Работи се по ново трасе за захранване на балчишкото село Тригорци, увери ръководителят на водното дружество в Балчик Димитър Николов по повод сигналите на местни жители за системно безводие.
В селото има малки деца, гледаме животни. Хората са бедни и нямат възможност да купуват постоянно вода. Напрежението ескалира, жалват се живущи.
Жалба е подадена във ВиК и Община Балчик, каза кметският наместник на Тригорци Цанка Колева. По думите и от седмица нямат капка вода, а от 7 юли питейната течност почти липсва по чешмите.
Вода за пиене хората си осигуряват от търговската мрежа, а за други цели е била осигурена водоноска чрез Общината, уточни тя.
Според Димитър Николов причина за недостига на вода са многото аварии, в момента работят за дълготрайното решаване на проблема и до вечерта се надява водоподаването да бъде нормализирано.
Албена Иванова – кореспондент на Радио Варна в Балчик
https://bnr.bg/
Тригорци
Географското разположение на село Тригорци спрямо град Балчик е на 20 км в посока север-северозапад. Разстоянието до областния център – гр. Добрич е 45 км.
До 1946 г., когато е направена национализация на земята, с. Тригорци е разполагало с приблизително 36 000 дка обработваема земя.
Старото име на с. Тригорци е било Джеферли Ючорман, като това е името на тогавашния собственик на земята.
Селото е било заобиколено от три гори, откъдето идва и сегашното му име.
През 1940 г. всички селища в България се преименуват с български имена и така от Джеферли Ючорман става Тригорци.
През селото минава стар римски път – Калиакра, Каварна, Велково, Тригорци, Кремена, Дропла, Добрич, Силистра.
Селото се е състояло от две махали на разстояние 1,5 км, които са се делили на долна и горна.
В горната махала, която съществува и сега, е имало 10 черкезки и татарски чифлика, а в долната, която е ликвидирана през 1958 г., е имало 2 турски чифлика.
В края на 18 век в долната махала се заселва Христо Ючормански, който е земеделец и търговец. Той е родоначалник на родовете – Ючормански, Гавраилови, Янакиеви и Матакиеви.
В началото на 19 век се заселва и Петър Ненов, който идва от Ямбол. Наследниците на тези два рода Ючормански и Ненови до 1878 г. изкупуват чифлиците и създават днешното село Тригорци.
До Руско-Турската освободителна война основен поминък на населението е животновъдството. След войната горите постепенно се изсичат и хората започват да се занимават с обработка на земята, т.е. основен поминък става селското стопанство и зърнопроизводството.
В западната част на сегашното село Тригорци е имало частна кооперация – тухларница, а също така се е добивал варовик.
След Първата световна война са се заселили „колонисти“ от Румъния, които след 1940 г. си отиват, а на тяхно място идват българи-преселници от северна Добруджа.
В селото няма детски и учебни заведения, няма и здравна служба, аптека или поща.
Броят на населението в с. Тригорци с постоянен адрес е 150 човека, а с настоящ 158.
Общият брой на къщите е 59, като 4 от тях са закупени от софиянци, а 8 от къщите са необитаеми.
Вятърният парк Тригорци – Г6 е най-ефективният в България за 2014 г. с произведените 2 841 мегаватчаса (MWh) на всеки мегават (MW) инсталирана мощност на база данни от Агенцията за устойчиво енергийно развитие. Изследването обхваща всички 175 вятърни паркове в България.
За 2013 г. производството е 3 274 MWh на всеки MW инсталирана мощност и въпреки спада с 13,21%, той запазва първото си място.
Ефективността му е 3 пъти по-голяма от средната производителност на ветропарковете в областите Бургас
(1005 MWh през 2013 г. на един инсталиран мегават мощност) и Ямбол (едва 907 MWh на 1 MW инсталирана мощност).
Паркът е собственост на „Виндферм-Балчик 4“ ООД и е с мощност 2 MW, разположени в балчишкото село Тригорци. В топ 3 са още паркове в балчишките села Храброво и Ляхово.
Кмет на селото: Цанка Иванова Колева
