НА ЛОВ ЗА СТУДЕНТИ

В интересни времена живеем. Интересно бе отразяването на празника на българските студенти 8 декември в т. нар. водещи национални медии. Акцентът тази година бе ловът на студенти, които нарушават мерките за противодействие на пандемията. Глутница контролни органи от цялата стълбица на властта предупреждаваше, заплашваше, душеше, глобяваше, обезкостяваше… Даже мъжът на една контрольорка се снабди с рога, дори с три разклонения… А на един пък контрольор след около месец ще открият „антитела“ за бременност…

Такъв е животът!

Властта търсеше нарушители. Властта душеше за глоби. Властта попълваше бюджета от недостатъчни средства за науката, за стипендиите на судентите и докторантите… Които още не са избягали от България.

Такъв е животът!

Под легла и в чаршафи, в тоалетни и тавански стаи в къщите за гости, в пристройки и в паркирали коли се търсеше 16-и незаконен член на компанията.

България се грижеше за здравето на студентите.

На този фон дама от Банско хленчеше, че хотелът й останал празен на студентския празник. Доплака ми се, докато я гледах. И си припомних, как една група от Добрич пристигнахме в Банско. Оказа се, че кухнята на хотелчето не работи. С грижовност ни поканиха на долния етаж, там можело да си похапнем всичко. Слязохме и ни стана ясно, че кухнята работи дискретно. Бобената чорба струваше… 10 лева. Не уточниха повече от нормалното ли, или по-малко е съдържанието на газ в бобовите зърна. Някои само като си помислиха колко може да струва една мешана скара с прибавка шопска салата и чашчица банска ракия – припаднаха…

Пак грижа за здравето… Да не би човек да се подуе и разцепи отзад от бобената чорба…

Такъв е животът!

Но да се върна на студентския празник. С грижа за българските студенти т. нар. национални медии, някои от които се хранят като сумисти от данъците ни, забравиха да кажат, че тези момчета и момичета, че техните асистенти, доценти, професори и академици сеят и жънат наука. Че имат успехи у нас и по света. Че утре те ще ни лекуват, ще строят вили на управляващи и мутри, че ще станат дипломати, инженери, учители… Току-виж, че някои ще почнат да работят в РЗИ, данъчното, полицията, телевизиите, а може и в парламента…

Такъв е животът!

Архивите говорят, че и по време на чума, холера, испански грип и какво ли още не пак е имало студенти, пак младостта е лудяла, но винаги на всеслушание се е казвало кои са най-добрите доктори, философи, художници, строители… Казвало се е не само на празник, но и всеки ден. Да се знае кой е най-добрият, защо е най-добрият, да се знае и да се равняват младите по него.

Такъв е животът!

Страх лозе пази, но страх лозе не копае, лоза не зарязва, вино на прави и… вино не пие… Робът може. Свободнят човек – не!

Луди са ни младите. Затова имаме песни за лудо и младо. Но са ни умни студентите, колкото и в младостта си понякога да грешат. Умни са ни и учат според взможностите си, но и според възможностите на държавата ни, повечето от тях смятат, че в момента нямаме държава. По-скоро, че липсват държавници и държавност!

Такъв е животът!

Умните държави ловят студенти в България, за да ни ги вземат, а после с техните умове и труд да ни продават коли, самолети, лекарства, храни /често второ и трето качество/, филми, детски играчки дори… Наука!

В България тази година бяха акцент хайките за студенти, които са допуснали да се съберат на празника си повече от 15 на едно място. Същите тези студенти, които още на 9, 10 декември бяха и ще са доброволци в ковид отделения по болниците в страната…

Учат си уроците, но и работят тук и там, за да си изкарат прехраната, да си платят таксите за семестъра, наема на студентската си квартира, да имат някой и друг лев за скромно подаръче за любимия до себе се… А и може би за еднопосочен билет за някоя държавата, откъдето след време да изпращат пари на оцелелите си родители в България!…