Комисията по човешки права при ООН (UNCHR) провежда последното си събрание. Комисията работи в общата рамка на ООН, действа като спомагателно тяло на Икономическия и социален съвет при ООН (ECOSOC) и също така е подпомагана в работата си от Бюрото на върховния комисар по човешки права към ООН (UNHCHR). Комисията е принципен механизъм на ООН и международен форум, занимаващ се с поддържането и защитата на човешките права. На 15 март 2006 г. Генералната асамблея на ООН гласува Комисията по човешки права да бъде заменена със Съвета по човешки права при ООН.

Умира Дъдли Мур – американски комик и музикант. Стипендиант на “Оксфорд Магдален колидж”, където учи орган. Композира музикални произведения и свири в кабаре. През 1958 г. напуска Оксфорд като дипломиран джазпианист. Сътрудничеството му с П. Кук започва от комедийното шоу “Зад хладилника”. Героите Дъд и Пит го утвърждават като класически комедиен актьор. Прави успешна кариера в Холивуд. Печели “Оскар” с ролята си във филма “Артур” (1981) г. Носител на почетен Кръст на Британската империя (2001).

Открива се общопартийна конференция на БСП, която приема алтернативна програма за развитие на страната “Перспектива за България за излизане от кризата и за преход към демократична, правова и социална държава”.

В Лондон е открит музей на Шерлок Холмс. Музеят се намира на ул. Бейкър Стрийт № 221 б, където според разказите на сър Артър Конан Дойл Шерлок Холмс и д-р Уотсън живеят между 1881 и 1904 г. Прочутият кабинет на първия етаж с изглед към Бейкър Стрийт се поддържа във вида, в който е бил във Викторианската епоха. Музеят се състои от три етажа с по две стаи. Дневната е пресъздадена според описанията от разказите за Шерлок Холмс и в нея обикновено има актьор, който играе д-р Уотсън, или актриса, играеща г-жа Хъдсън, която прислужва. Преди създаването на музея, сградата му е общежитие от ХVІІІ век. Закупена през 1989 г. от името на Международното общество “Шерлок Холмс, тя се превръща първоначално в партерен ресторант “При г-жа Хъдсън” с музей на горните етажи.

Комисията по външна политика на Народното събрание препоръчва да се възстановят дипломатическите отношения с Израел. Отношенията между двете страни са прекъснати през юни 1967 г. в резултат на израелското окупиране на арабски територии. През 1967 г. Израел извършва агресия срещу Египет, Сирия и Йордания (Шестдневната война). Окупира над 68 000 кв. км. територии (Синайския полуостров, западния бряг на река Йордан, ивицата Газа, Източен Ерусалим и югозападните части от Сирия – Голанските възвишения). Дипломатическите отношения са възстановени на 3 май 1990 г.

Провежда се заседание на Политбюро на ЦК на БКП. То е посветено на създаването и дейността на Обществения комитет за екологична защита на гр. Русе.

На 8 март 1988 г. в София, в Дома на киното, след прожекцията на филма на Юри Жиров “Дишай”, посветен на тежкото положение на жителите на гр. Русе, обгазяван от химическия комбинат в румънския град Гюргево, се създава Обществен комитет за екологична защита на Русе. В ръководството му от общо 33-ма души 20 са членове на БКП, сред които има “активни борци” (Венета Цветанова), деца на “активни борци” (Виолет Цеков, Христо Смоленов), членове на ЦК на БКП (Светлин Русев) и депутати (Св. Русев и Нешка Робева). Председател на комитета е писателят Георги Мишев. На 11 и 14 март неговите учредители са извикани за обяснения в ЦК на БКП, тъй като не са искали съгласието на БКП за създаването му. Така се ражда първата истинска дисидентска организация в България.

При най-голямата в историята самолетна катастрофа на летището в Тенерифе поради мъгла при сблъсъка между два самолета “Боинг-747” (единият на авиокомпания KLM, а другият – на Pan Am) загиват 583 души.

Самолетът на Pan Am е под командването на капитан Виктор Гръбс, а самолетът на KLM – под командването на капитан Якоб Велдуйзен ван Зентен. Летището Лос Родеос, на което се разиграва трагедията, се намира в северната част на Тенерифе и се ползва основно за полети в рамките на Канарските острови и от континентална Испания.

Влиза в експлоатация вторият реактор на АЕЦ “Козлодуй”. Строителството на АЕЦ “Козлодуй” стартира на 6 април 1970 г. То е резултат на спогодба, подписана през 1966 г. между България и СССР за сътрудничество в изграждането на атомна електроцентрала. През юни 1993 г. правителството на Любен Беров подписва споразумение с Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и фонда за ядрена безопасност, което предвижда България да получи безвъзмездна помощ от 24 млн. екю срещу задължението да спре блокове I и II на АЕЦ “Козлодуй” до началото на 1998 г., а блокове III и IV – до края на 1998 година. На 14 ноември 1999 г. е подписан меморандум “Костов-Ферхойген”, според който България се ангажира да затвори първите два малки блока в Козлодуй през 2002 г. и в същия срок да договори спирането на следващата двойка реактори ВВЕР-230, не по-късно от 2008-2010 година. На 19 декември 2002 г. Министерски съвет взема решение за спиране на І и ІІ блок на АЕЦ, които са изведени от експлоатация, съответно на 30 и 31 декември 2002 г.

Актьорът Марлон Брандо се отказва от наградата “Оскар”, присъдена му за ролята на Дон Корлеоне във филма “Кръстникът”, в знак на подкрепа към борещите се за правата си индианци.

Марлон Брандо е роден на 3 април 1924 г. Той променя съвременното актьорско майсторство, като популяризира “Метода”, техника, която набляга на емоционалната истинност и натуралистичния стил. В началото на 50-те години на миналия век е номиниран в четири последователни години за награда “Оскар” за най-добър актьор, като печели един през 1954 г. с филма “На кея”. През 70-те години на миналия век Брандо печели втория си “Оскар” за образа на мафиотския бос Дон Корлеоне от “Кръстникът”. Последният му филм е от 2001 г. – трилъра “The Score”, в който играе с тренираните в техниката “Методът” актьори Робърт ДеНиро и Едуард Нортън. Марлон Брандо умира на 1 юли 2004 г. от белодробна недостатъчност. Той участва във филмите: “Трамвай желание” (1951 г.), “Вива Сапата” (1952 г.), “На кея” (1954 г.), “Младите лъвове” (1958 г.), “Бегълците” (1960 г.), “Преследването” (1966 г.), “Кеймада” (1969 г.), “Кръстникът” (1972 г.), “Последно танго в Париж” (1973 г.), “По Мисури” (1976 г.), “Апокалипсис сега” (1979 г.), “Формулата” (1980 г.), “Новакът” (1990 г.), “Христофор Колумб” (1992 г.), “Дон Хуан Де Марко” (1995 г.), “Островът на д-р Моро” (1996 г.).

Умира Боян Георгиев Икономов – български композитор и диригент. Ученик е на Т. Торчанов и Н. Атанасов. През 1926 г. завършва Свободния университет в София, а през 1934 г. и “Скола канториум” в Париж. Следва майсторски курсове по диригентство при Ф. Вайнгартнер в Швейцария. В чужбина пише първите си творби: рапсодията “Хайдук”, духово трио и др. В периода 1948-1956 г. работи в Българската кинематография през, композира операта “Индже войвода” (1960 г.) и музиката към игралните филми “Снаха” (1954 г.), “Тайната вечеря на Седмаците” (1957 г.), “Ивайло” (1964 г.), “Последният войвода” (1968 г.), както и за няколко научнопопулярни и документални филма. Други негови произведения са “Земя без синори”, “Поема на труда”, петият и шестият струнни квартети и др. Автор е на музикално-сценични произведения: балетите “Седемте смъртни гряха”, “Трагедията на Отело”, “Светлината залива всичко”; детската оперета “Малките хитреци”; на вокално-инструментални творби: ораторията “Легенда за Шипка”, кантатата “Септември” и др.

В Музея на модерното изкуство в Париж се открива изложба на Владимир Димитров-Майстора. Той е виден български живописец и график. Завършва Рисувалното училище в София. Посещава почти всички европейски галерии и Ню Йорк. Работи 4 години за американския сенатор д-р Чарлс Крейн. Рисува около 300 работи по негова поръчка, повечето от които са в Америка. Член е на Световния съвет за мир. Създава десетки автопортрети, цикъл “Сватба”, “Белят платно”, “Циганка”, “Кози”, “Жътва”, пейзажи от Рим, Цариград, множество рисунки.

В Ню Йорк, САЩ е родена Марая Кери – американска поппевица, която има уникален гласов диапазон от 5 октави; певицата с най-големи продажби през 90-те години на ХХ в. В стилово отношение се движи от балади до хип-хоп и денспоп. Марая Кери сама композира много от песните си. Томи През 1990 г. излиза дебютният албум на певицата, носещ нейното име; четири песни от албума стават № 1 в САЩ: “Vision Of Love”, “Love Takes Time”, “Someday” и “I Don’t Wanna Cry”. Успехът е потвърден и от 2 награди “Грами” (за дебют и най-добра изпълнителка). Следващите два албума продължават успеха на Марая Кери. През 1993 г. певицата се омъжва за Томи Мотола; няколко месеца по-късно се появява албумът “Dreamlover” (това е най-продаваният й албум). Песента “One Sweet Day”, записана заедно с “Бойс Ту Мен”, поставя рекорд в историята на класациите, като остава 16 седмици на върха. През 1997 г. Марая Кери се разделя с Томи Мотола, но продължава да издава албуми. В края на 90-те години на ХХ в. Марая Кери е единствената певица, която всяка година от десетилетието оглавява класациите; тя води и в класацията за най-продължителен престой на върха на американската класация за сингли, като изпреварва “Бийтълс”. Дискография: Merry Christmas (2005 г.); The Remixes (2003 г.); Greatest Hits (2001 г.); 3 Pak – Mariah Carey/Emotions/Music Box (cube) (2001 г.); #1’s (2000 г.); Rainbow (1999 г.); Heartbreaker (1999 г.); Around The World (1999 г.); #1’s (1998 г.); Butterfly (1997 г.); Daydream (1995 г.); Fantasy (1995 г.); Merry Christmas (1994 г.); Music Box (1993 г.); Mariah Carey Mtv Unplugged Ep (1992 г.); Emotions (1991 г.); Mariah Carey (1990 г.).

Изстрелян е космическият апарат Маринър 7. Като част от програмата Маринър апаратите Маринър 6 (изстрелян на 24 февруари 1969 г.) и Маринър 7 (изстрелян на 27 март 1969 г.) осъществяват първата двойна мисия до Марс, като прелетяват над екватора и южния полярен регион, анализират атмосферата и повърхността на планетата с далекообхватни сензори, както и записват и предават стотици изображения. И двата апарата преминават над области с множество кратери и пропускат както гигантските северни вулкани, така и големия екваториален каньон, открит по-късно. Снимките от двете мисии дават информация за картографирането на около 20% от повърхността на планетата, като показват тъмни обекти, наблюдавани от Земята, но не и канали, илюзията за които се наблюдава от стационирани на Земята астрономи. Общо 198-те снимки от повърхността на червената планета са изпратени обратно на Земята, за да дадат повече дълбочина и детайлност в познанията, придобити от предишната мисия до планетата Марс – Маринър 4.

Умира Юрий Гагарин – летец-космонавт, първият човек, летял в Космоса (12 април 1961 г.). Завършва Военновъздушната академия “Н. Е. Жуковски” (1968 г.). Участва в обучението и тренировката на екипажи от космонавти, летец-изпитател. Загива по време на изпитателен полет на нов самолет. Юрий Гагарин лети в орбита на борда на съветския космически апарат Восток І на 12 април 1961 г., което го превръща в първия човек в космоса. Той прави една обиколка на Земята (капсулата му е контролирана от Земата), преди да се върне за безопасно приземяване на територията на Съветския съюз около 90 минути по-късно. Полетът му от 1961 г. го превръща в международен герой – награден е с Орден Ленин и е избран за депутат в съветския парламент. Полетът е считан и за политическа победа, понеже САЩ не изпращат човек в космоса до суборбиталния полет на Алан Шепърд от 5 май 1961 г. В космоса Гагарин е предшестван от руското куче Лайка.

В Ноксвил, щата Тенеси, САЩ, е роден американският режисьор, продуцент, сценарист и актьор Куентин Тарантино. Кинокритиката го определя като култова фигура в киноизкуството на 90-те години на ХХ в. Творчеството му е модел за подражание на множество. млади режисьори. Дебютира през 1992 г. на Фестивала на независимото кино “Сънданс” с филма “Кучета в резерв”; следва “Криминале” (1994 г.; “Златна палма”, Кан, и “Оскар за най-добър оригинален сценарий”). Филмография: “Истински романс” (1993 г.; сценарий), “Четири стаи” (1995 г.), “От здрач до зори” (1996 г.; сценарий), “Джаки Браун” (1997 г.), “Kill Bill” (2003 г., 2004 г.).

Намалени са държавните цени на дребно на стоките за народно потребление.

В щаба на Първа българска армия е разработен план за Мурската настъпателна операция. Същия ден планът е изпратен в щаба на фронта за утвърждаване. Планът е изработен след като на 26 март в щаба на армията се получава директива от фронта, в която задачата е окончателно уточнена. Планът за Мурската настъпателна операция има условното наименование “Балкан“.Той предвижда Първа българска армия с 417-и изтребителен противотанков полк и един дивизон “Катюши” да извърши пробив в отбраната на противника на фронт 5 км в участъка на Нагкорпад. Във взаимодействие с 57-а армия да разгроми нагканижката групировка на противника и до 5-6 дни да овладее района от Нагканижа. Едновременно с това армията трябва да удържа фронта по левия бряг на Дунав и да има готовност за настъпление на 28 март. Главният удар се нанася с 10-а,12-а и 16-а пехотна дивизия, а спомагателният с 8-а дивизия.

Приет е закон за 5 % вътрешен държавен заем против инфлацията. В него са длъжни да участват всички граждани с имущество над 100 000 лв.

Роден е Майкъл Йорк – англо-американски актьор. Учи в Оксфордския университет, работи в лондонските театри. Дебютира при Дзефирели в “Укротяването на опърничавата” (1967 г.) и “Ромео и Жулиета” (1968 г.). Снима се в “Произшествието” (1967 г.), “Убийство в Ориент експрес” (1974 г.), “Тримата мускетари” (1974 г.), “Големите надежди” (1975 г.), “Бягството на Логан” (1976 г.), “Островът на д-р Моро” (1977 г.), “Федора” (1978 г.), “Непристойно поведение” (1978 г.), “От името на всички мои близки” (1983 г.), ”Предпазлива сигурност” (1995 г.). Най-значимата му роля е в “Кабаре” (1972 г.) на Боб Фос.

На 6, 13, 20 и 27 март се провеждат избори за XXIV Народно събрание. Те са проведени по новия избирателен закон, който възстановява мажоритарната избирателна система и забранява участието на политически партии и са спечелени от управляващите. За управляващите гласуват 27 % срещу 14 % за опозицията и 58 % за неизбрани кандидати. Избрани са 93 проправителствени и 67 опозиционни народни представители.

Роден е Слав Георгиев Караславов – български писател. Следва руска филология в Софийски университет ”Св. Климент Охридски”. През 1951 г. завършва Военно училище. През 1964 г. завършва кинодраматургия в Москва. Работи като редактор в различни столични издания. Автор е на книги за деца и възрастни “Шестима за един” (1957 г.), “Троянски кон” (1958 г.), “В събота следобед” (1960 г.), “Пътешествие с Десислава” (1971 г.), “Повест без име” (1972 г.), “Антарктида бяла и синя” и др.

Роден е Мито Цеков Исусов – български историк, академик (1995 г.), професор (1973 г.). Работи по проблеми на новата и най-новата история на България. Работи като директор на Единния център по история, на Института по история и като член на Президиума на БАН. Автор е на 160 изследователски труда, 140 рецензии и 180 научно-популярни статии. Основни съчинения: “Революционното профсъюзно движение в България. 1903-1912 г.” (1962 г.), “Работническата класа в България. 1944-1947 г.” (1971 г.), “Политическите партии в България. 1944-1948 г.” (1978 г.) и др. Академик Мито Исусов умира на 24 юни 1999 г. в София.

В Баку, Азърбайджан, е роден Мстислав Леополдович Ростропович – руски виолончелист и диригент. Учи композиция с Дмитри Шостакович, пиано и виолончело. Завършва Московската консерватория през 1946 г. От 1948 г. е солист на Московската филхармония. Преподава в Московската и Ленинградската (днешна Санктпетербургска) консерватория. Концертира в родината си и в чужбина. За него са писани творби от композитори като Шостакович, Сергей Прокофиев и Бенджамин Биртен. Политически дисидент, Ростропович напуска Съветския съюз през 1974 г. и продължава кариерата си на запад. Установявайки се в САЩ, работи като музикален директор на Националния симфоничен оркестър (1977-1994 г.), като същевременно продължава да прави множество солови изяви, което го превръща в един от най-известните виолончелисти в света. Като пианист Ростропович акомпранира на съпругата си, сопранът Галина Вишневская.

Умира Джеймс Дюар – английски физик и химик. От 1877 г. е член на Лондонското кралско дружество. През 1861 г. завършва Единбургския университет. Професор е в Кеймбриджкия университет от 1875 г. и в Лондонския кралски институт от 1877 г.През 1897 г. става президент на Английското химическо дружество. Изследва карбонилните съединения и озона. През 1871 г. предлага структурните формули на бензола и пиридина. Основните му работи са в областта на топлинните явления. През 1872 г. разработва методи за измерване на топлоемкостта при ниски температури и открива, че тя намалява при понижаване на температурата. През 1898 г. пръв получава течен водород и определя неговите константи. Изобретява съд, в който телата дълго време могат да запазват своята температура. Изследва изменението на електропроводимостта на метали в зависимост от температурата. През 1904 г. заедно с П. Кюри експериментално доказва, че при радиоактивния разпад на радон се образува хелий.

Умира д-р Стефан Костов Сарафов – български лекар и общественик. Завършва гимназия в София и медицина в Париж. Практикува при френския проф. Потен. В България се връща през 1899 г. По време на Балканската война (1912-1913 г.) е мобилизиран като началник на полева болница, а през Първата световна война (1915-1918 г.) е началник на Х военна болница в София.

От 27 до 30 март се провежда заседание на ръководството Добруджанската организация в Русе, на което се взема решението за създаване на Вътрешната добруджанска революционна организация. В края на август са утвърдени програма и устав, който предвижда Централен комитет от 7-8 души и Задгранично бюро в България, създаване на 7 района в Добруджа и на местни комитети и чети начело с войвода организатор. За главен войвода е избран комунистът Дочо Михайлов. Той е роден в с. Бабук, Силистренско. Завършва гимназия в Свищов. Участва в Първата световна война (1914–1918 г.) по време на Войнишкото въстание (1918 г.) е избран за председател на войнишки революционен комитет. Член е на Румънската комунистическа партия, съдейства за възстановяването на Окръжния комитет на Румънската комунистическа партия в Силистра и става негов секретар. През 1920 г. е изпратен в Одеса, където завършва курс за пропагандисти. След една година се завръща в България и се установява във Варна. Там заедно с Д. Дончев работи за създаването на Вътрешната добруджанска революционна организация (ВДРО). Участва в подготовката на Септемврийското въстание 1923 г. и ръководи бойна група при щурма на казармите във Варна. След разгрома на въстанието продължава да работи за укрепването на добруджанското революционно движение. През 1924 г. е избран за член на Висшия съвет на ВДРО. През 1925 г. взема активно участие в изграждането на Добруджанската революционна организация (ДРО). Загива в сражение с полицията при с. Дживел (днес Никола Козлево), Шуменско.

Добруджанската революционна организация (ДРО) е национална революционна организация на българското население в Добруджа. Ръководена е от БКП, Румънската КП и Балканската комунистическа федерация. Основана е през септември 1925 г. във Виена. Организацията се бори за премахване на румънската власт в Добруджа. Служи си с революционни средства. По места изгражда революционна мрежа от свои комитети, ръководени от районни и окръжни комитети, начело на които стои Централен комитет. Под ръководството на ДРО се намират Добруджанският младежки съюз, Централният добруджански акционен комитет в България, Съюзът на добруджанските групи в чужбина и др. През 1933 г. организацията издига лозунга за самоопределение на добруджанското население до отделянето му от Румъния. В навечерието и началото на Втората световна война организацията променя тактиката си и тръгва по пътя за възвръщането на Добруджа към България по мирен път. Прекратява дейността си след връщането на Южна Добруджа към България по силата на Крайовския договор.

Започва издаването на ежедневника “Обнова”. Излиза в София до 7 декември 1923 г. Вестникът е орган на извадените от Българския земеделски народен съюз (БЗНС) министри от кабинета на Александър Стамболийски: М. Турлаков, Хр. Манолов и К. Томов. Той е заместен от в. “Нова ера”, който започва да излиза от 6 август до 27 септември 1924 г.

Изпълнителният комитет на македонските братства настоява Антантата да окупира цяла Македония.

Македонските дружества и братства са организации на бежанци и преселници от Македония в България и някои други страни със задача да подпомагат своите сънародници от европейските предели на Османската империя, останали под властта на Високата порта по силата на решенията на Берлинския конгрес (1878 г.). Първите дружества се появяват още в началото на 80-те години на XIX в., но между тях не съществува никаква връзка. Първият опит да се обединят е предприет през 1885 г., но без успех. Идеята за обединение се реализира 10 години по-късно, когато през март 1895 г. се полагат основите на Македонския комитет, преименуван малко по-късно във Върховен македоно-одрински комитет. След като през 1900 г. към тях се присъединяват и клоновете на дружество “Странджа”, те се преименуват в македоно-одрински дружества. С разтурянето на Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК) през 1903 г. македоно-одринските дружества продължават да съществуват като благотворителни братства. През 1905 г. те се обединяват в една организация, наречена Съюз на македоно-одринските благотворителни братства. По време на войните през 1912-1913 г. подпомагат активно образуването и действията на Македоно-одринското опълчение. Въпреки поражението на България в Първата световна война (1914-1918 г.) пред мирната конференция в Париж (1919-1920 г.) застъпват идеята за присъединяване на Македония към свободната българска държава. През есента на 1920 г., когато е свикан Вторият велик събор на братствата, в техните редове се извършва разцепление. Една малка група излиза от тях и се обособява в Македонска федеративна организация. Останалата част поддържа тесни контакти с нелегалната Вътрешна македонска революционна организация, възстановена след края на Първата световна война от Тодор Александров и ген. Александър Протогеров. През януари 1923 г. между братствата и федералистите е постигнато обединение, което просъществува твърде кратко време. След последвалото разединение между тях Съюзът на македонските братства продължава да следва линията на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО). Организацията просъществува до извършването на държавния преврат на 19 май 1934 г., когато заедно с другите политически, синдикални и националнореволюционни организации е разтурена и тя. Печатните органи на македонската емиграция и на Македонските братства са вестниците “Македония” (1919-1923 г.) и “Независима Македония” (1923-1926 г.).

В хода на Балканската война (1912-1913 г.) по повод на появили се в сръбската преса спекулации Шукри паша издава декларация, че е взет в плен от полковник Генко Мархолев, а не от сръбски офицери.

Шукри паша е комендант на Одринската крепост по време на Балканската война (1912-1913 г.). След като на 13 март 1913 г. Втора българска армия, подсилена от две сръбски дивизии, овладява крепостта, Шукри паша се предава с целия свой щаб. Пленени са около 80 000 турски войници и 524 оръдия. Българите губят в битката по-малко от 2000 бойци.

Генко Мархолев е военен деец, генeрал-майор. Роден е в Калофер. Участва в Сръбско-българската война като доброволец в състава на Първи пехотен софийски полк. Отличава се в боевете при Гургулят. След войната постъпва във Военното училище в София и участва в детронацията на княз Александър I Батенберг. След неуспеха на заговора е разжалван и изпратен да дослужва в полковете. По-късно е амнистиран и служи в кавалерията. По време на Балканската война (1912–1913 г.) е командир на Лейбгвардейския полк. След въвличането на България в Първата световна война (1914–1918 г.) командва кавалерийската дивизия.

Приет е Закон за организиране на обществена безопасност, като по този начин е създадена тайната политическа полиция. Tя е едно от трите отделения към Канцеларията на софийския градоначалник. Има за цел да следи за обществения ред и нравственост, да разкрива престъпления и др. През 1919 г. се трансформира в самостоятелно поделение при Централното управление на Министерството на вътрешните работи и народното здраве. През 1925 г. се преобразува в отдел Държавна сигурност при Дирекцията на полицията. Задачата й е да следи дейността на емигрантските организации и малцинствата, чуждестранните легации, родния и чуждестранния печат, работническото и комунистическото движение, опозиционните партии и др. В периода 1941–1944 г. поддържа близки отношения с германската тайна полиция (Гестапо).

По решение на Светия синод започва основаване на свещенически братства по типов устав и на епархиален принцип без централно ръководство и без общ печатен орган.

Италианският инженер Гилермо Маркони осъществява първата международна радиовръзка, като изпраща сигнал чрез морзовата азбука между Англия и Франция. Той е италиански радиотехник и предприемач. Като ученик се интересува от действието на електромагнитните вълни и изучава Морзовата азбука. През 1896 г. отива в Англия където демонстрира апарат с антена от покрива на централната поща в Лондон, като предава сигнал до друга сграда на 1,5 км. През 1897 г. получава патент за изобретяването на радиоприемник, принципно тъждествен на създадения през 1895 г. от А. С. Попов. Способства за развитието на радиото като средство за комуникация (през 1899 г. успява да предаде съобщение през Ламанша.) През 1909 г. получава Нобелова награда заедно с К. Ф. Браун. През 1912 г. е обвинен, че продава секретни данни на британското правителство, с които да се създаде радиомрежа. По време на Първата световна война отговаря за системата от безжични телеграфи в италианската армия. Умира от инфаркт. Докато трае погребението му, радиостанциите в света прекъсват предаванията си и за 2 минути радиоефирът е изпълнен с тишина.

Умира Верни Ловет Камерън – английски изследовател на Централна Африка. Изпратен на помощ на Д. Ливингстън, Камерън тръгва от брега на Индийския океан (6°30’ ю. ш.) към вътрешността на континента. По пътя от Занзибар към езерото Танганайка среща африканци – спътници на Ливингстън, носещи неговите останки към брега на океана. През 1874 г. достига езеро Танганайка, изследва част от крайбрежието му, открива на запад неговия отток – р. Лукуга, достига до р. Луалаба, която правилно причислява към системата Конго. Слиза на юг, приблизително до 8° южна ширина, и проследява водораздела между басейните на Долно Конго и Горно Замбези, а през ноември 1875 г. излиза на Атлантическия океан (12°30’ ю. ш.). Пресичайки континента, Камерън определя различни височини. Полага началото на точното изучаване на релефа на Централна Африка. Автор е на “Across Africa” (v. 1-2, L., 1885-1888 г.).

Умира Добри Петров Чинтулов – български възрожденец поет, книжовник и педагог. Учи в Одеското околийско класно училище (1840-1843 г.) и в Херсонската духовна семинария (1843-1849 г.). През 1850 г. след неколкомесечен престой в Браила се завръща в Сливен, където учителства до 1857 г. Преподава български език, история, география, физика, математика и геометрия, въвежда изучаването на руски език в Сливен. Участва като общоградски представител в църковния събор в Цариград през 1871 г. за учредяване на независима Българска екзархия. Поетическото му творчество се състои от около 20 стихотворения. Приживе публикува само стихотворението “Стара майка се прощава със сина си”, “Изпроводяк на едного българина из Одеса” и “Китка от Балкана” (“Цариградски вестник”, 1849 г., бр. 59, 62). Повечето от творбите му са изпълняват като песни и се разпространяват тайно като преписи. Чинтулов е първият български революционен поет-лирик. За въздействието на неговата поезия свидетелстват много възрожденски дейци, както и романът на Ив. Вазов “Под игото” (главата “Представлението”).

Публикуван е романът на Емил Зола “Нана”.

Емил Зола е френски писател. Попада под влиянието на А. дьо Мюсе и В. Юго. Ранното му творчество е под въздействието на романтическата поетика. Създава новелите от цикъла “Приказки за Нинон”, 1864 г., романът “Изповедта на Клод”, 1865 г. Емил Зола издава литературни и изкуствоведчески книги (“Какво ненавиждам”, 1866 г.; “Моят салон”, 1866 г.; “Едуар Мане”, 1867 г.), в които критикува официалното салонно-академично изкуство, подкрепя първите изяви на импресионистите. През 1868-1870 г. сътрудничи в печатните органи на републиканската опозиция: в-к “Трибюн” (“Tribune”), “Рапел” (“Rappel”). В края на 1868 г. започва работа над серия романи за Втората империя. В серията “Ругон-Макарови. Естествена и социална история на едно семейство от епохата на Втората империя” (1871-1893 г.) влизат 20 романа. По-известни романи от серията са: “Кариерата на Ругонови” (1871 г.), “Плячка” (1871 г.), “Търбухът на Париж” (1873 г.), “Негово превъзходителство Йожен Ругон” (1876 г.), “Нана” (1880 г.), “Утайка” (1882 г.), “Женско щастие” (1883 г.), “Жерминал” (1885 г.), “Земя” (1887 г.), “Човекът звяр” (1890 г.), “Пари” (1891 г.), “Разгром” (1892 г.), “Доктор Паскал” (1893 г.) и др. Теорията за натурализма Зола обосновава в произведенията си “Експерименталният роман” (1880 г.), “Романисти натуралисти” (1881 г.), “Литературни документи” (1881 г.). Той е автор на драмите “Терез Ракен” (пост. 1873 г.) и комедията “Наследниците на Рабурден” (1874 г.).

Умира Добри Попов Войников – възрожденски учител, писател драматург, журналист, музикален и театрален деец, основоположник на българския театър, един от учредителите на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките). Роден е в град Шумен. През 1858 г. завършва френски колеж в Цариград и става учител в родния си град. Заради активното му участие в църковно-националната борба през 1864 г. е принуден да емигрира в Румъния. Отначало се установява в Браила, а от 1873 г. се премества в Гюргево. През 1866 г. известно време участва в Тайния централен български комитет. Автор е на брошури, писани на френски език, с които изобличава беззаконията на османските власти в българските земи и осветлява пред европейското обществено мнение целите и задачите на българското четническо движение. В началото на 70-те години се сближава с дейците на Добродетелната дружина. С тяхна помощ успява да получи руско поданство, благодарение на което през 1874 г. се завръща в родния си град. След преминаването на руските войски в България става управител на едно сиропиталище в Търново (днес Велико Търново). Там се заразява от тифус и умира. Автор е на творбите “Криворазбраната цивилизация” (1871 г.), “Райна княгиня” (1866 г.), “Покръщение на Преславский двор” (1868 г.) и др.

Роден е Теодор Стоянов Моров – български естественик, професор. Завършва естествени науки в Мюнхен, специализира в Мюнхен, Гренобъл, Монпелие-Сет и Триест. В Мюнхен и Виена е асистент. Професор е в Софийски университет ”Св. Климент Охридски” по сравнителна анатомия, ембриология и хистология. Трудовете му са предимно в областта на цитологията, еволютивния цикъл на протозоата и систематиката на безгръбначните животни. Усилено се занимава и със стопанското значение на рибите в България. Автор е на много трудове на немски език “Видовете Aggregata, които се срещат в главоногите, като основа за едно критично изследване върху физиологията на клетъчното ядро” (1908 г.), “Цито-хистогенетични изследвания” (1912 г.), “Принос към изучаването на Sarcosporidia” (1915 г.) и др. негови трудове на български език са “Принос към изучаване разпределението на фауната в Черно море” (1929 г.), “Сравнителна анатомия на гръбначните животни” (1931 г.), “Сладководните риби в България” (1931 г.), “Сравнителна ембриология” (1934 г.) и др.

Умира Едгар Кине – френски политик, историк. От 1841 г. е професор в “Колеж дьо Франс”. Уволнен е през 1846 г. заради борбата си против реакционното католическо духовенство и йезуитите, която повежда заедно с Ж. Мишле. Взема активно участие във Февруарската революция през 1848 г. Член е на Учредителното и Законодателното събрание. След контрареволюционния държавен преврат на 2 декември 1851 г. е принуден да емигрира. През 1870 г. се завръща се във Франция. Едно от най-известните му съчинения е за Великата френска революция (т. 1-2, 1865 г.). Автор е и на “Новият дух” (1874 г.).

Роден е Хайнрих Ман – германски писател, по-голям брат на Томас Ман. Първите му разкази са събрани в сборника “Престъпление и други разкази” и “Вълшебно”. Автор е на романите “В страната на дармоедите” (1900 г.), трилогията “Богини, или Трите романа на херцогиня фон Аси”, “Учителят Унрат” (1905 г.), трилогията “Империя” (1911-1925 г.), включваща “Верноподаникът”, “Бедните” и “Главата”. Пише публицистика, събрана в сборника “Омразата”, “Настъпва ден” и “Преглед на една епоха”. Хайнрих Ман умира през 1950 г.

Карл Маркс завършва първия том на “Капиталът”. Това е основния му труд, в него Маркс формулира икономическите закони за развитието на капиталистическото общество.

Карл Маркс е германски философ, икономист, общественик и политик. През 1843 г. в Париж се запознава с представители на социалистически и демократически движения. Маркс смята, че капитализмът и неговите производителни сили са изчерпали своите възможности. На тази основа развива теорията за преход към ново общество и за историческата роля на пролетариата в него. От 1844 г. със сътрудничеството на Ф. Енгелс Маркс разработва основните положения на теорията, обобщени в “Икономическо-философски ръкописи”, “Светото семейство”, “Немската идеология”, “Тезиси на Фойербах” и “Нищета на философията”. През 1847 г. в Брюксел Маркс се присъединява към тайното пропагандистко дружество “Съюз на справедливите” (наречено по предложение на Маркс и Енгелс Съюз на комунистите). Заедно с Енгелс написва програмата на съюза – “Манифест на комунистическата партия”. От 1849 г. живее в Лондон. През 1864 г. създава и ръководи Първия интернационал. Маркс и Енгелс са основоположници на диалектическия материализъм и историческия материализъм. Теориите на Маркс и Енгелс предизвикват спорове в международното социалистическо движение, но стават идеологическа основа на комунистическото движение в началото на XX в.

Роден е Теодор Иванов Теодоров – български общественик, публицист, политик, държавник. Учи в габровската Априловска гимназия и в гр. Николаев, Русия. Следва право в Одеса и Париж. Работи като окръжен прокурор в София и член на Апелативния съд, адвокат е от 1899 г. Той е един от водачите на Народната партия и на Обединената народнопрогресивна партия. В периода 1896-1897 г. е министър на правосъдието.Два пъти заема поста министър на финансите (1897-1899 г., 1911-1913 г.). Министър-председател е и е министър на външните работи и изповеданията в периода 1918 г.-1919 г. Ръководи българската делегация на Парижката мирна конференция. През 1923 г. влиза в Демократическия сговор. Народен представител е в VIII, IХ, ХI-ХIV, ХVI-ХХI Народно събрание. В периода 1894 – 1896 г. е председател на VIII Народно събрание.

Роден е Луи ХVІІ, крал на Франция от 1793 г. Вторият син на Луи ХVІ и Мария-Антоанета, Луи ХVІІ става наследник на престола със смъртта на брат си скоро след избухването на Френската революция. През 1792 г. е затворен заедно с останалата част от кралското семейство. Когато баща му е обезглавен през 1793 г., френската аристокрация в емиграция провъзгласява Луи-Шарл за крал. Той умира в затвора на 10-годишна възраст, но неизвестността, заобикаляща последните му месеци, поражда слухове, че не е мъртъв, и през следващите няколко десетилетия повече от 30 души твърдят, че са Луи ХVІІ. ДНК тестове, направени през 2000 г., доказват, че детето, умряло през 1795 г., е в действителност син на Луи ХІV и Мария Антоанета.

Чарлз І става крал на Англия, Шотландия и Ирландия и заявява титлата крал на Франция.

Чарлз І е роден на 19 ноември 1600 г. в Дънфърмлайн Палъс, Файф, Шотландия. Той управлява Великобритания и Ирландия в периода 1625-1649 г. Като на Джеймс І Чарлз възприема от баща си разбирането за божествено право на кралете, а най-ранните открити негови писма разкриват недоверието му в Камарата на общините в парламента. Чарлз І става крал през 1625 г. и скоро след това се жени за Анриета Мария. Влиза в конфликт с първия си парламент във връзка с религиозни въпроси, войната с Испания и принципното недоверие от страна на първия му съветник и дук на Бъкингам. След като разтуря няколко последователни парламента, Чарлз управлява държавата в продължение на 11 години, без да свиква парламента. Сред мерките, които предприема, за да бъде независим от парламентарните грантове, е налагането на корабен данък. През 1639 г. Чарлз започва война с Шотландия и нуждата от набиране на средства го принуждава да свика Късия и Дългия парламент. Впоследствие авторитарното управление на Чарлз и постоянните му кавги с парламента довеждат до английските Граждански войни. След като войските му са победени във втората от тези войни, Чарлз е принуден от армията да се изправи пред съд за предателство като “най-големият автор на нашите беди”. През 1649 г. Чарлз І е осъден и екзекутиран.