• Книгата е пълна с пикантни истории, звездата на „Кабаре“ не спестява нищо

Мемоарите „Деца, почакайте да чуете това!“ (Kids, Wait ’Til You Hear This!) бележат нов етап в биографията на легендарната Лайза Минели. Самото заглавие – клюкарско, доверително и пропито с блясъка на Бродуей – задава тона още от първата страница.

В книгата има толкова много „сочни“ моменти, че е трудно да бъдат обобщени. И все пак някои от тях наистина си струва да се разказват и разказват.

Аферата с Мартин Скорсезе – „пластове като лазаня“

Докато работи по филма „Ню Йорк, Ню Йорк“ (1977), Минели изневерява на втория си съпруг с режисьора Мартин Скорсезе. „Любовната ни връзка имаше повече пластове от лазаня“, казва тя за Скорсезе. „И двамата бяхме италианци. Страстни. Интензивни. Отдадени на занаята си. И двамата имахме вулканичен темперамент. Той беше дяволски красив мъж, който споделяше любовта ми към киното.“

Тяхната „опиянена от кокаин“ романтика продължава и след снимките. Тя го избира за режисьор на мюзикъла „The Act“ на Бродуей, но в крайна сметка професионалните нужди надделяват: „Трябваше ни театрален режисьор. Марти трябваше да си тръгне, но за съжаление единственият човек, който можеше да го уволни, бях аз… Направих го. Това почти ме уби и разби сърцето ми.“ Аферата им приключва скоро след това. „Години по-късно видях Марти на „Оскарите“ през 2014 г. и се приближих да го поздравя. За съжаление, той се обърна. Много тъжно.“

Питър Селърс в нацистка униформа

Романсът ѝ с Питър Селърс започва в гримьорната ѝ в Лондон през 1973 г. „Беше красиво и различно от всичко, което бях преживявала. Питър ме запозна с един изцяло нов свят на страст. Логиката и предпазливостта излетяха през прозореца.“ По това време Селърс е с 20 години по-възрастен от нея и е обвързан, а самата Лайза е омъжена за Питър Алън (когото по-късно заварва в леглото с мъж).

Селърс обаче далеч не е символ на стабилност. Той често я тормозел, имитирайки гласове на различни персонажи, които „сякаш идвали от нещо тъмно в него“. Най-шокиращият инцидент е свързан с общата им приятелка Джоан Колинс. Един ден Селърс отишъл на гости на Колинс в еврейския квартал „Хайгейт“, облечен в пълна нацистка униформа. Когато слязъл от колата, той започнал да крещи „Зиг Хайл!“. Лайза споделя: „Бях бясна, засрамена и ужасена. Антисемитизмът не е забавен. Кой, по дяволите, си мислеше, че е, за да прави такива глупости в ежедневието?“

Майка ѝ: Джуди Гарланд и цената на славата

Връзката на Лайза с Джуди Гарланд е сложна амалгама от любов и травма. Минели признава, че често е повтаряла грешките на майка си – от финансовите проблеми до зависимостите. Тя описва инцидент от детството, при който случайно ритнала Гарланд в главата, а майка ѝ започнала да крещи неистово. „Научих, че ако мама се ядоса, тя е най-ужасяващият човек в живота ми. И до днес крясъците са единственият ми спусък за травма.“

На 13-годишна възраст Лайза вече е била „болногледачка, медицинска сестра и психиатър“ на майка си, сменяйки приспивателните ѝ с аспирин, за да спаси живота ѝ. Гарланд е представена като манипулативна и ревнива – веднъж дори изкрещяла „Махнете я от ши*аната ми сцена!“ по време на общ концерт. Въпреки това Лайза завършва с обич: „Мама ме обичаше страстно и до ден днешен аз я обичам също толкова“.

Конфликтът с Джийн Хекман

След „Оскар“-а за „Кабаре“, Минели приема роля във филма „Щастливата дама“ (1975). Тя признава, че сценарият е бил „катастрофа“, но се съгласила заради режисьора Стенли Донен и актьорите Бърт Рейнолдс и Джийн Хекман. Отношенията ѝ с Хекман обаче били ледени: „Джийн беше откровено груб. Въпреки това ми стана тъжно за него, когато съпругата му почина през 2025 г. от хантавирус, а по-късно комбинация от Алцхаймер, сърдечно заболяване и глад отне живота му.“

Елизабет Тейлър и пътят към рехабилитацията

Минели пише болезнено откровено за битката си с алкохола, кокаина и болкоуспокояващите. Именно Елизабет Тейлър е човекът, който я принуждава да потърси помощ през 1984 г. „Елизабет ми вдъхна страх от Бога. Каза ми директно по телефона: „В опасност си. Можеш да умреш, ако не се погрижиш за това сега“.

Години по-късно, при рецидив, Тейлър отново е безпощадна: „Лайза, тази болест ще те убие. Погледни се в огледалото – изглеждаш ужасно и се чувстваш още по-зле. Никой от нас не може да се справи сам.“

Четвъртият съпруг Дейвид Гест – „извратеняк“

Докато за бившите си съпрузи Лайза пише с нежност, за четвъртия – Дейвид Гест – не пести нищо. „Ако имах магическа пръчка, бих го избягнала като салмонела. Бих му ритала кокалестата задница със стилето – нещо, в което той по-късно ме обвини. Защо, за бога, бих съсипала хубава обувка?“

Тя го нарича „дребен, бледолик кретен с нелепи очила“ и признава, че се е омъжила за него, когато е била на градус. Обвинява го, че е откраднал емблематичното ѝ бомбе от „Кабаре“ и се е опитал да продаде картините ѝ от Анди Уорхол. „Скоро започнахме да се бием физически, като животни. Удрях те жестоко, скъпи.“ Двамата се развеждат окончателно през 2007 г.

Бездомна в Сентръл парк и припаднала на улицата

Като млада в Ню Йорк, Лайза е изгонена от хотел поради неплатени сметки и прекарва няколко нощи на пейка в Сентръл парк. „Бог ми се усмихна, никой не ме нападна.“

През 2003 г., след нов рецидив с алкохола, тя припада на „Лексингтън Авеню“. „Лежах на земята кой знае колко дълго. Най-ужасното е, че стотици хора ме прескачаха или заобикаляха. Дали са видели поредния бездомник, или са разпознали Лайза Минели, „мъртва“ за света? Никога няма да разбера. Бях по-засрамена от всякога. Казвам го сега, защото милиони хора се борят с рецидивите. Моля ви, не ни съдете.“

Лунната походка и хип-хопът

Минели твърди, че е помогнала на Майкъл Джексън за легендарната „лунна походка“. Тя видяла танцьори в Бразилия да правят специфично плъзгане и го споделила с Майкъл. „Той го обожаваше. Винаги си разменяхме движения.“

Тя вярва, че е повлияла и на хип-хопа чрез филма си „Лиза със З“ (1972) и хореографията на Боб Фоси: „Гледайте „I Gotcha“ и ще видите хип-хопа на хоризонта.“

Скандалът със Стивън Сондхайм

След като обърква един стих в песен на великия композитор Стивън Сондхайм, той блокира издаването на нейния концертен албум през 1979 г. „Това беше въпрос на професионална учтивост, но той каза „не“.“ По-късно тя записва неговата „Losing My Mind“ с Пет Шоп Бойс. Сондхайм не харесал модерния аранжимент, но нямал право да го спре. „Този път г-н Сондхайм не успя да ме прати в ада. И до днес осребрявам чекове за авторски права от тази песен. Както и неговото наследство.“

На 80 години: Готова за нови срещи

Въпреки че е приключила с браковете, на прага на своята 80-годишнина Минели остава оптимист за любовта. „Искам да излизам с по-възрастен, богат и елегантен мъж. След това – с 40-годишен, който е страстен в нещо. А накрая – с 18-годишен, когото виждам два пъти седмично и чието име дори не знам.“  https://lupa.bg/

• Самолет C-17A Globemaster III на ВВС на САЩ е извършил маневри над ОАЕ, което показва подготовка за наземна операция в Иран, съобщава руска агенция след преглед на данните от полета.

Както заяви в четвъртък журналистът на Wall Street Journal Алекс Уорд, цитирайки няколко конгресмени, нахлуване в Иран може да започне в близко бъдеще.

Военнотранспортен самолет, способен да превозва персонал и боеприпаси за дългосрочни операции, навлезе във въздушното пространство на ОАЕ приблизително в 9:45 ч. московско време. След като достигна нефтено-газовото находище Асад в Абу Даби , той се снижи и започна да лети по остра, ъглова траектория, вероятно за да изпусне товара си.

След това, приблизително в 10:20 ч. московско време, самолетът напусна въздушното пространство на страната през границата със Саудитска Арабия . Мястото на излитане и дестинация са неизвестни.

Както CNN съобщи по-рано, Техеран укрепва отбраната на остров Харг в случай на американска атака.

До 90 процента от иранския петролен износ преминава през острова. Според изданието целта на евентуалното му превземане е да се лиши Техеран от ключов икономически ресурс и да се засили преговорната позиция на Вашингтон.

Журналистката на Fox News Дженифър Грифин по-рано заяви, че командването на 82-ра въздушнодесантна дивизия на американската армия е получило заповеди за разполагане в Близкия изток. „Уолстрийт Джърнъл“ обаче съобщи, че Вашингтон все още не е взел решение за изпращане на войски.

Операцията на Вашингтон и Тел Авив срещу Техеран продължава от 28 февруари. Двете страни си разменят удари оттогава. Ескалацията на конфликта доведе до почти пълното затваряне на корабоплаването през Ормузкия проток , ключов маршрут за доставки на петрол и втечнен природен газ от Персийския залив.  https://trud.bg/

• Изтребителят е ударен над окръг Чабахар и се разбива в Индийския океан, район с интензивно присъствие на американски военноморски сили

На 25 март иранският Корпус на гвардейците на ислямската революция съобщи за свалянето на палубен изтребител F-18E/F на ВМС на САЩ. Кадри от инцидента показват удар с ракети земя-въздух с малък обсег, който унищожава самолета, съобщава военното издание Military Watch.

Самолетът е свален над окръг Чабахар и се разбива в Индийския океан, район с интензивно присъствие на американски военноморски сили. Корпусът посочва, че това е четвъртият американски и израелски изтребител, поразен от местни системи за противовъздушна отбрана след началото на нападенията срещу Иран на 28 февруари.

Това засилва вероятността някои от свалянето да са дело на чуждестранно произведени системи като руските С-300ПМУ-2 и Тор-М2. Паравоенни групировки, свързани с Иран, действали в Ирак, поеха отговорност за редица други инциденти в иракското въздушно пространство.

Иранските сили също така твърдят, че са свалили американски F-15E Strike Eagle на 22 март в южната част на страната и израелски F-16 на 21 март. На 20 март Корпусът на гвардейците обяви удар срещу израелски F-16 в централното въздушно пространство на Иран. Това следва успешната атака на 19 март срещу американски F-35, която причини рани от шрапнели на пилота.

Броят на свалените американски и израелски безпилотни самолети, според Иран, е близо 200. Сред тях има както евтини еднократни дронове, така и скъпи разузнавателни и ударни платформи като MQ-9 Reaper, чиято стойност надвишава 150 милиона долара, като повече от дузина са загубени в бой.

По-високите загуби на безпилотни самолети се обясняват с по-ниската им оцеляемост и с по-рисковите мисии, на които са изпращани.

В същото време успехите на иранската противовъздушна отбрана срещу пилотирани самолети остават ограничени, докато защитата на САЩ, Израел и техните съюзници срещу ирански ракети е по-слаба. Това позволява на Корпуса на гвардейците да поразява високоценни цели в региона с относителна безнаказаност.

F-18E/F е гръбнакът на изтребителния флот на ВМС на САЩ в продължение на близо две десетилетия. Той е усъвършенстван изтребител от четвърто поколение, предназначен да служи като преходен между по-старите модели F-14, F-18C/D, A-6 и A-7 и новите F-35C и бъдещите F/A-XX с голям обсег.

Забавянията при разработката на F-35C доведоха до удължаване на производството на F-18E/F с 12 години от 2015 г., като в момента във ВМС има над 700 самолета Super Hornet и E/A-18G.

Въпреки това, с изключение на няколко модернизирани F-18E/F Block 3 с усъвършенстван радар и авионика, повечето самолети се считат за остарели и неподходящи за интензивни конфликти срещу модерни изтребители и системи за ПВО. Ниските оперативни разходи и издръжливостта им обаче ги правят подходящи за ролята на „работен кон“ на флота в епохата след Студената война.  https://blitz.bg/

На 26 март в цял свят се отбелязва Лилавият ден или Денят на епилепсията . Това е ежегодно международно събитие, насочено към повишаване на информираността за заболяването епилепсия.

Един ден деветгодишно момиченце от Канада Касиди Меган, което страда от епилепсия, решава да покаже на другите хора, че не е по-различно от тях. През деветте си години детето вече е преживяло известно пренебрежение от възрастни и връстници, които възприемат заболяването й не съвсем адекватно, смятайки го за нещо като лека форма на лудост.

За да разсее митовете за болестта, Касиди създаде „Purple Day“ през 2008 г. На този ден, 26 март, всеки може да изрази подкрепа за хората, които живеят с диагноза епилепсия.

Инициативата на момичето беше подкрепена първо от Асоциацията по епилепсия на Нова Скотия, а след това и от други организации по света. Още през 2009 г. 100 хиляди студенти, около 100 обществени сдружения и над 100 известни политици се присъединиха към Purple Day, а телевизионната кула в Торонто беше боядисана в лилаво за една вечер.

Оттогава информацията за болестта и първата помощ, която може да се окаже на хората, страдащи от нея, се разпространява в различни страни по света на 26 март. Конференциите на епилептолозите и психиатрите са насрочени да съвпаднат с Лилавия ден. Те са призвани да се занимават с актуални проблеми в лечението на епилепсията и да споделят опит от успешно лечение и употреба на антиепилептични лекарства. Епилептологичните центрове са домакини на празнични събития и промоции за пациенти. Освен това се провеждат търгове, панаири, концерти и спортни събития, за да се съберат средства за онези, които са достатъчно нещастни да живеят с тази диагноза.

Има много такива хора по света. Епилепсията се счита за едно от най-честите хронични неврологични заболявания при хората. В този случай една от зоните на мозъчната кора започва да работи твърде активно. Той потиска и подчинява други неврони. В резултат на това всички клетки на кората са обхванати от синхронно възбуждане. Възниква атака: конвулсии, загуба на съзнание, падане (руското име на болестта е свързано с тази характеристика – „падаща болест“). Причината за такава хиперактивна област може да бъде нараняване на главата, инсулт, менингит и някои заболявания.

Освен това припадъците могат да бъдат под формата на леки пропуски в паметта или мускулни спазми, както и тежки, продължителни конвулсии. Припадъците също могат да варират по честота, от по-малко от веднъж годишно до няколко пъти на ден. Хората с епилепсия често изпитват други физически проблеми (като фрактури и натъртвания, свързани с гърчове) и психологически проблеми, включително тревожни разстройства и депресия.

Според СЗО епилепсията засяга около 1% от населението на света, което е 65 милиона души. Но само 25% от тях получават адекватно медикаментозно лечение. Но е важно да знаете, че съвременните лекарства позволяват на човек да се освободи напълно от припадъци в 70% от случаите. Такива лекарства са ефективни и нискотоксични, не влияят на психиката и настроението. Епилепсията е едно от малкото хронични заболявания, при които е възможно постигането на стабилна ремисия: хората учат, работят, създават семейства и раждат здрави деца, тоест водят нормален, пълноценен живот.

Има доказателства, че много известни хора са страдали от епилепсия. Сред тях са Юлий Цезар , Александър Велики , Нострадамус , Данте Алигиери , Иван Грозни , Наполеон Бонапарт , Фьодор Достоевски , Алфред Нобел , Винсент ван Гог .

Епилепсията е едно от най-старите заболявания, познати на човека, като най-ранните писмени сведения датират от 4000 г. пр.н.е. Древните гърци и римляни са наричали епилепсията „божествена намеса“ и „болест на Херкулес“. В един от средновековните наръчници за призоваване на духове се казва, че ако ритуалът не е подготвен правилно, магьосникът може да получи епилептичен припадък.

От векове епилепсията е била заобиколена от страх, неразбиране, дискриминация и социална стигма. В много страни стигмата в някои форми продължава и днес и може да повлияе на качеството на живот на хората, засегнати от болестта, и техните семейства.

Неслучайно лилавото (или лавандулово) е избрано за символ на Деня. Смята се, че този цвят има благоприятен ефект върху нервната система, като намалява тревожността, фобиите и страховете. Ето защо на 26 март всички участници в събитията на Деня или просто грижовни хора закачат лилави панделки или носят лилави дрехи, като по този начин изразяват подкрепата си към хората с епилепсия.