• Директорът на Световната здравна организация Тедрос Аданом Гебрейесус отбеляза, че ситуациите, предизвикващи най-голяма загриженост, са Бурунди, Камерун, Демократична република Конго, Етиопия, Танзания, Судан, Сирия и Зимбабве

ЖЕНЕВА, 20 октомври. /ТАСС/. Тази година са докладвани епидемии от холера в най-малко 31 страни, излагайки около 1 милиард души на риск от заболяване по света. Тези данни представи в реч пред представители на дипломатически мисии в Женева генералният директор на Световната здравна организация (СЗО) Тедрос Аданом Гебрейесус.

„Отдавна трябваше да победим тази болест, но всъщност тя се разраства“, каза ръководителят на СЗО. Той подчерта, че броят на съобщенията за холера през 2022 г. се е удвоил в сравнение с 2021 г. и „тази година ще бъде още по-лоша“. Гебрейесус каза, че „най-малко 31 щата са имали огнища на холера през 2023 г.“ и че „един милиард души са изложени на риск“.

„Огнищата, предизвикващи най-голяма загриженост сега, са в Бурунди, Камерун, Демократична република Конго, Етиопия, Танзания, Судан, Сирия и Зимбабве“, продължи изпълнителният директор. В Южна Африка е „постигнат значителен напредък“ в контрола на болестта, но „дъждовният сезон увеличава риска от сериозни огнища“.

„Особено тревожно е, че страните, които изкорениха холерата преди много години, са изправени пред завръщане на тази болест тази година“, каза Гебрейесус. Той също така обърна внимание на „сериозен недостиг на жизненоважни доставки, включително перорална ваксина срещу холера“. Ръководителят на СЗО призова световната общност да откликне на призива за 160 милиона долара за борба с холерата. „Време е да действаме по този призив, за да избегнем ненужни смъртни случаи“, заключи той.

Според бюлетин на СЗО, публикуван в началото на октомври в Женева, броят на случаите на инфекция с холера е надхвърлил 582 хиляди от началото на годината, а повече от 4,5 хиляди души са починали. Холерата е особено опасно инфекциозно заболяване, причинено от Vibrio cholerae. Това се случва, когато патогенът навлезе в тялото със замърсена храна или вода.

  • През 1817 г. обхваща и Европа, а оттам се разпространява към останалите континенти. Тази вълна на заболяването е наречена Първа холерна пандемия. След тази възникват още шест холерни пандемии. Човечеството е подложено на седмата холерна пандемия, която продължава от 1961 г. до днес и е обхванала много страни на Азия, Африка, Европа и Латинска Америка. Същата е причинена от холерния вибрион El Tor. Останалите холерни пандемии са както следва:
  • 1829 – 1851 г. – Втора холерна пандемия. Пандемията започва от поречието на Ганг, преминава на север към Китай, през Урал навлиза в Европа, а от Лондон преминава в Новия свят.
  • 1852 – 1860 г., – Трета холерна пандемия. Тя поразява основно населението на Русия.
  • 1863 – 1875 г. – Четвърта холерна пандемия. Заболяването започва от Бенгалия. Оттук мюсюлмански поклонници го пренасят към Мека.
  • 1881 – 1896 г. – Пета холерна пандемия. Заболяването отново тръгва от Индия към Европа. Интересен факт, е че през тази пандемия заболява и папа Лъв XIII. Излекуван е в болница в Рим.
  • 1899 – 1923 г. – Шеста холерна пандемия. Заболяването първоначално поразява 800 000 души в Индия. Разпространява се към Близкия изток и Северна Африка. Оттам преминава в Източна Европа. Представлява сериозен бич по време на Балканските войни и Първата световна война.