© Фокус

Христо Маринов, президент на Българска федерация по борба, след рекордното (като брой отличия) за 21-и век представяне на борците ни на Европейско първенство за мъже и жени, пред Георги Куситасев за предаването „Спортът на фокус“ на радио „Фокус“. Здравейте, г-н Маринов. Българската борба спечели цели 11 отличия на Eвропейското първенство за мъже и жени в Загреб. Каква оценка давате за представянето на състезателите ни там?

Здравейте. Оценката ми е отлична, дори и аз не съм очаквал толкова добро представяне, но за щастие, факт.

Преглед показва, че това е най-успешният европейски форум за мъже и жени в този спорт за България през XXI век по отношение на бройка отличия. Как ще коментирате това?

Да, и аз поразбрах, че доста години назад не се е случвало да имаме такъв успех. Много съм радостен. Надявам се да задържим това ниво и да продължаваме.

А на какво се дължи според вас това, повече свършена работа?

Без работа със сигурност няма как да се случат нещата. Добра организация, явно треньорите си гледат работата съвестно. Момчетата и момичетата разбира се главните виновници, трудили са се, лишавали са се от много изкушения, и ето че невъзнаграден труд няма.

Кои състезатели ви изненадаха приятно с представянето си в Хърватия?

Изненада не знам дали е точната дума, защото двамата, които ще спомена, те са преминали през по-долните възрасти с медали: Юлиана Янева е едното момиче, тя също и при жените има медали, но сега я видях в съвсем друга светлина, много по-уверена и съответно стана категорично шампионка, както и Микяй Наим – момчето също мина през всички възрасти с медали от европейски, световни първенства, и беше неговият ден да вземе медал сега и при мъжете.

А от кои състезатели очаквахте повече на Eвропейското?

Повече от Али Умарпашаев очаквах повече в свободния стил. Той явно нещо не беше добре подготвен. В класическия стил може би Росиан Дермански вече така понатрупа опит и имам очаквания от него да вземе медал, Дейвид (Димитров) също така е доста по-опитен. При момичетата имах по-голямо очакване от Миглена Селишка, но за съжаление тя мисля, че извади рамо и не можа да се реализира. Но живот и здраве напред.

България завърши на пето място в класирането по медали, като пред нас са само Турция, Азербайджан, Армения и Украйна. Можехме ли да бъдем и по-нагоре в подреждането?

Да, разбира се, ако някои, ето примерно било при жените или при класиците да речем, някой от тия момчета, които споменахме без медали, бяха мръднали по-напред да надвият по една или две срещи още, това са допълнителни точки за отбора на България, и можеше да сме по-напред.

Обезпечени ли са всички борци по отношение на заплати, лагери, подготовка, и въобще има ли някакви проблеми в федерацията в момента в това естествено?

Значи, там винаги има финансови проблеми, защото Федерацията по борба е огромна структура и винаги има недостиг. Обезпечени са до толкова, доколкото ни позволява министерството. Разполагаме с бюджета, който ни е определен. Това са проблемите, че просто не стигат парите. Много хора са, знаете, много категории. Ние сме спорт, на който са нужни партньори.

Сега с оглед повечето отличия не означава ли, че борбата трябва да има по-висок бюджет? Вярно, че е от година за година, но миналата също имахме доста отличия.

За мен трябва да ни се вдигне бюджета, защото аз вече съм 5-6 години президент и все сме на тоя бюджет.  2017-а ни отрязаха с половин милион, после си го върнахме след Световното в Будапеща, но два медала взехме от Олимпиадата в Токио и пак сме на този бюджет. Време е да се вдигне.

Има ли проблеми с финансирането от държавата на някои от най-добрите ни състезатели?

Програмите са малко, как да кажа, не неясни, ами…знаете, олимпийски категории, неолимпийски категории, първо ниво, второ ниво, имаме примерно европейски и световни шампионки и шампиони, като Биляна (Дудова) примерно. Тя е ставала в неолимпийска категория световна шампионка или медалистка, пък попада във второ ниво и съответно са й по-малко парите в сравнение с един европейски или световен шампион в първо ниво, което е в олимпийски категории.

Как може да се решат тези неща?

Реално това могат да го решат Министерството на спорта, администрацията, министърът,  зам.-министърът. Ние всеки път си им казваме болките си – понякога реагират, понякога не. В края сметка и от тяхна страна, те трябва да се съобразят и с другите спортове, не сме само ние. 

Световната федерация реши, че след този форум – Европейското първенство, две от силите в този спорт: Русия и Беларус ще имат право на участници по турнирите. Усложнявали това задачата на родите борци за печелене на квоти за Париж догодина, и вие съгласни ли сте с това Русия и Беларус да участват?

Със сигурност я усложнява. Това са две водещи сили в борбата. Картинката ще се промени доста драстично според мен. И да, аз съм за да участват, защото какъв спорт без Русия или Америка? Не е същото.

Сърбия ще бъде отново домакин на световното първенство. То ще бъде особено важно защото там ще се раздават първи квоти за олимпийските игри догодина. Форумът ще се проведе през септември, но с оглед положителното представяне от Загреб, можем ли да мислим за много квоти и колко реално мога да бъдат те? Говорим за такива, от самото световно.

За мен всяко състезание е само за себе си. В момента, в който приключи, всичко приключва. На следващото състезание започваш от нулата. Брой квоти ми е много трудно да кажа. Вярвам, че всички тези момчета, които в момента взимат медали и показват въобще качества и хъс за борба, реално те могат да бъдат участници и медалисти на олимпийските игри.

На игрите в Токио имахме 7 участници в борбата от трите стила от общо 18 възможни квоти. Реално ли е да мислим, че във Франция догодина можем да имаме двуцифрено число състезатели?

Мисля, че да.

Кой борец по ваше мнение е най-близо до това да атакува олимпийска титла в Париж?

Едмонд Назарян и Кирил Милов.

При жените някои?

От това, което видях – Юлияна (Янева) сега, и Биляна (Дудова), и Тайбе (Юсеин) също ще се бори, да не пропускаме, Евелина (Николова). Всичките те са се доказали в борбата, имат своите медали, битки, опит вече. Така че всяка една от тях може да вземе златен медал.

Нямаме олимпийски шампион в борбата от 2000 година, когато легендата Армен Назарян стигна до златото в Сидни в категория до 60 кг в класическия стил. 24 години по-късно има ли шанс отново борец с тази велика фамилия и в тази категория и стил да е на олимпийския връх?

Едмонд е надежда за тази титла, както казах.

Предполагам сте гледал Армен Назарян през 2000 година. Долавяте ли неговия талант в Едмонд в момента, и въобще хъс?

Да, със сигурност.

Относно отборите имаме двама нови натурализирани състезатели: Абу-Муслим Амаев и Семен Новиков при класиците. Как оценявате тяхното представяне и може ли да се очакват нови състезатели в националните отбори, или това ще бъдат тези, на които ще се разчита за отличие и квоти за Париж?

Те се представиха много добре. И двамата от дълго време не бяха се качвали на големия тепих. Семен Новиков имаше тежка травма операция на рамото, която отнема доста време за възстановяване. Но за първо състезание се представиха много добре, взеха медали. Могат и по-добре, побеждавали са шампионите в техните категории, така че са абсолютно реални и те да станат шампиони. Относно това дали очакваме други – не, засега няма такива изгледи.

За финал нещо друго, което искате да споделите пред нас и нашите слушатели, което е важно да бъде чуто от аудиторията, а и от феновете на този спорт?

По-скоро апел бих отправил държавата да погледне по-сериозно на спорта и отново да го превърне в държавна политика, ако искат да имаме наистина класни спортисти и да си заслужава да си спортист.

Благодаря много за това интервю.

И аз благодаря.

https://www.focus-news.net/rss.php?cat=34

Източник

© Фокус

Бурното развитие на изкуствения интелект в последните няколко месеца сякаш ни накара да мислим в други скорости, сякаш срещнахме бъдещето много бързо, преди да сме готови за него. Започна вече и един сериозен разговор за шестмесечен мораториум върху разработването и прилагането на новите видове АІ. За всичко това сега ще си говорим с Доброслав Димитров – председател на „Българска асоциация на софтуерните компании“ (БАСКОМ), председател на Българска работодателска асоциация „Иновативни технологии“ и изпълнителен директор на Imperia Online. Здравейте, Доброслав.  

Здравейте. Благодаря за поканата.   

Говорите за преломен момент, в който се намираме, за момент, в който трябва да се взимат бързи решения. Защо смятате, че моментът е толкова критичен?  

Критичността на момента идва от скоростта, с която се случват промените. Много често чувам аргументи, че и в миналото е имало много други пъти, когато човечеството е минавало през големи промени, което е абсолютно вярно, но никога в историята ни, не просто историята, не е имало промяна с такава скорост, което прави предизвикателството много по-тежко. И когато казахте, че сме в преломен момент, аз по-скоро бих казал, че вече сме минали върха на момента и вече се търкаляме по нанадолнището.  

Т.е. критичната точка е премината и вече не контролираме ситуацията – така ли да ви разбирам?  

Да, да, абсолютно.   

Защо? В крайна сметка, когато се появи ChatGPT 3, сякаш човечеството изпита радост, след това любопитство, след това започна да го използва – доста успешно. В същото време обаче доста дълго задържани проекти, като този да речем на „Гугъл“, веднага видя бял свят. В момента хората чакат ChatGPT 4, ChatGPT 4,5, ChatGPT 5, за който се говори, че ще бъде доста хуманоиден, т.е. той ще наподобява човешко същество. Сякаш голямата радост замъглява донякъде критичността на съзнанието. И все пак 15 000 топ технологични личности казаха: дайте да се забавим. Там са Илън Мъск, там е Стив Возняк. Какво става и какво пропускаме?  

Единствено нещо, което ще произведе този апел на тези 15 000 души, не е мораториум, тъй като такъв няма как да бъде наложен. Но се надявам и мисля, че тези хора също се надяват, че когато хора от такъв ранг правят такъв апел – че буквално нещата се развиват толкова бързо, че е критично какво ще се случва в следващите шест месеца, а не след шест години, ще бъдат чути и хората ще обърнат внимание на това, което се случи. Мисля, че това е така да се каже основната причина да го направят, тъй като те самите са в центъра на тези технологии. .Те знаят какво предстои преди нас – ние все пак сме потребителите и виждаме какво е достъпно в момента, но те са абсолютно наясно, че ако това в момента е достъпно, в момента се разработва допълнително. И това мисля, че е техният апел, който е към техните колеги. 

Към компаниите, но и към правителствата. Тук не става дума за забраняване. Това е все едно да забраним гората да се разлиства. Тя ще се разлисти с и без нас, въпросът е какво правим с тази ситуация, която се случва, и да сме абсолютно наясно, че се случва. Това е основното послание на тези хора.  

Първото видимо нещо е взривяване на пазара на труда. Вече се направиха изчисления, че милиони и милиони работни места могат да бъдат загубени, и то високоплатени работни места. Къде са основните рискове? И само добавям едно друго предупреждение – миналата седмица специалисти по АІ етика призоваха САЩ директно Белия дом да спре ChatGPT със следните обвинения: „Изкуственият интелект е предубеден, измамен и е риск за неприкосновеността на личния живот“, смятат те.  

Отново ще дам пример с гората. Да, тези хора, които са направили апел – ще направим апел да спрем гората да се разлиства, защото пречи на нещо си. Нереалистично е, защото вече ситуацията е изпусната от централизиран контрол, така да го кажа. Изкуственият интелект не е едно нещо, не е една технология, нито е една компания. Това е цяло поле на науката, която вече е излязла от лабораториите и в ръцете на масовия потребител по целия свят. И ако САЩ забранят това нещо, Китай няма нито една причина да се съобрази с тази забрана. Ако щете и Европа, макар и тя да е по-назад, в интерес на истината, за съжаление.  

А се смята, че Китай не казва достатъчно за своите разработки.  

Китай никога не казва достатъчно. Всеки трябва да е наясно, когато се задава въпроса Китай на чия страна е и каква му е целта, и да се опитваме да ги анализираме твърде много – Китай, много простичко, е на своята страна, което е съвсем човешко. Така че те нямат една причина да се съобразят. И тук идва ключовото предизвикателство всъщност всякакви такива апели от някакви активисти да се вземат предвид в такъв контекст, че ние не можем едностранно да излезем от съревнованието, защото ако ние излезем от съревнованието, а други го продължат, ще ни направят много силно излишни всички. И ако има някакво такова ограничение, то трябва да се прояви едно изключително ниво на лидерство, такова, каквото светът е виждал малко след появата на ядрените оръжия 40-те години, когато на всички им е станало ясно, че това оръжие не може да бъде в ръцете на всеки срещнат, и съответно великите сили тогава се разбират да има някакво ограничение и да няма разпространение на ядреното оръжие.   

Мораториум върху развитието на изкуствения интелект в момента, както искат много държави и 15 000 учени, не е възможен. Това е все едно да спрем гората да се разлисти. Преди малко Доброслав Димитров направи аналогия с регулациите, които настъпиха след откриването на ядрената енергия и всъщност пускането на двете бомби над Хирошима и Нагасаки, но всъщност колко време отне изготвянето на такава регулация?  

Този договор, който го има на ниво, знаете ООН, велики сили и т.н., е отнел от 20 години. Чак 70-те години де факто се подписват тези договори за неразпространение. Ние нямаме 20 години за изкуствения интелект да чакаме да се появи такава регулация. Тогава е отнело 20 години, най-вероятно едва ли ще отнеме по-бързо да се разберат всички световни лидери да имат едно мнение по някакъв въпрос. Междувременно, тъй като явно не може да спрем тази промяна, тогава съответно ние трябва да помислим как да оцелеем. И така както когато се задава една цунами вълна към брега, не тичаш да се опитваш да я убедиш да се върне назад, да преговаряш с нея с убеждение или да подписваш декрети, че вълната ще се върне назад – не, няма да се върне назад, съответно това, което можем да направим, са две неща: или да бягаме към хълмовете, ако има такива, което в случая няма такива, тъй като земята в крайна сметка е едно цяло и няма къде да избягаме, или да строим лодки и да влизаме в морето. Така че това, което ние можем да направим, и тук са на три нива: на човешко, на организационно и на държавно ниво, е да приемем промяната, която се случва, и да се опитаме да бъдем максимално сред първите, които я използват в практичност и в всекидневието си. Това ще ни даде огромно предимство пред всички други многознайковци по света, които обясняват, че няма проблем, то правителство ще го забрани това или не, то не е чак толкова голяма работа. Тази втората стратегия не е работеща.  

Вие направихте ли го във вашите фирми, във вашата академия за млади IT таланти?   

Да.   

Дайте конкретни примери.   

Конкретни примери: още преди да излезе GPT, ние направихме едно събиране на компанията, това беше края на октомври месец. GPT излезе няколко седмици по-късно, мисля, че на 30 ноември, на което съобщихме на цялата компания, че 2023 година да имат предвид, че изцяло компанията ще премине с така чисто българският термин AI-Driven,  изцяло ще заложи на изкуствения интелект във всяка една своя дейност, като нямахме конкретика, тъй като ние просто знаехме, че трябва да се случи, но още инструментите бяха много не така достъпни. След GPT вече ни беше ясна конкретиката. Това, което направихме почти веднага, е, в момента във фирмата е задължително използването на GPT в абсолютно всеки един отдел от всеки един човек, независимо с какво се занимава, дали са административната дейност,  художническа дейност, няма значение. Това е отстрани на другите инструменти, които се използват от художниците, като Stable diffusion и други, които са за създаване на арт. Така че това нещо ни е изцяло заложено и задължително от всеки един да го ползва, тъй като ние вярваме, че всеки може да си подобри страшно много работата и въобще начина, по който върши една или друга работа с този помощник.  

Може ли да измерите тези резултати?  

Второто нещо, което направихме, е да отменим хоум офис. Това намирам много важно да го подчертая, тъй като е стряскащо като IT фирма – ама как така няма хоум офис? Ей така, няма хоум офис. Много е просто: когато пандемията дойде, ние всички отидохме вкъщи, щем не щем работихме от къщи някак си. Сега има  AI пандемия. За да се справим с тази пандемия, трябва да се върнем в офиса, за да можем да си говорим помежду си и да можем много бързо да обменяме идеи и впечатления, така че да надграждаме своето знание за тези инструменти. Скоростта е от критично значение.  

AI пандемия това е израз, който за пръв път чувам, но много ми харесва. А ако трябва да сравните да речем децата, които излизаха преди от вашата академии, и сега, след като ги обучавате заедно с Chat GPT, каква е разликата?  

Ами обрисувахме, крилата фраза търсихме с Краси, който ни е основният лектор в IT таланти, той го каза така, значи да ви го обясня по най-простичко сегашните junior, или младши програмисти, всъщност са старите mid level програмисти или хора вече с опит на средно ниво. Буквално излизат с много, с пет месеца обучение – това е другото, което направихме: едното за фирмата, другото за нашите обучения, абсолютно интегриране на тези инструменти в самото преподаване и начина, по който учат самите ученици. Това може да бъде колосална положителна промяна в начина, по който се преподава независимо какъв предмет.  

Как ще изглежда света след 6 месеца, когато Chat GPT 5, който ще бъде толкова човешки организиран, най-вероятно вече ще бъде на пазара?  

Светът ще е такъв, какъвто си го направим.  

The best way to predict future is to create it – най-добрият начин да предскажем бъдещето е като го създадем. Много добре казано е това изречение. Продължете фантазията си.  

Значи, ако спим, бъдещето няма да е много розово, защото зимата ще дойде и ще ни изненада много лошо, тъй като по света има осем милиарда души. Всеки един от тези хора има достъп до тези инструменти. Ако ние се крием и обясняваме, че те на работят, въпрос на време някъде другаде някой да разбере как те работят и да са му полезни, тъй като е много важно да се подчертае: изкуственият интелект не е заместител на естествения интелект, той е множител на естествения интелект. Само че хората с естествен интелект, които ползват този множител, ще направят тези, които не го ползват, излишни.   

Изкуственият интелект е множител на естествения интелект. И нека метафората, която дадохте и е много силна: когато дойде цунами, не го убеждаваме да се върне, а строим лодки и се мятаме във водата. Много ви благодаря за този разговор. Сигурна съм, че той ще продължи, защото наистина Вие сте от хората, които приемат прогреса и го умножават.  Доброслав Димитров – председател на БАСКОМ, БРАИТ и Imperia Online беше пред „Фокус“. Много ви благодаря. 

https://www.focus-news.net/rss.php?cat=34

Източник

©

Политологът Кристиян Шкварек  в интервю за предаването „България, Европа и светът на фокус“ на Радио „Фокус“ (бел. ред. интервюто е проведено на 24.04.2023 г.)

ГЕРБ-СДС, „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ ще проведат лидерска среща утре в парламента. Бойко Борисов, Христо Иванов, Кирил Петков и Асен Василев ще разговарят в търсене на консенсус по темите, засягащи дневния ред на държавата и обществото в контекста на предстоящото връчване на първия проучвателен мандат. През почивните дни Кирил Петков от „Продължаваме промяната“ даде заявка, че коалицията ще се отзове на покана за среща с ГЕРБ. На нея двете най-големи формации, в парламента ще обсъдят възможностите за съставяне на редовно правителство без досега да са променили началните си позиции. Бойко Борисов иска коалиция с подялба на министерските места с „Продължаваме промяната“-„Демократична България“. Тя пък отказва да подкрепи мандат на ГЕРБ, както и правителство с нейно участие. Тук при мен в студиото е политолога Кристиан Шкварек. Здравейте.

Здравейте.

Как изглеждат, г-н Шкварек, политическите договорки, към настоящия момент?

Аз договорките към този момент не съм видял да има, по-скоро има политически надигравания.

Общи законодателни проекти имаха. Затова казах договорки.

Имат, да, това е част от тази игра. Ние имайте предвид, че продължаваме да бъдем в състояние на предизборна кампания, защото най-важната кампания за всяка политическа партия това са местните избори. Следователно докато не минат тези местни избори, всичко е предизборна кампания. Предизборна кампания ще бъдат преговорите, предизборна кампания ако щете дори би било след като състави евентуално едно такова правителство, първите му стъпки. Аз мога от сега да си представя, да начертая как евентуално, ако има някакво общо правителство между първите две партии и те си поделят министерствата, самите министерства ще работят първите четири месеца в състояние на предизборен пиар за партията, която е издигнала този министър и го е назначила.

Това защо го отчитаме като нещо лошо и недобра практика?

Аз не го отчитам задължително като нещо лошо. По принцип хубавото на демокрацията е точно това, че когато знаеш, че предстоят избори, по принцип би трябвало нали да малко повече да се стегнеш и да вършиш по-хубави неща за държавата и за народа, а пък като има така доста отдалечени избори, примерно след 4-годишен  хоризонт, малко се отпускат партиите и управляващите, и тогава си позволяват да вършат по-лоши неща. Проблемът обаче е следният: това е нож с две остриета. Както е възможно да вършат добри неща, защото идват избори, така е възможно и да се отдадат на популизъм, който е вреден за държавата. Ако в условията на предизборна ситуация започнат да редят бюджет, вече няколко пъти беше предупредена от доста хора, че се отваря кесията, започват да се раздават пари на калпак, всяка партия започва да с надцаква другите, колко пък тя ще даде на другите повече, на народа ще даде повече, без значение от дефицит, без значение от финанси публични и т.н. Т.е. предизборната ситуация е нож с две остриета.

Борисов често всъщност казва, че в случая на окончателен отказ от „Продължаваме промяната“-„Демократична България“ имал и друг вариант, т.е. план „Б“. Нали, той не е назовавал конкретно, но ясно, всички знаем че става въпрос за ДПС, БСП. Как ви се струват тези негови изказвания? Той е готов на всичко, нали, на всякакви компромиси или?

План „Б“, „Бойко“ както го казват. Шегувам се е естествено, не е това планът, но така се пошегува и той в парламента. План „А“ е евентуално да се направи с вторите коалиция…

Но те не искат.

… която коалиция би била естествено най-стабилна, защото би обхваща двете най- големи партии, само две партии държат мнозинства – това винаги е стабилно чисто математически. План „Б“ е коалиция, която го хваща другите партии, а не е втората, която естествено би било много по-нестабилно, защото значи 3-4 формации, ако щете би включвала евентуално формацията ИТН, която миналия път беше отговорна за падането на кабинета. Т.е. естествено, че това го виждам като по-нестабилно от една страна. Обаче имайте предвид нещо друго: стабилността не идва само от това колко на брой партии, колко на брой депутати съставят едно правителство. Стабилността идва също така от това колко съвместими като визия са две формации или повече или 3-4, които стават един кабинет.

Добре, ако ги разгледаме, колко съвместими са първият вариант, и вторият вариант?

Точно това щях да направя. Първият вариант изглежда като най-стабилен ПП-ДБ и ГЕРБ. Аз мисля, че това е привидно. Аз мисля, че тези формации само на хартия вече са еднакви или близки, само на хартия имат обща евроатлантическа,  демократична, прозападна и т.н. заявка, де факто под повърхността тези две формации са в момента може би и двете най-отдалечени в страната. И това е нещо, което не го чувам да го казват никъде другаде по медиите, защото като че ли анализът спира само на заявките за политики. Имайте предвид, че в момента от една страна ДБ-ПП, от другата страна ГЕРБ имат най-полярните електорати. Едните са градски, либерални хора, предимно в центъра на София, космополитни, хора, които се подиграват да речем на всичко консервативно, патриотично и т.н., нали, обичат да използват фразата „Бай Ганьо“ и т.н. От другата страна на ГЕРБ електората са точно обратно: те са хора в провинцията, в средния град, не са предимно селски електорат, като на ДПС, средния град в страната, по-патриотично, по-консервативно настроени хора. А тези два електората вече не могат да се понасят. Дали сме сигурни, че ако направят тези два електората правителство, то може да изглежда привидно най-стабилно, защото има еди колко си депутати, но тези електорати не се понасят, и това ще започне да се отразява на политиките, които това правителство…

И все повече се говори за т.нар. „прегръдка на Борисов“,  т.е. с когото се е коалирал, че партията не е оцеляла.

Това започва да се превръща като някакво меме бих го нарекъл, ако бяхме в по-неформална обстановка, да, някаква такава мантра, но тя напълно отговаря на истината. ВМРО помня, че влезнаха 2017 година като малкия партньор в „Обединени патриоти“, и те може би носиха около 2% тежест тогава, излязоха от коалиция с ГЕРБ 2021 година с 4%, нали бяха за 4000 гласа, нали, да речем те се удвоиха ВМРО в условията на коалиция с ГЕРБ, и после се срината в условията на коалиция с Марешки, а не с ГЕРБ.  Т.е. не винаги има, има едни изключения на това правило. Но не мисля, че това е най-важно. Както казах, ако държавата иска и има нужда от стабилно 4-годишно управление, от какво аз мисля, че имаме нужда, сигурни сме, че трябва да направим такова въз основата на два електората, които имат диаметрално противоположни възгледи по повечето въпроси. Електоратът на ГЕРБ и електората на ПП – либерален и консервативен електорат. Та, това правителство няма да мога да се разбере и ще се разкъса през средата за всеки въпрос: Истанбулска конвенция, миграция, Европейски съюз, Брюксел и т.н. То ще разкъса през средата това правителство. Може би е по-редно да се правят или либерални правителства, или консервативни правителства, както е в целия свят, както в Европа. А ние тука сме тръгнали да прегръщаме две формации, които имат едните либерални, другите консервативни електорати.

Г-н Шкварек, с вас са обсъдихме вариант „А“ за съставяне на правителство, политическите партии, а вариант „Б“ какъв е? Как изглеждат там партиите: равно отдалечени, по-малко отдалечение една от друга?

Аз в предишния сегмент направих по-скоро анализ въз основа на електоратите на първите две партии, които според мен са несъвмести, защото едните са с либерален градски електорат, другите са с по-консервативен такъв, и това би направило по-неустойчиво едно правителство, което първите две биха направили. При вариант „Б“ това е доста по-различно, защото там имаме няколко партии със значително по-консервативен, също по-извънградски електорат. Общо взето причината може би в някаква степен да гледаме на ПП и на ДБ, и най-вече на ДБ като на нещо в изолация, е тъкмо фактът, че техния електорат е най-изолиран. Той е най-странният, най-различният в страната, този електорат, който е концентриран в 23 МИР-София общо взето. Всички  останали биха…

Но пък има нужда и от такъв електорат.

Аз не казвам, че няма нужда, естествено, аз съм моментално несъгласен с повечето възгледи на този електорат, но естествено, той е нормално да го има, и той само почва да се разширява. Всяка една държава в момента в Европа има все по-либерални градове, големи градове, особено столицата. Ако направят кабинет ГЕРБ, ДПС, БСП, ако ще дори да се включи ИТН и „Възраждане“, а този проблем фундаменталният с това електората ти, че няма да се съгласи с повечето политики по насоченост консерватизъм-либерализъм изчезва, обаче се появява друг проблем на електоратите, и това е конкретно с „Възраждане“ и БСП, че там може да има проблем по линията Европа-Русия. Защото ако електоратът на ГЕРБ, до някаква степени и на ДПС, и на ИТН, и е консервативен и е провинциален, той категорично не е радикално проруски и анти-европейски. Даже напротив, той е умерен, той да речем не желае да се намесваме в някакви войни, но пък примерно иска да стоим в Европа и в НАТО. Електоратът на „Възраждане“ не е такъв, и той все повече не е такъв. Той върви към, както и на голяма част от БСП, той все повече върви към едно такова радикално русофилство и антизападничество, което може  да го вкара в конфликт евентуално с електората на ГЕРБ.

Но пък при едни нови избори очакванията са „Възраждане“ да взима още повече гласове.

Със сигурност, да. Аз това го предричам от известно време насам. Аз казвам, че проблемът, причината защо „Възраждане“ постоянно взимат гласове – защото тичат сами на една писта. Пистата на консервативното, антиглобалисткото, антизападното, антилибералното е писта, която във всяка една нормална европейска държава има няколко големи установени мейнстрийм партии. Имаш във Финландия една голяма консервативна проевропейска партия, една голяма консервативна антиевропейска партия. Имаш в Полша управляващите, които са такива, в Унгария – Орбан, в Италия. Италия е нормална западноевропейска държава – ето там Мелони направи жесток пробив и голяма коалиция, която е консервативна. Къде е в България консервативното? Няма го. Няма го, защото 20 години либерален цайтгайст накара големите партии като ГЕРБ, дори да имат консервативен електорат, насила да имитират една такава либералност за пред Запада, евентуално да не ни спрат някой еврофонд, евентуално нещо да не ни посочат, да не ни размахат пръст. Това оставя Костадинов и „Възраждане“ в самостоятелна писта и те ще растат, докато не се появи там голяма, но проевропейска консервативна партия, както е във всяка нормална европейска държава.

Т.е. какви са проблемните точки на ГЕРБ? Да ги обсъдим като първа политическа сила. Те не са на самостоятелна писта или са?

Ами, там е много странно положението, защото ГЕРБ като че ли представляват голям консервативен електорат отдолу и една проевропейско, леко либералстваща партия отгоре, такава партия, която я е срам да излезе и да каже на електората си това, което той всъщност иска да чуе. На тях основният им проблем е тази несъвместимост между това, което отгоре говори партията, и това което отгоре вярва и иска да чуе електоратът. Те казват едно и също по геополитическата линия. Електоратът на ГЕРБ не е антиевропейски. Той е консервативен, но той иска да стоим в НАТО и в Европейския съюз. Следователно, когато говорят за геополитика, партията ГЕРБ казва това, което електоратът им иска да чуе. Обаче по всичко останало – извинявам се, ако проведете социологическо проучване след електората на ГЕРБ, аз ви гарантирам, че 98% от електората на ГЕРБ не харесва „София прайд“, обаче в следващия момент общината, която ГЕРБ управлява, подкрепя този ивент. Т.е. виждате ли как има едни такива основни несъвместимости между тази партия и нейния електорат, отвъд геополитиката? Техният най-голям проблем е да решат това нещо. Ако те успеят да решат този казус, даже могат да си разширят периферията.

Има ли смисъл от лидерската среща според вас, след като знаем какви са им нагласите и заявките?

За тях със сигурност има много смисъл. Има много смисъл, защото…

Защо?

Защото както казах, това са хора, които в момента се намират в предизборна обстановка. Всякакви такива срещи, изяви, всичко това сипва на едните или на другите в канчето за местните избори или за евентуално предстоящите предсрочни парламентарни избори.

Г-н Шкварек, все по-често се говори за промени на държавното устройство на България от парламентарна към президентска република. Новината от днес беше, че няма всъщност да има референдум за президентска република. ИТН не събраха достатъчно подписи. Как коментирате това?

Ами, нека съпоставим двата референдума, двете подписки.

И тази на „Възраждане“.

Да, на „Възраждане“ събра над половин милион, и то доста бързичко.

Да.

Другата не е успяла. Това са индикации, това са ясни индикации, че българите, когато имат някаква категорична такава позиция против нещо – в случая против еврото, ще отидат и ще се подпишат. Очевидно работи да кажем системата с референдумите, да видим най-малкото какво мислят. Сега ще видим какво мисли по-широкият народ, като се случи да се гласува този референдум. Другото, щом не е събрало дори достатъчно подписи, за да се внесе, значи очевидно то нямаше да събере после гласове, за да мине в самото предложение на референдума. Това за мен са ясни индикации и очевидно имаме система, която работи, и българите, ако искат – ето, могат да повдигнат референдум, да отидат, да пробва да съберат подписи. Толкова много се говореше, че системата се е изчерпала, че българите не искат повече да имат тази република, че искат президентът да вземе пълната власт. Ами, ако беше така, щяха да съберат подписите. 

Да, защото те са нужни около 400 000 подписа, те са събрали…

За всеки случай половин милион.

Да, половин милион.

За всеки случай, защото те отпадат и т.н.

А те са събрали около 145 000.

Ами индикация е за мен, това за мен е индикация. Очевидно системата не се е изчерпала, партиите в тази система са се изчерпали. Очевидно това е, което ни показват. Когато има толкова ниска избирателна активност, обаче хората не отиват да се подпишат за референдум за смяна на системата. Т.е. те какво ни казват? Искаме тази система, ОК е, работи, но не искаме тези партии или искаме тези партии да се променят. Това е може би индикацията от провала на този референдум, но ниската избирателна активност.

Стана въпрос вече и за „Има такъв народ“ няколко пъти в нашия разговор. Слави Трифонов направи едно изказване, че се плъзгаме бързо към бюджетна катастрофа заради Асен Василев.

Тук е прав, тук е напълно прав. И аз го казвам не като икономист или финансист, а като човек, който се доверява на доказани авторитети да речем, като г-н Младенов, който от миналата година ги говори тези неща. Предупреждаваше. Помните ли часовника с дълга и т.н.? Това са неща, които преди въобще да стане политическа дъвка, имаше експерти и икономисти, които казваха: хора, вижте какво се случва с бюджета – това е опасно. И то е опасно, защото България не е богатата държава, която може да си го позволи. Япония може да си позволи този огромен дълг към БВП, Германия може да си позволи, ако реши да тръгне в тази посока. Бедни държави като България единственото им предимство, преимущество са ниските данъци, възможността да привличат чужди инвестиции и здравата, хубава дясна, консервативна фискална политика. Ако ти хем си беден, хем си задлъжнял, не знам какви са ти изгледите за бъдеще. И мен това наистина много ме плаши, може би ме плаши повече от останалите проблеми в момента, надвиснали над нас.

Ще се затвърди ли според вас политическата криза? 49-то Народно събрание ще я затвърди ли тази криза, защото май натам отиват нещата?

Ами, аз ще кажа пък не и ще го кажа просто защото искам да вдъхна някаква доза оптимизъм. Вижте, две години политическа криза, те ще станат три, ако броим и началото на тази революция на площада. До колко още мислите, че е възможно? Колко още пъти можем да отидем на избори? 10 ли пъти, 11 ли пъти? Какво ще се промени? Очевидно единственото, което се променя, е евентуално да се сменят втория и третия. Ами, това не е някаква фундаментална промяна. Не може политиците да продължават да бягат от отговорност и да не пипат властта, защото евентуално тя може да им попречи да вземат местните избори. Това е скандално, скандална безотговорност от страна на партиите. Така че аз по-скоро съм оптимист, че може би ще се намери някакъв разум и ще решат политическата криза. 

И знам, че може би ви е омръзнал този въпрос, но кой според вас ще се нагърби да поеме тази отговорност повече? Първият или вторият?

Няма кой, освен първият, поради простата причина, че всички ги е страх от модела „правителство на Орешарски“. Помните какво беше. Когато вторият вземе и направи сам, без първия, правителство, това е толкова нелегитимно, че най-малкият гаф, най-малкият проблем вътре, както тогава беше назначаването на Делян Пеевски, моментално просто следва бутане на това правителство или протести. Просто не е легитимно. Легитимно е да се направи или правителство с мандат на първия, или да се отива на избори.

А за правителство на малцинството – не?

Това също е някаква степен по-малко легитимно от правителство на мнозинството, но не чак толкова нелегитимно, колкото да се правят някакви шашми с втори, трети мандат и т.н.

Добре, значи очаквате положителна развръзка на нещата?

Надявам се на положителна развръзка.Защото просто не знам накъде повече след две години политическа криза.

https://www.focus-news.net/rss.php?cat=34

Източник