Днес ще прочетете, видите и чуете най-различни гледни точки за Девети септември 1944 година.
Най-вярната от тях ще бъде, че не са минали поне 100 години, за да се даде безпристрастна, реалистична оценка на деня Девети септември 1944 г. и на събитията, довели да него и станали след него до днес.
Най-погрешното изявление ще бъде, че за Девети септември 1944 г. не трябва да се говори, че това би трябвало да бъде забранена тема, тема табу.
Ние не можем и не трябва да спираме да оценяваме Първата световна война, нито Втората световна война. Най-малко поради разсекретяването и откриването на нови документи, свързани с тях. Така е дори и с Освобождението на България и възраждането на Третата Българска държава след Трети март 1878 година.
Не могат да се отричат постиженията на България от 9.09.1944 до 10.11.1989 година. Нито проблемите, загубите, извращението през този период. Както не може да се отрече построяването на някогашния Партиен дом и преместването на сегашното Народна събрание в него. Не можем и не бива до отричаме доброто, нито да забравяме стореното зло. Един ден всичко си ляга на мястото за дълги времена: както първият камък на атомната електроцентрала „Козлодуй“ , така и първият напуснал Родината, Отечеството, дом и семейство след 1989 година, за да не севърне повече тук и така е сложил началото на днешното обезлюдяване на България и застрашителното стопяване на българския етнос.
Такъв е животът!
В триъгълника на властта, където през последните години сме свидетели на какви ли не протести, сградите си стоят, а управляващите в тях се менят. Едни вписват имената си в историята. С хубаво, с лошо… От държавничество до корупция и кражби… Други пък безлично преминават, като падащи метеорити в облачно небе.
Такъв е животът!
Които все още са живи и помнят Добруджа и Добрич /Толбухин/ преди и след Девети септември, ще разкажат едно, други, родени пред 30 години, ще разкажат друго на прохождащите си деца и внуци, дай, Боже, и правнуци…
Живеем кратко, може би затова сме толкова емоционални и съмнителни в оценките, си за онова или сегашното време. И забравяме думите на Апостола, че „времето е в нас и ние сме във времето“.
И забравяме да оценим, че сме имали възможността да живеем в нашата си България, за която милиони са дали живота си да я има и да преминава от век на век като Българската цивилизация. И за която учени хора твърдят, че сме изправени в близко време, след няколко десетилетия, да се превърнем в един мъртъв народ, в един мъртъв етнос. Уважаван в България учен доста тъжно сподели тези дни: „Че ще има държава България, ще има. Сигурен съм. Сто процента. Не мога да твърдя, ще има ли етнически българи по тези земи, или ще се претопим в други етноси и народи… Не искам дори да си помисля за такова бъдеще!“
Отвърнах му: Такъв е животът!
От камбанарията на Народното събрание, на Президентството, на Министерския съвет днес Девети септември изглежда по един начин, преди 76 години е изглеждал по друг, примерно през 1980 или през 1989 година – още по-друг…
Такъв е животът!
Може би затова не трябва да се събарят паметници. От тях картината на миналото, настоящето и бъдещото се вижда по-друга. Казвам го, защото наближава 25 септември, Денят на Добрич, а ги няма паметниците на онези, които под слънцето на една или друга идеология са си дали живота в името на идеята Добруджа да си бъде българска. Питам се и не мога да си отговоря на въпроса – колцина днес наистина биха си дали живота, ако Отечество, Родина, държавата ни се окаже в подобна ситуация, не дай, Боже!
Боготворим хора, дали живота си, за да ги има днес Франция, Германия, Испания, Англия… И не се замисляме каква простащина изричаме да наричаме нашите си идоли, нашите си българи, жертвали се за България, да ги наричаме терористи…
Такъв е животът!
Изтича си в пясъчния часовник на времето и няма сила, която да го обърне и да си тръгне по старо му.
А и е ненужно.
Новото време си идва с нови поколения. Дай, Боже, да са по-мъдри от нас! След 200-300 години, ако все още я има България, те биха могли да дадат донякъде реалистична оценка на деня Девети септември 1944 г. Ако все още се издават учебници и книга на родния ни български език.
Нас обаче няма да ни имат. Дори вятърът ще е разнесъл праха ни тук и там. На едни – в морето. На други – в нивите с жито. На трети – в някоя оранжерия с домати и краставици…
Не ми се иска прахът ми да е в корените на ряпа, но това вече не зависи от мен. Такъв е животът!
9.09.2020 г., Добрич, България
-
ЛЪЖИ И МЪЛЧАНИЕ ИЛИ ЛИПСА НА ДОСТОЙНА ДЪРЖАВНИЧЕСКА ПОЗИЦИЯ?…
-
ЧЕРНИТЕ РЕКОРДИ НА СЕДМИЦАТА
- А ПОРТРЕТЪТ ОТ СТЕНАТА ТЪЖНО МЕ СЛЕДИ…
-
НОВИ СОРТОВЕ КРАСТАВИЦИ ПО ВРЕМЕ НА ПАНДЕМИЯТА COVID-19
-
ВЪВ ВИНОТО Е ИСТИНАТА… ТРИФОН ЗАРЕЗАН В ОДРИНЦИ /СНИМКИ+ВИДЕО/
-
БРЕКЗИТ
-
„ЗАЙЧЕТО“ Е В „ХРАСТИТЕ„ НА СЪСЕДИТЕ
-
И МЛАДИТЕ ЗНАЯТ НЕЩО ПОВЕЧЕ ОТ ПЕНСИОНЕРИТЕ
-
ТАКЪВ Е ЖИВОТЪТ
-
ОЩЕ ЕДИН ВАЖЕН МОМЕНТ ПРЕДИ КРАЯ НА ИЗБОРИТЕ ЗА МЕСТНА ВЛАСТ В ДОБРИЧКА ОБЛ
-
ПАРАДОКСИ СЪПЪТСТВАТ БАЛОТАЖИТЕ ЗА КМЕТОВЕ НА ЧЕТИРИ ОБЩИНИ В ДОБРИЧКА ОБЛАСТ
- МЕСТНИ ИЗБОРИ 2019 В ДОБРИЧКА ОБЛАСТ: ЧЕТИРИМА СПЕЧЕЛИХА МАНДАТ НА ПЪРВИ ТУР, ДРУГИ ЧЕТИРИМА ОТИВАТ НА БАЛОТАЖ В НЕДЕЛЯ – 3 НОЕМВРИ
- ИЗБОРИТЕ – ЕДНА РЕАЛИСТИЧНА ИГРА “ТУКА ИМА, ТУКА НЯМА…”
- АЛОООО, КЪДЕ Е РАЗУЗНАВАНЕТО?…
- ГРАДИНАРСКО ХОРО В ОДРИНЦИ
- ЗАПОЧНА СТРАСТНАТА СЕДМИЦА – ЕВРОИЗБОРИ’2019
- НАФТАЛИН
- НА ПЪРВИ МАЙ – ПРИВЕТ! ЩЕ ИМА ЛИ БАНКЕТ?
- ПОСЛЕДНА ПРОЛЕТ ЗА ЛИПИТЕ
- ПАРТОМАФИЯТА СИ ИМА ДЪРЖАВА
