В София започва четвъртият инвестиционен форум за Югоизточна Европа в рамките на Пакта за стабилност, на който се обсъждат перспективите за финансиране на страните от региона и влиянието на еврото.

Правителството провежда семинар за обучение на депутатите. Темата му е: „Практика на взаимоотношенията между законодателната и изпълнителната власт“. Целта е да се подобрят отношенията между коалиционните партньори – НДСВ и ДПС, след като вижданията им за президентските избори се разминават.

Палестинският лидер Ясер Арафат, израелският министър-председател Исак Рабин и израелският министър на външните работи Шимон Перес получават Нобеловата награда за мир.

В САЩ на екран излиза филмът на Куентин Тарантино “Криминале”.

Куентин Тарантино е американски режисьор продуцент, сценарист и актьор. Роден е през 1963 г. в САЩ. Дебютира през 1992 г. на Фестивала на независимото кино “Сънданс” с филма “Глутница кучета”; следва “Криминале” (1994 г.), спечелил “Златна палма” в Кан, и “Оскар за най-добър оригинален сценарий”. Филмография: “Истински романс” (1993 г.), “Четири стаи” (1995 г.), “От здрач до зори” (1996 г.), “Джаки Браун” (1997 г.), “Kill Bill” (2003 г.).

Умира композиторът и диригент Леонард Бърнстейн. Той е роден на 25 август 1918 г. в Лаурънс, Масачузетц. Посещава уроци по пиано в латинското училище в Бостън. По късно следва в Харвард. През 1940 г. е поканен в Бостънския симфоничен оркестър. Талантът му не остава незабелязан в музикалните среди. Бил е Музикален директор на нюйоркската филхармония в периода 1945-1947 г. и 1958 – 1969 г., с която има над 400 реализирани записа. През 1951 г. се жени за чилийската пианистка Фелисия Монтеалегре. Бърнстейн е първият американски диригент гастролирал на прочутата “Ла Скала” в Милано (1953 г.).

Сред най-известните му произведения е прочутият мюзикъл “Уестсайдска история” (1957 г.), „Jeremiah.“ (1943 г.) – посветено на жертвите на Холокост, „Kaddish,“– написано в памет на убитият президент на САЩ – Джон Кенеди и др. Леонард Бърнстей е автор е на филмова музика. Пише и две опери – „Trouble in Tahiti,“ (1952 г.) и „A Quiet Place“ (1983 г.). Умира от белодробно заболяване в Ню Йорк, където е и погребан.

“Амнести Интернешънъл” обвинява американското правителство в нарушаване на човешките права по време на воденото разследване и съдебния процес срещу задържания по политически съображения Ричард Маршал от Американското индианско движение.

Умира Бинг Крозби (с истинско име Хари Лилис Кросби) – американски певец и киноактьор. Дебютира през 20-те години на ХХ век във вокалното трио “Ритъм бойс”; по-късно започва солова кариера като вокалист в оркестъра на Пол Уаймън. По времето на суинга сътрудничи с К. Бейзи, Д. Елингтън, Т. Дорси, Луис Армстронг, У. Хърмън, Л. Хемптън и техните оркестри. През 51-годишната си кариера си кариера записва повече от 1 600 песни и участва в около 50 филма (“Висше общество”, “Холидей ин” и др.). Негови албуми са “The Chronological Bing Crosby”, “The Bing Crosby Story”, “Louis Armstrong and Bing Crosby on Stage”, “High Society” и “Bing’N’Basie”.

Тайландски студенти протестират с искания за демократизация. В кръвопролитните сблъсъци с органите на реда загиват 77 души, а 857 са ранени.

Английската атомна ракетна подводница “Renown” се сблъсква с каботажния кораб „Мойл“ при изплаване в района на н. “Мак оф Кинтайр”. В резултат на удара са повредени загражденията и подвижните устройства на подводницата, но инцидентът се разминава без човешки жертви.

Умира Дъглъс Моусън – австралийски геолог и изследовател на Антарктика. Участва в 3 големи антарктически експедиции.В Антарктика Моусън открива и нанася на картата повече от 200 географски обекта, между които Земя Кралица Мери, Земя Мак Робъртсън, Земя Принцеса Елизабет и др. Неговото име носят полярна станция, полуостров, бряг, море и други географски обекти в Антарктика..

Американският летец Чарлз Чък Йегър преминава пръв звуковата бариера на борда на самолета Х-1, конструиран от компанията “Bell Aircraft” за изследователски цели. Йегър е военен пилот участвал във Втората световна война. След края й става началник на тренировъчна програма за експериментален самолет и на 14 октомври 1947 г. става първият човек, преминал звуковата бариера. Йегър също така участва в тренировъчните програми на едни от първите американски астронавти.

Провежда се тринадесети пленум на ЦК на БРП (к), който в отсъствието на Георги Димитров и Васил Коларов и в духа на съвещанието от Шкларска Поремба (22-28 септември същата година) решава да се премине към настъпление срещу опозицията до пълното й унищожаване; към преустройство на ОФ в единна масова организация и към „преход към социалистическо развитие“, като за целта се промени и проектът за конституция.

Частите на 6-а пехотна дивизия и югославски партизани овладяват Ниш.

Провежда се национална конференция на БЗНС. За главен секретар се избира Д-р Георги М. Димитров.

Светият синод изпраща писмо до министър-председателя Кимон Георгиев, в което го уверява в благосклонното отношение на Българската православна църква към политиката на ОФ.

Умира Ервин Ромел – германски генерал-фелдмаршал. Служи в армията от 1910 г. и участва в Първата световна война. От 1919 г. е в райхсвера, а по-късно – във вермахта. През 30-те години на ХХ век е преподавател и началник на Военната академия. През 1939 г. влиза в най-близкото обкръжение на А. Хитлер. От февруари 1940 г. е командир на 7. танкова дивизия, с която навлиза във Франция. От 1941 до март 1943 г. командва Германския експедиционен корпус в Северна Африка. През периода юли-ноември 1943 г. командва групата армии „Б“ в Северна Италия. През декември 1943 г. изпълнява функциите на военен инспектор във върховното командване на Дания, след което е командващ на групата армии „Б“ във Франция. На 17 юли участва в заговора срещу Хитлер. Самоубива се поглъщайки цианкалий.

Съветските войски освобождават областта Запорожие от окупационните немски войски.

В послание до цар Борис III (на снимката) английският крал Джордж VI предупреждава България да не влиза в съюз с Германия по време на Втората световна война.

В периода от 1939 до 1940 г. България е подложена на силен политически натиск от страна на Антантата и оста Рим-Берлин-Токио. Натискът се увеличава с провеждането на успешни военни кампании на Германия през средата на 1940 г. В съобщението на Джордж VІ се отправя директно предупреждение за започване на открити военни действия на територията на страната, в случай, че България се присъедини към Тристранния пакт.

Роден е Клиф Ричард – английски рок-китарист и певец, киноактьор. До края на 50-те години на ХХ век свири в различни скифъл-групи, а през 1958 г. основава състава „Дрифтърс“, който изпълнява едни от първите рокендрол-песни във Великобритания. Клиф Ричард сменя името на групата с „Шедоуз“, понеже вокална група с името „Дрифтърс“ съществува в САЩ от 1953 г. С новия състав работи до 1968 г. От началото на 60-те години на ХХ в., Ричард се изявява и като филмов актьор, като взема участие във продукците – „Експресо Бонго“, „Младите“, „Лятна ваканция“ и някои други, както и в ТВ шоу-програми и мюзикъли („Време“, 1986 г.).

Албуми: „Cliff“, „Cliff Sings“ (1959 г.), „Me and Shadows“ (1960 г.), „Listen to Cliff“ (1961 г.), „Hit Album“, „Summer Holiday“ (1963 г.), „The Best of Cliff Richard“ (1969 г.), „Help it Along“ (1974 г.), „I’m Nearly Famous“ (1976 г.), „Every Face Tell a Story“ (1977 г.), „My Kind of Life“ (1977 г.), „Small Corners“, „Green Light“ (1978 г.), „Rock’n’Roll Juvenile“, „Thank You Very Much“ (1979 г.), „Wired for Sound“ (1981 г.), „Dressed for the Occasion“, „Silver“ (1983 г.), „The Rock Connection“ (1984 г.), „Now You See Me, Now You Don’t“, „Walking in the Light“ (1985 г.), „Always Guaranteed“ (1987 г.), „Wanted“ (2001 г.).

Внушителна английска ескадра под флага на командващия Средиземноморския флот адмирал Фредерик Фийлд за първи път след Световната война посещава Истанбул. Адмирал Фийлд е приет в Анкара лично от Мустафа Кемал Ататюрк (на снимката).

Умира генерал Пантелей Киселов, герой от превземането на Тутракан (1916 г.)

В Лондон за първи път излиза от печат Книгата на Алън Милн – “Мечо Пух”.

Роден е Михаил Маринов – български поет и драматург. Завършва българска филология през 1952 г. и театрална школа през 1953 г. Маринов работи в Радио София, артист е в пътуващия Софийски драматичен театър. Драматург е на Плевенския театър (1964 г. – 1965 г.) и Разградския театър (1966 г.). Завежда сектор “Чуждестранна поезия” в списание “Пламък” от 1966 г. Автор е на произведения за деца. Маринов е преводач от руски и френски език.

Родена е Розалия Николова Ликова – български литературен историк, теоретик и критик. Завършва славянска филология в СУ “Св. Климент Охридски” през 1949 г. Дисертацията й е на тема“Сатирата в българската литература през 30-те години“. Редовен асистент е от 1949 г., доцент от 1963 г., професор по нова българска литература от 1967 г. в СУ “Св.Климент Охридски”. Печата литературна критика от 1949 г. в списание „Септември“. Научните й интереси са съсредоточени върху проблемите на българската литература между двете войни и след 9 септември 1944 г. По-значителните й изследвания са събрани в книгите „Г. Караславов“ (1958 г.), „Младен Исаев“ (1960 г.), „За някои особености на българската поезия. 1923-1944” (1961 г.), „Българската белетристика между двете войни. 1918-1944” (1965 г.), „Писатели и време“ (1968 г.), „Съвременни автори и проблеми“ (1968 г.), „Разказвачът в съвременната българска белетристика“ (1978 г.), „Естетически прелом в поезията на 20-те години“ (1978 г.), „История на българската литература. Поети на 20-те години“ (1979 г.), „Литература и художествени търсения“ (избрано, 1982 г.), „Проблеми на европейския символизъм“ (1984 г.), „Портрети на български символисти“ (1987 г.), „Художествени насоки на българския символизъм“ (1988 г.) и други.

Приема се Закон за допитване до народа за виновността на министрите от кабинетите Гешов – Данев и Малинов – Костурков (22-ма бивши министри) за обявените и водени войни (1912-1913 г. и 1918 г.) и за последвалите ги национални катастрофи. Законът е отменен на 21 март 1924 г.

Законът е приет по време на земеделското управление на Александър Стамболийски. Гласуван е от ХІХ-то Обикновено Народно събрание. Законът постановява допитването да се извърши чрез гласуване с два вида бюлетини – черни (гласуване за “невиновен”) и бели – за “виновен”. Ако резултатът от допитването е мнозинство за “виновни”, се предвижда министрите от трите кабинета се съдят от държавен съд, чийто състав се определя със специален закон.

Референдумът се подготвя и провежда при голяма политическа активност. От 926 490 избиратели, участвали в допитването, 647 313 гласуват с бялата бюлетина, 223 587 – с черната; 55 593 бюлетини са недействителни (лозунги и др.). На 31 януари 1923 г. се приема специален Закон за съдене на министрите. Той утвърждава референдума за установяване виновността на министрите. Законът уточнява начина за формиране на съда и постановява, че присъдите на държавния съд не подлежат на обжалване.

Започва масирано нападение от страна на чети на ВМРО начело с Алеко Василев и Георги Атанасов, които само за няколко дни (до 17 с.м.), успяват да окупират Неврокоп и да прогонят федералистите на Тодор Паница (на снимката).

През есента на 1919 г. под ръководството на Т. Александров, П. Чаулев и ген. Ал. Протогеров, ВМРО възстановява дейността си като национално-революционна организация на македонските българи. Ръководителите й са привърженици на идеята за присъединяване на Вардарска и Беломорска Македония към България, но поради нейното поражение в Първата световна война (1914-1918 г.) приемат идеята на ВМОРО за автономия на Македония.

Убийство на Тодор Александров на 31 август 1924 г. временно разклаща позициите на организацията. На конгрес проведен в Пиринска Македония през февруари 1925 г. е избран нов ЦК на ВМРО, в който влиза младия и енергичен Иван Михайлов. След тази организационна промяна, тактиката на ВМРО еволюира и от масови четнически акции се пристъпя към изграждането на терористични групи в т.нар. „тройки“ и „петорки“. Този подход се оказва по-ефективен, тъй като борбата с чети изисквала все по-голям човешки и финансов ресурс, за разлика от възприетата тактика на терор.

След 1928 г. ВМРО се разцепва на две отделни организации. Започва вътрешна борба между двете, която продължава няколко години и отслабва тяхната роля като националнореволюционни организации. След държавния преврат на 19 май 1934 г. са забранени, както и всички други политически, професионални и националнореволюционни организации в страната.

В Киев е открита първият Всеукраински храм на украинската автокефална църква.

Създава се комитет Народен сговор с председател Александър Греков (на снимката) и подпредседател професор Александър Цанков. В него влизат дейци на опозиционните партии (без комунисти), запасни военни и безпартийни интелектуалци. Целта е обединение на опозицията за сваляне на кабинета. В края на 1921 и началото на 1922 г. са учредени местни групи и в редица други градове на страната, в които има военни гарнизони. Официалното оповестяване на организацията става на 15 март 1922 г., а на 10 април с. г. започва да излиза и печатният й орган – вестник „Слово“. След убийството на Ал. Греков, през май 1922 г. на негово място е издигнат професор Ал. Цанков. Заедно с Военния съюз Народният сговор участва в подготовката и извършването на държавния преврат на 9 юни 1923 г. и поема управлението на страната до 21 юни 1931 г. През това време излъчва два кабинета – на професор Ал. Цанков (от 9 юни 1923 г. до 4 януари 1926 г.) и на А. Ляпчев (от 4 януари 1926 г. до 29 юни 1931 г.). Организацията е в основата на Демократическия сговор, учреден на 10 август 1923 г. До правителствената промяна на 4 януари 1926 г. негови дейци имат доминиращо влияние в управлението на страната, след което са изтикани на по-заден план от другите два лагера в Демократическия сговор, групирани около А. Ляпчев и Ат. Буров. До юни 1931 г. дейците на бившата организация не остават вън от управлението на страната. След разцеплението на Демократическия сговор през май 1932 г преминават към крилото на професор Ал. Цанков, което малко по-късно се преобразува в нова политическа формация под името Народно социално движение.

В Каховка Червената армия разгромява войските на ген. Врангел.

Финландия предава на Съветския съюз порт Петсамо.

Отрядите на Нестор Иванович Махно превземат Мариупол.

В Подолски Каменец украинските войски полагат клетва за вярност към Украинската Народна Република.

За атаман на Оренбургското казачество е избран офицерът Александър Дутов.

На 14 октомври 1915 г. с манифест цар Фердинанд І обявява война на Сърбия и страната влиза в Първата световна война на страната на Централните сили, с което България прави опит да осъществи националното си обединение. На фронта българската армия е изправена срещу войските на Съглашението в изтощителна война, продължила до 29 септември 1918 г., когато е сключено Солунското примирие.

В Европа пристигат първите канадските отряди, за да участват в Първата световна война.

В резултат на подземен взрив в шахтата Сенгенид в Южен Уелс загиват 440 души. Това е най-голямата авария в историята на Британия.

По време на кампания в Милуоки, Уисконсин, бившият американски президент Теодор Рузвелт е прострелян от Уилям Шранк. Макар и леко ранен Рузвелт изнася заплануваната си реч. Спасява го дебела пачка ръкописна хартия във вътрешния му джоб, която спира смъртоносния куршум.

По време на Балканската война войските на 1-ва и 3-а армия започват изнасянето си към турската отбрана на линията Люлебургаз – Бунархисар.

Английският пътнически параход “Mohegan” се удря в рифовете Монакълс поради навигационна грешка. Загиват 170 човека.

По инициатива на министър Константин Величков в София се открива Държавно рисувално училище. За негов директор е назначен Иван Мърквичка.

Рисувалното училище е замислено като смесен тип учебно заведение – по образец на класическите европейски художествени академии и на вече функциониращите в Западна и Средна Европа художествено-индустриални училища. През 1909 от Държавно рисувално, учебното заведение е трансформирано в Художествено-индустриално училище, а от 1921 г. прераства в Художествена академия. През 1951 г. академията е преобразувана във Висш институт за изобразително изкуство „Н. Павлович“, а от 1995 г. – в Национална художествена академия.

Роден е генерал-майор Ганчо Манчев, командир на Въздушни войски (15.10.1944 -май 1945 г.).

Роден е Хенрих Любке – германски политик, президент на ФРГ от 1959 г. до 1969 г. В периода на Ваймарската република е активен член на католическата партия „Център“. По време на Втората световна война работи във военната промишленост. От 1945 г. Любке е член на Християндемократическия съюз (ХДС). От 1947 г. до 1952 г. е министър на продоволствието, селското и горското стопанство на провинция Северен Рейн-Вестфалия. Депутат е в Бундестага през 1949-1950 г. и 1953-1959 г.; през периода 1953-1959 г. е министър на продоволствието, селското и горско стопанство на ФРГ. Любке се обявява срещу признаването на следвоенните граници в Европа. Хенрих Любке умира през 1972 година в Бон.

Роден е Дуайт Дейвид Айзенхауер – американски генерал и държавник; 34-ти президент на САЩ (на поста е в периода 1953-1961 г.), армейски генерал от 1944 г. Айзенхауър завършва Военна академия в Уест Пойнт през 1915 г. Служи на различни мисии в САЩ и в чужбина. По време на Втората световна война (от 1942 г.) командва американските войски в Европа; върховен главнокомандващ е на съюзните експедиционни сили в Северна Африка и Средиземноморието и на съюзническите експедиционни сили в Западна Европа от декември 1943 г. Командва операцията „Овърлорд“ и окупационните сили на САЩ в Германия през 1945 г. Айзенхауер е началник-щаб на американската армия от ноември 1945 г. Той е върховен главнокомандващ въоръжените сили на НАТО от 1950 г. до 1952 г. Дуайт Дейвид Айзенхауер умира през 1969 година.

Първите мормонски преселници пристигат в Южна Албърта, Канада.

В САЩ Джордж Йистман патентова фотографския филм и своята фото плака.

Роден е Еймън де Валера – ирландски политик, общественик, борец за независимостта на Ирландия, първи президент на Ирландската република. Де Валера е активист на националистическата партия „Шин Фейн“, бореща се за независимост на Ирландия; като след 1917 г., става неин ръководител. Работи като учител по математика. Той е един от командирите на Ирландската национална освободителна армия и е сред създателите на независимата Ирландска република (16 април 1916 г.). Де Валера е първият президент на Република Ирландия (Ейре) (от 1919 до 1922 г.). По време на Гражданската война 1922-1923 г. командва републиканската армия срещу привържениците на англо-ирландския договор от 1921 г., според който Северна Ирландия остава под английска власт, а останалата част на страната е обявена за британски доминион. През 1926 г.той организира партията Фиана Файл (Войници на съдбата). Министър-председател е и министър на външните работи на Ирландия в периода от 1932 до 1959 г. По време на Втората световна война правителството му води политика на неутралитет. Де Валера е президент на Ирландия от 1959 г. до 1973 г. По време на неговото управление ирландската икономика се модернизира, утвърдена е независимостта на Ирландия и тя е приета за член на ЕИО през 1970 г.

В бр. 46 на в. „Свобода“ e публикувана програмата на БРЦК.

По инициатива на Рахил Душанова и Петър Берковски в Хасково се учредява “Народно Българско женско дружество”.

Роден е Стефан Жеромски – полски романист и драматург. Първият му роман е „Гарвани ще ви разкъсат“. Основната му творба е „Пепелища“ (1902-1903 г.) – история на Наполеоновите войни. Автор е на романите „История на греха“ (1908 г.), „Красотата на живота“ (1912 г.), „Вярната река“ (1912 г.), „Борбата срещу Сатаната“ (трилогия; 1916-1919 г.), „В началото на пролетта“ (1924 г.) и други, както и на повестите“Доктор Пьотр“ (1894 г.), „Сизифов труд“ (1897 г.), „Лъч“ (1897г.), разкази, драмите „Роза“ (1909 г.), „Сулковски“ (1910 г.) и други, художествена публицистика, дневници.

Роден е генерал-майор Христо Николов Петрунов – български офицер. Завършва Военното училище в София с първия випуск през 1879 г. и служи като кавалерист. Командирован е в 38. драгунски полк в Русия през 1882 г. Завършва Офицерската кавалерийска школа в Санкт Петербург през 1884 г. След завръщането си е командир на ескадрон в 1. конен полк от 1885 г. По време на Сръбско-българската война от 1885 г. командва конния полк в сраженията при Цариброд и Пирот. След войната е първият инспектор на конницата в българската войска в периода от 1890 до 1900 г. Получава званието почетен флигел-адютант. Началник е на кавалерийска дивизия от 1892 г. и заместник-инспектор на кавалерията от 1912 г. През Балканската война (1912-1913 г.) като заместник-инспектор на кавалерията организира формирането на 10 конни и 20 пеши ескадрона в Западна Тракия. По време на Междусъюзническата война е назначен за началник на Македонската полева подвижна конница и воюва срещу сърбите при Пирот и Ниш. През Първата световна война ( от 1915 до 1918 г.) е началник на 3. дивизионна област от 1916 г.

Роден е Павел Бобеков – български революционер, учител и журналист, ръководител на революционния комитет в Панагюрище. Определен е за хилядник на панагюрските въстаници, а след обявяване на Априлското въстание оглавява Привременното правителство на IV-ти революционен окръг, което осъществява новосъздадената българска власт в Панагюрище. Емигрира в Румъния след разгрома на въстанието, където издава първия български всекидневник „Секидневний новинар“ през 1877 г. През Руско-турската освободителна война е преводач. Павел Бобеков умира в Търново на 17 октомври 1877 г.

В Англия е основана информационната агенция Ройтерс.

Роден е Жан Пиер Русло – френски лингвист, абат. Русло е един от основоположниците на експерименталната фонетика. До 1887 г. е кюре и викарий. Професор-асистент е по френска филология в Католическия институт в Париж от 1910 г., професор е в Колеж дьо Франс от 1923 г. През 1897 г. създава и ръководи лаборатория по експериментална фонетика, изобретява редица фонетични прибори, разработва методи за развитие на речта на глухонемите и за отстраняване на речеви дефекти. Русло е един от създателите на лингвистичната география. Основава диалектоложкото дружество „Société des parlers de France“ през 1893 г., списанията „Revue de phonétique“ (заедно с Ю. Перно през 1911 г.) и „Revue des patois gallo-romans“ (заедно с Ж. Жилерон, през 1887 г., от 1893 г. – „Bulletin dela Societé des parlers de France“).

Роден е Йордан Йорданов Ненов – български възрожденски учител. Учи в Елена, след това при Р. Попович в Карлово и при Е. Васкидович в Свищов. През периода 1841-1876 г. е учител в Елена, Пазарджик, Панагюрище, Сопот, Чирпан, Хасково. В Панагюрище негови ученици са М. Дринов и Н. Бончев. По време на Руско-турската война от 1877-1878 г. е заточен в Мала Азия. След Освобождението се занимава с превеждане на турски документи и художествена литература от гръцки език.

Виктор Юго сключва брак със Адел Фуше.

Роден е Арист Аристович Куник – руски историк, филолог, академик на Петербургската Академия на Науките от 1850 г. Автор е на трудове по история на руско-скандинавските, руско-византийските и други отношения, работи в областта на сравнителното езикознание. Защитник е на норманската теория (“Die Berufung der schwedischen Rodsen durch die Finnen und Slawen. Eine Vorarbeit zur Entsehungsgeschichte des Russichen Staates”, 1844-1845 г.).

С Виенския мирен договор е сложен краят на Австро-френската война.

Наполеон побеждава пруската армия в битката при Йена-Ауерщадт.

През 1806 г. Фредерик Вилхелм ІІІ подписва таен договор с Русия и се включва в Третата коалиция срещу Наполеон.

Двойната битка при Йена-Ауерщадт се води на територията на днешна Германия между силите на Наполеон І от Франция и Фредерик Вилхелм ІІІ от Прусия. Решителната победа над пруската армия довежда до елиминирането на Прусия от антифренската коалиция до освободителната война от 1813 г.

Войската на Наполеон наброява около 143 000 души, докато в армията на Прусия влизат около 108 000.

След успеха на битката Наполеон завладява Прусия за 6 седмици.

Френската кралица Мария Антоанета е изправена пред Революционния трибунал във Франция. Два дни по-късно тя е осъдена на смърт и изпратена на гилотината.

Мария Антоанета е кралица на Франция, съпруга на Луи ХVІ и дъщеря на австрийската ерцхерцогиня Мария Тереза и императора на Свещената римска империя Францис І. Омъжва се за престолонаследника през 1770 г., който се възкачва на престола през 1774 г. Бракът цели да укрепи съюза са отколешния враг на Франция – Австрия.

След щурма на двореца Тюйлери от август 1792 г. Мария Антоанета и съпругът й са изведени и обвинени в измяна. Кралят е екзекутиран през януари 1793 г. Мария Антоанета е изправена пред Революционния трибунал на 14 октомври 1793 г., ден по-късно е произнесена смъртна й присъда, а на 16 октомври тя е гилотинирана.

В хода на войната за испанското наследство австрийските войски превземат Барселона.

Отряди на украинския полковник М. Кривонос превземат Лвовския замък.

Робърт Брус Шотландски побеждава английския крал Едуард ІІ при Байленд, като го принуждава да признае шотландската независимост.

Английският крал Харолд II е убит в битката при Хейстингс от нормандската армия, начело с Вилхелм (Уилям Нормандски), който заема английския престол.

Конфликтът е вследствие на това, че Едуард Изповедник дава трона на Харолд ІІ, вместо на Велхилм, както е обещал. Вилхелм навлиза в Англия от Нормандия с 4000-7000-на армия, като дебаркира в Пивънси, Съсекс. Вилхелм се движи на изток по крайбрежието до Хейстингс. Харолд посреща нормандските нашественици със 7000-на войска, изтощена от победата в битката при моста при Стамфърд. Англичаните са победени след еднодневни сражения, в които загива Харолд. След битката Вилхелм влиза с армията си в Лондон и е коронован като Уилям І на 25 декември 1066 г.

В периода 13 – 14 октомври се провежда официално посещение в България на унгарския президент Ференц Мадол, който се среща с президента, с премиера и присъства на подписването на двустранно споразумение за сътрудничество между министерствата на образованието на двете страни.

Провежда се III конгрес на Българската евролевица. След като подава оставка от председателския пост в нощта на изборите заради лошия изборен резултат, Александър Томов отново е преизбран.

Александър Томов е роден е на 27 април 1954 г. в София. Завършва висше образование в Икономическия институт „Карл Маркс“ в София и в университета в Ленинград (днес Санкт Петербург). В периода 1979 – 1983 г. е асистент в Икономическия институт „Карл Маркс“. През 1984 г. е доцент в Софийския университет “ Св. Климент Охридски“. През 1985 – 1989 г. е експерт и съветник в кабинета на министър-председателя на НРБ Георги Атанасов. Александър Томов е депутат в VII Велико народно събрание и в XXXVI Народно събрание, избран с листата на БСП. Той е заместник-председател на Висшия съвет на БСП. Вицепремиер е в кабинета на Димитър Попов от квотата на БСП, отговаря за силовите министерства и енергетиката. В XXXVI Народно събрание е председател на „правителството в сянка“ на БСП. През 1993 – 1998 г. е председател на Гражданското обединение за републиката /ГОР/ от учредяването му на 30 май 1993 г. до разпускането на движението на Учредителния конгрес на Евролевицата на 28 февруари 1998 г. През 1994 г. става съпредседател на политическия съюз Демократична алтернатива за републиката /ДАР/. Участва в изборите за XXXVII Народно събрание. През 1997 г. е депутат в XXXVIII народно събрание с листата на парламентарната коалиция Евролевица. Съпредседател е на Евролевицата. Участва в парламентарната Комисия по бюджет, финанси и финансов контрол. През 1998 г. е избран за лидер на Българската Евролевица /БЕЛ/ на Учредителния конгрес на партията на 28 февруари – 1 март. На втория конгрес на БЕЛ на 3-4 юни 2000 г. Томов е преизбран за лидер на партията. Евролевицата участва в парламентарните избори през юни 2001 г., но не успява да прескочи 4-процентната бариера. Александър Томов е генерален директор на фондация „XXI век“. Автор е на три книги, издадени в чужбина.

В доклада си за състоянието на 6-те държави от втората група кандидатки за членство в Европейския съюз България е похвалена за успехите си в икономическите реформи, като са й поставени 2 условия – да направи график за закриване на първите 4 реактора на АЕЦ „Козлодуй“ и да продължи реформите. България установява дипломатически отношения с Европейската Общност през 1988 г. През 1993 г. е подписано Европейското споразумение за асоцииране, което влиза в сила през 1995 г. През декември 1995 г. България подава молба за членство в Европейския съюз. Комисията представя първия си редовен доклад за напредъка на България към членство през ноември 1998 г. Втория доклад, публикуван през 1999 г. утвърждава започването на преговори. Преговорите за присъединяване започват на 15 февруари 2000 г. София приключва преговорите на 15 юни 2004 г., шест месеца предсрочно. Страната очаква да стане пълноправен член на ЕС от 1 януари 2007 г. Европейският Съвет в Брюксел на 16 – 17 декември 2004 г. потвърждава приключването на преговорите за присъединяване и намерението на ЕС да приветства страната като член на Съюза от януари 2007 г. Европейският парламент дава одобрение за членството на България на 13 април 2005 г.. С 522 гласа “за”, 70 гласа “против” и 69 въздържали се. Договорът за присъединяване на България към ЕС е подписан на 25 април 2005 г.. В зависимост от напредъка в изпълнението на изискванията за членство, ЕС декларира, че целта му е да приеме България от 1 януари 2007 г. споразумението за присъединяване съдържа възможност за отлагане на членството с една година, ако ЕС прецени, че съществува “сериозен риск” страната да не успее да приложи изискваните реформи. Редовният доклад на Комисията за 2004 г. посочва реформата в правосъдието и публичната администрация като основни приоритети. През февруари 2005 г. Комисията дава положителна оценка за подписването на Договора за присъединяване. До датата на присъединяване е предвидено Комисията да продължи да наблюдава изпълнението на обещаните реформи като въведе в действие система на строг мониторинг и да продължи да изготвя доклади за напредъка на България към членство. На 26 септември 2006 година става ясно, че страната ни ще стане официално член на Европейският съюз от 1 януари 2007 г.

Във Франция са разрешени хомосексуалните бракове.

НАТО дава ултиматум на Югославия с искане да изведе войските си от Косово.

Стефан Савов регистрира парламентарна група на Демократическата партия.

Стефан Савов е роден на 8 януари 1924 г. Той е български юрист, преводач, политик. През 1948 г. завършва право в СУ “Св. Климент Охридски”. Сътрудничи на в-к “Мир” (1938-1942 г.), на в-к “Демокрация” (от 1989 г.). Осъден е от Народния съд на 15 години затвор. Многократно е репресиран, изселван (до 1989 г.). Бил е политически затворник в с. Босна. Представител е на Асоциацията на испанистите в България. Член е на УС на Съюза на преводачите. От 1990 г. е председател на Демократичната партия. Член е на Ротъри клуб. Стефан Савов е съпредседател на парламентарна група на коалицията Народен съюз (БЗНС и Демократическата партия). Председател е на XXXVI ОНС (1991-1992 г.). В периода 1966-1990 г. превежда 30 книги от испански и латино-американски автори : Асорин, Педро де Аларкон, Мигел Астуриас, Мария Матуте, Хосе Камило Села, Мигел Делибес, Ромуго Галиегос, Пабло Неруда, Хуан Карлос Онети и др. Стефан Савов умира на 8 януари 2000г.

Със специален указ президентът Желю Желев назначава служебно правителство, начело на което поставя първата жена премиер Ренета Инджова.

Ренета Инджова е родена на 6 юли 1953 г. в Нова Загора. Завършва икономика във Висшия икономически институт “Карл Маркс” в София. През 1995 г. специализира бизнес и административно управление във Фондация “Айзенхауер”, САЩ. Доктор е на икономическите науки. Съавтор е на платформата на Съюза на демократичните сили при неговото учредяване. От 1990 г. до 1992 г. е съветник на СДС в VII Велико народно събрание и експерт в Агенцията за икономическо развитие и програмиране. През 1992 г. е ръководител на Дирекция “Лоши кредити и приватизация” в Обединена българска банка. От 1992 г. до 1993 г. е член на Надзорния съвет, председател и изпълнителен директор на Агенцията за приватизация. От 17 октомври 1994 г. до 24 януари 1995 г. е служебен министър-председател на Република България. Кандидат за кмет на София на местните избори през 1995 г. На 3 март 1997 г. учредява и става председател на Националния изпълнителен съвет на политическата партия “Движение за истински реформи”. От 1999 г. до 2001 г. живее в САЩ. Съветник е по проблемите на Балканския регион в щаба на кандидат-президента на Републиканската партия Джордж Буш – младши. Член е на Националния изпълнителен съвет на партията Демократичен алианс от 4 март 2001 г. Председател е на Демократичен алианс от март 2001 г. На президентските избори на 11 ноември 2001 г. е кандидат за президент, предложена от Демократичен алианс и подкрепена от Движение за права и свободи. Говори английски и руски език.

Леонид Кучма става министър-председател на Украйна.

След около 60 години за първи път на власт идва демократично правителство.

Проведени са изборите за XXXVI Народно събрание. СДС получава най-много гласове – 34,36 % и 110 места, БСП – 33,14 % и 106 места и ДПС – 7,55 % и 24 места. Останалите участници в изборите – СДС-либерали, СДС-център, БЗНС и др., които получават почти 25 % от гласовете, не успяват да прескочат 4-процентната бариерата за влизане в парламента.

Умира Уолтър Хаузър Братейн – американски физик, лауреат на Нобелова награда за физика за 1956 г. за създаването на полупроводниковия транзистор и изучаването на физическите принципи на неговото действие (заедно с Дж. Бърдин и У. Шокли).Роден е на 10 февруари 1902 г. От 1963 г. е професор в университета „Уола Уола“. Извършва изследвания в областта на повърхностните свойства на полупроводниците (определяне на скоростта на рекомбинации и разпределение на потенциала върху повърхността на полупроводниците). Изучава полупроводниковите свойства на медния окис, изследва проводимостта под въздействие на облъчването с алфачастици.

В Персийския залив американския флот за пръв път в света използва делфини за военни цели.

Успешно завършва полет на космическата совалка „Чалънджър“ със седем астронавти на борда – най-многобройния екипаж в историята на космическите полети.

Космическата совалка “Чалънджър” е втората американска космическа совалка от програмата „Спейс Шатъл“. Първият ѝ полет е на 4 април 1983 г.. Осем мисии по-късно совалката се разпада 73 секунди след излитането си на 28 януари 1986 г.. Всички седем души от екипажа загиват.

Завършва световният фестивал на анимационните филми, които се провежда в продължение на шест дни във Варна.

В София се провежда заседание на Комитета на министрите на външните работи на държавите от Варшавския договор.

По време на Варшавското съвещание на 14 май 1955 г. България, заедно с Албания, ГДР, Полша, Румъния, СССР, Унгария и Чехословакия, участва в създаването на Военнополитическата организация на Варшавския договор. Договорът е сключен за срок от 20 години, с автоматично продължаване за следващите 10 години при условие, че не е денонсиран една година преди изтичане на срока. Държавите участнички в договора се задължават в съответствие с Устава на ООН да се въздържат в международните отношения от заплаха със сила или използването и да разрешават всички спорове с мирни средства. Висш ръководен орган на съюза е Политически консултативен комитет. Създадено е обединено командване на въоръжените сили и за негов главнокомандващ е назначен маршалът на СССР И. С. Конев. По-късно са създадени Комитет на министрите на отбраната, Комитет на министрите на външните работи и Обединен секретариат.

На 28 май 1955 г. българското Народното събрание ратифицира договора, според който държавите се задължават да си оказват взаимни консултации по важни международни въпроси и военна помощ при нападение върху някоя от тях. След предаване на ратификационните грамоти договорът влиза в сила на 5 юни 1955 г.

След 1962 г. Албания не участва в работата на органите на договора, шест години по-късно обявява й неговата денонсация.

Независимо от високоотговорните декларации в документите на съюза неговите въоръжени сили неведнъж постигат целите си с насилствени методи. През 1956 г. Съветския съюз с въоръжена намеса във вътрешните работи на Унгария ликвидира въоръжения бунт на унгарския народ срещу комунизма. През 1968 г. страните членки на Варшавския договор, без Румъния, изпращат войски в Чехословакия, за да спрат започналия демократичен процес и създаване на условия за демократично развитие на чехословашкото общество. По време на своето съществуване Варшавският договор и неговите обединени въоръжени сили се използват за поддържане на напрежението между Източна и Западна Европа. На 1 юли 1991 г. договорът е прекратен.

На главната улица в боливийският град Санта Крус катастрофира американски самолет “Боинг 707”. Загиват 102 души, а други 105 са ранени.

Министър-председателят на Канада Пиер Трюдо обявява въвеждане на извънреден тригодишен антиинфлационен правителствен контрол на цените.

Новата власт в Италия прекратява договора за взаимопомощ с Германия, подписан от Мусолини, и обявява война на Берлин.

Във Втората световна война участват 61 държави, което е 80% от населението на Земята. Военни действия се водят на териториите на 40 от държавите, на морски и океански театри. Воюващи страни са Германия, Италия, Япония, Унгария, Финландия, Румъния, България, Хърватско и Испания срещу Англия, Франция, СССР, САЩ, Полша, Чехословакия и др.

Роден е Димитър Стефанов Мантов – български писател-белетрист. Завършва право в СУ “Св. Климент Охридски” (1952 г.). Работи като юрист, журналист, редактор в издателство “Народна младеж”, издателство на Отечествения фронт, ДО “Книгоиздаване”, Центъра за литературна информация при Съюза на българските писатели. По-известни съчинения : “Пробуждане” (в съавт. с А. Дончев, 1956 г.), “Калоян, цар на българите” (1958 г.), “Иван Асен II, цар и самодържец” (1960 г.), “Цената на мълчанието” (1962 г.), “Големият ден” (1966 г.), “Каменно гнездо” (1966 г.), “Стъпала на надеждата” (1969 г.), “Хайдушка кръв” (1969 г.), “Зла земя” (1970 г.), “Дяволската въртележка” (1971 г.), “Лудите глави” (1972 г.), “Хан Крум” (1973 г.), “Ювиги хан Омуртаг” (1974 г.), “Зъбато слънце” (1975 г.), “Червен календар” (1976 г.) и др.

Родена е Маргарет Тачър – първата жена министър-председател на Великобритания. На този пост е от 1979 г. до 1990 г. Член е на Консервативната партия. Поддържаната от нея политическа философия, известна като Тачеризъм, е насочена към понижаване на правителствените разходи, понижаване на данъците, а също и приватизация на държавните предприятия. Наричана е Желязната лейди, заради нейното опозиционно отношение към комунизма.

Преди избирането й за министър –председател Тачър работи като секретар към Министерството на образованието в правителството на Едуард Хийт ( 1970 г. – 1974 г.). Лидер е на Консервативната партия (1975-1990 г.). Маргарет Тачър печели последователно парламентарните избори на Великобритания от 1979 г., 1983 г., 1987 г. При управлението на Тачър Великобритания поддържа близки отношения с американския президент Роналд Рейгън.

Столицата на Турция е преместена от Истанбул в Анкара.

Името си Анкара получава още през III в.пр.н.е., когато галите го населяват и при градежа му намират стара котва (анкер). Намира се в Централен Анадол и е обявена за столица от Мустафа Кемал Ататюрк – основателя на Турската Република. На 29 октомври 1914 г. Турция се включва в Първата световна война на страната на Германия и Австро-Унгария. След разгрома й Гърция взима Измир, Източна Тракия и много острови в Егейско море, а Италия, Франция и Англия си поделят арабските владения. Кемал Ататюрк оглавява група офицери и създава общонародно движение, наречено по-късно Кемалистка революция. Турция успява да си върне проливите, а през 1923 г. сключва мирен договор с Антантата в Лозана, който гарантира суверенитета й. Същата година Турското народно събрание обявява държавата за република, а Кемал Ататюрк става нейният първи президент (1923 – 1938 г.) и обявява Анкара за столица.

Роден е Ив Монтан – френски актьор и певец. Роден е в семейството на италиански евреи, които за да се спасят от фашистко преследване емигрират в Марсилия. Дебютира в Париж през 1944 г., където се среща с Едит Пиаф. В киното е от 1946 г. (“Вратата на нощта”, реж. М. Карне). През 1949 г. се запознава със С. Синьоре, която му става съпруга (1951 г.) Автор е на мемоарите “Пълна със слънце глава” (1956 г.). Филмография: “Идолът” (1948 г.), “Възнаграждение за страха” (1953 г.), “Салемските вещици” (1956 г.), “Големият син път” (1957 г.), “Хора и вълци” (1957 г.), “Светилище” (1960 г.), “Хайде да правим любов” (1960 г.), “Войната свърши” (1966 г.), “Гори ли Париж?” (1966 г.), “Живееш, за да живееш” (1967 г.), “Z” (1969 г.), “Червеният кръг” (1970 г.), “Всичко е наред” (1972 г.), “Обсадно положение” (1973 г.), “Венсан, Франсоа, Пол и другите” (1974 г.), “Дивакът” (1975 г.), “Питон 357” (1977 г.), “Пътищата на юг” (1977 г.), “И като Икар” (1979 г.), “Блясъкът на жената” (1980 г.), “Избор на оръжие” (1981 г.), “Ало, келнер” (1983 г.), “Старецът и детето” (1986 г.), “Завръщането на Нечаев” (1991 г.), “ИП-5” (1992 г., на екран след смъртта му). Умира на 9 ноември 1991 г. в Санлис, Франция.

В София е основано дружество на художниците „Родно изкуство“.

След края на Първата световна война българската армия напуска Беломорска Тракия и там е установен протекторат на Антантата начело с френския генерал Шарпи.

От българската Първа армия и XI германска армия е сформирана армейска група с командващ генерал фон Белов.

Войските на 8-а пехотна тунджанска дивизия овладяват Княжевец, а 6-а пехотна бдинска дивизия – Зайчар.

Северната и южната група на Втора армия започват настъпателни действия.

След като Втора армия до 10 октомври овладява Скопие, Куманово, Щип и прекъсва връзката между сръбската армия и англо-френските войски в Гърция по долината на р. Вардар, командващият генерал Г. Тодоров получава две задачи. С част от силите си да настъпи към Лесковац и Прищина, като съдейства на настъплението на Първа армия. Едновременно с това армията трябва да предотврати настъпление на англо-френските войски от юг. За да изпълни задачите, ген. Тодоров разделя армията на две групи – Северна и Южна. Северната група в състав III пехотна дидивия, V пехотна дивизия и I бригада от VII пехотна рилска дивизия настъпва в две тактически направления – към Лесковац и към Гниляне. Южната група – VII пехотна дивизия и Конната дивизия (по-късно усилена с XI и II пехотна дивизия) изпълнява задачата си с настъпателни действия в Западна Македония. Конната дивизия овладява Битоля, Ресен, Охрид и Струга. Опитите да се овладеят позициите на френската дивизия при Криволак първоначално са неуспешни. По-късно Южната група ще отрази настъпление на съглашенските войски при р. Черна и с настъпателни действия ще ги принуди да се изтеглят в Гърция. От пълен разгром ще ги спаси не някой друг, а германският кайзер Вилхелм II, който ще спре настъплението на българските войски заради зет си крал Константинос.

Роден е Иван Минков Хаджийски – български публицист и народопсихолог. Иван Хаджийски през 1926 г. завършва философия и право в СУ “Св. Климент Охридски”. Работи като чиновник в Търново и Троян, след което е адвокат в София. От 1931 г. е член на БКП. Взема участие в Отечествената война като военен кореспондент-доброволец. За пръв път печата в сп. “Юноша” (Русе) през 1920 г. През 30-те години Иван Хаджийски е сътрудник на в-к “Вик”, “Кормило”, “Час”, “Ведрина”, “Глобус”, “София”, “Заря”, “Литературен критик”, “Дъга”, на сп. “Философски преглед”, “Трезвост и култура”, “Изкуство и критика”, “Научен преглед”. Автор е на фейлетони, рецензии, статии, в които проличава неговият усет за актуалните културни и политически проблеми. Изобличава демагогията и корупцията в обществото. Особено ценни са неговите социалнопсихологически и народоведски студии. Най-значителното му произведение – “Бит и душевност на нашия народ”, съдържа огромен фактически материал и проблематика, която за пръв път се поставя в българска наука. Иван Хаджийски е автор на съчиненията “Авторитет, достойнство и маска” (1933 г.), “Българско наказателно право. Особена част” (1935 г.), “Любов и брак” (1936 г.), “Бит и душевност на нашия народ” (т. 1, 2, 1940 г., 1945 г.), “Психология на Априлското въстание” (1943 г.), “Оптимистична теория за нашия народ” (1966 г.).Умира през 1944 г.

Роден е Илия Волен (псевдоним на Марин Христов Стаменов) – български писател. Завършва Духовната семинария в София. Работи като чиновник и библиотекар в София, а след 9 септември 1944 г. е редактор в издателство „Български писател“, заместник-главен редактор е на сп. „Септември“. Съчинения : „Черни угари“ (1926 г.), „Кръстци“ (1931 г.), „Божи хора“ (1937 г.), „Радост вкъщи“ (1942 г.), „Диви души“ (1945 г.), „Вълчи времена“ (пиеса, 1956 г.), „Между два свята“ (1958 г.), „Златановата мечта“ (1960 г.), „Йов“ (1964 г.), „Героят на селото“ (1966 г.), „Мисъл и думи. Есета, изказвания“ (1967 г.), „На село през войната“ (1967 г.), „Две пиеси“ (1968 г.), „Еднакви имена“ (1969 г.). Умира на 16 август 1982 г. в София.

Излиза книгата на Зигмунд Фройд “Тълкуване на сънищата”.

Ректорът на Висшето училище в София уведомява писмено членовете на Академичния съвет, че министерството не е съгласно да позволи на завършилите девически гимназии български девойки да постъпят като редовни студентки в училището. Обосновката на министерството, е че тези гимназии не са равни на реалните и класическите мъжки гимназии. Съпругата на проф. Михаил Драгоманов се изказва против схващането, че българката не е достатъчно подготвена да седи на същата скамейка със студентите, според нея въпросните студенти не са достатъчно възпитани да понасят присъствието на жена без да има опасност за обществения морал.

Гринуич е утвърден като място, през което минава нулевия меридиан.

Роден е Тачо Иванов Танев – драматичен артист, режисьор, преводач. Учи в рисувалното училище в София (1898-1902 г.) и едновременно с това е статист в театър “Сълза и смях”. Артист е в Пловдивския театър (1902-1905 г.), където рисува и декори. Посещава летните школи на М. Райнхард (1906-1911 г.). През 1912 г. е уредник на Пловдивския театър. Участник е във войните (1912-1913 г., 1915-1918 г.). След 1918 г. е в Народния театър в София. Директор и режисьор е в много провинциални театри. Автор е на статии и публикации в периодичния печат. Превежда пиеси от немски и руски език. По-известни негови роли са: Хелмер (“Нора” на Х. Ибсен), Жадов (“Доходно място” на А. Н. Островски), Борислав (“Борислав” на Ив. Вазов), Робърт Чилтърн (“Идеалният мъж” на О. Уайлд); като режисьор: “Еснафи” и “Деца на слънцето” на М. Горки, “Процесът на Мери Дюган” и др. Умира на 23 юни 1962 г. в София.

Провежда се Общо събрание на БРК в Букурещ. Участниците в събранието решават, че неуспехът на въстанието от 16 срещу 17 септември се дължи на липсата на войводи. На Филип Тотю и Стефан Стамболов е възложено да подготвят чети, с които да се прехвърлят в България „и ако сполучат със съдействието на народа да прогласят бунта“ отново.

Роден е Петър Делииванов – български революционер, деец на ВМОРО, близък сподвижник на Г. Делчев, Д. Груев и М. Герджиков. Получава образование в Солунската гимназия. Учителства в Кукуш, след което пристига в София. От този период е познанството му с Гоце Делчев. Двамата учителстват в Македония и са в основата на организацията на ВМОРО в Щип и околностите. През есента на 1895 г. турците го затварят в солунския затвор „Еди куле“, откъдето избягва. С четата на Х. Чернопеев се прехвърля в България. През 1901-1902 г. е задграничен представител на ВМОРО, а на Великден с. г. присъства на конгреса на Одринския революционен окръг в Пловдив. Включва се в дейността на Народната федеративна партия. Избран е за първи председател на създаденото в София Кукушко братство. Умира през 1950 г.

В САЩ е направена първата снимка от летящ балон.

Умира Антонио Канова – италиански скулптор от времето на класицизма.Роден е на 1 ноември 1757 г. в Посаньо, област Венеция . Учи във Венеция (1768-1774 г.) при скулптора Дж. Торети. Работи във Венеция и Рим. Отначало твори в духа на барока. По-късно започва формално да подражава на античната скулптура. Известни произведения: “Бюст на Наполеон” (Фонтенбло), “Амур и Психея” (Лувър) и др.

Умира Луи Клод Сен Мартен – френски философ. Роден е на 18 януари 1743 г. Служи като офицер, през 1771 г. излиза в оставка и започва да проповядва учението на португалския мистик Мартинес Паскуалис, основател на масонската секта на “мартинистите”. Критикува материализма и сенсуализма на френските просветители, известен е като противник на католическия клерикализъм. Ключа към разбиране на универсума той вижда в мистичната “същност” на човека: човешкият дух е праобраз на всичко невидимо, а човешкото тяло – на целия видим свят. Разглежда Великата Френската революция като провиденциален “съд Божий” (“Писмо към приятеля, или Философски и религиозни съображения за Френската революция”, 1795 г.). Оказва влияние върху немския романтизъм (Ф. Баадер, Ф. Шелинг) и върху руското масонство.

Направена е първата копка в строежа на Белия дом. Белият дом е официалното име на резиденцията на президента на САЩ във Вашингтон. Това е най-старата обществена сграда в града. Проектирана е от архитект Дж. Хобан в стил класицизъм. Сградата е преустроявана и разширявана няколко пъти. Работната стая на президента е т. нар. Овален кабинет.

Императорът на Свещената Римска империя Йосиф II издава Толерантен едикт, с който се прекратява кампанията за закриване на манастири.

Французите предават на англичаните Порт-Роял (Канада).

Във Франция над 140 рицари-тамплиери са изгорени на клада. Няколко седмици по-рано кралският съвет решава да бъдат арестувани всички тамплиери на територията на Франция. Те са подлагани на изтезания за да направят признания за ерес, богохулство и култ към дявола. Тези, които не се подават на мъченията, са изгаряни.

Тамплиери („рицари на Храма“) е названието на един от християнските военни ордени, възникнали в следствие на Първия кръстоносен поход. Средновековните френски грамоти ползват разнородни системи на датиране, затова се предполага, че орденът е възниква в периода между 1118 и 1121 година. Най-вероятно е създаден от бургундския рицар Хюго Пайен и 7 други френски рицари. Целите на новосъздадения орден са да поддържа новото кралство Ерусалим, срещу враждебните мюсюлмански съседи, както и безопасността на християнските поклонници, посещаващи Светите места. Рицарите се обединяват в орден под името „Бедните рицари на Исус от Соломоновия храм (по други източници „Бедните братя от Ерусалимския храм“). Въпреки това орденът е познат повече под другото си име – рицари тамплиери или храмовници, произхождащо от първоначалната им резиденция в Храма (Temple). С течение на времето Орденът на тамплиерите се превръща не само в мощна икономическа, но и политическа структура, оказваща значително влияние над коронованите глави в средновековна Европа.