Преди 20 години – на 15 март 2004 г. американски астрономи обявяват откриването на Седна, най-отдалеченото известно към този момент небесно тяло в Слънчевата система.
Седна е най-големият орбитиращ около Слънцето обект, забелязан от 1930 г. насам, когато е открит Плутон. Размерът ѝ обаче още не е уточнен. Предварителните изчисления показват, че Седна е разположена в пояса на Куипер, на повече от 10 милиарда км от Земята.
Космическият обект е един от кандидатите за нова планета в системата, гравитираща около Слънцето, но все още има спорове в астрономическите среди по отношение на това какво е планета. Към този момент най-често Седна е обявявана за планетоид.
През цялата 2004 г. Седна привлича вниманието на учените. БТА информира за откритието ѝ и изследванията на учените на небесно тяло в своята емисия “Забава и знание”:
Лондон, 15 март 2004 г. /БТА/ Астрономи откриха космически обект, който е възможно да е 10-та планета в Слънчевата система, съобщиха световните информационни агенции. Нарекоха го Седна, на името на ескимоска богиня на океана, разкри Би Би Си.
Откритието е направено с новия космически телескоп “Спицер” и е потвърдено от телескопа “Хъбъл”. Космическото тяло се намира по-далече от останалите планети на Слънчевата система. Диаметърът му е над 2000 км, възможно е да е по-голям от този на Плутон, който е 2250 км.
Вероятно специалистите ще започнат спор дали този космически обект има характеристиките на истинска планета. Някои астрономи обаче вече заявиха, че откритието променя определението на Слънчевата система.
Седна е най-големият орбитиращ около Слънцето обект, открит от 1930 г. насам, когато научихме за планетата Плутон. Размерът ѝ обаче още не е уточнен. Предварителните изчисления показват, че Седна е разположена в пояса на Куипер, на около 10 милиарда км от Земята.
Поясът на Куипер съдържа над 400 известни обекта, както и много други, които още не са идентифицирани. Повечето от тях са малки образувания от скали и лед, но някои, като Седна, може да са по-големи и от Плутон. Седна е първото подобно космическо тяло, което има нормална орбита. Други, като Куаоар и Варуна, произхождат от Пояса на Куипер, но по-късно преминават на различни орбити.
Планетата е забелязана по време на изследвания, ръководени от д-р Майкъл Браун от Калифорнийския технологичен институт. Работата по техния проект още не е завършена. По-късно днес НАСА ще съобщи допълнителни данни.
Откритието на Седна ще поднови спора за определението на понятието планета. Някои астрономи смятат, че Плутон не е истинска планета, а само съвкупност от голям брой малки обекти във външната част на Слънчевата система. Опонентите им са убедени, че Плутон е планета. Именно те биха класифицирали и Седна като планета.
***
Допълнителна информация за най-далечното космическо тяло в Слънчевата система
Лос Анджелис, 15 март 2004 г. /БТА/ Седна – замръзналият свят, който обикаля около Слънцето на повече от 12,9 милиарда км от Земята, е най-отдалеченият известен обект в Слънчевата система, предаде АП. (…)
Планетоидът е с диаметър от 1290 км до 1770 км. Това е около три-четвърти от големината на Плутон. Разстоянието, на което се намира от Слънцето, е над три пъти по-голямо от това на Плутон.
Космическият обект е открит през ноември. Според астрономите температурата там не превишава минус 200 градуса Целзий, т.е. това е най-студеното известно тяло в Слънчевата система.
Орбитата на Седна е елипсовидна, като една обиколка около Слънцето отнема 10 500 години. Най-отдалечената част от орбитата е на 135 милиона км от Слънцето – разстояние, което е 900 пъти по-голямо от това, на което е Земята.
Майкъл Браун, Чад Тружило и Дейвид Рабиновиц са открили Седна на 14 ноември 2003 г. със 122-сантиметров телескоп от обсерваторията “Калтех Паломар” край Сан Диего. През следващите дни и други астрономи насочили телескопите си към неизвестния обект. Откритието е потвърдено и с космическия телескоп “Спицер”.
Екипът има непреки доказателства, че около Седна кръжи малка луна, която е по-червена от всички други известни обекти в Слънчевата система с изключение на Марс.
НАСА ще съобщи повече подробности за откритието днес в 18 ч. по Гринуич.
***
НАСА съобщи, че в Слънчевата системата е открит обект, подобен на планета
Вашингтон, 15 март 2004 г. /БТА/ Небесен обект, подобен на планета, е бил открит в периферията на нашата Слънчева система. Големината му е приблизително колкото половината Луна, обяви НАСА, цитирана от АФП.
Откритието на обекта е първото след откритието на Плутон преди 75 години.
Обектът, наречен Седна, е с диаметър от 1300 до 1800 км. Той е по-голям от астероид, но по-малък от планетите в Слънчевата система. Седна е небесното тяло, най-отдалечено от Слънцето от всички известни тела, обясни Майкъл Браун от Калифорнийския технологичен институт /Калтех/ в Пасадена /САЩ/.
Запитан дали е възможно обектът Седна да се нарече планета, Браун отговори, че Седна не може да се нарече планета, защото масата му е недостатъчно голяма. “Но ние смятаме, че и Плутон не трябва да се приема за планета” – заяви Браун.
Седна се намира на около 13 милиарда км от Земята. Обектът е червеникав почти колкото планетата Марс. “От това разстояние Слънцето изглежда толкова малко, че би могло да се скрие напълно зад главата на топлийка” – добави астрономът. (…)
За пръв път обектът е бил забелязан на 14 ноември 2003 г. от телескопа “Самюъл Оскин” на обсерваторията “Палома” край Сан Диего /Калифорния/. Впоследствие телескопи в Чили, Испания, в Аризона и в Хавай потвърдили откритието на обекта, който е бил наблюдаван и с новия космически телескоп “Спицер” на НАСА.
***
“Новата планета” в Слънчевата система може да си има луна
Лондон и Вашингтон, 16 март 2004 г. /БТА/ Най-отдалеченият обект, за който някои астрономи казват, че е 10-та планета в Слънчевата система, може да си има луна, съобщава Би Би Си.
Обектът, наречен Седна, се върти по-бавно около оста си от очакваното и това говори, че около него може би обикаля спътник.
На пресконференцията във Вашингтон снощи ръководителят на екипа, открил обекта – Майкъл Браун, заяви, че Седна е с диаметър под 1700 км, което е по-малко от Плутон.
Смятаме, че има данни, че около Седна обикаля спътник – заяви Браун от Калифорнийския технологичен институт в Пасадена /САЩ/.
Той очаква скорошни наблюдения на космическия телескоп “Хъбъл” да решат въпроса. (…)
Седна се намира на около 13 милиарда км от Земята. Обектът е червеникав почти колкото планетата Марс и много блестящ – комбинация, която е необичайна в Слънчевата система. (…)
В. “Индипендънт” съобщава, че Международният астрономически съюз възнамерява да създаде комитет, който да изготви официално определение на понятието “планета”.
***
Как се измислят имената на планетите
Лондон, 17 март 2004 г. /БТА/ След като астрономи съобщиха, че са открили десета планета в Слънчевата система, заради размерите й научните среди очакват да започне дискусия за понятието “планета”. Преди това обаче може да се окаже, че тя възражда друг, не толкова научен спор – за това как небесните тела получават имената си, предаде Би Би Си.
Астрономите от Института по технология в Калифорния нарекоха новото тяло Седна на името на ескимоска богиня на морето. Легендата е, че баща й я хвърлил във водите на Северния ледовит океан, а причината да бъде избрана – ниските температури на повърхността на космическото тяло, които според учените не надхвърлят минус 240 градуса по Целзий.
Повечето планети в Слънчевата система, а и не малък брой други астрономически обекти, са назовани по имена от гръцката и римската митология. Венера е кръстена на римската богиня на любовта, защото в древността я смятали за най-красивата, Марс – на бога на войната заради червения си цвят.
Оказва се, че сега изследователският екип може и да е избързал. Избраното име тепърва трябва да бъде одобрено от Международния астрономически институт, а секретарят на комисията му по названията Брайън Мардсън вече обясни пред американската преса, че е нарушение на протокола да се съобщава име предварително и да се внушава, че то ще бъде прието.
Питър Бонд от Кралското астрономическо дружество във Великобритания обаче смята, че избраната посока е неизбежна, защото ползваните досега митологии предлагат краен брой възможности, а астрономическите обекти са десетки хиляди. Бонд посочва, че употребата на такива нетрадиционни имена показва още тенденция астрономията да става по-демократична като включва различни раси и култури.
Засега това теоретизиране не решава въпроса със Седна. В практиката съществува прецедент, когато посочено име е било отхвърлено. През ХVIII век астрономът Хершел искал да кръсти Уран на патрона си Джордж Трети. До произнасянето на Международния астрономически институт новата планета официално се казва 2003 VB12 по серийния номер във възприетата от астрономите класификация. Кога ще се реши спорът дали освен Седна новият обект може изобщо да бъде наричан и планета, е отделен въпрос, който не е ясно кога ще получи отговор.
***
Задълбочава се загадката около най-далечния небесен обект; Ще бъде ли развенчан Плутон като планета?
Лондон, 17 март 2004 г. /БТА/ Най-далечният обект, открит в Слънчевата система, изглежда още по-странен отколкото в началото, пише сп. “Ню сайънтист”.
Орбитални наблюдения показаха, че Седна не е три пъти по-далеч от Слънцето, отколкото е Плутон, а се рее много по-надалеч – на повече от 10 пъти по-голямо разстояние, и следва елиптична орбита, която завършва за повече от 10 500 години.
Това огромно разстояние навежда астрономите на мисълта, че Седна може да е първият открит обект, обикалящ в далечния облак Оорт. Той е теоретичен сбор от ледени тела, който заобикаля Слънчевата система в сферична черупка, започваща неизвестно къде отвъд Плутон и стигаща до разстояние, което е няколко хиляди пъти по-голямо от разстоянието на Плутон до Слънцето.
Предполага се, че обектите в облака Оорт са се образували около настоящата орбита на Юпитер, когато Слънчевата система кондензирала от плътен газообразен облак преди 4,6 милиарда години. Облакът съдържа около 10 трилиона комети. Някои от тях – като Халеевата, понякога биват тласкани към Слънцето от минаващи звезди. Седна всъщност се намира 10 пъти по-близо от очакваните вътрешни граници на облака Оорт. Затова откривателите на обекта предполагат, че преди няколко милиарда години звезда, движеща се близо до Слънцето, го е тласнала в сегашната му орбита. Според един от откривателите на Седна, Майкъл Браун от Калифорнийския технологичен институт в Пасадена (САЩ), това е първото убедително доказателство, че Слънцето се е формирало от съвкупност от звезди.
Други астрономи смятат, че Седна може да е от същия тип тела като Плутон, който е най-големият известен обект от т. нар. пояс Куипер. Той е плосък пръстен от лед и скали, започващ от Нептун и стигащ отвъд Плутон. Откритието на Седна показва големите дупки в знанията на астрономите за това къде завършва Куиперовият пояс и къде започва облакът Оорт. По принцип Куиперовият пояс и облакът Оорт са едно и също, подхвърля Катлин Алтвег от Бернския университет в Швейцария.
Обектите от облака Оорт, образувал се близо до гигантите Юпитер и Сатурн, са били просто изтласкани по-далеч през бурните първи 100 милиона години на Слънчевата система.
В процеса на споровете дали обектът Седна (който е много по-голям от астероид, но по-малък от планетите в Слънчевата система) е планета или не, може да започне преразглеждане на “статута” и на Плутон, изтъква Би Би Си.
Има много малка вероятност астрономите да признаят и Плутон за планетоид, още повече че когато е бил открит през 1930 г., обектът е бил смятан за много по-голям, отколкото е в действителност, и следователно повече се е доближавал до понятието планета.
Международният астрономически съюз смята да създаде комитет, който да изготви нова дефиниция на “планета”.
Последния път, когато е било предложено да се преразгледа статутът на Плутон през 1999 г. , идеята е била посрещната “на нож” от астрономическата общност, изтъква Би Би Си.
***
Планетоидът Седна няма луна
Лондон, 15 април 2004 г. /БТА/ Най-далечният обект в слънчевата система – планетоидът Седна, няма луна, както се предполагаше, съобщи Би Би Си.
Веднага след като беше обявено откритието на новия планетоид, астрономите насочиха към него телескопа “Хъбъл”. Той обаче не успя да заснеме съпътстваща луна.
Астрономите очакваха около Седна да има естествен сателит, защото така си обясняваха нейното бавно въртене. Сега те изоставиха тази хипотеза. Липсата на луна обаче също е много интересен факт, защото може да даде идеи за произхода и еволюцията на обекти в края на Слънчевата система.
Снимката на “Хъбъл” показва само един обект – Седна, заедно със слаба и много далечна звезда в същото поле. Телескопът определя горна граница за размера на планетоида около 1 600 км.
Очакваше се луната на Седна да се вижда като малка точица на снимката, направена от “Хъбъл”. Такава няма. Все пак има много малка възможност луната да е или зад Седна или пред нея и затова да е незабележима.
Майкъл Браун от екипа на Калифорнийския технологичен институт, открил планетоида, казва, че той е напълно смаян от новото откритие. Според него то прави Седна още по-интересна за изследвания, защото тя надхвърля научните очаквания.
***
Седна може би е пришълец от друга система
Лондон, 29 юли 2004 г. /БТА/ Седна – най-отдалеченият астероид, откриван в Слънчевата система, е попаднал на сегашната си орбита, когато друга звезда е преминавала близо до Слънцето, твърдят авторите на изследване от американския Югозападен изследователски институт и от френска обсерватория, предаде “Ню сайънтист”. (…)
По първоначалните данни Седна, наречена от откривателите си по този начин по името на ескимоска богиня на океана, създала морските обитатели, обикаля около Слънцето по силно изтеглена елиптична орбита. Тя прави едно пълно завъртане за 10 500 г., а според други за около 12 000 години. В своя перихелий планетата се доближава до Слънцето на разстояние от 75 AU ( AU – астрономическа единица – бел. ред.), а в своя афелий се намира на разстояние 240 AU от Слънцето.(1 AU = 149 598 000 км., това е средното разстояние от Земята до Слънцето)
Седна е най-отдалеченото небесно тяло, откривано в Слънчевата система. Американските и френски учени са изчислили, че сегашната си екзотична орбита обектът е получил преди повече от 4 млрд. години. Компютърно моделиране е показало, че дори планети-гиганти не биха могли да помогнат на Седна да се установи на орбитата, на която е сега.
Изчисленията показват, че сегашното местоположение на Седна може да се дължи на две причини. Изследователите припомнят, че Слънцето се е родило в звездна група, която по-късно се е разпръснала. Ако през първите 100 млн. години една от звездите е минала близо до Слънцето, то Седна, както и други обекти, може да са се оказали на сегашната си орбита.
Вторият вариант е още по-интригуващ, твърди “Ню сайънтист”. Компютърните модели показват, че Седна може би е била част от друга слънчева система – на кафяво джудже, което преди милиарди години е прелетяло покрай Слънцето. Тогава Седна е била “прихваната” от нашето светило.
Когато откриват Седна, се налага специалистите да преосмислят представите си за Слънчевата система. Според учените тя и мястото, където се намира, крият още много тайни. Междувременно с увеличаването на възможностите на астрономическата техника и все по-голямата мощност на новите телескопи, в далечните краища на Слънчевата система са открити и други космически обекти, за които се спори какво точно са. През 2012 г. е забелязано тяло, условно наречено 2012 VP 113, а малко по-късно, през 2015 г., е обявено за намирането на друг подобен небесен обект, който е получил наименованието V774101, и се води “най-отдалеченият обект, наблюдаван някога в Слънчевата система”.
Според учените леденото тяло, наречено V774101, е с диаметър между 500 и 1000 километра – приблизително половината от размера на Плутон и се намира на около 10 милиарда мили (над 16 милиарда километра) от Земята или три пъти по-далече, отколкото е Плутон, т.е. 103 пъти по-отдалечен от Слънцето, отколкото е нашата планета. За сравнение Седна и 2012 VP113 са отдалечени на 80 пъти по-голямо разстояние от Слънцето, отколкото е Земята.
