Темата за доброто и злото е винаги  интересна и актуална.  Тя ни води до много спорове и различни теории, в повечето случаи – без реален резултат. Всички сме чели и сме наясно  колко   много легенди, басни, притчи и народни приказки има за доброто и злото. Дори във филмите, които гледаме ежедневно, доброто и злото, любовта и омразата са в основата на развитието на произведението.  Какъвто и да е сюжетът обаче, се оказва, че в творбите почти винаги  доброто побеждава. Защо ли? Може би, защото  всички искаме да сме добри или защото това напълва усещането ни за справедливост. А може би това е нашата скрита същност, т.е. нашата природа?! Ако вземем, че оставим писанията и погледнем света без „розовите очила на   добрите взаимоотношения”, картината се оказва коренно различна… Войни, противоречия, спорове, конфликти и много страдания. Явно, живеем в два свята – в света на мечтите и желанията и в света на суровата реалност.

Според науката кабала, никой от нас не е лош сам по себе си! Цялото зло, пишат кабалистите, се намира между нас, независимо, че се проявява в такава форма, сякаш аз или другите сме лоши. Вътре в човека няма никакво зло. Злото е силата на нашата взаимна ненавист и отблъскване.

Трябва да се постараем да видим, че злото не се крие в другите и не е в мен самия, а в отношенията между нас. Ако обаче успеем да се издигнем над ненавистта и погледнем света като родител над спорещите за играчките в  пясъчника деца, то ще усетим егоистичното състояние, в което се намираме спрямо другите. Тоест, нашата задача е да разкрием онова зло, което се намира между нас, като взаимоотношения за всеки проблем. Злото, това е  силата, която ни пречи да се обединим, за достигане целите и замисъла на съществуването ни.

Доброто и злото са взаимосвързани елементи, с които осъзнато или неосъзнато ние съществуваме. Няма добро без зло и зло без добро! Всички искаме да сме, или поне си мислим, че сме само добри, но това е илюзия, която нашият егоизъм ни рисува. Обикновено  съдим другите и ги определяме като  по-лоши от нас. А в себе си си казваме „дори и да имам някаква лошотия, в сравнение с другите тя  е нищожна”.

Въпрос на осъзнаване е да видим, че злото не се крие в другите и не е в мен самия, а между нас

Първо трябва да разберем, че самото зло не е наш враг, то е част от света, както  и част от самите нас. Злото съществува във всеки човек, във всеки от нас съществува сенчеста страна. Наред с положителните качества – таланти и умения, всеки има и свои недостатъци, всеки понякога  изпитва омраза, страх, завист, гняв. Според редица експерименти и изследвания, злото е заложено като отношение във всеки човек и може да се прояви при определени обстоятелства. Но, възможно ли е, като се нараняваме, измъчваме, изтезаваме и водим войни, да премахнем негативизма – злото между нас? Оказва се, че не!

Затова ние трябва да възприемаме личните си и обществени проблеми като форма за осъзнаване на злото, като наше общо състояние.

В природата няма добро и зло. Ураганът и заметресенията не са зло. Лъвът, който убива антилопата, за да се нахрани, не е зъл. Вълкът,  изяждащ жертвата си, също не е зъл. Ние най-често ставаме инструмент на злото, когато съдим и обвиняваме  различните и за това решаваме, че трябва да ги нагрубим или накажем.

В историята персонализирането на злото в „другите – различните”, ни е довело до  инквизиция, линч, геноцид и войни. В този смисъл да се надяваме, че властимащите ще поправят злото между нас, е илюзия! Те нямат такава цел, нямат никакво виждане в тази посока. Напротив, възможно е да  достигнат до необходимостта от поправяне само тогава, когато няма да имат друг изход.

Теорията, че войната  ще „почисти земята”, оставяйки на нея един милиард жители или по-малко за „нормална екология” и спокоен живот, е пропаганда за наивници. Защо ли? Защото с това се  оправдава  агресията спрямо другите и е идеално оправдание за убийствата и погромите над беззащитно население.

Днес все повече се разкрива, че  светът в който живеем, е в глобална взаимовръзка и злото, което усещаме помежду си, е продиктувано от нашия егоизъм. Така наречения елит нищо не може да  предвиди и всеки ден се разкрива, че на тях им остава все по-малко и по-малко време да управляват по стария начин на конфронтация и противоборство.

Истината е,  че въпреки усещането за хаос и безизходица, природните закони ни водят към осъзнаване на нашата егоистична природа. Както лекарят  диагностицира болестта, така и ние постепенно започваме да откриваме причината за случващото се, и че то е в отношенията между нас. Кабала ни разкрива истинската картина на реалността, такава, каквато съществува в причинно-следствените връзки между висшата реалност и нашият материален свят.

„Аз виждам материалния свят, в който сега се намирам, който се изучава в университетите, а не на уроците по кабала. Ние изучаваме неща, които са над него – духовната реалност. Тя не се намира пред очите ми, предстои ми да придобия ново ”зрение”, за да я видя. За това са необходими вече не материални, а духовни ”очи”.

С една дума, сякаш стоя пред вратата и ми казват: ”Можеш да влезеш само ако имаш билет. А ти нямаш билет! Тогава върви да поработиш, за да си купиш билет – тогава ще влезеш!”. И ето аз работя в нашия свят, за да си купя билет за духовната реалност. И съответно, на уроците говорим за онова, което се случва зад вратата.” – проф. М.Лайтман – ръководител на Международната академия по кабала.

Виждайки пред себе си картината на нашия свят, ние получаваме информация чрез петте ни сетивни органа. Впоследствие, тази информация се обработва от мозъка ни и се възприема от нас чрез желанието за получаване, с намерение заради себе си, т.е. чрез нашият егоизъм.  Човекът живее в намерение и цялата получавана от него информация, в крайна сметка се интерпретира от него на принципа на извличане на максимална изгода за себе си при минимална загуба на сили.

Ние възприемаме света с егоистичните си свойства и затова трябва да преобърнем вектора   и намерението си за напълване. Какво означава това? Да достигнем до нивото на  единство и правилна взаимовръзка с останалите-дори и те да са различни от нас. Това е необходимо особено сега, когато целия свят започва да осъзнава, че ”злото” – това е нашият егоизъм и че той е причината за всичко лошо, случващо се в нашите взаимоотношения.

Нашият живот започва от Големия взрив, с пълното разбиване, с отрицателната сила, разпръснала всички частици във всички посоки. А след това, когато частиците започнали да се събират, за да се включат една в друга, се ражда самото  творение.

Оказва се, че така е необходимо да виждаме света, в който живеем и ролята ни в него: да съберем всички противоположни части на природата и да ги свържем по начин, по който да се поддържат  взаимно.

Злото няма да изчезне, защото доброто не съществува без зло. Това е като центробежната и центростремителните сили, които са в основата на всеки елемент от Вселената. Явно, докато всички не го разберем, ще продължаваме да воюваме, да спорим, да се нараняваме и убиваме. Факт е, че не разбираме законите на природата, според които нашето разединение  ще расте, а над него ние трябва да стигнем до  единство.

Отличителната черта на всяко зло не е нищо друго, освен себелюбието. Всичко, което се случва с нас, от съществените въпроси, до най-малките неща в семейството, на работата, в обществото – със самочувствието ни, с взаимоотношенията с роднините и законите, с народа и света, с цялата реалност – всичко се разкрива само за целите на осъзнаването на егоизма ни и неговото поправяне.

В това отношение Петър Дънов пише: „Махне ли се злото, половината свят престава да съществува. Злото е толкова необходимо, колкото и доброто. Следователно, не се стремете да унищожите злото, но бъдете будни, да не правите зло. Това се постига с прилагане на доброто. Ще се пазите да не правите зло и ще оставите злото да работи за вас. Досега хората са работили за злото, т. е. те са били слуги на злото, а господари на доброто. Сега ще обърнете нова страница на живота: Ще станете слуги на доброто, а господари на злото.“

Принципно, човек волю или неволю се стреми към някакъв ”духовен плацдарм” – но без да работи със себе си. Във всеки от нас се намира философът, стремящ се да обясни необяснимото, отнасящо се за  духовното, без да полага усилия за собственото си чувствено израстване спрямо другите. Обичаме всичко да теоретизираме, без да сме изяснили в какво се крие духовната ни същност. А тя, на практика се отнася до нивото на единствено и  правилните взаимовръзки между хората.

Георги ГРАДИНАРОВ – преподавател към Международната академия по кабала

С празничен концерт ще отбележи Деня на Светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност Община Добричка. Традиционната церемония за награждаването на учители, ученици и читалищни институции ще се проведе в рамките на тържественото събитие, което ще започне в 14.00 часа днес в залата на Драматичен театър „Йордан Йовков“. Кметът на Община Добричка Соня Георгиева ще връчи плакети и грамоти на директори на учебни заведения, учители и изявени ученици.

В знак на признателност за съхраняване на българските традиции и обичаи, за популяризирането и развитието на добруджанския фолклор ще бъдат отличени и четири читалища в община Добричка с юбилейни годишнини през 2022 година.

Ето и отличените:

Основно училище „Отец Паисий“, село Батово – за дългогодишно просветно и образователно дело и във връзка със 130-годишния юбилей. През 2022г. училището ще отбележи 130 години от началото на учебно-просветната дейност в село Батово.

За дългогодишна културно-просветна дейност,  за съхраняване на българските традиции и обичаи, за принос в  популяризирането на добруджанския фолклор и във връзка с 80-годишните юбилеи  се награждават:

НЧ „Св.св. Кирил и Методий – 1942 г.“ с. Бенковски

НЧ „Напредък – 1942 г.“ с. Дончево

НЧ „Стефан Караджа – 1942 г.“ с. Смолница

НЧ „Петко Р. Славейков – 1942 г.“ с. Бранище

Отличие за съхраняването и популяризирането на българския фолклор се връчва на

Фолклорна певческа група „Пъстроцвет“

Директори на училища

Тодорка Стоянова Петрова – директор на ОУ„Васил Левски“, село Божурово

Женета Стефанова Паунова – директор на Обединено училище „Пейо Яворов“, село Стефаново

Директори на детски градини

Светлана Славова Събева – директор на детска градина „Първи юни“, село Ловчанци

Галина Миткова Андонова – директор на детска градина в село Одърци

Павлинка Тодорова Ковачева – директор на детска градина „Първи юни“, село Бранище

Анка Томова Добрева – директор на детска градина „Детелина“, село Победа

Учители в училища и детски градини

Ивелина Донева Стоянова – старши учител в прогимназиален етап в ОУ„Отец Паисий“, с.Батово

Зинаида Желева Василева – учител в начален етап в ОУ„Васил Левски“, с.Божурово

Мария Дянкова Димитрова – учител в начален етап в ОУ„Св. св. Кирил и Методий“, с.Ведрина

Даниела Колева Колева – учител в прогимназиален етап в ОУ„Св. св. Кирил и Методий“, с.Ведрина

Деница Демирева Ташева – учител в начален етап в ОУ„Св. св. Кирил и Методий“, с.Дончево

Жулиян Атанасов Жечев – старши учител в начален етап в ОУ„Стефан Караджа“, с.Житница

Росен Стоянов Петров – преподавател в група за целодневно обучение, ръководител на група за театрално майсторство в СУ „Никола Вапцаров“, с.Карапелит

Иванина Ивелинова Паскалева – учител в начален етап в ОУ „Неофит Рилски“, с.Ловчанци

Детелина Лазарова – старши учител в начален етап

Eвгения Ивелинова Минчева – Нейкова – заместник-директор в Обединено училище „Добри Войников“, с. Победа

Саша Рашева–Тончева – старши учител в ОУ„Климент Охридски“, с.Смолница

Виктория Добрева Димитрова – учител в начален етап в Обединено училище „Пейо Яворов“, с.Стефаново

Женя Стоянова Величкова – старши учител в прогимназиален етап в ОУ„Христо Ботев“, с.Стожер

Силвия Дончева Панева – учител в прогимназиален етап в ОУ „Христо Ботев“, с.Стожер

Павлета Борисова Керанова – старши учител в прогимназиален етап на основно образование в ОУ„Васил Левски“, с.Хитово

Димитричка Георгиева Николова – старши учител в детска градина – с. Пчелино

Иванка Петрова Димитрова – старши учител в детска градина -с.Карапелит

Награди за колективни изяви на ученици

Учениците от ОУ„Св. св. Кирил и Методий“, село Дончево – за участие в инициативата „Европейски ден на спорта в училище“ през 2021 година и класиране сред първите десет най-активни училища. Училището е национален победител в категорията „Училищен двор – красив, зелен и активен“ и е отличено от Сдружение „БГ Бъди активен“ с награда и парична сума от 1000 лв.

За участие в инициативата „Световен ден на рециклирането“ през 2022 г. – училището е сред десетте най-добри учебни заведения в България, с титлата „Герои на рециклирането“. Екологичното възпитание на учениците и грижата за по-чиста и по-красива околна среда се превърна в мисия на ОУ„Св.св. Кирил и Методий“, за което училището получи отличие „Шишеяд“ от сдружение „БГ Бъди активен“.

Театрална група „В света на приказките“ с ученици от 3 до 6 клас от Средно училище „Никола Вапцаров“ в село Карапелит, с ръководител Росен Петров

Талантливите артисти ще представят спектакъла „Вълчан -хулиган“ на 30 май от 11.00 часа в Младежки център „Захари Стоянов“ в град Добрич.

Учениците от гимназиален етап специалност „Шивачество“, професия „Шивач“ в Обединено училище „Добри Войников“ в село Победа

Учениците изработиха повече от 15 000 защитни маски в часовете по учебна практика под ръководството на учителите по професионално обучение Румяна Димитрова и Събина Стоянова. Маските са дарени на образователни и обществени институции.

Награди за индивидуални постижения на  ученици

Милен Юлиянов Алексиев от 10 клас от Обединено училище „Добри Войников“ в село Победа – за класиране на трето място в ученическия конкурс на тема „Имам една мечта – да учим и живеем заедно“, организиран от Център „Амалипе“ – гр. Велико Търново, в раздел „Видеоматериал“ с филма „Сбъдната мечта“. Награда от Център „Амалипе“ и от Президента на Република България Румен Радев.

Марин Асенов Маринов – ученик в седми клас от Обединено училище „Пейо Яворов“ в село Стефаново – за постигнати спортни успехи в дисциплина „Бокс“ – категория до 66 кг, на националните шампионати в градовете: Шумен – първо място и златен медал, и Плевен – второ място И сребърен медал.

Алекс Александров Маринов от село Пчелино – за постигнати спортни успехи в дисциплина „Бокс“ – категория 90+, спечелен златен медал на национален шампионат в град Добрич, проведен на 13.05.2022 г.

За отличен успех, активно участие в училищния живот, за принос в утвърждаване авторитета на училището се награждават:

ОУ „Отец Паисий“  с. Батово

Станислава Йорданова Станева – 2 клас

Аслъ Аксел Нихат – 3  клас

Никола Георгиев Иванов – 4 клас

Ренета Николова Ангелова – 5  клас

ОУ „Васил Левски“  с.Божурово

Ачеля Орхан Ремзи – 1 клас

Жулиян Максимов Янков – 4 клас

ОУ „Св.св.Кирил и Методий“  с. Дончево

Магдалена  Лъчезарова Колева – 6 клас

ОУ „Стефан Караджа“  с. Житница

Гюлсевен Енгин Мустафа – 3  клас

Росен Тихомиров Нанев – 4 клас

Алиджан Алдин Али – 4 клас

Гюллю Енгин Мустафа – 5 клас

Гюлчин Руменова Анкова – 6 клас

Средно училище „Никола Вапцаров“ с. Карапелит

Сашо Асенов Стоянов – 4 клас

Лъчезар Антонов Асенов – 9 клас

Айча Айдън Аднян – 12 клас

Галина Маринова Монева – 12 клас

Наталия Мариянова Йорданова – 12 клас

ОУ „Неофит Рилски“   с. Ловчанци

Десислава Танева Демирова – 1 клас

Валентин Розалинов Стефанов – 2 клас

Елеонора Аджер Кадир – 2 клас

Кадир Мустафа Асан – 3 клас

Нерея Тодорова Тодорова – 3 клас

Диляра Александрова Аврамова – 3 клас

Димитър Тодоров Иванов – 4 клас

Елис Сали Асан – 6 клас

Ивета Стефанова Колева – 6 клас

Симона Цонкова Йовева – 6 клас

ОУ „Отец Паисий“  с.Овчарово

Симона Надева Йорданова – 4 клас

ОУ „Климент Охридски“  с.Смолница

Зоя Заблоцка – 6 клас

Есин Невин Реджеб – 7 клас

Даниела Йорданова Ангелова – 7 клас

ОУ „Христо Ботев“  с.Стожер

Иляйда Икбалова Илкова – 1 клас

Флорена Жекова Красимирова – 3 клас

Златина Стоянова Петрова – 6 клас

Мерве Демирева Станчева – 7 клас

ОУ „Васил Левски“  с.Хитово

Дуйгу Ерсин Асан – 7 клас

Елиза Несторова Росенова – 7 клас

Мюжге Мехмедова Красимирова – 7 клас

Емблематичната сграда, в която поколения хористи под диригентската палка на Маестро Захари Медникаров провеждаха своите репетиции, е изцяло санирана. Извършена е топлоизолация на сградата и довършителни ремонти. През последните две години Община Добрич ремонтира и обнови сградата, в която репетира смесения хор ‚Добруджански звуци“. Извършен е ремонт на покривната конструкция и са отстранени съществуващите течове. Изцяло са обновени репетиционната зала и залата за солфеж. Подменено е осветлението, дограмата, подовата настилка, боядисани са стените. Създадена е добра и подходяща атмосфера за репетиции. В залите освен смесеният хор „Добруджански звуци“ репетира и детският хор „Маестро Захари Медникаров“.

– Никой не очакваше така дълго да продължи войната в Украйна, смяташе се че бързо ще свърши, Путин дори беше поставил срок до 9 май, но тя продължава и сега. Означава ли това, че Русия не се справя и че всъщност губи войната, както тръби Зеленски?

– Никой не може да направи такава преценка, с изключение на тези, които разполагат с достоверна информация. А тези, които разполагат с достоверна информация, не говорят по медиите. Така че всичко, което се говори по медиите, просто не трябва да му се вярва. В условията на война това се нарича пропаганда, битка с врага на информационното поле. Разбира се, има анализи, които се опитват да бъдат обективни, но пак казвам – много често в анализите има съзнателно допускане на манипулираща информация и на дезинформация. Така че,  какви са били действителните намерения и доколко те са изпълнени, или напротив са провалени, можем да говорим много, много по-късно. До вземем това, което се случва с Втората световна война, сега излиза нова информация, разархивират се непознати данни, които доста променят едни или други оценки за събитията. Същото важи и за тази война. Беше създадено усещането, че Русия ще направи блицкриг и че ще се повтори Крим в далеч по-голям мащаб, но това бяха очаквания, а не знаем доколко това са били действителните цели на т.нар. специална военна операция. Ясно е едно – че Русия искаше да елиминира Украйна като заплаха за своята военно-стратегическа сигурност, т.е. да спре превръщането на Украйна във военно острие на Запада и САЩ, насочено срещу нея. Което беше факт не в последните 8, а в последните 30 години – преформатиране на съзнанието, създаването на украинска идентичност, базирана на антируска основа, с постепенното вкарване на Украйна в западния икономически, социално-политически и културен ако щете алианс (вижте тази пародия на култура, известна като „Евровизия“). И се свърши, разбира се, с най-важната съставляваща – военната. Истината е, че в Украйна в последните 8 години,  на базата на преобладаващото там руско население беше създадена една анти-Русия. Нещо, което не беше отчетено в Русия, където смятаха, че става въпрос само за пропаганда, докато в Украйна вървяха структуриращи процеси на антируска основа с използване на руския демографски материал.

– По време на Студената война беше разбираемо – сблъсък на идеологическа основа, капиталистическият запад срещу социалистическия изток. Но днес Русия е капиталистическа държава, защо продължава битката на Запада срещу нея?

–  Няма никакво значение каква е идеологията. Идеологията служи да опаковаме нашите геостратегически интереси в идеологически драперии, за да бъдат по-лесно смилаеми както за нашия лагер, така и за противника. Как да кажеш официално, че искаш да завладееш ресурсите на най-богатата на природни дадености страна в света, да експлоатираш нейните недра, да експлоатираш нейното население и, разбира се – да осъществиш световен доминитет? Следователно, ще го опаковаш в битка с тоталитаризма, със съветската комунистическа идеология, сега с авторитаризма и путинизма.  Социализмът и комунизмът бяха драперията – това за тези, които са чели малко, нищо не знаят, но много и кресливо говорят – а те са мнозинство.

– Сега използват Путин като мишена, наричат го убиец, престъпник, сатана и какъв ли не. В Путин ли е проблемът?

– Това е нещо, което даже не си заслужава да го коментирам. Става въпрос за нещо много важно – за това, че битката е за Евразия, за най-големия континент на света,концентриращ в себе си най-големите икономически, геополитически, природни и демографски ресурси. Когато световният остров в лицето на Съединените щати и клиентелата под техен контрол желае да осъществи световно господство, това не може да стане при положение, че Евразия е под контрол на чужди сили.  Следователно, имате два подхода. Първият е опит за директен контрол върху материка, което е много сложно и трудно, нямате такива ресурси. Второто е да правите това, което Англия е правила в продължение на 300 години по отношение на материкова Европа, а именно – разделяй и владей. Т.е. никога една сила да не доминира на континента, което ще постави веднага Британските острови в шах и мат. Така беше с Наполеон, така беше с Филип Трети преди това, така беше по-късно с Хитлер и разбира се, с Русия и СССР. Законите на геополитиката са като законите на физиката, те нямат никакво отношение към нашите желания или нежелания. Както казваше Наполеон, географията е съдба. И оттук, разбира се, произтичат всички останали подходи. Ако Западът, т.е. ситуираната в Съединените щати световна финансова олигархия, желае да доминира и да осъществява контрол, това не може да бъде осъществено, ако бъде оставена Евразия под контрола на независими сили, дори не бих казал враждебни. А там се ситуират най-голямата вече икономическа сила Китай, все още една от най-мощните военни сили – Русия, и най-голямата демографска сила, каквато е Индия. Това не може да бъде допуснато, следователно тук са възможни всякакви стратегии. Едната е „разделяй и владей“. Както е ставало в историята – ползваме едни индийски княжества срещу други индийски княжества и, ползвайки пушечното месо на едните, владеем другите. Ще осъществим кръстоносен поход срещу най-мощната във военно-техническо отношение – Русия, няма да я разрушим, а ще я използваме в удобен за нас вид за да се насочим разбира се срещу Китай. Затова и Китай, който знае за какво става дума,  подкрепя Русия, макар че не го манифестира открито. Не защото много обича Русия, а защото обича себе си.

–  От това, което казвате, в мен възникват два въпроса. Първо – защо Европа тъй ревностно изпълнява диктата на Съединените щати за постигане на техните интереси? Полският премиер Моравецки дори заяви, че трябва не просто да бъде победена Русия, а да бъде унищожен „руският свят“, разбирай идентичност, мислене, духовност, православие и пр.

– Трябва да разберем, че има два плана. Първият е ситуативният план за конкретни европейски страни.  Случаят с Полша е бих казал медицинско-маниакален. Полша и поляците имат тежък национален комплекс, който се изразява в това, че преди повече от 200 години те загубиха битката с Русия за това кой да контролира и да управлява източнославянския свят. Проектът „Реч Посполита“, който беше проектиран върху териториите на Полша, днешна Беларус, Украйна и Прибалтика беше ликвидиран в полза на Русия. Поляците все още не могат да забравят, че през 17 век полски марионетки са управлявали Москва при Лъжедимитрий, а след това идва обратният удар и накрая Полша става част от Руската империя. Така че тук има такъв комплексарско-геополитически пласт. На второ място се натрупват вече културните пластове, религиозни и психоментални различия, но те не са решаващи.

За така наречената Европа. Първо, трябва да си изясним какво е това Европа. Това е удобно клише, което се използва от журналисти и анализатори, но което de facto е нищо. Европа наистина беше най-мощната, най-силната в икономическо, политическо, в невероятно културно отношение част на света, която неслучайно доминираше света близо 500 години. Европа приключи като самостоятелен геополитически субект на 9 май 1945 г., когато последният опит на голяма геополитическа сила на континента – визирам Германия, да се наложи беше ликвидиран от двете най-мощните във военно-политическо отношение  сили – Съветският съюз и Съединените щати, страни с произход от Европа, но с глобални претенции. Оттам нататък Европа беше протекторат, разделен между Съветския съюз и САЩ.

– А вторият ми въпрос е за Китай. Толкова ли е сигурно, че Китай и Русия ще вървят заедно винаги, или Китай също  си има собствени интереси? Както и Турция, която сега също като че ли  е с Русия?

–  Това е брак по интереси, дори не бих казал брак, а ситуативно напасване. Китай си прави сметката да играе ролята на мъдрата маймуна, която стои на върха на планината и гледа как тигрите се бият в долината. Когато двата тигъра – Русия и САЩ с техните марионетки, биват омаломощени и направо ликвидирани в тази самоубийствена война, тогава те ще се намесят. Нещо, което Англия, а след това и Съединените щати правеха по отношение на Европа.  Китайците са си взели поука и използват същата стратегия по отношение на своите геополитически опоненти. В този случай Китай подкрепя Русия ситуативно, не защото има някакъв интерес с Русия, а интересът му е да запази Русия, защото тя е удобен щит срещу атаките на Запада. Разбира се, те очакват в този сблъсък между Русия и Запада двете сили да се омаломощят, тогава Китай ще дойде и ще прибере своето. От друга страна, те си дават сметка, че ако Русия падне, те са следващите и рухването на Китай ще е много по-бързо, отколкото това на Русия. При Турция играта е подобна, но мащабът е различен. Турция е с нараснали геополитически амбиции и стремежи, впрочем – обосновани. Тази страна ще достигне 100 милиона младо и енергично население в средата на века, със собствена икономика, със собствена индустрия, със собствен имперски проект, поради което рано или късно Турция ще пожелае да поеме своето и на Балканите, и в Черноморския басейн, и в Кавказ, и в Централна Азия. Дългосрочният руски интерес влиза в противоречие с дългосрочния турски интерес, сега има ситуитивно напасване  с оперетата с влизането на Швеция и Финландия в НАТО. От друга страна Турция се стреми да доставя помощ на Украйна, има и турски наемници в Украйна, те се бият на нейна страна, включително и в Мариупол. Така че Турция преследва своя дългосрочен интерес. Разбира се, турските интереси са известни на Запада, основно на Англия, насочваща турските амбиции в полезна за нея посока. Така Турция на юг да бъде използвана с неоосманската й мечта подобно на Полша на север в мечтата й за нова Реч Посполита на територията на Беларус, Украйна и Русия. Те ще бъдат използвани, мислейки си, че ще играят след това роля, в една много по-голяма геополитическа игра.

– Покрай Турция стигаме и до България. Успяха ли да вкарат България във войната? Изнасяме, не изнасяме оръжия, ще ги ремонтираме и не знам какво още. Успяха ли чрез натиск да ни вкарат в конфликта?

– Първо две неща, които не звучат добре за българското ухо. България е марионетка и нейната воля няма никакво значение. Дали са успели или не са успели – в самия Ви въпрос има едва ли не неосъзната предпоставка, че тук е имало съпротива и тя е била преодоляна с натиск от нашите геополитически съюзници. Нищо подобно няма. България е загубила своята геополитическа субектност преди повече от 100 години и в момента виждаме само нейното гърчене в едната или другата плоскост. А пък особено сега след свалянето на режима на Борисов нещата минаха на ръчно управление на важните геополитически територии, на контактните зони с проблемни страни – Турция на юг, Русия на изток. По тази причина върви политическа подмяна на българския политически елит. Предишният беше продажен, но шикалкавеше. Този е на директен контрол, няма място за маньоври.

– Това се връзва като обяснение и за историята с руския газ. Най-бедната държава, каквато сме ние, най-ревностно се отказва от руските доставки. Кирил Петков се хвали, че сме били най-зависими от Русия, сега сме най-независими. Което е смешно, понеже вече над 20 фирми от самия Европейски съюз приеха условията за плащане в рубли, ЕС реши, че това не нарушава санкциите, само ние се репчим. Стив Ханке ни казва: „не влизайте в Еврозоната, ще е пагубно за вас“, а ние нямаме газ, цените ще хвръкнат непосилно за хората, но сме герои. Какво е това? Малоумие или послушно раболепие?

– Обяснението е просто. Разбира се, цялата тази епопея с газа има финансови, технически, технологически и икономически аспекти, но те не са толкова важни. Важен е геополитическият и военният аспект. Западът знаеше много добре, че постсъветска Русия може да акумулира някакъв финансов ресурс, изнасяйки нефт и газ. Друг е въпросът доколко това в дългосрочен аспект даваше шансове на Русия да се еманципира. Според мен, тя беше превърната в суровинен придатък на Запада. И следователно, за да не бъде допуснато Русия да акумулира ресурс, който пък от своя страна да бъде използван за нейните военно-политически и всякакви други цели, тези артерии трябваше да бъдат пресечени. За да бъдат пресечени, се разиграва сценката отърваване от „тоталитарния“ руски газ и замяната му с американския „демократичен“. Това е толкова примитивно, че даже не ми се коментира.

– Има ли сценарий за България, за превръщането й в предна прифронтова зона срещу Русия, която през Черно море е на хвърлей място от нас? НАТО вече заплашва, че и морето няма дълго да остане без западно присъствие, само Турция все още пречи. Нобелистът Джоузеф Стиглиц миналата седмица посъветва да излезем от Евросъюза, за да не ни изсмукват повече богатите  западни страни в него. Затова питам – има ли сценарий на САЩ и Запада за България?

– То няма сценарий, това е вече резултат. Така че няма защо да гледаме в бъдещето, ние сме в него. По тази причина и всички разумни предложения на американски икономически анализатори звучат хубаво, има само един малък недостатък – те не отчитат най-важното: Европа и в частност Източна Европа нямат абсолютно никаква геополитическа субектност над определено ниво, което им е разрешено. Поради тази причина каквото кажат нашите геополитически господари, това ще стане. Какво мислим ние няма абсолютно никакво значение.  А като гледам, много и не мислим.

– Същото се случва и с темата за ветото ни за Северна Македония. И тази тема вкараха в контекста на войната в Украйна и ни натискат с всички сили да де откажем от историята на държавата ни и да я подарим безусловно.  България и Македония мюре ли са в цялата работа? Защо вкараха темата за Македония в темата за войната?

– Каква е нашата история и какво ние не искаме да забравим от миналото си е последното нещо, което вълнува нашите геополитически ментори, а и голяма част от т.нар. български управленски елит.  Македония отдавна е престанала да бъде каквото и да било за средното българско ухо, така да речем. Второ, тук има много ясна военна логика и тя се изразява в следното:  Македония вече е част от НАТО, важна е територията. Както и България – тя не е важна като страна, като икономически, географски, политически или пък някакъв друг потенциал. Важното е, че България е в центъра на Балканите. Който контролира България, той контролира и периферията на Балканите.  Положението на България на Балканите много наподобява положението на Германия в Европа. Ако контролирате хардланда на Европа, сиреч Германия, вие поставяте в шах всички околни страни. Същото е и с България.  Който контролира българската територия, той поставя в шах страните в периферията в геополитическо и военно отношение – Гърция, Албания, бивша Югославия, даже и Румъния. Това е важното в случая. Драмата и на България, и на Македония е в това, че те се намират там, където се намират. Нещастието на Македония е в следното – казвам го като човек, който има произход оттам и ме боли сърцето, но не бъркам емоцията с хладния анализ. Тя се намира там, където е, по долината на Вардар. Това означава директна връзка между Солунското пристанище и долината на Морава и оттам – към средна Европа. В това число и Сърбия – последния неясен субект на Балканите, заиграващ и с Русия, и със Запада. Следователно вървим към Сърбия с последващо нейно притискане и затова е важна Македония. Освен това, много е важен диагоналът от Драч към Бургас, заради конфликта, който се разиграва в Черноморския басейн. Не може да се позволи в тези територии да има части с неясен статут като Албания и като Македония. Албания е ясна от геополитическа и военна гледна точка, но все пак трябва да бъде вкарана в европейската кошара.

– Всички наши политици, независимо от действията си, говорят за националния интерес. Но явно го разбират по различен начин. И то – различно от интереса на обикновените българи. Що е то национален интерес?

– Когато едно нещо не съществува, някои хора си мислят, че с говорене могат да създадат реалност. Като го няма едно нещо и повторят заклинанието сто пъти, смятат, че то ще се появи. Тъй като ние нямаме вече национален суверенитет, имаме ниско ниво на самостоятелно поведение,  това обстоятелство го заместваме с активно производство на думи. Белким с активното производство на думи заместим липсата на каквото и да било национално действие. Нямаш национален интерес, тъй като нямаш геополитическа субектност. Законите на геополитическата физика не могат да бъдат заместени с празнословие.

Максималното, което може да направи един отговорен елит днес е да лавира в обективно зададения ни коридор от геополитически възможности, а не да копае дъното та дано сюзеренът види и оцени старанието на слугата.

– Още през 2017 г. Вие предрекохте, че спокойните години свършиха и влизаме в гигантски турбуленции. На базата на случващото се в момента какво предричате сега?

– Не искам да предричам нищо. Въобще не съм щастлив от факта, че това, което съм казал тогава, а именно,  че предстои война на Запада срещу Русия чрез  Украйна, се случи. И изобщо, анализаторът няма за задача да ви предрича бъдеще. Бърка се ходенето на врачка с геополитически или друг социален анализ.

Второ, въпреки широко разпространеното мнение анализаторът не е длъжен да дава решения. Още по-малко такива каквито ще ви се харесат. Ярка демонстрация на инфантилното мислене е, че всеки проблем имал т.нар. „решение“ и т.нар. анализатор задължително трябва да ви го даде. Един вид да мисли вместо вас, да анализира вместо вас и да действа вместо вас, докато вие в най-добрия случай революционерствате безопасно във Фейсбук. От времената на Вазовите „Чичовци“ до ден днешен нищо не се е променило в тази насока.
Например когато в резултат от мащабни геополитически катаклизми преди повече от 30 години страната ни бе докарана до нивото на геополитическа периферия и обект на световната политика, какво решение може да има този базов „проблем“, който предопределя всичко останало у нас – от икономика и политика до пълния битов и културен примитивизъм залял тази страна – да обявиш война на доминьона ли?

Логиката на кухнята и кръчмата не е логика на политиката.

Не желая да казвам какво може да се случи оттук нататък, защото мога само да предполагам. Всяка прогноза обикновено се базира на две неща: на миналия опит и на екстраполиране на миналия опит върху бъдещето. Бъдещето обикновено се случва между миналия опит, настоящето и нещо, което ние не знаем. Очевидно е, че вече сме в третата световна война. Залогът е Евразия и в някакъв смисъл – моделът на цивилизация и бъдещите основи на тази цивилизация. Ако надделее англосаксонският блок, тогава ще имаме една форма на съществуване, която ни е известна, вероятно в още по-дълбоки измерения. Ако надделеят или имаме поне един контрабаланс от други сили, ще имаме един по-разнообразен свят, в който такива геополитически мушмороци като нас, ще могат да дишат малко по-спокойно.

********

Иво Христов е роден е на 5 септември 1966 г. в Киев. Магистър по право и доктор по социология на правото на Софийския университет. Специализирал е във Вашингтон, Москва–Стокхолм-Страсбург, в Италия и Австрия. Депутат от БСП от 2017 до 2021 г. 

Автор: Велиана Христова за „Гласове“

Магнитни бури през май – опасни дни на геобуря

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН казваме днес на финансиста на Психодиспансера в Добрич Петя Обретенова, с пожелания да е здрава, да е обичана и уважавана, да успява в добрите си начинания и да й се случват само хубави неща!

РОЖДЕНИК утре е Стефко Денев – общински съветник от групата на ГЕРБ в Тервел. Здраве и много ентусиазъм в работата за хората от красивата добруджанска община му желаем ние от НДТ

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН казваме на Северина Савова – директор на Бюро по труда – Добрич, която ще черпи на 21 май. Здраве желаем на дамата, много успехи в трудната работа да дарява на нуждаещите се надежда за труд и достоен живот, много щастие в личен план и много сбъднати мечти!

В АВАНС честитим предстоящия на 21 май рожден ден на управителя на „Градски транспорт“ – Добрич, Катя Петкова. На стилната дама желаем да е здрава и обичана, да се справя успешно с трудната задача – да реши проблемите на градския транспорт, да е енергична и да успява с усмивка във всичко хубаво, с което се заеме!

ИМЕН ДЕН празнуват на 21 май всички с имената: Константин, Костадин, Константина, Костадинa, Динko, Динка, Елена, Елеонора, Ели, Еленko. Здраве, светлина и хармония в живота и двойна закрила на добрите им начинания от техните двама небесни покровители – св.св. Константин и Елена, желаем на всички тях ние от НДТ!

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН казваме на Илко Пантелеев, който празнува на 22 май, с пожелания за здраве и много успехи!

В АВАНС честитим рождения ден на Румяна Стоянова – ръководител на школата по изобразително изкуство в НЧ „Йордан Йовков“, която празнува на 22 май. Нека е здрава, нека продължи да твори и да вдъхновява младите да създават красота и нека се сбъдват всичките й мечти!

ЕДНА ПРЕКРАСНА дама, за която създаването и  администрирането на европроекти е просто детска игра, празнува на 23 май. Честит рожден ден в аванс казваме на Правда Димова ние от НДТ и й желаем от здраве, успехи, усмивки и безброй поводи за радост да не се отърве!

НАВРЪХ светлия празник 24 май се е родил Димитър Василев – управител на „Пътнически превози“ и общински съветник от МК ГЕРБ (СДС) в Добрич. Нека е здрав, нека работи с несекваща енергия за хората на Добрич, нека с лекота преодолява обективните трудности, съпътстващи дейността на управляваната от него фирма  и нека добрите му начинания се увенчават с успех!

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН казваме на приятеля на по-добрия вестник Митко Михайлов, който празнува на 25 май. Убедени сме, че пожеланията ни за здраве, обич, уважение, осъществени добри начинания и много поводи за радост ще го „настигнат“ в столицата и ще се прибавят към стотиците поздрави от близки и приятели.

ЧЕСТИТИМ рождените дни и на всички приятели във ФБ-групите ни!

• Три велики песни за живота, смъртта и любовта (BG subs) – HD

Емблематичната сграда, в която поколения хористи под диригентската палка на Маестро Захари Медникаров провеждаха своите репетиции, е изцяло санирана. Извършена е топлоизолация на сградата и довършителни ремонти. През последните две години Община Добрич ремонтира и обнови сградата, в която репетира смесения хор ‚Добруджански звуци“. Извършен е ремонт на покривната конструкция и са отстранени съществуващите течове. Изцяло са обновени репетиционната зала и залата за солфеж. Подменено е осветлението, дограмата, подовата настилка, боядисани са стените. Създадена е добра и подходяща атмосфера за репетиции. В залите освен смесеният хор „Добруджански звуци“ репетира и детският хор „Маестро Захари Медникаров“.

• Хората на Корнелия Нинова прибират служебните телефони на местната структура

Насрочени са местни извънредни избори в партията

Ново противоборство между пловдивските социалисти и ръководството на БСП се заформя след решение на пленума на червените да бъде проведен предсрочен пълен цикъл отчети и избори в Пловдивската градска организация. Градският съвет на БСП – Пловдив отказва да изпълни решението на Националния съвет, тъй като то е противоуставно и противозаконно, съобщиха от там. “Ще бъдат сезирани Общопартийна контролна комисия и прокуратурата”, обявяват след решение на Градската организация на партията в Пловдив.

Социалистите оспорват идеята на “Позитано” 20 да бъдат предадени в централата на БСП печатите и документацията на градската и районните партийни организации, деловодните книги, пароли, достъп и администратори на съществуващите интернет страници, е-мейли и други онлайн форми на комуникация, както и дори служебните телефони на местните социалисти. Последното е задача на работна група от 15 членове, начело с Атанас Зафиров.

Според решението на НС на БСП, подписано от Корнелия Нинова, пловдивските социалисти трябва да проведат Градската си конференция в периода от 16 юли до 17 юли 2022 г. и да изберат ново ръководство, а преди това да бъдат сменени и председателите на райони в града.  https://trud.bg/

В периода 26 март – 3 май бе извършено второ теренно обследване на 10% от площите засети с есенници от Експертна областната комисия, с цел установяване състоянието им в Област Добрич. Взеха участие членове на комисията от следните структури – ДЗИ–Ген.Тошево, ОД по безопасност на храните -Добрич, ОД на ДФ ”Земеделие” и ТЗ по Апробация и семеконтрол – гр.Добрич, НССЗ – ТОО  Добрич.

Общо площите засяти с есенници в обл.Добрич са 1 332 750 дка, като от тях :

-1 201 600 дка – пшеница;

– 59 640 дка – ечемик;

– 71 510 дка – рапица.

Към настоящия момент състоянието на есенниците е в преобладаващо добро и много добро състояние.

ПШЕНИЦАТА И ЕЧЕМИКА са в много добро – 40%,  добро – 55%, средно – 5%

ФАЗА НА РАЗВИТИЕ :  – Към момента на обследването пшеницата и ечемика са във фенофаза “изправяне на стъбло 1-ви – 2-ри лист”.

              ФИТОСАНИТАРНОТО СЪСТОЯНИЕ на есенниците, относно болести и неприятели към момента на обследването е следното :

БОЛЕСТИ : От болестите от фитопатогенен характер, които да са от икономическо значение се наблюдава брашнеста мана – на около 5% от площите. Пшеницата е най-податлива на брашнеста мана  по време на интензивен растеж и след пролетно подхранване с азотни торове. Развитието на патогена започва от най-долните листа и постепенно обхваща, и горните. Влажните условия и гъстите посеви благоприятстват развитието.

НЕПРИЯТЕЛИ : Вредна житна дървеница – Във всички агроекологчни райони на областта е започнала пролетната миграция на възрастните дървеници. Земеделските стопани следва да наблюдават посевите и да следят за ПИВ /праг на икономическа вредност/, като контролът следва да бъде съобразен с добрите растителнозащитни практики.

ЗАПЛЕВЕЛЯВАНЕ : Като цяло посевите са чисти от плевели, полетата са третирани с регистрираните за целта хербициди.

ЗИМНАТА МАСЛОДАЙНА РАПИЦА:  Към момента  на обследването рапицата е в добро състояние, фазата на развитие е „начало на цъфтеж” и „масов цъфтеж”. Полетата в голямата си част са чисти от плевели и не се наблюдават болести от фитопатогенен характер. От типичните неприятели в посевите се констатира рапичен цветояд и рапичен стъблен скритохоботник.

По оперативни данни , набирани за нуждите на Министерство на земеделието, към 19.05.2022г. в обл.Добрич са засети 845150 дка с маслодаен слънчоглед и 906340 дка с царевица за зърно. Пролетната сеитба при слънчогледа и царевицата в по-голямата си част е приключила.

От площите със зимна маслодайна рапица са пропаднали общо 8518 дка , които вероятно ще бъдат презасадени с пролетни култури.