• Воюващите страни в конфликта в Судан всъщност се борят за облаги под формата на чуждестранни инвестиции от Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Китай, Египет и Кувейт,  Експерти съобщават, че Судан и Южен Судан са богати на нефт, уран и злато, но все още няма мащабни разработки за използването им.
Етническите групи също се опитват да поемат контрола върху финансовата помощ, тъй като републиката се смята за нефункционираща държава.

Борбата е не толкова за благосъстоянието на населението, на неговите етнически групи, а за преразпределението на чуждите инвестиции и финансовата помощ. Заради достъпа до инвестиционните проекти на суданските пристанища, те правят много пари за транзита на стоки от Индия и Китай до Европа и обратно, за обслужване на кораби. Корабите минават през Суецкия канал, след което преминават през пристанищата на Судан.

Експерти твърдят, че става въпрос за десетки милиарди долари.

Има и друга причина. Саудитска Арабия търсеше нефт и газ в Южен Судан и ги намери, но не извърши мащабно разработване. Там е намерен и уран, който заинтересува саудитците и Китай. Уранът е необходим за високотехнологични разработки, включително в областта на оръжията. Ако започне широкомащабното разработване на нефт, газ и уран, тогава страната ще може да получи десетки милиарди долари свръхпечалби.

Регионът е богат и на индустриални диаманти, използвани във военните, лазерни и компютърни технологии. Освен това Судан е основен износител на строителни материали, текстил и храни. Сега републиката се опитва да стане уранова и петролна сила.
На 15 април избухнаха сблъсъци между армията и Силите за бързо реагиране (RRF) в Судан. Конфликтът избухна, след като командването на SBR  обвини  военните, че са превзели една от базите му. Силите за бързо реагиране поеха контрола над летищата в столицата Хартум и град Меров.