат и тазът може да се счупи. Затова е много вероятно да се прибягва до секцио, но също е несигурно как то може да се осъществи без земно притегляне. Що се отнася до бебетата, ако изобщо има как да бъдат родени в Космоса, специалистите твърдят, че кожата им ще бъде по-тъмна, защото горе защитата от вредните космически въздействия и радиация е по-слаба.
Хора може и да не са опитвали да заченат, но учените са правили проучвания с мишки. Установили са, че микрогравитацията не е повлияла върху способността на оплодената яйцеклетка да се закрепи за матката, но е била с увреждания. Животните са преживели значителен стрес и сериозна турбуленция, така че не са успели да създадат потомство.
Още през 1979 г. руски учени са изстреляли сателит с плъхове с идеята да проверят дали могат да дадат потомство. Пътували 18 дни. Само две от женските забременели, но много бързо абортирали. Изследователите предполагат, че е възможно да са имали толкова ниски нива на естроген, който е важен при задържането на плода и за сексуалното желание, че
дори не са се интересували от чифтосване
Ефектът продължава за кратко и при завръщане на Земята. След това гравитацията възвръща нормалните нива на хормоните.
Китайците планират да проведат експеримент за чифтосване на маймуни в Космоса, за да проверят какво се случва и при бозайниците. Все още обаче те не са изпратени в орбита.
Британският учен Адам Уоткинс смята, че никой наистина не знае дали жена може да забременее в условия на микрогравитация, защото не е сигурно, че валидното за опитните животни ще бъде валидно и за хората.
Другият проблем е, че мускулите и костите на бебетата укрепват в утробата на майката благодарение на съпротивлението на гравитацията. Липсата на притегляне предизвиква опасения дали зародишът ще бъде добре развит в това отношение. Да не говорим за мозъка, който пък ще е подложен на силна радиация.
Повърхността на Марс, към която се стреми човечеството,
има притегляне около 38% от земното. Но все още учените не знаят дали това е достатъчно, за да позволи на хората там нормални сексуални функции и забременяване. Всичко това е тема, която предстои тепърва да се изяснява. Хората нямат граници в стремежа си да завладеят Космоса и дори да построят градове там, което означава, че ще трябва да проучат и начините за интимност и възпроизводство.
