Това заглавие може да обърка някого, но то абсолютно отговаря на истината. „В спора се ражда истината”, обаче твърдели старите римляни, а преди тях – в древна Гърция Сократ изпитвал събеседниците в дълги диалози – в опит да стигне до истината. Заниманието на Сократ никак не било безобидно, тъй като в крайна сметка му коствало живота. Малко хора може би знаят историята на тази сентенция, но в разговорите често я повтаряме…, ей така, за самочувствие. Не, че стигаме до истината в споровете, но просто си мислим, че това е правилното. Разбира се, има различни хора – едни обичат да спорят и то пламенно, изтъквайки толкова факти, че пред тях никакъв друг аргумент не може да устои. Други пък не обичат да спорят, за да не обидят някого, защитавайки позицията си. Различни хора, различна чувствителност. Трети пък никога не влизат в спор, защото си имат отговор за себе си. И никой не може да го обори. Какво излиза – че не всички обичаме да спорим, независимо от причините. Дори има такива хора, на които споровете им доскучават.
И все пак – как да стигнем до истината или до правилния отговор на възникналите въпроси. Ето това е основното, за което се водят споровете. А има ли друг начин да се стигне до отговор на определен въпрос, без да спорим. Например, ако зададем въпроса – има ли живот след смъртта, или имаме ли душа и колко тежи тя? Имаме ли съдба, или всичко зависи от нас? Какво е бъдещето ни? От какво зависи то и т.н., и т.н. Какъв отговор на тези въпроси може да получим, водейки обичайните спорове?
В ежедневието ни ние много често – съзнателно или несъзнателно се включваме в спорове или дебати и дори в конфликтни ситуации. И какво, стигаме ли до истината след споровете? Обикновено не! А какво означава истина? Нещо, в което съм убеден, че е така! Но това е моята истина, а в действителност такава ли е тя? И ето тук стигаме до науката Кабала, където споровете са напълно неприемливи. Не може да има никакви спорове, защото истината трябва да дойде до нас от следващото ниво на познание – над нашата егоистична същност. Няма какво да търсим в себе си. Човешката история вече ясно ни показа това: не можем да изкопаем от себе си никаква истина на нивото на нашия егоизъм.
А какво означава следващото ниво на познание? Това е друг начин на взаимодействие, без спорове и търсене на противоположни аргументи, а при спокойно изслушване и най-важното – възприемане на казаното от другия, без прекъсване и реакция, че това не е така. Това обаче не е никак лесно, предвид нашата егоистична същност, която във всеки момент е готова да изригне.
Защо твърдението, че в спора се ражда истината, е абсолютно погрешно? Как в спора да се роди истината, при положение, че всички сме егоисти, всички мислим погрешно. Например, при спор на няколко човека, да речем десет, които по своята природа са егоисти, ще се получат десет егоистични отговора. Какво означава това? Самият спор, в повечето случаи, задълбочава различията и от спор може да стигнем до конфликт. За това хората трябва да разберат по какъв начин, в своите ограничени възможности, могат реално да достигнат до отговор на въпроси, които ги вълнуват. Природата винаги търси равновесие, а в спора такова равновесие не се получава.
Науката Кабала използва не спора, а семинара за достигане на общо решение. Сигурен съм, че ще има хора, които ще реагират и ще попитат, а как работи това? И с какво това ще ми помогне в ежедневието? Много просто. Сядаме в кръг и започваме разговор. По време на разговора спазваме няколко елементарни правила: не спорим, не прекъсваме, не опровергаваме събеседниците, а само добавяме. В кръга всички са равни, няма по-важни и по-малко важни, ние всички трябва да се усещаме като участници в общото действие, търсейки общ резултат. Този практически метод може да се ползва във всяко предприятие, фирма или колектив за вземане на правилни решения или за подобряване на взаимодействията между хората.
Наистина, това е едно много просто упражнение, което ни дава усещането на цялостност. За разлика от спора, където сме напрегнати в нашата егоистична същност, търсейки аргумент, как да оборим събеседника си. А при семинара всичко се случва много естествено. Може би сте забелязали, че когато говорим, още повече когато спорим, рядко чуваме аргументите на другия. Просто всеки си говори! Изненадващото е, че при семинара и при спазване на тези елементарни правила се създава такава чувствителна среда, която е готова да помогне и подкрепи, определена ситуация, създаваща усешането за интегралност. Това, което ни съединява, носи комфорт и позитив, който още не сме изпитвали. Съвместните усилия ни издигат над различията, разногласията, естественото отхвърляне и генерират между нас нещо много по-голямо, качествено по-високо ниво, отколкото сумата на нашите способности..
Една от най-известните кабалистични книги – книгата Зоар, е написана на принципа на кръга и семинара. Написана от 10 кабалисти в една малка пещера – Идра Раба в Израел, закътана в горите на гр. Цфат в Израел, в подножието на планината Мирон. Тя говори за нас – за миналото, за настоящето, за бъдещето, за всичко, което се случва с нас. И е написана от тези велики кабалисти не чрез спорове, а чрез връзката им над егоистичните взаимоотношения.
Разбира се, че ще има хора, които ще реагират скептично на написаното, защото тези форми на кръга, семинара и целенасоченото обсъждане не могат да се случат в забързаното ни ежедневие. Но все от някъде трябва да се започне. Например, да приемем, че всички хора са различни по характер, темперамент, ум, интелект, образование и т.н., и т.н. Какво можем да направим, за да ги променим според нашата представа? Нищо! Просто да ги приемем такива каквито са. Така ги е създала Природата, така са възпитани, в такава среда са попаднали, такава е генетичната им обремененост.
Защо казваме, че в този период на нашето съществуване се разкрива науката Кабала? Защото в днешно време хората все повече си задават въпроси за съществуването ни, за това какво ще се случи с нас в близко и далечно бъдеще? Как да живеем нормално и от спорове да не достигаме до конфликти и дори войни. Да се чувстваме добре, но не за сметка на другия. Да се чувстваме щастливи, но не да чакаме някой от вън да ни внесе щастието. Да отглеждаме децата си в мир и разбирателство. Това обаче няма да стане чрез спорове и дебати и търсене на това – кой крив кой прав, а чрез любов, отдаване и взаимоотношения на по-високо от егоистичното ниво.

Георги ГРАДИНАРОВ

  1. ДОБРУДЖАНЦИ
  2. ВИЖДАМ ТЕ КАТ – БЪЛГАРИЯ
  3. МУЗИКА ЗА ДУШАТА – ВАШИТЕ ЛЮБИМИ ПЕСНИ И МЕЛОДИИ
  4. БЪЛГАРИТЕ
  5. РИБОЛОВ
  6. ГЮВЕЧ
  7. БЪЛГАРИЯ-ТУРЦИЯ BULGARIA-TURCIA
  8. България – Китай 中国保加利
  9. ВСИЧКО НАКУП В PINTEREST
Коментирай