Свеж! Така мога да опиша възможно най-лаконично новия български филм „Ятаган“ на режисьора Андрей Андонов, който тръгва от 20-ти февруари по кината. Комедийната лента разказва една на пръв поглед абсурдна история, за която здравият разум не би допуснал, че е възможна. И, ако погледнем по-общо, си е така.

Рангел Костов (Мариан Вълев) е инспектор в новосформирана агенция, която трябва да се бори с тероризма. Начело на нея застава Силвия Овчарова (Евгения Калканджиева) – човек без никакви познания в областта на тероризма, но за сметка на това страшен кариерист. Тя натиска служителите си да ѝ предоставят резултати от дейността си, каквито обаче няма. Затова, за да не бъде уволнен, инспектор Костов, вдъхновен от алкохола, си измисля несъществуваща терористична клетка на Ислямска държава в България, начело на която е нищо неподозиращия квартален непрокопсаник Николай Николов – Никсъна (Ивайло Драгиев). Новата шефка е впечатлена и дава ход на разследване, което поглъща много пари и променя медийния ѝ образ, което изглежда е началото на една сериозна кариера.

Лъжите започват да се трупат една след друга, медиите поглъщат всяка новина за въображаемата терористична клетка. Държавната агенция за борба с тероризма се оплита още повече в измамата. Фалшът стига дотам, че Агенцията за борба с тероризма започва да си сътрудничи с въпросната терористична клетка, за да се разбие Ислямска държава отвътре. Стъпка по стъпка малката лъжа се превръща в измама, а след време в напълно правдоподобна истина.

Наистина звучи фантасмагорично. Но в детайлите се откриват твърде много неща от реалния живот – свързани с некомпетентността, безсмислието в чиновничеството и абсурдите, с които сме ежедневно заливани. А дали това е търсен ефект? Според продуцентите на „Ятаган“ Христо и Янаки Дерменджиеви целта е била просто да се заснеме една комедия, а всички тези препратки и смисли са се появили напълно естествено и даже неочаквано в процеса на работа. Те не са били самоцел.

Ние целяхме още от самото начало да направим комедия и да не се впускаме много в задълбочени, сериозни теми. Обаче този филм е писан преди повече от четири години. Но явно така е захваната нишката на историята, че ние даже се учудихме, че колкото повече го бавихме и колкото повече приближавахме към снимките и дори след като заснехме материала как се случиха неща, които вече бяхме заснели. Това може да говори за една добра наблюдателност на сценариста, който наистина има голяма заслуга за тази история. Има едно изказване на Уди Алън, че от сценария нататък филма може само да се развали, така че ако нямаш перфектен сценарии, повече от перфектен, не очаквай да имаш хубав филм.

Христо Дерменджиев

Темите във филма обаче не са заключени само в нашия тесен балкански ареал. Американски продуцент е споделил пред Христо и Янаки Дерменджиеви, че в „Ятаган“ е видял процесите, които довеждат до Брекзит и Доналд Тръмп. Това звучи изненадващо, но е напълно нормално всеки да го тълкува според своята реалност. Също така изненадващ е един от изборите за главна роля във филма. Евгения Калканджиева прави актьорски дебют в „Ятаган“. А освен това ролята ѝ не е никак малка. И въпреки това можем да бъдем много приятно изненадани.

Жени (Калканджиева – б. а.) успяваше да постига баланса на нейната героиня, въпреки че тя уж е една и съща, но тя също има много нюанси, които в движение трябваше да наместваме. От по-агресивна да стане по-омекотена, влюбена в един момент, после пак агресивна и т.н.

Христо Дерменджиев

В случая това е бил търсен ефект, който се осланя на мотото на филма – „Нищо не е, каквото е“. Напълно в този дух в „Ятаган“ изненада прави и актьорът Стефан Денолюбов, когото по-често срещаме в сериозни роли. Неговият персонаж е далеч по-комичен, но пък брилянтно изпълнен.

При Тео Денолюбов е много интересно, защото той се почувства в свои води. Аз лично смятам, че Денолюбов е изключителен актьор. Страхотен е!

Янаки Дерменджиев

Янаки Дерменджиев сподели, че героят на Денолюбов не е бил толкова разработен предварително и това, което е реализирано във финалния продукт, е дошлифовано от самия актьор.

Ролята на Васил Василев – Зуека е една от по-малко комедийните, което е продължение на образа, който той вече започна да си създава далеч от малкия екран чрез филмите на Стефан Командарев. Разбира се, трябва да вметна, че в „Ятаган“ е изключено да говорим за този драматизъм, с който са характерни ролите на Зуека във филмите на Командарев, и поне малко комедийност е допусната в неговия образ. Превъплъщението на Георги Стайков също е особено интересно, въпреки че то не се набива много на очи. Но пък Китодар Тодоров играе типична за себе си роля. В крайна сметка всеки един изпълва пълноценно с живот героя си.

Разбира се, не трябва да пропускаме и Мариан Вълев и Ивайло Драгиев, чиито персонажи се срещат така, както се сблъскват две поколения – старото и младото, всяко със собственото си мислене, възприятия и решения в кризисни ситуации. Така двамата се допълват отлично и създават добър тандем.

Добре е да се обърне специално внимание на динамиката в „Ятаган“! Историята се развива бързо, без да е пропуснато нещо важно за зрителя. Почти липсват мудните моменти, при които се изпада в тежък обяснителен режим. Това напомня на британския маниер на правене на екшън комедии. Разбира се, пресилено е да търсим прилики с филмите на Гай Ричи например.

Във филма се показва, а в книгата се разказва. Трябва да намериш визуалното средство, за да изразиш това, което трябва, а не да го разкажеш чрез героя.

Христо Дерменджиев за динамиката в „Ятаган“

На 20-ти февруари излиза един свеж филм, който ще ви поведе към салона със своята обаятелна комедийна непретенциозност. Тя обаче не бива да ни кара да го подценяваме. Въпреки че е привидно фантасмагорична, историята в „Ятаган“ е нещо като разкрасена живопис на най-големите глупости на реализма на балканския ни абсурд.

podmosta.bg / Калоян Гуглев

• Определяната за най-скандална и в същото време и най-колоритна участничка от сезона на „Ергенът“, който бе излъчен през пролетта, изглежда е в очакване на първата си рожба.

Вероятно вече сте се досетили, че става въпрос за Габриела от Пловдив, известна с псевдонима Бланко. В шоуто тя не пропусна да се похвали, че коригира при „доктора“ всичко, което не харесва във външния си вид. За нея се твърдеше, че е момиче на повикване, а сега тя намеква, че ще става майка.

Повод да се заговори за евентуална бременност на момата от втория сезон на „Ергенът” стана необичайният й афинитет към домакинстването, който тя показа напоследък в социалните мрежи. В тик-ток, където се изявява, джукестата инфлуенсърка пусна клип как готви пилешки бутчета с картофи и гъби във фолио ш призова феновете си да пробват рецептата, определяйки я като изключително сполучлива.

Този факт втрещи всички, които я познават от телевизионните й изяви. Никой никога не е очаквал от нея да готви. Внезапният й порив към кухненската дейност накара мнозина да се усъмнят, че силиконовата бомба може би се подготвя да стане майка.

„Бременна ли си?“, директно я попита една от последователките й, на което пловдивчанката отговори утвърдително. За момента обаче тази информация е под съмнение, тъй като не е изключено да е решила да се пошегува, за да разбуни духовете, създавайки светски шум около себе си.

Припомняме, че още по време на излъчването на „Ергенът” с участието на Габи, се писа, че тя има профили в социалните мрежи, чрез които събира клиенти за секс услуги. Естествено, тя отрече това твърдение, но на снимките във въпросните профили ясно личеше, че е позирала именно тя.

Въпреки всичко в риалитито Габи показа изненадващи прояви на морал, отказвайки да се бори за главния герой – Евгени Генчев, за когото още в началото обяви, че е „гаджето на Валето”. Очевидно тя беше забелязала химията между двамата и в крайна сметка Валерия стана негова годеница в шоуто. Не е изключено още тогава пловдивчанката да е имала спонсор, заради когото е стояла настрани от Евгени. По всяка вероятност тя е влязла в риалитито само за слава.

Ако наистина ще става майка, джукестата пловдивчанка вероятно е в началото на бременността, тъй като не се забелязват видими промени във външния й вид.

От клипчетата й социалните мрежи се вижда, че единствено силиконовите й гърди като че ли са станали още по-големи, отколкото бяха миналата година по време на снимките на шоуто.

Източник: Уикенд

https://kliuki.bg/

• Габи от „Ергенът“ вече проституира под името Дебора

• Пребита, нарязана и срината: Ето я „леката телесна повреда“ на съдията, която пусна Г.Г. на свобода

Момичето… С чeрно са още по-дълбоките рани, които съзнателно са скрити. Нали напоследък е доста модерно да се говори за уронване на престижа на съдебната власт, защото някои магистрати си позволили да са по-резки в изказа си, (уж) поради което вече не заемат даже постовете си.

Съюз на съдиите в България дали не считате, че решението на Татяна Гьонева Коева от Окръжния съд в Стара Загора приела обезобразяване за „ лека телесна щета “ и пуснала Галин Господинов на свобода, е не просто уронване, а потъпкване на реномето на всички магистрати, особено на съдийското съсловие?

Неуважаеми реформиращи съдебната система, не ви ли е срам явно да си нагаждате законите и „реформите“ според политическите интереси, докато по пътищата, по пешеходните пътеки, по селата, в домовете си хора биват пребивани и убивани, често поради вашата некомпетентност. Изроди винаги е имало и ще има, и в най-развитите страни, за съжаление, но ние сме вeроятно единствената уж бяла страна, в които липсва адекватно правосъдие.

И не е само тази мърша, пуснала един изрод на свобода. Нека не забравяме и големия демократ, любимец на определена политическа каста Калин Калпакчиев, пуснал убиеца на Милен Цветков под домашен арест и помилвал австралийския касапин Джок Полфрийман. СЪДът вони на мърша от години, там са необходими най-спешните реформи – до кокал, НК, НПК са безбожно остарели, а вие „реформирате“. Жалкари!

Снимките са взети от профила на Stanislav Tsanov

По разпореждане на административния ръководител на Районна прокуратура – Стара Загора, от днес 29 юли 2023 г.,  е създаден екип от наблюдаващи прокурори, които да работят по досъдебното производство, водено спрямо Г.Г., на 26 г.  На 28 юни 2023 г. Г.Г. е бил привлечен като обвиняем за  престъпление по чл.129, ал.1 вр. ал.2 от Наказателния кодекс – за това, че на 26.06.2023 г. в гр. Стара Загора е причинил средна телесна повреда на 18-годишната Д.М.

Констатирано е, че се касае за случай, който разкрива фактическа и правна сложност и висока  степен на обществена опасност на деянието. С оглед на това е създаден екип от наблюдаващи прокурори от Районна прокуратура – Стара Загора, които да предприемат действия по ускоряване на разследването.

Дадени са указания за разпит на допълнителни свидетели и за изготвяне на комплексна съдебномедицинска експертиза с участие на три вещи лица – лекари от различни области на медицината, които ще освидетелстват допълнително пострадалата и ще изготвят заключението си в най-кратък  срок.

След изготвяне на допълнително назначената съдебномедицинска експертиза екипът от наблюдаващи прокурор ще прецени адекватната мярка за неотклонение спрямо извършителя с оглед обществената опасност на деянието.

Припомняме, че по досъдебното производство обвиняемият Г.Г. е бил задържан за срок до 72 часа с постановление на наблюдаващия прокурор от 28 юни 2023 г. Районна прокуратура – Стара Загора е внесла искане в Районен съд – Стара Загора за определяне на мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо него, което искане е било уважено от първоинстанционния съд. След обжалване на решението на първоинстанционния съд мярката за неотклонение „задържане под стража“ е била отменена от по-горната съдебна инстанция, което е окончателно.

Министърът на правосъдието призова за пълно разследване на случая с малтретираното момиче от Стара Загора

Министърът на правосъдието Атанас Славов призова разследващите за пълно и обективно разследване на случая с малтретираното момиче от Стара Загора.

„За пореден път ставаме свидетели на потресаващ случай на жестокост към жена, която е нечовешки малтретирана от своя приятел. Има редица фактори, които следва да бъдат отчетени при разглеждането на казуса – уязвимостта и младостта на жертвата, обществената опасност на извършителя, характерът и жестокостта на извършеното престъпление“, написа министър Славов във фейсбук. Той призова независимите разследващи органи да проведат пълно, обективно и задълбочено разследване на обстоятелствата, като се използва целият инструментариум на закона, за да защитят невинната жертва и обществения интерес.

Министърът отбелязва още, че представителите на някои политически сили не подкрепиха пълния законодателен пакет от мерки за превенция, предвиден в Закона за защита от домашното насилие, използвайки „популистки лозунги и насаждайки страхове“.

„Насилието, основано на пола, не трябва да среща институционалната неангажираност и политическа злоупотреба с проблема“, допълва правосъдният министър.

Припомняме, че 18-годишно момиче пострада на 26 юли, след като приятелят й причини телесна повреда – множеството наранявания по главата, крайниците и тялото. Прокуратурата е повдигнала обвинение за средна телесна повреда. Районният съд указва мъжът да бъде задържан, но при обжалването окръжния съд отменя това определение и не налага мярка за неотклонение. Причината е, че съдебномедицинската експертиза е показала, че на момичето е причинена лека телесна повреда, а не средна телесна повреда – „на пострадалата, поотделно и в съвкупност, са причинили на същата временно разстройство на здравето, неопасно за живота – лека телесна повреда“. При тези случаи законът указва, че пострадалият може да заведе частно дело срещу извършителя, който обаче не подлежи на налагане на мярка за неотклонение. Съдебният състав на окръжния съд обяснява, че мярка за неотклонение може да бъде взета от съда спрямо обвиняемия само в рамките на наказателно преследване, което се води от държавното обвинение.

„Окръжните магистрати изцяло са споделили изводите на първоинстанционния съд за това, че анализът на доказателствената съвкупност, събрана до момента, позволява да се направи изводът, че не друг, а обвиняемият е причинил на пострадалата множеството наранявания по главата, крайниците и тялото. Според съдебния състав съществува и реална опасност той да извърши друго престъпление, предвид проявите му като личност с висока степен на обществена опасност“, се казва в прессъобщение, публикувано на сайта на Окръжен съд – Стара Загора.

От Апелативната прокуратура в Пловдив съобщават, че наблюдаващият прокурор по делото е дал указания за изготвяне на допълнителна медицинска експертиза с оглед определяне вида и характера на причинената телесна повреда на пострадалата. След изготвяне ѝ той ще прецени за вземане на адекватна мярка за неотклонение с оглед обществената опасност на извършеното престъпление и квалификацията на деянието.

По-рано днес кметът на Стара Загора Живко Тодоров обяви във фейсбук пълна подкрепа за пострадалото момиче. „Крайно време е като общество да се противопоставим на насилието и агресията, които ни заобикалят. Липса на възпитание, култура, морал, криворазбран национализъм! Стига толкова! Като граждани трябва да покажем, че между нас няма място за подобни прояви! Призовавам всички старозагорци в понеделник, в 18:00 ч. да изразим своята позиция!“, написа той.

https://trud.bg/

Хладнокръвно: Младо момиче е с десетки рани от макетен нож

Историята, която ще ви разкажем, е на едно момиче. То е на прага на големия живот, но вече е осакатено-физически и емоционално.

Преди месец, точно на тази дата, маскиран мъж влиза в дома й и жестоко я нарязва с макетен нож. Толкова жестоко, че дори лекарският екип бил потресен от вида на безпомощното и обезобразено тяло с 21 порезни изключително дълбоки рани.

Оказва се, че въпреки маскировката, 18-годишната е успяла да разпознае нападателя си-настоящият й приятел. Той бил задържан за 72 часа и по-късно освободен. Вече месец родителите на момичето очакват ограничителна заповед, както и ДНК-експертиза от материал под ноктите на борещото се за живота си момиче.

Всъщност, историята, която ще ви разкажем, е на една майка, която е парализирана от страх за бъдещето на детето си, но пък е обзета от сили да се бори именно заради него.

Ивелина не крие, че търси медийна гласност, защото се съмнява в системата и все пак, е убедена, че съдебната зала е единственото място, в което насилникът ще чуе справедливата си присъда. За да няма повече обезобразени момичета и разбити майчини сърца.

Историята, която ще чуете, е и за всички вас, 18-годишни момичета, които търсите любовта, но често прикривате нейното грозно и насилствено лице от своите близки и роднини. Защото, чували сте „Любовта не бива да боли!“.

https://bnr.bg/

Пребита, нарязана, срината: Какво е лека телесна повреда

Случай със жестоко малтретирано 18 годишно момиче в Стара Загора, за който се разбра в петък (28 юли) предизвика обяснима вълна от публично възмущение не само заради нападението, но и след като в изясняване на детайлите се разбра, че заподозреният е пуснат от ареста на 5 юли. При обжалването на мярката за задържането му, Окръжният съд в града се е позовал на експертиза, че това е „лека телесна повреда“, а не средна.

Семейството на жертвата разказа, че тя е има направени 400 шева след нападението и не говори от месец и още за случая: „На 26 юни съпругът ми се обади и ми каза, че дъщеря ни е пребита жестоко и нарязана с макетен нож. Разрезите бяха жестоки, с голяма дълбочина. По скалпа ѝ имаше множество рани от натиска, който е упражняван с машинката. Емоционалното ѝ състояние е сринато. Тя ми разказа, че се е звъннало на домофона. Попитала е кой звъни, но първоначално никой не ѝ е отговорил. След това мъжът казал: „Аз съм“ и тя е отворила. Според мен мотивът на престъплението е ревност. Бяха заедно четири месеца. Преди случилото се нямахме индикация за насилие. Не е имало заплахи“.

„Дневник“ публикува няколко мнения на юристи, които обясняват буквата и особеностите при прилагане на закона в коментари във „Фейсбук“.

Бившият прокурор Андрей Янкулов:

Леката телесна повреда, причинена с особена жестокост е престъпление от общ характер

Трябва да се кажат някои неща от правна страна покрай случая с малтретираното момиче от Стара Загора.

Първо, има проблем с Наказателния кодекс относно малтретирането, което причинява сериозни психически и физически страдания без обаче те да представляват конкретните увреждания на здравето, които са изрично изброени в закона като тежка или средна телесна повреда. Всяко друго увреждане на здравето, извън тях, както и всяка болка или страдание, е действително само лека телесна повреда. И ако няма други съпътстващи малтретирането обстоятелства, като например някаква форма на принуда, които често, но далеч не във всеки случай го придружават, тогава деянието наистина си остава твърде леко наказуемо спрямо обществената му опасност, дори и при квалифициран състав на леката телесна повреда, като такава извършена по особено мъчителен за пострадалия начин или с особена жестокост.

Така, да кажем, един продължителен побой чрез множество удари с палка, който като резултат би довел до куп наранявания и сериозна психическа травма, но няма счупвания или изпадане в безсъзнание например, ще си остане само лека телесна повреда, макар и безспорно по същество да се касае за изтезание.

Второ, за да се разбере какво е „обезобразяване“ за средната телесна повреда по Наказателния Кодекс не е достатъчно да се прочете само законовият текст. Така че извадката от НК сама по себе си не означава нищо. Към нея трябва да се прибави и задължителното тълкуване от Върховния съд още от 1979 г., което го е дефинира като „такова загрозяване, при което лицето и тялото не само се изменят съществено, но тези изменения имат траен и постоянен характер. Краткотрайните и скоропреходни изменения, дори да са довели до значителни изменения на лицето и други части на тялото, не съставляват средна телесна повреда. Такива са например кратковременните насинявания, подувания на лицето, порезните рани, от които не остават значителни белези и др.“

Трето, характерът на конкретното телесно увреждане се установява с експертиза от вещо лице със съответните специални знания, а не от съда или органите на досъдебното производство. Например при порезни рани няма кой друг освен вещо лице със специални знания да каже дали те биха оставили значителни белези, или не, за да може да се направи точната квалификация на деянието. Съдът и органите на досъдебното производство не са обвързани с експертното заключение, ако считат, че то може да не е правилно, могат да поискат друго. Но все пак трябва да обосноват защо не дават вяра на заключението.

Четвърто, леката телесна повреда е престъпление от частен характер (т.е. наказателното преследване не се провежда от прокуратурата, а по волята на пострадалия, съответно няма досъдебна фаза и мерки за неотклонение на нея) по основния си състав и по някои от квалифицираните, но не по всички. Т.е. ако по първоначални данни прокурорът е привлякъл обвиняемия за средна телесна повреда, а по-късно изготвено експертно заключение казва, че се касае за лека, това не означава автоматично, че престъплението е от частен характер. Защото леката телесна повреда, причинена с особена жестокост например, си е престъпление от общ характер, за което включително може да се вземе мярка за неотклонение задържане под стража.

При повдигнато по-тежко обвинение от прокурора съдът трябва да мотивира защо не е налице не само точно съставът, по който е повдигнато обвинението, но и по-леко наказуемо престъпление по същите факти, за което също би могла да се вземе поисканата му от прокурора мярка за неотклонение.

Силвия Петкова, наказателен адвокат:

Съдът има правомощие да прецени дали се касае за престъпление от общ характер

В последните 12 часа станахме свидетели на поредното масово обществено недоволство срещу наказателния съд, вкл. чрез обидни квалификации по отношение на съдиите, разгледали случая.

Всяко наказателно дело има „нюанси“ и коментарите, които не са основани на подробно познаване на материалите по конкретния случай, следва да се правят именно с тази уговорка. И понеже не съм имала повод да се запозная със събраните по досъдебното производство доказателства, мога да посоча само общите законови положения, приложими към подобни случаи.

– В случаите, в които са налице съмнения относно характера на причинената телесна повреда, назначаването на съдебно-медицинска експертиза е задължително.
– С експертното заключение се определя медико-биологичния признак на увреждането, а прокурорът/съдът единствено го подвеждат под съответната разпоредба на Наказателния кодекс.
– Ако в експертното заключение е посочен медико-биологичен признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, той не може да бъде определен като нещо различно от лека телесна повреда.

– Експертното заключение не е задължително за прокурора/съда, но ако те не са съгласни с него, длъжни са да се мотивират. Съмнението/несъгласието практически се преодоляват с повторна/допълнителна експертиза, поради необходимостта от специални знания, каквито прокурорът/съдът нямат или поне нямат задължение да имат.

– Производството по взимане на мярка за неотклонение е допустимо само за престъпления от общ характер. Причиняването на лека телесна повреда, вкл. по начин, особено мъчителен за пострадалия, е престъпление от частен характер и приложението на мярка за неотклонение не се допуска.
– Съдът не може да „преквалифицира“ деянието. Но при взимането на решение дали да приложи мярка за неотклонение има правомощие да прецени дали се касае за престъпление от общ характер или не. Също така, може да прецени дали не се касае за по-леко наказуемо престъпление спрямо това, за което лицето е привлечено като обвиняем.

– Леката телесна повреда, причинена с особена жестокост е престъпление от общ характер и по отношение на него е допустимо прилагането на мерки за неотклонение.

Вержиния Велчева, юрист:

Правните квалификации не оценяват психическите травми

Звучи брутално, но правните квалификации са наложени в години практика и оценяват предимно физическите травми въз основа на медицински заключения. Тези заключения обикновено оценяват дали е имало непосредствена опасност за живота или трайна инвалидност, но не оценяват психическите травми, които лицето е понесло. Ако то няма добър адвокат (а обикновено няма) съдилищата стигат точно до такива заключения.

Вероятно трябва да се приемат специални текстове за подобни изродски прояви, при които дори физическите травми да оставят само белези, психическите травми ще останат за цял живот. Не че не съм бясна. Просто обяснявам защо понякога съдът не може да даде справедливост.

Стефан Левашки, наказателен адвокат:

Никога не разбрах логиката на законодателя за телесните повреди

За 30 години работа по наказателни дела никога не разбрах логиката на законодателя за телесните повреди, избит зъб или извадена ключица, която е имобилизирана за повече от 30 дни се води средна телесна повреда, а 400 шева, които няма как да не са довели до обезобразяване – не…

Няма как при подобно престъпление като това в Стара Загора да не е имало принуда или закани против личността или живота на постралата, кои биха довели до много по-тежки квалификации. За жалост прокуратурата е господар на досъдебното производство и тя решава какво обвинение да повдига.

Публикуваме и прессъобщението на Окръжен съд – гр. Стара Загора по случая, което е на страницата им от деня, в който случаят стана публично известен и засега е единственият официален коментар:

„В Окръжен съд – Стара Загора е образувано въззивно частно наказателно дело по подадена частна жалба против определение на Районен съд – Стара Загора, с което е наложена мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо лицето Г. Г.

Въпреки изложеното, въззивният съд намира, че определението на Старозагорски районен съд, с което спрямо Г. Г. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ е незаконосъобразно и същото следва да бъде отменено. Мерките за процесуална принуда, в това число и всяка мярка за неотклонение, могат да бъдат взети спрямо обвиняемото лице само в рамките на наказателно производство за деяние, което се преследва по общия ред (наказателно преследване, което се води от държавното обвинение.

В конкретния случай, от заключението на съдебномедицинската експертиза на живо лице, приложено по досъдебното производство, при разглеждане на делото, се установява, че описаните увреждания на пострадалата, поотделно и в съвкупност, са причинили на същата ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА – ЛЕКА ТЕЛЕСНА ПОВРЕДА.

Според разпоредбите на Наказателния кодекс, извършеното от жалбоподателя престъпно деяние (лека телесна повреда) се преследва по реда на частното обвинение (завеждане на наказателно дело от пострадалото лице). Това обстоятелство, според закона, не позволява спрямо същия да бъде взета каквато и да е мярка за процесуална принуда, включително и „Задържане под стража“, поради което обвиняемият е освободен.

https://www.dnevnik.bg/

Димитър Главчев, предложен от ГЕРБ-СДС, е новият председател на Сметната палата. Той беше избран с 148 гласа „за“. Главчев се пребори за поста в конкуренция с предложената от Възраждане Нина Стоименова.

Главчев е магистър по международни икономически отношения. Има повече от 30 години опит в областта на одита, финансовия контрол и счетоводството. Бил е народен представител от 41-ото до 46-ото Народно събрание, бил е председател на 44-ия парламент за периода април – ноември 2017 г.

Мандатът на Главчев начело на Сметната палата е за срок от седем години.

https://trud.bg/

• Малко преди да почине първата дама на България раздала бели кърпички на всички свои приближени

На 12 ноември 1973 г. се случва нещо, което преобръща същността на Людмила Живкова, тя преживява странна метаморфоза след мистериозна и необяснима катастрофа, докато пътува с правителствения мерцедес от резиденцията в Бояна към летището, пише „Телеграф“.

На Околовръстното шосе, изпреварвайки строителен камион, те се блъскат в москвич. Шофьорът Симо Тодоров успява да хване Живкова да не изхвърчи, но тя си удря зверски главата в предното стъкло.

Линейка я откарва в „Пирогов“, но тя изпада в кома за повече от месец. Историкът Александър Фол, от близкото обкръжение на Людмила, споделя: „Тя бе смляна на кайма! Чудя се как оцеля, едва я познах в „Пирогов“. От удара имаше силна мозъчна травма“.

След това тя е оперирана в Австрия и ФРГ, поставена й е титаниева пластина в главата, тъй като се налага да се отстрани част от черепа й и скалпа. След дългото лечение тя започва да страда от хронично главоболие и невралгии.

Людмила се обръща към нетрадиционната медицина и паранормалното. Обръща се за помощ към лечителя Петър Димков, който й прилага лечение според идеите и традициите на дъновизма. То е дълго и трудно, помага й в приготвяне на отварите мед. сестрата Ани Младенова.

Скоро главоболието изчезва, дори белегът на челото се скрива. Лили Димкова, дъщерята на лечителя, разказва, че Людмила и баща й с часове разговарят на духовни и окултни теми. Тя казва, че би приела отново болките и е благодарна за катастрофата „заради промяната в мен“, уточнява Телеграф.

Кольо Нанков – дъновист, й осигурява литература – теософска, йога, Рудолф Щайнер, Блаватска. Това й носи светла сила и заражда у нея мисъл за високи духовни цели.

Покрай тези връзки Димков става известен, тайно лекува хора от ЦК, а ген. Иван Михайлов, бивш военен министър и член на Държавния комитет, помага за издаване на книгите му, търси го дори Брежнев.

Гордост

Опознавайки идеите на Дънов и Бялото братство, тя е горда, че българин е сред великите световни духовни учители. Цитира Айнщайн, който казва: „Цял свят се прекланя пред мен, а аз се прекланям пред духовния учител Петър Дънов от България“.

Храни се според диетите на Дънов – вегетарианство, само плодове и ядки, чай, всеки ден по чаша сок от магданоз. Отслабва драстично, започва да се облича само в бяло – този цвят изпълва човешката аура. Изпълнява ритуали според основните земни сили – слънце, вода, въздух, земя, посрещане на слънцето с дихателни упражнения, пиене на жива вода, ходене боса по росата…

Когато оглавява Комитета по култура, Живкова започва да търси хора съмишленици, които да я подпомагат в реализирането на идеите й. Тя се интересува от всичко в парапсихологията и вселенските тайни – трансцеденталната медитация, учението на Махариши Йога, хиндуизъм, будизъм, секти, тайни общества, езотерика…

Често събира интелектуалци за идейни разговори като траколога Александър Фол, поета Любомир Левчев, художника Светлин Русев, преводачката Вера Ганчева, публициста Павел Писарев, скулптора Величко Минеков (баща на бившия служебен министър на културата Велислав Минеков, почина миналата година на 93 години).

Особено идейно близка е с Богомил Райнов, син на езотеричния автор Николай Райнов, изследовател на богомилската идеология. Райнов посвещава Людмила Живкова в „тайното учение“. То има връзка и с Индия, с божествената сила на огъня. От сблъсъка на огъня – бог Агни, и водата – бог Индра, се раждат духът и материята. Този култ са изповядвали и траките, където основна фигура е Богинята майка.

Отдаденост

Тя посвещава дните си на това, което нарича Нова идея. То й коства отдалечаване от брака, семейството, води напълно аскетичен живот.

За година обикаля 100 държави, постоянно е на път, за да може да изследва най-добрите и автентични образци, които човечеството е създало. Среща се с политици, с Далай Лама, посещава Щайнер, изследва методите на Мария Монтесори – децата да намерят сами своите таланти, тъй като бъдещето на света е заложено в тях.

Свързва се с руския художник Светослав Рьорих, син на Николай и Елена Рьорих, които търсят мистичната Шамбала – място, където страданието не съществува – символ на духовното просвещение, мъдрост и знание. Светослав Рьорих прави изложба у нас с ликовете на велики духовни учители – Христос, Мойсей, Мохамед, Буда, и подарява 400 свои картини, които днес са притежание на Галерията за чуждестранно изкуство.

Людмила Живкова и Светослав Рьорих

Привилегии

Имайки позиции във високите етажи на властта като дъщеря на Първия, тя има достъп до всякакви тайни архиви и факти, свързани с българската и световната история и духовни и материални ценности. Решила е да прослави историческото място на България в световната история, значението на нашите земи.

Например е искала достъп до тайните архиви на Ватикана, за да изследва идеологията на богомилите и тяхното значение за Европа. Запознавайки се с различните световни религии и срещайки се с толкова много политически и духовни лидери, идеите на Живкова са един синтез от всемирни духовни учения, които тя се опитва да приложи на практика.

По нейни проекти и за популяризиране на България по света са редица изложби като „Средновековната българска култура“, експозе на Тракийското златно съкровище в Лондон, създаването на Националния исторически музей и Националната художествена галерия със запазването на Двореца.

Фен е на йогата

Според журналиста Крум Благов, автор на биографичната книга „Загадката Людмила Живкова“, тя е живяла два живота: единият до катастрофата през 1973 г., а другият – след това. Тя оживява и оздравява благодарение на помощта на Петър Димков и източните методи на лечение.

Наред с това се запознава с упражненията на йога, силата на самовнушението и започва все повече да се интересува от тайните механизми на съзнанието и човешкия мозък. Първата „ерес“, с която се запознава Живкова, е Живата етика (Агни йога) на Елена Рьорих. Според нея Вселената има обща духовно енергетична същност, наречена пространствен Огън.

На 8 февруари 1975 година в България е наредено да се закрият всички училища по карате. Според документ на ДС „те имат за цел да докажат невъзможността на марксизма-ленинизма да реши въпроса за качественото развитие и нравственото извисяване на човека“.

С други думи вредни са и трябва да изчезнат. Людмила остро се противопоставя на това. На 5 юни 1978 г. тя дава писмено съгласие да се създаде българско йогистко дружество. За кратко в курсовете по йога са привлечени 4000 души.

С Рьорих в Дома на хумора в Габрово

На поклонническа визита в Индия

От 19 до 27 февруари 1981 г. Людмила Живкова е на поклонническа визита в Индия. Заминава там за откриването на изложбата „Тракийското изкуство по българските земи“ и подписване на нова програма за културен обмен между двете страни.

Вестник „Работническо дело“ отразява посещението на Людмила Живкова в Ауровил – селището – мост между миналото и бъдещето, където можели да живеят хора, готови да служат на Божественото. Там тя засадила 1300 рози – колкото са годините на България по това време. Поднася цветя на гроба на индийския революционер, философ, писател и духовен учител Шри Ауробиндо в траурния парк на Пондичери.

На преобладаващата част от срещите с тайни общности, оракули и др. тя е придружавана само от гарда си Димитър Мурджев. В делегацията е и приятелката й Вера Ганчева.

Преди 1981 г. Людмила Живкова има и още две посещения в Индия. При едно от тях делегацията била ръководена лично от Тодор Живков.

Криза в Мексико

Въпреки изтощителната визита в Индия, веднага след завръщането си тя се преоблича и няколко часа по-късно вече лети към Мексико, където трябва да се чества 1300-годишнината от създаването на България. Президентът Хосе Лопес Портильо е почетен председател на комитета по организиране на честването, жена му доня Кармен Романо де Лопес Портильо – изпълнителен председател, а половината министри от мексиканското правителство са членове на тоя комитет. Според очевидци състоянието на Живкова се влошило още по време на полета.

Това потвърждава в спомените си и нейният гард от УБО Димитър Мурджев. Състоянието й е толкова лошо, че се налага баща й Тодор Живков да прекъсне визитата си в Москва. Привикват спешно в Мексико и съпруга й Иван Славков. Въпреки перипетиите тя успява да се включи с реч в едно от мероприятията и така честването не е провалено.

Прощален банкет в Австрия

От 12 до 15 юни 1981 г. тя е на посещение в Австрия, което е под патронажа на президента Киршлегер. Прощалният банкет се състои в луксозно заведение на брега на Дунава, където има пребогато меню. Тя си поръчва само сок, чай, мед и прясно мляко.

Настроението е добро. До момента, в който на една от колоните се появява черна змия. Обяснението за появата на влечугото е, че то е привлечено от топлото мляко. Но се чуват и гласове, че това е някакво предзнаменование. На 21 юли 1981 г. умира Людмила.

Сай Баба е личният й гуру

Имала пръстен с тюркоаз, който да я защитава, изпаднала в паника, когато камъкът потъмнял

Тя има редица грандиозни проекти. Но най-яркият от тях е Националният дворец на културата и замисленото отбелязване на 1300 г. съществуване на България. От тях успява да види само откриването на НДК през март 1981 г.

И двата проекта й костват много, предизвикват недоволството на висшите комунистически кръгове у нас и в чужбина, които започват яростна критика и атаки срещу явното нарушение на идеологическото статукво.

В цялостния облик (екстериор и интериор) на НДК се виждат явно вградените символи на философията на Агни и богомилството. Бие на очи голямото бронзово слънце на фасадата, дело на Чапкънов, древен символ на много религии – древни и езически, което и траките са почитали.

Това е Агни – мистичното огнено сърце на България. В централното фоайе е 2,4 м статуя на Димитър Бойков, символизираща Богинята-майка на света. Редица пана говорят за величието на България като „България – земя на древни култури” и „Ние сме дали нещо на света”.

Това явно силно започва да дразни политическите фигури от Кремъл като отхвърляне на наложените славянофилски идеи. Според антрополога Харалан Александров тези проекти са отчаян опит за запазване на смазващото съветско влияние у нас, на тоталитарния комунизъм, и то от човек от семейството на самия диктатор.

Утопия

Според близкия й приятел – поета Любомир Левчев, обаче Людмила съвсем няма идеи и е далеч от намерението да се противопоставя на съществуващата комунистическа идеология. Тя просто има една утопия – да има любов и братство между всички в света, да я въплъти в реалния живот и да включи България в световната мисия на Духа.

Особено е вдъхновена тя от това, което вижда реализирано при посещението си в ашрама на учителя Сай Баба в Индия. Наричат го велик духовен Аватар, същество, познало Бога.

Той има милиони последователи в цял свят, сред които държавни и обществени лидери. Ашрамът му „Прашанти Нилаям” в Южна Индия е храм на божествената любов. В ашрама се почитат всички световни религии, чиито символи са изписани на входа.

Мисията на Сай Баба е как всеки човек може да стигне до Бог, независимо от неговия пол, раса или социално място. Казва, че има само религия на любовта, език на сърцето и човешка раса. Този аватар практикува левитация, лекува неизлечими болести, знае бъдещето и вярва в реинкарнацията (прераждането).

Поклонниците в ашрама са от цял свят, а чрез ритуала Даршан се молят за просветление, духовно израстване и любов, хората по света да се отнасят един към друг с взаимна любов и разбиране. Сай Баба става личен гуру на Людмила, тя многократно посещава Индия и се допитва до него.

Той й подарява пръстен с искрящ зелен камък (тюркоаз) и й казва, че с него е защитена, но ако камъкът потъмнее, това ще е краят. В книгата си „Панихида за мъртвото време” (виж стр. 24) Любомир Левчев описва случка от началото на лятото на 1981 г., разказана от прислужницата. Людмила видяла, че камъчето на пръстена, който никога не сваляла, е потъмняло. Изпаднала в ужасна паника и повтаряла: „Това е краят. Всичко свърши”.

Материя

При друг случай в самолета на връщане от Индия Живкова вика Левчев и му подарява бяла носна кърпичка и му казва, че това е вечен символ от Сай Баба, а в нея има сребрист прашец, който да се пази и който превръща една материя в друга. Такива кърпички тя раздава преди смъртта си и на други свои приближени.

Много се говори и за изключително близкото приятелство на Людмила с петричката пророчица Ванга. Те са толкова близки, че Ванга я обявява за своя духовна дъщеря.

За никого друг пророчицата не е говорила с такава любов, те често се срещали на Рупите. Срещите им винаги били на 4 очи. Първата дама на България твърдяла, че е посветена и има почти същите пророчески дарби като Ванга.

В разговори Людмила признава, че в Индия е била приобщена към тайното братство на упанишадите (богоизбрани последователи на Брахма, вярващи в наличието на единна световна душа, която живее във всяка човешка душа). Там научава и за акаша – вид спираловиден холографски запис за битието и пространството – безкрайни, и на мисълта, а човешкият мозък също е акаша – холограма, отразяваща с абсолютна точност Вселената.

Това твърди и ученият д-р Бьом, ученик на Айнщайн. Людмила слага този символ като спирала до входа на НДК.

В недрата на Странджа

През 1980-1981 г. Ванга и Живкова са обединили усилията си и в едно друго дело, което смятат, че ще прослави България по света. То е известно като мисията в недрата на Странджа, в която участват шепа хора и е строго секретна.

В депа там се съхранявали артефакти, завещани от векове, доказващи, че България е била център на човешката цивилизация, на вселенското знание и съдържащи важна информация за човечеството. Един от ръководителите е дясната ръка на Людмила Кръстю Мутафчиев, заради което след смъртта й е репресиран. Той твърди, че в ДС има 3 папки, описващи подробно случая.

А главният идеолог е Ванга. По-рано у нея попада странна карта, за която говори и племенницата й. Според тази карта в Странджа преди хилядолетия е заровен саркофаг, донесен от Древен Египет. В него е записана на старинен език историята на света 2 хилядолетия назад и 2 хилядолетия напред. Такъв не е открит, но разкопките намират друг артефакт – статуетка на Богинята-котка Бастет, обожествявана в Древен Египет. Тя е изпратена за анализ в тогавашната ГДР, след което дирите й се губят.

Настроенията на елита

Людмила Живкова има особена слабост към баба Ванга, пише д-р Кристофер Неринг, директор на научния отдел към Германския музей на шпионажа в Берлин и автор на редица изследвания по темата за сътрудничеството между българската ДС и източногерманската ЩАЗИ.

Според него виденията на Живкова подхождат на настроенията както сред обикновените българи, така и сред комунистическия елит, „защото този елит се намира в духовна и ценностна криза: за пред хората непрестанни клетви за вярност към социализма, а у дома всичко натъпкано със западни стоки, за чието набавяне са необходими все повече средства и дори престъпни машинации”.

Вече няма в какво да се вярва, религията е надмогната, а социализмът издъхва, тъй че добре дошли се оказват всякакви алтернативи, дори „паранормалното“, смята д-р Неринг.

В София Людмила основава „Институт по сугестология“, като дори самото име говори за псевдонаука. В този институт се документират и изучават пророчествата на Ванга.

https://blitz.bg/

Община Балчик планира да прави два екопарка. За осигуряване на финансиране ще се кандидатства по европроект с цел подобряване на зелената инфраструктура. Партньор по трансграничната програма ще бъде побратимената румънска община Мангалия, а общата финансова помощ по даден проект може да бъде между 500 хиляди и 3,5 млн.евро.

Единият парк е замислен под името „Хоризонт“ в близост до стадиона в горната част на Балчик, а другият е наречен „Горски кът“, планиран в гористата местност между улици „Черно море“ и „Христо Ботев“ в града.

В новите паркове са заложени: алейна мрежа, кътове за отдих за различни възрасти, площадки, озеленяване с трайна дървесна растителност, предимно местни видове, лечебни растения, площи за градско земеделие, парково осветление, поливна система и др.

При добра развръзка след две години може и да започне изпълнение, коментира кметът Николай Ангелов, преди Общинският съвет да одобри кандидатстването за средствата на юлската си сесия.

Албена Иванова  / https://bnr.bg/varna

• 48-годишната Виолета Иванова обиколи света с мотор. Сама. Водена от своята страст към моторите и преди всичко желанието и да вдъхнови дъщерите си и  всички хора по света, че могат да сбъднат мечтите си с много воля, упоритост, смелост. И най-важното – никога да не се отказват!

Виолета е майка на две дъщери, психолог, дълги години е работила като мениджър „Човешки ресурси“. Тя е президент на WIMA – Международната организация на жените-мотористи в България. Родена е във Варна, живее в София със семейството. От 12 години пътува с мотора си „Харлей Дейвидсън“ на далечни разстояния, а скоро завърши и околосветското и пътешествие. Моторът и е произведен 2015 година, модел Fat Bob  („Дебелия Боб“) – наричан така заради дебелата си предна гума. Виолета го нарича галено Борис. „Това е третият ми мотор и всички имаха имена. Харесвам името Борис и тъй като имам две дъщери, а нямам син – реших, че това ще бъде името на моя верен приятел – моторът ми. А носи буква от името на мама, която не е фен на моторите и се тревожи за мен“ .Наскоро излезе от печат първата и книга „С милостта на Кали“, в която тя описва подготовката за пътуването, препятствията, които преодолява.

Първоначалните ѝ планове през 2018 година са да обиколи света за времето между 6-8 месеца, но това не се случва заради много препятствия, които преодолява Виолета по пътищата на континентите. На практика затваря кръга след 9 месеца, но в рамките на 4 години. „Точно тези препятствия ме накараха да съм още по-целеустремена и да не се отказвам. Защото често правим това по пътя към мечтите си, когато срещнем трудности си казваме, че не е било писано. В моята глава никога не е стоял вариант да се откажа. Знаех, че всичко е въпрос на време“ – казва Виолета.

Смелата българка, подкрепяна от семейството, поставя началото на своето световно пътешествие през 2019 година, като плановете ѝ са да го приключи в края на годината, но едва тази година преди месец и половина затвори кръга около света. Причините? Виолета катастрофира с мотора си в Индия и си чупи ръката и челюстта. „Това ме забави с 3 месеца, защото трябваше да изчакам счупената ми китка и челюстта да се възстановят“. Веднага след това обаче се връща в Индия и потегля отново, за да стигне до Нова Зеландия и Австралия. По пътя се налага моторът да бъде транспортиран с кораб между континентите, като „успях да убедя представителството на австралийския клон на „Харлей Дейвидсън“ да ми дадат временно техен мотор и да ми помогнат, а моят мотор през това време почти 3 месеца пътуваше между Азия и Южна Америка. Това беше планирано техническо прекъсване – докато моторът ми пътува, да мога да се върна в къщи за Коледа и да бъда със семейството си“.

Виолета стига до Южна Америка, където в Чили посреща мотора си и продължава с него. „Планът ми беше да тръгна от Чили и Южна Америка и да стигна до Канада, с което да затворя кръга на света, прибирайки се обратно  към Европа“. В началото на 2020 година обаче, когато е в Колумбия,  започва Covid пандемията и тя е принудена да чака границите да бъдат отворени. Светът обаче вече е затворен и тогава българското посолство в Бразилия помага на Виолета да се върне в България, когато това е истинско предизвикателство.

 „Моторът ми остана 1 година в Колумбия, защото се надявах, че светът ще се отвори отново. Но това се проточи в рамките на 3 години. Първите 2 години всичко беше затворено в Северна Америка. След това дойдоха и проблемите със средствата, защото по време на пандемията не беше лесно човек да изкарва пари, за да си позволи подобно пътешествие“ – казва смелата пътешественичка.

В началото на настоящата година Виолета успява да съобрази и обедини времето, отворените граници и средствата, за да завърши обиколката на света преди месец и половина. С Борис  преминават през 70 държави. „Остава ни голямото предизвикателство Африка, континентът, който е предизвикателство не само за мен, а за всички пътешественици. Африка е следващия ми голям план, все още се подготвям, изучавам маршрути и пр., но ще отида. За хората, които смятат, че 70 държави са много, ще кажа, че официално признатите територии по цялата земя са над 193, ако включим и малки територии със спорен статут, или неофициално признати за държави – стават над 200. Така, че имаме много още да обикаляме“ – казва с усмивка Виолета.

Във всички държави по света българката е посрещана изключително дружелюбно. Казва, че лично за нея това е най-голямото откритие, че хората навсякъде са добри. „И ако и ти се отнасяш към тях като  към добри хора, при 99,9 % реакцията е същата. Натрупах впечатления за няколко живота. Трудно ми е да кажа коя държава ме е впечатлила най-много. Във всяка една от посетените с Борис държави имахме много, много приключения“.  Изключително впечатлена е от Индия, Непал, Тайланд, Перу. Откритие за нея е Малайзия, където и сега има много приятели и е категорична, че отново ще се върне някой ден. Както и в Колумбия, защото заради пандемията не успява да я разгледа. „Знам, че ме зове и ме очаква и това място“. Докато пътува през Централна и Северна Америка също се среща и оставя много нови приятели.

Сигурно се питате откъде идва тази страст към моторите при Виолета? Трудно и е да си спомни кога за първи път се появява желанието и да кара мотор. На 18 години обаче вече е осъзнала, че иска да има мотор. Започва да кара доста по-късно – едва на 36 години, когато взема и книжка за управление на мотор. Един от братята на баща ѝ също е имал мотор и то същия като нейния, дядо и също е бил собственик на  мотор. „Вероятно там някъде в миналото се е зародила тази моя страст към моторите. Съпругът ми също е моторист, той има книжка много преди мен, но двамата заедно в рамките на една година започнахме да караме и си купихме първите мотори, а сега покрай нас и децата започват да имат такава страст. Наблюдавам същото чувство и при брат ми и неговите деца“ .

Виолета успява да „зарази“ всички членове на семейството си, роднини  приятели  със своята страст към моторите. „За мен карането на мотор е начин да изразиш себе си, начин да намериш един  различен вид свобода. И това не е само мое мнение, споделят го много мотористи, защото за нас това е начин на живот“.

Наскоро като президент на българската дивизия на Международната организация на жените-мотористи, която обединява 3000 жени по света, е участвала в годишното събитие, проведено във Франция. Впечатлена е от дама, която е получила своята книжка за управление на мотор на 70 години! „Така че никога не е късно да реализираш мечтите си и никога да не се отказваш от тях“ – категорична е Виолета.

„Моето послание е много над  това да управлявам една двуколесна машина. Става въпрос за това наистина човек да бъде смел, да мечтае, да не се бои да опита да постигне мечтите си, защото никога няма гаранции за успех. Но пък ако не опиташ няма как да знаеш дали изобщо си имал шанс да постигнеш това, което си мечтал!“

Изпитвала ли е страх, несигурност, моменти на паника обикаляйки света? Много пъти, но никога не е мислила да спре и да не продължи пътя си.  „Неведнъж ми се е искало да съм у дома при семейството си, да прегърна децата си, липсваха ми близките, приятелите, кучето ми липсваше. Но мисъл да се откажа и да приключа пътуването си никога не ме е спохождала. Защото, колкото и трудно да ми се струваше в дадени моменти, си казвах: Това е мисия и аз трябва да я завърша! Когато пресякох българската граница на Кулата, се обади дъщеря ми и каза: Мамо, не мога да повярвам, че най-сетне приключи твоята мисия! Защо 4 години всички около мен живяхме с идеята, че това предстои и трябва да бъде завършено! Най-важното е да не се отказваш. Когато имаш мечти трябва да се бориш за тях“.

Виолета Иванова написва и първата си книга, която обхваща приключенията с Борис около света, подготовката за самото пътуване, пробите и грешките на начинаещия пътешественик. Хилядите си впечатления и приключения по света ще допълни още в 3 книги.

Основното послание в тази бъдеща поредица  е, че мечтите се сбъдват, когато си достатъчно смел, за да направиш първата крачка, никога да не се отказваш, а да се бориш за тях!

Виолета Иванова е истински вдъхновител и мотиватор за всеки един от нас с преодолените трудности и предизвикателства, обикаляйки сама земното кълбо.

Българката, която доказа на света, че няма невъзможни пътища, когато следваш мечтите си!

https://bnr.bg/