Кратки бележки по организацията, целите, задачите и проблемите, които стоят пред художествената самодейност и в частност пред хоровото дело
Хоровото изкуство е един от най-древните кланове на музикалната култура. Неговите традиции са се опирали винаги на народно песенното творчество, на колективното изкуство.
Традиционната музика на всеки народ /етнос/ представлява една от най-важните съставки, на неговата култура – наред с езика, религията, нравите и обичаите и намира своята реализация и в самодейните хорови колективи.
Хоровото изкуство на всички нации е оставило неувяхващи образци на съвършени творби, които със своето майсторство на авторите и дълбочина и съвършенство на изпълнението са вълнували, вълнуват и ще продължават да вълнуват хиляди почитатели. Сложните партитури, които са запазени от стари времена, когато не е имало технически /механичен/ запис, говорят за съществуването на изключително висока изпълнителска култура.
Нашата страна е стояла и стои на едно от челните места в световната хорово-изпълнителска палитра на различни по състав хорови колективи.
Трябва да отбележим обаче, че в последните 20-ина години има сериозно отстъпление от вече завоювани позиции на хоровото дело в обществения живот /икономика, организация, политика/. Читалищата би трябвало да поемат функцията на главни организатори, медиатори, пропагандатори и т.н. за улесняването на целия процес по създаването, възпитанието, ръководенето и финансирането на хоровите състави.
Още повече, че то /читалището/ е било, е и би трябвало да бъде мястото за съхранение, развитие и пропагандирането на това сложно по своя характер – хорово дело.
Хоровото изкуство по своята природа е преди всичко ансамблово изкуство. При него музикалната картина се реализира от съвместните усилия на певци и диригент. Всеки певец, хорова партия, колектив и диригент не могат да съществуват един без друг сами за себе си. Само абсолютно професионално-техническо и волево-емоционално единство между тях могат да доведат до пълното реализиране на идеята за хор, за изграждането на пълноценен организъм, годен да осъществи сложните задачи на хорово-вокалната интерпретация, за да може да въздейства на своите слушатели. И тук идва ролята на диригента, който трябва да знае, че всеки хоров състав притежава своя собствена колективна психология, своя душа, оформена от различни лични и обществени фактори. Става дума за такъв подход към работата, такъв метод, при който колективът ще почувства волята на диригента като своя воля и ще му се подчинява доброволно – с отворено сърце.
Това предполага да има условия от чисто материално битов характер. Помещения за репетиции – отопление, осветление, пиана, звукозаписна техника и други подобни. Изключително важен е творческият екип и неговата професионална подготовка, уменията му да работи с хористите /пианисти, корепетитори, вокални педагози, помощник-диригент/.
С развитие на масовите средства за разпространение на музиката /телевизия, интернет и т.н./ възникват и някои проблеми в изпълнителството. Разширяването по този начин на аудиторията същевременно е лишаване на изпълнителите от непосредственото общуване с публиката. Стандартизацията на масовата култура снижава равнището. Стремежът към техническо съвършенство отива в ущърб на изпълнителите. Липсва контактът, живата връзка между хоровия колектив и публиката, което всъщност е смисълът на съществуването на това изкуство. Тук, разбира се, проблемът е комплексен /възпитанието у дома и общообразователните училища, прекомерната заетост на родителите и т.н./
Трябва да се обърне особено внимание на отчуждението и дехуманизацията в нашето общество. Що става въпрос за хоровото дело -поставянето на бариери пред самодейците да участват в една колективна форма на изкуство, е политическо късогледство /заплащане на наем за репетиционните зали/.
В България на пръсти се броят хоровите колективи – особено младежките. Трябва да се радваме на тази еманация на духа, да я подкрепяме и подпомагаме, а не да я убиваме /искането на наем за репетиционните зали, такси и други подобни означава точно това/.
Трябва да се търсят пътища и форми за осигуряване на средства /дарителството е един от тях/, а не грубо да се администрира. Необходим е диалог, доверие и уважение към хората на интелектуалния труд.
В последните години се забелязва разминаване и определен сблъсък между култура и икономика. Заговори се за икономическа неизгодност от съществуването и развитието на художествената самодейност, факт е закриването на професионални и самодейни състави и съкращаването на художествени ръководители.
Трябва да бъде припомнено, че художествените колективи не са средство за печелене на пари за съответната организация, а място за възпитание. Тук задачите са свързани с възпитанието на чувство на патриотизъм, честност и почтеност в отношенията между хората, на прецизност в работата. Учителят, писателят, научният работник, диригентът, художникът, актьорът – не носят веднага пари на държавата, но те учат на БЪЛГАРЩИНА, на ум, трудолюбие – качества необходими на всеки учащ, служител, работник – на всеки българин. В работата на художествения ръководител е важен не само крайният продукт, а и процесът на производството на този продукт и неговото усвояване от изпълнителя и комуникацията /асимилирането/ от публиката. Т.е. – когато човек е научен на взискателност към себе си и околните, на пиетет към красивото и качественото, той работи по-бързо и качествено, произвежда повече и учи и другите на същото. Не е равнодушен, че може и „А, бе, карай да върви…“. Остро реагира на нередностите и е готов да поеме риска на
новаторството.
Ето възвращаемостта на вложения капитал и икономическата изгодност от съществуването на художествените колективи.
Проблемите на хоровите състави – временни или трайни, повърхностни или в дълбочина, са особено динамични и затова овладяването им е трудна обществена задача.
Те са в две посоки. Вътре в художествения ръководител – диригента и в административния ръководител на съответния колектив, с целия щаб от завеждащ културни отдели, културно масовици и организатори.
Художествено-творческите проблеми на диригента са тясно специални и не са предмет на това изложение. Ще спомена само, че постиженията на един хор се явяват като резултат от непосредствената работа на художественото ръководство. Те са в зависимост от професионалните качества на диригента и способността му да работи в синхрон, да бъде честен помощник и компетентен съветник на ръководителя на съответния културен институт. В този смисъл той е най-отговорната фигура за художествено-творческото състояние на хоровия състав.
Но административният ръководител, неговите критерии за художествена ценност, способността му да осигурява и точно да дозира обезпечаващи средства за творческите колективи, съобразно техните художествено-творчески и идеологически задачи, в крайна сметка се оказват решаващи за съществуването на определен самодеен колектив или за неговата реализация. Т.е. – култура се прави там, където има духовна потребност от нея, където я искат, разбират и я подкрепят.
Базата /битовите условия/, финансирането, администрирането, художественото ръководство, репертоарната политика, концертната дейност, участия в национални празници, фестивали, конкурси у нас и в чужбина са условия, имащи решаващо значение за нормалното функциониране на хоровия колектив.
Димитър ВАНГЕЛОВ –
диригент на хор „Добрич“,
кандидат за общински съветник от ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ – ОБЕДИНЕНИЕ /ДА България, ДСБ, Зелено движение/
Купуването и продаването на гласове е престъпление!
