Разказвачи на вицове се включиха в турнир в София и се състезаваха кой ще получи най-много гласове от публиката за представянето си.
Трябва да има събития, които разсмиват хората – така обясни инициативата си да организира турнир за вицове Стивън Павлов от Elerium Social Club .И миналата година е имало вечер на вицовете, но тогава не е имало състезание и участниците не са били толкова добре подготвени.
По принцип повечето хора очакват, че ще си стоят и някой ще ги забавлява, затова разчитат другите да се включат, но този път, може би заради турнирния характер, имаше повече осмелили се да участват, разказа той.
Според мен стресът от забързаното всекидневие става все по-голям и хората търсят начин да излязат от него и да си намерят развлечение. Вицовете са нещо забавно и отпускащо, а и нещо, в което всеки може да участва. Трудно ще се намери българин, който да не знае нито един виц, смята Павлов. Все пак обаче не всеки се чувства комфортно да излезе пред публика от непознати, а не само пред приятелите си, добави той.
Вицовете могат да оживят всяка събиране и да премахнат задръжките и притесненията на хората, коментира за БТА победителят, който спечели гласовете на публиката в турнира – Желязко Заманчев. Според него анекдотите и вицовете събират колективна мъдрост за живота, карат хората да мислят “извън кутията” на всекидневието и дават възможност да погледнат житейските проблеми от друг ъгъл, а така – и да ги преодолеят по-лесно.
Доказано е, че хората, които се смеят по-често, средностатистически живеят по-дълго, отбеляза той. Честно казано, не очаквах, че ще спечеля, но участвах, защото ми беше забавно, обясни Желязко, според когото в света на евтина демонстрация е необходима глътка искрен смях и по-непосредствено общуване.
Един от участниците – Георги от София, който не успя да се пребори за първата тройка в класирането, впечатли публиката с това, че знае около 2500 вица. Не съм ги учил, просто ги запомням, разказа той пред БТА. Вицовете ми носят щастие, защото смехът лекува. Вицът е история, всяка история, ако я разкажеш, е хубава, а щом си го разказал, значи си го преживял, смята Георги.
