Имаме обичай да наричаме 24 май като най-българския празник. Безспортно е така.
А ние – българите, имаме ли си най-български месец?
Март е най-българският месец!
Поне поради два факта.
На Трети март се възражда Третата българска държава, денят на Освобождението на България от Османско владичество. Други го наричат просто Освобождението /ние – в Добруджа, си имаме и освобождение от румънско иго/, трети спазват вековната традиция да отбелязват Трети март като Освобождението от турско робство.
Такива сме си българите, две брадви да имаме, ще секат поне на пет места. Има случаи да си отсичаме дори ръка или крак. Но това е друг въпрос. Фактът е, че на Трети март 1878 г. се възражда Третата българска държава.
Дълго предисловие?…
А трябва вече да кажем, че месец Март е най-българският месец, защото няма българин, който да не се вълнува от българската мартеница. Впрочем, мартеницата обединява в държавата ни всички етноси и вероизповедания, тъй като на първи март всички се окичват с мартеници за здраве и късмет.
Такъв е животът!
Сега вече можем да кажем, че Народно читалище „Възраждане 1941“ тази година отново застава в центъра на събитията с Националния конкурс „Мартеници бели, бели и червени“. Всъщност събитието продължава традицията на читалището за национални конкурси. Миналата година конкурсът събра стотици великденски картички. Читалището е в центъра на ежегодното отбелязване на Деня на градинаря през август.
Основната дейност е на читалищния клуб „Сръчни ръце“, който практически препредава вековните български традиции от стари на млади, на деца и внуци… Тази година сръчните ръце на Одринци са изработили стотици мартеници. За кого, ще попитате? Поне 150 от тях, дело на народното изкуство, секретарят на читалището Елисавета Маркова казва, че ще бъдат дарени на Центъра за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания в Добрич. Смущаващото е, че не ще могат лично да закачат мартениците заради пандемията, но път във всяка мартеница е вплетена цялата им обич и надежда за добри дни и години на болните деца. Други 100 мартеници ще отпътуват за социален дом в Плевен. Бели и червени надежди и пожелания от Одринци ще си окачат още живеещите и грижещите се за спокойните им старини в Дома за стари хора в Добрич. И в село Ведрина има дом за стари хора. По традиция НЧ „Възраждане 1941“ има най-добри отношения с дома. И там ще получат мартеници, а с тях обич, признателност и признания за здраве и дълъг живот. Готови са мартениците и за детските градини в Долина и Ведрина.
В салона на читалището вече са подредени мартениците, днес специално жури ще избере кои от тях са най-сполучливи и се вграждат в националните ни традиции.
В същия този салон гостувахме по покана на читалищното ръководство.
Там се бяха събрали читалищните секретари от цялата община Добричка. Бяха заедно, за да изработят още мартеници и да отбележат 149-годишнината на българския Апостол на свободата – Васил Левски. Рецитираха се стихове за Дякона. Изненада ни, че читалищните секретари имат своя група за автентичен фолклор. Тя се казва „Пъстроцвет“ и е единствената по рода си в България. Там бяха още директорката на дирекцията за хуманитарни дейности в Община Добричка Ели Петрова и Емилия от фондация „Алерия“. Ляха се песни, които пренасяха българщината от столетия назад до нашето съвремие. Ръководител на хора от 19 читалищни секретари е Виолета Петкова.
Към мартениците, които допълниха читалищните секретари, до вчера се очакваха още пратки от цялата страна. Може би общият им брой далеч е надхвърлил 500 – българщина, събрана под покрива на НЧ „Възраждане 1941“ в село Одринци, което не само продължава българските традиции, но и всяка година поднася нови изненади.
Искаме да добавим, че поради ограничено място във вестника, много повече снимки и видео може да намерите на сайта ни ndt1.eu.
НДТ
