Умира Лучано Павароти – най–известния тенор в света.

Соло дебюта му е през 1961 в операта в „Reggio Emilia“.

През февруари 1972-а в нюйоркскагта „Метрополитън опера“, той постига невероятен успех, с който си осигурява и статуса на суперзвезда.

През 1990 година на концерта за закриването на Световното първенство по футбол в Рим, пее на една сцена заедно с Хосе Карерас и Пласидо Доминго. Това слага началото на поредицата за „Тримата тенори“.

Последната публична изява на Павароти е при откриването на Зимните олимпийски игри в Торино през феврурари 2006 г.

Умира на 71-годишна възраст след боледуване от рак на панкреаса.

Умира Акира Куросава – японски кинорежисьор. Роден е на 23 март 1910 г. в Токио. Учи в Японската художествена академия в Токио, но изоставя приложното изкуство заради киното. Става сценарист и асистент-режисьор. От 1943 г. е самостоятелен постановчик. Постига бърз успех и през 1959 г. основава собствена филмова къща. Утвърждава се като нетрадиционен творец под влияние на европейската литература и западното кино. “Вратата Рашомон” (1950 г.) налага японското кино в Европа. Отделя голямо внимание на екранизациите – “Идиот” (1951 г.), “На дъното” (1957 г.), “Замъкът на паяците” (1957 г.), “Червената брада” (1965 г.). Снима филми за съвременността – “Да се живее” (1952 г.), за средновековните самураи – “Седемте самурая” (1954 г.), “Кагемуша” (1980 г.), “Ран” (1985 г.). Куросава снима първия си цветен филм “Додескаден” и съвременната японска продукция “Дерсу Узала” (1975 г.). Често главен изпълнител във филмите му е Т. Мифуне. Филмите му поставят сериозни социални, нравствени и философски проблеми – “Санширо Сугаита” (1943 г.), “Най-красивите” (1944 г.), “Този, който настъпва тигъра по опашката” (1945 г.), “Не съжаляваме за младостта си” (1946 г.), “Пияният ангел” (1948 г.), “Скандал” (1950 г.), “Записките на живия” (1955 г.), “Да спиш добре като лошите хора” (1960 г.), “Телохранител” (1961 г.), “Рай и ад” (1963 г.), “Сънища” (1990 г.), “Мечтите на Куросава” (1990 г.), “Рапсодия през август” (1991 г.), “Мададайо” (1993 г.).

Открит е Калибан – естествен спътник на Уран, носещ името на чудовището Калибан от пиесата на Уилям Шекспир “Бурята”.

Открит е от Брет Гладман, Филип Никълсън, Джозеф Бърнс и Джон Кавеларс използвайки 200-инчов телескоп Хейл.

Седемнадесет партии и организации в СДС подписват ново политическо споразумение.

От основаването си СДС често мени състава си, като от него отпадат някои партии, други са изключвани и после приемани обратно в коалицията. Съгласно подписаното на 6 септември 1994 г. споразумение между партиите и движенията в СДС членове на коалицията остават: Български демократичен форум – Дянко Марков; Земеделски демократичен съюз – Владислав Костов; Движение „Гражданска инициатива“ – СДС – Захари Кръстев, Лорета Николова, Станислав Икономов; Консервативна и екологична партия – Светлана Дянкова; Национален клуб за демокрация – Светослав Лучников; Национално движение „Екогласност“ – Едвин Сугарев; Нова социалдемократическа партия – Васил Михайлов; Обединен християндемократически център – Екатерина Михайлова; Радикалдемократическа партия – Александър Йорданов; Републиканска партия – Ленко Русанов; Социалдемократическа партия – Иван Куртев; Съюз на репресираните в България след 9 септември 1944 година – Иван Станчев; Федерация на независимите студентски дружества – Пламен Панайотов; Християндемократически съюз в България – Асен Агов; Демократическа партия – 1896 г. – Стоян Райчевски; Независимо дружество за защита правата на човека в България – политически клуб – Стефан Вълков; Съюз на безпартийните – Боян Велков.

СССР признава независимостта на Литва, Латвия и Естония.

Чечня провъзгласява своята независимост.

Чеченската република, известна още като Чечения или Чечня, е една от съставните части на Руската федерация. Намира се в Северен Кавказ. Част е от Южния федерален окръг и Северокавказкия икономически район. Чечения граничи с Грузия на юг, както и с няколко други руски административни единици – Ингушетия и Северна Осетия на запад, Ставрополски край на северозапад и Дагестан на североизток и изток. Площта на Чеченската република е 15500km2 (0,09% от Руската Федерация, на 82-ро място в Русия), а населението – около 1104000души (2002). Официалните езици са чеченски и руски. Център на републиката е град Грозни (123 300 жители), намиращ се на 2 007 км от Москва.

Името Ленинград е заменено със Санкт Петербург. Върнато е изконното име на старата руска столица.

Компютърна грешка известява 41 хил. парижани чрез писма че са извършили убийства и грабежи, вместо нарушения правилата на движението.

В Балтимор е извършена първата операция за разделяне на сиамски близнаци.

Всички канадски провинции с изключение на Квебек и Нова Скотия въвеждат метричната система.

Международната система от единици (SI от Le Système International d’Unités) е съвременната форма на метричната система и е най-широко използваната мерна система както в науката, така и в търговията и инженерното дело.

SI е разработена през 1960 г., по-скоро на базата на старата система метър-килограм-секунда (MKS), отколкото на конкурентната система сантиметър-грам-секунда, която е имала няколко разновидности.

Дефинициите на единиците от SI се разглеждат и преразглеждат на Международната конференция по мерките и теглилките, в която участват страните, подписали Конвенцията за метъра (в сила от 1875 г. и многократно изменяна), и която се организира веднъж на всеки 4 години в Париж.

Международният стандарт ISO 1000 (ICS 01 060) описва Международната система (SI) и препоръките за употреба на кратните и други производни единици

В периода 6 – 25 септември Московският театър за драма и комедия „Таганка“ гостува в България.

В София е открита новата Централна гара.

Започва началото на Байкало-Амурската магистрала съединяваща Източен Сибир и Далечния Изток.

На този ден по телевизионният канал NBC се състои премиерата на научнофантастичния сериал „Стар Трек „

„Стар Трек е научно-фантастичен телевизионен сериал, създаден от Джин Родънбъри и поставил началото на фантастичната вселена на Стар Трек.

Сериалът се излъчва от 6 септември, 1966 до 3 юни, 1969. Общо са направени 80 епизода, 79 от които са излъчени.

Първоначално сериалът се е наричал само „Стар Трек“, но впоследствие, за да се разграничи от последвалите сериали („Следващото поколение“, „Космическа станция 9“, „Вояджър“, „Ентърпрайз“), получава названието „Оригиналният сериал“ (на английски: The Original Series, TOS).

Открити са пивоварните фабрики в Лом и Мездра.

Индийски войски нахлуват в Западен Пакистан, край Лахор, за да предотвратят пакистанската офанзива в Кашмир.

Открит е Баташкият водносилов път.

Представен е филмът „Снаха“ на Студия за игрални филми – София. Филмът е по едноименния роман на Георги Караславов и се разказва за сътресенията в патриархалния селски бит след Първата световна война. В главните роли участват: Петър Димитров, Маргарита Дупаринова, Вяра Ковачева, Милка Янакиева, Петър Стойчев.

Екзарх Стефан I подава оставка под натиска на правителството, която след два дни е приета от Светия синод. Той е освободен от длъжностите екзарх Български и митрополит Софийски.

Стефан І (мирско име Стоян Попгеоргиев Шоков) е български екзарх, син на поп Георги. Роден е на 7 септември 1878 г. в с. Широка лъка, Смолянско. Завършва Богословско училище в Самоков през 1896 г. и Духовна академия в Киев с научна степен “кандидат на богословието” (1904 г.). Учител е в Пловдивската мъжка гимназия, протосингел на Българската екзархия в Истанбул (1910-1915 г.), където приема монашество (1910 г.). През 1915-1919 г. специализира в Швейцария, защитава докторат по философия и литература във Фрибургския университет. През 1921 г. е ръкоположен за маркианополски епископ; през 1922 г. е избран за софийски митрополит. От 21 януари 1945 г. до септември 1948 г. е български екзарх. Развива активна обществено-политическа дейност и има заслуги за вдигане на схизмата от 1872 г., наложена на 22 февруари 1945 г. на Българската екзархия от Цариградската патриаршия. Един от инициаторите за спасяване на българските евреи от преследванията на фашистка Германия (1942 г.). Като екзарх се стреми да запази демокрацията в България и да защити авторитета на Българската православна църква, за което е преследван от Отечествено-фронтовската власт след 9 септември 1944 г. През 1948 г. с правителствено решение е свален от длъжност и е поставен под домашен арест в с. Баня, Пловдивско, където умира на 14 май 1957 г. Погребан е в Бачковския манастир. Провъзгласен е за “праведник на света” в Йерусалим (2002 г.) за участието му в спасяването на българските евреи; заедно с патриарх Кирил са първите православни архиереи в света с това признание.

Умира най-големия кон на земята Бруклин – Супрем, тежащ 1400 кг и висок около 2 метра .

Московското метро е наградено с орден Ленин.

Общата дължина на Московския метрополитен е 293.9 километра. Състои се от 12 линии и 176 станции по тях. В един нормален работен ден, метрото превозва 8.6 милиона пасажери. А през почивните дни превозваните пътници са около 7.1 милиона на ден.

Започва обща стачка на трамвайните работници в София и демонстрации на Отечествения фронт в големите градове.

При изтегляне на българските части от Македония започва сражение между български и немски подразделения.

Роден е Роджър Уотърс – един от основателите, композитор, текстописец, вокалист и бас-китарист на легендарната група Пинк Флойд. През 1985 г. той напуска групата и започва солова кариера.

Сталин издава заповед за разстрел на 170 политически затворници, сред които е и Кръстьо Раковски – български комунистически деец в Румъния и в Русия.

Кръстьо Раковски е роден на 1 август 1873 г. в Котел. Изгонен е от Румъния заради комунистическите си идеи, след това от Швейцария. Завършва медицина в Нанси и получава докторска титла в Монпелие. Член е на ЦК на ВКП (б) от 1919 г. до 1927 г. и на ЦК на Румънската комунистическа партия от 1910 г. от 1917 г. През войната представлява българските и румънските леви организации на Цимервалдския конгрес (1916 г.). Избран е за член на първия ИККИ. Застава начело на болшевишкото движение в Украйна (1919 г.); председател е на Съвета на народните комисари. Бил е посланик на СССР във Великобритания (1923-1925 г.) и във Франция (1925 г. – 1927 г.). Замесен е в опозицията на Троцки, поради което през януари 1937 г. в Москва е арестуван. Разстрелян е в Орловския затвор на 11 септември 1941 г. Реабилитиран е посмъртно в СССР през 1988 г. и в България през 1989 г. Кръстьо Раковски е първият учен във Франция с докторска дисертация за престъпността на тема „Престъпността и израждането“ (1897 г.). Депозирана е като брошура в библиотеката на Университета в Монпелие и в Оксфордския университет. Екземплярът от Британския музей е изчезнал. Един от основателите на Женевската група на българските социалдемократи и на списание „Социалдемократ“ (1892-1893 г.). Участва в конгресите на Втория интернационал. През 1902 г. се запознава с Владимир Илич Ленин. Популярността му не е харесвана от Сталин и той го прави посланик в Украйна (1927 г.). По-късно е заточен в Сибир, след което е разстрелян. Сътрудничи на списанията „Ден“, „Ново време“, „Начало“, „Съвременник“, на вестниците „Другар“, „Работник“ и др.

Нацистките власти издават заповед, задължаваща всички евреи, живеещи в Германия, да носят отличителен знак-шестоъгълна звезда.

Прието е изменение на Закона за защита на държавата. По силата на този закон повечето провинения се наказват със смърт.

Законът за защита на държавата (ЗЗД) е наказателен закон, с който се забранява съществуването на всички видове организации, групи, сдружения и др., които използват нелегални структури и революционни методи за постигане на своите цели. Чрез този закон правителството на Александър Цанков се стреми да узакони разправата с политическите си противници и терора след Юнското и Септемврийското въстание (1923 г.). ЗЗД е гласуван от ХХI Обикновено народно събрание на 4 януари 1924 г. и влиза в сила с Указ № 2 от 23 януари 1924 г. Въз основа на закона Върховният касационен съд през април 1924 г. обявява за разтурени БКП, Партията на труда, Комунистическия младежки съюз, Общия работнически синдикален съюз и кооперация „Освобождение“, като имотите им се отнемат. Впоследствие ЗЗД многократно е допълван и променян. През март и април 1925 г. са прибавени още 7 нови члена, а част от предишните са изменени с цел да се увеличат случаите на прилагане на смъртно наказание. През юли 1934 г. ЗЗД е допълнен отново, с което се намаляват възможностите за обжалване на произнесените присъди. Най-големи промени в закона са направени по време на Втората световна война 1939–1945 г. (до 9 септември 1944 г.). Санкциите се увеличават и вече се налагат и за най-малки прояви на неподчинение. Смъртното наказание заляга в почти всички текстове на ЗЗД, като то не се отменя дори когато касае непълнолетни. ЗЗД е премахнат от правителството на ОФ с наредба-закон на 16 октомври 1944 г.

Роден е Олег Калугин – руски разузнавач, бивш генерал от КГБ. След “перестройката” публикува много материали, разобличаващи както съветските, така и западните тайни служби.

Роден е Евгений Фьодорович Светланов – руски композитор, диригент и пианист. През 1951 г. завършва Музикалния педагогически институт в класа по композиция на Ф. М. Гнесин и класа по пиано на М. А. Гурвич, а през 1955 г. – Московската консерватория в класа по композиция на Ю. А. Шапорин и по дирижиране на А. В. Гаук. От 1955 г. е диригент, а през 1963-1965 г. – главен диригент на Болшой театър, където поставя оперите “Царската годеница” от Римски-Корсаков, “Чародейка” от Чайковски, “Не само любов” от Шчедрин, “Октомври” от Мурадели, много балети. От 1965 г. е художествен ръководител и главен диригент на Държавен симфоничен оркестър на СССР. Един от най-добрите интерпретатори на руска класическа музика. Негови по-известни музикални произведения: “Симфония” (1957 г.), кантати, симфонични поеми, струнни квартети, вокални и инструментални произведения и др. Гастролира многократно в чужбина. Носител е на “Гран При” (Франция) за записа на всички симфонии на П. И. Чайковски, на ордени и медали, между които и на българския орден “Кирил и Методий”, I степен.

Роден е Михаил Михайлов – български актьор. Работи с повечето от известните ни филмови режисьори, но най-добрите си роли създава при Въло Радев и Иванка Гръбчева. Най-известните му роли са в: “Крадецът на праскови” (1964 г.), “Последна проверка” (ТВ, 1973 г.), “Насрещно движение” (1978 г.), “Златната река” (1983 г.), “Софийска история” (1990 г.), “Жребият” (1993 г.).

В периода 4 – 6 септември Трета Българска армия на ген. Стефан Тошев овладява Тутраканската крепост.

Стефан Тошев е генерал от пехотата, командир на 5-а армия (1913 г.), 3-а армия (1916 г.) и 4-а армия (1918 г.). Роден е на 18 декември 1859 г. По време на Руско-турската освободителна война (1877–1878 г.) участва като доброволец в Българското опълчение. След Освобождението завършва Военното училище в София. През Сръбско-българската война (1885 г.) командва дружина в боевете при Сливница. По време на Балканската война (1912–1913 г.) е назначен за началник на Първа Пехотна Софийска дивизия, а през Междусъюзническата война (1913 година) е командващ Пета армия. В Първата световна война (1914–1918 година) ръководи Трета армия, която през (1916 г.) се сражава срещу Румъния, а по-късно е начело на Четвърта армия. Публикува редица материали, посветени на войните – „Писма от войната. 1885–1895 година“, „Войнишка клетва“, „Победени, без да бъдем бити“, „Действията на III армия в Добруджа през 1916 година“ и др.

Трети ден отбраняващите се при Добрич български войски под командването на ген. Кантарджиев водят кръвопролитни боеве. След като получава сведение за тежкото им положение, ген. Ив. Колев взема решение да им окаже помощ с дивизията си. Като оставя слаби заслони срещу руската конна дивизия на ген. Леонтович, той повежда конницата си от с. Алцек в 40-километров марш към Добрич. Без да спира, дивизията е развърната в боен ред и нанася удар във фланг и тил на атакуващите руски, румънски и сръбски части на ген. Зайончковски. За да избегне пълния разгром, руският генерал заповядва отстъпление, което се превръща в паническо бягство.

В периода 5 – 6 септември е проведен първият конгрес на градовете в България. На правителството са препоръчани мерки за провеждане на единна общинска политика в страната.

По време на Първата световна война започва сражението в Мазурските езера между германски и руски войскови части. То приключва на 15 септември с изтласкването на руските войски от Източна Прусия.

В София е основано Дружество на българите католици от източния обряд „Св. св. Равноапостоли Кирил и Методий“ с пръв председател Тодор Бакърджиев.

Роден е Любомир Панайотов Пипков – български композитор, музикален педагог и общественик. Син на П. Пипков. Следва в Държавната музикална академия (БДК, 1924-1926 г.), възпитаник е на Ив. Торчанов. Завършва Екол Нормал Мюзик в Париж (1932 г.); негови преподаватели са П. Дюка и М. Боанже. Работи като корепетитор в Софийската опера, а по-късно е неин хормайстор и директор (1944-1953 г.). Той е първият секретар на Съюза на българските композитори (1947-1957 г.). От 1948 г. е професор в класа по вокални ансамбли в Музикалната академия, завежда Катедрата по оперно-сценично изкуство (1962-1974 г.). Любомир Пипков е един от основоположниците на българската филмова музика: филмите „Тревога“ (1951 г.), „Септемврийци“ (1954 г.), „Земя“ (1957 г.), „Командирът на отряда“ (1959 г.), „Стубленските липи“ (1960 г.). Един от създателите на дружество „Съвременна музика“ (основана 1933 г.). Първите си музикални творби – малки клавирни пиеси, Соната в 3 части и 22 вариации за пиано, създава в началото на 20-те години. Други негови произведения са: Първи струнен квартет (1928 г.), Соната за цигулка и пиано (1929 г.), Клавирно трио (1931 г.), симфоничната поема „Сватба“ (1934 г.), операта „Янините девет братя“ (1937 г.), Клавирен квартет (1939 г.), Първа симфония (1940 г.), масови песни („Шумете, дебри и балкани“, „Химн на българските въстаници“ и др.), операта „Момчил“ (1948 г.), Концерт за цигулка (1951 г.), Втора симфония (1954 г.), „Оратория за нашето време“ (1959 г.), операта „Антигона’43“ (1963 г.), 5 песни по чужди поети (1964 г.), Трета симфония (1965 г.), Трети струнен квартет с тимпани (1966 г.), Четири мадригала (1968 г.), Четвърта симфония (1970 г.), Метроритмични картини и студии (1971 г.), „Пролетни приумици“ (1972 г.), „Приглушени песни“ (1972 г.) и др. Умира на 9 май 1974 г. в София.

Извършен е атентат срещу президента на САЩ Уилям Маккинли при посещението му на Панамериканското изложение в Бъфало, Ню Йорк. Той умира осем дни по-късно.

Уилям Маккинли e американски политик, 25-и президент на САЩ (1897-1901 г.), представител на Републиканската партия. Роден е на 29 януари 1843 г. в Найлз, Охайо. В Американския конгрес е от 1877 г., от 1891 г. – в продължение на 2 мандата, е губернатор на щата Охайо. През 1896 г. печели президентските избори, като нанася поражение на Уйлям Дж. Брайън. Правителството му започва Испано-американската война (1898 г.), а през 1899 г. провъзгласява доктрината на открити врати за Китай.

Роден е Вълко Вельов Червенков – български общественик, политик и държавник, функционер на БКП; министър-председател на България (1950-1956 г.) и генерален секретар на БКП (1950-1954 г.).

Член е на БКП от 1919 г.; участва в организацията на терористичните действия на КП (1923-1925 г.) и в атентата в църквата “Св. Неделя” (1925 г.), за което е осъден задочно на смърт. През 1925 г. заминава нелегално в Москва. Като емигрант работи в апарата на Коминтерна (1938-1941 г.). Член е на задграничното бюро на ЦК на БКП (от 1941 г.), ръководител и главен редактор на нелегалната радиостанция “Христо Ботев” (юли 1941 г. – септември 1944 г.). След Деветосептемврийския преврат (1944 г.), като член на т. нар. Отечественофронтовско правителство, прокарва комунистическа политика за борба срещу демокрацията и участва в установяването на тоталитаризма в България. С негово участие в България е въведен режим на терор, насилие и потъпкване на правата на човека. На 9 декември 1961 г. е освободен от всички държавни длъжности, през ноември 1962 г. VIII конгрес на БКП го изключва от БКП; възстановен е през 1969 г. Умира на 21 октомври 1980 г. в София.

В Плевен излиза първи брой на в. „Земеделска защита“.

Роден е Асен Николов Жабленски – български хоров диригент, общественик. Завършва Държавна музикална академия в София. Специализира хармония и дирижиране в Скола канторум в Париж (1928-1933 г.). Ръководител на хор „Г. Кирков“ (1920-1923 г., 1944-1946 г.). От 1925 г. работи като гимназиален учител в Бургас, като едновременно с това дирижира (до 1928 г.) хора и оркестъра при музикално дружество „Родни звуци“. Главен редактор и началник на музикалния отдел на Държавно издателство „Наука и изкуство“ (1949-1961 г.).

Роден е Ксенофонт Андреев Иванов – български ветеринарен лекар, академик (1952 г.). През 1925 г. завършва ветеринарна медицина в Берлин. Професор е от 1938 г. и завеждащ Катедра по патологична анатомия на домашните животни в периода 1934 – 1967 г. във ВВИ в София. Основател е на Института по експериментална ветеринарна медицина (по-късно Институт по обща и сравнителна патология) при БАН. От 1948 г. до 1953 е ректор на Селскостопанската академия. Научните му интереси са в областта на сравнителната патологична морфология на селскостопанските животни, лингватулозата и туберкулозата по животните, шарката по овцете, остеомиелосклерозата по птиците, чумата по свинете и др. По-важни трудове: „Морфологични особености и развой на туберкулозния процес у домашните животни“ (1935 г.), „Изследвания върху хистогенезата на лингватулните изменения“ (1937 г.), „За интерстициалния нефрит у бивола“ (1942 г.), „Изследвания върху морфологичните изменения при чумата по свинете с оглед на нейната диагностика“ (1-8 съобщение, 1951-1956 г.), „Ветеринарно обдукционно учение и патологоанатомична диагностика“ (1956 г., съавтор с Вл. Желев), „Върху морфологията на шарката по овцете – Variola ovina“ (1956 г.) и др. Умира на 22 януари 1967 г. в София

Роден е Станимир Лилянов – български писател, автор на разкази, повести, очерци, посветени на антифашистката борба, Отечествената война и строителството на социализма. Учи в Априловската гимназия в Габрово и в Русе, след което учителства в с. Обреник, Плевенско. Участник е в Първата световна война. Започва да пише по време на войната, но първите му публикации са от 1924 г. Лилянов завършва право в СУ “Св. Климент Охридски”(1920 г.). Адвокат е в Русе и в София. Защитава Гео Милев по делото за поемата „Септември“. По време на Отечествената война Лилянов е доброволец на фронта. След Деветосептемврийския преврат 1944 г. е юрисконсулт в ЦК на БКП (1946-1952 г.), директор е на изданията „Български писател“ (1954-1957 г.), „Техника“ (1958 г.). Автор е на: „Ламя“ (1925 г.), „Към победа“ (1948 г.), „Преходно време“ (1954 г.).

Роден е Васил Маринов Пундев – български публицист, журналист, литературен критик и историк. Участник e в Балканската (1912-1913 г.) и в Първата световна война (1915-1918 г.). През 1919 г. завършва славянска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. Известно време работи в Народна библиотека и като учител в Първа софийска мъжка гимназия. След възстановяването на ВМРО през 1919 г. се включва активно в дейността й. Участва в редактирането на в-к „Македония“ (1926-1930 г.), в периода 1929-1930 г. е главен редактор на в-к „Вардар“. Сътрудничи на много литературни вестници и списания: „Слово“, „Литературен глас“, „Демократически преглед“, „Златорог“, „Отец Паисий“ и др. След разцепването на ВМРО минава в крилото на ген. Ал. Протогеров и активно подкрепя федералистките идеи. Убит е на ул. „Шипка“ в София от привърженици на Ив. Михайлов.

Роден е Едуард Епълтън –английски физик, открил горния слой на йоносферата. Носител е на Нобелова награда за физика през 1947 г.Неговото откритие прави възможно разработването на радара.

Извършва се съединението на Източна Румелия с Княжество България.

По силата на Берлинския договор от 1878 г. Южна България, наречена по искане на английската дипломация Източна Румелия, е откъсната от възобновената българска държава и включена отново в пределите на Османската империя, макар и с известна автономия. Българското население от Областта не се примирява с несправедливите решения на Берлинския договор и незабавно повежда борба против тях. Първоначалният замисъл е присъединяването на Областта да стане заедно с присъединяването на другите откъснати от Княжеството български области. След като това се оказва невъзможно, главно поради неподходящата международна обстановка, на преден план излиза задачата да се реализира поне присъединяването само на Източна Румелия. Първите опити за осъществяване на тази задача се предприемат още през 1880 г. През 1884 г. въпросът за присъединяването на Източна Румелия към Княжество България отново излиза на преден план, но и този път не може да бъде решен. Борбата взема организиран характер след учредяването на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК) в Пловдив през февруари 1885 г. Той се нагърбва с изпълнението на задачата само с революционни средства, по примера на дейците на Априлското въстание през 1876 г. През лятото на 1885 г. е избран нов състав на БТЦРК, който, без да се отказва от подготовката на масова революционна борба, издига лозунга за обединение на Южна и Северна България под скиптъра на княз Александър I Батенберг. Предприемат се бързи действия за спечелване на някои командири на Източнорумелийската милиция. Решено е акцията да се проведе към средата на септември 1885 г., но започналите големи демонстрации в някои села и градове стават причина тя да се ускори. Дава се заповед на 5 срещу 6 септември формираните в околните на Пловдив села и градове чети да се отправят към областния център. Сутринта на 6 септември те, заедно с частите на Източнорумелийската милиция, обкръжават конака и арестуват намиращия се в него главен управител – Г. Кръстевич. Вместо да се възползва от дадените му права по силата на Органическия устав и да повика незабавно турски войски от Цариград, Кръстевич, като родолюбец, предпочита да се предаде доброволно. Веднага след провъзгласяването на Съединението е сформирано Временно правителство начело с д-р Г. Странски, което поема управлението на Областта до пристигането на княз Александър I Батенберг. В състава на временното правителство влизат: д-р Г. Странски (председател), д-р Ст. Чомаков (подпредседател) и членове: майор Д. Николаев, майор Д. Филов, майор С. Муткуров, майор Р. Николов, Й. Груев, К. Пеев, д–р Г. Янкулов, Д. Юруков, З. Стоянов, Г. Данчов, Ат. Самоковец и Г. Бенев. За главнокомандващ източнорумелийската милиция е назначен майор Д. Николаев.

Присъствието на лица от двете политически партии в Областта, на четирима военни дейци и представител на БТРЦК трябва да покаже на външния свят и особено на Русия, че Съединението е общонародно дело. Веднага след съставянето си, Временното правителство обявява военно положение в Областта и издава заповед за мобилизиране на мъжкото население, годно да носи оръжие. Заедно с това то отправя и покана до княз Александър I Батенберг да поеме управлението на обединена България. Временното правителство просъществува до 9 септември 1885 г., когато в Пловдив пристига князът и възлага функциите му на Комисарство на Южна България.

По искане на третото Обикновено народно събрание княз Александър І Батенберг възстановява с манифест Търновската конституция, която след организирания от него преврат през 1881 г. той отменя и въвежда “Режим на пълномощията” (1881–1883 г.).

Роден е генерал-майор Атанас Христов (Молткето), военен теоретик и историк.

Генерал Атанас Христов е един от най-видните военни историци в българската армия. Като капитан през 1911 г. публикува поредица от статии за Руско-японската война. През 1915 г. излиза първата му книга. Автор е на книги и статии за войните 1912 – 1918 г., учебници за Военното училище и Военната академия, където е преподавател.

Роден е Джон Джеймс Рикард Маклауд – английски физиолог, шотландец по произход. Учи в университетите в Абърдийн и Лайпциг. От 1918 г. живее в Канада. Изучава диабета. През 1922 г. открива (заедно с Ф. Бантингъм и др.) инсулина. Лауреат e на Нобелова награда за физиология и медицина за 1923 г. (съвместно с Ф. Бантингъм). Умира на 16 март 1935 г. в Абърдийн.

Роден е Никола Христов Габровски – български публицист, един от основателите на Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП) (1891 г.). Редактира и издава „Българска социалдемократическа библиотека“ и вестник „Работник“ (1892-1894 г.). Народен представител е от листата на БРСДП (1894-1900 г., 1902-1903 г.). През 1914 г. преминава към социалдемократите – тесни социалисти. Автор e на статии по проблеми на българското работническо и социалистическо движение. През 1919-1923 г. е народен представител от листата на тесните социалисти. Убит е в София на 11 юли 1925 г.

В Манчестър е отрита първата безплатна библиотека Британия.

Британската библиотека е националната библиотека на Великобритания. Намира се в Лондон и със сбирка от 150 милиона единици, включително 25 милиона книги, е втора по големина в света след Библиотеката на Конгреса.

Библиотеката става самостоятелна организация през 1973 година, когато е отделена от основания през 1753 година Британски музей. През 1983 година към нея е присъединен и Националния звуков архив. Още през 1757 година крал Джордж II дава на библиотеката на Британския музей право на безплатно копие от всички нови издания в страната. Със закон от 1911 година тя отново получава това право, заедно с пет други библиотеки. Британската библиотека има право на задължително копие и от изданията в Република Ирландия.

Сред най-ценните предмети, съхранявани в библиотеката са копие на Диамантената сутра, най-старата известна печатна книга в света, две копия на Гутенберговата Библия, две копия от 1215 година на Великата харта на свободите, единственото ръкописно копие на поемата Беоулф. Британската библиотека разполага и със значителна колекция от старобългарски книги, сред които са Четвероевангелието на цар Иван Александър и Видинското евангелие.

Роден е Джон Далтон – английски физик, химик и естествоизпитател. Член на Лондонското кралско дружество от 1822 г. Основател е на класическата атомна теория; пръв въвежда понятието атомно тегло. Прочува се с изследванията си върху еластичната сила на водната пара, съразмерната тежест на простите тела и др. Изследва върху себе си и за пръв път в света (през 1794 г.) описва неспособността да се различават известни цветове, която е наречена на негово име – Далтонизъм. Далтонизмът е цветна слепота; дефект в цветното зрение, при който индивидът не може да различава някои цветове (обикновено червения и зеления). Бива частична (за определен цвят) и пълна (околния свят се възприема черно-бял). Джон Далтон умира на 27 юли 1844 г. в Манчестър.

Роден е Мари-Жозеф дьо Мотие, маркиз Лафайет-френски държавник и офицер, участник във войната за независимост на северноамериканските колонии и във Френската революция от 1789 г., началник на Националната гвардия.

Сключен е Нерчинский договор – първия договор между Русия и Китай. Според него днешния Приморски край влиза в границите на Китай. През 1858 година територията е присъединена към Русия с подписването на Айгунския договор.

Умира Жан Батист Колбер – френски държавник, пръв министър на крал Луи ХIV. Способен администратор, автор на закони за закрила на индустрията и търговията, реформира данъчната система, митниците и флота. Покровител е на изкуствата и литературата. Роден е на 29 август 1619 г. в Париж.

Роден е Иван V Алексеевич – руски цар. Син на Алексей Михайлович от брака му с М. М. Милославска. След смъртта на цар Фьодор Алексеевич на 27 април 1688 г. Наришкини провъзгласяват за цар по-малкия брат – Петър, като отстраняват Иван, който често боледува и е неспособен да води държавните дела. По време на въстанието на стрелците Иван V Алексеевич е поставен на престола и на 26 юни 1682 г. е утвърден от Земския събор като „първи“ цар (неговият по-малък брат Петър I се счита за „втори“ цар). Управлението на Иван V Алексеевич е номинално: до 1689 г. на практика управлява царица София Алексеевна.

101 английски емигранти пристигат с кораба “Мейфлауър” в Америка и основават първата в Новия свят британска колония.

Морската експедицията на Фернандо Магелан се завръща в Испания, завършвайки първата обиколка на света. Самият Магелан загива по време на експедицията през 1521 г., а от петте кораба, потеглили от Испания, се завръща само един с екипаж от 17 моряци, начело с Хуан Себастиан дел Кано.

Фернандо де Магелан е португалски мореплавател. Роден е през 1480 г. в област Траз уж Монтиш, Португалия. Отначало е на португалска служба в Индия, след това в Африка. След уволнението си през 1512 г. постъпва на испанска служба. Карл V му дава средства, за да потърси през Южна Америка път към бреговете на Азия. Магелан потегля от Испания през 1519 г. с 5 кораба. Минава край бреговете на Южна Америка, навлиза в Тихия океан през протока, който е наречен на негово име. Пресича Тихия океан и стига до Филипинските острови. Там покръства местния владетел и го прави васал на Испания. Загива в сражение с филипинско племе. Неговият помощник Себастиан дел Кано връща остатъците от Магелановата експедиция в Испания. Извършено е първото околосветско пътешествие, продължило 3 години и 14 дни; установено е единството на световния океан, както и кълбовидната форма на Земята. Умира на 27 април 1521 г. на остров Мактан.