Спартак е добре познат участник в европейските клубни турнири. Словашкият тим достигна до груповата фаза на Лигата на конференциите през сезон 2023/2024, но в последните две кампании приключи участието си в третия квалификационен кръг. 

Отборът, за който играе бившият капитан на Левски Роман Прохазка, вече се е изправял в Европа срещу „сините“, Лудогорец и Локомотив Пловдив. В тима на Спартак Търнава е и ексиграчът на Пирин Благоевград Кристиан Кощърна.

СЪСТАВИТЕ

СПАРТАК ТЪРНАВА: 72. Вантруба, 24. Кощърна, 52. Сабо, 16. Байрами, 29. Микович, 5. Бегала, 91. Лаушич, 20. Трело, 30. Хорхели, 11. Азанго, 14. Вилдебур

Резерви: 31. Яначек, 3. Хуанми, 6. Роман Прохазка, 12. Стручка, 13. Уйлаки, 17. Мехмети, 18. Гонг, 19. Кудличка, 22. Буковски, 25. Менса, 27. Томич

ЦСКА 1948: 1. Петър Маринов, 2. Диего Медина, 4. Андре Хофман, 3. Лаша Двали, 22. Огньен Гашевич, 20. Браян Собреро, 8. Моатаз Земземи, 33. Ектор Куеяр, 11. Георги Русев, 30. Жул Мейер, 93. Мамаду Диало

Резерви: 13. Димитър Шейтанов, 9. Атанас Илиев, 10. Борислав Цонев, 14. Калоян Стрински, 15. Фурат Солтани, 17. Хосе Мартинес, 19. Марто Бойчев, 23. Флориан Кребс, 34. Петър Витанов, 67. Фредерик Масиел, 77. Елиас Франко, 96. Драган Гривич

/МК/

Върнаха го ПБ, ГЕРБ и ДПС, така всички служби пак са с шефовете, назначени от Радев още като президент

След повече от час спорове бил ли е натискан Пламен Тончев да подаде оставка като шеф на ДАНС преди година, той пак беше избран за поста със 175 гласа от “Прогресивна България”, ГЕРБ и ДПС.

Темата за натиск върху Тончев се точи от началото на юли. Миналата седмица при изслушването му в комисия той отрече да е бил притискан да подаде оставка миналата година. Тогава обясни, че просто е дал достатъчно на службата и се е изчерпал. После обаче премиерът Радев каза обратното – имало е натиск, но Тончев не го е оповестил.

За три висящи производства срещу него или семейството му съобщи в дебата в сряда съпредседателят на “Да, България” Божидар Божанов. За тях чул в кулоарите на Съдебната палата. Божанов разказа, че малко след напускането на Тончев е бил освободен началникът на специализираната дирекция за технически операции, която се занимава с подслушване и следене. След това ДАНС дава становище по законопроект за Наказателния кодекс на ДБ, който е за криминализиране на използването на шпионски софтуери както от частни лица, така и от държавата. “Може да спекулираме, че натискът върху г-н Тончев е бил свързан именно с това дали ДАНС разполага с шпионски софтуер, дали е имало желание от управляващите тогава да подслушват опозицията и президента и негови сътрудници, дали след протестите не е започнало заличаване на тези следи. Можем само да гадаем, тъй като тази информация е класифицирана и нямаме достъп до нея. Ако шефовете на службите притежават огромна власт, но са зависими и всичко това е тайна, имаме огромен проблем като държава”, каза Божанов. ДБ не вярват, че Тончев ще взема решенията си самостоятелно, заради неефективност на финансовото разузнаване и подслушване на съдии и прокурори.

“Ставаме свидетели на спекулации, гадаене, слухове и лъжи без доказателства, писане на съчинение в свободен стил с елементи на криминалистика. Или може би това е отмъщение за едно разследване на ДАНС, свързано с едни пудели и пачки”, отговори Георги Илиев от ПБ. Колегата му Михаил Михайлов пък показа удостоверение от прокуратурата, че няма висящи производства нито срещу Пламен Тончев, нито срещу сина му Кирил, чието име бе посочено в разследване на сайта Bird.bg. по схема за покупка на лекарства.

“Г-н Тончев персонално заслужава да бъде подкрепен и да му бъде дадена възможност да подреди работата на службата предвид моментното ѝ състояние. Редно е да обърне внимание на непосредствените заплахи, родени от динамичния контекст на сигурността”, каза пък Даниел Митов от ГЕРБ.

Тончев, който е военен и полицай, оглави службата за първи път през 2021 г. по предложение на служебния премиер Стефан Янев и с указ на президента Радев. Напусна скорострелно миналата година и оглави комисията по досиетата. След като кабинетът “Радев” положи клетва, оттам предложиха закриването на комисията и номинираха Тончев за нов мандат в ДАНС.

С избирането му вече всички служби са с ръководствата си от годините, когато се назначаваха с президентски указ, а държавен глава беше Радев. Разузнаването ще се води от Антоан Гечев, във военното разузнаване остава Венелин Венев, а миналата година бе подновен и мандатът на Емил Тонев начело на НСО.

/ВБ/

Производството на ракети за  „Пейтриът“ е от решаващо значение за Украйна. Това заяви президентът Володимир Зеленски, който обсъди предоставянето на лицензи за производството на ракети за системите за противовъздушна отбрана с Матю Уитакър, постоянния представител на САЩ в НАТО по време на негово посещение в Киев днес, съобщи Ройтерс. 

Това стана след разрешението на американския президент Доналд Тръмп на Украйна да произвежда ракети за една от най-ефективните системи за противовъздушна отбрана.

„Имахме ползотворен разговор, като обсъдихме преди всичко защитата на украинското въздушно пространство чрез производството на повече ракети прехващачи за системите „Пейтриът“ в рамките на инициативата „Списък с първостепенните нужди на Украйна“ (PURL). Това е от решаващо значение предвид масираните руски атаки, които продължават с пълна сила“, написа Зеленски в социалната мрежа X.

/МК/

Един от големите израелски клубове – Aпоел Тел Авив, ще получи огромна подкрепа от своите фенове за утрешния мач с Лудогорец от Лигата на конференциите. Както е известно, срещата ще се проведе в унгарския град Мишколц заради напрежението в Близкия изток.

Още от днес хиляди фенове на Апоел Тел Авив започнаха да пристигат в Будапеща, а улиците на унгарската столица бяха пълни с фенове на „червените“ в подготовка за един от най-важните мачове на клуба през последните години.

Хиляди привърженици на отбора, в който играе Андриан Краев, се събраха на Площада на героите, една от известните туристически забележителности на града. Те пееха и използваха пиротехнически елементи.

Очаква се общо над 5000 фенове на Апоел Тел Авив да гледат завръщането на своите любимци в Европа срещу българския представител.

Добави ни в предпочитани източници в Google

Европейското законодателство не изисква частните болници да бъдат част от режима за обществени поръчки. Това става ясно от решение на Съда на Европейския съюз, обяснено от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП).

Според ЕКИП то дава възможност на частните болници да сключват сделки при пазарни условия, без да се обвързват със строги изисквания, които важат за публичните институции.

Ето и текста на цялото решение: 

1. Съдът на Европейския съюз (СЕС) потвърждава досегашната дефиниция за „публичноправна организация“ в българското законодателство.

2. В резултат, европейското законодателство не изисква включване на частните лечебни заведения в обхвата на режима за обществени поръчки.

3. Мотивираното определение на СЕС подчертава правото на България да адаптира законодателството си спрямо своите нужди и местни особености.

4. Съдът на Европейския съюз потвърждава анализа на ЕКИП от м. август 2024 г.

В края на 2024 година Съдът на Европейския съюз (СЕС) реши казуса дали дефиницията за „публичноправна организация“ в ЗОП се прилага и за обществени поръчки под определения в Директива 2014/24 стойностен праг.

Делото има неразривна връзка с България, защото е в следствие на преюдициално запитване от Софийски районен съд (СРС), а и изводите от анализа на СЕС са приложими и към статута на частните лечебни заведения в контекста на режима за обществените поръчки.

Както ЕКИП писа в детайлния си анализ, решението по конкретното дело, в което държавното дружество „Монтажи“ ЕАД оспорва глоба наложена му АДФИ, се очакваше в началото на 2025 г. с оглед натовареността на европейските съдии. СЕС обаче счете, че казусът не оставя място за съмнение и го приключи преждевременно с мотивирано определение преди коледните празници. Действията на СЕС може да изненадат мнозина със своето бързо развитие и яснота, но вместо да въвежда нови и сложни правила, СЕС потвърждава досегашната дефиниция за „публичноправна организация“ уповавайки се разпоредбите в Директивата и ЗОП.

Ключовите изводи от определението на СЕС:

• Съдът не се впусна в допълнителен анализ на дефиницията, нито критикува как българският законодател я е транспонирал в ЗОП.
• В определението си СЕС също така потвърждава, че България има право на преценка при транспонирането на Директивата в националното законодателство.
• Когато „публичноправна организация“ възлага обществена поръчка правилата на Директивата са винаги приложими, независимо от стойността на поръчката, за да се гарантират принципите залегнали в Договора за функционирането на ЕС като свободното движение на стоки, свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги.

Какво означава това за частните болници в България?

• Дефиницията за „публичноправна организация“ в настоящия ЗОП отговаря на европейската директива – СЕС не внесе допълнителни пояснения в европейската дефиниция и не изследва критично българското и транспониране, противно на твърденията от някои политически партии, анализатори и Европейската комисия.
• България има право да адаптира законодателството си спрямо своите нужди и местни особености – пояснението за частните болници в ЗОП и тяхното изключване от обхвата на режима за обществени поръчки е израз на свободата на преценка, която България като държава-членка на ЕС има при транспонирането на директивата в своя правен мир.
• Пазарна икономика за частните болници – ключово за частния сектор е, че когато икономическите участници не са публичноправни организации, както е в случая с частните болници, принципите на пазарната икономика позволяват по-голяма свобода на договаряне.

Това дава възможност на частните болници да сключват сделки на пазарни условия, без да се обвързват със строги изисквания, които важат за публичните институции.

Решението на Съда на ЕС представлява значителна стъпка към укрепване на правната яснота и предвидимост за частните болници в България. Потвърждението, че дефиницията за „публичноправна организация“ в ЗОП е съобразена с европейската директива, премахва съмненията и критиките, които съществуваха в публичното пространство.

Това решение затвърждава правото на България да адаптира своето законодателство към местните нужди, като запазва суверенитета си в рамките на европейските правни норми.

Заместник-министърът на образованието и науката акад. Николай Витанов участва в неформалното заседание на Съвета на Европейския съюз (ЕС) по конкурентоспособност в Дъблин, което се проведе в рамките на ирландското председателство. Това съобщават от Министерството на образованието и науката (МОН) на сайта си.

В срещата министрите, отговарящи за научните изследвания, обсъдиха изграждането на единен европейски пазар на знанията, научните изследвания и иновациите, както и мерките за ускоряване на иновационното развитие с цел повишаване на конкурентоспособността и сигурността на Европа.

Заместник-министър Витанов представи позицията на България, която подкрепя изграждането на по-интегрирано Европейско научноизследователско пространство, и подчерта необходимостта от премахване на пречките пред свободното движение на знания, изследователи и научни данни. Той акцентира върху значението на привлекателните научни кариери, трансграничния достъп до научноизследователски инфраструктури, развитието на отворената наука и намаляването на административната тежест.

Съществуващите европейски инструменти, включително Европейският съвет по иновациите и европейските партньорства, имат съществен принос за развитието на европейската иновационна екосистема, е позицията на нашата страна. За да бъде този принос още по-ефективен, е необходимо да се укрепят националните механизми за трансфер на технологии, управление на интелектуалната собственост и комерсиализация на научните резултати, както и да се осигурят по-силни синергии между европейските и националните инструменти за подкрепа.

На срещата бе подчертано и значението на запазването на силна и самостоятелна рамкова програма „Хоризонт Европа“, основана на върхови научни постижения, европейска добавена стойност и транснационално сътрудничество.

На заседанието държавите членки обсъдиха и необходимостта Европа да превръща по-успешно научните знания в иновации, конкурентоспособни предприятия и икономически растеж. Особено внимание беше отделено на подобряването на рамковите условия за иновации, намаляването на регулаторните пречки, развитието на трансфера на технологии и осигуряването на по-добър достъп до финансиране за иновативните предприятия.

В рамките на срещата бе представена и инициативата за взаимно признаване на дипломи, като предстои да бъдат разгледани възможностите България да се присъедини към нея, за да улесни академичната мобилност и сътрудничеството между европейските държави.

По време на посещението си акад. Николай Витанов се срещна и с ирландския министър на науката Джеймс Лоулес, както и с д-р Петер Хорват, държавен секретар за наука на Унгария. Обсъдени бяха възможностите за задълбочаване на сътрудничеството между България и Унгария в областта на научните изследвания и иновациите, както и перспективите за развитие на съвместни инициативи, отбелязват от МОН.

Отбелязваме исторически успех на българската наука. За първи път българска научна институция – Институтът за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии (INSAIT) към Софийския университет „Свети Климент Охридски“, печели най-високото отличие на Европейския съвет за научни изследвания – грант в сферата на инженерните и природните науки. Отличието е на стойност 2,5 милиона евро и е присъдено на проф. Бернхард Хойплер от INSAIT, който има честта да е с нас. Това е признание от най-висок ранг за качеството на неговата научна работа“, каза на 23 юни тази година вицепремиерът Атанас Пеканов на пресконференция в Министерския съвет (МС).

В събитието тогава в МС участваха също министър-председателят Румен Радев, министърът на образованието и науката проф. Георги Вълчев, заместник-ректорът на Софийския университет акад. проф. Тони Спасов, научният директор и основател на INSAIT проф. Мартин Вечев, изпълнителният директор на института Борислав Петров и проф. Бернхард Хойплер. 

Световният учен проф. Бернхард Хойплер получи 2,5 милиона евро от Европейския научноизследователски съвет, за да работи в България по изчисления, свързани с оптимизирането на транспортни, логистични и интернет мрежи, съобщи на 23 юни Европейската комисия.