През 1705 г. английският астроном Едмънд Халей (1656-1742) прилага теориите на Исак Нютон за гравитацията и движенията на планетите, за да изчисли орбитите на няколко комети.
Неговите изчисления показват, че кометите, наблюдавани през 1531, 1607 и 1682 г., имат много сходни орбити. Стига до извода, че всъщност това е една и съща комета и прогнозира, че кометата ще се върне през 1758 г. Прогнозата му се оказва вярна и кометата е кръстена на негово име.
Орбиталният период на Халеевата комета е средно 75-76 земни години. Размерите ѝ са около 15 километра на 8 километра. Това е един от най-тъмните или най-малко отразяващи обекти в Слънчевата система, тъй като отразява само 3% от светлината, която пада върху нея.
Последната поява на Халеевата комета е през 1986 г. Това е и първия път, когато учени успяват да я изследват. Към нея са насочени пет космически сонди – от СССР, Япония и Европейската общност. В програмата за изследване на Халеевата комета се включва и България чрез обсерваторията на връх Рожен.
Ето какво откриваме в бюлетин „Международна информация“ на БТА за изследванията на Халеевата комета при появата ѝ през 1986 г.:
Изключителен успех за международния космически експеримент „Вега”
Първо в историята на човечеството пряко изследване на Халеевата комета
Москва, 6 март 1986 г. /кор. на БТА Хубен Хубенов/ Съветската автоматична станция „Вега-1“, чийто полет протича в рамките на многоцелевия международен проект „Венера-Халеевата комета“, успешно изпълни програмата за изследване на кометата. Това е още едно изключително постижение на съветската и на световната наука и техника, ярко доказателство за това колко плодотворно може да бъде международното сътрудничество в мирното овладяване на космическото пространство. Няма съмнение, че резултатите от този уникален експеримент значително ще разширят знанията ни за произхода и еволюцията на Слънчевата система като цяло и по-специално за произхода и еволюцията на Земята.
Днес сутринта автоматичната станция „Вега-1“ премина през газово-праховата обвивка на кометата на около 9000 км от нейното ядро и за първи път го изследва пряко с помощта на цял комплекс научна апаратура, създадена от учени и специалисти от СССР, Австрия, България, ГДР, Полша, Унгария, Франция, ФРГ и Чехословакия, съобщи на пресконференция в Москва техническият ръководител на проекта „Вега“, член-кореспондентът на Академията на науките на СССР Вячеслав Ковтуненко. За първи път в историята на човечеството бяха получени цветни изображения в едър план на ядрото на кометата, на които то е с диаметър около четири километра. Измерени бяха температурата и други физико-химически характеристики на кометата. Направен бе анализ на химическия състав на газовите и праховите вещества в кометата, изследвани бяха електромагнитните полета около нея и някои физически процеси в обвивката на кометата. Първите резултати от всички анализи ще бъдат готови в началото на идната седмица.
Първите телевизионни снимки на кометата от „Вега-1“ бяха получени на 4 март от разстояние около 14 милиона км, изтъкна Вячеслав Ковтуненко. Тогава започнаха и първите изследвания, които продължиха вчера вече на разстояние от около 7 милиона км. Днес при преминаването на „Вега-1“ край ядрото на кометата с относителна скорост около 80 км в секунда се състоя тричасов сеанс от научни измервания и снимки. На Земята бяха предадени над 500 телевизионни снимки, снети през различни светлинни филтри, което позволи да се получат цветни изображения на кометата и на нейното ядро.
Според данните на телеметричната информация след преминаването през газово-праховата обвивка на кометата бордовите системи на автоматичната междупланетна станция „Вега-1“ са запазили работоспособността си и функционират нормално. Заключителните сеанси от изследването на кометата с „Вега-1“ ще се осъществяват на 7 и на 8 март.
Чрез телевизионните наблюдения, извършени от станцията, е получена информация, която позволява да се уточни траекторията на движението на кометата. След като бъдат обработени, тези данни ще бъдат предадени на Европейската космическа агенция, за да бъдат използвани за коригиране на курса на космическия апарат „Джото“, който също лети за среща с кометата.
***
Париж, 7 март 1986 г. /БТА/ Във френския национален център за космически изследвания се състоя пресконференция посветена на извършваните от съветската автоматична станция „Вега-1“ изследвания на Халеевата комета. В нея участваха френски учени, които заедно със специалисти от Съветския съюз, Австрия, България, Унгария, ГДР, Полша, ФРГ и Чехословакия работят над многоцелевия международен проект „Венера-Халеевата комета“. На пресконференцията чрез пряка телефонна връзка намиращите се в съветския център за управление на полета френски учени коментираха извършените от „Вега-1“ научни експерименти.
***
Виена, 7 март 1986 г. /БТА/ „Пълен успех на най-големия космически експеримент“ – така характеризира австрийският в. „Фолксщиме“ предадените от съветската автоматична станция „Вега-1“ снимки на Халеевата комета. Този международен експеримент, в който участва и Австрийският институт за космически изследвания, нагледно показва възможностите за широко сътрудничество между Изтока и Запада в областта на мирното изследване на космоса, посочва вестникът.
***
Ню Йорк, 8 март 1986 г. /БТА/ Получените от борда на съветската междупланетна космическа станция „Вега-1“ снимки на Халеевата комета са „триумф на науката от полза за цялото човечество“ както и „пример за сътрудничеството между Изтока и Запада“, пише в. „Крисчън сайънс монитър“. Съветският експеримент дава „най-добра възможност за изучаване на Халеевата комета“, посочва вестникът.
***
Втората съветска станция „Вега-2“ изследва Халеевата комета
Москва, 9 март /кор. на БТА/ Изцяло е изпълнена комплексната многоцелева програма за изучаване на Халеевата комета със съветските автоматични станции „Вега-1“ и „Вега-2“, която бе разработена от учени от девет страни, които участват в международния проект „Венера – Халей“.
Днес в 10 часа и 20 минути московско време „Вега-2“ премина на минимално разстояние – 8200 км – от ядрото на „космическата гостенка“. (…)
Получената информация сега се обработва в института за космически изследвания на СССР и в други съветски научни центрове съвместно с учени от деветте страни – Австрия, България, ГДР, Полша, Унгария, Франция, ФРГ, Чехословакия и СССР. По-точните данни за траекторията на кометата, предадени от „Вега-1“ и „Вега-2“, ще бъдат изпратени в Европейската космическа агенция, за да се коригира траекторията на космическия ѝ апарат „Джото“, който трябва да прелети край кометното ядро на 13 март на около 500 км. (…)
„Дори най-великото, революционно откритие в науката – посочи координаторът на Японския институт за космически изследвания проф. Хироки Мацуо – е несравнимо с това, което стана тук през тези дни: благодарение на добрата воля на учени от различни страни ние открихме наистина неограничените възможности на познанието. Ние всички заедно бързахме за срещата с Халеевата комета не само защото тя става само веднъж на 76 години. Ние бързахме да организираме експедиция, която да стане предвестник на мирните орбити на науката през 21 век“.
***
Токио, 11 март 1986 г. /БТА/ Относително плътният облак от прах около ядрото на Халеевата комета се простира на около 100 хиляди километра – значително повече, отколкото се предполагаше по-рано. Това бе установено от японската космическа станция „Суйсей“, която на 8 март премина на 150 хиляди километра от ядрото на кометата. Японските учени, които получават данни от станцията, са изчислили, че ядрото на кометата се завърта около оста си за 53 часа.
В бюлетин „Вътрешна информация“ на БТА четем за пускането на пощенски блок от четири марки по повод рядко наблюдаваното природно явление:
Нови марки
София, 7 март 1986 г. /БТА/ Извънреден пощенски блок, издаден от Министерство на съобщенията по повод рядко наблюдаваното природно явление – преминаването на Халеевата комета, ще обогати колекциите от български филателни издания на тема „Космос”.
Блокът, чийто автор е художникът Кирил Гогов, е от четири марки по 25 стотинки. Тиражът на изданието е 250 000 перфорирани, 12 000 неперфорирани и номерирани блока. (…)
Заедно с филателните издания ще бъдат пуснати в употреба специални филателни пликове, тематично свързани с техните сюжети.
Следващата поява на Халеевата комета се очаква да бъде през 2061 г.
