На великотърновска сцена се състоя световната премиера на операта „Хората на Борг“ на австрийския композитор Хелмут Нойман. Постановката е дело на международен екип начело с диригента маестра Бистра Диляноф, която от години живее и работи в Австрия. Режисьор на продукцията е Боян Иванов, а сценограф – Моника Борисова. В спектакъла участват солистите Дмитрий Каплински, Апостол Миленков, Марта Фридриксдотир, Тереза Бракалова, Дари Бракалова, Светлана Иванова, Женю Джао, Джао Ксиао заедно с оркестъра и хора на Великотърновския театър.
Проф. д-р Хелмут Нойман е австрийски композитор, музикален педагог и виолончелист. Той живее и работи в Исландия в периода 1959-1964 г. и остава силно свързан с нейната култура.
Минути преди началото на премиерата в интервю за БТА композиторът Хелмут Нойман не скри вълнението си от първото представяне на операта пред публиката. Операта „Хората на Борг“ е написана през 1981 година в специфичната 12-тоновата музикална система.
Това е първото изпълнение на операта „Хората на Борг“ в света, тук, на сцената на Музикално-драматичния театър „Константин Кисимов“ във Велико Търново, каза Хелмут Нойман. Той допълни, че не гостува за първи път в България. През 2009 година бях в София, там записах два музикални диска заедно с Бистра Диляноф. След това изнесох лекции в Консерваторията и бях впечатлен от София и много вдъхновен, разказа той.
Когато д-р Александър Александров, председател на австрийското дружество за култура „Лилавия лебед“, ми даде идеята да представим операта във Велико Търново, приех, и сега виждам, че това е една добра сцена, с един добър оркестър и хор, и аз съм щастлив и въодушевен, каза композиторът.
„Във Велико Търново се чувствам като у дома си. Клостернойбург в Долна Австрия е градът, където живея, също старинен град, изглеждащ почти по същия начин като Велико Търново, което ме кара да се чувствам уютно тук“, посочи Нойман.
Автор на либретото е Оскар Вилнер, който работи по едноименната тетралогия на най-известния исландски писател Гунар Гунарсон. Между Първата и Втората Световна война той е най-издаваният писател в немскогорящия свят. Неговото творчество обръща внимание върху неравенството в обществото, разказва за разликите между богатите и бедните, за отношенията вътре в семействата, за моралния аспект на тези отношения. Голямата тема, която той разглежда, е за разногласията във фамилиите за наследството. Това е една вечна тема според композитора.
На въпрос дали този проблем е актуален и днес и кое е днешното наследство, което създава най-големите конфликти в общочовешки план, Хелмут Нойман отговори, че на първо място е стремежът към власт и пари. На второ място са конфликтите, предизвикани с икономически средства и не на последно място – проблемът с възпитанието на следващите поколения.
Дали изкуството може да излекува конфликта? Изкуството възприема заобикалящия ни свят, сублимира го и го трансформира в по-висши духовни светове, така че – да, това е лекарство за душата, подчерта Нойман.
Преди да пристигне във Велико Търново, композиторът е завършил голям клавирен концерт за пиано, озаглавен „Помнете Бетовен – 250 години от рождението му“. След тези няколко дни във Велико Търново съм вдъхновен и искам да напиша една мелодия за хората от Велико Търново, които стоят на моста и ловят риба, разказа за бъдещите си творчески планове композиторът.
Историята ще е за един рибар, който вместо да улови голяма риба, хваща два гумени ботуша. На този сюжет той е бил свидетел в Исландия, когато неговият син вместо риби хваща други неща, плуващи във водата, но накрая най-големият му улов са 12 исландки. Това е една истинска история, която ще залегне в музиката, допълни композитора. На левия бряг на реката е самотният рибар, а от другата страна – 12 жени, които също ловят риба, но безуспешно. Най-смелата рибарка се престрашава да отиде на другия бряг на реката и така възниква едно познанство.
Мисля да нарека тази пиеса с името „Рибари на моста в Търново“, каза Нойман и допълни, че това ще бъде едно поредно доказателство за преплитането на културите чрез изкуството.
При огромен интерес се състоя световната премиера във Велико Търново. Всички места в театралния салон бяха изпълнени, имаше и правостоящи зрители.
В началото на спектакъла директорът на Великотърновския театър Васил Вълчев благодари на целия екип за оказаното доверие и връчи на Хелмут Нойман юбилейния знак на МДТ “Константин Кисимов“.
В своето приветствие заместник-кметът на общината Нейко Генчев каза, че връзките между България и Австрия са дългогодишни и дълбоки и припомни, че Виена е градът, където през Възраждането се печатат първите български книги и до 1878 година те са 334. Той допълни, че роденият във Виена княз Фердинанд успява да превърне България в една от най-бързо напредващите европейски държави, а за облика на София и на други градове в следосвобожденска България принос имат австрийските архитекти. В австрийската столица догодина българското студентско дружество и културно-просветната организация „Св. Кирил и Методий“ ще навършат 80 години от създаването си. Във Виена – световната столица на класическата музика, са творили големи български музиканти като Димитър Узунов, Тодор Мазаров, Гена Димитрова, а днес и Красимира Стоянова, родена във Велико Търново, но с начало на световната си певческа кариера, започнало във Виенската държавна опера, посочи Нейко Генчев.
Музикалното събитие във Велико Търново беше организирано от Австрийско-българското дружество, Община Велико Търново, Сдружение за култура „Лилавият лебед“ във Виена, Международно дружество „Елиас Канети“ в Русе и Музикално-драматичния театър в старата столица, под почетния патронаж на Андреа Икич-Бьом, посланик на Република Австрия у нас. Представлението беше подарък за великотърновската публика по случай празника на града – 22 март.
