БРЕКЗИТ

30.01.2020

1767

Първия англичанин, когото съм виждал на живо, бе посланикът на Великобритания в България. Гостуваше в Двореца в Балчик и беше се сприятелил с тогавашния главен готвач. Брат ми пък беше близък приятел с маестрото на кухнята. Посланикът беше дошъл с лек автомобил, мисля, че се казваше „Рамблер“. Бяхме деца и се удивлявахме на колата. И имаше защо. А в посланика виждахме лорд. Английски лорд. Нещо като бижу, излязло от страниците на пиесите на Шекспир. Тогава четяхме и Шекспир. Прекланяхме се пред гения му. Учехме наизуст реплики. Пълнехме залата на драматичния театър в Добрич. Тогава беше Толбухин.

Такъв е животът!

В икономическия техникум често се срещахме с валутните курсове. Тогава учехме, че доларът се разменя официално срещу 84 стотинки. Може и да греша със стотинка-две. Минало време. Но за английската лира се знаеше, че се разменя за 5 български лева. Всъщност, най-стойностната валута бе английският паунд, някои му казваха лирата. Може и да е било времето на студената война, но уважението към Англия, към Великобритания си беше уважение. От валутата, от класическата английска литература, до географската карта, на които под много острови и държавици стоеше в скобки и с мънички буквички написано – английска колония, а може би колония на Великобритания. Нещо такова. В училище ни учеха за исторически битки, за създаването на САЩ и Канада, заанглийското присъствие в Индия, за участието на Великобритания в спечелването на Втората световна война, заедно със Съветския съюз

Такъв е животът!

После с изненада научихме, че Сорос, същият този милиардер Сорос е направил финансова магия и е сринал британската лира. Лирата на същата тази Англия, която бе от създателите на Общия пазар и Европейския съюз.

И нещо се обърка. Макар и хиляди българи да поеха към Острова след Десети ноември, да споделяха фантастични за нас социални придобивки, нещо се бе объркало. Кореняците англичани все по-често говореха, че Брюксел ги спира в развитието, в инициативите им, че Германия и Франция се опитват да ги командват, чрез бюрократичната машина на Европейския съюз.

Други пък от Англия дойдоха в България с тамошните си „мизерни“ пенсии да заживеят като лордове в села и градчета.

Каква е истината, англичаните най-добре си знаят. Очевадно тя е различна от тази, която се представя на нас от българските и проевронастроени медии.

И ето ни сега Брекзит. Днес в полунощ Великобритания официално ще излезе от Европейския съюз, в който ние влязохме и под неин натиск.

За хубаво ли ще е, за лошо ли ще е?… Как ще е за нас -българите, тук или в Англия?… Как ще е за кореняците англичани?… Ако питате знаменитото Чукчи, то ще ви отговори:

Ще поживеем, ще видим!…

Такъв е животът!

Ако нещата в Англия потръгнат към добре, ако бързо потръгнат към още по-добре, то в Европейския съюз ще стане нещо като в Съветския съюз след 1990 година. И току-виж станало като в онзи български виц, че влезе ли някъде България, следва разпад. Така станало с Византийската империя, с Османската империя, с Третия райх, с Варшавския договор…

Някакси все сме били с губещите. Купували сме фабрика преди… национализацията…

Да се смееш ли, да плачеш ли?…

Такъв е животът!

Остава да пожелаем на англичаните да се сбъднат надеждите им за излизане на Великобритания от икономическата, социалната и духовната криза, за която те самите твърдят, че съществува в момента. Както и да пожелаем на нашите сънародници там късмет и по-добър живот! Дай, Боже, от тях да се прехвърли и на нас!…

Англичаните се готвят за големи тържества тази вечер. Нещо като възраждане на Велика Британия. Мнозинството в Англия посреща Брекзит опиянено от надежди да скъса с евробюрокрацията и нейните догми. Други пък са изплашени, смутени, чувстват се несигурни…

Какво ще стане? Ще поживеем, ще видим…

Такъв е животът

Димитър ДУКОВ