дом блог

Трима убити и 12 ранени в Страсбург, нападателят е прострелян

0

Нападателят, открил стрелба в центъра на Страсбург край коледен базар, е бил ранен по време на престрелка с военните. Това съобщи АФП, като се позова на източници от полицията. По всяка вероятност става въпрос за терористичен акт. По време на атаката загинаха трима човека, а ранените са 12, шестима от тях в критично състояние. Това твърди министърът на вътрешните работи на Франция Кристоф Кастанер, а според кмета на Страсбург жертвите са четири. Стрелецът е фигурирал в списъка със заподозрени в тероризъм лица. Освен това е трябвало да бъде арестуван тази сутрин по подозрения в съпричастност към убийство. Полицаите обаче не са успели да го намерят в дома му, , а при обиска в жилището са открити гранати. 29-годишният мъж, който е родом от града, към 20:00 часа френско време откри стрелба в центъра на Страсбург край прочутия коледен базар. По време на престрелката с полицията нападателят бе прострелян, но успя да избяга и акцията за залавянето му продължава в момента. Авторът на кървавата атака е похитил такси и е избягал с него от мястото на произшествието, съобщи радио Франс енфо. Водачът на таксито е в безопасност, той твърди, че престъпникът е ранен. Няколко човека са били арестувани тази нощ по време на операцията, но 29-годишният Шериф Ш. не е сред тях. Френските власти разглеждат инцидента като терористичен акт. Междувременно кметът на Страсбург обяви сряда за ден на траур в града. Коледният базар няма да работи в сряда, отменени са и всички спектакли в театрите. БГНЕС/АФП

http://bgnes.com

ПЪТЕПИС: От Добрич до Ню Орлиънс. Бялата лястовица, цигани и голф…

0

Ходя си в родния край два-три пъти годишно. Било да видя роднини и приятели, било да поплувам между „Албена” и Балчик, да опитам виното на брат ми, когато се избистри в края на декември, или да видя дали бялата лястовичка не се навърта наоколо да даде кураж на онези днешни добруджанци, които не можаха да забогатеят в мътните години на прехода, въпреки най-хубавата земя в радиус от 1000 километра наоколо (минимум…).

През последните 25-30 години, докато работех по бежански лагери и дипломатически конференции, по военни конфликти и дълги среднощни заседания в сградата на ООН в Ню Йорк, все се заканвах, че върна ли се един ден в България, непременно ще изкарвам по 2-3 месеца в „небесните пасбища” на Добруджа, както би се изразил Джон Стайнбек. Там, където малкото овчарче от Медвен Захарий Стоянов се научава да чете, за да стане един от националните ни гиганти; там, където в летните вечери звездите бяха по-едри и от тези над Фамагуста; и където черешите и дините, които нощем крадяхме от градини и бостани през летните ваканции, за нас бяха най-сладките в света.

Горе-долу си спазвам графика. Но вместо по 2-3 месеца, стоя най-много до седмица, когато започвам да дотягам на роднини и приятели, или те на мен….  Пак има дини и череши, но най-често те или не са добруджански, или не са толкова сладки както в детството ми. А може и да се лъжа…

Магията я няма

и това е естествено. Няма как приказките, преживени в детството (на миналия век), да останат същите 50-60 години по-късно….  Няма как моите деца и внуци да усетят миризмата на току-що окосено сено рано сутрин, пръхтящите ноздри на конете, опъващи каишите на косачката или жътварката; изплашените писъци на пъдпъдъци и яребици, излитащи с ужас от стъпканите си гнезда под конските копита…  Няма как да научат вкуса на току-що набраните пролетни печурки край торищата до гората, където пладнуваха хиляди овце от безброй стада…
Децата и внуците ни, както и на хиляди други българи, са пръснати от Лондон до Лима и от Чикаго до Рио…. За уханието на прясно окосеното сено и вкуса на крадените посред нощ дини могат да научат или ако аз им разкажа, или ако прочетат Йовков и Ивайло Петров.


Бялата лястовица в красивия градски парк на Добрич гледа дали Моканина идва да я потърси. Снимки: авторът

 

Но по всяка вероятност няма да прочетат, нито единия, нито другия. Добруджа отдавна не е същата, няма го нито Йовков, нито Дора Габе, нито дори присмехулникът Ивайло Петров, който на 19 януари имаше рожден ден….  Няма я магията на Антимовския хан, няма я Сарандовица, няма го Сали Яшар и песента от колелетата на каруците му. Няма ги и старите добруджанскжи благородници, богати и не толкова, красиви и уморени от жътвата, весели и тъжни, поетични като от разказ на майстора от Жеравна. Или на Присмехулника от селцето Бдинци, на двайсетина километра западно от Добрич където се е родил Ивайло Петров.  Всички те, поколението на моите родители, и на техните родители, и т.н., бяха създали един красив мит за добрия, човечния, благородния и вълшебен свят, наречен Добруджа, населен с хора широко скроени и с усет към прекрасното… Поне така ме учеха учителите ми в Добрич и по-късно в университета в София. А така го чувствах и аз, роден в митичния край, където полята и морето се сливат в синьо-зелена феерия…

Естествено, няма да плачем за миналото… Било каквото било. Животът продължава, за малцина красив и богат, за мнозина – не толкова…. Миналата седмица се върнах от Добрич. Беше хубаво – роднини, приятели, вкусни добруджански манджи и още по-вкусното вино на брат ми, което мирише на диви ягоди. От сорта грозде, който италианците наричат “Кастел”, а добруджанци – липа. Бяла или черна липа. Дребни зрънца, страховито ароматни, на пазарите в Ню Йорк и Женева бяха най-скъпите сортове, които продаваха за ядене, но вино не правеха от него… Било вредно? Може би… Напук на слуховете, много добруджанци продължават да си го пият…


Добруджанец бере грозде в двор в Смолница, за да направи вино с дъх на диви ягоди. Снимка: авторът

 

Но Добрич вече не е същият град от моето детство… Единственото, което е същото, е леденият вятър, който зиме духа откъм Букурещ или Констанца, връхлита върху Добрич, обледенява улици, шосета, стълбове и жици, кърши клони на дървета и тласка автомобилите в канавки и хендеци, от които излизане няма, докато не дойде фадромата… И чак тогава се уморява този проклет вятър и  спира нейде в предградията на Варна, докато Добрич си ближе раните…

Вечер градът опустява рано. Улиците са тъжни. Рядко се виждат млади хора. Безработицата ги е прогонила или във Валенсия, или в Манчестър, или в Дрезден. Малцината, които са останали тук, се радват, ако намерят работа за 500-600 лева на месец. От 120-130 хил. жители преди 30 години, днес градът се е свил наполовина, както казват местните хора. Не мисля, че има гладуващи, но бедни със сигурност има, както ми казва един приятел, шеф на местна хуманитарна организация. От двайсетината заводи, фабрики, предприятия и т. н. преди „вечния” ни преход, сега не е останало почти нищо. Рядко се виждат усмихнати хора. Повечето добруджанци са надянали същите маски на лицата си като хората от всички краища на България: угрижени, самотни, замислени, потънали в собствените си бездни…

А иначе градчето си е ОК, както би казал един мой съученик, сега пенсиониран инженер с много скромна пенсия…  Виждат се както нови сгради с прилична архитектура, така и стари турски или цигански къщици, които още не са бутнати… Повечето турци се преселиха на юг – като моя съученик Себайдин, сега в Истанбул…  Исмет, с прякор Офето (баща му го кръстил на майтап на Отечествения Фронт през далечната 1950…) – също е в Истанбул. Самито, приятел на баща ми – отдавна е в Бурса. И Турхан, бръснаря, също …. Идват си често в родния край, не могат да прежалят Добруджа и младостта си. Идват си и плачат от радост и от скръб… Нещо ги тегли насам и говорят за Добруджа като за Рая там, горе… За някогашната Добруджа, от детството им.

Бялата лястовица и черните овце

Тя може да се види в новия градски парк на Добрич, кацнала край езерото, в което някога карахме лодки и ухажвахме момичетата от гимназията… Тя не лети, направена е от някакъв траен материал от скулптора си, но гледа внимателно дали към нея не се задава Моканинът, в търсене на надежда за болното си дете…  Няма го обаче Моканинът, запилял се е и той вероятно някъде между Валенсия и Барселона, да гледа  лозята на испанците или да им поддържа дворовете. Дори когато си дойде за кратка ваканция, Моканинът не може да се види на новите голф игрища между Балчик и Калиакра…  Аз като пишман голфър, ходя от време на време с моя приятел Румен, бивш журналист от „24 часа”, сега преподавател по голф-науки-и-практики – да удрям бялото топче над зелената трева в „Трейшън клифс” или на другите две игрища наоколо. Но освен заможни руснаци или румънци не видях от местните хора да се радват на шотландската игра… Изглежда Моканинът не играе голф: или няма време, или не му се харчат пари за тази странна за местните хора игра, чийто дядовци са играли  на челик или на „чаракман”, далечни добруджански братовчеди на голфа…


Добруджански двор на съвременна къща в Балчик, с изглед към морето. Дизайнерите на този оазис са млади добруджанци, лекари, решили да останат в родния край… Снимка: авторът

 

Една вечер, докато вървях към магазина на моя приятел Жоро Лазаров, видях една елегантна бяла кола, паркирана до хотел „Добруджа”. Загледах се в големия борден дисплей вдясно от волана и сложните навигационни уреди на тази красавица. После видях, че е един от последните модели „Тесла”, с „толбухински” номер…  Предполагам, че беше собственост на „Жеко Бонвивана”, известен от творчеството на Ивайло Петров като „Жеко Бована” – за по-кратко…. Когато споделих това с Жоро Лазаров, той каза:”А-а-а, имаме ги три!” Три „Тесли” в малкия Добрич, чийто театър едва диша и май само името „Йордан Йовков” е останало от него и от някогашните му звезди? Една от тях беше Мариана Аламанчева, която също отлетя от нас тия дни като бяла лястовица.

В творчеството на Йовков няма цигани. Има турци. Благородни и добри. И те повечето такива си бяха, аз израснах сред тях. Сега са останали малко. За сметка на това циганите са мнозинство в повечето добруджански села. Много от тях бяха заселени тук по времето на Тодор Живков, някъде през 60-те години на миналия век. Докараха ги тук, защото имаше много свободна земя. Оземлиха ги, построиха си хората къщички, децата им тръгнаха на училище, всички работеха – кой механизатор, кой занаятчия, изкарваха си хляба, никой от тях не крадеше, като закъсваха в края на месеца идваха при баща ми за някой лев назаем или за „стъкло вино”, както се казваше в Добруджа. Следващия месец си връщаха заема. Виното – не. Но бяха кротки, само тук-там по някой цигански барон или бабаит правеше золуми, но или милиционерите го ступваха набързо, след което Манго, осъден по бързата процедура, правеше от 3 до 6 месеца тухли без да му плащат, за да му дойде акълът в главата.
Или лудият Танас от Голяма Смолница ги биеше превантивно с дървен кол край казана за ракия, просто така, за историческо назидание и с възпитателна цел. И циганите кротуваха. А Танас с буйния си нрав никак не се вписваше сред благите герои на Йовков. Тип като него по-можеше да се срещне при Ивайло Петров… Един-два свирепи персонажа от „Хайка за вълци”, натоварени да проведат колективизацията в Добруджа , понякога ми напомнят за Танас Топалов, чийто брат Иван беше най-кроткият човек от Владивосток до Пунта Аренас…

Тухларната

Едно лято, през ваканцията, баща ми ме прати да работя в тухларницата на Смолница, за да си изкарам парите за морето. Тогава беше така: от три месеца лятна ваканция, децата работеха на полето през юни и юли, а август прекарваха на вълшебните варненски плажове. „Албена” още не беше построена. Там правех тухли от 3 часа сутринта до към обяд, когато свършвахме обръщането на калъпите по хармана и ги оставяхме да изсъхнат, преди да отидат в пещта за изпичане. Работех с Васко Кинаджията от Козлодуйци, който – когато не беше пиян – прожектираше предимно съветски и индийски филми в читалищата на десетина села наоколо; с пет-шест циганина, едни току-що излезли от затвора, а други на път да влязат в него – повечето за убийства… Другият тухларин беше Райно, директорът на училището в Смолница, и Танас Топалов, митичния Робин Худ на тази част от Добруджа…. Танас крадеше изискано, със стил, предимно скъпи вещи от незаключените добруджански къщи; после лежеше по 5-6 месеца в затвора, докато баща му бай Васил, кротък и добър пчелар, не го освободеше с връзките си в ОК на БКП… Като излезеше от затвора, и преди пак да влезе в него, Танас правеше тухли за някой лев – добре платена работа тогава, понеже беше каторжна. Тухларната беше до казана, където 5-6 села около Смолница варяха ракия, и всеки ден, някъде към 10 сутринта майката на Танас му донасяше закуската. Тя се състоеше от 12 пресни яйца на очи, един самун топъл хляб и 5-6 прясно откъснати домата от градината. Преди да седне да закусва на тревата, Танас внимателно си измиваше ръцете във варел с вода, после си наливаше 300 грама ракия при казанджията в едно тенекиено канче и започваше ритуала. Омиташе всичко за 5-6 минути, после си доливаше още 100 грама ракия, и вдъхновен от гледката, както и от ракията, грабваше един дървен кол от някоя каруца наблизо и подмяташе циганите. Биеше ги сравнително внимателно, с превантивна и възпитателна цел, така да се каже, да не помислят и да крадат, а да работят като стахановци на тухларната… Тогава в Добруджа нямаше Хелзинкски комитет, нито роми, имаше цигани,  милиция, Танас с неговото разбиране за правосъдие и прилична етническа толерантност с временни наказателни операции. Нямаше и цигански гета, хората си имаха прилични къщици и живееха заедно с българи и турци.


Кът от градски парк на Добрич. Снимка: авторът

 

Танас беше едър, кокалест, отличен побойник, юмруците му бяха колкото магарешка глава, а и нравът му беше такъв. В дните между затвора и тухларницата Танас четеше Жул Верн, Балзак, „Пармският Манастир”,  и „Червено и Черно”, денем ни разказваше  за подвизите на Фанфан Лалето, а вечер слушаше по Би Би Си или Свободна Европа първите песни на „Бийтълс” и „Ролингстоунс”. Легенда беше Танас. И първият дисидент в Голяма Смолница. Той възпитаваше циганите, а милицията го превъзпитаваше него. Постоянно, докато един ден Танас умря.

Сега циганите в Добруджа водят жалък живот. Много от тях отдавна са без работа и се прехранват както могат. Едни забягнаха в Западна Европа и заради една част от тях белгийци, французи, швейцарци и германци си скубят косите и проклинат насаме неолибералите, старолибералите, глобализма, Юнкер и теорията за „приобщаването”. Други, които останаха в селата около Добрич, са или механизатори, или безработни, или професионални крадци.  Старата къща на дядо ми в Смолница няколко  пъти беше обирана и брат ми все се чуди кога ли ще я навестят пак…. Като беше жив баща ми, казваше: „При немотията, която ги мъчи, даже се учудвам, че не крадат повече и по-често…” Той ги съжаляваше искрено. Няма работа за тях, няма я някогашната милиция и тухлената фабрика за превъзпитание, няма го и Танас с превантивните си мерки… Глобализация и циганизация вървят ръка за ръка там, където някога е звучала песента на колелетата.

Не е никак случайно тогава, че оня нехранимайко от Берлин, който ритна позорно едно момиче в подлеза на метрото (и цяла Германия се вцепени от ужас), се оказа „наш циганин”, от Добруджа… Пак наши бяха и „братовчедите му”, които се изпикаха на паметника на Васил Левски в София… А един друг, пак много наш циганин, при един запой с много ракия, се скарал преди месец с моя кумец Марин, бивш счетоводител и пенсиониран фермер, отишъл си в къщи, взел пушката и най-хладнокръвно го застрелял. Ето, това вече не се вписва в характерологията на Йовковите персонажи. Пак ми прилича на “Хайка за вълци”. Затова много хора вече питат къде е Танас със сопата, макар да знам, че това не звучи изискано и от Хелзинкския комитет ще се намусят, ако го прочетат.

Но истината настоява да кажа на висок глас, че има и много кротки  и талантливи хора между циганите, които лично познавам. Мехмед, наричан още „Меметчето”, беше по-добър съсед на баща ми, когато беше в дядовата къща в Смолница, отколкото някои от нашите българи… И какво ли би казал Йовков днес, ако научеше,  че чистокръвен добруджански българин, бивш депутат, се беше забъркал в някаква каша с 4 тона суджуци уж за уважаемия премиер? Или как би реагирал почтеният Петър Габе, бащата на Дора Габе, също депутат в Народното събрание преди десетки години, един от най-добрите фермери в Добруджа за времето си? Ами какво да кажам за (само)убития изверг от клането в Нови Искър неотдавна, който някои вече наричат „добруджанския талибан”? Тези черни овце в стадото взеха да изместват белите лястовици на Добруджа.
И все си спомням в такива случаи за колегата Иван Делчев, с когото работехме в стария „Поглед”. Иван казваше: „Всеки народ прилича на циганите си. И обратното.” Тогава, през 1977, Иван се беше върнал от 2-3 години живот в Хелзинки и разказваше на нас, хлапаците-репортери, че във Финландия местните цигани толкова добре били превъзпитани, приобщени и променени, че децата им вече се раждали със сини очи и руси косици…

http://e-vestnik.bg

 

Няма да се добива природен газ в Генерал Тошево, реши РИОСВ-Варна

0

Експертният съвет на Регионалната инспекция по околната среда и водите във Варна окончателно реши да не се добива природен газ в Генерал Тошево, съобщи БНР. Решението се взе на закритото заседание на екоинспекцията, на което беше разгледан докладът за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на инвестиционното предложение за проучвания и добив на природен газ от находище „Спасово“, община Генерал Тошево. 

Докладът за оценка на въздействието върху околната среда беше отхвърлен с 34 гласа „за“ и само 3 „против“.
Според РИОСВ-Варна има вероятност да бъдат замърсени подземните води и водоносният хоризонт. Мотивите на „Басейнова дирекция“ против приемането на ОВОС на проекта са, че има несъответствие на този план с плана за управление на водите.

Решението може да се обжалва.

Междувременно пред сградата на РИОСВ-Варна граждани и организации излязоха на протест. Те категорично се обявиха против добива на газ в Генерал Тошево.

Припомняме, на провелия на 17 декември 2017 година референдум в община Генерал Тошево относно добива на природен газ, 96% от местното население гласува против.

На засеганието участие взеха и трима представители на неправителствени организации – Андрей Ковачев, Петко Цветков и Димитър Георгиев.

Председателят на Инициативния комитет срещу добива на газ в Генерал Тошево Атанас Атанасов обясни, че гражданите са в стачна готовност, ако решението не е в тяхна полза. „Ще изчакаме комисията да си свърши работата и ще искаме от директора на Регионалната инспекция да ни уведоми за крайното решение. Ако бъде отрицателно за нас, положително за инвеститора, тогава обявяваме стачни действия“, посочи той. По думите му единството решение, което обществото ще приеме, е отхвърляне на инвестиционното намерение на „Росгеоком“ и отказ за предоставяне на концесия.

След гласуване на РИОСВ протестиращите бяха видно доволни от решението.
Припомняме и че инвестиционното намерение за добив на природен газ в община Генерал Тошево предизвика множество протести. Недоволството обедини и вдигна на крак много земеделци, организации и жители не само от общината, а от няколко области в страната. Главните притеснения за добива на газ са, че това ще замърси околната среда и ще постави под риск реколтата на земеделците и здравето на населението. https://news.bg/

В ДЛС Тервел съставиха 17 акта за нарушения в горите

0

17 акта за нарушения в горите съставиха през изминалата седмица служителите на ДЛС „Тервел”. При обход на територията на ловното стопанство е установена незаконната сеч на общо 8 куб. м дърва за огрев. Санкционирани са 9 физически лица.

В периода от 15 до 22 януари в обхвата на Североизточно държавно предприятие са извършени общо 717 проверки. 128 от тях са на обекти за добив на дървесина, 74 – на превозни средства, 452 – на ловци, а 63 – на други физически лица. Съставени са 22 акта и 2 констативни протокола, единият от които е за нерегламентиран добив на 1,5 куб. м дърва за огрев в ДГС „Генерал Тошево”.
При системните проверки в ДЛС „Шерба” са задържани 2 куб. м дървесина, като за нарушенията са съставени 4 акта и констативен протокол.
Акт по Закона за горите отчитат и от ДЛС „Балчик”, показва още справката на СИДП за последната седмица. През зимните месеци, когато опитите за нерегламентиран добив на дърва за огрев зачестяват, засилен контрол се извършва на територията на всички горски и ловни стопанства към предприятието в четирите области Варна, Добрич, Търговище и Шумен.

Всеки народ си избира управляващите: Прогнозират поскъпване на тока за бита с между 15% и 30% след европредседателството ни

0

Ако цените на свободния пазар се приемат за референтни, цената на електроенергията за бита ще поскъпне с между 15% и 30% от 1 юли. Прогнозата е на работодателските организации в АОРБ, които днес представиха своите приоритети за развитие през 2018 година.

Бизнесът има съмнения за картел при предлагането на електроенергията на свободния пазар, стана ясно от думите на Васил Велев от АИКБ. Според тях цените на електроенергията са увеличени спекулативно и няма основание за това.

Съмнения за картел

Организациите в АОРБ са категорични, че трябва да се „въведе ред“ в пазара на електроенергия.

„Пазарът на електроенергия е манипулиран, има недобри търговски практики, не се изпълнява европейският регламент, цените манипулативно са повишени. Няма основание за такъв скок на цените. Той ще се отрази на произвежданите стоки и услуги и продукти и ще се прехвърли на регулирания пазар като повишени цени за домакинствата от 1 юли, ако ситуацията не бъде променена“, посочи Велев.

Според него има мерки, които могат да нормализират пазара, но те все още не се изпълняват.  Затова бизнесът настоява за ускоряване на реформите. „Свидетели сме на цени в енергетиката, които не са в икономическите реалности – те са спекулативни и манипулативни. От това печелят група  от хора, а губи цялото общество“, каза още Велев.

Председателят на управителния съвет на АИКБ заяви, че бизнесът не може да представи доказателства за картел, освен числата, с които разполага от публичните отчети на компаниите, а от тях се вижда, че на собствените платформи държавните централи продават на много по-ниска цена, отколкото на борсата.

„На борсата се пускат малки количества на завишена цена и по този начин се манипулира пазарът,“ твърди Велев и риторично попита къде отива разликата между ниската цена на собствени платформи и високата на борсата и тази, която се предлага на предприятията.

Ролята на държавните институции

В момента цената на регулирания пазар е 76 лева за мегаватчас.

„На нас търговци от отделни предприятия ни предлагат електроенергията на цени от 110 –125 лева за мегаватчас“, каза Велев. Според неговите изчисления ако тези цени се приемат за референтни, КЕВР ще трябва цената да се увеличи от 76 лева на 85 – 90 – 100 лева, в зависимост от това, какво ще се случи на 1 юли на регулирания пазар.

„Цената за домакинствата ще се повиши, ако се запази това положение – при различните предприятия числата са различни, но струпването е между 30% и 65% поскъпване на активната енергия, ако ситуацията не бъде овладяна“, допълни той.

Васил Велев потвърди, че не бяха променени графиците за търговия на борсата.

„Това е напълно по силите на Министерство на енергетиката и Българският енергиен холдинг, обясни Велев и потвърди за среща миналата година с двете асоциации на търговците, от която нищо не е произлязло.

„За нас е непонятно защо това не се прави, след като е нъпълно във възможностите на Комисията за защита на конкуренцията да разследва тези търговски практики, които не са нормални и добри“, каза Васил Велев.

От работодателските организации са убедени, че няма причина за скок на цените на електроенергията.

Те ще изпратят сигнал до КЗК, която да установи има ли нерегламентирано договаряне между производителите на ток и търговците на електроенергия.

„Ще пристъпим към протестни действия в началото на февруари, но се надяваме КЗК да се самосезира, както да се вземат мерки от Министерството на енергетиката и Българският енергиен холдинг. Българската енергийна борса трябва да промени графика си на работа“, категоричен е Велев.

Той напомни, че работодателските организации определиха дата на протеста 31 януари, но синдикатите поискаха отсрочка, за да вземат решение, но сега се „отдръпват“.

Готови  за протест

И в четирите работодателски организации ще се вземат решения за участие в протестите в близките дни, но те са сигурни, че ще участват съвместно, както преди четири години.

”Няма по-голям проблем за националната сигурност от цената на електроенергията”, каза Кирил Домусчиев от КРИБ. По думите му държавните дружества не са ефективни и това се отразява на цялата икономика на страната.

Той е на мнение, че е необходим нов Закон за енергетиката, за да се либерализира енергийният пазар и цялостна реформа в сектора.

“В енергетиката има „икономическа шизофрения“, каза Божидар Данев, председател на БСК и обясни, че имаме свръхмощности, няма търсене, а цените се увеличават.

Той припомни, че в АОБР членуват предприятия, които произвеждат 86% от брутната добавена стойност на икономиката и 82% от работните места в страната.

Цветан Симеонов от БТПП обяви, че чрез европейските партньори ще бъдат информирани европейските институции за водената политика и проблемите на българския бизнес.

https://www.investor.bg

Продължава да гори пожарът край Балчик, остават дежурни екипи

0

Все още гори пожарът, който пламна до буквите в Балчик днес по обяд и обхвана суха трева и гора. Това каза за БТА началникът на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ главен инспектор Стелиян Стойчев. Той допълни, че огънят е в труднодостъпна местност, над пътя за Специализираната болница за рехабилитация „Тузлата“. Гл. инспектор Стойчев посочи, че оперативният щаб е взел решение да остави дежурни пожарни коли и екипи и да продължат с гасенето в ранните часове. 

Той каза също, че към момента няма опасност за населението, но пожарът е на няколко фронта. Пожарни екипи следят той да не достигне до къщите в балчишкия квартал „Изгрев“ от една страна и от друга към близкото изгрище за голф. Началникът на пожарната допълни, че сутринта се очаква вятърът да се усили и да смени посоката си от север-североизток, което ще доведе до допълнителни усложнения в обстановката. 

В борбата с огъня са се включили екипи на Държавно ловно стопанство – Балчик, военни части, екип на „Електроразпределение – Север“ (Енерго Про), огнеборци от Добрич и Балчик, земеделци и доброволци. 

На този етап не може да се посочи и причина за възникването на пожара. 

/МК/



Източник БТА

Русия изпраща по 9000 допълнителни войници на месец да се бият в Украйна

0


Русия е в състояние да изпраща по 9000 допълнителни войници месечно да се бият в Украйна въпреки тежките си загуби. Това заяви главнокомандващият украинските въоръжени сили Олександър Сирски, цитиран от ДПА и БТА.

Руските военни смятат да сформират още 10 дивизии до края на годината, написа във фейсбук Сирски.

„При това положение ние нямаме друг избор освен за продължим мобилизационните мерки, да подобрим бойното обучение и да подсилим компонентът с безпилотните средства в нашите въоръжени сили“, допълни той.

Според Сирски загубите на руснаците през юли наброяват над 33 200 души, което е с 800 повече, отколкото предходния месец, отбелязва информационна агенция УНИАН.

Той каза, че ситуацията е особено критична в участъците от фронта близо до Покровск, Добропиля и Новопавловка в Източна Украйна.

В последните дни военни наблюдатели от двете страни съобщиха за териториални придобивки на Русия, особено близо до Покровск и Мирноград в Донецка област. Оставащите там украински сили са все по-застрашени от изолация, като според съобщенията достъпният коридор към контролираните от украинските сили райони е едва около 15 километра. Състоянието на украинските сили се влошава и в Костянтиновка, бивш промишлен център в района.





Източник 24часа

Филмът „Балканска черна кутия“ бе прожектиран в Боровец като част от съпътстващата програма на Международния джаз фестивал „Д-р Емил Илиев“

0

Филмът „Балканска черна кутия“ на режисьора и сценарист Цветан Драгнев бе прожектиран в една от залите на хотел „Рила“ в курортен комплекс Боровец. Модератор на събитието бе кинокритикът проф. Божидар Манов. Филмът е посветен на Никола Груев-Котарашки, архитект по професия и музикант по призвание. Прожекцията бе част от съпътстващата програма на Международния джаз фестивал „Д-р Емил Илиев“. 

Манов каза, че филмът е много добре направен и не е банален. По думите му „черна кутия“ е намигване за неочаквана изненада, а с добавка балканска става „много тежък заплетен възел“. Той посочи, че филмът е не само увлекателен и интересен, но и съдържателен. 

Kottarashky е артистичният псевдоним на Никола Груев, роден на 4 септември 1979 година. Той е музикант и композитор, който смесва оригинални записи с електронна музика, хип хоп, джаз и други музикални жанрове. Kottarashky определя стила си като „балкански психоделик“, но критиците го нареждат сред изпълнителите на „балканската ритъм вълна“.

Режисьорът Цветан Драгнев, който е и сценарист на лентата, е завършил филмовия факултет на Йоркския университет в Торонто. Работил е като режисьор, монтажист и оператор в късометражни и пълнометражни документални филми в България и Канада. Филмите му „Пустиняци“ и „Пасажери“ участват в много международни филмови фестивали и печелят награди. Оператор на филма е Делян Георгиев. Продуценти са Галина Тонева и Кирил Кирилов. 

Дали в съвременния свят си струва да бъдеш артист или това е просто загуба на време – за това разказва „Балканска черна кутия“. Защото в България животът на музиканта може да бъде оприличен на съществуване в непредсказуема „балканска черна кутия“, където нищо не се развива според очакванията, посочват от екипа. Филмът е в жанра роуд муви, като проследява една година от живота на Никола Груев-Котарашки, докато пътува и свири с групата си. Всеки търси нещо. Размисли на героя се редуват с концертни изпълнения и срещи с персонажи като японския професор математик и философ Тед Катцуо, отшелника гайдар Веско Минев от Родопите и други.

Тази вечер на сцената на Международния джаз фестивал „Д-р Емил Илиев“ излязоха изпълнителите от квартет „Айрис Йенстер“. Те бяха на сцената над час и 30 минути, а след това последва и прожекцията „Балканска черна кутия“. 

/НН/



Източник БТА

Хофенхайм се подсили с бранител на Уест Хем – Футбол свят – Германия

0


Хофенхайм обяви привличането на защитника Владимир Цоуфал, който е свободен агент от 1 юли 2025 г., след като договорът му с Уест Хем изтече, съобщава Флориан Плетенберг. 32-годишният чех в момента се лекува в Зинсхайм.

Цоуфал е участвал в 25 мача през сезон 2024/25. Порталът Transfermarkt оценява трансферната стойност на играча на 5 милиона евро.

 

 



Източник Gong.bg

Заради железопътен инцидент с пострадал човек няколко влака престояват в гарите Подуяне и Искър в София, съобщиха от БДЖ

0

Заради железопътен инцидент с пострадал човек няколко влака престояват в гарите Подуяне и Искър в София, съобщиха за БТА от Българските държавни железници (БДЖ).

Инцидентът, при който е блъснат човек, е станал между двете гари. Влаковете ще престоят до приключване на следствените действия, допълниха от БДЖ.

Бърз влак №8657 (София 20:30 – Варна 06:00) престоява в гара Подуяне, съобщава БДЖ на сайта си. Причината е инцидент след неправомерно пресичане на железопътната линия. Влакът ще продължи своето движение след приключване на следствените действия и разчистване на железния път, информират от държавната железница. 

В гара Искър престояват пътнически влак №30116 (Карлово 17:30 – София 20:47) и бърз влак №1614 (Свиленград 16:20 – София 21:10).

В гара Подуяне престоява пътнически влак №10123 (София 20:50 – Септември 23:40), съобщава БДЖ на своя сайт.

 

/НН/



Източник БТА

Училището в Глоджево ще получи дофинансиране от Община Ветово за кандидатстване с проект за осигуряване на достъпна образователна среда

0

Средно училище „Христо Ботев“ в Глоджево ще получи дофинансиране от Община Ветово за кандидатстване с проект по Национална програма на Министерството на образованието и науката „Осигуряване на съвременна, сигурна и достъпна образователна среда“. Това решение взе на днешното си извънредно заседание Общинският съвет във Ветово с подкрепата на всички 12 присъстващи съветници.

Съгласно изискванията на програмата, общинските училища следва да осигурят 50% съфинансиране. С оглед на това с днешното си решение общинските съветници одобриха от местния бюджет да бъдат осигурени 3950 лева за кандидатстване по проекта. С него ще бъде осигурена доставка на устройство за изкачване на стълби за инвалидни колички на училището в Глоджево, в което за предстоящата учебна година за шести клас има записан ученик с детска церебрална парализа.

На днешното си заседание общинските съветници утвърдиха и корекция по бюджета на Община Ветово, според която ще бъдат осигурени 1290 лева за закупуване на климатик за нуждите на отдела по социални дейности на местната администрация. 

Общинският съвет във Ветово реши още да разреши функционирането на паралелки с пълняемост под определения минимум от десет ученици за учебната 2025/ 2026 година за основно училище „Петко Рачев Славейков“ в село Смирненски. За първи и пети клас там ще има по девет ученици, за втори, четвърти и шести – по осем.

/НН/



Източник БТА

Потвърдиха 10-годишната присъда на пловдивчанина, убил приятел след пиянски скандал

0


Апелативният съд е съгласен, че налице са само смекчаващи отговорността обстоятелства

10 г. в затвора трябва да излежи 57-годишният Кольо Колев от пловдивския квартал „Кючук Париж“, пребил до смърт приятеля си по чашка Тони Тоневски (64). Това се реши и на втора инстанция, след като Апелативният съд в града потвърди решението на окръжните магистрати от ноември м.г. Не се приемат възраженията на защитата относно показанията на две жени, видели побоя, тъй като те са последователни, а и се подкрепят от заключенията на вещите лица. Назначените в хода на въззивното производство експертизи пък не променят приетата от Окръжния съд фактическа обстановка – Колев не страда от психически заболявания и макар да реагира спонтанно на случващото се, е разбирал какво прави. Той има фиброзно-кавернозна туберкулоза на белите дробове и хронична обструктивна белодробна болест, но според съда ще може да се лекува в болницата при затвора в Ловеч, а след това състоянието му ще се следи от специалист пулмолог и фтизиатър.

Кольо Колев и Тони Тоневски често пиели заедно в Кючука и нерядко се карали. На 8 юли 2023 г. отново се почерпили в заведение в квартала, скарали се и по-младият повалил другаря си на земята. Започнал да го удря и рита, като побоят продължил 2 минути, но ударите били нанасяни с голяма сила, макар Тоневски да молил другия мъж да спря. Нападателят си тръгнал, а пострадалият стигнал до градинка, където легнал. Минувачи се обадили на телефон 112, 64-годишният мъж бил закаран в болница, но на 14 юли починал. 

Апелативният съд посочва, че заради многото удари, засягащи жизненоважни центрове по тялото, не може да се говори за причиняване на смърт по непредпазливост. „Неоснователно е и възражението на защитата, че подсъдимият е бил в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия, поради което деянието следва да се преквалифицира“, казват още магистратите. Действително Тоневски е ударил Колев с юмрук в лицето, но това е станало около час преди фаталния побой. Магистратите приемат за правилно, че налице са само смекчаващи вината обстоятелства и са съгласни, че най-справедливото наказание в случая е минималното – 10 г. затвор, като от него ще се приспадне времето, което Колев е прекарал зад решетките. 

Присъдата не е окончателна и подлежи на обжалване и протест пред ВКС.





Източник 24часа

Младият автор Георги Гечев представи в родния си Казанлък изложбата „Избягай с мен“

0

Творби, създавани в продължение на години, представи младият автор Георги Гечев в изложбата си „Избягай с мен“ в зала „Иван Милев“ в Казанлък. Това е първата му самостоятелна изложба в родния му град, след като е показвал творбите си в Канада и в Пловдив, а откриването събра представители на културни институти, творци и граждани. 

Творбите тук са това, което се надявах да ви събере и да ви донесе една добра емоция, каза авторът. Той разказа, че с изкуство се занимава от 20 години. Напуснал е България на 19-годишна възраст, за да учи онова, което обича, а именно анимация. „Живях в Канада осем години, като много от тях бяха изстрадани, но това, което ме държеше жив, беше българският дух и че мога да се докажа навън като българин, както и да науча нещо от това, което обичам да правя и което правя и в момента, макар и предимно като хоби“, посочи той.  Гечев отбеляза, че заглавието „Избягай с мен“ е лично и символизира неговото завръщане към корените му в Казанлък. През годините съм се занимавал с кино, с телевизия, режисура, писане, рисуване, анимации, но това не е нещо, с което искам да се хваля, защото тези неща се правят за публиката, каза още Георги Гечев. Той допълни, че това важи и за настоящата изложба, която не е негова, а е на публиката, а изобразената емоция е останала в онзи момент и вече е на хората, които виждат творбите. „Избягай с мен“ включва и друго – всички ние бягаме – един бяга от страховете си, друг – към любовта си, трети бяга от болките си. А цялата тази емоция и стимул на човека да бяга нанякъде е нещото, което според мен и ни събира, и ни разделя“, посочи авторът. Той призова всички да намерят целта, към която да бягат в живота си. 

Откриването продължи със скеч с участието на Йоан Пейчев и с концерт на алтернативната група „Чуваме се“. 

Георги Гечев е носител на отличието за млад автор от последния Есенен салон, организиран от Община Казанлък, а наградата е настоящата изложба в зала „Иван Милев“. 

Експозицията може да бъде разгледана до края на август. 



Източник БТА

Фратрия надви Хебър в двубой от Втора лига – БГ Футбол – Втора лига

0


Отборът на Фратрия победи Хебър с 3:1 като гост в среща от втория кръг на футболната Втора лига.

С успеха Фратрия събра 6 точки и излезе на върха във временното класиране заедно с тима на Вихрен, който също записа две победи от началото на сезона. Пазарджишкият Хебър е седми към момента с 3 точки в актива си.

Точни за гостите бяха Илиян Капитанов, който се разписа в 16-ата и 72-ата минута и Мирослав Маринов, който реализира за 3:0 в 41-ата.

За Хебър дузпа в 54-ата минута пропусна Момчил Цветанов, а почетното попадение за домакините вкара Илия Русинов в четвъртата минута на добавеното време.

В третия кръг от шампионата, на 10 август, Фратрия ще приеме Етър, докато Хебър ще гостува на Янтра.



Източник Gong.bg

Активното сътрудничество в рамките на ЕС и НАТО обсъдиха министър Георг Георгиев и посланикът на Швеция Катарина Рангнит

0

Министърът на външните работи Георг Георгиев прие за прощална среща посланика на Швеция в България Катарина Рангнит, съобщиха от Министерството на външните работи на сайта си. Министърът е отбелязал положените усилия от страна на шведския посланик за укрепване на сътрудничеството между двете държави и е използвал възможността да благодари за предоставените от шведската страна специализирани самолети, които се включиха в гасенето на горските пожари в Пирин.

По време на срещата двете страни са обсъдили активното си сътрудничество в рамките на ЕС и НАТО, подчертавайки взаимната ангажираност към европейската сигурност и устойчивост в отговор на глобалните предизвикателства. Били са потвърдени и общите позиции по актуални теми, като подкрепата за Украйна, сигурността в Черноморския регион и европейското бъдеще на страните от Западните Балкани. Дадена е била и висока оценка на успешното партньорство в сферата на търговско-икономическите отношения, културата и образованието.

Посланик Рангнит е изказала благодарност за ползотворното сътрудничеството с Министерството на външните работи по време на своя мандат. Изразена е била увереност, че двете страни ще продължат и в бъдеще да развиват приятелските си отношения на принципа на взаимно доверие и споделени ценности, пише в прессъобщението.

По-рано днес министърът на отбраната Атанас Запрянов проведе среща с посланика на Швеция Катарина Рангнит. Акцент в разговорите беше поставен на процесите, свързани с модернизацията на Българската армия. Министър Атанас Запрянов акцентира на усилията на правителството за ускоряване на процеса на модернизация на въоръжените сили до 2030 г., с използването на възможностите на механизма на Европейския съюз „Мерки за сигурността на Европа“ (SAFE).

/НН/



Източник БТА

Последни новини

Клюки

ndt1.eu