дом Акценти ЧЕРНИТЕ РЕКОРДИ НА СЕДМИЦАТА

ЧЕРНИТЕ РЕКОРДИ НА СЕДМИЦАТА

13.07.2020

1571

Свикнали сме през горещите дни на юли да се наслаждаваме на черни рекорди. Най-вече коя к…ца, сега определяща се като обществена личност в социалните мрежи, колко е почерняла на плажа. На плажа в Дубай, Санторини, Хаваите, а защо не и на пясъка в затворените за обикновените български момичета луксозни клубни хотели. То голи цици, страстни бедра, голи пъпове, впити бански в изпъкнали дупета… И, разбира се, кратки интервюта, заради последните т. нар. обществено значими клюки.

Българският принос към решаването на демографската катастрофа…

Такъв е животът!

Изминалата седмица обаче гръмна с поне три черни рекорда за 2020 година.

На 9 юли бяха регистрирани с коронавирус 330 души. Заваляха коментари от „Къде се изпокриха спасителите на нацията?“ до „Лошата самодисциплина на тулупите /разбирай част от народа/ ще срине отлично организираната ни здравна система!“ Откъдето и да я погледнеш, ситуацията с Covid-19 в България става все по-лоша. Влязохме в черни списъци, излязохме от устите, които ни хвалеха, че ние най-добре в Европа се справяме с невидимата смъртна заплаха. Имаше и такива: „Правителството се зарази с коронавирус и трябва да излезе в карантина“.

Социалните мрежи заприличаха на дигитална паяжина, в която всеки може да бъде оплетен и изсмукван от паяците на намерили поле за изява. Разбира се, и на интелигентни хора със собствено мнение, което мнозина не искат и да чуят, защото не съвпада с тяхното.

Такъв е животът!

Не дай, Боже, да завалят още по жестоки рекорди с Covid-19, каквито предвиждат капацитети, които още в началото на пандемията ни поръчаха камиони с ковчези… Някои от тях се изживяваха дори като сигурни кандидати за президенти на републиката.

Има европейски средства за борбата с Covid-19, трябва да ги усвоим – къде с ковчези, къде с всекидневни реклами по телевизиите с колко пръста да си мием ръцете и в кои дупки да не си вкарваме пръстите…

Такъв е животът!

Сполетя ни е черният рекорд, какъвто се оказва, че не познават страните от Европейския т. нар. съюз. Войната на живот и смърт между президент от една страна, а от друга – премиер и главен прокурор. Тъжна картинка… Трагична комедия… Същинска месомелачка за кадри, идеи, инвестиции, добро бъдеще за пенсионери и млади хора… Баща ми, бай Дяко, би нарекъл всичко това пълен упадък на партии и държава. Убеден съм, че би нарекъл достигнатото през последните 30 години невъзвратим упадък на народ, с който са се съобразявали векове наред всички европейски народи, дори и велики азиатски пълководци. Уви, всичко това е вече история, която дори не изучават децата в училищата.

Такъв е животът!

Чакаме пак чия страна ще вземат посолствата на великите държави. Впрочем, такова е било цялото ни съществуване от възраждането на Третата българска държава на 3 март 1878 година до днес – 13 юли 2020 година. Цели 142 години. Бог да ни е на помощ и през следващите 142 години! Впрочем Бог е казал /така и не намерих къде точно в Библията/: „Направи нещо, че да знам с какво и как да ти помогна!“ Нещо като оня прословут изказ: „Боже, помогни ми да спечеля от тотото милиони!“ и съответният отговор на всевишния: „Как да ти помогна, поне да беше пуснал и един тото-фиш!“

Такъв е животът!

Сега се оглеждаме и ослушваме какво ще кажат американският посланик в България Херо Мустафа и айсбергът от комисари на Европейския съюз. За да тръгнем по правилния път на развитие на народ и държава. В момент, когато не един и двама мъдри хора твърдят, че не са останали нито народ, нито държава.

Такъв е животът!

И като капак дойди третият черен рекорд след неделната катастрофа на АМ „Хемус“ с шест жертви и мнозина ранени, когато турски ТИР, по една или друга причина, смаза няколко автомобила. И катастрофата ни накара да се замислим защо бе отменена практиката в почивните дни, особено в горещините и пиковете часове на движение, по пътищата да не се допуска движение на тежкотоварни автомобили. Които не така стриктно се контролират за спазване на скорост и почивки на шофьорите.

Такъв е животът!

Дано идващите дни ни зарадват с бели рекорди! Хайде, да не са рекорди, но да са хубави събития и новини, от които на мнозинството българи да им стане по-светло на душите, а животът – по-поносим!

Надеждата умира последна.

Такъв е животът!

Димитър ДУКОВ