Никога не се отказвай пред трудностите, преследвай мечтите си дръзко и смело и бъде в помощ на обществото винаги, когато имаш възможност, каквото и да ти коства това. Това мнение обединява капитан д-р Марина Йорданова, пилота Ива Русинова и старши полиция Вивиян Каменополска – три жени, избрали трудни и дори опасни професии. По повод Осми март – Международен ден на жената, те разказаха в интервю за БТА своята история.
Лекарската професия е една от най-трудните, винаги трябва да си готов да се отзовеш, споделя кап. д-р Марина Йорданова
„Лекарската професия е една от най-трудните. За това трябва да имаш вътрешна убеденост да се занимаваш точно с това“, разказа капитан д-р Марина Йорданова, лекар-специализант по клинична вирусология в лаборатория „Вирусология“ към Военномедицинска академия МБАЛ – София.
„Не трябва да изпитваш страх от рутинни манипулации, от кръв или от остри състояния, които могат да настъпят в човешкия организъм. Не по-малко важна е и вътрешната потребност да помагаш на хората и на обществото. Ние работим в полза на обществото“, отбеляза тя.
Д-р Йорданова съвместява лекарската с военната професия, а само преди дни подписва заповедта, с която е повишена от „старши лейтенант“ в чин „капитан“.
„Майка ми беше лекар във Военна болница в Сливен, а баща ми – полковник от Българската армия. Видяла съм и от военната, и от лекарската професия вкъщи“, разказа лекарят за избора на своята професия. Тя е категорична, че водещ мотив в нейната работа е ненадминатото чувство на удовлетвореност, което настъпва с постигнатите добри резултати в лечението на пациентите. Д-р Йорданова упражнява диагностична специалност и, по думите ѝ, именно правилното поставяне на диагнозата предопределя успешното лечение и оздравяването на пациента.
Като рецепта за успех в своята професия тя определя наличието на няколко качества, сред което голямо желание, целенасоченост и упорита работа, но и наличието на подкрепящи обстоятелства.
В последните години се получи възвръщане към моралните ценности, посочи тя за мотивацията на военнослужещите.
„От няколко години вече има регламентирана професия „военен лекар“, а ВМА предоставя възможността на всички желаещи да съвместяват военната професия с лекарската. Миналата година се дипломира първият випуск военни лекари, които вече практикуват пълноценно. Голяма част от тях са по медицинските пунктове, където имаше недостиг на медицински кадри“, разказа д-р Йорданова.
„Наши военни лекари, медицински сестри, санитарни инструктори изпълняват успешно мисиите си зад граница с нашите международни партньори от НАТО и ЕС, където винаги са получавали отлични оценки за представянето си“, категорична е тя.
Като едно от големите предизвикателства в своята работа лекарят открои пандемията от COVID-19. “Тя дойде много изненадващо, направо връхлитащо. В началото не знаехме какво да очакваме, какви ще са последиците от нея за населението. В кратък период трябваше да се направи цялостна реорганизация на медицинската дейност във ВМА. Много от отделенията временно бяха преустроени на COVID-отделения, за да могат да поемат нарастващия поток от пациенти“, припомни медикът.
Д-р Йорданова подчерта също, че ВМА беше втората референтна лаборатория в България, която започна да извършва молекулярна диагностика на новия коронавирус. Ежедневно са се обработвали стотици и дори хиляди проби, което налага работа в почивни и празнични дни. От деня, в който пристигат първите ваксини, д-р Марина Йорданова е ангажирана и във ваксинационния център.
„ВМА не е просто елемент от българското здравеопазване и не се извършва само рутинна диагностично-лечебна дейност. Това е структура, която има капацитета да реагира при бедствия, при кризи с голям брой пострадали. Болницата е от национална и дори от международна значимост“, посочи още тя.
Като друго важно условие за справяне в работата си д-р Марина Йорданова определя пълноценната почивка и отделянето на време за семейството, но напомня – да си военен лекар е трудно, защото могат да те повикат по всяко време и трябва да се отзовеш.
Жените проявяват ентусиазъм, безстрашни са и се справят не по-зле от мъжете, категорична е тя.
Жените са добри в автомобилния спорт, защото имат усет за баланс, смята състезателката Ива Русинова
Жените имат доста повече усет, когато става въпрос за шофиране, защото там е необходим талант за баланс, както при танците например, коментира автомобилният състезател Ива Русинова. „Жените определено го притежават. При автомобилите се налага да правиш много неща едновременно, мъжете невинаги го умеят. По-скоро жените са тези, които готвят, чистят, гледат детето да не се удари. Съвкупността от тези качества се оказва доста полезна за жените в автомобилния спорт и автомобилната сфера“, смята тя.
Освен автомобилен състезател, Ива Русинова е инструктор в академия за безопасно, спортно и дрифт шофиране. Собственик е и на автосервиз. По думите ѝ жените в тази сфера вече не са никак малко.
Тя посочи, че не се интересува от подценяването от страна на мъжете на пистата. „Подценяването е до един момент, докато докажеш себе по много начини във времето и когато биеш мъжете в техния спорт, защото при нас няма клас жени и клас мъже, всички карат заедно“, разказа Ива Русинова.
Полът по никакъв начин не е определящ за това какви таланти и качества имаш, категорична е тя.
Ива Русинова разказа, че като малка е искала да стане неврохирург. „Когато взех шофьорска книжка и се качих на автомобил, започнах да се интересувам. Взех си първата по-спортна кола, започнах да експериментирам, има все още някакви полигони за тези неща, а после започнах да участвам в състезания“, разказа още тя за началото на кариерата си.
Въпреки че е имала трудни и опасни моменти, сред които обръщане с колата по таван, както и удар в скала, тя не се отказва да преследва мечтата си да се развива все повече и повече в този спорт.
„Не можеш да определиш пътя на едно човешко същество. Това, че си родител не ти дава право да насаждаш твоите виждания. Важното за един човек в живота му е да бъде щастлив и да бъде успешен, но по неговите правила. Нека оставяме децата да бъдат това, което тях ги влече, защото не са ли щастливи, какъв е смисълът?“, смята тя.
Русинова призова момичетата да правят това, което усещат за правилно, и това, което събужда живота в тях. „В днешно време повечето хора живеят живот, който трябва да живеят, а не живота, който искат, защото слагат граници в главите си сами – няма граници. Независимо от пола, може да бъдеш, каквото си поискаш, ако повярваш, че няма невъзможни неща и най-вече, ако предприемаш стъпките и действията към сбъдването на тази идея“, каза още Ива Русинова.
Посрещали са ме с нож и юмруци, не ме е страх и не си представям да работя друго, разказа старши полицай Вивиян Каменополска
„Харесва ми професията, защото има много екшън, интензивна е и никога не знаеш какво може да ти се случи. Всеки сигнал е интересен, а адреналинът винаги е висок“, сподели старши полицай Вивиян Каменоделска от Седмо районно управление на Столичната дирекция на вътрешните работи. Въпреки своята 21-годишна възраст, тя определя себе си като „мъжко момиче“ и разказа, че въпреки трудните ситуации, се стреми да не изпитва страх, а да върши работата си хладнокръвно и професионално.
„Преди да отида на работа се настройвам така, че във всеки един момент може някой да ме удари или нещо друго да стане. Опитни колеги са ми споделяли, че страхът е и вид самосъхранение. Посрещали са ме на сигнал по всякакъв начин – с нож, с юмруци“, допълни тя.
„Много ме подценяват, когато видят ниско и младо момиче, но не трябва да бъде подценявана една жена, особено в МВР, но и във всяка професия. Щом е отишла да работи това, означава, че това момиче е силно. Обичам да ме подценяват, защото тогава се нахъсвам и имам още повече сили“, посочи старши полицай Каменополска.
Детската ѝ мечта не е била да стане полицай. „Исках да стана балерина, актриса, адвокат. След 12 клас бях много объркана, накрая реших, че искам да стана полицай, защото го усещам, че това е моята работа. Аз отивам на работа с желание“, разказа тя. Като полицай, допринасящ за опазването на обществения ред, е гордост за своите родители.
„Момичета, следвайте мечтите си, не се впечатлявайте кой какво ще ви каже – дали една професия е мъжка или женска. Бъдете себе си и правете това, което искате. Това, че ви подценяват, не трябва да ви демотивира”, е нейният съвет. “Чувствам се много добре в тази работа и аз не си представям да работя друго. Това ме прави щастлива. Бих желала да има повече дами в професията“, сподели старши полицай Каменополска.
