Хаджиоглу Пазарджик /Добрич/ е освобождаван пет пъти от османско робство по време на руско-турските войни на Балканите през 18-ти и 19-ти век. За пръв път османската власт е отхвърлена временно през октомври 1773 г. по време на Първата Екатеринина война, когато в Хаджиоглу Пазарджик влизат войските на ген. Михаил Каменски. На 2 юни 1774 г. градът отново е освободен, този път след сражение между русите и 5-хиляден турски корпус. На 22 май 1810 край Х. Пазарджик се води ожесточено сражение между корпуса на ген. Николай Каменски /син на М.Каменски/ и армията на Пехливан Ибрахим баба. През тази година градът остава свободен в продължение на повече от седем месеца. Руски войски влизат в Х. Пазарджик и по време на похода на Дибич Забалкански през 1828 г.
Окончателното освобождение на Хаджиоглу Пазарджик и на цяла Добруджа идва през Освободителната руско-турска война 1877–1878 г. За разлика от предишните войни, руското командване решава основният удар да е през Свищов и Никопол, където главните сили преминават Дунава . В Добруджа е предвидено да се водят бойни действия предимно с демонстративен характер, чиято цел е да бъде ангажирано вниманието на огромните османски сили /80 000 души/, разположени в силно укрепения четириъгълник Русе-Шумен-Варна-Силистра. Тази задача е възложена на Долнодунавския отряд /или ХІV армейски корпус/ под командването на ген. Аполон Ернестович Цимерман в състав от около 30 000 души. Само за месец през юли 1877 г. руските войски освобождават цяла Северна Добруджа и се установяват трайно по линията Черна вода – Кюстенджа. През следващите месеци с непрекъснати рейдове в тила на турците, в посока към Х. Пазарджик и Силистра корпусът на ген. Цимерман успешно изпълнява задачата си, като държи в постоянна тревога и готовност Източнодунавската турска армия и не й дава възможност да излезе от крепостите и да се насочи към основния театър на военните действия, където се водят тежки боеве за Плевен.
През зимата на 1877–1878 е заключителния етап на Освободителната война, който се характеризира с всеобщо настъпление на руските сили в посока Цариград. Корпусът на ген. Цимерман в състав от 23 000 души получава заповед да настъпи в Южна Добруджа. Настъплението започва на 17 януари 1878 г. Руските войски се насочили към Х. Пазарджик, който бил силно укрепен от неприятеля. В града били разположени 15 000 войници от египетския корпус под командването на Решид паша и над 2000 башибозуци. На 22 януари край с. Чаир харман /Ген. Колево/ се завързва ожесточена схватка, завършила с отблъскването на турските части, които се прибрали в укрепения град.
Четири дни по-късно, на 26 януари 1878 г. край Хаджиоглу Пазарджик се разразила една от последните битки в Освободителната война.
Турските части излезли извън укрепленията и се насочили срещу десния фланг на руските войски при селата Ези бей /Паскалево/ и Караиляс /Царевец/. Ген. Нилсон, който командвал деснофланговите руски части приел боя. Тарутинският и Бородинският полк вихрено атакували неприятеля. В същото време ген. Манзей с Бутирския и Московския полк ударил турските позиции при с. Геленджик /Победа/. След 7-часово сражение османско-египетските табори изпразнили редутите и се изтеглили безредно към града. В този бой турците дават над 150 убити, сред които и командващия египетските части Зекерия паша. Руските загуби били 1 загинал офицер, 30 убити войници и над 160 ранени.
През нощта османските части напуснали Хаджиоглу Пазарджик, като запалили две църкви, изоставили ранените, много оръжие, боеприпаси и храна.
На 27 януари 1878 г. руските войски влезли триумфално в града, посрещнати с възторг от българското население, заставено от поробителя в продължение на месеци да работи ежедневно по укрепленията. В дневника на ХVІ донски казашки полк е отбелязано, че с „ръцете на българите турците така укрепяват града, че ако не се бе предал доброволно, вероятно за нас би станал друг Плевен”…
Хаджиоглу Пазарджик добива окончателно своята свобода, а месец по-късно е сложен край на петвековното османско господство в цяла Добруджа.
Пламен Николов, уредник „История на Българските земи ХV- ХІХ в.”, Регионален исторически музей
