Американчета се \”надбягват\” с яйца пред Белия дом. Немците горят злите помисли в буен огън. Гадаят бъдещето по белтъка в Тринидад
Възкресение Христово се отбелязва в целия християнски свят. Великденските обичаи, формирали се за много столетия, са сходни във всички православни страни. Главно място на трапезата заемат козунакът и боядисаните в червено яйца. Те се увиват в зелен месал и се носят в храма за освещаване.
ВЪВ ФРАНЦИЯ е прието да се излиза на пикник. Главното блюдо на трапезата е омлетът. В Белгия и Холандия възрастните крият яйца в градината сред храстите и дърветата, а децата ги търсят и събират в кошнички. В САЩ за празника всеки трябва да има нови дрехи. Ако човек няма пари, е задължително поне да си купи ръкавици.
ВЕЛИКДЕНСКИТЕ фигурки от шоколад и захар са доста популярни в Австралия. Но освен във формата на зайче, те се правят и в тази на рядкото австралийско животно бандукт – двуутробното, приличащо на мишка създание с дълги уши, дължи рекорда за най-кратка бременност – 12,5 часа. Въпреки това видът е на изчезване и зверчето е на път да остане единствено пасхален символ на страната. Великденското меню включва печено овнешко, говеждо или пилешко със зеленчуци. За десерт се поднася традиционната торта \”Павлова\” с киви, ягоди, ананаси и мандарини.
В ШВЕЦИЯ Великден не е толкова голям празник, колкото Коледа. Хората украсяват жилищата си в жълто, зелено и бяло. Поставят в домовете си и фигурки на пиленца с цветни пера. Шведите ядат на Великден почти същата храна, каквато и на Коледа. Но повече внимание отделят на сладките неща. Правят от картон пасхални яйца, а във всяко от тях слагат голям бонбон.
ВЕЛИКДЕН В ГЕРМАНИЯ се предшества от Страстния петък. Много немци в този ден ядат риба. В съботната вечер се пали голям пасхален огън. Около него се събират много хора – той е символ на края на зимата и изгаря всички зли помисли. На следващата сутрин цялото семейство се събира на закуска. Родителите скриват панер със сладкиши. След закуска те казват на децата: Великденският заек е донесъл за вас кошница и вие трябва да я намерите. Хлапетата ровят из цялата къща и това е най-веселият момент в празничния ден.
НА ВЕЛИКДЕН АМЕРИКАНСКИТЕ семейства пък обезателно посещават църквата. Традиционният обяд се състои от шунка с ананас, картофи и плодова салата. Децата получават кошничка, пълна с шоколади и бонбони. Доста популярна е една игра – пързаляне на яйца по наклонена плоскост. Малчуганите се състезават кой ще закара по-далече своето. Най-голямото съревнование обаче става на поляната пред Белия дом. Стотици деца пристигат там с кошници, пълни с шарени яйца.
ВЕЛИКДЕН ИТАЛИАНЦИТЕ празнуват с приятели. На Велики понеделник те устройват пикник. Дори и да се лее дъжд, той не се отменя. Пекат се кифлички, в които се слагат и яйца. Приготвят се традиционните бисквитки с кашкавал. В Ломбардия пекат хляб във формата на гълъб, наричат го la colomba. Популярна е и баницата, приготвена с 33 пласта тънко тесто – всеки символизира година от живота на Исус.
В ПОЛША на празничната маса може да се видят най-различни блюда с месо. Добре дошли са млечните и тестени продукти. Поставя се и фигурка на овен, изрязана от масло. За да не се забравят и разочарованията на живота, се слага и хрян.
В УНГАРИЯ Великден е съпътстван с интересен обичай – младите момичета се пръскат с вода или одеколон \”лочолкодаш\”. Яде се пушена шунка с яйца и хрян.
В ГЪРЦИЯ на празника се придава особено значение. Въпреки че елините са православни, те го отбелязват заедно с католиците. Един от традиционните специалитети за празника се нарича \”магерица\”. Това е супа, направена от вътрешностите на агнето и сервирана с много подправки. В неделя се пече агнето, което бележи края на 40-дневните пости.
В АНГЛИЯ на празника се събира цялото семейство Приготвя се специален обяд – агнешко със зеленчуци. В графство Ланкашир също си правят \”надбягвания\” – пускат яйчица от хълм.
НА ФИЛИПИНИТЕ Великден започва със среднощна трапеза, в която влизат традиционни местни блюда. Децата вярват, че ще оглушеят, ако не вземат участие в нея. Една от най-необикновените традиции, свързани с яйцата, се среща на остров Тринидад. Там белтъкът се изсипва във вода и по него се предсказва бъдещето.
ПАСХАЛНИЯТ ЗАЕК СЕ РОДИЛ В ГЕРМАНИЯ
Зайчето, популярен символ на Великден, води началото си от езичеството. Хората принасяли животинчето в жертва на саксонската богиня на пролетта Еостре. От нейното име идва названието Истър – така се нарича Великден на английски. По това време се е правел ритуален лов на зайци. Сега той е все още част от Великденския празник, но никой не го възприема като свещенодействие. За първи път заекът се споменава в немска приказка от ХV век. Според сюжета животното криело в градината шарени яйца от децата. В американския фолклор Великденският заек е внесен през ХVII век от немски заселници в Пенсилвания. Малчуганите там вярвали, че ако бъдат послушни, той ще им остави гнездо с шарени яйца. От ХVIII в. в Германия започнали да произвеждат фигурки на зайци от захар или шоколад.
БОЯДИСВАНЕТО Е ОТ 4000 ГОДИНИ
Великденските традиции обикновено са свързани с яйцата. В езическите празници в Китай и Египет тези символи присъствали доста често. В основата на всичко били птиците, които чрез летенето са най-близо до боговете. Персите пък вярвали, че Земята се е излюпила от гигантско яйце. През IV век консумирането на продукта по време на постите било забранено. Това обаче създавало доста проблеми, понеже през пролетта кокошките снасят най-много. Тогава хората започнали да варят яйцето, за да го запазят по-дълго. Много народи виждали в него символ на прераждането през пролетта. Боядисването на яйцата води началото си от Средния Изток преди повече от 4000 години. В Гърция червеното е цветът на скръбта. Затова яйцата, обагрени в кървавата боя, символизират гробницата на Христос. Счупването им пък изобразява Възкресението. В Украйна по традиция децата получават бели яйца, понеже целият живот е пред тях. Тези на старците пък са в тъмен цвят и със сложни рисунки, понеже техният път е почти завършен.
ОСЕМ ОТ ЯЙЦАТА НА ФАБЕРЖЕ – В НЕИЗВЕСТНОСТ
През 1885 година в Санкт Петербург бижутерът Карл Фаберже започва да изработва великденски яйца по поръчка на цар Александър III като подарък за съпругата му Мария Фьодоровна. Украсата им от злато и скъпоценни камъни представя различни събития от императорския двор. Поставено е началото на традиция, продължила три десетилетия. Всяко от яйцата е изработвано от Фаберже в продължение на година. Драматичните събития, довели до смяна на режима, заставят бижутера през 1918 година да закрие фирмата си. Съветският съюз започва да разпродава ценностите през 1930 година. В света има 50 яйца на Фаберже. Десет се намират в Кремъл, пет – в американски музей, три са притежание на британската кралица Елизабет II, останалите са в Съединените щати, Швейцария и Монако. Осем са в неизвестност.
РАЗПЪВАТ МЪЖЕ И ЖЕНИ КАТО ХРИСТОС
Неколцина жени и мъже са разпъвани на кръст в малкото селце Сан Педро Кутуд, намиращо се на час път от столицата на Филипините Манила. Десетки хора пък изтезават телата си в памет на страданията на Христос. Болезнената процедура се повтаря от векове на Разпети петък. Всяка година множество туристи посещават селцето, за да станат свидетели на церемонията. Църквата е против подобни ритуали, но жителите на Кутуд вярват, че така изкупуват греховете си. Най-големият приток на каещи се бил през 1991 година, когато изригнал вулканът Пинтубо. Традицията на самобичуването била донесена от испански мисионери през 1500 година. Филипинците, обръщайки се към новата вяра, с такъв ентусиазъм следвали тази практика, че през 1700 г. властите били принудени да издадат множество заповеди, за да отменят мистичната практика. Модата на разпятието се появила в по-късни времена. През 1961 година такъв ритуал извършил лечителят Арсенио Аноза. Той го повтарял в продължение на 15 години, появили се и мнозина негови последователи. В наши дни процесията се е превърнала в събитие, което е център на вниманието за журналисти и туристически агенции. За да се избегнат опасните зарази, 15-сантиметровите гвоздеи, които се използват при разпъването на мъчениците, се дезинфекцират със спирт. Телата на новите спасители плътно се прикрепят към дървения кръст. Гвоздеите пък се забиват в меките тъкани на дланите им.
