След подписване на Ньойския мирен договор Южна Добруджа (и град Добрич) е в границите на Румъния. Борбата срещу румънската окупация продължава до 1940 г., когато е подписана Крайовската спогодба и Южна Добруджа е върната на България. На 25 септември 1940 г. българската армия влиза в Добрич. На тази дата се чества Денят на град Добрич.

Като празник на града 25 септември се чества от 1990 година, когато официално е отбелязана 50-годишнината от възвръщането на Южна Добруджа и с Указ № 87 от 19.09.1990 г. на президента на Република България бе възстановено старото име на града – Добрич.

Часовниковата кула в центъра, сега бул. „България“ – в началото на 20-и век

Часовниковата кула и днешната улица „25 септември“ – 1920 г.

Крайовската спогодба е договор, подписан в гр. Крайова на 7 септември 1940 г., между България и Румъния, след блестяща международна дипломация на цар Борис III, защото, по силата на Ньойския договор от 27 ноември 1919 г., Румъния си присвоява Южна Добруджа. Борбата срещу румънската окупация продължава до 1940 г. На 7 септември преди 70 години е подписана Крайовската спогодба, с която Южна Добруджа е върната на България. На 25 септември 1940 г. българската армия влиза в Добрич.
Условията на спогодбата налагат Румъния да върне на България Южна Добруджа. На 19 август 1940 г. протичат мъчителни и трудни преговори между двете държави. Румънската страна се стреми да направи възможно най-малки отстъпки, но в крайна сметка на нея и? се налага да върне южната част на Добруджа на Царство България. Така 88 000 румънци, заселени от румънските власти, когато територията на Добруджа е окупирана от Румъния, са принудени да напуснат и да се преселят на север, докато 65 000 българи от северната част емигрират в родината България. Те идват само с това, което са можели да носят, и със своите стада, като са оземлени със земята, отнета от румънските власти в първото десетилетие на окупацията от другите българи в полза на румънските заселници.
Решаващата година за съдбата на Южна Добруджа е 1940. Тогава всички съседни държави, освен Гърция, както и великите сили са съгласни, че за запазване на българския неутралитет трябва да се направят отстъпки и то за територията, която всички смятат за безспорно българска – Южна Добруджа. Повратният момент, който служи като катализатор за процесите, свързани с ревизионизма към румънската държава е започналата на 10 май 1940г. германска офанзива на Западния фронт. Катастрофалното поражение на съюзниците до голяма степен унищожава международния им престиж. В същото време, докато германските войски са на запад, СССР се чувства с развързани ръце и на 26 юни 1940г. предава нота до румънското правителство, с която иска предаване на Бесарабия на Съветска Русия. В противен случай ще започнат военни действия. При това положение единствената помощ за Румъния може да дойде от страна на силите на Оста. Румънските власти дори предвиждат окупация на държавата от германски войски, за да се запази териториалната цялост на страната.
Нито Третият Райх, нито Италия могат да се ангажират във война срещу Съветският Съюз. Те съветват Румъния да отстъпи. В същото време на Унгария е дадено да се разбере, че Оста не може да подкрепи военно разрешаване на въпроса с Трансилвания. Предварително са отправени и предупреждения към България. Турция намираща се под английско влияние също отправя заплахи за военна намеса в случай на нарушаване на българския неутралитет. Българската дипломация, за разлика от унгарската не смята, че моментът ще бъде изпуснат. Започва изключителна активност пред представителите на великите сили. Съветският съюз отдавна е признал българските претенции. Добрите отношения със САЩ датиращи още от времето преди Първата световна война и непострадали от нея, както и разбирането от страна на американското общество и управляващи към българския национален въпрос също са налице. С оглед на застрашеното си положение Румъния се обвързва изключително със силите на Оста. С това идва и отхвърлянето на английското покровителство, а от там признаването от страна на Великобритания на българските искания спрямо Южна Добруджа. Остава да се убедят Германия и Италия. Последната е в изключително добри отношения с България и българските дипломати своевременно я уведомяват за всяка своя стъпка. За спечелване на германската подкрепа допринася успешното разиграване на “руската карта”. Претенциите на Русия за доминация в България, предложенията за пакт за взаимопомощ и неимоверното увеличаване на руското влияние при евентуално получаване на Южна Добруджа с руско посредничество притесняват Германия. Това важи с пълна сила, при положение, че и Третият Райх и СССР виждат в своя пакт за ненападение само временна мярка преди неизбежния сблъсък. Тези германски опасения успешно се подхранват от българските официални власти, които шантажират Германия, но с оглед на обстоятелствата желаят получаването на Южна Добруджа именно чрез съдействието на Райха. Последният разбира последствията за своята сигурност при установяването на руско “влияние” в България и в множество разговори, включително в личен такъв между министър-председателя Богдан Филов и Адолф Хитлер дава гаранции за връщането на Южна Добруджа на България. Въпреки своето нежелание Румъния е принудена да прави отстъпки – тя е под изключително германско влияние. Постигната е договорка за започване на българо-румънски преговори на 19 август 1940г. в Крайова. Двете страни не отстъпват от своите искания. Основният проблем е желанието на Румъния да запази Балчик, със съответен коридор край морския бряг, и Силистра. Противоречия възникват по отношение на срока на опразването на Северна и Южна Добруджа съответно от българското население и румънските колонисти. Румъния поставя и твърде високи финансови изисквания, които според нея трябва да обезщетят румънските колонисти. В същото време нищо не се предлага по отношение на живеещото поне от век в Северна Добруджа българско население, при положение че земята на румънските колонисти на юг, преди това е била отнета от коренното българско население. Тези причини, както и решението на втория Виенски арбитраж, което връща Трансилвания на Унгария фактически прекъсват преговорите, въпреки гаранциите на румънското правителство че двата процеса текат независимо един от друг. По повод на стагнацията Богдан Филов и Иван Попов/външен министър/ предлагат окупация на Южна Добруджа. Цар Борис III отклонява тези предложения и се обръща към Рим и Берлин. От там следват телеграми до Букурещ/съответно на 6 и 5септември/, в които румънското правителство е обвинено в неспазване на договореностите и саботиране на преговорите. По това време, особено след Виенския арбитраж /30 август/ режимът на Карол II е загубил всичките си поддръжници в румънското общество. Това дава повод на новия министър-председател генерал Йон Антонеску да поиска абдикация на краля в полза на неговия малолетен син Михай. На 6 септември 1940 г. той подписва абдикацията си. След приложеният германски и италиански натиск на 7 септември 1940г. е подписан Крайовският договор, по силата на който Южна Добруджа се връща на България. Предвижда се размяна на равен брой румънски колонисти от Южна и българи от Северна Добруджа. Това показва, че не всички български поселения на север са ликвидирани. Към тази размяна трябва да се пристъпи в срок от три месеца. Българската държава трябва да изплати 1 милиард леи обезщетение за румънската собственост в Южна Добруджа. А българските “преселци” от Северна Добруджа могат да вземат със себе си само това, което могат да носят, но не и злато.
Но несправедливите от финансова гледна точка условия нямат значение за българите. На 21 септември добруджанското население посреща възторжено българската войска.

http://www.paralel44.com

Военното гробище – 1927 г.

Първата жена-космонавт Валентина Терешкова /СССР/ на посещение в Добрич през 1963 г. Снимка Игнат Абаджиев

ДОБРИЧ: 1979 – В 20 ч и 34 мин московско време в Космоса е изстрелян космическият кораб “Союз-33″, в който лети първият български космонавт Георги Иванов. Командир на кораба е Николай Рукавишников. Снимката е от гостуването в Толбухин /сега Добрич/ на Рукавишников /вторият от ляво на дясно/ и Г. Иванов /четвъртият от ляво на дясно/. В средата е Димитър Димитров – първи секретар на ОК на БКП, а последният вдясно е Костадин Станев – председател на ОНС. Снимката на Игнат Абаджиев е предоставена на НДТ от сина му Николай.

Паметникът „Св. Георги“ в Градския парк „Св. Георги“

Паметникът на Св.Св. Кирил и Методий

Църковният храм „Свети Георги“

Паметникът на Хан Аспарух

Ремонтът се извършва със средства от общинския бюджет и ще допринесе за още по-приятна атмосфера при провеждане на сватбените ритуали. Фирмата, извършваща ремонта, е избрана след проведена процедура по ЗОП. Ще се боядисат стените, таванът, изцяло ще се подменят осветителните тела. Предвиден е основен ремонт на санитарните помещения и подновяване на интериора. Ремонтните дейности няма да попречат на провеждането на предвидените ритуали. Освежаване на залата не е извършвано от години. ОП “Обреден дом” си поставя за цел обновяването да продължи  и занапред.

До август 2019 г. в Обредния дом на Добрич си си казали „Да“ 305 двойки, от които 217 ритуала „Разписване“, 31 изнесени ритуала в Градски парк „Свети Георги“, по красивото северно Черноморие и градините на ресторантите в града. През тази година има и нови предпочитани места за бракосъчетания, като интересни местности до селата Долище, Гурково, Божурово. Проведен е сватбен ритуал и на стадион „Дружба“ в Добрич. 22-ма чужди граждани са сключили граждански брак в Обредния дом, сред които двойки от Русия, Украйна, Турция, Бразилия и др.  За 2020 година има заявени 25 сватбени ритуала. Най-предпочитана дата е 20.06.2020 г., като изнесеният екип на Обредния дом е ангажиран за 4 сватби.

24. септември 2019 – ниво 2 – спокойна магнитосферата

25. септември 2019 – ниво 2 – спокойна магнитосферата

26. септември 2019 – ниво 3 – спокойна магнитосфера

27. август 2019 – ниво 6 – умерено силна магнитна буря (G2)

28. август 2019 – ниво 6 – умерено силна магнитна буря (G2)

29. август 2019 – ниво 5 – слаба магнитна буря (G1)

30. септември 2019 – ниво 4 – смущения на магнитосферата

01. октомври 2019 – ниво 3 – спокойна магнитосфера

02. октомври 2019 – ниво 4 – смущения на магнитосферата

03. октомври 2019 – ниво 3 – спокойна магнитосфера

04. октомври 2019 – ниво 2 – спокойна магнитосферата

1. ДОБРУДЖАНЦИ
2. НДТ – НОВА ДОБРУДЖАНСКА ТРИБУНА – NDT NEWS
3. ДОБРИЧ: ВЧЕРА-ДНЕС-УТРЕ
4. ВИЖДАМ ТЕ КАТ – БЪЛГАРИЯ
5. МУЗИКА ЗА ДУШАТА – ВАШИТЕ ЛЮБИМИ ПЕСНИ И МЕЛОДИИ
6. БЪЛГАРИТЕ
7. РИБОЛОВ
8. ГЮВЕЧ
9. БЪЛГАРИЯ-ТУРЦИЯ BULGARIA-TURCIA
10. България – Китай 中国–保加利亚
11. ВСИЧКО НАКУП В PINTEREST
12. ЯБЪЛКИТЕ НА РАЗДОРА: жени – пари – власт
13. ЯБЪЛКИТЕ НА РАЗДОРА 2: жени – пари – власт
14. ЗВЕЗДИТЕ НА ИНСТАГРАМ – STARS OF THE INSTAGRAM – ЗВЕЗДЫ ИНСТАГРАМА
15. ВСИЧКО НАКУП В PINTEREST

Собственикът на фалиралата Дупнишка популярна каса – Георги Близнаков, се самоуби в понеделник рано сутринта в Благоевград. Мъжът бил облечен с анцуг и около 6 часа сутринта влязъл в блок 37 в квартал „Запад“ в Благоевград. Той е бил забелязан рано сутринта на влизане в блока, като не е живеел там. Първоначално се покатерил на петия етаж, но решил, че е твърде ниско, след което се качил до 7-ми етаж и скочил от прозорец на стълбищното пространство, пише „Монитор“.  На мястото имало и две счупени саксии.  Ранобудни жители на квартала са видели летящото тяло и са позвънили веднага на тел. 112 в 6,30 ч. Дошлите медици само са констатирал смъртта на починалия. Криминалисти продължават да разпитват живеещите в блока, но те твърдят, че не познават човека.

При огледа в 62-годишния Георги не са открити документи за самоличност. По-късно на мястото на инцидента е пристигнала съпругата му Ивона, която е разпознала тялото на съпруга си. Семейство Близнакови имало адресна регистрация в Благоевград, но къде живеят точно все още не е ясно. Със сигурност обаче те не са обитавали блока, от който полита дупнишкият фараон. През годините те на няколко пъти сменяха адресните си регистрации от Дупница, до Пловдив, а след което и Благоевград. Георги Близнаков и съпругата му Ивона бяха арестувани в Пловдив през 2016 г. Тогава срещу тях тръгна разследване за данъчни престъпления и лихварство. Претърсени бяха 7 офиса, разпитаните бяха над 70.

Над 200 бяха опарилите се от Дупнишката популярна каса, на които са обещавани лихви до 16%. След подадени над 100 жалби, започна полицейско разследване. В ръководената от Близнакови „Дупнишка популярна каса“ потънаха около 4 млн. лв., след като подмамиха хората с обещания високи лихви. Разследването срещу семейството се проведе от Пловдивската окръжна прокуратура, след като Близнакови промениха адресната регистрация на Дупнишката популярна каса от Дупница в Пловдив. Малко по-късно с решение на ВКС, делото беше прехвърлено на Кюстендилски окръжен съд, тъй като по-голямата част от опарилите се са от Кюстендилска област. Последното дело срещу дупнишките фараони се проведе през месец май т.г., като над 100 бяха свидетели, които се явиха на процеса. Потърпевшите са около 250 човека, като част от тях не бяха редовно призовани в съдебната зала и се наложи делото да бъде отложено. Напрежението сред хора ескалира по време на делото, тъй като сред потърпевшите имаше хора, завлечени с по над 200 хил. лв. Част от пострадалите подадоха молби, с които искат да бъдат конституирани като граждански ищци и частни обвинители в процеса.
https://blitz.bg

1. ДОБРУДЖАНЦИ
2. НДТ – НОВА ДОБРУДЖАНСКА ТРИБУНА – NDT NEWS
3. ДОБРИЧ: ВЧЕРА-ДНЕС-УТРЕ
4. ВИЖДАМ ТЕ КАТ – БЪЛГАРИЯ
5. МУЗИКА ЗА ДУШАТА – ВАШИТЕ ЛЮБИМИ ПЕСНИ И МЕЛОДИИ
6. БЪЛГАРИТЕ
7. РИБОЛОВ
8. ГЮВЕЧ
9. БЪЛГАРИЯ-ТУРЦИЯ BULGARIA-TURCIA
10. България – Китай 中国–保加利亚
11. ВСИЧКО НАКУП В PINTEREST
12. ЯБЪЛКИТЕ НА РАЗДОРА: жени – пари – власт
13. ЯБЪЛКИТЕ НА РАЗДОРА 2: жени – пари – власт
14. ЗВЕЗДИТЕ НА ИНСТАГРАМ – STARS OF THE INSTAGRAM – ЗВЕЗДЫ ИНСТАГРАМА
15. ВСИЧКО НАКУП В PINTEREST

24 септември, 13.00 ч., Огледална зала „Нели Божкова“

Премиера на книгата „100 години футбол в Добрич“ от Илия Кишишев и Петър Петров

Представя Невяна Христова

24 септември, 18.30 ч., пл. „Свобода“

Зумба маратон с Клуб „Алегрия“ с ръководител Стоян Стоянов

24 септември, 18.30 ч., Огледална зала „Нели Божкова“

Концерт на Български камерен оркестър – Добрич

Диригент Алексей Измирлиев

24 септември, 19.00 ч., Драматичен театър „Йордан Йовков“

Премиера на спектакъла „Боряна“ от Йордан Йовков на Драматичен театър „Йордан Йовков“

Режисьор Стефан Спасов

Участват: Велизара Петкова, Владимир Трендафилов, Красимир Демиров, Филип Янев, Валери Марков, Валентин Андреев, Димитър Петров, Любов Николова, Татяна Христова

24 септември

Ден на безплатен абонамент в Регионална библиотека „Дора Габе“

25 септември, 08.30 ч., АЕМО„Стария Добрич“

08.30 ч. – 12.30 ч., АЕМО „Стария Добрич“, Дом-паметник „Йордан Йовков“, Етнографска къща, Паметник на ген.Иван Колев и загиналите за освобождението на Добруджа през 1916 г.

„Попитай ме за… Добрич“ – инициатива за популяризиране на туристическите обекти на Добрич

25 септември, 09.00 ч., Военно гробище музей

Панихида в памет на загиналите за свободата на Южна Добруджа и поднасяне на цветя

25 септември, 10.30 ч., Концертна зала „Добрич“

Тържествено заседание на Общински съвет град Добрич

25 септември, 12.00 ч., пл. „Свобода“

Празничен концерт „Приказки за Добруджа“ на Професионален фолклорен ансамбъл „Добруджа“ и Представителна фолклорна танцова студия „Добруджа“ с гл. худ. ръководител Стоян Господинов

25 септември, 16.00 ч., Градски парк „Свети Георги”

Концерт стари градски шлагери  и патриотични песни „Обичам те, Добрич”

Участват:  Състав  „Добрич” при Народно читалище  „Йордан Йовков  – 1870” с ръководител Валентин Георгиев, Хор „Лира” при Дом за стари хора с ръководител Атанас Генчев, Състав „Армеец“ при Народно читалище  „Йордан Йовков  – 1870” с ръководител Славка Добрева

25 септември, 17.30 ч., Градски парк „Свети Георги”

Празничен концерт на Духов оркестър – Добрич

Диригент Стоян Монов

25 септември, 19.00 ч., Концертна зала „Добрич“

Празничен концерт на Веско Ешкенази и Плевенска филхармония

Програма: Годишните времена на Вивалди и Пиацола

25 септември, 19.00 ч., пл. „Свобода“

Празничен поп рок-концерт „Здравей, Добрич“

Участват: Арт център „Палитра” с директор Иван Иванов, СК „Алексия“ с хореограф Севдалина Мавродиева, Студио за поп-рок певци „Сарандев” при Младежки център – Добрич с вокален педагог Елена Карабельова, възпитаници  на СУ „Св. Климент Охридски” с педагог Милена Пеева, Хип-хоп формация „NNS CREW” с ръководител Миглена Георгиева, Балетна формация „My Dance“ с ръководител Пламена Петрова, СТЕФАН ВЪЛДОБРЕВ И ОБИЧАЙНИТЕ ЗАПОДОЗРЕНИ

Водещ ДАМЯН ПОПОВ

25 септември, 10.00 ч. – 17.00 ч., Художествена галерия – Добрич

08.30 ч. – 17.30 ч., обекти на Регионален исторически музей – Добрич (Археология, Етнографска къща, Дом-паметник „Йордан Йовков“, Музей в Градски парк „Св. Георги“, Иконна зала)

Ден на отворени врати в музеите в Добрич

25 септември

Обявяване на Интерактивна образователна игра „Търси се Добруджа“

25 септември,  10.00 ч. – 18.00 ч., пред Пощенска банка

Празничен фермерски пазар

септември, Младежки център – Добрич, фоайе

Изложба „Старите къщи на Добрич“ от фонда  Младежки център – Добрич

септември, Областна администрация Добрич

Изложба текстил „Вдъхновения и традиции“ на Ателие „Палитра“ при Младежки център – Добрич с ръководител Галина Върбанова