дом блог страница 4

Бялата тениска – най-семплата дреха с най-много лица


Малко дрехи изглеждат толкова обикновени и едновременно с това носят толкова много различни значения, колкото бялата тениска. Тя може да бъде част от работно облекло, символ на младежки бунт, основа на минималистична визия или дори елемент от официален тоалет. Именно тази способност постоянно да променя характера си я превръща в една от най-универсалните дрехи на XX и XXI век.

Пътят ѝ до съвременния гардероб обаче започва далеч от модните подиуми. Предшествениците на тениската се развиват от бельото, а в началото на XX век бели памучни модели вече се използват като долна дреха във военната среда. Американските моряци и войници допринасят значително за популяризирането на този тип облекло, защото леката памучна тениска е лесна за пране и удобна за работа. Постепенно тя започва да се появява и самостоятелно, извън униформата.

Истинският ѝ пробив като модна дреха идва през 50-те години. Марлон Брандо в „Трамвай „Желание“ и по-късно Джеймс Дийн превръщат прилепналата бяла тениска в символ на младежка увереност и бунт. Дреха, предназначена първоначално да остане скрита, вече стои в центъра на образа. Оттам нататък нейният характер непрекъснато се променя – рок музика, гръндж, хип-хоп, минимализъм и висша мода я присвояват по различен начин.

Това обяснява защо и днес една обикновена бяла тениска може да се появи почти навсякъде. Разликата не идва толкова от самата дреха, колкото от кройката, материята, това с какво е съчетана и понякога – какво е изписано върху нея.

Министърът на отбраната Димитър Стоянов я превърна в новина

Тъкмо защото бялата тениска изглежда толкова неутрално, дори един малък надпис върху нея може напълно да промени посланието. Точно това се случи, когато министърът на отбраната Димитър Стоянов се появи на извънреден правителствен брифинг, облечен с бяла тениска с логото на държавната оръжейна компания „Кинтекс“. Брифингът беше свикан след инцидент с дрон край Кардам, а необичайният избор на облекло бързо привлече внимание.

Историята стана още по-любопитна няколко часа по-късно. В кадрите, разпространени от правителствения пресцентър, логото вече не се виждаше. Но то остана във всички снимки и видеа, които вече се бяха появили в интернет. Разминаването предизвика реакции и шеги в социалните мрежи и прехвърли част от общественото внимание от самия брифинг към дрехата на министъра.

Случаят е почти перфектен пример за това колко различно може да бъде възприета една бяла тениска според средата. Носена с дънки през уикенда, тя е вероятно най-незабележимата дреха в гардероба. Появата ѝ на официален правителствен брифинг обаче вече представлява съзнателно или несъзнателно отклонение от очаквания дрескод. Когато върху нея има и фирмено лого, дрехата спира да бъде неутрална и започва да носи допълнително послание.

По този повод, естествено, имаше и политически реакции. Бойко Борисов например използва появата на министъра с фирмената тениска, за да критикува начина, по който институциите изглеждат при официални изяви.

Независимо от политическата оценка модният урок е доста по-прост: контекстът може да превърне най-базовата дреха в основната тема на разговора. В крайна сметка белият тишърт сам по себе си не казва почти нищо, докато човекът, мястото, комбинацията или едно малко лого не му дадат напълно ново значение.

С дънки – комбинацията, която отказва да остарее

Ако съществува най-разпознаваема комбинация с бяла тениска, това безспорно са дънките. Двете дрехи имат сходна история – започват като практично и работно облекло, преди киното и поп културата да ги превърнат в символи на свобода и непринуден стил.

Класическата версия е максимално семпла: права бяла тениска, сини дънки и кожен колан. Именно липсата на сложност оставя повече значение на пропорциите. По-широка тениска работи добре с прав или по-свободен деним, докато прибран модел може да подчертае високата талия. Навиването на ръкава, лекото подпъхване отпред или добавянето на колан са достатъчни, за да направят комбинацията по-завършена. Обувките определят посоката. С маратонки визията остава напълно ежедневна, мокасините я правят по-подредена, а обувките на ток превръщат същите две базови дрехи в подходяща комбинация за вечер навън. Кожено яке може да върне леко бунтарското усещане на 50-те, докато тренч или структурирана чанта веднага я правят по-градска.

Носи се под сако, но не за официални поводи

Една от най-големите промени в начина, по който се носи тениската, е прехвърлянето ѝ в по-официалния гардероб. Някога появата ѝ под сако би изглеждала прекалено небрежно. Днес тази комбинация е един от най-лесните начини костюмът да изглежда по-модерен и по-малко строг.

Тайната тук е в самата тениска. Моделът трябва да изглежда умишлено семпъл, а не като домашна дреха, която случайно е попаднала под сакото. По-плътен памук, чиста яка и правилната дължина създават огромната разлика. Логата и големите надписи обикновено променят характера и отнемат от минимализма на комбинацията. С черен или тъмносин костюм бялата тениска създава силен контраст. При бежово, сиво и по-светли тонове ефектът става по-мек и подходящ за деня. Маратонките могат да запазят визията небрежна, докато мокасини или изчистени кожени обувки я приближават до по-елегантен аутфит. При женската мода същият принцип работи с овърсайз сако и широк панталон, но също и с пола или къси панталони. Фини бижута и структурирана чанта могат да дадат на една тениска напълно различен контекст.

И все пак има граница. Бялата тениска може да смекчи офис облеклото или да замени ризата в по-свободна работна среда, но това не означава, че автоматично е подходяща за всяка официална ситуация. Контекстът остава водещ.

На плажа върху бански, за града с пола

През лятото малко дрехи са толкова лесни за използване. Свободната бяла тениска върху бански може да служи като най-простия плажен слой, особено в комбинация с ленени панталони, къси дънки или лека пола. Сандали, голяма чанта и слънчеви очила са достатъчни, за да изглежда комбинацията завършена.

В града подходът е различен. Вместо много свободна кройка може да се избере по-структуриран модел и да се комбинира с панталон с висока талия, пола или карго модел. Едно колие, часовник или интересен колан са достатъчни, защото белият фон позволява аксесоарите да изпъкнат.

За вечерта се променят не непременно дрехите, а материите около тениската. Сатенена пола, кожен панталон, по-елегантно сако или ефектни бижута моментално премахват усещането за твърде обикновен дневен тоалет. Тениската остава най-семплата част, но точно това позволява останалите елементи да бъдат по-смели.

Дори кройката може да промени случая, за който е подходяща. Късият тесен модел създава различна визия от класическия, а голямата мъжка тениска може да бъде носена почти като минирокля или с велосипедни клинове. Една и съща идея – чист бял памук – може да изглежда спортно, минималистично, елегантно или нарочно небрежно.

Защо пожълтява?

Един от най-големите врагове на бялата тениска не е модата, а времето. Дори качественият памук постепенно може да загуби яркия си цвят и да придобие жълтеникав или сивкав оттенък.

Причината невинаги е в самия плат. Потта, дезодорантите и остатъците от козметика се натрупват във влакната, особено около яката и подмишниците. При контакт с перилния препарат и високата температура тези вещества могат да променят цвета на материята. Затова горещото пране не е задължително най-доброто решение. Прекалено високата температура може да фиксира някои петна и с времето да увреди памучните влакна. За белите тениски обикновено е по-добре да се спазва температурата, посочена на етикета, а петната да се третират предварително.

И още един стар, но работещ трик – слънцето. Естествената светлина може да помогне за освежаването на белите памучни дрехи след пране. Важно е обаче тениската да не бъде оставяна прекалено дълго на силно слънце, особено ако върху нея има щампа. Малък моден парадокс: колкото по-скъпа е една бяла тениска, толкова по-важно е да се гледа не само етикетът с размера, но и този с инструкциите за пране. При тази семпла дреха всяка промяна във формата и цвета се забелязва веднага.





Източник 24часа

Оперна гала със Светлина Стоянова и Кирил Манолов и концерт на Живко Перов бяха сред акцентите в предпоследния ден на „Аполония“


Оперна гала със Светлина Стоянова и Кирил Манолов, литературни представяния, театрален спектакъл и концерт на Живко Перов бяха сред акцентите в програмата на предпоследния ден на 42-рото издание на Празниците на изкуствата „Аполония“ в Созопол.

Началото на събитията за деня бе поставено в Художествената галерия, където бе представен романът „Борис и неговите синове“ на Галина Златарева. За книгата говори историкът проф. Пламен Павлов, който определи Борис-Михаил като „осмия от седмочисленците“ заради ролята му за утвърждаването на християнството и развитието на българската книжовна традиция. Авторката разказа, че е работила върху романа в продължение на седем-осем години, като се е стремила да възстанови живота на хората от IX век възможно най-правдоподобно.

След това на същото място бе представена книгата „Зид“ на Радослав Бимбалов, водещ на събитието бе Светлозар Желев, директор на Националния център за книгата към НДК.

В читалище „Отец Паисий“ бе игран спектакълът „Домът на нашите мечти“. Рецитал на пианиста Веско Стамболов бе част от програмата в Археологическия музей. Музикалната програма продължи с оперна гала на сцената на Амфитеатър „Аполония“, в която участваха Светлина Стоянова и Кирил Манолов. В Лятното кино бе показан филмът „Един грам живот“.

Късната музикална програма завърши в Археологическия музей с концерта на пианиста и композитор Живко Петров „56 Minutes of Jazz“, в който представи предпремиерно четвъртия си солов албум.

Празниците на изкуствата „Аполония“ се провеждат от 1984 г. Организатор е Фондация „Аполония“, създадена през 1991 г. Ежегодно сцените на „Аполония“ в Созопол привличат стотици артисти и хиляди любители на изкуството от България и света. Фестивалът има за цел да съхрани културните традиции, както и да подкрепи нови таланти в областта на различните видове изкуства. Тази година в програмата са включени над 70 събития от областта на музиката, театъра, литературата, киното и изобразителното изкуство. БТА е медиен партньор на събитието.

/ВД/



Източник БТА

Русев: Питайте съдийската бригада за напрежението



Крилото на ЦСКА 1948 – Георги Русев, заяви след загубата с 0:1 от Левски, че неговият тим е изиграл равностоен мач със „сините“.

„Равностоен двубой, но, за жалост, Левски успя да си реализира най-чистата си ситуация, въпреки че дойде след рикошет. Поздравявам ги. Гледаме напред. Не знам къде сбъркахме. Направихме доста добър мач. Доста трудно се играе тук, те са в доста добра серия, класираха се и за евротурнирите“, започна Русев.

„Трябва да питате съдийската бригада какви са причините“, каза той относно напрежението в края. 

„Играем мач за мач. Гледаме да играем срещу всеки един отбор офанзивен футбол. Видяхте, че днес опитахме да пресираме. Никой не пресира 90 минути на „Герена“. Опитваме се да играем срещу всеки по един и същи начин и се надявам да се подобряваме“, завърши той. 





Добави ни в предпочитани източници в Google


подкрепя българския спорт



Източник Gong.bg

„Левски“ 8 от 8 в първенството, победи 1:0 вицешампиона на България


Шампионът „Левски“ продължава да е безпощаден в Първа лига и след 8-ия кръг. На „Герена“ тимът на Хулио Веласкес победи 1:0 подгласника от миналата кампания ЦСКА 1948.

Успехът е 8-и пореден за „сините“ и те продължават да са единственият отбор, който е 100-процентов в т.нар. роден елит. За последно 27-кратните шампиони на България записаха подобен старт преди 32 г. Тогава те започнаха с 8 успеха в началото, а в края на сезона триумфираха с титлата.

Победното попадение над „червените“ от Бистрица вкара нападателят Хуан Переа. Колумбиецът бе точен в 58-ата мин. Тогава Гашпер Търдин стреля от разстояние, а топката рикошира в капитана на ЦСКА 1948 Лаша Двали, за да се озове в краката на Хуан Переа, който нямаше проблеми от няколко метра да я прати в мрежата.

Преди 4 дни таранът донесе успеха 2:1 на „сините“ и при визитата на „Славия“ на „Овча купел“.

„Левски“ е лидер с 24 точки от толкова възможни. Шампионите водят със 7 пункта пред ЦСКА и „Лудогорец“, които обаче са с мач по-малко. ЦСКА 1948 е 4-и с 16 точки.

Следващият мач на „сините“ е в сряда, а съперник е вечният враг ЦСКА. Срещата е за суперкупата на страната. 





Източник 24часа

„Контролирахме мача през цялото време и единствено, за което ме е яд, че не успяхме да вкараме гол от нашите ситуации“, каза Христо Янев



Изказване на треньора на ЦСКА Христо Янев след срещата от 8-ия кръг на Първа лига между Спартак 1918 Варна и столичния тим, завършила 1:1.

Христо Янев (треньор на ЦСКА) – „Виковете оставка? Това е част от моята работа, нали така? Когато отборът не постига победи, позицията на треньора е точно за това, за да обира всички негативи и да поема вината за това нещо. Казах и на вашите колеги отвън. Аз знам кога допускам грешки. Но също така днес в мача имахме поне пет-шест стопроцентови ситуации за гол. Контролирахме мача през цялото време и единствено, за което ме е яд, че не успяхме да вкараме гол от тези ситуации и допуснахме изключително елементарна грешка, от която допуснахме попадение. Това се повтаря в поредица от мачове. Нещото, което трябва да променим в играта.

Не е имало мисъл за Суперкупата в сряда. Ние не сме отбор, който може да подценява когото и да било. Поздравявам Спартак за тяхната добра игра. Не може да ги подценяваме. Те имаха своите ситуации в мача, но начинът, по който ни вкараха гола, е изцяло от наша грешка, индивидуална. Трябваше да вземем по-добро решение в ситуация, в която не предвещаваше нищо опасно за нас. Ние предоставихме инициативата на домакините. Те се възползваха.

Що се отнася до ситуациите, в които не вкарваме, ние сме като екип хора, които казваме как може да създадем ситуации, но не можем да влезем на терена и да ги реализираме. Във футболната игра се случва нерядко това – да имаш много на брой ситуации и да не можеш да отбележиш в повечето от тях. Това е част от играта. За съжаление, неприятната част, когато отборът ти не печели.

Току-що я видях ситуацията, за която играчите имаха претенции за дузпа в добавеното време. Ситуацията е сто процента дузпа. Не искам да коментирам никой. Сто процента е дузпа. По всички правила на играта. Сто процента е дузпа. Има неестествено вдигане на ръката на футболиста на Спартак Варна. Топката отива в посока вратата. Не виждам позитиви, когато отборът не печели, когато губим точки и когато сами се вкарваме в неприятни ситуации.“

/АД/



Източник БТА

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, БЪЛГАРИ! 6 СЕПТЕМВРИ – СЪЕДИНЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

 

Съединението на България в спомените на генерал Данаил Николаев

На 6 септември 1885 г. българският народ проявява нечувана дързост – предизвикателство към Великите сили, сътворили Берлинския договор, разпокъсал Санстефанска България на пет части. Съединението на Княжество България с Източна Румелия е един от най-светлите върхове в следосвобожденската ни история. Една от най-важните фигури в осъществяването на този исторически акт е генерал Данаил Николаев (тогава все още майор), наричан „патриарх на българската войска“. През 1925 г. по случай 40-гишнината от Съединението, вестник „Отечество“ публикува спомените на генерала за драматичните събития. Публикуваме ги със съкращения.

Марашката чета – формирана на 5 срещу 6 септември 1885 г. в квартал Мараша в Пловдив, състояла се от 70-100 души, командвана от Тодор Гатев – член на Българския таен революционен комитет, Пловдив 1885 г.

 

„След петвековно робство България, освободена от агарянското иго с помощта на великодушна царска Русия, аз с трепетно вълнение на душа преживях всичките перипетии на великата Освободителна война, като взех участие във всички боеве, в качеството ми на офицер в Българското опълчение.

Санстефанският договор от 19 февруари (3 март н. ст. – бел.ред.) създаде една велика България, в границите на която българското племе видя осъществени своите въжделени копнежи за свобода и независимост. За наше злощастие обаче, тая велика радост не бе за дълго. Зла съдба и коварни народи наскоро разкъсаха хубавата снага на майка България на пет части с прочутия Берлински договор от юлий 1878 г. От тях само Северна България има щастие да бъде напълно освободена и независима, а Южна България бе оставена турска автономна област под владичеството на султана, комуто се даваше право да държи турски гарнизони на Балканите.

Този факт на първо време огорчи дълбоко душата на всички истински родолюбиви българи. Пред свършения факт временно всички преклонихме глави, но при още по-дълбоко пламенно вътрешно желание час по-скоро да освободим Южна България от султанската власт.

Под владичеството на тия патриотични чувства и пориви, още от първите дни на създаването на автономната област Източна Румелия, се зароди и идеята за бъдещото съединение на Северна и Южна България. Все за осъществяването на идеята за съединението, по-късно се образува и политическа партия с такова наименование, а след туй се почна издаването на вестник „Съединение“, образуваха се партийни групировки, под формата на гимнастически дружества и пр.

Майор Данаил Николаев (1852-1942), един от главните участници в Съединението, Пловдив около 1885 г.

 

Около средата на месец юлий 1885 г. в село Дермендере (дн. Първенец – бел.ред.) до Пловдив се събират няколко души пловдивски дейци в чифлика на пловдивския гражданин Кацигра. В числото на компанията между другите лица са били Захарий Стоянов, майор Паница и др. Тук, в момент на веселие и под поривите на патриотически екстаз, компанията провъзгласява съединението, и в общия възторг дават няколко изстрела, с което привличат вниманието на властта, полицията узнава за това, разгонва компанията от селото и всичко временно затихва.

 

В това време пишещият настоящите редове бях дружинен командир на 2-ра пловдивска дружина. Няколко дни след веселото събитие в с. Дермендере, идва при мене най-напред майор Паница, а по-късно д-р Георги Странски, които като ми обясниха станалото и като се убедили, че големи съдбоносни събития не могат да имат успех ако нямат подкрепата на военните, поискаха моето съдействие да взема участие в свалянето на правителството на областта и детронирането на генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. На това им искане аз заявих, че не мога да подкрепя една подобна акция, която има за цел само да свали правителството, но че съм готов да способствам с всички мои сили за изпълнението на един по-възвишен и патриотичен идеал – премахването правителството на Източна Румелия и свалянето на генерал-губернатора с провъзгласяване съединението на Южна България със Северна. Добавих им, че за подобна акция потребно е да се приготви един добре обмислен план на действие от един комитет, като временно трябва да се мирува и колкото е възможно по-малко да се манифестира това, което има да се върши. Заявих им, че взимам акт от молбата им и ще направя всичко, зависещо от мене, като българин патриот и военачалник, в зависимост от събитията и обстоятелствата, за да осигуря изхода и сполуката на един такъв велик национален акт.

Членове на Тайния революционен комитет за Съединението от Станимака (Асеновград), от ляво надясно, прави: Никола Кръстев – председател, Атанас Богоев, Панайот Сребров, Георги Ковачев. Седящи: Костадин Балтов (учител), поп Ангел Чолаков, Герасим Старчев, Станимака 1885 г.

В Източна Румелия всяка година през месец септемврий се привикваше първото опълчение на обучение. През 1885 г. по неизследваните пътища на Божия Промисъл, който винаги покровителства добрите дела, се реши през месец септемврий да има маневри с всички войскови части на Източна Румелия. По проекта от щаба на милицията, маневрите трябваше да се произведат около Стара Загора, с два отряда – Източен и Западен. За началник на Западния отряд бях определен аз.

Друго едно важно събитие иде да посочи Божия Пръст в делото на Съединението: ежегодно край град Пловдив се събираше сборен лагер на милицията, и за началник на лагера със заповед от началника на милицията се назначаваше един от старшите офицери. Нея 1885 г. се падна щастието и моя ред да бъда назначен за началник на лагера, а следователно и началник на всички войскови части, събрани в сборния лагер. Това ми качество обезпечи половината от успеха на Съединението.

За сигурността на делото ми липсваха сведения от провинцията, каквито нямаше и в тайния комитет за съединението. За тая цел аз лично и тайно по свой почин изпратих капитан Стефов, мой доверен човек, да обиколи гарнизоните, от мое име да узнае духа и настроението за предстоящата велика акция. Докладът на капитан Стефов бе насърчителен – провинцията била готова и чака първия зов да изпълни своя патриотически дълг.

Писах поверително писмо на майор Муткуров, за да тръгне веднага за Шумен, гдето се произвеждаха големи маневри и гдето се намираше и Княз Александър Батенберг. В писмото си нареждах на майор Муткуров да се яви лично пред Княза, да му изложи положението на Източна Румелия, да му съобщи това, което се готви и да иска неговото мнение за тоя съдбоносен за българския народ акт. Майорът изпълни моето нареждане, среща лично Княза, излага подробно всичко, обаче не получи положително обещание, а само един уклончив отговор.

Сава Муткуров (1852-1891), първият български генерал, първият кавалер на орден “За храброст”, регент в Княжество България, военен министър в правителството на Стефан Стамболов, участник в Съединението

На 25 август получих нареждане, като командващ отряда, да дам заповед до всички войскови части, да бъдат готови по местата си съгласно плана за маневрите, начален ден за почването на които се фиксираше датата 6 септемврий 1885 г. Ето по какъв начин се определи датата на Съединението от самите обстоятелства.

Настъпи съдбоносната нощ на 5 срещу 6 септемврий. Събрах всички офицери в лагера и им съобщих предстоящето събитие, със заповед да бъдат истински патриоти и изпълнят докрай своя войнишки дълг при всички евентуалности, които могат да се случат. Всички с радост посрещнаха съдбоносния акт и останаха цялата нощ в частите си.

Точно в 4 ч. сутринта на 6 септември заповядах да бият тревога в сборния лагер. Всички части се построиха в най-голям порядък, точност и бързина. Всички началстващи лица са по местата си. Поздравих ги и гръмогласно им известих, че те по Божие провидение като български войници са повикани да извършат велик и патриотически акт Съединението на Южна със Северна България. Това съобщение се посрещна с възторг и небивало въодушевление от всички войскови чинове.

Под владичеството на патриотически подем и изблика на войнишки чувства, аз поведох смело войсковите части за град Пловдив.

Оригинално надписана: “Членовете на централния комитет и други дейци за Съединението” – дейци от Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК), координирал подготовката на Съединението. Седнали, отляво надясно: Антон Мумджиев, Тодор Гатев, Продан Тишков-Чардафон, Захарий Стоянов, Иван Андонов, Иван Арабаджията, Стоян Празов. 2-ри ред седнали, отляво надясно: Иван Стоянович-Аджелето и поп Ангел Чолаков. Прави, отляво надясно: Недялка Шилева, Спиро Костов, Димитър Ризов, Петър Зографски, майор Коста Паница, Спас Турчев. Пловдив, Източна Румелия, лято 1885 г.

Около село Коматево получих писмо по един жандарм, със заповед от началника на милицията, генерал фон Драгалски, да изпроводя една войскова част навън от града към Кършияка, за да разпръсне бунтовниците голямоконарци, които на тълпи идели към Пловдив. Тоя факт показва тайната на Съединението така, че дори началникът на милицията до сутринта не е знаел какво става. На писмото му, разбира се, никакъв ход не дадох.

Съмваше се вече, когато аз начело на войниците влезнах в Пловдив и лично разпоредих да се обкръжи конака-резиденцията на генерал-губернатора. Едвам това изпълнено, съобщиха ми, че генерал фон Драгалски иде откъм Градската градина, по направление на конака, обаче войсковата част, поставена за охрана на улицата го спира. Това щом узнах, заповядах да го пуснат и той дойде при мене, много сърдит, и с негодувание ми направи бележка, че офицерите и войниците не само не го допущали, но и не му отдали чест. Отговорих му да се примири с положението си, че от тая сутрин тия войници не са султански, а български народни войници, извършвайки акта на Съединението, и като така, той престава да им бъде началник. Помолих го веднага да си отиде в квартирата и там да чака развитието на събитията и моите последующи нареждания. Генерал фон Драгалски крайно смутен от това що вижда, изпълни заповедта ми и се прибра у дома.

В тоя момент ми се донесе, че се е появил подполковник Чичагов – руски военен аташе в Пловдив и се отправил към охраната. Аз веднага пристигнах при него и той се обърна към мене с думите: „Майор, това не е волята на Царя“. Аз го пресякох и му отговорих нервно: „Подполковник, пред фронта на наредените революционни войски, вие не можете да ми говорите с тоя език“, и го помолих да си отиде у дома. Той схвана положението и изпълни моето искане.

Веднага подир това, отидох на главната врата на конака, и заповядах да повикат полицмейстора Користильов и му заповядах да отвори вратата. Той отговори, че ключовете са у портиера и отиде уж да го търси. Предположих, че не искат да ми отворят вратата, затова заповядах повторно и енергично на полицмейстора или веднага да отвори, или ще дам заповед на артилерията да стреля и разруши вратата и оградата, което не е желателно.

В тоя момент е вече достатъчно светло, и аз видях в двора на конака да се строяват трите роти от Първа Пловдивска дружина под командата на капитан Рачо Николаев (Шопчето) . Тези три роти са били привлечени в конака за охрана и като видях, че началстващите лица в конака се надяват на тях и не отварят вратата, тогава аз се обръщам към войниците от ротите, поздравих ги със Съединението и че те вече са български, а не султански войници. Те ми отговориха с възторжено „Ура!“, и ефектът беше чародеен – вратите на конака се отвориха!

Веднага влязох в конака с ротата, която беше до вратата. В тоя момент се чу силно „Ура!“ откъм източната врата на конака, отгдето влезоха конарци. Малко след това се яви при мене Антон Каблешков, а подир него и Иван Андонов, член на комитета на Съединението, комуто заповядах да влезе при генерал-губернатора и да му съобщи за извършеното по Съединението и за неговото детрониране. Андонов влезе, обаче дълго време се мина и губернаторът не се явява, затова изпратих моя доверен офицер капитан Стефов да види защо се бавят и да съобщи на генерал-губернатора да не се страхува, защото съм взел мерки за запазване живота му.

Гаврил Кръстевич (1817-1898) генерал-губернатор на Източна Румелия по време на Съединението, арестуван от съединистите и предал доброволно ключа на град Пловдив, Пловдив около 1885 г.

 

Най-после се яви и Захарий Стоянов, на когото се бях много ядосал, че не се явява овреме при изпълнението на такъв съдбоносен акт. Заповядах му веднага да се вземат мерки и да се публикува манифест към българския народ, с който да му се извести великия акт на Съединението, като същевременно се избере привременното правителство.

 

След тези нареждания, виждам да излиза генерал-губернаторът Гаврил Кръстевич, който веднага се качи на приготвения негов файтон, заедно с назначения да го придружава офицер, поручик Ганю Атанасов. В тая суматоха, при бързината да давам заповеди по всички направления, аз не забелязах кога на капрата при файтонджията се е качила учителката Недялка Шилева – годеница на Чардафон, облечена във войнишки дрехи. Файтонът се отправя за Голямо Конаре без други инциденти, а оттам под охрана – за София.

 

След заминаването на генерал-губернатора, взех мерки за запазване реда и спокойствието на града. За началник на пощите и телеграфите бе назначен дядо Райчо Николов – майор, началник на жандармерията в Пловдив. Той се явил при началника на пощите и телеграфите Тодоров и поискал да му предаде канцеларията. Тодоров не само отказва да предаде поста си, но гърми в гърдите на дядо Райчо и го убива. Тодоров излиза от канцеларията на площада Джумая, обаче народът се спуща върху него и го линчува ужасно. И само с тия две случайни убийства се извърши великият акт по Съединението.

Тленните останки на капитан Райчо Николов (1840-1885), участник в Руско-Турската война, поборник за Освобождението и деец на Съединението, убит на 6-ти септември 1885 г. в Пловдив, изпълнявайки длъжността комендант на Пловдив и началник на телеграфо-пощенската станция, единствената жертва на Съединението

 

От конака разпоредих войските да идат по местата си, а аз се отправих към градския съвет, гдето намерих събрани д-р Чомаков, д-р Георги Странски, Захарий Стоянов, Антон Каблешков, майор Сава Муткуров, майор Филов и др. Пристъпи се към избор на временно правителство и се избра за председател д-р Чомаков, но той се отказа и вместо него се избра д-р Странски.

 

Получих покана да ида в руското консулство. Там ме посрещнаха управляващият консулството Г. Егелщром и подполковник Чичагов. Те ме поздравиха най-сърдечно с успеха на делото, видимо бяха много доволни за станалото.

 

Тук написах депеша до Княз Александър Батенберг, с която, като му съобщавах извършения патриотически акт на Съединението, молех го да дойде веднага в Южна България, и да поеме святото дело под своята десница. Получих бърз отговор, че Князът тръгва през Балкана за Пловдив, и до неговото пристигане да продължавам успешното командване на войските.

 

Още същия ден временното правителство по мое нареждане обяви обща мобилизация на всички от 18 до 55 години в цялата област. До вечерта на първия ден на Съединението се получиха депеши от цяла България, за възторга и въодушевлението, с които се посрещна великият акт на Съединението.

 

На 17 септемврий 1885 г. Н.В. Княз Александър Батенберг, придружен от Петко Каравелов и Стефан Стамболов, тръгна за Южна България. Цялото пътуване е било триумфално шествие, възторжено посрещан и изпращан от населението. На границата на Южна България той беше посрещнат от властите на временното правителство. Вън от гр. Пловдив го посрещнах лично аз, с подробен рапорт за извършения акт. Влизането на Княза в града беше велико тържество.“

Генерал от пехотата Данаил Николаев, 1937 г.

 

Ген. Данаил Николаев,

в-к „Отечество, септември 1925 г.

http://www.glasove.com

НАЦИОНАЛЕН КАЛЕНДАР: 6 СЕПТЕМВРИ – СЪЕДИНЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

 

На 6-ти септември празнуваме Съединението на България. През есента на 1885 г. България защитава правото си да върне в границите си земята, която й принадлежи.
Денят на Съединението е една от най-паметните дати в българската история. С този акт и успешната му защита българите постигат първия етап от националното си обединение и ревизията на Берлинския договор.
Берлинският конгрес от 1878 г. разделя България на Княжество България и Източна Румелия. Останалото под османска власт българско население се стреми към обединяване с освободените българи.
През 1880 г. е създаден Българският таен централен революционен комитет (БТРЦК), чиято основна задача е да осъществи обединението на Княжеството с Източна Румелия. За да се координира работата с месното население, се учредяват и комитетите „Съединение“.
През февруари 1885 г. начело на БТРЦК застава Захари Стоянов, който подкрепя идеята Съединението да стане под скиптъра на княз Александър Батенберг. Ролята на българския княз в този момент е решаваща, защото ако той, в качеството си на лоялен васал на Османската империя, откаже да признае акта на Съединението, въпреки силната народна воля, начинанието е било обречено на неуспех.

На 6 септември 1885 г. в Пловдив навлизат отрядите на Чардафон Велики (Продан Тишков) и майор Данаил Николаев. Арестуван е областният управител на Източна Румелия – Гаврил Кръстевич. Създадено е временно правителство начело с д-р Георги Странски, което обявява присъединяването на Източна Румелия към Княжество България.
Два дни по-късно Александър Батенберг с манифест утвърждава присъединяването на областта и приема да бъде титулуван занапред като княз на Северна и Южна България. Пристига в Пловдив и определя за свой помощник в Южна България д-р Странски.
Съединението получава дипломатическо и международно признание чрез т.н. Топханенски акт на 24 март 1886 г. Спогодбата е подготвена от българския политик и дипломат Илия Цанов (Илия ефенди) и негов екип.

С подписването на договора България и Османската империя постигат споразумение, според което Княжество България и Източна Румелия имат общо правителство, парламент, администрация, армия. Единственото разграничение между двете части на страната, запазено до Обявяването на независимостта на България през 1908 г., е това, че българският княз е формално назначаван от султана за генерал-губернатор на Източна Румелия.

Денят е обявен за официален празник на страната с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г.

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 6 СЕПТЕМВРИ

 

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА:  1522 – Морската експедицията на Фернандо Магелан се завръща в Испания, завършвайки първата обиколка на света 1883 – По искане на третото Обикновено народно събрание княз Александър І Батенберг възстановява с манифест Търновската конституция 1885 – Извършва се съединението на Източна Румелия с Княжество България 1916 – Трети ден отбраняващите се при Добрич български войски под командването на ген. Кантарджиев водят кръвопролитни боеве 1941 – Прието е изменение на Закона за защита на държавата 1941 – Сталин издава заповед за разстрел на 170 политически затворници 1959 – Открит е Баташкият водносилов път 1991 – Чечня провъзгласява своята независимост

ПРАЗНИЦИ:

 

 

2022 г

2021 г. – Почива Жан Пол Белмондо, френски артист (* 1933 г.)

Почива Жан-Пиер Адамс (р. 1948 г. ), френски футболист, централен защитник; Той прекарва 39 години в кома .

2016 г.

Тайфун убива 114 души в Северна Корея.

2015 г.  В Гватемала се провеждат президентски избори.

2014 г.

Над 230 човека стават жертва на мусонните дъждове в Индия и Пакистан.

2013 г.

Новият министър-председател на Мали е Умар Ли.

2012 г.

В рамките на проекта Енциклопедия на елементите на ДНК е публикуван най-подробният анализ за функциите на човешкия геном.

2011 г.

Газопроводът Северен поток официално е пуснат в експлоатация. Пропускателната способност през двете тръби трябва да достигне 5 млрд м³ газ за една година. Дължината на тръбата между Виборг и Грайфсвалд е 1200 км като най-дълбоката част през която минава газопроводът е 210 метра под морското равнище.

 

 

2007 г.


Умира Лучано Павароти – най–известния тенор в света.

Соло дебюта му е през 1961 в операта в „Reggio Emilia“.

През февруари 1972-а в нюйоркскагта „Метрополитън опера“, той постига невероятен успех, с който си осигурява и статуса на суперзвезда.

През 1990 година на концерта за закриването на Световното първенство по футбол в Рим, пее на една сцена заедно с Хосе Карерас и Пласидо Доминго. Това слага началото на поредицата за „Тримата тенори“.

Последната публична изява на Павароти е при откриването на Зимните олимпийски игри в Торино през феврурари 2006 г.

Умира на 71-годишна възраст след боледуване от рак на панкреаса.

 

 

1998 г.


Умира Акира Куросава – японски кинорежисьор. Роден е на 23 март 1910 г. в Токио. Учи в Японската художествена академия в Токио, но изоставя приложното изкуство заради киното. Става сценарист и асистент-режисьор. От 1943 г. е самостоятелен постановчик. Постига бърз успех и през 1959 г. основава собствена филмова къща. Утвърждава се като нетрадиционен творец под влияние на европейската литература и западното кино. “Вратата Рашомон” (1950 г.) налага японското кино в Европа. Отделя голямо внимание на екранизациите – “Идиот” (1951 г.), “На дъното” (1957 г.), “Замъкът на паяците” (1957 г.), “Червената брада” (1965 г.). Снима филми за съвременността – “Да се живее” (1952 г.), за средновековните самураи – “Седемте самурая” (1954 г.), “Кагемуша” (1980 г.), “Ран” (1985 г.). Куросава снима първия си цветен филм “Додескаден” и съвременната японска продукция “Дерсу Узала” (1975 г.). Често главен изпълнител във филмите му е Т. Мифуне. Филмите му поставят сериозни социални, нравствени и философски проблеми – “Санширо Сугаита” (1943 г.), “Най-красивите” (1944 г.), “Този, който настъпва тигъра по опашката” (1945 г.), “Не съжаляваме за младостта си” (1946 г.), “Пияният ангел” (1948 г.), “Скандал” (1950 г.), “Записките на живия” (1955 г.), “Да спиш добре като лошите хора” (1960 г.), “Телохранител” (1961 г.), “Рай и ад” (1963 г.), “Сънища” (1990 г.), “Мечтите на Куросава” (1990 г.), “Рапсодия през август” (1991 г.), “Мададайо” (1993 г.).

 

 

1997 г.


Открит е Калибан – естествен спътник на Уран, носещ името на чудовището Калибан от пиесата на Уилям Шекспир “Бурята”.

Открит е от Брет Гладман, Филип Никълсън, Джозеф Бърнс и Джон Кавеларс използвайки 200-инчов телескоп Хейл.

 

 

1994 г.


Седемнадесет партии и организации в СДС подписват ново политическо споразумение.

От основаването си СДС често мени състава си, като от него отпадат някои партии, други са изключвани и после приемани обратно в коалицията. Съгласно подписаното на 6 септември 1994 г. споразумение между партиите и движенията в СДС членове на коалицията остават: Български демократичен форум – Дянко Марков; Земеделски демократичен съюз – Владислав Костов; Движение „Гражданска инициатива“ – СДС – Захари Кръстев, Лорета Николова, Станислав Икономов; Консервативна и екологична партия – Светлана Дянкова; Национален клуб за демокрация – Светослав Лучников; Национално движение „Екогласност“ – Едвин Сугарев; Нова социалдемократическа партия – Васил Михайлов; Обединен християндемократически център – Екатерина Михайлова; Радикалдемократическа партия – Александър Йорданов; Републиканска партия – Ленко Русанов; Социалдемократическа партия – Иван Куртев; Съюз на репресираните в България след 9 септември 1944 година – Иван Станчев; Федерация на независимите студентски дружества – Пламен Панайотов; Християндемократически съюз в България – Асен Агов; Демократическа партия – 1896 г. – Стоян Райчевски; Независимо дружество за защита правата на човека в България – политически клуб – Стефан Вълков; Съюз на безпартийните – Боян Велков.

 

 

1991 г.


СССР признава независимостта на Литва, Латвия и Естония.

 

 

1991 г.


Чечня провъзгласява своята независимост.

Чеченската република, известна още като Чечения или Чечня, е една от съставните части на Руската федерация. Намира се в Северен Кавказ. Част е от Южния федерален окръг и Северокавказкия икономически район. Чечения граничи с Грузия на юг, както и с няколко други руски административни единици – Ингушетия и Северна Осетия на запад, Ставрополски край на северозапад и Дагестан на североизток и изток. Площта на Чеченската република е 15500km2 (0,09% от Руската Федерация, на 82-ро място в Русия), а населението – около 1104000души (2002). Официалните езици са чеченски и руски. Център на републиката е град Грозни (123 300 жители), намиращ се на 2 007 км от Москва.

 

 

1991 г.

Името Ленинград е заменено със Санкт Петербург. Върнато е изконното име на старата руска столица.

 

 

1989 г.


Компютърна грешка известява 41 хил. парижани чрез писма че са извършили убийства и грабежи, вместо нарушения правилата на движението.

 

 

1987 г.


В Балтимор е извършена първата операция за разделяне на сиамски близнаци.

 

1985 г.  – Катастрофа на DC-9 в Милуоки . Всички 31 души на борда загинаха.

1977 г.


Всички канадски провинции с изключение на Квебек и Нова Скотия въвеждат метричната система.

Международната система от единици (SI от Le Système International d’Unités) е съвременната форма на метричната система и е най-широко използваната мерна система както в науката, така и в търговията и инженерното дело.

SI е разработена през 1960 г., по-скоро на базата на старата система метър-килограм-секунда (MKS), отколкото на конкурентната система сантиметър-грам-секунда, която е имала няколко разновидности.

Дефинициите на единиците от SI се разглеждат и преразглеждат на Международната конференция по мерките и теглилките, в която участват страните, подписали Конвенцията за метъра (в сила от 1875 г. и многократно изменяна), и която се организира веднъж на всеки 4 години в Париж.

Международният стандарт ISO 1000 (ICS 01 060) описва Международната система (SI) и препоръките за употреба на кратните и други производни единици

 

 

1975 г.

В периода 6 – 25 септември Московският театър за драма и комедия „Таганка“ гостува в България.

 

 

1974 г.

В София е открита новата Централна гара.

 

 

1974 г.


Започва началото на Байкало-Амурската магистрала съединяваща Източен Сибир и Далечния Изток.

 

1970 г.  – Терористи от Народния фронт за освобождение на Палестина отвличат три пътнически самолета [ 11 ] .

1968 г.  – Свазиленд става независима държава под управлението на крал Собхуза II .

1966 г.


На този ден по телевизионният канал NBC се състои премиерата на научнофантастичния сериал „Стар Трек „

„Стар Трек е научно-фантастичен телевизионен сериал, създаден от Джин Родънбъри и поставил началото на фантастичната вселена на Стар Трек.

Сериалът се излъчва от 6 септември, 1966 до 3 юни, 1969. Общо са направени 80 епизода, 79 от които са излъчени.

Първоначално сериалът се е наричал само „Стар Трек“, но впоследствие, за да се разграничи от последвалите сериали („Следващото поколение“, „Космическа станция 9“, „Вояджър“, „Ентърпрайз“), получава названието „Оригиналният сериал“ (на английски: The Original Series, TOS).

 

 

1965 г.

Открити са пивоварните фабрики в Лом и Мездра.

 

 

1965 г.

Индийски войски нахлуват в Западен Пакистан, край Лахор, за да предотвратят пакистанската офанзива в Кашмир.

 

 

1959 г.

Открит е Баташкият водносилов път.

 

1955 г. Истанбулският погром , насочен срещу гръцкото население на града.

1954 г.


Представен е филмът „Снаха“ на Студия за игрални филми – София. Филмът е по едноименния роман на Георги Караславов и се разказва за сътресенията в патриархалния селски бит след Първата световна война. В главните роли участват: Петър Димитров, Маргарита Дупаринова, Вяра Ковачева, Милка Янакиева, Петър Стойчев.

 

 

1948 г.


Екзарх Стефан I подава оставка под натиска на правителството, която след два дни е приета от Светия синод. Той е освободен от длъжностите екзарх Български и митрополит Софийски.

Стефан І (мирско име Стоян Попгеоргиев Шоков) е български екзарх, син на поп Георги. Роден е на 7 септември 1878 г. в с. Широка лъка, Смолянско. Завършва Богословско училище в Самоков през 1896 г. и Духовна академия в Киев с научна степен “кандидат на богословието” (1904 г.). Учител е в Пловдивската мъжка гимназия, протосингел на Българската екзархия в Истанбул (1910-1915 г.), където приема монашество (1910 г.). През 1915-1919 г. специализира в Швейцария, защитава докторат по философия и литература във Фрибургския университет. През 1921 г. е ръкоположен за маркианополски епископ; през 1922 г. е избран за софийски митрополит. От 21 януари 1945 г. до септември 1948 г. е български екзарх. Развива активна обществено-политическа дейност и има заслуги за вдигане на схизмата от 1872 г., наложена на 22 февруари 1945 г. на Българската екзархия от Цариградската патриаршия. Един от инициаторите за спасяване на българските евреи от преследванията на фашистка Германия (1942 г.). Като екзарх се стреми да запази демокрацията в България и да защити авторитета на Българската православна църква, за което е преследван от Отечествено-фронтовската власт след 9 септември 1944 г. През 1948 г. с правителствено решение е свален от длъжност и е поставен под домашен арест в с. Баня, Пловдивско, където умира на 14 май 1957 г. Погребан е в Бачковския манастир. Провъзгласен е за “праведник на света” в Йерусалим (2002 г.) за участието му в спасяването на българските евреи; заедно с патриарх Кирил са първите православни архиереи в света с това признание.

 

 

1948 г.


Умира най-големия кон на земята Бруклин – Супрем, тежащ 1400 кг и висок около 2 метра .

 

 

1947 г.


Московското метро е наградено с орден Ленин.

Общата дължина на Московския метрополитен е 293.9 километра. Състои се от 12 линии и 176 станции по тях. В един нормален работен ден, метрото превозва 8.6 милиона пасажери. А през почивните дни превозваните пътници са около 7.1 милиона на ден.

 

1947 г. – В Москва е положен основният камък на паметника на Юрий Долгорукий .

1944 г.


Започва обща стачка на трамвайните работници в София и демонстрации на Отечествения фронт в големите градове.

 

 

1944 г.


При изтегляне на българските части от Македония започва сражение между български и немски подразделения.

 

 

1944 г.


Роден е Роджър Уотърс – един от основателите, композитор, текстописец, вокалист и бас-китарист на легендарната група Пинк Флойд. През 1985 г. той напуска групата и започва солова кариера.

 

1943 г. В реч в Харвардския университет У. Чърчил заявява, че в бъдеще жителите на САЩ и Англия ще имат една държава.

1941 г.


Сталин издава заповед за разстрел на 170 политически затворници, сред които е и Кръстьо Раковски – български комунистически деец в Румъния и в Русия.

Кръстьо Раковски е роден на 1 август 1873 г. в Котел. Изгонен е от Румъния заради комунистическите си идеи, след това от Швейцария. Завършва медицина в Нанси и получава докторска титла в Монпелие. Член е на ЦК на ВКП (б) от 1919 г. до 1927 г. и на ЦК на Румънската комунистическа партия от 1910 г. от 1917 г. През войната представлява българските и румънските леви организации на Цимервалдския конгрес (1916 г.). Избран е за член на първия ИККИ. Застава начело на болшевишкото движение в Украйна (1919 г.); председател е на Съвета на народните комисари. Бил е посланик на СССР във Великобритания (1923-1925 г.) и във Франция (1925 г. – 1927 г.). Замесен е в опозицията на Троцки, поради което през януари 1937 г. в Москва е арестуван. Разстрелян е в Орловския затвор на 11 септември 1941 г. Реабилитиран е посмъртно в СССР през 1988 г. и в България през 1989 г. Кръстьо Раковски е първият учен във Франция с докторска дисертация за престъпността на тема „Престъпността и израждането“ (1897 г.). Депозирана е като брошура в библиотеката на Университета в Монпелие и в Оксфордския университет. Екземплярът от Британския музей е изчезнал. Един от основателите на Женевската група на българските социалдемократи и на списание „Социалдемократ“ (1892-1893 г.). Участва в конгресите на Втория интернационал. През 1902 г. се запознава с Владимир Илич Ленин. Популярността му не е харесвана от Сталин и той го прави посланик в Украйна (1927 г.). По-късно е заточен в Сибир, след което е разстрелян. Сътрудничи на списанията „Ден“, „Ново време“, „Начало“, „Съвременник“, на вестниците „Другар“, „Работник“ и др.

 

 

1941 г.


Нацистките власти издават заповед, задължаваща всички евреи, живеещи в Германия, да носят отличителен знак-шестоъгълна звезда.

 

 

1941 г.


Прието е изменение на Закона за защита на държавата. По силата на този закон повечето провинения се наказват със смърт.

Законът за защита на държавата (ЗЗД) е наказателен закон, с който се забранява съществуването на всички видове организации, групи, сдружения и др., които използват нелегални структури и революционни методи за постигане на своите цели. Чрез този закон правителството на Александър Цанков се стреми да узакони разправата с политическите си противници и терора след Юнското и Септемврийското въстание (1923 г.). ЗЗД е гласуван от ХХI Обикновено народно събрание на 4 януари 1924 г. и влиза в сила с Указ № 2 от 23 януари 1924 г. Въз основа на закона Върховният касационен съд през април 1924 г. обявява за разтурени БКП, Партията на труда, Комунистическия младежки съюз, Общия работнически синдикален съюз и кооперация „Освобождение“, като имотите им се отнемат. Впоследствие ЗЗД многократно е допълван и променян. През март и април 1925 г. са прибавени още 7 нови члена, а част от предишните са изменени с цел да се увеличат случаите на прилагане на смъртно наказание. През юли 1934 г. ЗЗД е допълнен отново, с което се намаляват възможностите за обжалване на произнесените присъди. Най-големи промени в закона са направени по време на Втората световна война 1939–1945 г. (до 9 септември 1944 г.). Санкциите се увеличават и вече се налагат и за най-малки прояви на неподчинение. Смъртното наказание заляга в почти всички текстове на ЗЗД, като то не се отменя дори когато касае непълнолетни. ЗЗД е премахнат от правителството на ОФ с наредба-закон на 16 октомври 1944 г.

 

1941 г.

    • За първи път „Правда “ нарече съветските партизани „народни отмъстители“.
    • Началото на масовото изтребление на еврейското население на град Бела Церква (Украинска ССР), в резултат на което загинаха най-малко 4500 души, включително деца и жени.
1934 г.


Роден е Олег Калугин – руски разузнавач, бивш генерал от КГБ. След “перестройката” публикува много материали, разобличаващи както съветските, така и западните тайни служби.

 

 

1928 г.


Роден е Евгений Фьодорович Светланов – руски композитор, диригент и пианист. През 1951 г. завършва Музикалния педагогически институт в класа по композиция на Ф. М. Гнесин и класа по пиано на М. А. Гурвич, а през 1955 г. – Московската консерватория в класа по композиция на Ю. А. Шапорин и по дирижиране на А. В. Гаук. От 1955 г. е диригент, а през 1963-1965 г. – главен диригент на Болшой театър, където поставя оперите “Царската годеница” от Римски-Корсаков, “Чародейка” от Чайковски, “Не само любов” от Шчедрин, “Октомври” от Мурадели, много балети. От 1965 г. е художествен ръководител и главен диригент на Държавен симфоничен оркестър на СССР. Един от най-добрите интерпретатори на руска класическа музика. Негови по-известни музикални произведения: “Симфония” (1957 г.), кантати, симфонични поеми, струнни квартети, вокални и инструментални произведения и др. Гастролира многократно в чужбина. Носител е на “Гран При” (Франция) за записа на всички симфонии на П. И. Чайковски, на ордени и медали, между които и на българския орден “Кирил и Методий”, I степен.

 

 

1921 г.

Роден е Михаил Михайлов – български актьор. Работи с повечето от известните ни филмови режисьори, но най-добрите си роли създава при Въло Радев и Иванка Гръбчева. Най-известните му роли са в: “Крадецът на праскови” (1964 г.), “Последна проверка” (ТВ, 1973 г.), “Насрещно движение” (1978 г.), “Златната река” (1983 г.), “Софийска история” (1990 г.), “Жребият” (1993 г.).

 

 

1916 г.


В периода 4 – 6 септември Трета Българска армия на ген. Стефан Тошев овладява Тутраканската крепост.

Стефан Тошев е генерал от пехотата, командир на 5-а армия (1913 г.), 3-а армия (1916 г.) и 4-а армия (1918 г.). Роден е на 18 декември 1859 г. По време на Руско-турската освободителна война (1877–1878 г.) участва като доброволец в Българското опълчение. След Освобождението завършва Военното училище в София. През Сръбско-българската война (1885 г.) командва дружина в боевете при Сливница. По време на Балканската война (1912–1913 г.) е назначен за началник на Първа Пехотна Софийска дивизия, а през Междусъюзническата война (1913 година) е командващ Пета армия. В Първата световна война (1914–1918 година) ръководи Трета армия, която през (1916 г.) се сражава срещу Румъния, а по-късно е начело на Четвърта армия. Публикува редица материали, посветени на войните – „Писма от войната. 1885–1895 година“, „Войнишка клетва“, „Победени, без да бъдем бити“, „Действията на III армия в Добруджа през 1916 година“ и др.

 

 

1916 г.


Трети ден отбраняващите се при Добрич български войски под командването на ген. Кантарджиев водят кръвопролитни боеве. След като получава сведение за тежкото им положение, ген. Ив. Колев взема решение да им окаже помощ с дивизията си. Като оставя слаби заслони срещу руската конна дивизия на ген. Леонтович, той повежда конницата си от с. Алцек в 40-километров марш към Добрич. Без да спира, дивизията е развърната в боен ред и нанася удар във фланг и тил на атакуващите руски, румънски и сръбски части на ген. Зайончковски. За да избегне пълния разгром, руският генерал заповядва отстъпление, което се превръща в паническо бягство.

 

 

1915 г.


В периода 5 – 6 септември е проведен първият конгрес на градовете в България. На правителството са препоръчани мерки за провеждане на единна общинска политика в страната.

 

 

1914 г.


По време на Първата световна война започва сражението в Мазурските езера между германски и руски войскови части. То приключва на 15 септември с изтласкването на руските войски от Източна Прусия.

 

 

1912 г.

В София е основано Дружество на българите католици от източния обряд „Св. св. Равноапостоли Кирил и Методий“ с пръв председател Тодор Бакърджиев.

 

 

1904 г.

Роден е Любомир Панайотов Пипков – български композитор, музикален педагог и общественик. Син на П. Пипков. Следва в Държавната музикална академия (БДК, 1924-1926 г.), възпитаник е на Ив. Торчанов. Завършва Екол Нормал Мюзик в Париж (1932 г.); негови преподаватели са П. Дюка и М. Боанже. Работи като корепетитор в Софийската опера, а по-късно е неин хормайстор и директор (1944-1953 г.). Той е първият секретар на Съюза на българските композитори (1947-1957 г.). От 1948 г. е професор в класа по вокални ансамбли в Музикалната академия, завежда Катедрата по оперно-сценично изкуство (1962-1974 г.). Любомир Пипков е един от основоположниците на българската филмова музика: филмите „Тревога“ (1951 г.), „Септемврийци“ (1954 г.), „Земя“ (1957 г.), „Командирът на отряда“ (1959 г.), „Стубленските липи“ (1960 г.). Един от създателите на дружество „Съвременна музика“ (основана 1933 г.). Първите си музикални творби – малки клавирни пиеси, Соната в 3 части и 22 вариации за пиано, създава в началото на 20-те години. Други негови произведения са: Първи струнен квартет (1928 г.), Соната за цигулка и пиано (1929 г.), Клавирно трио (1931 г.), симфоничната поема „Сватба“ (1934 г.), операта „Янините девет братя“ (1937 г.), Клавирен квартет (1939 г.), Първа симфония (1940 г.), масови песни („Шумете, дебри и балкани“, „Химн на българските въстаници“ и др.), операта „Момчил“ (1948 г.), Концерт за цигулка (1951 г.), Втора симфония (1954 г.), „Оратория за нашето време“ (1959 г.), операта „Антигона’43“ (1963 г.), 5 песни по чужди поети (1964 г.), Трета симфония (1965 г.), Трети струнен квартет с тимпани (1966 г.), Четири мадригала (1968 г.), Четвърта симфония (1970 г.), Метроритмични картини и студии (1971 г.), „Пролетни приумици“ (1972 г.), „Приглушени песни“ (1972 г.) и др. Умира на 9 май 1974 г. в София.

 

 

1901 г.


Извършен е атентат срещу президента на САЩ Уилям Маккинли при посещението му на Панамериканското изложение в Бъфало, Ню Йорк. Той умира осем дни по-късно.

Уилям Маккинли e американски политик, 25-и президент на САЩ (1897-1901 г.), представител на Републиканската партия. Роден е на 29 януари 1843 г. в Найлз, Охайо. В Американския конгрес е от 1877 г., от 1891 г. – в продължение на 2 мандата, е губернатор на щата Охайо. През 1896 г. печели президентските избори, като нанася поражение на Уйлям Дж. Брайън. Правителството му започва Испано-американската война (1898 г.), а през 1899 г. провъзгласява доктрината на открити врати за Китай.

 

 

1900 г.


Роден е Вълко Вельов Червенков – български общественик, политик и държавник, функционер на БКП; министър-председател на България (1950-1956 г.) и генерален секретар на БКП (1950-1954 г.).

Член е на БКП от 1919 г.; участва в организацията на терористичните действия на КП (1923-1925 г.) и в атентата в църквата “Св. Неделя” (1925 г.), за което е осъден задочно на смърт. През 1925 г. заминава нелегално в Москва. Като емигрант работи в апарата на Коминтерна (1938-1941 г.). Член е на задграничното бюро на ЦК на БКП (от 1941 г.), ръководител и главен редактор на нелегалната радиостанция “Христо Ботев” (юли 1941 г. – септември 1944 г.). След Деветосептемврийския преврат (1944 г.), като член на т. нар. Отечественофронтовско правителство, прокарва комунистическа политика за борба срещу демокрацията и участва в установяването на тоталитаризма в България. С негово участие в България е въведен режим на терор, насилие и потъпкване на правата на човека. На 9 декември 1961 г. е освободен от всички държавни длъжности, през ноември 1962 г. VIII конгрес на БКП го изключва от БКП; възстановен е през 1969 г. Умира на 21 октомври 1980 г. в София.

 

 

1899 г.

В Плевен излиза първи брой на в. „Земеделска защита“.

 

 

1898 г.

Роден е Асен Николов Жабленски – български хоров диригент, общественик. Завършва Държавна музикална академия в София. Специализира хармония и дирижиране в Скола канторум в Париж (1928-1933 г.). Ръководител на хор „Г. Кирков“ (1920-1923 г., 1944-1946 г.). От 1925 г. работи като гимназиален учител в Бургас, като едновременно с това дирижира (до 1928 г.) хора и оркестъра при музикално дружество „Родни звуци“. Главен редактор и началник на музикалния отдел на Държавно издателство „Наука и изкуство“ (1949-1961 г.).

 

 

1898 г.


Роден е Ксенофонт Андреев Иванов – български ветеринарен лекар, академик (1952 г.). През 1925 г. завършва ветеринарна медицина в Берлин. Професор е от 1938 г. и завеждащ Катедра по патологична анатомия на домашните животни в периода 1934 – 1967 г. във ВВИ в София. Основател е на Института по експериментална ветеринарна медицина (по-късно Институт по обща и сравнителна патология) при БАН. От 1948 г. до 1953 е ректор на Селскостопанската академия. Научните му интереси са в областта на сравнителната патологична морфология на селскостопанските животни, лингватулозата и туберкулозата по животните, шарката по овцете, остеомиелосклерозата по птиците, чумата по свинете и др. По-важни трудове: „Морфологични особености и развой на туберкулозния процес у домашните животни“ (1935 г.), „Изследвания върху хистогенезата на лингватулните изменения“ (1937 г.), „За интерстициалния нефрит у бивола“ (1942 г.), „Изследвания върху морфологичните изменения при чумата по свинете с оглед на нейната диагностика“ (1-8 съобщение, 1951-1956 г.), „Ветеринарно обдукционно учение и патологоанатомична диагностика“ (1956 г., съавтор с Вл. Желев), „Върху морфологията на шарката по овцете – Variola ovina“ (1956 г.) и др. Умира на 22 януари 1967 г. в София

 

 

1896 г.

Роден е Станимир Лилянов – български писател, автор на разкази, повести, очерци, посветени на антифашистката борба, Отечествената война и строителството на социализма. Учи в Априловската гимназия в Габрово и в Русе, след което учителства в с. Обреник, Плевенско. Участник е в Първата световна война. Започва да пише по време на войната, но първите му публикации са от 1924 г. Лилянов завършва право в СУ “Св. Климент Охридски”(1920 г.). Адвокат е в Русе и в София. Защитава Гео Милев по делото за поемата „Септември“. По време на Отечествената война Лилянов е доброволец на фронта. След Деветосептемврийския преврат 1944 г. е юрисконсулт в ЦК на БКП (1946-1952 г.), директор е на изданията „Български писател“ (1954-1957 г.), „Техника“ (1958 г.). Автор е на: „Ламя“ (1925 г.), „Към победа“ (1948 г.), „Преходно време“ (1954 г.).

 

 

1892 г.

Роден е Васил Маринов Пундев – български публицист, журналист, литературен критик и историк. Участник e в Балканската (1912-1913 г.) и в Първата световна война (1915-1918 г.). През 1919 г. завършва славянска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. Известно време работи в Народна библиотека и като учител в Първа софийска мъжка гимназия. След възстановяването на ВМРО през 1919 г. се включва активно в дейността й. Участва в редактирането на в-к „Македония“ (1926-1930 г.), в периода 1929-1930 г. е главен редактор на в-к „Вардар“. Сътрудничи на много литературни вестници и списания: „Слово“, „Литературен глас“, „Демократически преглед“, „Златорог“, „Отец Паисий“ и др. След разцепването на ВМРО минава в крилото на ген. Ал. Протогеров и активно подкрепя федералистките идеи. Убит е на ул. „Шипка“ в София от привърженици на Ив. Михайлов.

 

 

1892 г.

Роден е Едуард Епълтън –английски физик, открил горния слой на йоносферата. Носител е на Нобелова награда за физика през 1947 г.Неговото откритие прави възможно разработването на радара.

 

 

1885 г.


Извършва се съединението на Източна Румелия с Княжество България.

По силата на Берлинския договор от 1878 г. Южна България, наречена по искане на английската дипломация Източна Румелия, е откъсната от възобновената българска държава и включена отново в пределите на Османската империя, макар и с известна автономия. Българското население от Областта не се примирява с несправедливите решения на Берлинския договор и незабавно повежда борба против тях. Първоначалният замисъл е присъединяването на Областта да стане заедно с присъединяването на другите откъснати от Княжеството български области. След като това се оказва невъзможно, главно поради неподходящата международна обстановка, на преден план излиза задачата да се реализира поне присъединяването само на Източна Румелия. Първите опити за осъществяване на тази задача се предприемат още през 1880 г. През 1884 г. въпросът за присъединяването на Източна Румелия към Княжество България отново излиза на преден план, но и този път не може да бъде решен. Борбата взема организиран характер след учредяването на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК) в Пловдив през февруари 1885 г. Той се нагърбва с изпълнението на задачата само с революционни средства, по примера на дейците на Априлското въстание през 1876 г. През лятото на 1885 г. е избран нов състав на БТЦРК, който, без да се отказва от подготовката на масова революционна борба, издига лозунга за обединение на Южна и Северна България под скиптъра на княз Александър I Батенберг. Предприемат се бързи действия за спечелване на някои командири на Източнорумелийската милиция. Решено е акцията да се проведе към средата на септември 1885 г., но започналите големи демонстрации в някои села и градове стават причина тя да се ускори. Дава се заповед на 5 срещу 6 септември формираните в околните на Пловдив села и градове чети да се отправят към областния център. Сутринта на 6 септември те, заедно с частите на Източнорумелийската милиция, обкръжават конака и арестуват намиращия се в него главен управител – Г. Кръстевич. Вместо да се възползва от дадените му права по силата на Органическия устав и да повика незабавно турски войски от Цариград, Кръстевич, като родолюбец, предпочита да се предаде доброволно. Веднага след провъзгласяването на Съединението е сформирано Временно правителство начело с д-р Г. Странски, което поема управлението на Областта до пристигането на княз Александър I Батенберг. В състава на временното правителство влизат: д-р Г. Странски (председател), д-р Ст. Чомаков (подпредседател) и членове: майор Д. Николаев, майор Д. Филов, майор С. Муткуров, майор Р. Николов, Й. Груев, К. Пеев, д–р Г. Янкулов, Д. Юруков, З. Стоянов, Г. Данчов, Ат. Самоковец и Г. Бенев. За главнокомандващ източнорумелийската милиция е назначен майор Д. Николаев.

Присъствието на лица от двете политически партии в Областта, на четирима военни дейци и представител на БТРЦК трябва да покаже на външния свят и особено на Русия, че Съединението е общонародно дело. Веднага след съставянето си, Временното правителство обявява военно положение в Областта и издава заповед за мобилизиране на мъжкото население, годно да носи оръжие. Заедно с това то отправя и покана до княз Александър I Батенберг да поеме управлението на обединена България. Временното правителство просъществува до 9 септември 1885 г., когато в Пловдив пристига князът и възлага функциите му на Комисарство на Южна България.

 

 

1883 г.


По искане на третото Обикновено народно събрание княз Александър І Батенберг възстановява с манифест Търновската конституция, която след организирания от него преврат през 1881 г. той отменя и въвежда “Режим на пълномощията” (1881–1883 г.).

 

 

1879 г.

Роден е генерал-майор Атанас Христов (Молткето), военен теоретик и историк.

Генерал Атанас Христов е един от най-видните военни историци в българската армия. Като капитан през 1911 г. публикува поредица от статии за Руско-японската война. През 1915 г. излиза първата му книга. Автор е на книги и статии за войните 1912 – 1918 г., учебници за Военното училище и Военната академия, където е преподавател.

 

 

1876 г.

Роден е Джон Джеймс Рикард Маклауд – английски физиолог, шотландец по произход. Учи в университетите в Абърдийн и Лайпциг. От 1918 г. живее в Канада. Изучава диабета. През 1922 г. открива (заедно с Ф. Бантингъм и др.) инсулина. Лауреат e на Нобелова награда за физиология и медицина за 1923 г. (съвместно с Ф. Бантингъм). Умира на 16 март 1935 г. в Абърдийн.

 

 

1864 г.

Роден е Никола Христов Габровски – български публицист, един от основателите на Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП) (1891 г.). Редактира и издава „Българска социалдемократическа библиотека“ и вестник „Работник“ (1892-1894 г.). Народен представител е от листата на БРСДП (1894-1900 г., 1902-1903 г.). През 1914 г. преминава към социалдемократите – тесни социалисти. Автор e на статии по проблеми на българското работническо и социалистическо движение. През 1919-1923 г. е народен представител от листата на тесните социалисти. Убит е в София на 11 юли 1925 г.

 

 

1852 г.


В Манчестър е отрита първата безплатна библиотека Британия.

Британската библиотека е националната библиотека на Великобритания. Намира се в Лондон и със сбирка от 150 милиона единици, включително 25 милиона книги, е втора по големина в света след Библиотеката на Конгреса.

Библиотеката става самостоятелна организация през 1973 година, когато е отделена от основания през 1753 година Британски музей. През 1983 година към нея е присъединен и Националния звуков архив. Още през 1757 година крал Джордж II дава на библиотеката на Британския музей право на безплатно копие от всички нови издания в страната. Със закон от 1911 година тя отново получава това право, заедно с пет други библиотеки. Британската библиотека има право на задължително копие и от изданията в Република Ирландия.

Сред най-ценните предмети, съхранявани в библиотеката са копие на Диамантената сутра, най-старата известна печатна книга в света, две копия на Гутенберговата Библия, две копия от 1215 година на Великата харта на свободите, единственото ръкописно копие на поемата Беоулф. Британската библиотека разполага и със значителна колекция от старобългарски книги, сред които са Четвероевангелието на цар Иван Александър и Видинското евангелие.

 

 

1766 г.


Роден е Джон Далтон – английски физик, химик и естествоизпитател. Член на Лондонското кралско дружество от 1822 г. Основател е на класическата атомна теория; пръв въвежда понятието атомно тегло. Прочува се с изследванията си върху еластичната сила на водната пара, съразмерната тежест на простите тела и др. Изследва върху себе си и за пръв път в света (през 1794 г.) описва неспособността да се различават известни цветове, която е наречена на негово име – Далтонизъм. Далтонизмът е цветна слепота; дефект в цветното зрение, при който индивидът не може да различава някои цветове (обикновено червения и зеления). Бива частична (за определен цвят) и пълна (околния свят се възприема черно-бял). Джон Далтон умира на 27 юли 1844 г. в Манчестър.

 

 

1757 г.

Роден е Мари-Жозеф дьо Мотие, маркиз Лафайет-френски държавник и офицер, участник във войната за независимост на северноамериканските колонии и във Френската революция от 1789 г., началник на Националната гвардия.

 

 

1689 г.


Сключен е Нерчинский договор – първия договор между Русия и Китай. Според него днешния Приморски край влиза в границите на Китай. През 1858 година територията е присъединена към Русия с подписването на Айгунския договор.

 

1688 г. – Белград е превзет от Австрия, което води до избухването на Чипровското въстание.

1683 г.


Умира Жан Батист Колбер – френски държавник, пръв министър на крал Луи ХIV. Способен администратор, автор на закони за закрила на индустрията и търговията, реформира данъчната система, митниците и флота. Покровител е на изкуствата и литературата. Роден е на 29 август 1619 г. в Париж.

 

 

1666 г.


Роден е Иван V Алексеевич – руски цар. Син на Алексей Михайлович от брака му с М. М. Милославска. След смъртта на цар Фьодор Алексеевич на 27 април 1688 г. Наришкини провъзгласяват за цар по-малкия брат – Петър, като отстраняват Иван, който често боледува и е неспособен да води държавните дела. По време на въстанието на стрелците Иван V Алексеевич е поставен на престола и на 26 юни 1682 г. е утвърден от Земския събор като „първи“ цар (неговият по-малък брат Петър I се счита за „втори“ цар). Управлението на Иван V Алексеевич е номинално: до 1689 г. на практика управлява царица София Алексеевна.

 

 

1620 г.

101 английски емигранти пристигат с кораба “Мейфлауър” в Америка и основават първата в Новия свят британска колония.

 

 

1522 г.


Морската експедицията на Фернандо Магелан се завръща в Испания, завършвайки първата обиколка на света. Самият Магелан загива по време на експедицията през 1521 г., а от петте кораба, потеглили от Испания, се завръща само един с екипаж от 17 моряци, начело с Хуан Себастиан дел Кано.

Фернандо де Магелан е португалски мореплавател. Роден е през 1480 г. в област Траз уж Монтиш, Португалия. Отначало е на португалска служба в Индия, след това в Африка. След уволнението си през 1512 г. постъпва на испанска служба. Карл V му дава средства, за да потърси през Южна Америка път към бреговете на Азия. Магелан потегля от Испания през 1519 г. с 5 кораба. Минава край бреговете на Южна Америка, навлиза в Тихия океан през протока, който е наречен на негово име. Пресича Тихия океан и стига до Филипинските острови. Там покръства местния владетел и го прави васал на Испания. Загива в сражение с филипинско племе. Неговият помощник Себастиан дел Кано връща остатъците от Магелановата експедиция в Испания. Извършено е първото околосветско пътешествие, продължило 3 години и 14 дни; установено е единството на световния океан, както и кълбовидната форма на Земята. Умира на 27 април 1521 г. на остров Мактан.

 

1492 г. – Флотилията на мореплавателя Христофор Колумб напуска остров Ла Гомера (Канарски острови) и се отправя на запад; по-късно синът му Ернандо Колон приема, че това е началната дата на прехода през океана, довел до откриването на Америка.

394 – Състои се Битката при Фригид, в която християнският източноримски император Теодосий I побеждава и убива езичника узурпатор Флавий Евгений и неговия франкски magister militum Арбогаст.

Хулио Веласкес: Не е лесно да победиш ЦСКА 1948



Треньорът на Левски Хулио Веласкес говори след победата с 1:0 над ЦСКА 1948. Той сподели, че не е лесно да победиш този съперник. 

„Днес имахме труден съперник. Този отбор завърши на второ място миналия сезон. Мачът беше труден, но това не беше случайно. ЦСКА 1948 завърши да бъде на второ място през миналия сезон, играха страхотно срещу Панатинайкос. Важно е да сложим това в подходящия контектс. Мисля, че като цяло направихме добър мач. 

Когато играем срещу ЦСКА 1948 е важно да разпознаем моментите, в които да изострим атаката. Те имат добра структура и трябва оказваме преса в подходящ момент. Те са подвижни и си сменят позиции в атака. Това ни затруднява. Затова беше важно днес да се защитаваме компактно. Мисля, че се справихме добре с това. Днешният мач беше мното труден, защото трябваше да водим много мини двубои в хода на 90-те минути и да усещаме моментите, в които да създаваме опасности. 

Не обичам да говоря за индивидуалности. Много е важно за Хуан Переа и за отбора да вкарва. Много съм щастлив за него и отбора. Според мен заслужавахме тази победа. Не е лесно да спечелиш срещу ЦСКА 1948. 

Сега е важно да се възстановим. Да видим кое сме направили добре и кое не в този двубой, както и да получим информация от медицинския щаб за играчите. Нашата цел е да спечелим мача с ЦСКА. Имаме страхотна възможност да вземем купа срещу сериозен съперник. Целта ни е много ясна – влизаме в мача с намерение за победа“, каза Хулио Веласкес. 





Добави ни в предпочитани източници в Google


подкрепя българския спорт



Източник Gong.bg

През годините Опака се изгражда стъпка по стъпка, с постоянство и работа, каза по повод празника на града кметът Гюнер Ашимов



През годините Опака се изгражда стъпка по стъпка, с постоянство и работа. Това каза кметът на общината Гюнер Ашимов в празничното си слово по повод Деня на града.

На 5 септември Опака отбелязва годишнината от обявяването си за град през 1984 г. По думите на Ашимов датата е част от историята на населеното място, зад която стоят поколения жители, изграждали със своя труд домовете, училището, улиците, институциите и облика на града.

„Днес, повече от четири десетилетия след обявяването ни за град, ние продължаваме да пишем тази история“, посочи кметът пред насъбралото се множество на централния площад в общинския център.

Ашимов отбеляза, че през последните години в Опака се работи за развитие на инфраструктурата, ремонт на улици, изграждане и обновяване на детски и спортни площадки, подобряване на обществените пространства и социалните услуги. Сред приоритетите той посочи още развитието на образованието, културата и спорта, както и реализирането на проекти и привличането на средства за подобряване на условията за живот във всички населени места на общината.

„Вярвам в една проста истина – развитието не се случва изведнъж. То се изгражда стъпка по стъпка, с постоянство и работа“, каза кметът.

По думите му пред общината все още стоят редица задачи – има улици за ремонт, места, които се нуждаят от повече внимание, както и още много неща, които трябва да бъдат направени за децата, младите хора, възрастните и семействата.

В празничното си слово Гюнер Ашимов подчерта, че трудностите, разногласията и отделни прояви на недобронамереност не трябва да отклоняват Опака от избрания път на развитие. „Нашият отговор няма да бъде в конфликтите и разделението. Нашият отговор ще бъде работата – последователна, отговорна и насочена към хората“, заяви той.

Кметът акцентира и върху необходимостта от единство в общността. Според него Опака има нужда не от противопоставяне и празни обещания, а от конкретни действия и резултати.

Ашимов изрази благодарност към всички, които със своя труд допринасят за развитието на града и общината. Той благодари на жителите на Опака и на населените места в общината за доверието, подкрепата и критиките, които определи като важна част от общия път.

„Честит празник на всички вас, които с труда и сърцето си правите този град свой дом“, обърна се кметът Гюнер Ашимов към жителите и гостите на Опака. Той им пожела здраве, благополучие, спокойствие и увереност в утрешния ден.

По повод 42-ата годишнина от обявяването на Опака за град от общинското ръководство е подготвена разнообразна програма. На сцената се изявиха талантите от „Марина балет“ от Попово, Николина Чакърдъкова и Неврокопският танцов ансамбъл, по-късно вечерта продължи с музикални изпълнения и празнична заря.



Източник БТА

Последни новини

Клюки