При визитата си в Добруджа през 1942 г. цар Борис III престоява най-дълго в село Княз Симеон (днес – с. Дончево): нощува, среща се със селяните, черкува се и отива на лов, преди да посети следобяд Каварна и Балчик на 2 ноември 1942 г.

Подредената фотоизложба „130 години от рождението на Царя – Обединител“ в читалище „Напредък – 1942 г.“ в с. Дончево, общ. Добричка, представя снимки от живота на царувалия 25 години Борис III – като бебе в скута на баба си Клементина, детство, юношество, млад цар, сватбата, сред семейството и войската, с влак, при посещението в Добрич, с владетели в Европа.

На 30 януари се навършват 130 г. от рождението на Борис, княз Търновски. На 3 октомври 1918 г. българският престолонаследник се възцарява като цар Борис III. Той е син на Фердинанд I и Мария Луиза. По бащина царска линия коренът му датира от германския род Ветин през далечната 908 година в началото на Х век, в земите на Саксония и Франкония.

След раждането му през 1894 г. детето е кръстено по западен обред – това е било основно условие за сключване на брака между родителите му. При католическото кръщение получава имената Борис Климент Роберт Мария Пий Луи Станислав Ксавие. По думите на руския император Александър III – „католическият княз е удар в сърцето на православието“ и отношенията между двете страни остават влошени. Неговият наследник Николай II е по-умерен и новият император в Русия показва, че помирение е възможно при преминаване на престолонаследника Борис в лоното на православието. Така, на 2 февруари 1896 г. княз Борис Търновски е миропомазан по реда на Православната църква, като кръстник му става император Николай II. Това води до отлъчване на бащата Фердинанд от католическия Свети престол в Рим.  Дни след православното кръщение, султанът в Истанбул издава два фермана за признаване на Фердинанд за княз на България и на Източна Румелия. Великите сили правят същото по-късно.

В първия манифест на новия цар Борис Трети към българите през 1918 г. пише, че той е роден „на хубавата българска земя и духовно чедо на Православната вяра“. Монархът е получил първоначалното си образование в т. нар. Дворцова гимназия. След това постъпва във Военното на Негово Величество училище в София. Той участва в Балканските войни през 1912-1913 г. и в Първата световна война в 1915-1918 г. като офицер за свръзка при Щаба на Действащата армия. Краят на войната го заварва с чин подполковник. Възшествието му на трона (на 24 години, след абдикация на цар Фердинанд) го прави генерал-майор и върховен вожд на войската.

През 1930 г. Борис III се жени за Йоанна, дъщеря на краля Виктор Емануил III на Италия. Сродяването на династията на Кобургите (от страна на Борис) с тази на Савоите (Йоанна) е вероятно е най-царската, бляскава и пищна сватба в Европа за целия ХХ век. Само един факт – на гарата в италианския град Асизи (сред любимите места на кралската щерка Йоанна заради Свети Франциск), където е първата католическа венчавка, построяват цели 4 (да – четири) нови железопътни коловоза, за да поберат всички желаещи сватбари да пристигнат с влакове. Броят им надхвърля 10 000! Сред тях са кралски, императорски, царски и други аристократични величия от цяла Европа и извън нея. Кралската династия на Савоите датира от 980 година, Х век. Сватбата става след трудни преговори и съгласувания между Рим, Ватикана и София заради сложен казус – брак между православен монарх с католическа дъщеря на италиански крал.

Царица Йоанна, познаваща царя най-добре, споделя в писани в 1964 г. свои „Спомени“ как е започнала връзката с Борис Трети: „Видях Борис за пръв път на 25 септември 1927 г. Пътуваше из Европа с брат си Кирил. Дойде в Сан Росоре, остана на закуска и после на вечеря. Първото ми впечатление бе благоприятно. Бях на двадесет години; интересуваха ме хората със сериозен, по-скоро тежък вид, какъвто беше Борис, който обаче в радостни моменти бе изключително весел. Беше на тридесет и три години, облечен в цивилни дрехи от тъмен плат, както му беше навик. Благородството на фигурата и държанието ги бе получил от майка си, Княгиня Мариа Луиза Бурбон Пармска… И така Цар Борис беше научил от майка си да разбира италиански, но аз не знаех това. С Борис говорехме на френски, но се случи че баща ми се включи в разговора и така разбрах, че той познава донякъде нашия език.“

Цар Борис споменава на брат си принц Кирил желанието да се ожени за Йоанна. Принцът предава това послание на нейната сестра Мафалда. Сестрата съобщава за него първо на майка им. Кралицата казва тогава на дъщеря си Йоанна. На нея ѝ е трудно да отвърне през 1927 г. и пише в своите „Спомени“: „На Майка ми отговорих: „Не го познавам достатъчно. Ще трябва да почака малко.“ Същото казах на Баща ми, който много симпатизираше на Цар Борис и ценеше у него най-вече военните качества… За да опиша обичта, с която Борис бе приеман в нашия дом, ще кажа, че моите родители му говореха на „ти“, когато разговаряха с него на френски или италиански… Борис ми въздействаше с чара на хората с висша интелигентност. Това, което веднага ме учуди и учудваше у него, бе паметта, фантастично точна… Все пак у Борис ме очароваше главно това качество, наречено от англичаните „приятно разположение“, т. е. действително вникване при разговор в идеите и аргументите на събеседника… След обед (след сватбената церемония в Италия) пристигнахме (с кораб) в Бургас. Беше 29 октомври на 1930 г. Докосвах за пръв път българската земя.“

Също така вълнуващо е било идването на цар Борис Трети на 1 и 2 ноември 1942 г. във възвърнатата отново в пределите на България Южна Добруджа. Царят избира двоен празник за това си посещение – Ден на будителите и покрай рождения ден на царица Йоанна.

Посрещането на Царя в Добрич на 1.11. е трудно описуемо. Царят Обединител е посрещнат от огромно море от народ и всенародна обич – личи от тогавашните фотоси и репортажи в пресата. В сградата на общинската управа (където днес е администрацията на община Добричка и има паметна плоча в памет на Царя Обединител) Борис Трети и брат му Кирил се подписват в Златната книга. След няколкото прекарани часа в Добрич царят и придружаващите го гостуват в село Пчеларово на дядо Петър Ганев. Колите спират пред общинския дом в 4.20 ч следобяд. Един час по-късно гости и домакин си вземат „довиждане“, като царят казва: „Аз също, дядо Петко, имам чифлик край София и когато дойдеш в столицата, отбий се при мене, аз ще те заведа в стопанството си.“

След село Пчеларово двете коли се отправят в посока Дъбовик, минават и през Генерал Тошево надвечер. Срещите в Ген. Тошево са също така вълнуващи, стотици селяни после играят хоро и цяла нощ разказват за посещението царско и незабравимо. Автомобилите се отправят в посока Добрич на 1 ноември вечерта.

Какво се случва по-късно и на другия ден до обяд – вестниците от онова време не пишат. Обяснението вероятно е, че Н.В. Царят не желае да посочват, че нощува в село Княз Симеон, носещо името на неговия син и престолонаследник. Борис III е преживял няколко атентата и опита за убийство, и не желае да бъде „отразяван“ медийно в селото, вече наричано и „царско“  заради името. Не само от мерки за сигурност, дискретност, но и от бащино желание да види селото, именувано на сина му през юни 1942 г., монархът пристига в селището вечерта.

Ето какво четем и знаем от спомени на очевидци на тази висшочайша визита в Добруджа. Доц. Пенка Лазарова е била дете тогава. В книгата си „Огледало на спомените“ авторктата пише:

„С министерска заповед през юни 1942 г. селото (с. Титу Майореску дотогава) получава името Княз Симеон (Цар Симеон Втори). То е единствено в Добруджа и в цяла Северна България, носещо името на малкия тогава престолонаследник. Това име селото носи кратко време (до март 1947 г.), след което получава името Дончево. През 1942 г. Цар Борис Трети лично посещава селото ни. На първи срещу втори ноември той нощува на ж.п. гарата, в своя спален вагон. На другия ден, рано сутринта, царят и брат му Кирил тръгват пеш на лов към гората по посока Добрич. Около 11 часа същия ден много възрастни и млади селяни, всички ученици са на среща с гостите. Аз носех огромен букет от красиви хризантеми, които майка ми отглеждаше. След като поднесохме цветята и приветствията, Кольо Ангелов, с лек поклон и обръщението: Царю, честити!, зададе въпроса: „Може ли да ни помогнете румънските власти да ни върнат златото, което ни взеха на границата при преселването?”. Без много обещания, само след шест месеца, срещу подпис, всеки потърпевш си получи отнетото злато, толкова, колкото е заявил предварително.“

Мария Великова си спомня за тази трогателна среща със сълзи на очи: „През 1940 година бях дете на шест години и при преселването румънците ми снеха златните обички от ушичките. Дадох си кърпичката да ги увият и ми бе мъчно за тях. Скоро след идването на цар Борис си получих обратно златните обички, в същата моя кърпичка, както бяха увити в нея.“

Майката на работещ на ж.п. гарата в с. Княз Симеон железничар от Търговище помолила царя да върнат сина ѝ отново в родния им край. След няколко месеца в добруджанската гара идва телеграма за преназначаване на нейния син в Търговище.

Друг участник в този тъй празничен за селото ден е Ради Димитров. В записани спомени с него той казва следното: “Цар Борис ходил на лов в горите тука, ама композицията влакова му била на гарата в селото и там нощува. Сутринта, като става в неговия вагон и ще идва на гарата, цялото село го чака, човек до човек. Имах щастието и аз като дете съм се наредил на пътеката и той се мъчи на всички да дава ръка, всеки посяга, имах щастието и аз се ръкувах. Бях се качил на по-високото на чешмата, затова стана. Може да не е кой знае каква работа, но за нас за него време било голяма работа да се ръкуваш с Царя. В композицията най-малко са били десетина човека. Аз тогава видях него, царя, самичък, мина през толкоз народ без да се смущава. С хората по-назад не успя да се ръкува, много народ беше. Беше цивилно облечен, ще кажеш, че едно младо хлапе тъй. Не съвсем младо, ама може би 30-годишен… Тука спаха и чак към обед потеглиха. Пак в горите на лов, влакът се движи и те покрай линията ходят на лов.“

Някои възрастните хора днес още разказват как съселянинът им бай Георги Доктора (Георги Хараламбиев) посрещнал Борис III с думите „Добре дошъл, господин Цар!“ (или „Гражданино Цар“) и припомнил на Негово величество кога и къде са се срещали в окопите „при свръзките“ (свързочните войски) на Добруджанския фронт в 1916 г. Тогава престолонаследникът княз Борис Търновски е майор, офицер за поръчки, директно докладващ на Главнокомандващия на Българската армия за състоянието на фронта, войската и населението.

Част от свитата на Борис III в Добруджа (най-малко 10-ина души, по думите на очевидеца Ради Димитров) на 2 ноември 1942 г. отива на лов за бекаси – ловът на тези птици наричат „царски лов“ – в близката дъбова гора. Днес в нея са помещения и администрацията на „Яйца и птици – Зора“ АД в с. Дончево, общ. Добричка. Преди това царят се черкува на църковна служба в храма „Св. Георги“ в селото. Следобяд Борис III и придруждаващите го с два леки автомобила посещават Каварна, селата Левски и Соколаре, и град Балчик.

В Балчик царят влиза в 16.45 ч, посрещнат от кмета и с хляб и сол. Държавният глава произнася кратко, но прочувствено слово (според присъствали тогава) и се ръкува с хората. В общинския дом той е разговарял с кмета, след което заедно с него и видни граждани пешком се отправят към пристанището. Царят се е разходил по вълнолома, разглеждайки подробно кея и сградите край него. Разговарял е и с пристанищните работници. Вестник „Добруджански глас“ пише за визитата още: „Най-интересното е, че от десет години насам за пръв път един местен рибар уловил една „царска риба“, тежка 15 килограма, която с благоговение е подарил на Негово величество. Любимият ни Цар е благодарил трогнато. Всред нестихващите и гръмовни „ура“ Н.В. след един час престой напусна гиздавия Балчик, оставяйки в душите на всички ни дълбоко залегнал любимия си образ.“

Така завършва единствената визита на Царя Обединител в Добруджа като държавен глава. В репортажа „Нашият блян се сбъдна“ във в. „Добруджански глас“ журналистът Л. П. Станчев пише: „Като наблюдавам всичко това, неволно минавам предела на скромността и казвам: наистина, Царят на всички българи е обичан в Добруджа тъй, както може би, никъде другаде. Никой не беше научил преселника от Генерал Тошево да каже на своя Цар тези думи: „Царю, досега нямахме някои работи, но като те видяхме, всичко имаме!“.

Така, видно от репортажите и спомените на добруджанци, по време на визитата си в Добруджа, от вечерта на 1 ноември до обяд на 2 ноември 1942 г. Борис Трети пребивава най-дълго (над 15 астрономически часа) в тогавашното село Княз Симеон, носещо името на неговия син, престолонаследник и бъдещ цар. Местната внушителна ж.п. гара е строена от италианци преди 30 години, в 1911 г. Царят, освен слабостта си към локомотивите, има и свидетелство за професионален машинист. Той е карал влака с булката си за сватбата им при пристигане в София. След визитата в Добруджа монархът ще зарадва царицата и с впечатленията си за жители и за селото, носещо името на сина им Княз Симеон.

Борис Трети и царица Йоанна имат две деца – Мария Луиза и Симеон. След раждане на престолонаследника през 1937 г. четири хиляди затворници получават амнистия, а учениците – с единица над успеха си, т.е. отличниците с 6+1 минавали напред със 7, седмица.

„За новата учебна година през септември 1943 г. и сетне известно време се клехме във вярност вече на цар Симеон, след смъртта на баща му, такава клетва полагахме в училище“, споделя Янко Паунов, баща на кмета на с. Дончево от 1999 г. до 2023 г. Паун Станчев.

Борис Трети умира на 28 август, 13 дни след последната си среща с Хитлер. На нея фюрерът напада бурно царя и иска български войски в подкрепа на германските на фронта. В немския бункер царят (хладнокръвно и дипломатично) и ген. Никола Михов, доказвайки необходимост за отпор на партизански отряди и терористични акции, отказват изпращане на българи да се бият срещу съветски и други войски. Това обаче не спира американски и британски бомбандировки над София и другаде в България през 1944 г. На 24 март само в двора на двореца Врана целенасочено падат 11 тежки бомби, според „Спомени“ на вдовицата на цар Борис Трети: „Една от тях направи кратер с диаметър седем метра и три дълбочина, който се напълни с вода. Пуснахме в него червени рибки и го нарекохме езерото Чърчил.“

Царица Йоанна пише за странни обстоятелства и кончината на съпруга си:

„Все пак моето дълбоко убеждение е следното: Борис, моят съпруг, не умря от естествена смърт. Неговият край по един или друг начин бе престъпно предизвикан. Трябва да отбележа тук изключителната секретност, с която бе заобиколен лекарския консулт, до който по понятни причини не бях допусната…

В четвъртък (26 август) следобед Борис отвори очи. Държах ръката му. Каза: „Как си тук!“. „Пристигнах за една церемония на Червения кръст“ – излъгах. Не отговори. Това беше всичко. Почина в събота, деня на празника на Успение Богородично. Има една поговорка в България: „Добрите и праведните умират винаги в деня на голям празник.“ Бях до него от сряда вечерта до събота следобед, 28 август 1943 г. в шестнадесет часа и двадесет и две минути.“

Малко известен факт са задълбочените знания на Борис III по ботаника. Софийският университет го обявява на 8 декември 1938 г. за „доктор хонорис кауза“ (почетен доктор) по естествени науки. Царят е бил почетен член на Унгарския орнитологичен съюз, пожизнен член на Асоциацията по орнитология (наука за птиците) на Великобритания, на Германия, почетен член на Академията на науките на Болоня. На световното изложение в Париж в 1937 г. той учудва и удивява видни учени с познанията си за еволюция на видовете и професори предлагат на българския цар да го приемат на работа, „когато Ваше Величество потърси друга работа“.

Маргарита Лазарова, читалищен секретар на НЧ „Напредък – 1942 г.“, с. Дончево, общ. Добричк