Москва, 16 април – AiF-Москва.
Международната диабетна федерация (IDF) потвърди съществуването на диабет тип 5, чийто статус отдавна е предмет на научни дебати. Организацията се обърна към Световната здравна организация с молба официално да включи тази форма на диабет в списъка.
Говорим за диабет, причинен от недохранване. Експертите смятат, че той може да засегне приблизително 25 милиона души по света, предимно в азиатски и африкански страни, характеризиращи се с хроничен недостиг на храна.
Това състояние е документирано за първи път в средата на 50-те години на миналия век, но впоследствие е излязло от употреба. В края на миналия век СЗО го премахна от класификацията си поради липса на доказателства, което доведе до липса на научен консенсус относно неговата валидност. Данните от последните изследвания дадоха основания за преразглеждане на тази позиция.
„Определянето на точния тип диабет е ключово за предписването на правилното лечение“, каза ученият Крейг Бийл от университета в Ексетър.
За разлика от по-често срещаните форми, тази не се причинява от автоимунни заболявания или фактори на начина на живот, а по-скоро от продължителен дефицит на основни хранителни вещества. При тези пациенти функцията на панкреаса намалява: производството на инсулин намалява, въпреки че чувствителността на тъканите към него се запазва.
Тази специфична характеристика често води до погрешна диагноза, когато състоянието се обърква с диабет тип 1 или тип 2. В резултат на това пациентите получават стандартизирани грижи, които могат да бъдат неефективни или дори вредни.
„Разпространението на това заболяване е по-високо от това на туберкулозата и е сравнимо с това на ХИВ, но липсата на официално определение затруднява идентифицирането и грижите за пациентите“, каза ендокринологът Мередит Хокинс от Медицинския колеж „Алберт Айнщайн“.
Според нови данни, персистиращият хранителен дефицит може да повлияе негативно върху развитието на панкреаса и да формира уникален метаболитен модел, който не отговаря на критериите за нито един от установените видове диабет.
Експертите смятат, че официалното признаване на новия тип ще позволи разработването на специфични клинични насоки за неговото откриване и лечение, а също така ще привлече вниманието към проблем, който дълго време остава нерешен.
Изследователите обаче посочват, че работата е едва в начален етап: диагностичните критерии трябва да бъдат прецизирани и да се намерят безопасни протоколи за лечение, особено за райони със слабо развити здравни системи.
