Свеж! Така мога да опиша възможно най-лаконично новия български филм „Ятаган“ на режисьора Андрей Андонов, който тръгва от 20-ти февруари по кината. Комедийната лента разказва една на пръв поглед абсурдна история, за която здравият разум не би допуснал, че е възможна. И, ако погледнем по-общо, си е така.
Рангел Костов (Мариан Вълев) е инспектор в новосформирана агенция, която трябва да се бори с тероризма. Начело на нея застава Силвия Овчарова (Евгения Калканджиева) – човек без никакви познания в областта на тероризма, но за сметка на това страшен кариерист. Тя натиска служителите си да ѝ предоставят резултати от дейността си, каквито обаче няма. Затова, за да не бъде уволнен, инспектор Костов, вдъхновен от алкохола, си измисля несъществуваща терористична клетка на Ислямска държава в България, начело на която е нищо неподозиращия квартален непрокопсаник Николай Николов – Никсъна (Ивайло Драгиев). Новата шефка е впечатлена и дава ход на разследване, което поглъща много пари и променя медийния ѝ образ, което изглежда е началото на една сериозна кариера.
Лъжите започват да се трупат една след друга, медиите поглъщат всяка новина за въображаемата терористична клетка. Държавната агенция за борба с тероризма се оплита още повече в измамата. Фалшът стига дотам, че Агенцията за борба с тероризма започва да си сътрудничи с въпросната терористична клетка, за да се разбие Ислямска държава отвътре. Стъпка по стъпка малката лъжа се превръща в измама, а след време в напълно правдоподобна истина.
Наистина звучи фантасмагорично. Но в детайлите се откриват твърде много неща от реалния живот – свързани с некомпетентността, безсмислието в чиновничеството и абсурдите, с които сме ежедневно заливани. А дали това е търсен ефект? Според продуцентите на „Ятаган“ Христо и Янаки Дерменджиеви целта е била просто да се заснеме една комедия, а всички тези препратки и смисли са се появили напълно естествено и даже неочаквано в процеса на работа. Те не са били самоцел.
Ние целяхме още от самото начало да направим комедия и да не се впускаме много в задълбочени, сериозни теми. Обаче този филм е писан преди повече от четири години. Но явно така е захваната нишката на историята, че ние даже се учудихме, че колкото повече го бавихме и колкото повече приближавахме към снимките и дори след като заснехме материала как се случиха неща, които вече бяхме заснели. Това може да говори за една добра наблюдателност на сценариста, който наистина има голяма заслуга за тази история. Има едно изказване на Уди Алън, че от сценария нататък филма може само да се развали, така че ако нямаш перфектен сценарии, повече от перфектен, не очаквай да имаш хубав филм.
Христо Дерменджиев
Темите във филма обаче не са заключени само в нашия тесен балкански ареал. Американски продуцент е споделил пред Христо и Янаки Дерменджиеви, че в „Ятаган“ е видял процесите, които довеждат до Брекзит и Доналд Тръмп. Това звучи изненадващо, но е напълно нормално всеки да го тълкува според своята реалност. Също така изненадващ е един от изборите за главна роля във филма. Евгения Калканджиева прави актьорски дебют в „Ятаган“. А освен това ролята ѝ не е никак малка. И въпреки това можем да бъдем много приятно изненадани.
Жени (Калканджиева – б. а.) успяваше да постига баланса на нейната героиня, въпреки че тя уж е една и съща, но тя също има много нюанси, които в движение трябваше да наместваме. От по-агресивна да стане по-омекотена, влюбена в един момент, после пак агресивна и т.н.
Христо Дерменджиев
В случая това е бил търсен ефект, който се осланя на мотото на филма – „Нищо не е, каквото е“. Напълно в този дух в „Ятаган“ изненада прави и актьорът Стефан Денолюбов, когото по-често срещаме в сериозни роли. Неговият персонаж е далеч по-комичен, но пък брилянтно изпълнен.
При Тео Денолюбов е много интересно, защото той се почувства в свои води. Аз лично смятам, че Денолюбов е изключителен актьор. Страхотен е!
Янаки Дерменджиев
Янаки Дерменджиев сподели, че героят на Денолюбов не е бил толкова разработен предварително и това, което е реализирано във финалния продукт, е дошлифовано от самия актьор.
Ролята на Васил Василев – Зуека е една от по-малко комедийните, което е продължение на образа, който той вече започна да си създава далеч от малкия екран чрез филмите на Стефан Командарев. Разбира се, трябва да вметна, че в „Ятаган“ е изключено да говорим за този драматизъм, с който са характерни ролите на Зуека във филмите на Командарев, и поне малко комедийност е допусната в неговия образ. Превъплъщението на Георги Стайков също е особено интересно, въпреки че то не се набива много на очи. Но пък Китодар Тодоров играе типична за себе си роля. В крайна сметка всеки един изпълва пълноценно с живот героя си.
Разбира се, не трябва да пропускаме и Мариан Вълев и Ивайло Драгиев, чиито персонажи се срещат така, както се сблъскват две поколения – старото и младото, всяко със собственото си мислене, възприятия и решения в кризисни ситуации. Така двамата се допълват отлично и създават добър тандем.
Добре е да се обърне специално внимание на динамиката в „Ятаган“! Историята се развива бързо, без да е пропуснато нещо важно за зрителя. Почти липсват мудните моменти, при които се изпада в тежък обяснителен режим. Това напомня на британския маниер на правене на екшън комедии. Разбира се, пресилено е да търсим прилики с филмите на Гай Ричи например.
Във филма се показва, а в книгата се разказва. Трябва да намериш визуалното средство, за да изразиш това, което трябва, а не да го разкажеш чрез героя.
Христо Дерменджиев за динамиката в „Ятаган“
На 20-ти февруари излиза един свеж филм, който ще ви поведе към салона със своята обаятелна комедийна непретенциозност. Тя обаче не бива да ни кара да го подценяваме. Въпреки че е привидно фантасмагорична, историята в „Ятаган“ е нещо като разкрасена живопис на най-големите глупости на реализма на балканския ни абсурд.
