Пенсионната система трябва да се върне към своята логика и да излезе от тази на надбавките, казва председателят на БСП Крум Зарков и водач на листите на БСП – ОЛ в 24-и МИР – София, и в Бургас
– Кажете, г-н Зарков, как държавните милиарди за здравеопазване да се разпределят по-прозрачно. Как българинът да не е европеецът, който доплаща най-много от джоба си за здраве?
– От години в системата на здравеопазването се наблюдава следния парадокс. Колкото повече стават милиардите, толкова по-ниско става качеството на услугата и се увеличава доплащането. Очевидно е, че проблемът е системен. БСП имаме ясна програма как да променим това.
Първо, трябва да се премахне търговският статут на болниците. Не само по идеологическа причина, защото здравето не е стока, а защото то създаде абсолютно порочен начин на функциониране, който, комбиниран с клиничните пътеки, системно източва държавните и общински болници в полза на други лечебни заведения. Планираме да направим и защитени държавни и общински болници, тъй като вече имаме цели области в страната, в които нито нито една такава не функционира. Не само това.
Планираме намаляване на цената на лекарствата чрез намаляване на ДДС-то за тях. И най-вече създаване на истинска система за прозрачност и контрол, която да направи така, че обществените средства да бъдат изразходвани по елементарни, но сигурни правила. Всички болници трябва да провеждат обществени поръчки, когато използват такива средства, а системите за контрол трябва да станат от формални – ефикасни.
Това всичко изисква влизането на държавата много по-мощно в този ключов за българския народ сектор.
– Цените и контролът при храни, горива, електричество, газ, вода, услуги. С какви мерки ще ги овладеете?
– В рамките на тази кампания отново се видя, че най-големият проблем, който срещат българските граждани, е този с инфлацията, повишаващите се цени и загубата на стандарт на живота.
Предлагат им се непрекъснато лесни решения, а се загърбват тези, които се употребяват в други държави. Да вземем, например, въпросът с горивата, който стана особено актуален последните дни и който влияе на всички други цени. Този въпрос беше решен по много ясни начини в съседни нам държави, в това число Румъния и Гърция и не само. В ЕС навсякъде започнаха да работят с акцизите и ДДС-то, които са основна съставка от цената на литъра гориво на колонката в бензиностанциите. У нас всичко се опитва да се компенсира или закърпи, без да се виждат големите проблеми, които съществуват системно и които се оголват периодично при кризи, било то здравна, било война, било друго.
Нужни са системни решения и ние имаме такива, можем да предложим такива.
Въпросът за храните е такъв въпрос. Много дългата верига книга за доставки очевидно обременява цените до степен такава, че съществува нов парадокс. Хем земеделският производител е подтиснат с много ниски изкупни цени, хем крайният потребител практически е обран на щанда. Трябва да се въведат нова система на много по-къси вериги за доставки, които да гарантират хем качество, хем цена. Отново нещо, което се прави навсякъде около нас, но трябва трябва да има политическа воля, една партия да се изправи срещу много сериозните икономически интереси в сектора.
– Какво не стига, за да нямаме свързаност в 21-и век и хора да загиват заради лошото качество на пътната мрежа? Довършване на магистрали и пътни проекти или ревизия и нови механизми за възлагане на поръчки?
– Проблемът с пътищата в България концентрира в себе си всички слабости на българската политика. От некомпетентност до безчестие и чиста кражба. Нито една от големите афери и безбройните ревизии не доведоха до кой знае какъв резултат. Властите се сменят, фирмите остават, пътища няма. И не само магистрали, а липсва елементарна свързаност между населените места в България. Очевиден е и отговорът за това – почтено и компетентно управление. Необходимо е наистина да се прегледат недовършените отсечки и най-вече да се започне друг метод на работа, с който да се гарантира едновременно качеството и изпълнението. Това няма да стане с фирми пощенски кутии, с изнасяне на пари в чували, в кеш, или с вечното подизпълнение, което отново прехвърля тежестта на неслучващото се върху по-дребните за сметка на по-големите.
Качествено нова политика означава истински контрол върху АПИ и едно коренно различно управление на регионалното министерство. Пари за пътища има, пътища няма. И не е, защото няма строители за това, а защото няма политическа воля те да бъдат впрегнати в добрия смисъл на думата, да работят качествено и да намират сметката си в това.
– Как ще убедите българите, че правосъдната система ще е справедлива за всеки човек, пострадал при катастрофа, измама, насилие?
– Съдебната система е нещо, което минава през живота на всеки един от нас, и ние нямаме нужда от убеждаване. Когато стане справедлива, това ще се усети и разбере веднага. А сега не е. И е публична тайна, че не е. На всяко кьоше във всеки град има хора, които се оплакват от съдебната система. Дали защото са били жертви на безнаказано престъпление, дали защото не са могли да решат елементарен спор по цивилизовани правила. И всичко това е дотолкова очевидно, че е обидно дори да се споменава.
Съдебна реформа е необходима в България и тя не трябва да излезе от цикъла, в който едни хора казват, че трябва да се погледнат големите въпроси, а други се съсредоточават в детайлите. Трябват ни и двете. Но нека да бъде ясно, че докато главният прокурор ти е нелегален, нищо друго не може да бъде легално. Следователно трябва парламентът да се заеме с това, което отлага твърде дълго време – ВСС, главния прокурор, Инспектората към ВСС. Което не пречи веднага да се заеме и с необходимите промени в процесуалните закони, които да направят по-бърз, по-ефективен процес.
Естествено е, че забавеното правосъдие не е правосъдие, но в ситуацията, в която се намираме в момента, нека бъде ясно – ние не можем да говорим за правосъдие въобще. Затова, крайно време е да си извадим главата от пясъка и да погледнем проблемите там, където се намират. Те са в съдебните палати.
– Доходите – какъв е минимумът, с който едно семейство трябва да живее, и какъв е реалният път, по който може да бъде достигнат?
– Има достатъчно и подробни изследвания, особено на синдикалните организации, за това колко е минималният доход за едно семейство, за да може да посреща елементарните си нужди. Но това даже не е минимум, то е обидно. Ние не сме българи и не сме се родили, за да оцеляваме. Българите работят, много от тях работят и извършват всичко по правилата, и имат право не на минимума, а на качествен живот. Милион и половина от нашите сънародници живеят с доход до или под 650 евро на месец. Това не е минимум, това е срамота.
Как може да се повишат тези доходи? Не става, разбира се, с магическа пръчка, нито дори с административно решение. Ние залагаме изключително много на това, което правят и в Европа – засилване на колективното трудово договаряне. Това е методът, по който най-ясно и най-справедливо се срещат както необходимостите на работниците, така и съвсем справедливото заплащане на техния труд. Защото не трябва да се забравя, че от техния труд идва печалбата на техните работодатели. Не е просто обратното, както много често ни се напомня. Затова доходите трябва да бъдат гарантирани във възможно най-голяма степен чрез пряко договаряне на работник и работодател, а пък държавата също има какво да направи. Една от стъпките, които трябва да направи, е да освободи от данъци тези най-нискодоходни работни групи.
– Каква пенсионна реформа можем да си позволим като най-застаряващата европейска нация? Възраст, размер на осигурителните вноски?
– Първо трябва да разберем, че пенсиите не са въпрос на това, което можем да си позволим. Те са придобити права на трудещи се хора. В България функционира една система на прагове, която надали има еквивалент в света и е изключително неясна от гледна точка на справедливостта. Откъде накъде някой, който е изкарал нещо, няма да го получи, а друг, който изкарва в момента, няма да котизира за следващите поколения.
От самото си създаване системата е свързана със солидарност между поколенията. Едните поколения работят за тези преди тях, а след това децата им ще осигурят техните права. И тази система не понася прагове, затова те би трябвало да бъдат отменени.
Пенсиите не са подаяние и не са политика на надбавки. Те са система на обществено осигуряване. И тази система трябва да бъде възстановена в нейната логика. Естествено, това значи и да се осъвременяват всяка година пенсиите така, че да може достойно да се живее. Мисля, че това е един най-разбираем стриктен минимум във всяко цивилизовано европейско общество.
– Какъв е справедливият модел за данъчна политика? Мислите ли за промяна на плоския данък и какъв е ефективният подход да спрат заплатите в плик в цели сектори на икономиката?
– Сегашната данъчна, а бих добавил и осигурителна система, защото трябва да бъдат гледани в цялост, е тотално несправедлива. България взриви всички рекорди по неравенства в последните години. А тя освен несправедлива, е и неудържима, доколкото в последните години виждаме, че сметките в бюджета просто не излизат.
Има два начина да се добавят пари в бюджета. Чрез данъци и чрез заеми. Ние в момента от години взимаме заеми, за да покриваме различни разходи, в това число и социални. Мисля, че човек не трябва да е бюджетар, за да разбира, че това е абсолютно неустойчив модел.
Това, между другото, ни е казано и от международни организации, като МВФ, който надали може да бъде обвинен в левичарство. Така че всички знаят, че тази система трябва да бъде поменена. Друг е въпросът, че никой не смее да го каже, особено преди избори.
Ние в БСП го казваме ясно. Плоският данък трябва да бъде отменен и заменен с европейската система на прогресивно данъчно облагане. В нашия план, който ще предложим на обсъждане в следващия парламент, това означава да се освободят данъци нискодоходните групи, за среднодоходните групи ставката да остане същата, а най-високодоходните групи – ония 2-3% от българските граждани, които взимат най-високи заплати и други доходи, да бъдат обложени повече. Но това не е всичко. Ние трябва да погледнем и корпоративните данъци, ние трябва да видим и системата в цялост.
Идеята не е просто да се съберат повече пари в бюджета. Идеята е, освен да се съберат повече пари в бюджета, да имаме едно хомогенно и солидарно общество. Защото исторически е доказано, че само такива общества вървят напред.
– Как ще следите и гарантирате, че вашата политическа сила ще работи по антикорупционен модел и ще разпределя справедливо държавния ресурс в обществените поръчки?
– Да започнем отзад напред. Държавният ресурс в обществените поръчки може да се разпределя единствено по правила. А и това трябва да бъде следено. Никой не трябва да бъде оставен сам да гарантира за себе си. Именно в това се състоят тези правила. Именно за това и говорим непрекъснато за органи, които да следят за изпълнението на тези правила и съответно да санкционират тяхното неизпълнение. Последните години имаме печален опит в тази сфера. Създавахме органи, разделяхме органите, сливахме органите, а накрая стигнахме дотам да закрием един орган, преди да го открием. Това упражнение за луди номер шест ще спре.
Ние имаме ясен план какъв орган точно ни е нужен, но най-вече разбиране, че цялата тази работа е напълно безсмислена, ако не се реформира институцията българска прокуратура, която трябва да следи за законността в нашата страна и да контролира в това число държавните висши длъжностни лица, които имат за задача да провеждат, а не да „разпределят“ обществените поръчки.
Така че да сложим нещата по местата им. Да създадем институционална среда, която да направи, ако не невъзможно, то много рисково, злоупотребата с публичните средства. Това трябва да е приоритет №1 на всички политически сили в следващия парламент, защото те не бива да забравят, че именно заради неизпълнението на този приоритет ние сме в политическа криза вече повече от 5 години.
– Образованието. На какво и как да учим децата? Какви промени ще ги подготвят за живота?
– Две неща. Първо, как се финансира образованието. И второ, за какво служи. В последните десетилетия се наложи системата „Парите следват ученика“. Тази система направи така, че училищата се изпразниха, учениците се превърнаха в касички, а учителите загубиха всякакъв авторитет. Очевидно е, че тя трябва да бъде преразгледана из основи.
Но друго – за какво служи образованието? Защото всички десни партии обясняват как то трябва да служи на пазара на труда. Ние считаме, че образованието е повече от това. То изгражда не просто работник, а личност, индивид, в това число политическа фигура, каквато е всеки един от нас. Затова към образованието трябва да се погледне комплексно, както в частта на неговото материално обезпечаване, заплатата на учителите и в материалната база, така и по отношение на неговото съдържание. Извън обичайните клишета, които ни заливат от сутрин до вечер. Учителят трябва да придобие своя обществен статус, какъвто е познавал назад във времето, а колкото до ученика, той трябва да намира себе си в своето училище.
– Как да преодолеем омразата между българите? Вие как бихте ги мотивирали да започнат да се чуват дори когато не са съгласни един с друг?
– Първо, тази омраза не идва от само себе си. Тя е политически генерирана и нарочно поддържана вече повече от 30 години. Има политически партии, които се хранят от тази омраза, а всички се възползват от това, че тя разпарчетосва, атомизира нашето общество, и така го прави по-лесно за контрол. А в същото време трябва да кажем и друго. Омразата е естествено последствие от една система, която те кара да се състезаваш с всички други от момента, в който си се родил. От мястото в яслата до мястото в гробищата. Такава система не поражда идея за солидарност, а непрекъснато съревнование, в което когато един печели, друг задължително губи. Ще се преборим с омразата, когато разберем и мисля, че това ще е скоро, че ние или ще успеем заедно като народ, или никой от нас няма да успее в нищо.
Вижте приоритетите на БСП тук.
