1999 г.

В София умира Дамян Петров Дамянов – български поет. През 1961 г. завършва Българска филология в СУ “Климент Охридски”. Работи като литературен консултант във вестник „Народна младеж“. От 1968 г. е към писателската група при ЦС на българските профсъюзи, редактор в отдел „Поезия“ на списание „Пламък“.

Първата му публикация е от 1949 г. във вестник „Сливенско дело“. През 1997 г. получава наградата „Ив. Вазов“ за цялостното си литературно творчество.

Някои от най-известните му съчинения са: „Ако нямаше огън“ (1958 г.), „Очакване“ (1960 г.), „Лирика“ (1962 г.), „Стени“ (1964 г.), „Живей така, че … Есета, силуети, импресии“ (1969 г.), „Тетрадка по всичко“ (1980 г.), „Отворен кръг“ (1983 г.), „Таванът“ (1983 г.), „Любовна лирика“ (1990 г.; 2. изд. 1992 г.), „Още съм жив“ (1993 г.). Автор е на пиеси, есета, пътни бележки и други.

1991 г.

Умира Стен Гетц – американски тенор саксофонист.

По време на Втората световна война Гетц има възможността да свири в най-популярните за времето си оркестри, сред които бигбенда на Д. Дорси (1945 г.) и бигбенда на Б. Гудман (1945-1946 г.). Звукозаписният си дебют прави през 1946 г., но става популярен, когато започва да свири с Уди Хърман (1947-1949 г.). През 50-те години на ХХ век. Гетц работи с музиканти като Хорас Силвър и Джими Рейни, посещава Европа, а заедно с Джони Смит създават незабравимия хит „Moonlight in Vermont“. От 1958 г. до 1960 г. живее в Европа, а след завръщането си в САЩ записва албума „Focus“. През февруари 1962 г. излиза албумът „Jazz Samba“ с Ч. Паркър – това слага началото на „ерата на босановата“.

През 1963 г. Гетц записва няколко албума в стил „босанова“ с оркестрите на Л. Бонфа и Л. Алмейда; най-значителен в творчеството му и в историята на „босановата“ изобщо е „Getz/Gilberto“, записан заедно с Аструд Жобим и Жоао Жилберто.

През следващите години той остава верен на босановата, но прави и различни експерименти, допринесли за развитието на фюжъна. Свири с Г. Бъртън, Б. Евънс, Ч. Кърия и други. В края на живота си Гетц отново се връща към чисто акустичното звучене. Последният му запис е „People Time“ (1991 г.) – брилянтен дует с К. Барън.

1985 г.

В Бразилия са ексхумирани останките на човека, смятан за нацисткия престъпник доктор Йозеф Менгеле.

Йозеф Менгеле е роден на 16 март 1911 г. в Гюнцбург Бавария. Син е на основателя на фабриката „Карл Менгеле & Синове“, изработваща селскостопанска техника, и съпругата му госпожа Валбурга (моминско име Хупфауер).

През 1944 г. Менгеле става водещият лекар на женския лагер в Аушвиц. В началото на годината започва работа по проекта „Цвят на очите“. „Подходящи“ за проекта затворници биват убивани и различни проби от органите им се изпращат в Берлин за по-нататъшни изследвания. През месеците юли-август циганският лагер в комплекса е ликвидиран по архитектни съображения. Менгеле поема организирането и селектирането на затворниците. Под негово ръководство са обгазени 3000 души, 1400 работоспособни затворници са прехвърлени в концентрационния лагер Бухенвалд.

На 17 януари 1945 г., десет дни преди Аушвиц да бъде освободен от Червената армия, Менгеле напуска лагера. По-голямата част от документацията си той взима със себе си, за да се хабилитира за изследванията си върху близнаците. Останалата част от документите му са унищожени от SS. През февруари Менгеле си намира работно място като лекар при един от бившите си колеги. Юни месец е арестуван от американски войници под името Фриц Холман, но след няколко дни успява да избяга. Самоличността му не е разкрита. През лятото след разследването на останките от Аушвиц от Червената армия и съветските власти става ясно, че Менгеле е отговорен за изследователски проекти, ползващи живи хора за опитен материал. От 30 октомври той работи под друго име като ратай в селскостопански двор в Манголдинг при Розенхайм. 1946-1947 в рамките на Нюрнбергския процес се състои и Лекарският такъв. Менгеле задочно е осъден на доживотен затвор. Издирването му не е започнато. През 1948 г. той се завръща в Гюнцбург, където се захваща с възстановяването на бащината си фирма. През 1949 г. с паспорт от Интернационалния комитет на червения кръст на името на Хелмут Грегор успява да се добере до Генуа, а от там и до Буенос Айрес.

През 1954 г. се развежда с останалата в Европа съпруга. През 1958 г. в Монтевидео (Уругвай) се оженва за вдовицата на брат си Карл, която през 1956 г. го е последвала в Южна Америка. Менгеле се чувства сигурен във военните диктатури на континента и се подвизава под истинското си име. Но през 1959 г. заради интернационалното издирване на нацистки престъпници е принуден да напусне Аржентина и да се засели в Парагвай. Получава и парагвайско гражданство.

През лятото на 1960 г. изчезва от преследвачите си някъде близо до Сао Пауло (Бразилия). През 1979 г. на 7 февруари Йозеф Менгеле умира вероятно при нещастен случай (удавяне) в Бертигоа край Сао Пауло. Под името Волфганг Герхард е погребан в Ембу (Бразилия). Семейството му успява да запази смъртта му в тайна.

През 1982 г. заповедта за задържането на Менгеле от ФРГ е подновена. За информация за Менгеле е обявена награда от 5000 долара (увеличена от Центъра по документация в Хайфа на 50000), а за залавянето му се дават десет милиона марки. Израелската тайна служба Мосад също продължава диренето му. В началото на 1985 г. именно тя намира гроба на Менгеле. Следва ексхумация и съдебна експертиза на скелета и зъбите за потвърждаване на самоличността. В Йерусалим на т. нар. „Трибунал Менгеле“ официално е обявена смъртта му.

1980 г.

Американските ядрени сили са вдигнати по тревога за втори път в рамките на една седмица поради компютърна грешка, предупреждаваща за съветско нападение.

1971 г.

В ефира на CBS се излъчва последното издание на “Шоуто на Ед Съливан” – най-дълго излъчваната телевизионна развлекателна програма (27 години).

1971 г.

“Съюз 11” е изстрелян от космодрума Байконур в централен Казахстан

“Съюз 11” е вторият опит и първото успешно посещение на първата космическа станция “Салют 1”. Космонавтите Владислав Волков, Георги Доброволски и Виктор Пацайев, остават 22 дни на борда и поставят световен рекорд по престой в космоса. На единадесетият ден от техния престой на “Салют 1” избухва пожар. На 30 юни 1971 г. след нормално навлизане в атмосферата на капсулата “Съюз 11” спасителният екип отваря капсулата и открива мъртвия екипаж, който по всяка вероятност се е задушил в следствие на отворен вентил. Тримата космонавти са погребани в Кремълската стена на Червения площад в Москва.

1968 г.

Умира Робърт Френсис Кенеди – американски политик. Роден е на 20 ноември 1925 г. в Бостън и е брат на Джон Кенеди.

Робърт Кенеди завършва право и от 1957 г. заема отговорни длъжности в държавния апарат на САЩ. През 1961 г. е министър на правосъдието в кабинета на брат си. Известно време, до 1964 г., е на този пост и в кабинета на Линдън Джонсън.

От 1965 г. Робърт Кенеди е сенатор от щата Ню Йорк. Той е един от лидерите на либералното крило на Демократическата партия и открито се обявява против виетнамската политика на правителството на Джонсън.

През 1968 г. Робърт Кенеди се кандидатира за поста президент на САЩ от Демократическата партия. В разгарана на предизборната борба, на 6 юни 1968 г. той е убит в Лос Анджелис. През май 1969 г. палестинецът Сирхан Сирхан е признат от съда за виновен и осъден на смърт за убийството на Робърт Кенеди. В последствие присъдата е заменена с доживотен затвор.

1961 г.

Умира Карл Густав Юнг – швейцарски психолог и културолог, основател на аналитичната психология. Започва научната си дейност в Цюрих под ръководството на Е. Блойлер. От 1906 г. преминава на позициите на психоанализата и става най-близък съратник на Фройд и популяризатор на неговото учение.

1954 г.

Образувана е международната телевизионна мрежа “Eurovision”, в която влизат Белгия, Великобритания, Холандия, Дания, Италия, Франция и Швейцария. Първото обръщение към телевизионните зрители произнася римокатолическия папа.

1952 г.

В Пловдив, при „закрити врати“ се гледа делото на католическия свещеник Йосиф Тончев, обвинен в „шпионаж“ и в „подривна дейност“ – „образуване на нелегална организация“. Той получава смъртна присъда и е екзекутиран на 25 януари 1953 г.

1949 г.

В Лондон в тираж 25 000 излиза от печат романът на Джордж Оруел “1984”, който по-късно е преведен на 60 езика. Трите лозунга на тоталитарната държава според Оруел са: “Войната е мир, свободата – робство, незнанието – сила”.

Джордж Оруел е английски писател. Той работи в колониалната полиция в Индия. Взема участие в Гражданската война в Испания. Умира от туберкулоза. Основното му произведение е романът – антиутопия „1984“ (1948 г.). Много от темите в романа обаче са маркирани още във „Фермата (Приказка за животни)“ (1945 г.) – една алегория на сталинизма. Публикува пътни бележки, очерци, публицистика.

1948 г.

Умира Луис Жан Люмиер – френски химик и индустриалец.

Работи в ателието на баща си, който е фотограф, и със сътрудничеството на брат си Огюст предприема опити, които водят до подобрение във фотографското изкуство. През 1895 г. създава в собствената си фабрика в Лион първия кинематограф. Открива и способ за трицветно фотографиране. Във Франция е учредена ежегодна премия „Л. Люмиер“ за документален филм.

1946 г.

Започва съдебен процес срещу 72-годишния Кръстю Пастухов от БРСДП (о), обвинен, че с две свои статии във в. „Свободен народ“ е „накърнил достойнството и боевата сила на българската армия“. На 27 юни той е осъден на 5 г. строг тъмничен затвор.

Кръстьо Пастухов е политически и държавен деец. Роден е на 15 октомври 1874 г. в Севлиево. Завършва право в СУ „Св. Климент Охридски“, след което специализира в Германия. Работи като адвокат във Враца, а след 1923 г. в София. Участва още в първите прояви на социалистическото движение, а след 1903 г. се налага като един от ръководителите на Българската работническа социалдемократическа партия (о). През 1909 г. става член на нейния ЦК. Многократно е народен представител. През април–октомври 1919 г. е министър на вътрешните работи. През 1935 г. изпраща Открито писмо до царя, в което настоява за възстановяване на Търновската конституция, поради което е изпратен на заточение на о. Св. Анастасия. През 1936–1937 г. участва в ръководството на „Петорката“ като представител на БРСДП. По време на Втората световна война 1939–1945 г. се присъединява към действията на буржоазната легална опозиция. Участва в редактирането на сп. „Обществена мисъл“ (1909 г.) и в. „Народ“. След 9 септември 1944 г. се противопоставя на единодействието с БКП. През лятото на 1945 г. е избран за член на ЦК на създадената опозиционна БРСДП (о). През 1946 г. е осъден на 5 г. затвор за антинародна дейност.

1946 г.

Умира Герхард Йохан Роберт Хауптман – германски драматург и писател. Става известен с драмата си “Преди изгрев слънце” (1889 г.).

Автор е на драмите “Празникът на мира” (1890 г.), “Самотни хора” (1891 г.), “Тъкачите” (1892 г.), “Възнесението на Ханеле Матерн” и “Потъналата камбана” (1896 г.), “Флориан Хайер” (1896 г., историческа драма), “Боброва шуба” (1893 г., сатирична комедия), “Роза Бернд” (1903 г.), “Преди залез слънце” (1932 г.), “Потъналата камбана” (символистична драма приказка).

Негови романи са: “Емануел Квинт” (1910 г.), “Еретикът от Соана” (1918 г.), “Приключение от моята младост” (1937 г., автобиографичен) и други.

Получава Нобелова награда за литература за 1912 г.

1944 г.

По време на Втората световна война (1939-1945 г.) съюзническите войски дебаркират в Нормандия в рамките на операцията “Овърлорд”, известна като “Денят Д” (D-day). Тя е най голямата десантна операция в световната история. Дебаркирането на силите на западния бряг във Франция на 6 юни 1944 г. слага началото на тяхното настъпление във вътрешността на окупираната от нацистите Европа. Американски войски слизат на западните брегове, а британски и канадски – на източните. Генерал Айзенхауер е върховен главнокомандващ силите на съюзниците, като прякото командване на бойното поле е прехвърлено на генерал Монтгомъри. Тежките сражения в Нормандия продължават един месец. Скоро дебаркиралата съюзническа армия достига 1.5 млн. души. Американските войски превземат пристанището на Шербур на 27 юни, а канадските и британските влизат в Кан на 9 юли. По този начин те дават възможност на танковете да пробият германските укрепления. Париж е освободен на 25 август, Брюксел на 2 септември, а германската граница отпреди войната е пресечена до Аахен на 12 септември.

1944 г.

Роден е Филип Шарп – американски генетик.

Завършва химия и математика в Барбървил през 1966 г. и става доктор по химия в Илинойския университет през 1969 г. Специализант и изследовател в лабораторията “Коулд Спринг Харбър” в Ню Йорк от 1969 до1974 г.

През 1974 г. става доцент, 1979 г. професор, заместник –директор и от 1982 – 1991 г. е директор на Центъра за проучване на рака в Масачусетския технологичен институт. Изучава строежа на гените и механизмите за предаване на наследствената информация. През 1977 г. открива, че някои гени имат прекъснат строеж. Доказва (заедно с Р. Робъртс) неизвестен дотогава генетичен процес – генно снаждане (сливане на генни сегменти), който предхожда предаването на генетична информация. Това откритие променя възгледите за еволюция на организмите; открива възможности в диагностиката и лечението на наследствените и раковите заболявания. Получава Нобелова награда за медицина през 1993 г.

1936 г.

Българското правителство приема наредба-закон за запазване материалната и моралната сила на войската, която забранява създаването на политически организации в армията и политическа дейност на офицерите.

1935 г.

В София умира четникът на ВМРО, опълченец от Македоно-одринското опълчение Никола Савов Богданов, родом от село Радибуш, Паланешко.

1933 г.

В Ню Джърси, САЩ, е открито първото авто-кино с размери на екрана 12х15 м и вместимост 400 коли.

1932 г.

Роден е Дейвид Скот – американски астронавт, полковник от Военно Въздушните Сили.

През 1962 г. завършва Военната академия на САЩ в Уест Пойнт, Масачусетския технологичен институт. Завършва още училище за летци изпитатели и подготовка на пилоти за аерокосмични изследвания. От 1963 г. е в групата на астронавтите към НАСА. На 16 март 1966 г., заедно с Н. Армстронг, лети като втори пилот на космическия кораб “Джемини-8”. Продължителността на полета е 10 ч и 16 мин. От 3 до 13 март 1969 г., заедно с Дж. Макдивит и Р. Швейкарт лети на космическия кораб “Аполо-9” като пилот на основния блок. Корабът извършва 151 обиколки около Земята за 241 ч и 1 мин, изминавайки 6,6 млн. км. Извършва трети полет в Космоса от 26 юли до 7 август 1971 г. заедно с Дж. Ървин и А. Уордън като командир на космическия кораб “Аполо-15”. Лунната капсула със Скот и Ървин каца на Луната в района на източната граница на Морето на дъждовете на 31 юли 1971 г. Престоят им на Луната е 66 ч и 55 минути.

1929 г.

Дейци на Западнопокрайнската революционна организация „Въртоп“ извършват два бомбени атентата в бързия влак Белград-Цариброд. Трима българи са осъдени на затвор по време на процеса във Враня (6-7 ноември 1929 г.).

1928 г.

Роден е Тодор Монов – български писател белетрист. През1950 г. завършва Българска филология в Софийски Университет.

Специализира кинодраматургия в Москва (1962-1963 г.). Работи като журналист в Българско радио и като редактор в Българска кинематография. Драматург на Варненския театър “Ст. Бъчваров” (1964 г.). От 1972 г. е сценарист към Студия за игрални филми. Член е на СБП. Дебютира през 1947 г. във вестник “Народна младеж” с разказ.

Автор е на съчиненията “Вълнения” (1958 г.), “Смърт няма” (1960 г.), “Вярност” (1968 г.), “Снежен човек” (1976 г.), “Брегът на терасата” (1988 г.) и др.

1924 г.

Известният инженер и бизнесмен Уолтър Крайслер основава автомобилния концерн “Крайслер” и пуска първия автомобил с тази марка, който е с шестцилиндров двигател.

1924 г.

Роден е Васил Акьов – български литературен критик, автор на романи, повести и киносценарии.

Някои от най-известните му книги са: „Република на смъртните“ (повест, 1966 г.), „И дойде денят“ (роман, 1967 г.), „Светове“ (критика, 1968 г.), „Джокерите“ (роман, 1977 г.). Автор е на сценариите: „Птици и хрътки“ (1969 г.), „И дойде денят“ (1973 г.), „Тигърчето“ (1973 г.), „Пантемей“ (1978 г.), „Къщата“ (1979 г.).

1922 г.

В София умира войводата Павел Христов. Роден е в село Цапари, Битолско, през 1874 г. Ръководител на Костурския революционен окръг (1898 – 1901), след въстанието е ръководител на Битолския революционен окръг. През Балканските войни води чета в Битолско. През 1915 – 1918, когато Македония е в пределите на България, е окръжен финансов ръководител, а по-късно и окръжен управител на Битоля.

1921 г.

Умира Никола Янев – български поет и журналист.

Завършва гимназия в Солун през 1906 г. Следва Българска филология в Софийски Университет. Работи като редактор в Дирекция по печата към Министерството на външните работи, секретар в консулството в Женева (1917-1920 г.). Печата за пръв път през 1909 г. във вестник “Балканска трибуна”. Участва в редактирането на списание “Звено” (1914 г.). Стихосбирката му “Любов” излиза през 1930 г.

1918 г.

Избухва бунт в 27. Чепински полк.

През 1915-1918 г. избухват войнишките бунтове. Въвличането на България във войната през октомври 1915 г. се посреща с недоволство от народните маси. Нежеланието на българските войници да участват във войната проличава още в първите дни след започването на военните действия. Първи се надига 27 пехотен Чепински полк, който се разбунтува на 5 октомври 1915 г. Правителството на д-р В. Радославов декларира, че участието на България във войната ще бъде кратко, но през есента на 1915 г. войната се превръща в окопна. Всичко това предвещава, че краят на войната не е толкова близко и става причина през 1916 г. брожението сред войнишките маси да се засили, като в 11, 21, 25 и 46 пехотен полк прераства във вълнения. В началото на 1917 г. до българските войници достигат известията за станалите събития в Русия – избухването на Февруарската революция и свалянето на император Николай II от трона и Войнишките бунтове вземат по-масов размер. Тогава се образуват и първите войнишки комитети. След излизането на Русия от войната през есента на същата година лозунгът на съветското правителство за незабавен мир активизира още повече антивоенните настроения в българската войска. Така започват да зачестяват отказите на войниците да изпълняват заповедите на своите офицери, както и дезертиранията от фронта. Бунтове избухват в повечето от пехотните полкове.

Най-масов е бунтът на войниците от 27 пехотен Чепински полк, възглавен от запасния подпоручик Б. Николчев. Засилените брожения и бунтове във войската (както и тези в тила) заставят цар Фердинанд I през юни 1918 г. да се раздели с правителството на д-р В. Радославов и да повери управлението на страната на кабинет от демократи и радикали, възглавен от Ал. Малинов. Новия министър-председател обаче издава декларации, че кабинетът му ще следва линията на неговия предшественик до „окончателната“ победа над съглашенските войски. Същевременно на фронта войниците търпели лишения по отношение на храна, дрехи и пр. Всичко това става причина за ново разгаряне на бунтове. В разпространяваните нелегални позиви войниците издигат искане за прекратяване на войната до 15 септември 1918 г., като в противен случай заплашват с масово напускане на фронта. Цар Фердинанд I и правителството на Ал. Малинов не предприемат нищо в отговор на техните искания.

1916 г.

Умира Юан Ши Кай – китайски политик и военен деец. Губернатор на Шандун и Джили. Той потушава Ихътуанското въстание (1899-1901 г.). Реорганизира китайската армия по европейски образец. Покровителстван от императрица Тан Хи. Оглавява войските на Севера по време на Синхайската революция и води военни действия срещу революционния Юг. От 13 февруари 1912 г. е президент на Китайската република.

1913 г.

Българското Главно командване на Действащата армия се премества от Одрин в София за ръководство на евентуални действия срещу Сърбия и Гърция.

1913 г.

Битолският пелагонийски митрополит Авксентий уведомява министър-председателя Ст. Данев (на снимката) за извършваните жестокости от страна на сръбските и гръцките военни власти над мирното население в Македония.

1912 г.

Изригва вулканът Новарупта в Аляска. По време на това най-голямо за XX век изригване в атмосферата е изхвърлено огромно количество пепел, а киселинни дъждове се изливат в диаметър над 600 км. През 70-те години американски астронавти използват околностите на вулкана при тренировки за бъдещите си полети до Луната.

1903 г.

Роден е Петко Тихолов – български поет и журналист.

Завършва гимназия в Плевен през 1923 г. и политически науки в Свободния университет в София през 1931 г. Занимава се с журналистика. Редактор е на списание “Чайка” и на “Читалищно слово”. Сътрудничи на вестник “Народ”, “Дъга”, “Дневник”, “Кооперативна България”. Редактор е във вестник “Отечествен фронт”. Един от основателите на Съюза на българските журналисти след 9 септември 1944 г. Член на СБП. Дебютира със стихотворение в списание “Ученическа мисъл” (Русе) през 1920 г. Обнародва интервюта с видни писатели, художници, артисти, общественици.

Автор е на съчиненията “Робство” (1929 г.), “Разговор със 72 бълг. писатели” (1941 г.), “Кръстьо Сарафов” (1946 г.), “Николай Райнов” (1948 г.), “Стефан Македонски” (1956 г.), “Елин Пелин” (1959 г.), “Николай Лилиев” (1962 г.), “Срещи с три поколения” (1973 г.) и други.

1901 г.

Роден е Сукарно – президент на Индонезия от 1945 до 1967 г.

През 1925 г. завършва Бандунгския технологичен институт. Един от организаторите на “Бандунгския изследователски клуб”, който подготвя създаването на Националната партия на Индонезия през1927 г. През декември 1929 г. е арестуван от холандските колониални власти. След излизането си на свобода през 1932 г. влиза в партията “Индонезия” (основана през 1931 г.) и е избран за неин председател. През 1938 г. отново е арестуван, заточен на остров Флорес. През 1938 г. е преместен в Южна Суматра, където остава до японското нашествие в Индонезия през 1942 г. Сукарно формулира идеите на така наречения мархаенизъм (индонезийски вариант на дребнобуржоазен социализъм). По време на японската окупация от 1942 до 1945 г. поддържа външна лоялност към окупационните власти, като запазва връзките си с националните-патриотичните нелегални организации. На 17 август 1945 г. провъзгласява независимостта на Индонезия. Един от инициаторите за Бандунгската конференция (1955 г.) на страните от Азия и Африка. В края на 50-те години въвежда нова форма на управление – така наречената “управляема демокрация”, която засилва личната власт на президента. През 1963 г. сесията на Временния нар. консултативен конгрес му дава титлата “велик вожд на революцията” и го назначава за пожизнен президент. След събитията от 30 септември 1965 г., в резултат на които на власт идват военните, влиянието на Сукарно в политическия живот на страната отслабва. На 20 февруари 1967 г. е отстранен от власт и отстъпва президентския пост на генерал Сухарто.

1886 г.

Роден е Никола Ракитин – български писател. Завършва славянска филология в Софийски Университет през 1908 г. Работи като учител в Плевен от 1908 до1933 г. Участва в Първата световна война. От 1933 до1934 г. е директор на Военно-историческия музей в Плевен. Несправедливо обвинен в злоупотреба с държавни пари и оклеветен, на 2 май 1934 г. Ракитин се самоубива. За пръв път печата през 1906 г. в списание „Демократически преглед“. Поезията му е предимно пейзажна.

Стихосбирката „Размирни години“ е протест срещу войната и насилието над човека.

Някои негови съчинения: „Под цъфналите вишни“ (1909 г.), „Животът може би е сън“ (1911 г.), „Беглец“ (1914 г.), „Размирни години“ (1919 г.), „Преди да съмне“ (1920 г.), „Златните нишки“ (1922 г.), „Родното село“ (1922 г.), „В тишината на далечния град“ (1923 г.), „Васил Левски“ (1923 г., съавтор със Ст. Георгиев), „Жената и морето“ (1923 г.), „Мургаш“ (1923 г.), „На една струна“ (1923 г.), „Освободеният Прометей“ (1923 г.), „Лес“ (1924 г.), „Дарове на Балкана“ (1932 г.), „Капят листата“ (1933 г.), „Русалска поляна“ (разкази, 1938 г.) и други.

1876 г.

Четата на Таньо Стоянов води сражение в района на с. Хайдар (днес Кардам) и Попово.

Таньо Стоянов е участник в националнореволюционното движение, войвода. Роден е на 5 април 1846 г. в Сливен. През 1873 г. за революционна дейност е арестуван и заточен в Диарбекир, откъдето успява да избяга и през 1875 г. пристига в Румъния. По време на Априлското въстание 1876 г. организира чета от около 20 души, с която на 16 май се отправя от Олтеница към Тутракан и оттам на юг към Стара планина, за да подпомогне въстаниците от Втори – Сливенски, революционен окръг. Едновременното преминаване на двете емигрантски чети – тази на Таньо Стоянов и тази на Христо Ботев, е предварително съгласувано. Общият замисъл е да се подсили въстанието и в Западна, и в Източна Стара планина и да се разединят силите на турците. Таньо Стоянов слиза на българския бряг на 16 срещу 17 май, а Ботев – по обяд на 17 май.

Пътят на четата на Таньо Стоянов минава през Лудогорието край турски и смесени българо-турски села. Четата скоро е открита и по следите й тръгват потери. На 25 май в района на с. Хайдар (дн. Кардам, Поповско) води тежък бой. Едва се измъква и успява да стигне до гористия хълм Керчан баир край с. Араплар (дн. Априлово, Поповско), където на 26 май води бой през целия ден. На следващия ден, докато четниците почиват след 200-километровия поход и изтощителните битки, са нападнати от многобройна потеря, подсилена от стотина конници редовна войска, и разбити. Таньо Стоянов е убит.

1875 г.

Роден е Томас Ман – един от най-големите съвременни германски писатели, брат на Х. Ман и баща на Клаус Ман. Слуша лекции в Мюнхенския университет по история, политикономия и литература. Живее известно време в Рим. Става известен с романа “Буденброкови” ( 1901 г.). Автор е на новелите “Тристан” (1903 г.), “Тонио Крьогер” (1903 г.), “Смърт във Венеция”, автобиографичната скица “Пред огледалото” и други. След Първата световна война издава романа “Вълшебната планина” (1924 г.), а през 1933-1943 г. издава историческа тетралогия на библейска тема “Йосиф и неговите братя”.

Емигрира от Германия в Швейцария, а през 1938 г. – в САЩ. През 1948 г. публикува “Доктор Фаустус”. Посещава Германия през 1949 г. Получава Нобелова награда за литература за 1929 г.

1872 г.

Родена е Александра Феодоровна – последната руска императрица, съпруга на император Николай II (от 14.11.1894 г.). Дъщеря на хесен-дармщатския херцог Людовик IV. От брака си с Николай имат 5 деца: Олга (1895 г.), Анастасия (1897 г.), Татяна (1899 г.), Мария (1901 г.), Алексей (1904 г.). Отличава се с дълбоко суеверие, твърда привързаност към неограничено самодържавие и консерватизъм във вътрешната политика. Арестувана на 2 март 1917 г., изпратена в Тоболск и след това в Екатеринбург, където е разстреляна заедно с цялото си семейство.

1863 г.

Роден е Вячеслав Николаевич Шчепкин – руски учен славист, езиковед, палеограф. Внук на актьора М. С. Шчепкин. Ученик на Ф. Ф. Фортунатов. Завършва Московския университет през1885 г. От 1907 г. е професор в Московския университет. От 1887 г. работи в Историческия музей в Москва, където създава системата на научни каталози в Отдела за ръкописни и старопечатни книги. Магистърската му дисертация “Разсъждения за езика на Савината книга” (1898-1899 г.) е капитално изследване върху фонетиката на старославянския език .

Автор е на съчиненията “Въведение в славянознанието” (1914 г.), “Учебник по руска палеография” (1918 г.), изследвания за Новгродската иконописна школа и много други.

1862 г.

Касиерът на Белградската легия Стефан Ряпов и племенникът на Георги Раковски Киро Стоянов са нападнати и ограбени. Легията остава без необходимите й парични средства.

Българските легии в Белград са военни дружини, образувани от български доброволци – революционни дейци. Те имат за цел да се борят за освобождението на българския народ от османско владичество чрез съгласувани действия със съседните балкански държави. Създадени са две легии. Първата българска легия е сформирана през 1862 г. от Г. С. Раковски с предварителното съгласие на сръбското правителство. Според предварително изготвения план се проектирало в случай на война между Сърбия и Османската империя легията да премине сръбската граница и да навлезе в българските земи, където да вдигне на въстание българското население. За поддържане на непосредствени контакти със сръбското правителство по инициатива на Г. С. Раковски в Белград е създадено т. нар. Привременно българско началство. На неговия апел за създаване на Първата българска легия се отзовават 600 български младежи, по-голямата част от които се намират в емиграция в Румъния. Между тях са В. Левски, Стефан Караджа, В. Друмев, П. Бонев и др. Издръжката на легията е поета изцяло от сръбското правителство. Легистите трябвало да преминат известна военна подготовка, за да могат да участват в бъдещото въстание. Тяхното първо бойно кръщение е сражението между сръбските и турските войски на 15 юни 1862 г. в самия Белград. Вследствие на сбиване между сърби и турци край една чешма в града турската войска, намираща се в крепостта, го бомбардира. В отговор на това сръбската армия обсажда крепостта. В сражението с турските войници се отличили и голям брой от българските легионери, за което са поздравени от сръбското правителство. Скоро обаче отношенията между Сърбия и Османската империя се нормализират и издръжката на българската легия става безпредметна. По искане на сръбските власти на 21 септември 1862 г. тя е разпусната, а нейните участници – прогонени от Белград.

Втората българска легия е образувана през 1867 г., когато отношенията между Сърбия и Османската империя отново се влошават и сръбското правителство започва да се готви за война против нея. Това е използвано от Добродетелната дружина, която сключва договор със сръбското правителство за откриване на българско военно училище в Белград, което да подготви военни ръководители за бъдещото въстание в България. Този път разходите по издръжката на това училище са поети от Русия. Самото обучение на българските доброволци е възложено на сръбски офицери. В новата легия постъпват оцелелите четници от четите на П. Хитов и Филип Тотю, много младежи от България и българската емиграция в Румъния. Очакваната война между двете държави обаче не избухва. През април 1868 г. Втората българска легия е разпусната, а участниците и са прогонени от Сърбия.

1861 г.

Умира Камило Бенсо Кавур – италиански държавник, общественик и дипломат на Пиемонт (Сардинското кралство) и Италия от епохата на обединяването £. Идеолог и лидер на буржоазното дворянство и умерено-либералната монархическа буржоазия. През 1829 г. завършва Военната академия в Торино. Заедно с Ч. Балбо основава вестник “Рисорджименто”, орган на умереното либерално движение. По време на Революцията (1848-1849 г.) е депутат в парламента. Министър на земеделието и търговията (1850-1852 г.), министър на финансите (1851-1852 г.) и министър-председател на Пиемонт (1852-1861 г.). Вътрешната политика на Кавур е насочена към буржоазни преобразования в икономическата и политическата структура на Пиемонт. Политиката на Кавур помага за разширяване на либерално-буржоазния слой. Негова крайна цел е обединението на Италия под егидата на Савойската династия. Чрез ловки дипломатически маневри успява да предизвика Австрия да воюва с Пиемонт през 1859 г. По време на войната прави опит да освободи Ломбардия и Венеция с помощта на Франция, но сепаратисткият договор между Франция и Австрия попречва на плановете му. Благодарение на енергичните действия на Кавур и с помощта на армията на Гарибалди, всички италиански земи се обединяват и през 1861 г. е провъзгласено Италианското кралство, а Кавур става първият министър-председател на Италия.

1854 г.

Роден е Анте Ковачич – хърватски писател. Автор е на стихове, фейлетони, повести и романи. Най-известен е автобиографичният му роман “В регистратурата” (1888 г.).

1833 г.

Роден е Александър Александрович Пушкин – руски офицер, генерал от кавалерията (1898 г.). Син на А. С. Пушкин. Завършва Пажеския корпус в Санкт Петербург през 1851 г. Участва в Кримската война от 1853 до1856 г. От 1870 г. е командир на 13-ти Нарвски хусарски полк, с който участва в Руско-турската война от 1877 до1878 г. Полкът е в състава на Източният отряд и действа в района на Елена и Котел. След войната служи в армията като командир на дивизия и корпус, командващ военен окръг и губернатор на Северен Кавказ. Умира на 6 юни 1914 г.

1818 г.

Умира Ян Хенрих Домбровски- полски генерал. Прикрива отстъплението на армията на Наполеон I през р. Березина.

1809 г.

Швеция обявява независимостта си, като е установена конституционна монархия чрез приемането на нова конституция, постановени са гражданските права и свободи на шведите. По-късно през 1983 г. 6 юни е обявен за Ден на Швеция.

1802 г.

Софроний Врачански завършва Втория Видински сборник (439 л.). Сборникът съдържа поучителни слова и разкази, преводи на Езоповите басни и едно слово при ръкополагане на архиерей.

През 1765 г. Софроний Врачански преписва „История славянобългарска“, донесена в Котел от Паисий Хилендарски (в бележка към преписа си пише: „Тази история принесе Паисий йеромонах от Света гора Атонска и я преписахме у село Котил“). В средата на 70-те години отива в Света гора (Атон), където престоява шест месеца. През 1781 г. преписва за втори път Паисиевата история.

Софроний Врачански е пръв ученик и последовател на Паисий Хилендарски. Той разпространява българското книжно учение, произнася църковни проповеди на български език. Той преписва на простонароден български език два часослова и дамаскин, съставя два сборника, прави преводи. Бурния си и мъчителен живот описва в своята оригинална творба „Житие и страдания грешнаго Софрония“ (написана ок. 1805 г. в Букурещ, днес се намира в Санкт Петербург), дълго време останала в ръкопис. Отпечатана във в. „Дунавски лебед“ през 1861г. (бр. 55-61, посмъртно).

1683 г.

В английския град Оксфорд е открит първият обществен музей в света.

1664 г.

Градът Ню Амстердам, основан от холандски колониалисти, е преименуван на Ню Йорк Сити. Старото име на града произхожда от име на крепост от XVII век. Градът получава общински права през 1653 г. Селището е разположено на стратегическо място в южния край на остров Манхатън, чието име произхожда от индианско племе, наречено Манахата. Ню Амстердам се развива като най-голямото холандско колониално селище в провинцията Нова Холандия до август 1664 г., когато попада в ръцете на англичаните.

1654 г.

След 22-годишно управление кралицата на Швеция Кристина се отрича от престола и дегизирана с мъжки дрехи напуска страната.

1606 г.

Роден е Пиер Корней – френски писател, представител на трагедията от епохата на класицизма.

1523 г.

В Швеция за крал е коронясан Густав Първи, като царува до 1560 г. Той въвежда Лутеранизма в страната като национална религия, също така наследствената царска власт и създава постоянна армия и флот. До тогава Швеция е управлявана от датски монарси.

1391 г.

В еврейския квартал на Севиля юдериа (juderia) е извършено клане на 5000 евреи. Мястото е било запалено от всички страни. Освен жертвите били продадени в робство жени и деца на мюсюлманите. Повечето от двадесет и трите синагоги в Севиля са разрушени или превърнати в църкви.

1242 г.

В Париж са изгорени еврейски талмудски ръкописни книги заедно с още други 200 равински ръкописа. През лятото на 1239 г. римският Папа нарежда да бъдат конфискувани и изгорени всички свещени еврейски текстове, от обожествения Талмуд до езотеричните писания на Кабала.

1205 г.

Цар Калоян завладява Филипопол (Пловдив). На връщане от Солун българската войска превзема тази най-важна крепост в Тракия, която е в ръцете на местното население. Според изворите, до българската атака се достига, след като местните павликяни и богомили предлагат да предадат града без бой, но ромейските аристократи отказват. Калоян наказва част от съпротивляващите се, а друга част изселва принудително зад Стара планина.

Цар Калоян (Йоаница) е от рода Асеневци, брат на цар Асен I (1187-1196 г.) и на цар Петър II (1196-1197 г.). Той е цар в периода 1197-1207 г., изтъкнат пълководец и дипломат. След победата на въстанието на Петър и Асен (1185-1187 г.), като гарант за миролюбивата политика на България спрямо Византия, Калоян е изпратен като заложник в Цариград, където успява да се запознае с тънкостите на византийската дипломация. Възкачва се на престола след убийството на брат си Петър и предприема незабавни действия за укрепване на централната власт и обуздаване на сепаратистичните стремежи на болярите. Възползвайки се от избухналите по онова време вътрешни борби във Византия, от нея се отделили присъединилите се по-рано български боляри Иванко и Добромир Хриз, както и висшите сановници Мануил Камица (който минал на страната на Добромир Хриз) и Йоан Спиридопаки, управител на Смолянската област. За да се справи с отцепниците, император Алексий III Ангел търси сближение с Калоян и в края на 1201 г. сключва мир с него, по силата на който признава всички териториални придобивки на България, постигнати след 1195 г. През този неколкогодишен период е освободена цяла Северна България, заедно с черноморските градове, а така също и областите около Видин, Белград и Браничево. В началото на 1201 г. в ръцете на българския владетел паднат крепостта Констанция (дн. Кюстенджа) и Варна. След сключването на мира с Византия цар Калоян успява да изтласка и Добромир Хриз от