През ноември 1943 г. еврейски младежи издават албум с благодарност към Търговище. Този албум, за който знаем от наследник на фамилията Калдерон, живеещ днес в Израел, е „моментна снимка” на времето и мястото – Търговище, 1943 г. В него младежите запечатват като в „капсула на времето” себе си и впечатленията си от своя живот в Търговище, разказа пред БТА д-р Тоня Любенова – главен уредник в отдел „Нова история“ в Регионалния исторически музей в града.
Повод за разговора и припомнянето на събитията е 81-та годишнина е отложената депортация на българските евреи, което довежда до спасяването на 50 хиляди човека. Част от тях намират своето спасение в Търговище. Специалистът припомня, че България е единствената страна, в която евреите след Втората световна война са повече, отколкото преди войната. Става въпрос не само за около 50 000 български евреи, но и за много чужди евреи, които се укриват в България. Между тях има германски, австрийски и полски евреи, както и много деца от еврейски произход.
В град Търговище положението е сходно
До 1941 г. в града живеят около 15 евреи от фамилиите Ешкенази, Данон, Хаим и Бохар Леон. Тук няма силна еврейска общност, никога не е имало синагога като в съседните градове Разград и Шумен. Но евреите в града са уважавани хора – търговци и занаятчии. Особено на почит е аптекарят Нисим Данон, чиято аптека се е намирала на днешната улица „Цветарска”.
След пролетта на 1943 г. обаче, до края на 1944 г., в града пристигат стотици еврейски семейства от цяла България – Стара Загора, Бургас, Варна, София и др. Само интернираните в Търговище евреи от Стара Загора са 300 души. Така общият им брой тук достига 1150 човека, според Еврейската община. Като се има предвид, че Търговище не надхвърля 10 000 души, може да се направи извод колко осезаемо е било присъствието им в града, добавя Тоня Любенова.
Само децата от еврейски произход в Търговище на възраст между 7 и 14 години в края на 1943 г. са 50. За тях възниква необходимост от отварянето на Частно еврейско основно училище. Такова е изискването на закона. Още повече са младежите, които пристигат тук със семействата си. Някои от тях учат в гимназията тук, участвайки в училищния живот и ежедневието на нашите съграждани, показват документите. Еврейските ученици не трябва да надхвърлят 2 на сто от общия брой на учениците в гимназията.
Пребиваването им е съпътствано от много ограничения и забрани
Не рядко се случват и посегателства срещу живота и личността им. Такива са били, за съжаление, тогава военно-временните условия на живот. „Но в малкото ни градче, въпреки различията в етническия произход на населението му, винаги е имало разбирателство, добросъседско съжителство и взаимоотношения. Евреите, а и арменците, които също увеличават своя брой през тези години, не правят изключение от общоприетия ред в града“, казва Любенова.
Евреите постоянно са се страхували да не бъдат открити и депортирани. Те са били под полицейски час всяка вечер и ред други ограничения. Не са можели официално да работят. Нямали са пари и храна. Не са знаели нищо за това какво ще им донесе бъдещето. Според музейния уредник хората в града са били предимно мили, гостоприемни и добри, както в цяла България – антисемитизмът е бил рядко срещано явление и с евреите са се отнасяли справедливо. Но, както често се случва, в живота има и черно, и бяло… Специалистът изнася факти: български войник се опитва да изнасили едно еврейско момиче – Рашел-Рене Калдерон, което е спасено в последния момент от братовчедка си Диди Арие (част от известната фамилия Арие живее в Търговище). Същевременно друго младо еврейско момиче – Рашел, се омъжва по любов за друг български войник именно в Търговище. От брака им се ражда дъщеря им Джулия. Радостта и неприятностите вървят ръка за ръка. Но това е характерно за всяко историческо време. А тук все пак става въпрос за Втората световна война и за страна, съюзник на Германия. И за един град, в който, въпреки че важат същите закони, все пак е мирно и тихо, отбелязва Тоня Любенова.
През ноември 1943 г. еврейските младежи издават един албум – благодарност към Търговище
В албума са събрани техните фотографии и впечатления, посветени на тях и на град Търговище. Само в името Търговище са вплетени 115 портрети на млади хора евреи. Този албум, за който знаем от наследник на фамилията Калдерон, живеещ днес в Израел, е „моментна снимка” на времето и мястото – Търговище, 1943 г. В него младежите запечатват като в „капсула на времето” себе си и впечатленията си от своя живот в Търговище. Този албум всъщност е благодарността към Търговище и вечен спомен за онези години, прекарани в него.
В него се чете:
„Търговище…
… един малък, тих провинциален град, на прехода между китните пазви на Балкана и ширната долина, мирен, спокоен, с напечени през лятото – в знойните дни – къщи, с дебели пластове прах по всяка улица. Хората са добродушни, услужливи и гостоприемни, незлобливи, като самия спокоен вид на града.”
„… Тук слънцето е някога особено топло. Тук прелестта му граничи понякога с една опияняваща волност и свобода. Тук някога слънчевите лъчи се стопяват тъй чудно, че цялото небе възсиява с чиста несравнима божествена позлата. Тук изгревът е чист и открит като усмивката на неразбиращо нищо детенце, тук залезите се стопяват тъй, че небето дълго пази омайната прелест на изминалия ден. А тая тишина на здрача, о, струва ми се, че нейното успокоение дори и в днешният не романтичен век ни говори много, много.”
Разказвайки за еврейската общност в Търговище д-р Любенова посочва, че в историята често има превратности и хората могат да бъдат много лоши един към друг. „През този „не романтичен” ХХ-ти век примерите са доста. Човещината и подадената приятелски ръка стоят в ядрото на морала и прави чест на тези, които са възпитани в тези морални норми. През 1943 г. българският народ показва на света, че има морал, че е възпитан в чисто човешките правила и закони, където водеща роля има той – човекът. Оценката на тези, които са поели подадената им ръка и са се почувствали у дома на чуждото място, е най- важна. А тя е, че човекът е истински човек, когато се чувства свободен! И в Търговище, под неговото топло слънце, свободата и волността са били усетени!“, казва още д-р Тоня Любенова.
