Общинските съветници в Мирково приеха всички точки от дневния ред на днешното си редовно заседание. Те гласуваха в дневния ред да бъдат добавени още три, които също бяха приети. Съветът започна с кворум от десет общински съветници. 

Съветът реши да поеме дългосрочен общински дълг чрез ползване на дългосрочен банков кредит. Предложението бе прието с девет гласа „за“ и един „въздържал се“. Кметът на общината Цветанка Йотина посочи, че това се налага заради необходимостта от своевременно разплащане на просрочени задължения, като максималният размер на кредита да бъде до 1 600 000 лева. 

Те приеха отчет за дейността си за първите шест месеца от годината. Приети бяха отчетите на постоянните комисии към Общинския съвет.

Общинските съветници решиха да бъде дарен на Районно управление – Пирдоп лек автомобил, който е собственост на Общината.

Мирково има нужда от постоянно полицейско присъствие с оглед осигуряване на обществения ред, което изисква постоянно придвижване до Мирково и останалите села в общината. Разходите ще бъдат за сметка на полицейското управление. 

Следващата точка, която одобриха съветниците, е да бъдат дарени плочки на Областната дирекция на МВР – София. Кметът на общината Цветанка Йотина обясни, че от областната полиция имат нужда от ремонт. Пояснено бе, че на-доброто решение е те да бъдат дарени, защото на този етап няма какво да се направи с тях, а и за там, където са били нужни, е вече положен асфалт. 

Общинските съветници в Мирково решиха да бъде изменен Правилникът за организацията и дейността на Общинския съвет, както и неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация. Това се налага заради изменение в Закона за местното самоуправление и местната власт (ЗМСМА). 

Посочено е, че общинският съветник е длъжен да осъществява дейността си при спазване на правилата на Етичния кодекс на общинските съветници. Етичната комисия и кодекс към нея имат за цел да допринесат за по-добро управление, да се повиши ефективността на работа на съвета и да укрепи демократичните принципи. 

Общинските съветници в Мирково решиха да бъде изградена детска площадка на стойност 50 000 лева с ДДС в село Буново. Решението бе гласувано с десет гласа „за“. 

Съветниците одобриха отпускането на 8000 лева за заснемане на документален филм за духовните средища на общината. Посочено бе в докладната записка, че това ще популяризира общината и доведе повече туристи. Това предложение отново бе прието с пълно мнозинство. 

Включването на Основно училище „Георги Бенковски“ в Списъка на защитените училища също бе сред точките, които разгледа съветът и одобри. През следващата учебна година в училището ще учат 74 ученици. Първокласниците ще бъдат осем, а пътуващите ученици от селата Бенковски и Каменица са общо 15. 

Приет бе и Годишен план за развитие на социалните услуги в Община Мирково за 2026 година.

Дали се въвежда предмет по добродетели и религии от 2026 г. – решението май ще остане за наесен. 5 часа ресорната комисия обсъжда предложените от МОН промени в Закона за предучилищното и училищното образование, но не стигна до гласуване. В четвъртък се събира отново, като се очаква да го приеме на първо четене. Това обаче ще е последният работен ден на НС преди лятната му ваканция и няма кога да влезе в пленарната зала.

Митрополити и неправителствени организации участваха в заседанието. Освен задължителния час по религии и добродетели още от 1-и клас, екипът на министър Красимир Вълчев разписва пълна забрана на мобилните телефони в училище – друг чувствителен въпрос. Математическите гимназии пък ще получат статут на специализирани и приетите след 4-и клас в тях ще продължават без изпит, като остава и приемът след 7-и.

“От 1991 г. живеем с надежда да се изучава православие, днес много повече хора го искат”, каза Ловчанският митрополит Гавриил. Неврокопският владика Серафим и Видинският Пахомий също дойдоха в парламента. Пълна подкрепа заяви съорганизаторът на “Похода на семейството” Давид Александров, но ученически и родителски организации се изказаха против новия предмет.

Никой няма да бъде задължен да учи религии, увери министър Вълчев. А акад. Николай Денков пък поиска по-дълъг период за обсъждане на текстовете.

/ВД/

Депутатите от Комисията по образованието и науката в Народното събрание обсъдиха на първо четене три законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование. Първият е с номер 51-502-01-37, внесен от Министерския съвет на 21 юли, а другите два, с номера 51-554-01-135 и 51-554-01-136, са внесени на 22 юли от народните представители Елисавета Белобрадова и от Николай Денков заедно с тяхната парламентарна група. След продължили повече от три часа дискусии депутатите решиха да продължат дебатите по законопроектите в четвъртък.

Предучилищното и училищното образование са най-голямата публична система, в която има 92 хиляди заети. Това означава, че има 92 хиляди мнения кое работи и кое не в тази система. Това каза министърът на образованието Красимир Вълчев на заседанието при представянето на законопроекта на Министерски съвет. По думите му предложеният законопроект сам по себе си не съдържа цялостна, единна реформа. Той съдържа 20 отделни теми, свързани помежду си. Теми, които по един или друг начин имат нужда от промяна, каза министърът. Той представи тези 20 теми, систематизирани в пет отделни групи, и уточни, че те са били обсъждани с представители на педагогическата общности и други заинтересовани страни. По думите му няма нито едно предложение в системата, което да не е дискусионно. Всяко предложение има плюсове и минуси, обясни министърът.

Народният представител от ПП-ДБ проф. Александър Симидчиев представи законопроекта, внесен от Елисавета Белобрадова и група народни представители на 22.07.2025 г. „Основният фокус на законопроекта на „Демократична България“ е създаването на правила, които позволяват държавата да гарантира качеството на предучилищното и училищното образование, без да нарушава автономията на преподаване и управление на институциите“, отбеляза проф. Александър Симидчиев.

Акад. Николай Денков (ПГ на ПП-ДБ) представи предложенията за изменение на Закона за предучилищното и училищното образование чрез законопроект с номер 51-554-01-136. „В хода на общественото обсъждане ние изпратихме предложение към МОН в 13 точки. Видяхме, че с едно изключение останалите предложения не бяха така внимателно включени“, каза Денков. Той критикува експресния темп на разглеждане на законопроекта и подчерта необходимостта от по-дълъг период на обсъждане.

Светият Синод на Българската православна църква (БПЦ) – Българска патриаршия (БП) подкрепи в становище предложението и мотивите за въвеждане на предмета „Добродетели и религия“ в училище. Становището бе представено на заседанието на Комисията по образованието и науката в Народното събрание от Ловчанския митрополит Гавриил. „Убедени сме, че въвеждането на предмет „Религия Православие“ като задължителен би запълнило един осезаем дефицит, една празнота в цялостния общообразователен цикъл на обучението и възпитанието в българското училище“, се посочва в становището.

Сдружението на директорите в средното образование подкрепя законопроекта, внесен от Министерски съвет, каза на заседанието на Комисията по образованието и науката в Народното събрание Асен Александров, председател на Сдружението и директор на 51-во Средно училище „Елисавета Багряна“ в София.

Той каза, че Сдружението споделя посоката на проекта към осъвременяване на образователната структура и подходи за засилване на възпитателната и ценностната работа на училището, с фокус върху подкрепата на личностното развитие на ученика, въвеждане на мерки срещу образователното неравенство, за намаляване на административната тежест. 

Съюзът на ръководителите в системата на народната просвета в България (СРСНПБ) изцяло подкрепя предложенията, внесени от образователното министерство, за изменения и допълнения в закона. Това каза Диян Стаматов, председател на СРСНПБ, на днешното заседание на Комисията по образованието и науката в Народното събрание. Той отбеляза, че от организацията са категорично против мандатността на директорите, защото в момента са обявени конкурси за директори в 450 училища в страната, като в 65 от тези места няма нито един кандидат и по думите му – няма и да има. 

В дискусията по предложените законопроекти се включиха и представители на неправителствени организации, на религиозни организации, родители на ученици, общественици.

/АКМ, ИПД, ВСР, ТДЦ

Инсталация на художничката Слава Джордж спечели наградата за съвременно изкуство „База“ за 2025 г. Победителят от конкурса бе обявен тази вечер в Софийската градска художествена галерия (СГХГ). Наградата бе връчена от арт критика, куратор и професор от Ню Йорк – Барбара Стеле, член на журито тази година.

„Изложбата е много силна и журито е много впечатлено от творбите на всички участници. Изложбата е прекрасна. Журито иска да благодари на всички художници за усърдната работа и отдаденост. Работата на Слава Джордж изпъкна със своята поетична елегантност“, уточни Барбара Стеле.

„Искам да благодаря на всички организатори, на Марина Славова за търпението и разбирането. Благодаря на всички мои колеги и приятели. Всички ние си помагахме през цялото време и смятам, че всеки един от тях е печеливш. Благодаря на всички, които бяха до мен и ми помагаха. С творбата си исках да кажа, че без значение колко безнадеждно може да изглежда дадена ситуация и как може да се чувстваме спрямо всичко, което се случва около нас, ние никога не трябва да спираме да вярваме“, каза наградената Слава Джордж.

Наградата се представя за 18-и пореден път в България, инициирана от Мария Василева и организирана от Института за съвременно изкуство – София, и фондацията „Едмонд Демирджиян“. Призът е част от Международна мрежа за награди за млади художници YVAA, основана през 1990 г. в Чехия и съществуваща днес в дванадесет държави от Централна и Източна Европа. 

„Тази година за осемнадесети път откриваме изложбата за номинираните художници за наградата „База“. Това е едно много дълготрайно сътрудничество за нас, като институция, което ни дава възможност да надзъртаме при най-младите художници. Това ни държи будни към съвременното изкуство, така че, когато и ние разработваме свои проекти и ги колекционираме, да виждаме къде и как се движат младите автори, и кой какво е постигнал. Искам да поздравя авторите за това , което са направили в настоящата експозиция. Благодаря специално на Мария Василева за нейните устойчивост и желание за работа с млади хора, които да бъдат привличани“, каза директорът на Софийската градска художествена галерия (СГХГ) Аделина Филева.

Мария Василева благодари на Аделина Филева „за добрите думи, високата оценка и за всичко, което правим.“

Тя припомни, че номинираните художници за 2025 г. са Аарон Рот, който се интересува от въпросите за желанието, митовете за национализма и историята, както и от икономиката и корупцията; Биляна Токмакчиева, чиято работа изследва социално-политически теми чрез медиите живопис, скулптура, видео арт, пърформанс и инсталация; Мартиан Табаков, който създава интерактивни звукови скулптури и специфични за дадено място скулптурни инсталации; Наталия Йорданова, чиято артистична практика е проекция – субективен синтез и материално предложение за това, което определя настоящия момент; Невелин Иванов, който експериментира в областта на рисунката и концептуалната мода; Слава Джордж, която разглежда теми в сферата на психологията, антропологията, етнографията, човешките права, колективните ритуали и алхимията; Тодор Рабаджийски, който се интересува от начина, по който материалите носят значения и как те се променят във времето.

„Седемте художници се пребориха с ужасна конкуренция. Тази година имахме много кандидати – 48, което е рекорд за наградата „База“ и сред тези 48 кандидати имаше изключително интересни автори, така че работата на журито никак не беше лесна. Искам много да им благодаря, защото работата, усилията, ентусиазма и енергията, които бяха хвърлени по реализирането на техните проекти са наистина огромни“, каза още Василева.

По нейни думи „наградата „База“ отдавна е надскочила формата на просто конкурс. Тя отдавна се е превърнала в огледало на всичко, което се случва не само в съвременното изкуство, а въобще в съвременния свят. Осемнадесет години са много време, но и не чак толкова. Те са много време, защото през годините успяхме да изградим история. През наградата „База“ са минали над 120 художници, всички от тях продължава да работи много активно. Авторите показват свои работи в България, чужбина и участват в международни форуми, включително и на Венецианското биенале. Осемнедасет години не са достатъчни, за да се умори наградата. Аз не виждам такава умора. Напротив, наградата се променя, развива се, различна е и поема рискове.“

Кураторът на изложбата Марина Славова благодари на Мария Василева, СГХГ и Института за съвременно изкуство, за това, че за четвърта поредна година й се дава възможността да курира изложбата на номинираните автори. Според нея, награждаването е едно от най-важните събития за младите художници в България. Тя благодари на авторите за „изключително интересния, динамичен и турбулентен процес на работа.“

„Надявам се, че независимо от това кой ще спечели наградата, авторите ще получат достатъчно признание от това, че са номинирани. Надявам се, че признанието ще им даде много силен старт или продължение на техните художествени кариери занапред“, допълни Славова.

Носител на наградата за 2024 г. е Цветомира Борисова. Наградата е стипендия и осем седмици пребиваване в Residency Unlimited – нюйоркска платформа, която подпомага артистите в изграждането на професионални контакти и пълноценно участие в местната сцена.

Руска журналистка е осъдена на 12 години затвор. Тя е обвинен в екстремизъм заради връзките си с опозиционна организация. За това предаде Асошиейтед прес, цитирана от БТА.

Съд в град Уфа в руската Република Башкортостан призна 46-годишната Олга Комлева за виновна за участие в организация на покойния опозиционен лидер Алексей Навални, обявена за екстремистка.

На съдебното заседание при закрити врата Комлева бе призната за виновна и за „разпространението на невярна информация“ за руските въоръжени сили. Тя отхвърля обвиненията.

Комлева, която е в ареста, откакто е задържана през март 2024 г., е работела като доброволец в регионалния клон на Фонда за борба с корупцията на Навални, преди той да бъде поставен извън закона през 2021 г.